№ 1215
гр. София, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20221000501498 по описа за 2022 година
при участието на секретаря Невена Богомилова, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С решение 266569 от 16.11.2021 г. по гр.д. 2613/2020 г. СГС, ГО, 9 състав
ОХВЪРЛЯ предявения от Д. Д. Д. срещу Агенция "Митници" иск с правно
основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сума в общ размер от 54 737,04 лева,
представляваща сумата от 20 000 щатски долара, с левова равностойност от 34 592 лева, и 10
300 евро, с левова равностойност от 20145,04 лева, представляващи иззета парична сума с
разписка № 0033546/10.12.2015 г. на Агенция Митница, Митница Аерогара София,
подлежаща на връщане на основание определение от 15.01.2020 г. на Софийски районен
съд, 112-ти състав по НОХД № 16564/2016 г., влязло в сила на 31.01.2020 г.
ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати на Д. Д. Д. на основание чл.86 от ЗЗД
сумата от 212 лева, представляваща лихва за забава върху сумата от 54 737,04 лева за
периода от 15.02.2020 г. до 28.02.2020 г., както и по аргумент за противното от чл.78, ал.2 от
ГПК направените по делото разноски в размер на 4420 лева.
С решение 260593 от 16.02.2022 г. по същото дело горното решение е допълнено,
като Агенция „Митници“ е осъдена да заплати на ищеца сумата от 2037, 43 лева, законна
лихва върху сумата от 54 737,04 лева за периода от датата на исковата молба – 28.02.2020 г.
до плащането - 10.07.2020 г.
Ответникът Агенция "Митници" обжалва основното решение в осъдителната му част
и решението за допълване. Твърди недопустимост на решенията поради неподведомственост
1
на спора, а алтернативно – неправилност поради факта, че Агенцията не е била в забава за
плащане на иззетата сума и поради това не дължи законна лихва до плащането й и разноски
за процеса.
Подадени са отговори на двете въззивни жалби от страна на ищеца чрез адв. П. К., в
които се поддържа неоснователност на въззивните доводи.
Жалбите са подадени в срок и са допустими. Не са направени доказателствени
искания от страните и въззивният съд не е събирал нови доказателства.
За съдебно заседание процесуалните представители на страните са депозирали
писмени становища, като претендират разноски.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Не е спорно, че с присъда от 17.11.2017 г. по НОХД №16564/2016 г, по описа на
Районен съд гр. София, 112 състав Д. Д. Д. е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК и му е наложено наказание „глоба” в размер на
двойния на предмета на престъплението, а именно 111794.90 лв. /сто и единадесет хиляди
седемстотин деветдесет и четири лева и деветдесет стотинки/, а иззетата паричната сума е
отнета в полза на държавата. С Решение № 924/11.11.2019 г. по ВНОХД №1066/2018 г.
Софийски градски съд е отменил присъдата относно приложението на ал. 1 на чл. 251 от НК,
а именно в частта, в която предметът на престъплението е отнет в полза на държавата. С
Определение от 15.01.2020 г., постановено по НОХД №16564/2016 г. по описа на Районен
съд гр. София, влязло в сила на 31.01.2020 г., съдът е разпоредил иззетата от Агенция
Митници, Митница Аерогара София с разписка № 0033546/10.12.2015 г. парична сума в
размер на 20000 щатски долара и 10300 евро да бъде върната на Д. Д..
Неоснователни са доводите за недопустимост на решението в обжалваната му
осъдителна част. Нормата на чл. 203 АПК в редакцията ДВ, бр. 94 от 2019 г. се отнася за
искове за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Разглежданите искове са с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение
първо ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за връщане на неоснователно задържана от Агенция „Митници“
сума и мораторна лихва за забава от деня на поканата до плащането и те не попадат в
приложното поле на АПК.
Фактите по делото са установени от първата инстанция и няма въззивни доводи
срещу тяхното установяване. Спорът се свежда до дължимостта на законната лихва върху
иззетата парична сума от деня на поканата до плащането, както и на разноските за първата
инстанция.
С покана от ищеца, чрез упълномощения представител адв.К., получена в Агенция
Митници на 11.02.2020 г., е поискано агенцията да върне иззетите суми на основание
2
влязлото в сила определение на Софийски районен съд с посочена банкова сметка, като се
заплати левовата им равностойност по курса за деня, в 3-дневен срок от получаване на
поканата. С разпореждане за изпълнение на основание чл.230, ал.4 от ДОПК, във връзка с
постановление за налагане на запор за публично вземане по ИД №**********/21.02.2014 г.,
образувано срещу Д. Д., е разпоредено в 3-дневен срок от получаване на разпореждането да
бъдат прехвърлени запорираните суми в размер на 5035,75 лева по сметка ТД на НАП
Варна. От вносна бележка на лист 51 от делото на СГС е видно, че сумата от 5035,75 лева е
преведена по сметка на ТД НАП Варна по посочената в разпореждането банкова сметка. На
10.07.2020 г. по сметка на ищеца, посочена в поканата, е преведена сумата от 20 000 щатски
долара и сумата от 7717,56 евро. В молба от 20.10.2021 г. до първата инстанция ищецът
признава, че процесната главница е получена на 10.07.2020 г., но не е платена законната
лихва.
Съответно на това признание СГС е отхвърлил иска за главница. По повод
дължимостта на законната лихва от изтичане на тридневния срок, даден с поканата, до
плащането – 10.07.2020 г. въззивният съд излага следните съображения. Неоснователно е
оплакването, че ответникът не е в забава за плащане на търсената сума по изложените от
ответника аргументи. Без да преценява дали даденият тридневен срок е достатъчен за
изпълнение на паричното задължение, тъй като липсва довод в тази връзка, съдът намира, че
ответникът е в забава и съответно дължи законна лихва. На първо място, вярно е, че
агенцията не е страна по наказателното дело, но заедно с поканата са приложени, както
присъдата на РС София и въззивното решение на СГС, така и определението на СРС от
15.01.2020 г. с посочване, че е влязло в сила на 31.01.2020 г. Ответникът не е предприел
никакви действия след тази покана – не е изпратил отговор с искане за допълнителни
документи или с твърдение, че тридневният срок е твърде кратък. На второ място, вярно е
също така, че за да върне задържаната сума, ответникът е следвало да провери наличието на
публични задължения на ищеца и да преведе дължимото към бюджета, а на ищеца –
остатъка. Той обаче е извършил тази проверка едва след получаване на исковата молба и то
в рамките на по-малко от десет дни – между 02.07.2020 и 10.07.2020 г., следователно е
можело да направи това много по-рано и сравнително кратко време след получаване на
поканата. На трето място, вярно е, че в поканата е посочена сметка в лева, а задържаните
суми са в щатски долари и евро. Този факт обаче не е препятствало превода на долари и
евро на 10.07.2020 г., видно от нарежданията на л. 52 и 53 от делото пред СГС.
Неоснователно е възражението, че адв. К. бил упълномощен за получаване на задържаните
суми, а не и за тяхното превалутиране. Тези аргументи биха имали значение само ако се
търсеха вреди от курсови разлики на платежната институция на наредителя и платежната
институция на получателя-пълномощник, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения следва да бъдат потвърдени решението в осъдителната
му част за сумата от 212 лева, представляваща лихва за забава върху сумата от 54 737,04
лева за периода от 15.02.2020 г. до 28.02.2020 г., както и допълнителното решение за сумата
от 2037, 43 лева, законна лихва върху сумата от 54 737,04 лева за периода от датата на
3
исковата молба – 28.02.2020 г. до плащането - 10.07.2020 г.
Разноските за първата инстанция остават, както са определени от СГС.
Неоснователни са твърденията, че разноските се дължат според изхода от спора и следва да
бъде съобразено отхвърлянето на иска за главница. Поканата на ищеца е получена от
ответника на 11.02.2020 г., като е даден тридневен срок. Главницата, за която искът е
отхвърлен, е платена едва на 10.07.2020 г. очевидно след получаване на исковата молба на
02.07.2020 г. В този смисъл решаващо за поведението на ответника е било образуването на
дело, поради което разноските следва да се възстановят на ищеца включително за
отхвърлената от СГС част. Съобразно константната практика на ВКС, в която е прието, че
по аргумент за обратното от чл. 78, ал. 2 ГПК, когато ответникът е дал повод за завеждане на
делото и поради плащане на претендираната парична сума искът бъде отхвърлен. В същия
смисъл е и Тълкувателно решение № 119/01.12.1956 г. по гр. д. № 112/1956 г. на ОСГК на
ВС, в мотивите към което е прието, че в духа на закона е да се присъждат разноски в полза
на ищеца и в случаите, когато искът е отхвърлен по причина, че след завеждането му
ответникът доброволно е възстановил защитаваното с иска право или е изпълнил
задължението си.
Решението на СГС следва да бъде потвърдено и в тази част.
Ответникът по въззивната жалба е претендирал разноски, но не е представил
доказателства за извършването им, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения Апелативен съд, 1 състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 266569 от 16.11.2021 г. по гр.д. 2613/2020 г. на Софийски
градски съд, ГО, 9 състав в обжалваната му част.
ПОТВЪРЖДАВА решение 260593 от 16.02.2022 г. по гр.д. 2613/2020 г. на Софийски
градски съд, ГО, 9 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 и чл. 274,
ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4