Решение по дело №1856/2022 на Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

 

№ ________

 

Варна, ______________

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, І-ви тричленен състав, в публичното заседание на шести октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:		ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:		ИВЕТА ПЕКОВА  ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря	Елена Воденичарова		и с участието
на прокурора	Силвиян Иванов		изслуша докладваното
от съдията	Искрена Димитрова
адм. дело № 1856/2022г.

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, чрез мл.експерт В. С., против Решение
№ 832/20.06.2022г. на ВРС, ХV-ти състав, постановено по НАХД № 249/2022г. по описа на същия съд, с което е отменено НП № 23-0001618/05.10.2021г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ /РДАА/ - Варна, с което за нарушение на чл.91в, т.2, пр.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ и на основание чл.104, ал.7 от ЗАвП, на „БУМЕРАНГ ШИПИНГ“ ООД, ЕИК ***, е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00лв. Със същото решение в полза на дружеството са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 370,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Конкретно твърди, че двете изпълнителни деяния по чл.104, ал.7 от ЗАвП не са в преюдициална връзка помежду си, а са предвидени алтернативно, и извършването на което и да е от тях, е основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност по посочената разпоредба. Сочи, че описаното в АУАН и НП изпълнително деяние се изразява в непредставяне за проверка от контролните органи на информация от дигитален тахограф, от което недвусмислено следва, че става въпрос за отказ за предоставяне на информация. Твърди, че отказът освен изричен, може да се изрази и в бездействие на превозвача да предостави поисканите от контролните органи данни, като в този случай АНО не дължи изследване и доказване на причините за отказа. Позовава се и на практика на Адм.съд-Варна, с която са потвърдени идентични наказателни постановления. В заключение сочи, че с оглед естеството на дигиталния тахограф и картата за монтаж и настройки на същия, картата служи за активиране, калибриране и извличане на информация от дигиталните тахографи, като последната се издава и използва от оторизирани сервизи, които извършват монтажа и сервизното обслужване. При това положение превозвачът по всяко време има възможност своевременно да представи изисканата от него информация, като положи необходимите усилия същата да бъде извлечена по посочения начин от оторизиран сервиз. Сочи и че доколкото отговорността на юридическите лица е обективна, същите следва да носят отговорност при неизпълнение на техните административни задължения, дори в случаите, когато неизпълнението е пряка или косвена последица от взаимоотношенията им с други субекти, които въз основа на договорни отношения са обвързани с осъществяването на действия, които рефлектират върху изпълнението на тези задължения. По изложените съображения моли за отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на спора, моли съдът да се произнесе по адвокатското възнаграждение на ответната страна при условията на чл.63д, ал.2 от ЗАНН.

Ответната страна - „БУМЕРАНГ ШИПИНГ“ ООД, оспорва касационната жалба по подробни съображения, изложени в писмен отговор вх.№ 54431/08.08.2022г. Конкретно сочи, че съществените различия в двете хипотези по чл.104, ал.7 от ЗАвП за ангажиране на отговорността на водача – „не съхранява“ или „отказва да предостави“, изискват фактите и обстоятелствата да са изяснени напълно и да са посочени пълно, ясно и точно в АУАН и НП, което в случая не е сторено. От начина, по който е описано изпълнителното деяние – „не е спазил 7-дневния срок да предостави информация, извлечена от паметта на дигиталния тахограф“, не става ясно за какво точно е санкциониран превозвачът. Отделно, при описание на нарушението от правна страна не е посочен елемент от съставомерните признаци, а именно, че е налице „отказ“, който пък от обективна страна е възможен, само ако информацията е била извлечена. В случай че информацията не е извлечена, е налице първата форма на изпълнителното деяние „не съхранява“. Сочи и че още в хода на административнонаказателното производство са представени обяснения на управителя на дружеството рег. № ***-***/2/30.07.2021г., както и в съдебното производство са събрани гласни доказателства, за това, че предоставянето на информацията от тахографите в указания срок не е било възможно, поради проблем със системата на Frotcom България, която не позволявала архивиране на файловете, но информацията би могла да се предостави на по-късен етап, след подновяване на картата на превозвача. Твърди, че горното е налагало разследване, като при установяване достоверността на тези факти, би била налице първата хипотеза на изпълнително деяние – несъхраняване на информацията. От друга страна, ако твърденията за технически проблем се окажат неверни, т.е. информацията изобщо не е била извлечена, това осъществява състава на нарушението по чл.93г, ал.2 от ЗАвП, а не на 91в, т.2, пр.1 от ЗАвП. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че постановеното от ВРС решение е правилно, съобразено с процесуалните правила и закона, и не са налице основания за неговата отмяна.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че след изпращане на покана до управителя на „БУМЕРАНГ ШИПИНГ“ ООД, връчена на 14.06.2021г., била извършена комплексна проверка на дейността на дружеството-превозвач, за периода от 01.08.2020г. до 30.11.2020г. В поканата било отразено какви документи следва да бъдат представени, в седмодневен срок от получаването ѝ. След приключването на проверката било прието за установено, че на 22.06.2021г. в гр.Варна, ул. „****“ № 48, в административната сграда на РД „АА“ гр.Варна, превозвачът „Бумеранг Шилинг“ ООД, притежаващ Лиценз
№ ****/08.11.2010г. за международен автомобилен превоз на товари, валиден до 07.11.2025г., след получаване на 14.06.2021г. на покана с peг. № ***/01.06.2021г. за извършване на комплексна проверка за периода от 01.08.2020г. до 30.11.2020г. относно транспортната дейност на фирмата, не е спазил законоустановения седмодневен срок, изтичащ на 21.06.2021г. и не е представил на служителите на РД „АА“ гр.Варна за проверка, изисканата по раздел I, т.5, изр. 2, пр.1 от поканата информация, извлечена от паметта на дигитален тахограф марка „Continental” тип ***.***, сер.№ ****, монтиран във влекач марка „Рено” от кат.N3, с рег.№СВ****РВ, за периода на комплексната проверка от 01.08.2020г. до 30.11.2020г., видно от съдържанието на флаш памет предоставена от превозвача, с който автомобил са извършени международни превози на товари, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) 561/2006, видно от три броя СМR от дати 02.10.2020г., 12.10.2020г. и 06.11.2020г., копие на приемо-предавателен протокол от 21.06.2021г. и писмено обяснение от превозвача. При тези констатации било прието, че превозвачът е извършил нарушение на чл.91в т.2, пр.1 от ЗАвП, поради което за същото срещу него е съставен АУАН № ***/31.08.2021г., а впоследствие било издадено НП № 23-***/05.10.2021г., с което на основание чл.104, ал.7 от ЗАвП, на „БУМЕРАНГ ШИПИНГ“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00лв.

За да отмени наказателното постановление ВРС е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, както и такива на материалния закон. Конкретно е прието, че санкционната разпоредба на чл.104 ал.7 от ЗАвП предвижда налагане на административно наказание на превозвач, който не съхранява тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период от 365 дни или отказва да ги предостави за проверка на контролните органи. В конкретния случай в АУАН и НП било посочено единствено, че превозвачът не предоставя на служителите за проверка изисканата с процесната покана информация, извлечена от паметта на тахографа за периода на комплексната проверка, но факти дали тази информация се съхранява и дали има отказ същата да бъде предоставена, липсват. Анализирайки разпоредбата на чл.38 от Наредба Н-3 от 07.04.2009г. ВРС е приел, че в конкретния случай не става ясно дали изобщо е била извлечена процесната информация от дигиталния тахограф, респективно имало ли е обективна възможност тя да бъде предоставена, като непредставянето на информацията не води до категоричния извод, че има отказ – какъвто правен извод липсва в АУАН и НП, а факти, че информацията не се съхранява в НП не са визирани. Прието е, че липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна, непосочването на обстоятелствата, при които същото е извършено, както и на конкретни факти, от които да се направи извод евентуално на коя дата би могло да бъде извършено нарушението, винаги съставляват съществени процесуални нарушения, тъй като възможността нарушителят да бъде наясно в какво е обвинен, е била ограничена. Доколкото в тежест на АНО е да докаже извършването на нарушението, ВРС е приел, че е недопустимо факти, касаещи съставомерни признаци на същото, да се установяват едва в съдебно заседание. От друга страна налагането на административно наказание за нарушение, извършването на което не е безспорно установено, както и неправилното квалифициране на същото, обуславя неправилно приложение на материалния закон, тъй като административно наказание не следва да се налага единствено, защото се приема, че има някакво нарушение /недоказано какво точно/, а следва да се налага за конкретно нарушение и то тогава, когато същото е установено по безспорен и несъмнен начин.

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, установил е вярно фактическата обстановка по случая и е стигнал до обоснован от доказателствата и закона извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Не се спори, че отговорността на „БУМЕРАНГ ШИПИНГ“ ООД е ангажирана в качеството му на превозвач за нарушение на чл.91в, т.2, пр.1 от ЗАвП, която разпоредба вменява задължение за превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка на контролните органи, информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф.

За вмененото нарушение на чл.91в, т.2, пр.1 от ЗАвП е приложена санкционната разпоредба на чл.104, ал.7 от ЗАвП, която предвижда налагането на имуществена санкция в размер на 2000лв. на превозвач или лице по чл.12б, ал.1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 356 дни, или отказват да ги предоставят за проверка от контролните органи.

При така дадената правна квалификация на нарушението и приложената санкционна норма, правилно ВРС е приел, че изпълнителните деяния са предвидени алтернативно – „не съхранява“ или „отказва да предостави“, като в случая в АУАН и НП липсва пълно, точно и ясно посочване на фактите и обстоятелствата, които да обосновават извод за извършено от страна на превозвача административно нарушение, в някоя от двете хипотези. В случая е посочено изпълнително деяние – „не е предоставил на служителите на РД „АА“-Варна за проверка, изисканата с покана информация“, което не попада в нито една от визираните в чл.104, ал.7 от ЗАвП хипотези.

Противно на становището на касатора, причините, поради които не е предоставена изисканата информация в указания срок, са пряко относими към установяване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението (реквизит по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН), поради което контролните органи и АНО дължат изследване на същите, както и изричното им посочване в обстоятелствената част на АУАН и НП. Това е така, защото непредставянето на информацията като резултат, може да се дължи както на факта, че изобщо не е била извлечена и поради това не се съхранява, респ. била е извлечена, но не се пази в установения от закона срок, така и на отказа на превозвача да я предостави, за да осуети проверката ѝ. Само̀ по себе си обаче непредставянето на информацията в срок, не осъществява състава на вмененото административно нарушение.

Дори да се възприеме тезата на касатора, че отказът не трябва непременно да е изричен, а може да бъде формиран и с бездействието на превозвача в указния по поканата срок, то тази хипотеза изисква имплицитното установяване на следните факти – че превозвачът е изпълнил задължението си по чл.37 и чл.38 от Наредба № Н-3/08.04.2009г. да извлече информацията от тахографа, тази информация да се съхранява, т.е. да е налична, но да не бъде предоставена на контролните органи, а в случая такива факти не са установени в административнонаказателното производство.

Напротив, по делото са събрани доказателства – писмени и гласни, за това, че в срока за отговор по поканата, дружеството не е разполагало с изисканата информация и е било в невъзможност да я представи, поради неизправност в системата на Frotcom България, която не позволява архивиране на данните – факти, които са относими към първата хипотеза на чл.104, ал.7 от ЗАвП или към нарушението по чл.93г, ал.2 от ЗАвП, и които не са изследвани в административнонаказателното производство. Това е довело до неизясняване на фактите по случая и до недоказаност на вмененото административно нарушение, поради което изводът на ВРС за незаконосъобразност на наказателното постановление е правилен и обоснован от събраните доказателства и от закона.

При този изход на спора и с оглед възражението на касатора, претенцията на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение следва на основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН, да се уважи, но не в претендирания размер от 410лв., а в минималния такъв по чл.18, ал.2, вр.чл.7, ал.2, т.7 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 370,00лв.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Варненският административен съд, І-ви тричленен състав

 

РЕШИ :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 832/20.06.2022г. на ВРС, ХV-ти състав, постановено по НАХД № 249/2022г.

 

ОСЪЖДА РД „Автомобилна администрация“ да заплати на „БУМЕРАНГ ШИПИНГ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Долни чифлик, обл.Варна, ул.****№ 5, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 370 (триста и седемдесет) лева.

 

Решението е окончателно!

Председател:                                               

 

Членове:       1.                                

 

2.