Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………………./02.02.2022 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на седемнадесети ноември през 2021 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия СТОЙЧО ПОПОВ
секретар Алина
Тодородва, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 7520
по описа за 2020
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 83840 от 08.05.2020 г. по гр.д. № 71621/2018 г. на СРС, 155 състав, е признато за установено
на основание чл. 422 ГПК, че В.Г.Ч. ДЪЛЖИ на Т.С.” ЕАД сумата от 601,10 лв.
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна за периода от
м.февруари 2015 г. до м.април 2017 г., сумата от 78,59 лв. законна лихва за
забава за периода от 15.09.2015 г. до 01.03.2018 г., както и законна лихва
върху главницата, дължима от 15.03.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата, като са отхвърлени исковите
претенции за сумата от 58,42 лв. - главница за дялово разпределение за периода
от месец май 2014 г. до месец април 2017 г., сумата от 9,83 лв. - лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 15.09.2015 г. до 01.03.2018 г„ като
неоснователни, и претенцията за главница за сумата над 601,10 лв. до
първоначално претендирания размер от 776 лв. и за периода от месец май 2014 г.
до месец януари 2015 г., както и претенцията за лихва за забава за сумата над
78,59 лв. до първоначално претендирания размер от 119,46 лв. /, като погасени
по давност, КАТО Е ОСЪДЕНА В.Г.Ч. да заплати на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 52,90 лв. разноски в заповедното производство и 687,65
лв. разноски по делото. Решението е
постановено при участието на " Нелбо" ООД като трето лице - помагач на страната на
ищеца.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба за ответника В.Г.Ч. чрез назначения от съда особен
представител по чл.47, ал.6 от ГПК- адв.М.Д., в частите, в които исковете са
били уважени и обусловената от това отговорност за разноските. Правят се
оплаквания за за неправилност на
решението поради нарушение на процесуалните правила по обсъждане на събраните
по делото доказателства. Възразява се, че първоинстанционния съд не е установил
правилно количеството потребена топлинна енергия /ТЕ/ защото не се бил
произнесъл по направените от страните доказателствени искания /без конкретизация
по кои точно искания/, нито е съобразил
факта, че по делото не са били събрани доказателства за изправността на
средствата за измерване, в частност и на общия топломер в абонатната станция,
относно и тяхното сертифициране, въпреки направеното оспорване още с отговора
на исковата молба оспорване на тяхната изрядност, нито доказателства дали
извършеното разпределение е било според нормативните правила. Възразява още, че
приетите по делото експертизи са дали заключение за количеството ТЕ въз основа само
на записванията при ищеца и третото лице-помагач. Моли решението в обжалваните
части да се отмени и делото върне за ново разглеждане.
Въззиваемата
страна-ищец „Т.С.” ЕАД не са взела становище по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, като с писмена молба след този срок, подадена за
откритото съдебно заседание пред СГС, оспорва жалбата, претендира разноски за
въззивната инстанция вкл. за защита от юрисконсулт
Третото
лице-помагач не е взело становище по жалбата на ответницата.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция,
като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по
предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, а в обжалваните части и и допустимо, тъй като има
съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявените с
исковата молба претенции.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Ищецът иска от съда да признае за
установено по отношение на ответника, че му дължи продажна цена за потребена
топлинна енергия, за услуга дялово разпределение, както и обезщетение за забавено
изпълнение за посочени
период съгласно издадена заповед за зипълнение по чл.410 от ГПК.
За ответницата в срока по чл. 131 ГПК, е подаден писмен отговор чрез назначения
от съда особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК- адв.М.Д., с възражения за
липса на доставка на ТЕ, за неизрядност на средствата за измерване и поради
това неправилностна иззършеното дялово разпределение, за за липсата на
извършвани метрологични проверки на общия топломер в абонатната станция, за
погасяване вземанията по давност.
Предметът на проверка на
въззивния съд е очертан от оплакванията с въззивната жалба относно преценката
на събраните по делото доказателства и значението на липсващите такива относно
метрологичната годност и валидност на средствата за измерване, имащи отношение към
количеството измерена ТЕ и нейното разпределение, както и относно приетите и кредитирани от СРС заключение на
съдебно-техническа експертиза, и несъгласието на ответницата с нея.
Не се установи при въззивната
проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният
съд е основал решението си на база приетите по делото доказателства за
качеството потребител на ТЕ на ответницата като собственик на топлоснабдено
жилище, за наличието на облигационна връзка между ищеца и ответницата по
доставка на ТЕ при договор при Общи условия, обвързващи ответницата като
собственик на жилище в топлоснабдена сграда-етажна собственост, и за размера и
цената на реално доставената ТЕ за жилището й, установети от приетата по делото
съдебно-техническа експертиза и писмени доказателства за отчет, представени от
третото лице-помагач.
Първоинстанционният съд е
изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл.272 от ГПК,
препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
Досежно правилността на
първоинстанционното решение в обжалваните части, настоящият въззивен състав намира
наведените от ответницата с въззивната жалба доводи за неправилност, за неоснователни.
За да уважи предавените искове
за главница, и обусловения иск за мораторна лихва за забава, първоинстанционият
съд не се е позовал на представените от ищеца фактури и счетоводни
записвания, нито само на изравнителните сметки на третото лице-помагач, а на приетата по делото съдебно-техническа
експертиза, която е дала заключение и въз основа на документите, приети по
делото- документите за отчет както на
измервателните средства в имота на ответницата / като за единия отоплителен
сезон при неосигурен достъп, така и отчетите на общите топломери в абонатната
станция, които доказателства не са били оспорени по делото и от които може да бъде извършената преценката за
реално доставената и потребена от ответницата ТЕ за исковия период, и нейото
разпределение в съотвествие с нормативните изисквания, която преценка е и
сторена от вещото лице по СТЕ.
Ето защо оплакването по въззивната жалба на ответниците за
допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд относно липсата на доказателства за
измереното количество ТЕ, се явява неоснователно. Представени са по делото и изравнителни сметки за исковия
период изготвени от третото лице-помагач, което дружество се явява и ФДР съгласно ЗЕ и договор между
ищеца и третото лице-помагач, въз основа които доказателства се извършва преценката за
реално доставената и потребена в жилището на ответницата ТЕ за исковия период, цената за която потребена ТЕ не се установи да е платена.
При преценката на тези същи доказателства- отчети, изравнителни сметки и
съдебно-текхническа експертиза, въззивният съд прави същите изводи, като тези
направени от първоинстанционния съд, за установеност с тези доказателства на реално доставено
количество ТЕ и потребено от ответницата за собственото й жилище за исковия
период. От СТЕ се
установява още, че при извършеното то третото лице-помагач разпределение на измерената ТЕ за
исковия период, е спазена нормативната уредба, както и че топломерите в абонатната
станция са със сертификат за съответствие и са преминавали периодично изискуемата по закон метрологична проверка на 2 години. Приетото заключение на СТЕ не е било
оспорено от ответницата чрез особения
представител, при което и това оплакване с въззивната жалба относно годността и
метрологичната точност на топломерите в абонатната станция се явява
неоснователно.
Направеното с въззивната жалба оплакване за
процесуално нарушение по недопускане на поискани от страните доказателства, не
е конкретизирано, няма направено с жалбата искане за събиране на нови
доказателства от въззивния съд, поради което въззивният съд намира това
оплакване за неоснователно.
С въззивната жалба не
са направени оплаквания относно размера и периода на задълженията за главница
цена ТЕ и за лихвата за забава, за които размери и периоди исковете са били
уважени иса предмет на въззивна проверка, при което въззивният съд, при
ограничението по чл.269, изр. второ от ГПК не може да приеме различно от това с
обжалваното решение по дължимостта на посочените размери и периоди на вземанията,
за които исковете са били уважени.
Ето защо решението в
обжалваните части в които исковете са били уважени, подлежи на потвърждаване
поради съвпадане изводите на двете инстанции по основателността на исковете в
тези части, вкл. и в частта за разноските, определени с оглед изхода на спора.
По разноските за
въззивната инстанция: Съобразно изхода на спора, и на основание чл.71 от ГПК,
по аргумент от т.7 от ТР № 6 по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, ответницата В.Ч.
следва да заплати по сметка на СГС
държавна такса за обжалване в размер на 25 лв. съгласно чл.18 от ТТРКССГПК,
предвид и обжалваемия интерес.
Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК и изхода на спора,
въззиваемата страна-ищец има право на разноски пред въззивната инстанция за
възнаграждението на особения представител на ответницата по чл.47, ал.6 от ГПК–
за адв.М.Д., в размер на 150 лв. Въззиваемата страна- ищеца би имала право и на
разноски съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, ако беше осъществена по делото защита от
юрисконсулт съобразно характеристиките на защита според Закона за адвокатурата.
В случая обаче, в полза на въззиваемото дружество-ищец, не следва да се
присъжда претендираното възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото
извършено от последния процесуално действие се изчерпва с подаване на бланкетна
молба, след сроковете за отговор по въззивната жалба, с която претендира
уважаване на исковете и възлагане на разноски, което не може да се счита
осъществена защита по делото, за която да се дължи заплащане от противната
страна. Искането за разноски на ищеца за юристконсултско възнаграждение не може
да се уважи за въззивната инстанция.
Решението няма да
подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1, предл. първо от ГПК, вр. чл.113 от ГПК/ ДВ, бр.100/2019
г./, тъй като цената на исковете е под 5000 лв.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 83840 от 08.05.2020 г. по гр.д. №
71621/2018 г. на СРС, 155 състав, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, В КОИТО е осъдена В.Г.Ч.
с ЕГН **********, от гр. София , да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******,
посочените парични суми по исковете, както и разноски – за заповедното
производство и по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.Г.Ч., с ЕГН
**********,***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, сумата 150 лева –
разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 71 ГПК В.Г.Ч., с ЕГН **********,***, да заплати по
бюджета на СГС сумата 25 лв. - за държавна такса по жалбата.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1, предл.първо от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.