Р Е Ш Е Н
И Е
София, 10.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет и пети ноември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр.д. № 10859/17
г., за да се произнесе взе пред вид:
Предявен е иск от О.М.Б.,
ЕГН **********, чрез адв. Н.Д.,
със съдебен адрес:***, четвърти полуетаж, офис 4 против „Д.З.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, с правно основание чл.
226, ал. 1 от КЗ /отм./, за сумата 50 000
лв., считано от датата на
увреждането – 15.07.2016 г., до окончателното изплащане и сторените по делото разноски,
в т.ч. адвокатски
хонорар на основание чл. 38 от ЗА с вкл. ДДС.
В исковата молба се твърди, че на 15.07.2016 г., около
07, 20 ч. на главен път І-9, между гр. Шабла и с. Езерец, настъпва ПТП, при
което микробус Мерцедес 312 Спринтер с рег. № ********,
управляван от Д.М.Д., поради несъобразена скорост реализира ПТП – самокатастрофа, излизайки от платното за движение и
окончателно спирайки в банкета, обърнал се настрани. Вследствие на ПТП е
пострадал ищецът, който е пътувал като
пътник в микробуса е пострадал ищецът Б., който получил следните увреждания:
счупване на дясна ключица на ръката, контузия на гръден кош, разкъсно-контузна рана на дясна ръка.
По случая е образувано ДП № 52/2016 г. по описа на РУ –
гр. Б.и пр.пр. № 1128/2016 г. по описа на ОП –
Добрич, като понастоящем е налице влязла в сила присъда по НОХД № 73/2017 г. по
описа на ОС – Добрич от която е видно, че водачът на процесния
автомобил виновно е допуснал настъпването на ПТП.
За лекия автомобил, причинил катастрофата, ищцата твърди
да е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното
дружество по з.п. № 08116000101633 със срок на валидност, считано от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.
В тази връзка е предявил настоящия иск срещу „Д.З.“ АД с
правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в посочения размер, със законните последици –
законната лихва и сторените разноски.
Представя писмени доказателства. Ангажира устни
доказателства и експертизи.
В хода по същество поддържа предявения иск. Претендира
разноски по списък.
Ответникът „Д.З.“ АД оспорва предявените искове изцяло по основание
и размер. Претендира разноски, в това число юрисконсултско
възнаграждение.
На първо място счита исковете за недопустими, тъй като
пред застрахователя не е предявена извънсъдебна претенция за уреждане на спора.
Оспорва твърдението, че единствено в резултат на виновно
поведение на водача на процесния автомобил е настъпил
вредоносния за ищеца резултат. Твърди, че е налице съпричиняване
от страна на ищеца, който е пътувал без поставен обезопасителен
колан.
Оспорва механизма на ПТП.
Счита, че така предявеният размер за обезщетение на
неимуществени вреди е прекомерно завишен и не кореспондира с принципа за
справедливост, както и с трайната съдебна практика в подобни случаи.
Оспорва по основание и размер задължението за законна
лихва.
Счита, че не дължи разноски, тъй като с поведението си не
е дал повод за завеждане на настоящото производство.
Претендира разноски, в
това число и юрисконсултско възнаграждение.
Представил е писмени
доказателства. Иска ангажиране на експертиза.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, вр. чл.
45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер 50 000
лв., ведно със законна лихва,
считано от датата на увреждането
– 15.07.2016 г., до окончателното изплащане и сторените по делото разноски,
В хода на
настоящото производство бе доказано наличието на сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност” с ответното дружество по з.п. № 08116000101633 със срок на
валидност, считано от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.
По делото не се спори, че на 15.07.2016 г.,
около 07, 20 ч. на главен път І-9, между гр. Шабла и с. Езерец, настъпва ПТП,
при което микробус Мерцедес 312 Спринтер с рег. № ********,
управляван от Д.М.Д., поради несъобразена скорост реализира ПТП – самокатастрофа, излизайки от платното за движение и
окончателно спирайки в банкета, обърнал се настрани. Вследствие на станалото ищецът
О. Б.и още две лица, които са пътували в микробуса, са получили телесни
увреждания, а още един от пътниците е починал.
По искане на страните съдът изиска и бе приложено
н.о.х.д. № 73/2017 г. на Добрички окръжен съд, от което се доказа, че, във
връзка със станалата на 15.07.2016 г. катастрофа, с присъда № 8/25.04.2017 г. водачът
на микробуса Д.М.Д. е признат за виновен
за престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, пр. 4 и
пр. 5, б. „б“, пр. 1, ал. 1, б. „б“ и „в“, вр. чл.
342, ал. 1 НК и му е наложено съответното наказание.
По искане на двете страни съдът допусна и прие заключение
на съдебно – медицинска и автотехническа експертиза, изготвена след преценка на
всички доказателства по делото и приложеното наказателно дело на Добрички окръжен съд.
В
заключението си вещите лица заявяват, че, в резултат
на претърпяното ПТП на 15.07.2016г. ищецът е получил следните травматични увреждания: - Счупване на дясната ключица, представляващо
трайно затруднение в движенията на десния
горен крайник за повече от 30 дни, а именно за около два месеца. Не се е
наложило оперативно лечение, поставена е ортеза /меко обездвижване на ръката/ за срок от 30
дни, - Контузия на гръдния кош,
довела до разстройство на здравето
неопасно за живота, лечението на което се състои в прием на обезболяващи
медикаменти, а оплакванията отзвучават за период от около 15 дни, - Разкъсно-контузна рана на лявата мишница, реализирала медикобиологичния
критерий разстройство на здравето неопасно за живота, по което е проведено лечение
се е състояло в хирургична обработка и шев на раната, с оздравителен
период около 15 дни.
Според експертите, получените
от ищеца травматични увреждания са от удари с или върху твърди тъпи предмети и
добре отговарят да са в резултат на претърпяното ПТП на 15.07.2016 г. Всички медицински
документи и консултации относно получените увреждания от ищеца
при процесното ПТП са описни в съответната документация, като няма данни
за съпътстващи заболявания на ищеца, но естеството
на получените травматични увреждания, даже и при налични
такива, не би променило хода
на оздравителния процес.
За период от
около 2 месеца, ищецът Б. е търпял болки и страдания, като за първия месец те
са били с интензивен характер. Той не се е явил на преглед, но няма медицински
документи за усложнения в лечението на травматичните увреждания, а и тяхното
естество предполага възстановяване в рамките на около 2 месеца. Като при всяка
една фрактура е възможна появата на болки при по-голямо натоварване, промяна на
времето, а понякога и немотивирано от т.н. „ревматоиден
тип”.
Микробус „Мерцедес 312 Д Спринтер” е с
номер на рамата WDB319034621P8096372., дата на начална
регистрация 11.05.1998 г., седящи места 15+ 1, категория М2 и двигател с
мощност 90 квт. Тази марка и модел
микробус фабрично не са оборудвани с предпазни колани на седалките в
пътническата част на салона. Вещите лица са извършили проверка на цялостната
документация, приложена по делото, и са направили извода, че мястото което е
заемал О.Б. в микробуса е било в средата на последната седалка. От описаните
наранявания, не може да се направи заключение, дали ищецът е бил с поставен
предпазен колан, тъй като в медицинската документация не са описани типичните
белези, получени от поставен обезопасителен колан. Данни
за това липсват и в материалите по наказателното дело. Поради това експертите
смятат, че Б. по време на произшествието не е бил с поставен колан.
Получените от ищеца травматични увреждания и деформациите
по микробуса показват, че с или без поставен обезопасителен
колан, нямаше да има особена разлика в описаните травми.
Други релевантни към спора доказателства по делото не са
представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени
писмени, гласни доказателства и експертиза.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД е за изплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди вследствие настъпилото на 15.07.2016 г. ПТП
пряко от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобила, чиито водач е причинил катастрофата.
По делото
безспорно бе установено наличие на валидно застрахователно правоотношение по
отношение на увреждащия автомобил по з.п. № 08116000101633 със срок на валидност,
считано от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. при ответното
дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а, според ал. 2 на
същия текст, при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи, при условията на кумулативност, следва да
бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на прекия причинител,
осъществил деликта, така и на обвързания с
гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа обстановка, твърдяна
от ищеца.
В настоящия случай по делото се доказа, че на посочените
в исковата молба дата и място е станала катастрофа. Механизмът на ПТП бе изяснен
от заключението на вещите лица – експерти. Налице е влязла в сила присъда на
наказателния съд по отношение на виновния водач.
Не се спори по делото, че, в, резултат на станалото ПТП, на
ищеца са причинени описаните по - горе травмени
увреждания и той е претърпяла сериозни болки и страдания - неимуществени вреди,
конкретизирани със заключението на КСМАТЕ, в нейната медицинска част. Ищецът не
се е явил на преглед и понастоящем не може да бъде извършена преценка дали тези
увреждания са изцяло излекувани
Липсват доказателства за претърпени от ищеца конкретни
болки и страдания, като в тази насока съдът се позовава само на заключението на
вещото лице – лекар, което, обаче, не е извършило личен преглед.
От
ответната страна бе направено възражение за съпричиняване
от страна на пострадалаия на вредоносния резултат, по
което съдът държи произнасяне.
На база на събраните в хода на производството
доказателства, съдът приема, че пострадалият е допринесъл за вредоносния, пред
вид факта, че е се е возил в микробуса без поставен обезопасителен
колан.
Съдът, в тази
връзка, приема съпричиняване в стойности 50/50 %, съотнесено с водача на
лекия авотмобил.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението
следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която размерът
на причинените неимуществени вреди при непозволено увреждане се определя от съда по справедливост, като се
вземат пред вид всички относими обстоятелства,
очертаващи действителните болки и страдания на ищцата.
Съдебната
практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.
В хода на съдебното производство се доказа, че,
вследствие катастрофата, ищецът е получил описаните увреждания, но не бе
установен интензитетът на болките му, както и дали е настъпило пълно
възстановяване от претърпените увреди. Установи се наличие на застрахователно
правоотношение по отношение на виновния автомобил, чиито водач е причинил
катастрофата.
С оглед
изложеното, настоящият
съдебен състав,
като съобрази всички обстоятелства по делото, намира,
че искът е доказан
по основание, а размерът му следва
да бъде
определен в унисон с нормата на
чл.52 ЗЗД – по справедливост
от съда, при наличие на съпричиняване
в съотношение 50 % за пострадалия и 50 % за водача на лекия авотмобил.
Според
приетото в Постановление
№4/23.12.1968 г. на Пленума
на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда
при определяне размера на обезщетението и които изчерпателно бяха посочени по - горе.
В настоящия случай, съобразявайки тези критерии, съдът
намира, че адекватна обезвреда
на ищеца за претърпените вреди би била сумата 20 000 лв., като, пред вид наличието на съпричиняване,
тази сума следва да бъде намалена на 10 000 лв. и за тази сума искът е
основателен, като в останалата част за разликата до 50 000 лв. следва да
се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
По
отношение на претендираната
законна лихва върху цитираното обезщетение,
същата следва да се присъди така, както е поискана – от датата
на събитието до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на спора на адвоката на ищеца следва да
бъде присъдено адв. възнаграждение на основание чл.
38 ЗА, съобразно уважената част от иска в размер 1 130 лв. с ДДС.
На база на отхвърлената част от претенцията ищецът следва
да бъде съдена да заплати на ответника 1 730 лв. ю.к. възнаграждение и 524 лв.
депозити за в.л.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.З.“
АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:*** да заплати на О.М.Б., ЕГН **********,
чрез адв. Н.Д., със съдебен адрес:***,
четвърти полуетаж, офис 4, на основание чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./, сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани
пряко от застрахователя, ведно
със законната лихва, върху тези
суми, считано
от 15.07.2016 г. до окончателното изплащане и разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата до 50 000 лв.., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Д.З.“
АД, ЕИК ******** да заплати на адв.
Н.Д., със съдебен адрес:***, четвърти полуетаж, офис 4, адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА,
съобразно уважената част от иска в размер 1 130 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА О.М.Б. да заплати на „Д.З.“ АД 1 730 лв. разноски по делото - ю.к. възнаграждение и 524
лв. депозити за в.л., съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: