Разпореждане по дело №4647/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 67845
Дата: 1 юни 2023 г.
Съдия: Любомир Илиев Игнатов
Дело: 20231110104647
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 30 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 67845
гр. София, 01.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Частно
гражданско дело № 20231110104647 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „....“ ЕООД с ЕИК .. (заявител) срещу Е.
Н. И. с ЕГН ********** (длъжница) за издаването на заповед за изпълнение
на парични вземания, произтичащи от сключен договор за потребителски
кредит. Претендираните суми са 250 лева главница; 34 лева и 73 стотинки
неплатено договорно възнаграждение за периода 20. 06. 2022 г. – 20. 12. 2022
г.; 87 лева и 50 стотинки неплатено възнаграждение за използвана услуга
„Фаст“; 112 лева и 50 стотинки неплатено възнаграждение за услуга
„Флекси“; такси за извънсъдебно събиране на вземане в размер на 30 лева; 37
лева и 42 стотинки лихва за забава от 21.06.2022 г. до 20.12.2022 г. и 5лева 63
стотинки законна лихва дължима от 20.12.2022 г. до 29.01.2023 г.
Съгласно текущото законодателство когато вземанията произтичат от
договори, сключени с потребител, договорите ведно с приложенията към тях
и общите условия се прилагат към заявлението, при което заповедният съд
осъществява служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи или
противоречие със закона или добрите нрави. При констатирането на
неравноправни клаузи (или дори само при обосновано предположение),
съответно на противозаконни или безнравствени уговорки, съдът отхвърля
изцяло или отчасти заявлението. В този смисъл са чл. 410, ал. 3, чл. 411, ал. 2,
т. 2 и 3 и чл. 413, ал. 2 ГПК.
Според приложените към заявлението заверени преписи от договор за
потребителски кредит „..“, общи условия, декларации и погасителен план,
заявителят е предоставил на длъжницата парична сума в размер на 250 лева, а
тя се е задължила да му върне главницата заедно с възнаградителна лихва в
размер на 40,70 % на годишна основа на седем месечни вноски, всяка от
които в размер на 40 лева и 68 стотинки. Годишният процент на разходите
при това положение според данните по договора за потребителски кредит е в
размер на 47,31 %. От друга страна, заявителят и длъжницата са уговорили
също така две допълнителни услуги във връзка със сключения договор за
1
потребителски кредит: услуга „Фаст“, изразяваща се в приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, на стойност
87 лева и 50 стотинки; и услуга „Флекси“, изразяваща се в получаването на
право длъжницата да променява погасителния си план при условие, че е
внасяла вноските по кредита, на стойност 112 лева и 50 стотинки.
Според императивните правила на Закона за потребителския кредит
(ЗПК) годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита
за потребителя, били те настоящи или бъдещи, в това число и преки и
косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид, като така
определения годишен процент на разходите не може да надхвърля петкратния
размер на законовата лихва по просрочени задължения, опредЕ. от
Министерския съвет (чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК). Под общи разходи по кредита
за потребителя на свой ред се разбират всички разходи по кредита,
включително такси, комисиони и всички други видове разходи, които са
пряко свързани с договора за потребителски кредит, известни са на кредитора
и трябва да бъдат заплатени от потребителя, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит (пар. 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби към ЗПК). Следователно стойността на двете
услуги „Фаст“ и „Флекси“ следва също да бъде отчетена при изчисляването
на годишния процент на разходите. Заповедният съд обаче констатира, че при
определянето на годишния процент на разходите в размер на 47,31 % (т. VI от
договора за потребителския кредит) страните са пропуснали да го сторят, като
при изчисляването му са пропуснали възнагражденията за двете услуги. При
правилно изчисляване на годишния процент на разходите и въз основа на
стойността на тези две услуги, която сама по себе си е повече от 50 % от
главницата, съдът намира, че действителният годишен процент на разходите
по потребителския креди всъщност надхвърля императивния максимум.
Отделно от това според разбирането на настоящия състав уговорките за
предоставянето на двете услуги „Фаст“ и „Флекси“ са неравноправни, защото
цените им значително надвишават ползата, която потребителят би имал от
тях. Те водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
потребителя и търговеца.
Таксата за извънсъдебно събиране на вземането по естеството си
представлява неустойка за неизпълнение на договора и противоречи на
забраната при забава потребителя да отговаря само до размера на законовата
лихва за периода на забавата (чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК).
По изложените съображения заявлението за издаване на заповед за
изпълнение следва да бъде отхвърлено в частта за претендираните
възнаграждения за услугите „Фаст“ и „Флекси“ поради противоречие на
съответните уговорки с императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и
поради неравноправност, а по отношение на таксата за извънсъдебно
събиране на вземанията – поради противоречие с императивното правило на
чл. 33 ЗПК. Заповед за изпълнение следва да бъде издадена за останалите
2
суми, като пропорционално трябва да бъдат присъдени сторените разноски.
Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от Гражданския процесуален кодекс на „....“ ЕООД с ЕИК .. в частта, в
която се претендира от Е. Н. И. с ЕГН ********** заплащането на сумата от
87 лева и 50 стотинки, представляваща неплатено възнаграждение за
използвана услуга „Фаст“, сумата 112 лева и 50 стотинки, представляваща
неплатено възнаграждение за услуга „Флекси“ и сумата 30 лева,
представляваща такси за извънсъдебно събиране на вземане, които суми са
свързани с договор за потребителски кредит „..“ № .. от .. г.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчването на преписа.

Електронен препис от разпореждането да се връчи на „....“ ЕООД.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3