МОТИВИ по НОХД
№ 30 335/08 г. по описа на РС – МОНТАНА
Подсъдимият
В.Б.Д. е обвинен в това, че на 11/12.01.2008
г. в гр. Монтана в съучастие с Г.Д.Г. причинил на С.К.Г. xxx средна телесна
повреда изразяваща се в счупването на короните на първи зъб на горна челюст в
дясно и на първи зъб на горна челюст в ляво на нивото на венеца и е от
естеството да води до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок над
един месец – престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Подсъдимият
Г.Д.Г. е обвинен в това, че на 11/12.01.2008
г. в гр. Монтана в съучастие с В.Б.Д. причинил на С.К.Г. xxx средна телесна
повреда изразяваща се в счупването на короните на първи зъб на горна челюст в
дясно и на първи зъб на горна челюст в ляво на нивото на венеца и е от
естеството да води до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок над
един месец – престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Прокурора
поддържа обвинението и моли съда да определи наказанието при условията на чл. 54 НК спрямо и двамата подсъдими, отлагайки изпълнението му съгласно чл. 66, ал. 1 НК.
Гражданския ищец и частен обвинител С.К.Г.
поддържа обвинението наред с прокурора и моли съда да уважи предявените от него
искове, считайки ги за доказани по основание и размер.
Подсъдимите
В.Б.Д. и Г.Д.Г. не се признават за виновни, дават обяснения, отказаха да
участват в провеждането на очни ставки със св. Б.Х., а в съдебно заседание на 10.02.2009
г. подс. Г. отказа да участва и в допусната очна ставка със св. М.П.М.. И
двамата подсъдими молят съда да ги оправдае. Подс. Д. твърди, че излизайки пред
заведение “Ъндърграунд” е бил ударен, след което нищо не си спомнял. Подс. Г.
също не отрича да е бил процесната нощ в заведение “Ъндърграунд”, бил седял с
подс. Д. на служебната маса в заведението употребявайки алкохол, но отрича да е
участвал в сбиване пред заведението.
Защитника
на подс. Д. излага доводи в различни аспекти – моли съда да постанови
оправдателна присъда, поради липса на несъмнени доказателства за извършено
престъпление по смисъла на чл. 129, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 НК от страна на
подс. Д., пледира се и за смекчена наказателна отговорност и за завишеност на
приетия граждански иск.
Защитника
на подс. Г. пледира недоказаност на обвинението и оправдаване на подс. Г..
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. Изслушано бе и прието заключение по назначена и
изготвена съдебно медицинска експертиза.
Съдът
след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и
единство и като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за
установено следното:
Подс. Г.Д.Г.
и подс. В.Б.Д. xxx, съответно №14.Подс. Г. е вдовец, не осъждан и не работи. Подс.
Д. е неженен, не работи и не осъждан.
На 11.01.2008
г. св. С.К.Г. / граждански ищец и частен обвинител/ бил в заведение “Елит” в гр.
Монтана в компанията на св. К.С.К., св. М.П.М. и други момчета. В същото
заведение били и подсъдимите Г.Г. и В.Д. в компанията на неустановени лица. Св.
Г. отпреди се познавал с подс. Д. по прякор “ xxxx ”, а с подс. Г. по прякор “ xxxx ” не се познавал лично.
След полунощ на 11/12.01.2008 г. двете
отделни компании се преместили поотделно в заведение „Ъндърграунд” - Монтана, като
отново били на различни маси. Подсъдимите Г. и Д. и неустановените лица седели
на служебната маса в заведението употребявайки алкохол, а св. Г. и познатите му
– св. К. и св. М. седели на друга маса също консумирайки алкохол. В един момент
св. Г. видял, че подс. Г. извежда навън пред заведението св. Б.Д.Х. по прякор “
xxxx ”. Излизайки навън св. Г. видял, че
подсъдимия Г., подсъдимия Д. и други неустановени лица са свалили тениската на
св. Х. и го бият. Св. Г. се опитал да се намеси, за да предпази св. Х., при
което подс. Г. казал на св. Г. - „Кой си ти да се месиш бе”. Св. Г. успял да
избута св. Х. и той избягал. Тогава подс. Г. ударил с юмрук в областта на
лицето св. Г., последния паднал на земята и всички, в т. ч. и подсъдимите Г. и Д.
се нахвърлили да ритат и удрят св. Г.. Последния се свил на топка и понасял
ударите и ритниците на биещите го, опитвал се да стане, но веднага понасял нов
удар или ритник, при което отново падал на земята където имало навалял сняг. Така
от входа на заведение “Ъндърграунд” посредством удари и ритници св. Г. въпреки
опита на св. М. да го предпази от биещите го се преместил на паркинга на
магазин “Била, ” та чак до светофарите на отсрещната улица – “Велико Търново” в
гр. Монтана. Накрая св. К.К. успял да влезе в кръга на биещите св. Г., хванал го
за ръката и го повдигнал, и тримата заедно със св. М. xxx понастоящем ул. ”Св. Кл.
Охридски” в гр. Монтана. Заради това, че св. Г. успял да се изскубне от биещите
го - подс. В.Д., подс. Г. и другите неустановени лица, подс. Г.Г. ударил шамар на
подс. Д. карайки му се, че е изпуснал св. Г.. През това време св. Х. успял да
наеме такси и тръгнал с него в посоката на бягащите св. Г., св. К. и св. М., виждайки
как подс. Д. и други две неустановени лица гонят св. Г. носейки дърво. Св. Х.
спрял наетото такси пред бягащите св. Г., св. К. и св. М., а не след дълго на
място пристигнал и полицейски авто – патрул. Тъй като св. Г. се нуждаел от
спешна медицинска помощ била извикана такава и посредством линейка св. Г., св. К.,
св. Х. и св. М. xxx. Св. Г. следвало да бъде сниман на рентген, при което при
чакащите в т. ч. и св. Х. пристигнал подс.
Г. заплашвайки св. Х. и св. Г. да не подават жалби в полицията по повод на
побоя.
Очите на св. Г. били подути от
ударите и ритниците на биещите го. Още на 12.01.2008 г. св. Г. подал молба за
случая в РУ на МВР Монтана. В тази молба св. Г. посочил от биещите го само двете
му познати лица – двамата подсъдими, без да сочи имената им, но впоследствие
дал и обяснения уточнявайки самоличността на известните му – двамата подсъдими
с прякори “ xxxx ” – подс. Д. и “ xxxx ”- подс. Г.. На другите от биещите го – две
момчета, не посочил имената защото не ги познавал. Ритниците на подсъдимите и
другите неустановени лица били по тялото, по ребрата на св. Г., почти навсякъде
по главата и тялото. Когато св. К. успял да изправи от земята св. Г. xxx срещу
магазин “Била” Монтана, св. Г. видял, че му липсват два предни зъби. Ставайки от
земята св. Г. не могъл да диша и трудно ходел. Течало му кръв от окото, носа и
устата и имал кръв по гърдите. След случилото се 35 дни св. Г. бил на легло
заради болка в ребрата. Ставал само с чужда помощ, съпругата му се грижила за
него. На 12.01.2008 г. през деня св. Г. посетил очен лекар защото едно от очите
му било затворено от ударите. Д-р Николова на 12.01.2008 г. констатирала, че св.
Г. има болка при дишане и движение, че лявото му око е затворено и от клепачите
му тече кръв, имащи за последица мъгляво виждане с окото. На 14.01.2008 г. св. Г.
посетил и съдебен лекар, който след преглед издал на св. Г. съдебно медицинско
удостоверение № 8/2008 г..Впоследствие св. Г. посетил и стоматолог при който
заплатил за изкуственото изграждане на двата му счупени зъби – 11 и 21 сумата
от 320 лева, видно от приложената от св. Г. фактура № 214/19.09.2008 г. и
приложен към нея фискален бон от същата дата. Заради счупването на зъбите му св.
Г. не могъл да говори или бъркал думите при говорене.
В хода на досъдебното
производство по делото е била назначена и изготвена съдебно медицинска
експертиза, чието заключение бе прието от съда, като обективно и компетентно. В
резултат на ударите и ритниците от подс. Г., подс. Д. и другите неустановени
лица спрямо св. Г., е установено, че последния е получил следните увреждания: оток
и кръвонасядане на горен и долен клепач на лявото око с разкъсно – контузна
рана във външния ъгъл на очната цепка, травма на лявата очна ябълка с
кръвоизлив под конюктивата й, оток и кръвонасядане в областта на лява вежда и
лявата челно – слепоочна област, кръвонасядане по долен клепач на дясното око, контузия
на носа, оток, кръвонасядане и разкъсно – контузна раничка на лигавицата на
горна устна, счупване на короните на първи зъб на горна челюст в дясно и на
първи зъб на горна челюст в ляво на нивото на венеца, кръвонасядане в областта
на дясна ключица и дясната предно – странична повърхност на шията, кръвонасядане
в областта на гръдната кост и гръдния кош в ляво и оток и кръвонасядане на
гърба на лява ръка.
Уточнено е от експерта, че
отоците, кръвонасяданията, разкъсно – контузната рана и контузията на очната
ябълка са довели до временно разстройство на здравето на св. Г., не опасно за
живота му. Травмата на зъбите обаче – счупването на короните на първи зъб на
горна челюст в дясно и на първи зъб на горна челюст в ляво на нивото на венеца,
е довела до трайно затруднение у св. Г. на дъвченето и говоренето му за срок
над един месец. Медицинските данни по делото в контекста на събраните
други доказателства дават основание на съда да заключи, че уврежданията описани
подробно по – горе са, и представляват, средна телесна повреда по смисъла на чл.
129, ал. 2, пр. 8-мо НК. Налице са увреждания – “избиване на зъби” по смисъла
на визираното в т. 11 на Постановление №3/79 г., Пленума на ВС. Установено е, че
загубата - счупването на зъбите посочени по – горе на нивото на венеца са
довели до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок над един месец
при св. Г..
В хода
на досъдебното производство / ДП/ св. Г. е извършил и разпознаване по
фотоснимки. Видно от протоколите за разпознаване на л. 44 и л. 45 от ДП св. Г. е разпознал по категоричен начин като
автори на процесното деяние – подсъдимите Г. по прякор “ xxxx ” и Д. по прякор “ xxxx ”. Св. Г. е уточнил изрично в протокола за
разпознаване на л. 44 от ДП, че разпознава подс. Д. като познат му преди това, седейки
даже на масата му в заведение “Елит”, а след това участвайки в нанесения му
побоя пред заведение “Ъндърграунд” на 11/12.01.2008 г.. В протокола за
разпознаване на л. 45 от ДП св. Г. по категоричен начин разпознава и подс. Г.
по прякор “ xxxx ” посочвайки, че подс. Г.
най – много го е удрял през заведение “Ъндърграунд”, подканяйки и другите да го
бият, а накрая дори ударил подс. Д. понеже бил позволил на св. Г. да избяга. Подс.
Г. по време на побоя питал св. Г. дали знае кой е, казвайки му, че е “ xxxx ”.
За да изложи горната фактическа обстановка съдът се
базира на събраните по делото писмени и гласни доказателства, в т. ч. и на
приобщените по ДП № 120/08 г. на РУ на МВР Монтана. Съдът анализира заедно и
поотделно всички свидетелски показания, в т. ч. и тези дадени в рамките на
проведените от съда очни ставки, а също и обясненията на двамата подсъдими. Няма
основание съда да не кредитира показанията на св. Б.Х., защото макар и да се
твърди от защита, че същия бил в лоши отношения с двамата подсъдими, то на
практика пострадал по делото е св. Г., а не св. Х.. Последния много ясно и
точно посочи известните му факти и обстоятелства по случая, не премълчавайки
нищо, за разлика от св. К. и св. М.. Последните двама много ясно съобщават, че
приятеля им св. Г. е бил бит, като св. М. уточнява, че в побоя освен двамата
подсъдими са участвали и други неустановени лица. Показанията на св. М. обаче
не се потвърждават само в частта имайки предвид показанията на св. Г., където
според св. М. най – агресивен от биещите било момче с шапка. Съдът установява
това противоречие имайки предвид подробните показания на св. Г., които са
обективни. Съдът отчита факта, че св. Г. е пострадал, съответно и заинтересован,
отчита се и употребата на алкохол към момента на деянието, но неговите
показания са в контекста на другите събрани доказателства по делото и най –
вече в съответствие със заключението по назначената и изготвена съдебно
медицинска експертиза. Показанията на св. Г., св. Х. и св. М. напълно отговарят
на описанието на уврежданията по механизъм и авторство на причиняването им. Не
само св. Х. сочи, че и подс. Д. е участвал в побоя над св. Г., защото това
твърдят и св. М. и самия пострадал – св. Г..
Показанията на св. Г.А. – чистачка в заведение
“Ъндърграунд”, св. В.А. – барман в заведението към 11/12.01.2008 г. и на св. Ц.
Ц. – сервитьор, нямат значение да авторството на деянието, тези свидетели на
практика не съобщават никакви важни факти и обстоятелства за обвинението. Обяснимо
е за съда поведението на тези трима свидетели, като работещи в скандалното за
съда заведение служебно известно му като често място на побой и участие на т. нар.
охрана на заведението в тези побой или дезинтересирането й, като е в случая.
Обясненията на двамата подсъдими са само форма на
избрана от тях защитна позиция, считайки, че след като не е установена
самоличността и на другите участници в побоя, тяхната вина и отговорност не
може да се реализира. Няма правна и житейска логика съда да оправдае двамата
подсъдими, само защото не била установена самоличността и на другите участници
в побоя над св. Г.. Последния изрично е разпознал двамата подсъдими, като много
категорично при разпознаването е посочил, че подс. Г. с прякор “ xxxx ” най – много го е удрял, а дори е и подканял
другите да го удрят. Накрая същия този подсъдим си е позволил да отиде в
болницата и да заплашва св. Х. и св. Г. с цел да предотврати подаване на жалби
от лицата и разкриване на истината за побоя. Това явно не е първия случай в
опитите на лица като подсъдимия Г. и подсъдимия Д. да прикрият престъпните си
действия, но правилно РП Монтана след разследване и въпреки не установяване и
на другите участници в побоя над св. Г., е повдигнала обвинение спрямо
установените съучастници в побоя – двата подсъдими. Това, че съда е уточнил с
присъдата си, че процесното деяние е извършено от двамата подсъдими в съучастие
като извършители помежду си и с неустановени лица не е съществено нарушение на
процесуалните правила, а само уточнение като последица на събраните по делото
доказателства. Това дали РП Монтана ще отделя материали и ще разследва в
рамките на друго ДП относно неустановените лица, е правомощие на РП Монтана, което
е без значение да установената и доказана вина на двамата подсъдими по
настоящето дело.
През 2003 г. по повод на
конкретно дело на съда, бе постановено Решение от ВКС на 24.01.2005 г., в което
изрично се посочи, че не установяването на един от извършителите, респективно
участници в конкретно престъпление, не е повод да се повдигне обвинение, спрямо
друг установен участник в деяние и това да стане с обвинителен акт в съответния
съд. Въпросното дело е на съдия докладчика и става дума за НОХД № 463/2002 г. по
описа на РС -Монтана, съответно ВНОХД № 336/03 г. на МОС, респ. н. д. № 535/04
г., ІІІ н. о. на ВКС на РБ.
Съдът вземайки предвид горното, посоченото
от експерта в съдебно заседание на 10.02.2009 г., че не може да се установи с
точност кой е автора от съучастниците на причинената средна телесна повреда, прие,
че процесното деяние е извършено при условията на чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 НК.
Видно е от данните по делото, че двамата подсъдими и другите неустановени лица
са извършители защото са участвали в изпълнението на престъплението нанасяйки
удари и ритници на св. Г..
Имайки
предвид горния разбор на доказателствата и при това тълкуване на закона, съдът
прие, че обвинението спрямо подс. Г. и подс. Д. за престъпление по чл. 129, ал.
2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК е доказано по несъмнен
начин съгласно чл. 303, ал. 2 НПК. Тъй като не е налице която и да е от
хипотезите на чл. 304 НПК, съдът не призна подс. Г. и подс. Д. за невинни и не
ги оправда по обвинението.
Събраните
по делото доказателства – поотделно и като съвкупност навеждат на категоричния извод
- подс. Г. и подс. Д. са удряли и ритали св. Г. като съучастници под формата на
извършители и в следствие на това са причинили ведно с неустановените лица визираните
по – горе увреждания на св. Г..
Имайки
предвид изложеното и при този разбор на доказателствата, съдът намери, че подс.
В.Б.Д. и подс. Г.Д.Г. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, както
следва:
Подс. Д.
xxx в съучастие като извършител с Г.Д.Г. xxx и други неустановени лица причинил
на С.К.Г. xxx средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на короните на
първи зъб на горна челюст в дясно и на първи зъб на горна челюст в ляво на
нивото на венеца, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за
срок над един месец.
Подс. Г.
xxx в съучастие като извършител с В.Б.Д. xxx и други неустановени лица причинил
на С.К.Г. xxx средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на короните на
първи зъб на горна челюст в дясно и на първи зъб на горна челюст в ляво на
нивото на венеца, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за
срок над един месец.
От
субективна страна е налице пряк умисъл – подс. Г. и подс. Д. са съзнавали
обществено опасния харатер на деянието, предвиждали са настъпването на
обществено опасните му последици и са искали тяхното настъпване. Съвсем
преднамерено и целенасочено са удряли и ритали св. Г. без последния да ги е бил
провокирал с думи или действия.
За извършеното от подсъдимия Д. и подсъдимия Г. престъпление
по чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК съдът ги
призна за ВИНОВНИ и им наложи съответно наказание и на двамата – ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като
на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА
ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на настоящата присъда.
При
определяне вида и размера на наказанията, съдът намира, че е съобразил всички
обстоятелства за тяхната индивидуализация спрямо и двамата подсъдими, като
определи наказанията при условията на чл. 54, ал. 1 и ал. 2 НК приемайки, че са
налице превес смекчаващи отговорността обстоятелства - и двамата подсъдими имат
чисто съдебно минало, подсъдимия Г. е вдовец, и двамата подсъдими процесната
нощ са били употребили алкохол, който явно е отслабил волевите задръжки и
действия на подсъдимите, не на последно място и двамата подсъдими са
сравнително млади мъже, които няма данни по делото да имат в миналото други от
подобни на случая прояви. Съдът не определи наказанието при условията на чл. 55 НК и не замени наказанието лишаване от свобода с пробация защото няма
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът
приложи чл. 66, ал. 1 от НК защото и двамата подсъдими са не осъждани, наложеното
наказание е под три години лишаване от свобода и най – важното съдът счита, че
за постигане целите на наказанието и най – вече за поправяне на подсъдимите, последните
не е наложително да изтърпяват ефективно наложеното наказание лишаване от
свобода.
С така наложените по вид и размер наказания съдът
счита че могат да се постигнат целите на чл. 36 НК, справедливо са определени
съобразено степента обществена опасност на деянието и личността на подс. Г. и
подс. Д., при спазване и на изискванията на чл. 21, ал. 1 от НК спрямо
съучастниците като извършители в лицето на двамата подсъдими. Не на последно
място съдът намира, че наложените условни наказания лишаване от свобода като
размер са съответни по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК.
ПО
ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:
В
настоящето наказателно производство са приети и предявени граждански искове от С.К.Г.
против подсъдимите Г.Д.Г. и В.Б.Д. за солидарно заплащане на сумата 5 000 лева
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата 320 лева обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законните последици и направените разноски по
делото.
Съдът намери, че предявения и приет граждански иск за
неимуществени вреди е частично
основателен, а този за имуществени вреди за изцяло основателен.
По делото е установено, че на
11/12.01.2008 г. в гр. Монтана подс. Г. и подс. Д. виновно в съучастие като
извършители помежду си и с неустановени лица са причинили на С.К.Г. средна
телесна повреда изразяваща в счупване
на короните на първи зъб на горна челюст в дясно и на първи зъб на горна челюст
в ляво на нивото на венеца, довело до трайно затруднение на дъвченето и
говоренето за срок над един месец.
Причинени и са и други увреждания
на св. Г. – оток и кръвонасядане на горен и
долен клепач на лявото око с разкъсно – контузна рана във външния ъгъл на
очната цепка, травма на лявата очна ябълка с кръвоизлив под конюктивата й, оток
и кръвонасядане в областта на лява вежда и лявата челно – слепоочна област, кръвонасядане
по долен клепач на дясното око, контузия на носа, оток, кръвонасядане и
разкъсно – контузна раничка на лигавицата на горна устна, кръвонасядане в
областта на дясна ключица и дясната предно – странична повърхност на шията, кръвонасядане
в областта на гръдната кост и гръдния кош в ляво и оток и кръвонасядане на
гърба на лява ръка, довели до временно разстройство на здравето на св. Г., не
опасно за живота му.
Описаните
увреждания, и то не само тези които съставляват средна телесна повреда, но
пряка последица на деянието, в което са обвинени подс. Д. и подс. Г. са
съпроводени неизбежно с изпитване от св. Г. на болки и неудобства т. е. налице
са последици от деянието, представляващи неимуществени вреди, които на основание
чл. 45 ЗЗД подс. Г. и подс. Д. като установени автори на деянието са длъжни да
обезщетят солидарно. Както наказателната, така и гражданската отговорност са
персонофицирани и индивидуални, като не установяването на другите участници в
побоя над св. Г., няма и не може да има за последица отпадане на доказаната
вина на двамата подсъдими, респ. деликтна отговорност да обезщетят св. Г..
Предвид
гореизложеното съдът по справедливост – чл. 52 ЗЗД определи сумата от 3 000 /
две хиляди / лева, като обезщетение за претърпени от св. Г. неимуществени вреди,
която сума подс. Г. и подс. Д. следва да му заплатят солидарно, ведно
със законната лихва върху същата, считано от 12.01.2008 г. до окончателното й
изплащане. В останалата част над уважения размер от 3 000 лева до претендирания
от 5 000 лева, съдът намери предявения граждански иск за неимуществени вреди за
прекомерно завишен, поради и което го отхвърли, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
По
делото е представена фактура № 214/19.09.2008 г. ведно с приложен към нея
фискален бон от същата дата, от които е видно, че за изкуствено изграждане на
счупените два зъба на св. Г., последния е заплатил сумата 320 лева. Тази сума
представлява имуществени вреди, като съдът осъди двамата подсъдими да я
заплатят солидарно, уважавайки гражданския иск за
имуществени вреди изцяло, като основателен.
Съдът
въпреки искането на гражданския ищец и частен обвинител Г., да му бъдат присъди
и разноски, не присъди такива, защото по делото липсват доказателства да
направени разноски от страна на Г. по смисъла на чл. 189, ал. 3 от НПК.
При
този изход на делото и при условията на чл. 189, ал. 3 НПК, съдът:
ОСЪЖДА подсъдимия В.Б.Д. да
заплати по сметка на ВСС сумите - 40 /
четиридесет / лева деловодни разноски – изплатени възнаграждения на вещо
лице, 66.40 / шестдесет и шест лева и 0.40
ст. / лева държавна такса върху уважения размер на гражданските искове и 5 / пет / лева държавна такса при
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА подсъдимия Г.Д.Г. да заплати по сметка на ВСС сумите - 40 / четиридесет / лева деловодни разноски – изплатени
възнаграждения на вещо лице, 66.40 /
шестдесет и шест лева и 0.40 ст. / лева държавна такса върху уважения
размер на гражданските искове и 5 / пет
/ лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Предвид горните мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ К. Семов/