по АНД № 29 / 2020 година
Производството
е по реда на Глава двадесет и осма от НПК.
С
Мотивирано постановление Районна прокуратура - Първомай повдига обвинение
против обвиняемия Г.Т.Ш., ЕГН ***********,***, за това, че на 03.10.2019 година в град Първомай, област Пловдив,
в условията на домашно насилие, е причинил на Д. Д. Ш., ЕГН **********, леки
телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, изразяващи се в разкъсно-контузна
рана, охлузване и кръвонасядане по главата, кръвонасядане на меките черепни
покривки и меките тъкани в областта на лявата лопатка и кръвонасядане на
седалището вляво, които по съвкупност са довели до разстройство на здравето извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК.
Прокурорът
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, като счита за безспорно установено
по делото обвиняемият да е осъществил състава на престъплението, предмет на
делото, и фактическата обстановка, подробно описана в постановлението. Намира,
че са налице предпоставките на чл. 78а от НК, за което предлага същият да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер между минимума и средата на предвиденото в закона.
За вещественото
доказателство – дървен бастун с дължина 100 см, собственост на
обвиняемия, послужило за извършване на деянието, – намиращо се на съхранение в
РУ на МВР - Първомай, предлага да се унищожи като вещ без стойност.
Моли обвиняемият
да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.
Служебният
защитник адвокат З.Н.Т. *** счита обвинението за неоснователно и недоказано.
При евентуална преценка от Съда за наличие на достатъчно доказателства за
извършеното от подзащитния й престъпление, за което му е повдигнато обвинение,
моли за налагане на административно наказание в минимален размер, при
съобразяване с имущественото състояние и преклонната възраст на обвиняемия.
Обвиняемият
Г.Т.Ш. се присъединява към
защитника си. В хода на съдебното следствие при изпълнение на процедурата на
основание чл. 276, ал. 3 и чл. 277, ал. 1 от НПК се подсмива с думите, че не е
вярно че е убил бабата (покойната му съпруга Д. Д. Ш.), а тя се е отровила. Не
дава обяснения, освен флагрантни за материалното си положение и имуществено
състояние. При последна дума заявява, че иска да отиде в затвора, за да работи
и да си плати глобата, защото получава 300 лева пенсия.
Съдът,
след запознаване с приложените по делото доказателствени материали, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна за
установено следното:
Обвиняемият
Г.Т.Ш. е роден на *** ***, ЕГН **********,
самоопределящ се като българин, български гражданин, вдовец, неосъждан, без
образование (неграмотен), пенсионер, с постоянен адрес:***, с настоящ адрес:***.
Г.Т.Ш. и пострадалата Д. Д. Ш. са съпрузи от 1956 година.
Живеят в къща на улица ***, с дъщеря си Р.Г.Х..
През
1977 година дъщерята се омъжва и в къщата заживява и съпругът й А.И.Х., а
впоследствие – и двете им деца (син и дъщеря).
Около 15
години преди инцидента Г. и Д. Ш.
се преместват в едноетажна постройка в същия двор на административен адрес: улица
***, а дъщеря им и съпругът й остават в дома на № **, като към инкриминираната
дата в къщата живеят Р., А. и синът им Г. А. Х., а дъщеря им обитава
самостоятелно друг имот в град Първомай.
В онзи
период (преди 10-ина години) обвиняемият закупува дворно място в квартал Дебър
на град Първомай, област Пловдив, и дава нотариалния акт за покупко-продажбата на
пострадалата със заръката да го пази, а няколко години по-късно (към 3 години
преди инцидента) продава всички овце, които отглежда дотогава, и дава парите на
Р. Х, като й казва да ги внесе на негово име.
През
годините, особено след употреба на алкохол, Г.Ш. нееднократно се нахвърля на жена си и дъщеря им е свидетел
как баща й нарича майка й с различни епитети, обижда я, заканва й се и я удря с
ръце и дори с тояга и я рита.
Две-три
години преди кончината си Д. Ш. се разболява и заради проблеми с краката се
залежава, което изисква всекидневно обслужване – къпане, хранене, преобличане,
смяна на памперс, – извършвано основно от дъщеря й, като в грижите се включва й
обвиняемият, но състоянието на жена му не променя неприемливото му поведение
спрямо нея. Той продължава системно психически и физически да я тормози, а
повод през последните две години за това става разговор между двамата, при
който Ш. пита съпругата си къде
са документите за закупения преди 10 години от него имот и какво е станало с
парите от продажбата на овцете, които е дал на Р., и Ш. му отговаря, че парите са
внесени по сметка на дъщеря им. Това ядосва обвиняемия и оттогава двамата с
пострадалата се карат често за въпросните пари и имот, като при скандалите Ш. става агресивен – обижда
пострадалата и я бие.
При
посещенията си за обгрижване Х. вижда белезите от побой по майка си, като само
за 2019 година случаите на насилие преди инкриминираната дата са поне три – на
Гергьовден (06.05.2019 година), когато Г. Х. разговаря с пострадалата по
телефона, чува как дядо му й крещи, че ще я убие, а на следващата сутрин Р.
установява синини по главата на майка си; седмица по-късно дъщерята вижда синини
по ръката и хълбока на Д., а около седмица преди деянието, предмет на
настоящото дело, пострадалата телефонира на Х. и й се оплаква, че обвиняемият я
е бил с бастун.
След
всеки случай на тормоз Р. Х. увещава майка си да се подаде жалба в Полицията,
но Д. Ш. отказва с оправданието, че търпи мъжа си цял живот и иска да живее с
него; отказва и да се премести да живее при дъщеря си.
Към
17:30 часа на 03.10.2019 година Г.Ш.
се прибира у дома, храни животните и влиза в едноетажната постройка. Там в
леглото си е Д. Ш., която му казва, че е идвала дъщеря им, за да й смени
памперса, след което двамата вечерят. Тогава обвиняемият изпива около 50 грама
ракия и отново започва да разпитва пострадалата знае ли къде е нотариалният акт
на закупеното от него място. Жената му отвръща, че не знае. Ядосан, Ш. се разкрещява, взема бастуна си, и
както пострадалата лежи с гръб към него, я удря в тялото и в главата. След
побоя жената не казва нищо, но се опитва да позвъни на дъщеря им, само че Х. не
отговаря, а обвиняемият оставя бастуна си в стаята и излиза на двора.
Връща се
след около половин час, забелязва, че лицето на жена му, обърнала се към него,
е цялото в кръв, че възглавницата й, хвърлена на земята, също е окървавена, че
има голяма локва кръв и на пода, както и много кръв по леглото на Ш., но
единствено я пита дали се е свързала с Р.. Разбира, че жена му не е успяла да
се обади на дъщеря им и си ляга да спи, а пострадалата едва към 21:00 часа се
чува с Х., но не й казва, че е бита, а единствено, че ще се връща при тях и ще
се вика полиция.
Около 05:00
часа на 04.10.2019 година обвиняемият се събужда и поглежда към леглото на Д.,
чува я да стене, но отново не прави нищо, а излиза на двора, за да нахрани
животните, после отива до магазина за кафе и закуска. Прибира се, вижда
съпругата си да лежи в същото състояния и чак тогава я пита как е, тя му
отвръща с въпрос как да бъде при тази кръв. Г.Ш. отново не прави нищо с мисълта, че жена му ще се свърже с Р. и
тя ще се погрижи за нея.
Същата
сутрин, когато Х. отива в жилището на родителите си, за да обгрижи майка си, я установява
неадекватна, неконтактна и окървавена в леглото си. Досеща се, че е жертва на
пореден побой и сигнализира органите на реда.
Екип на
Спешна помощ преглежда пострадалата, откарва я във ФСМП - Първомай, а по-късно –
в УМБАЛ „Св. Г.“*** за лечение.
В дома
на улица *** в присъствието на Г.Ш.
е извършен оглед на местопроизшествие, при който са иззети веществени
доказателства, включително бастунът, с който е нанесен побоят (впоследствие
несвързаните с предмета на доказване вещи са върнати на собственика им), а
обвиняемият отведен в РУ на МВР - Първомай и е задържан за срок от 24 часа със
заповед по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
В 07:45
часа на 06.10.2019 година пострадалата умира, за което е издаден Акт за смърт №
1126 от 06.10.2019 година.
От заключението на извършената
в хода на разследването Тройна съдебномедицинска експертиза на труп № 216 / 2019 година при огледа и аутопсията на Д. Д. Ш. е установено:
· остро бъбречно увреждане,
развило се на базата на хронично бъбречно заболяване (поликистоза, калкулоза и
нефросклероза), проявено клинично с анурия (липса на образуване и отД.не
на урина от бъбреците) от приемането до настъпването на смъртта, както и
лабораторно със завишени бъбречни показатели – Креатинин и Урея. Увреждането на
двата бъбрека е доказано както ехографски, така и при извършване на аутопсията
– множество кисти в кората и сърцевината на двата бъбрека, със заличаване на
нормалната структура на същите, силно редуциран паренхим и наличие на
конкременти в легенчето на десния бъбрек;
· нарушена чернодробна функция, проявена с неколкократно завишаване на чернодробните ензими – Ас, АлАТ,
ЛДХ, от приемането до настъпването на смъртта;
· увреждания от страна на
сърдечносъдовата система – хипертрофия на сърцето с изявена хипертрофия на лявата
камера, коронаросклероза и артериосклероза;
· оток на мозъка и белите дробове;
· разкъсно-контузна рана, охлузване
и кръвонасядане на главата, кръвонасядане на меките черепни покривки, кръвонасядане
на меките тъкани в областта на лявата лопатка, кръвонасядане по кожата на
седалището, кръвонасядане по двата горни крайника;
· липса на други травматични
увреждания.
Като причината
за смъртта на пострадалата на Д. Д. Ш. експертите сочат остра бъбречна и чернодробна недостатъчност,
развила се на фона на хронично заболяване на бъбреците, изразено в множество
кисти в кората и сърцевината на двата бъбрека, със заличаване на нормалната
структура на същите и наличие на конкременти в легенчето на десния бъбрек.
Описаните
травматичните увреждания – разкъсно-контузната рана, охлузването и
кръвонасядането по главата, кръвонасядането на меките черепни покривки и меките
тъкани в областта на лявата лопатка, както и кръвонасядането на седалището вляво
са причинени от удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно
да бъдат получени така, както е съобщено в предварителните сведения, а именно
при удари с бастун в описаните области. Същите са с повърхностен характер и не
са в причинно-следствена връзка с настъпилата смърт.
Разкъсно-контузната
рана, охлузването и кръвонасядането на главата, кръвонасядането на меките
черепни покривки и меките тъкани в областта на лявата лопатка, както и
кръвонасядането на седалището вляво по съвкупност са довели до разстройство на здравето, извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 от НК.
Вещите
лица сочат, че се касае за съвпадение по време между нанесените травматични
увреждания и настъпилата смърт на пострадалата, вследствие на болестни
изменения, а кръвонасяданията на двете лакътни ямки и двете гръбни повърхности
на дланите (кръвонасядане
по двата горни крайника) са вследствие на поставяне на периферни венозни
източници (абокати), в резултат на проведеното лечение в УМБАЛ „Св. Г.”***.
На обвиняемия
Г.Т.Ш. е проведена Комплексна съдебнопсихиатрична
и психологична експертиза, съгласно чието заключение:
· лицето не се води на психиатрично диспансерно
наблюдение към Център за психично здраве - Пловдив;
· обвиняемият не страда от психично заболяване, представляващо
краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието;
· при анализ на данните по делото, психиатричния преглед и психологичното
изследване не се установяват данни за тежки заболявания, водещи до нарушения на
психичната деятелност;
· към датата на извършване на престъплението – 03.10.2019 година, Г.Т.Ш. може да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си;
· психическото му състояние към момента му позволява правилно да
възприема, запаметява и възпроизвежда обстоятелства и факти, които са от
значение за наказателния процес и да дава достоверни обснения.
Горната фактическа
обстановка Съдът приема за безспорна и категорична от приложените по делото писмени доказателства: Справка за
съдимост (л. 17 от дознанието), Характеристична справка (л. 18 от дознанието), Справки
от АИС на МВР (л. 19 - л. 21 от дознанието), заповед за задържане по Закона за
МВР (л. 22 от дознанието), Протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум (л.
34 - л. 42 от дознанието), Протокол за оглед на веществени доказателства с
фотоалбум (л. 43 - л. 46 от дознанието), Приемо-предавателен протокол (л. 47 от
дознанието), Постановление за връщане на веществени доказателства (л. 48 от
дознанието), Протокол за оглед на труп (л. 49 - л. 50 от дознанието), Тройна съдебномедицинска
експертиза на труп (л. 51 - л. 57 от дознанието), Комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (л. 65 - л. 71 от дознанието), Епикриза,
Фиш за спешна медицинска помощ (л. 77 - л. 83 от дознанието), Писмо от ЦПЗ (л. 87
от дознанието), Препис-извлечение от Акт за смърт и Удостоверение за наследници
(л. 88, л. 89 от дознанието), частично от обясненията
на обвиняемия на досъдебното производство (л. 8, л. 10 - л. 11, л. 12 от
дознанието) и от дадените в съдебно заседание за материалното си положение и
имуществено състояние (л. 5 от
дознанието) и в съдебно заседание за семейното му положение, от показанията на свидетелите (л. 6 – л. 9
от дознанието), както и от веществените доказателства – приобщени по реда
на чл. 277, чл. 282, чл. 283 и чл. 284 от НПК и преценени и по реда на чл. 378,
ал. 2 от НПК.
Не се кредитират от
Съда обясненията на обвиняемия в частта, че на инкриминираната дата удря
пострадалата с бастуна си само два пъти – веднъж в главата и веднъж в долната
част на тялото, а намира тези думи за изказани с цел да омаловажи деянието си и
така да смекчи следващата се за неправомерното му поведение санкция.
Съдебномедицинската експертиза е категорична, че, освен по главата и по
седалището, са налице кръвонасядания и по меките тъкани в областта на лявата
лопатка, т.е. в три различни части на тялото, за да е възможно да се получат
само с два удара.
В останалата част
обясненията на Ш. кореспондират
на възприетата доказателствена съвкупност – логична, обективна,
взаимнодопълваща се, въз основа на чиято цялост се установява изложената по
делото фактическа обстановка, и не са налице противоречия, свързани с предмета
на доказване, които да влияят върху преценката на Съда, изградена по вътрешно
убеждение за виновно извършеното от обвиняемия деяние.
Заключенията на
обсъдените по делото и приети по съответния ред експертизи се кредитират от
Съдът като компетентно изготвени, с необходимите професионални познания и опит
в съответната област, неоспорени от страните и съответстващи на събрания
доказателствен материал.
При така установената
безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си
обвиняемият Г.Т.Ш. осъществява обективните и субективни признаци от състава на
престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК, тъй
като на 03.10.2019 година в град Първомай, област Пловдив, в условията на
домашно насилие причинява на Д. Д. Ш., ЕГН **********, леки телесни повреди по
смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, изразяващи се в разкъсно-контузна рана, охлузване и кръвонасядане по главата;
кръвонасядане на меките черепни покривки и меките тъкани в областта на лявата
лопатка; кръвонасядане на седалището вляво, водещи по съвкупност до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128
и чл. 129 от НК.
От
обективна страна
с действията си обвиняемият осъществява обективните признаци от състава на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, тъй като на инкриминираната
дата с действията си – нанасяне на удари с бастун в областта на главата и
тялото на пострадалата – й причинява съответните увреждания, подробно описани в
съдебномедицинската експертиза, водещи до разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като деянието е извършено в условията
на домашно насилие по смисъла на чл. 93, т. 31 от НК – предшествано е от
системно (повече от три пъти) упражняване на физическо и психическо насилие
(нанасяне на побой, закани и обиди) и е осъществено спрямо съпруг, с когото виновният
има дете и с когото живее в едно домакинство.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на
вината пряк умисъл – обвиняемият съзнава
обществено опасния характер на извършеното от него, защото разбира укоримостта
на поведението си, в разрез с общоприетите правила за защита на телесната
неприкосновеност, и иска настъпването на обществено опасните последици, тъй
като целенасочено бие съпругата си, с което настъпва и обществено опасния
неправомерен резултат – причиняването на леките телесни повреди.
С оглед на така
установената правна квалификация на извършеното от обвиняемия Г.Т.Ш. престъпление,
Съдът намира, че същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба
на основание чл. 78а от НК.
Налице са всички
кумулативни предпоставки за приложението на този законов институт – за извършеното
деяние се предвижда наказание лишаване от
свобода до три години и същото е умишлено; обвиняемият
е пълнолетно лице, с чисто съдебно минало и друг път не се ползвал от
привилегията на Глава осма, раздел ІV
от НК; от престъплението няма причинени имуществени вреди и не са налице
отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 от НК.
За да определи
размера на предвиденото по закон наказание за това деяние, Съдът като отегчаващи
отговорността обстоятелства отчита, че системният физически и психически тормоз
над пострадалата продължава с години и дори след като жената е почти неподвижна
заради здравословното си състояние, както и че извършителят приблизително
денонощие не показва никаква заинтересованост към съпругата си, въпреки
течащата от нея кръв, заради нанесения от него побой.
Но се отчитат и смекчаващите
отговорността обстоятелства – признаването на вината на досъдебното
производство и оказването на пълно съдействие на разследващите органи за
разкриване на обективната истина (чистото съдебно минало се отчита във връзка с
реда, по който се разглежда делото).
Всички
тези обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест и имащи значение за
отговорността на обвиняемия, го характеризират като лице със средна степен на
обществена опасност; обществената опасност на деянието е висока, защото се
засягат обществените отношения, свързани с телесната неприкосновеност на
гражданите, а в случая с оглед на квалификацията – на лица, които следва да са
в близки отношения, заради споделени някога ценности, накарали ги да свържат
живота си.
По посоченото,
предвид материалното и имуществено положение на обвиняемия – пенсионер, без
допълнителни доходи, както и пределната му възраст – 86 години, Съдът намира,
че наказанието глоба следва да се
определи към средата на посоченото в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК, а именно 2500
(две хиляди и петстотин) лева.
Този размер е
най-справедлив, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и
на имотното му състояние и е в състояние да постигне целите на генералната и
специалната превенции, предвидени по НК да се повлияе превъзпитателно и
предупредително на дееца и другите членове на обществото.
Причини за извършване на деянието – ниска правна
култура, слаби волеви задръжки и незачитане на установения в страната правов
ред, изразяващо се в неуважение към телесната неприкосновеност на гражданите.
На основание чл. 189,
ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК обвиняемият следва да заплати по сметка на Областна
дирекция на МВР - Пловдив направените по делото разноски общо в размер на 1579,20
лева (хиляда петстотин седемдесет и девет лева и двадесет стотинки) за комплексни
експертизи на досъдебното производство – 1108,80 лева (хиляда сто и осем лева и
осемдесет стотинки) за Тройна съдебномедицинска експертиза на труп и 470,40 лева (четиристотин
и седемдесет лева и четиридесет стотинки) за Комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза.
Вещественото
доказателство, намиращото се на съхранение в РУ на МВР - Първомай – дървен
бастун с дължина 100 см – следва да се унищожи като вещ без стойност.
Воден
от горните съображения, Съдът постанови решението.
Районен съдия: (п)
СЗ
/ МИ
