Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 24

гр. Видин, 15.04.2019г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Видинският   окръжен съд              наказателно отделение         в публичното заседание на четиринадесети март

през две хиляди и деветнадесета година в състав :

              

                                        Председател : Л.Л.

                                                 Членове: ВЛ.С.

                                                                  Р.Д.

                                                                      

при секретаря        А.А.   и в присъствието на

прокурора  ВЛ.В. като разгледа докладваното от              СЪДИЯТА Л.    ВНАХД  №  45  по описа

за 2019г.,   и за да се произнесе , съобрази следното:  

         Делото е образувано по протест на РП-Видин, с правно основание чл.378, ал.5 от НПК, против решение № 12/01.02.2019г. по НАХД № 112/2018г., по описа на Районен съд – К., с което обвиняемият Л.М.В. с ЕГН **********, е признат за НЕВИНЕН в това, че на 01.09.2018г., около 02.20 часа, по ул.  „********“  в   с. Б.,    общ.  Б.,   обл.  . управлява  моторно превозно средство - лек  автомобил марка  „******“, модел „*******“, с рег. № ******* лична собственост, което не е регистрирано по надлежния ред съгласно изискванията на Наредба № 1-45 от 24.03.2000г., издадена от Министъра на вътрешните работи за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, а е със служебно прекратена регистрация на 26.06.2018г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП - престъпление по чл. 345, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като на основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК, е оправдан.

            Протеста е подаден в срок.

            В него са развити съображения, че решението на Районен съд – К*е неправилно.

            Иска се решението да бъде отменено и обвиняемия да бъде осъден по повдигнатото му обвинение.             

            Представителят на Окръжна прокуратура – В* даде заключение, че протеста е основателен и решението на ВРС следва да бъде отменено, и обвиняемия следва да бъде признат за виновен по чл.345, ал.2 от НК.

            От данните по делото във връзка с оплакванията в протеста, Окръжния съд намира, че същия е основателен.

                ВРС е преценил правилно доказателствата по делото, и фактическите му изводи се базират на тях. ВОС възприема фактическата обстановка визирана в атакуваното решение и не намира за необходимо да я преповтаря в настоящото изложение.

            ВОС само ще маркира обстоятелствата, които са от съществено значение по делото, съобразно неговия предмет.

            Видно от договор за покупко-продажба на МПС, нотариално заверен с рег. № 284 от 10.01.2018г. от нотариус Т* А* с рег. № **** на Нотариалната камара, с район на действие РС-В., на 10.01.2018г. обвиняемия Л.М.В. е закупил от Ц.С.И. лек  автомобил марка  „*********“, модел „*****“, с рег. № ******

            Видно от показанията на свидетеля Н. Д. Н., в разговор с Ц.И.- предишния собственик на процесното МПС, тя му казала, че когато сключили с обвиняемия Л.В. договора за покупко продажба на автомобила, той заявил, че още същия ден ще отиде в КАТ за смяна на регистрацията.

            За процесния автомобил е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, прекратена на 28.04.2018, поради невнесена вноска. Поради това Гаранционният фонд е изпратил на 25.05.2018г. писмено уведомление до предишния собственик на автомобила – Ц.С. И., с предупреждение, че ако в 14 дневен срок не бъдат представени доказателства за наличие за сключена застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите“, данни за това обстоятелство ще бъдат предоставени на МВР. Тъй като не били представени такива доказателства, на 25.06.2018г. Гаранционния фонд уведомил МВР. На 26.06.2018г. органите на МВР служебно са прекратили регистрацията на процесния автомобил на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

            На 01.09.2018г., около 02.20 часа, в с. Б., обвиняемият В. управлявал процесния автомобил по ул. „******** Автомобила бил забелязан от свидетелите П. В. П., Н. И.Ж., В. П. В. и С.П. Г.- полицейски служители в РУ – К., които със служебни автомобили извършвали обход в селото. В. и Г. от своя автомобил, а Ж. и П. от техния, подали светлинни сигнали за спиране за проверка на водача на движещия се срещу тях процесен автомобил. Обвиняемия В. не спрял, а ускорил. Полицейските коли обърнали и го последвали  до къща, находяща се на ул. „********“ № ********** Там обвиняемият спрял и влязъл в къщата. Свидетелят П. В. П. разпознал слезлия от автомобила обвиняем В., за което уведомил своите колеги.

            На 05.09.2018г. свидетелят Н. Ж. съставил АУАН № 710802 от 05.09.2018г. на обвиняемия В. за нарушение по чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДвП.

            За времето от придбиването на процесното МПС на 10.01.2018г. до 01.09.2018г. включително, обвиняемия В. не се е явил в службата за регистрация на ППС, за да регистрира придобитото МПС.

            Предвид горното се налага извода, че на 01.09.2018г., около 02.20 часа, по ул.  „***********“  в   с. Б.,    общ.  Б.,   обл.  В. обвиняемият Л.М.В. е управлявал  процесното МПС, лична собственост, което не е регистрирано по надлежния ред съгласно изискванията на Наредба № I -45 от 24.03. 2000г. за регистриране, отчет пускане в движение на МПС и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрирани ППС.

            Горните обстоятелства се установяват от: свидетелските показания на П. В. П., Н. И. Ж., В. П.В., С.П. Г., Н.Д. Н. и П. В. Петков; удостоверение с рег. № 953000 - 8734, издадено от ОД на МВР, сектор „ Пътна полиция“; Договор за покупко - продажба на МПС от 10.01.2018г. с нотариална заверка на подписите рег. № 284 на нотариус Т.А., с район на действие РС – В.; справка за МПС; АУАН серия Д № 710802 от 05.09.2018г.; справка за нарушител/водач /л. 30-32 от ДП/; писмо от Гаранционен фонд с приложение, изх. № 09-00-960/19.11.2018г. до ОД на МВР – В., РУ – К.; писмо с рег. № 953000-675/24.01.2019г. от ОД на МВР – В. сектор „Пътна полиция“ с приложени 4 листа справки.

            Няма противоречие между горните доказателства. Гласните кореспондират с писмените и помежду си, поради което правилно са кредитирани от КРС.

            Макар първоинстанционният съд да е стигнал до верни фактически изводи, то крайния му юридически извод за несъставомерно поведение на обвиняемия по чл. 345, ал.2, във вр. с ал.1 от НК е неправилен.

                По смисъла на чл.145, ал.2 от ЗДП /Изм. ДВ, бр. 77 от 2017г., в сила от 27.12.2017г./, приобретателят на регистрирано ППС е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.

            По смисъла на чл.143, ал.15 /Нова ДВ, бр. 77 от 2017г., в сила от 27.12.2017г./, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

                По смисъла на чл. 18б, ал.1, т.10 /нова ДВ, бр.20 от 06.03.2018г./ от Наредба № 1-45 от 24.03.2000г., издадена от Министъра на вътрешните работи за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, прекратяване на регистрацията по чл. 18, т. 2 /т.е. служебно/ се извършва по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

            Налага се извода, че към датата на придобиване на процесното МПС, обвиняемият В. е имал законовото задължение да го регистрира в срок до 10.02.2018г. вкл., съобразно чл. 145, ал.2 от ЗДвП. Нещо повече, от доказателствата по делото, респ. показанията на свидетеля Неделков, обвиняемият изявил готовност още същия ден /деня на придобиването на МПС/ да отиде в КАТ за смяна на регистрацията.

                Обвиняемият е бил наясно и с регламента на чл.143, ал.15 от ЗДвП, за последиците от неизпълнение на задължението си по чл. 145, ал.2 от ЗДП, а именно: служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.       

            Поради необходимоста от технологично време за изграждане на връзка между информационните системи на МВР и Нотариалната камара, от която пътна полиция да получава информация за договорите за прехвърляне собствеността на пътно превозно средство веднага след сключването им, прекратяването на регистрацията не е сторено непосредствено след 10.03.2018г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Независимо от това прекратяването е извършено, макар и на друго основание, на 26.06.2018г. Следва да се допълни, че с оглед чл.18б и сл. от Наредбата, съобщение за дерегистрирането не се праща при хипотезата на чл. 18б, ал.1, т.10, а при хипотезата на чл.18б, ал.1, т.8 се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. След сключването на договора за прехвърляне на МПС и към момента на извършване на деянието, обвиняемия В. не е бил регистирания собственик. Поради това е ирелевантно обстоятелството получил ли е В. съобщение за прекратяване на регистрацията.

                Налата се извода, че в конкретния случай, обвиняемият е бил в пределна яснота, че в резултат на бездействието му, след 10.03.2018г. служебно, по силата на закона, ще бъде прекратена  регистрацията на неговото МПС. От обективна страна на процесните дати и място, обвиняемия В. е управлявал МПС, лична собственост, което не е регистрирано по надлежния ред. Обвиняемият е съзнавал това обстоятелство, тъй като е знаел, че не е изпълнил задължението си по чл. 145, ал.2 от ЗДвП, със законните последици от това: служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

            Предвид горното, настоящия състав на ВОС не споделя извода на КРС за липса на съставомерност от субективна страна на процесното поведение на обвиняемия В., както и тезата на защитата в тази насока. ВОС намира, че от обективна и субективна страна обвиняемия В. е осъществил състава на чл.345, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. От обективна страна, В. е управлявал МПС което не е регистрирано по надлежния ред, съгласно изискванията на чл.140, ал.2 във вр. с ал.1, чл.143, ал.10 и ал.15 и чл.145, ал.2 от ЗДвП, и чл.18, т.2, чл.18б, ал.1, т.8 и 10 от Наредба № I -45 от 24.03. 2000г. за регистриране, отчет пускане в движение на МПС и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрирани ППС. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл- деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъплавено им. Относно субективната страна, съображения са визирани по-горе.                 

ВОС намира, че са налице предпоставките за приложение на  чл.78а от НК: за деянието е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до 1 година или „глоба“ от 500 до 1000 лева; обвиняемия не е осъждан; от деянието не са настъпили имуществени вреди. По отношение на обвиняемия В. са налице условията на посочената норма от НК, поради което той следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание глоба в минимален размер. В тази насока ВОС съобрази чл.27, ал.2 от ЗАНН, респ. че обществената опасност на деянието не е завишена в сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия вид, тъй като автомобила макар и да е бил дерегистриран, е собственост на обвиняемия, редовно закупен от него, с поставени регистрационни табели. При това положение на В. следва да се наложи адм. наказание „глоба” в размер на 1000 лева.      

            От друга страна следва да се отбележи, че случаят не е маловажен и не са налице условията за приложение на чл.9, ал.2 от НК.

            Разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, макар и да е приложима за всички престъпления по НК, защото е обща, изисква необходимо условие - деянието, макар и да осъществява признаците на престъпление, поради своята малозначителност да не е обществено опасно или неговата обществена опасност да е явно незначителна. Малозначително ще бъде такова деяние, което въобще не може да окаже отрицателно въздействие или то е лишено от значение по начин, че не застрашава реално съществуващите отношения, поради което не е обществено опасно, или че без да се изключва обществената опасност на деянието, може да се обоснове явна незначителност, т.е. такава ниска степен, която не е достатъчна, за да бъде определено извършеното като престъпление. Липсата на възможно отрицателно въздействие и незначителност обаче трябва да бъде установено по категоричен начин и без съмнение да бъде изключена дори вероятността за някакъв обществено значим отрицателен обществен ефект. Оценката на степента на обществена опасност на деянието и дееца следва да се извърши през призмата на конкретиката на деянието, неговата значимост на съответния етап на развитие на обществото и личността на дееца.

            ВОС намира, че в случая, с оглед неговата конкретика, не може да се направи извод, че макар деянието на обвиняемия да осъществява формално признаците на престъпния състав чл.345, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, то не е престъпно, с оглед чл.9, ал.2 от НК.

            Смекчаващо обстоятелство  е, че обвиняемия е с чисто съдебно минало. От друга страна, видно от справката за нарушител/водач, на Л.М.В., от 2002г. до 2018г. са му наложени наказания за множество нарушения на правилата за движение по пътищата. Това го характеризира негативно, респ. като лице което не се отнася сериозно към регламента за движение по пътищата. Видно е, че административните наказания за нарушения на правилата за движение не са осъществили целите на индивидуалната превенция спрямо обвиняемия.

            Що се касае до степента на обществена опасност на деянието, то следва да се има предвид, че обвиняемия е управлявал процесното МПС нощем и е осуетил проверката на контролните органи. Деянието е преустановено не по волята на обвиняемия, а поради намесата на контролните органи. Това разкрива обществена опасност на деянието, която не следва да бъде занижавана, с обикновените случаи на престъпление от същия вид. Конкретиката на стореното, го разкрива  с обществена опасност, по-висока от „явно незначителна“.  

            Деянието по чл.345, ал.2 от НК е на формално извършване и негативното въздействие върху обществените отношения се изразява в тяхното застрашаване, а не увреждане. Макар че законодателя е направил разграничение, като е уредил аналогичен фактически състав и като нарушение – чл.175, ал.3 във вр. с чл.140, ал.1 от ЗДП, приложим в случаи при които не се засяга обекта /обществените отношения свързани с безопасността на транспорта, като предмет на защита/ в степен достатъчно висока, за да са престъпление, то настоящия казус не е такъв, по съображенията визирани по-горе за степента на обществена опасност на деянието и дееца.

            С оглед на горните протеста е основателна и следва да бъде уважен.

            Решението на КРС е неправилно и следва да бъде отменено.

            По изложените съображения и на основание чл. 378, ал. 5, вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК,  Съдът

 

            Р     Е     Ш     И:

 

            ОТМЕНЯ решение № 12/01.02.2019г. по НАХД № 112/2018г., по описа на Районен съд – Кула.

          ПРИЗНАВА обвиняемия Л.М.В. с ЕГН ********** за ВИНОВЕН, в това че на 01.09.2018г., около 02.20 часа, по ул.  **********“  в   с. Б.,    общ.  .   обл.  В., управлява  моторно превозно средство - лек  автомобил марка  „**********“, модел „**********“, с рег. № *********, лична собственост, което не е регистрирано по надлежния ред съгласно изискванията на Наредба № 1-45 от 24.03.2000г., издадена от Министъра на вътрешните работи за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, а е със служебно прекратена регистрация на 26.06.2018г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП - престъпление по чл. 345, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК, ОСВОБОЖДАВА обвиняемия В. от наказателна отговорност и му налага административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева.           

            Решението е окончателно.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: