Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
трети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
2.
ВАНЯ ИВАНОВА,
при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от
съдия Славчева гр. д. № 325/2020 г. по описа на същия съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
С решение № 297 от 23.12.2019 год. по гр. дело № 751/2016
год. Ихтиманският районен в първа фаза по допускане на съдебна делба е допуснал
делба между М.С.М. ***, С.И. ***, К.С.З. ***, Д.П.М. *** и К.К.З. ***, на следните недвижими имоти: 1. 1/2 идеална
част от дворно място, съставляващо
парцел Х-38 в кв. 6 по плана на с. К.д., С. о., с урегулирана площ от 615
кв.м., ведно с намиращата се в него едноетажна паянтова къща, състояща се от
две стаи, при граници на парцела: УПИ XI-39, улица, УПИ IX-37,87 и гора; 2. Лятна кухня с площ 24 кв.м., построена в северната част
на УПИ IX-805 в кв. 79 по плана на гр. К., ведно с
прилежащите на сградата 200/570 ид.ч. от дворното
място, цялото с площ 570 кв.м., находящо се в гр. К.,
ул. „М. с.“ № 3, при граници на парцела: УПИ II-803, УПИ VIII-806, УПИ I-804 и УПИ X-804,
при следните квоти: М.С.М. – 12/18 ид.ч., С.И.М. – 3/18 ид.ч., К.С.З.
– 1/18 ид.ч., Д.П.М. - 1/18 ид.ч.
и К.К.З. – 1/18 ид.ч.
Срещу така постановеното решение е подадена
въззивна жалба от М.С.М. чрез адв. К. от САК в частта
му, с която е допусната делба на 1/2 идеална част от дворното място, съставляващо парцел Х-38 в
кв. 6 по плана на с. К.д., с твърдения, че същото е недопустимо, тъй като имотът
е съсобствен при равни права между наследодателя на
страните И. Н. М. и трето лице - Т. Н., като съсобствеността между тях е
възникнала на основание давностно владение.
Неправилно според жалбоподателката е допусната до
делба ½ ид.ч. от имота, а не целия имот и не е
конституирана като страна по делото съсобственичката Т. Н., което е в
противоречие с практиката на ВКС на РБ, според която при делба на имот, който е
съсобствен на наследодателя и трето лице, последното
следва да се конституира като страна по делото и да се извърши делба на целия
имот с негово участие, а не на идеалната част на наследодателя. Моли съда да
обезсили постановеното решение и да върне делото на районния съд за продължаване
на съдопроизводствените действия с участието на
необходимия другар – съсобственика Т. Н..
Ответницата Д.М. оспорва жалбата.
Останалите ответници не
се явяват и не вземат становище по
жалбата.
След преценка на събраните по делото
доказателства, във връзка с доводите на страните съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
В исковата молба се твърди, че страните по делото
са наследници на И. Н. М. от гр. К., починал на 01.01.2015
год., като в откритото наследство е включен влог в размер на 1860,65 лв., който
страните не могат да поделят доброволно. В срока по чл. 131 от ГПК съделителката С.М. е поискала в делбената
маса да бъдат включени недвижими имоти, както следва: 1/2 ид.ч.
от дворно място, съставляващо парцел Х-38 в кв. 6 по плана на с. К.д., С. о., с
урегулирана площ от 615 кв.м., ведно с намиращата се в него едноетажна паянтова
къща, състояща се от две стаи и стопанска постройка, при посочени граници и
съседи, които наследодателят е придобил на основание давностно
владение. Иска се делба и на лятна кухня с площ 24 кв.м., построена в северната
част на УПИ IX-805 в кв. 79 по плана на гр. К., ведно с
прилежащите на сградата 200/570 ид.ч. от дворното
място, цялото с площ 570 кв.м., находящо се в гр. К.,
придобито в режим на СИО от наследодателя по време на брака му с М.М.. В хода на процеса е починала съделителката
М. З. /удостоверение за наследници № 4178/25.10.2019 год. на община Д./, като
на нейно място са конституирани наследниците й по закон К.З., Д. М.и К.З..
По отношение иска за делба на паричния влог
производството по делото е прекратено с
влязло в сила определение от 11.01.2018 год.
Съгласно удостоверение за наследници № 213/2016
год. на община К. И. Н. М. е починал на 01.01.2015
год. и е оставил като наследници по закон М.М. –
съпруга, М. З. – дъщеря и И.М. – син, починал през 1999 год. и наследен от С.М.
и И.М. - деца.
Според нотариален акт № 135, том I, дело № 375/1992 год. наследодателят на страните И.М. е признат за
собственик по давност на ½ ид.ч. от дворно
място, съставляващо парцел Х-38 в кв. 6 по плана на с. К.д., С. о., с
урегулирана площ от 615 кв.м., ведно с намиращата се в него едноетажна паянтова
къща, състояща се от две стаи и стопанска постройка. Последната постройка е
съборена, видно от удостоверение изх. № УД-959/22.07.2017 год. на община Д..
Представен е протокол от 18.11.1991 год. по гр.д.
№ 677/1991 год. на ИРС, от който се установява, че при извършена съдебна делба М.М. е получила в дял 200/570 ид.ч.
от УПИ IX-805 в кв. 79 по плана на гр. К. с площ 570 кв.м.,
ведно с построената в мястото лятна кухня с площ 24 кв.м., като М. е заплатила
сумата 2000 лв. за уравнение дела на съсобственика си Д.С. С..
И.М. е сключил граждански брак с М.М. на 26.03.1989 год., видно от извлечение от личен
регистрационен картон ЕСГРАОН на наследодателя.
Видно от удостоверение изх. № 27/11.10.2017 год., И.И.М.
се е отказал от наследството на И. Н. М..
При така установената фактическа обстановка съдът
направи следните изводи от правна страна:
Решението е обжалвано в частта, с която съдът е
допуснал делба на 1/2 ид.ч. от поземлен имот,
представляващ парцел Х-38 в кв. 6 по плана на с. К.д., С. о., с урегулирана
площ от 615 кв.м., ведно с намиращата се в него едноетажна паянтова къща.
Настоящият състав намира следното:
Делбата на ½ идеална част от описания имот
е допустима.
Установено е
безспорно по делото, че тази идеална част от имота е придобита от общия
наследодател на страните на основание наследство и придобивна
давност, както и че останалата идеална част от него е собственост на основание давностно владение на трето лице – Т. Н. Бурановска /н.а. № 135/1992 год./. Предназначението на делбеното производство е да ликвидира съществуваща съсобственост,
независимо от основанието за възникването й. Поради това принципно искът за делба на идеални части от вещи или вещни права
е недопустим, тъй като с делбата на идеални
части няма да се постигне крайната цел на делбеното
производство. Делба на идеална част от вещ е допустима в случаите,
когато съсобствеността между съделителите е
възникнала по наследяване и наследодателят е притежавал вещта в съсобственост с
трети лица. В тази хипотеза в чл. 345 от ГПК
е предвиден специален ред – имотите, притежавани от наследодателя в
съсобственост с трети лица, се изключват от поделяемата
маса, ако между наследниците, от една страна, и третите лица – от друга, не се
извърши делба преди съставянето на разделителния протокол. Съдът допуска до
делба този имот, но ако до съставяне на разделителния протокол не се извърши
делба между наследниците и третото лице, съсобственият
имот се изключва от делбата. Приема се също така, че делбата с третото лице
може да се извърши в същото или в отделно производство. Хипотезата на чл. 345 от ГПК
е налице, ако съсобствеността с участие на третите лица е съществувала преди
смъртта на наследодателя и по наследство съделителите
са придобили само идеалната част от имота, която е притежавал техният
наследодател. Под "трето лице" следва да се разбира лице, чуждо на
наследството /не притежаващо качеството наследник/. Когато само част от имота е
сънаследствена, а друга част е притежание на един от наследниците на друго
правно основание, то разпоредбата на чл. 345 ГПК
не намира приложение. В такъв случай на делба подлежи целия имот, а не само
наследствената част и делбата се извършва по общия ред – с участието на всички
съсобственици на целия имот, които са задължителни необходими другари в
процеса. Изложеното разрешение се запазва и в хипотеза, в която собствената на
един от сънаследниците част от имота представлява
съпружеска имуществена общност. Поради това делбата
на идеална част от недвижим имот, който е бил съсобствен
между наследодателя и един от наследниците, заедно със съпруга на последния, е
недопустима /решение № 261/10.11.2011 г. по гр. д. № 346/2011 г. на ВКС, ІІ г.
о./
В настоящия
случай, предвид факта, че процесната 1/2 ид.ч. от имота е била собственост на общия на страните
наследодател в режим на СИО с М.М., а останалата част е собственост на трето лице, налице е хипотезата
на чл. 345 от ГПК.
Това е така, тъй като имотът е притежаван от наследодателя в съсобственост с
трето лице по смисъла на посочената разпоредба, като в такъв случай не е налице
пречка да се допусне до делба идеалната част, съсобствена
на сънаследниците, без участието на третото лице.
Тъй като
изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Воден
от горното, Софийският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 297 от 23.12.2019 год.
по гр. дело № 751/2016 год. на Ихтиманския районен съд в ЧАСТТА, с която съдът е допуснал делба между М.С.М. ***, С.И. ***, К.С.З.
***, Д.П.М. *** и К.К.З. ***, на следния недвижим
имоти: 1/2 идеална част от дворно място,
съставляващо парцел Х-38 в кв. 6 по плана на с. К.д., С. о., с урегулирана площ
от 615 кв.м., ведно с намиращата се в него едноетажна паянтова къща, състояща
се от две стаи, при граници на парцела: УПИ XI-39,
улица, УПИ IX-37,87 и гора при следните квоти: М.С.М. – 12/18 ид.ч.,
С.И.М. – 3/18 ид.ч., К.С.З. – 1/18 ид.ч., Д.П.М. - 1/18 ид.ч. и К.К.З. – 1/18 ид.ч.
В останалата част решението не е обжалвано и е
влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.