Присъда по дело №2519/2017 на Специализиран наказателен съд

П Р И С Ъ Д А

 

град София,  11.06.2018 г.

 

В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, ХVI-ти състав, единадесети юни на две хиляди и осемнадесета година, в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. П.

                                          съдебни заседатели: 1. З.А.                                                                                                                                 2. Ж.И.         - О.М.

При участието на съдебния секретар: Весела Влахова

и ПРОКУРОР: Делчева

            Като разгледа докладваното от Председателя на състава НОХ дело № 2519 по описа за 2017 година и въз основа на закона и доказателствата по делото:

 

П Р И С Ъ Д И:

 

I. ПРИЗНАВА подсъдимия М.С.С. – роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работи извън България, постоянен адрес ***, ЕГН: **********

 

за ВИНОВЕН  в това, че: на 05.01.2011 г., около 19,00 ч. в с. Д., общ. Ч., обл. С.З., с цел да набави за себе си имотна облага - сумата от 2000 лева претендирано вземане към Д.Г.Х., и с цел да набави за себе си и за другиго - за придружаващите го лица Г.Х.К., ЕГН **********, Д.Ж.А., ЕГН ********** и П.К.Ю., ЕГН ********** имотна облага в размер на 300 лева за пътни разноски, принудил другиго - Д.Г.Х., ЕГН ********** и Д.Х.Д., ЕГН **********, чрез заплашване - че ще ги убие, ще им отреже пръстите и ще отвлече Д. Г. С., да извършат нещо, противно на волята им - да съберат и му предоставят сумата от 200 (двеста) лева и с това на същата дата им причинил имотна вреда в размер на 200 (двеста) лева, като изнудването е придружено със заплаха за убийство и е извършено от три лица - от М.С.С., ЕГН **********, Г.Х.К., ЕГН ********** и от Д.Ж.А., ЕГН **********, поради което на основание  чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1 вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 4, вр. чл.54 НК ГО ОСЪЖДА на  ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 4 000 / четири хиляди/ лева, като НЕ НАЛАГА наказанието КОНФИСКАЦИЯ.

ОТЛАГА на осн. чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

            II.

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Д.Ж.А. – роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работи, постоянен адрес ***, ЕГН **********

за ВИНОВЕН  в това, че: на 05.01.2011 г., около 19,00 ч. в с. Д., общ. Ч., обл. С.З., с цел да набави за другиго - за М.С.С., ЕГН **********, имотна облага - сумата от 2000 лева претендирано вземане към Д.Г.Х., и с цел да набави за себе си и за другиго - за М.С.С., ЕГН **********, Г.Х.К., ЕГН ********** и П.К.Ю., ЕГН **********, имотна облага в размер на 300 лева за пътни разноски, принудил другиго - Д.Г.Х., ЕГН ********** и Д.Х.Д., ЕГН **********, чрез заплашване - че ще ги убие, ще им отреже пръстите и ще отвлече Д. Г. С., да извършат нещо, противно на волята им - да съберат и му предоставят сумата от 200 (двеста) лева и с това на същата дата им причинил имотна вреда в размер на 200 (двеста) лева, като изнудването е придружено със заплаха за убийство и е извършено от три лица - от М.С.С., ЕГН **********, Г.Х.К., ЕГН ********** и от Д.Ж.А., ЕГН **********, и Д.Ж.А. е бил въоръжен - с газов пистолет марка „ЕКОЛ", поради което на основание  чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1 вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1, т, 4 и т. 6, вр. чл.54 НК ГО ОСЪЖДА на  ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 4 000 / четири хиляди/ лева, като НЕ НАЛАГА наказанието КОНФИСКАЦИЯ.

ОТЛАГА на осн. чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

            III.

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Г.Х.К. – роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работи като монтажник в Турция, постоянен адрес ***, ЕГН **********

за ВИНОВЕН  в това, че: на 05.01.2011 г., около 19,00 ч. в с. Д., общ. Ч., обл. С.З., с цел да набави за другиго - за М.С.С., ЕГН **********, имотна облага - сумата от 2000 лева претендирано вземане към Д.Г.Х., и с цел да набави за себе си и за другиго - за М.С.С., ЕГН **********, Д.Ж.А., ЕГН ********** и П.К.Ю., ЕГН ********** имотна облага в размер на 300 лева за пътни разноски, принудил другиго - Д.Г.Х., ЕГН ********** и Д.Х.Д., ЕГН **********, чрез заплашване - че ще ги убие, ще им отреже пръстите и ще отвлече Д. Г. С., да извършат нещо, противно на волята им - да съберат и му предоставят сумата от 200 (двеста) лева и с това на същата дата им причинил имотна вреда в размер на 200 (двеста) лева, като изнудването е придружено със заплаха за убийство и е извършено от три лица - от М.С.С., ЕГН **********, Г.Х.К., ЕГН ********** и от Д.Ж.А., ЕГН **********, поради което на основание  чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1 вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 4, вр. чл.54 НК ГО ОСЪЖДА на  ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 4 000 / четири хиляди/ лева, като НЕ НАЛАГА наказанието КОНФИСКАЦИЯ.

ОТЛАГА на осн. чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА всеки от подсъдимите М.С.С., Д.Ж.А. и Г.Х.К. /със снета по делото самоличност/, да заплати в полза на Д.та и по сметка на СНС, направените по делото разноски в размер на 679,88 лв. /шестстотин седемдесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки/, представляващи една трета от направените по делото разноски в размер на 2039,65 лв. /две хиляди тридесет и девет лева и шестдесет и пет стотинки/.

На основание  чл. 310, ал. 2 НПК ОБЯВЯВА, че мотивите към присъдата ще бъдат изготвени в 60 дневен срок.

            Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок пред АСпНС.

 

 

                                                СЪДИЯ:

 

    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

1.

 

                                                        2.

МОТИВИ по НОХД № 2519/2017 година по описа на СНС, XVI-ти наказателен състав

 

Специализираната прокуратура е внесла в СНС обвинителен акт  срещу:

М.С.С. – роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работи извън България, постоянен адрес *** , ЕГН: **********,  

за това, че: на 05.01.2011 г., около 19,00 ч. в с. Д., общ. Ч., обл. С.З., с цел да набави за себе си имотна облага - сумата от 2000 лева претендирано вземане към Д.Г.Х., и с цел да набави за себе си и за другиго - за придружаващите го лица Г.Х.К., ЕГН **********, Д.Ж.А., ЕГН ********** и П.К.Ю., ЕГН ********** имотна облага в размер на 300 лева за пътни разноски, принудил другиго - Д.Г.Х., ЕГН ********** и Д.Х.Д., ЕГН **********, чрез заплашване - че ще ги убие, ще им отреже пръстите и ще отвлече Д. Г. С., да извършат нещо, противно на волята им - да съберат и му предоставят сумата от 200 (двеста) лева и с това на същата дата им причинил имотна вреда в размер на 200 (двеста) лева, като изнудването е придружено със заплаха за убийство и е извършено от три лица - от М.С.С., ЕГН **********, Г.Х.К., ЕГН ********** и от Д.Ж.А., ЕГН **********- престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1 вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 4 от НК, както и срещу

 

Д.Ж.А. – роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работи като медицински консултант, постоянен адрес ***, ЕГН **********

за това, че на 05.01.2011 г., около 19,00 ч. в с. Д., общ. Ч., обл. С.З., с цел да набави за другиго - за М.С.С., ЕГН **********, имотна облага - сумата от 2000 лева претендирано вземане към Д.Г.Х., и с цел да набави за себе си и за другиго - за М.С.С., ЕГН **********, Г.Х.К., ЕГН ********** и П.К.Ю., ЕГН **********, имотна облага в размер на 300 лева за пътни разноски, принудил другиго - Д.Г.Х., ЕГН ********** и Д.Х.Д., ЕГН **********, чрез заплашване - че ще ги убие, ще им отреже пръстите и ще отвлече Д. Г. С., да извършат нещо, противно на волята им - да съберат и му предоставят сумата от 200 (двеста) лева и с това на същата дата им причинил имотна вреда в размер на 200 (двеста) лева, като изнудването е придружено със заплаха за убийство и е извършено от три лица - от М.С.С., ЕГН **********, Г.Х.К., ЕГН ********** и от Д.Ж.А., ЕГН **********, и Д.Ж.А. е бил въоръжен - с газов пистолет марка „ЕКОЛ“ - престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1 вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1, т, 4 и т. 6 от НК, както и срещу

 

Г.Х.К. – роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работи като монтажник в Турция, постоянен адрес ***, ЕГН **********

за това, че на 05.01.2011 г., около 19,00 ч. в с. Д., общ. Ч., обл. С.З., с цел да набави за другиго - за М.С.С., ЕГН **********, имотна облага - сумата от 2000 лева претендирано вземане към Д.Г.Х., и с цел да набави за себе си и за другиго - за М.С.С., ЕГН **********, Д.Ж.А., ЕГН ********** и П.К.Ю., ЕГН ********** имотна облага в размер на 300 лева за пътни разноски, принудил другиго - Д.Г.Х., ЕГН ********** и Д.Х.Д., ЕГН **********, чрез заплашване - че ще ги убие, ще им отреже пръстите и ще отвлече Д. Г. С., да извършат нещо, противно на волята им - да съберат и му предоставят сумата от 200 (двеста) лева и с това на същата дата им причинил имотна вреда в размер на 200 (двеста) лева, като изнудването е придружено със заплаха за убийство и е извършено от три лица - от М.С.С., ЕГН **********, Г.Х.К., ЕГН ********** и от Д.Ж.А., ЕГН **********- престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1 вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 4 НК.

 

В хода на съдебните прения прокурорът заявява, че поддържа изцяло повдигнатите срещу подсъдимите М.С.С., Д.Ж.А. и Г.Х.К. обвинения за посоченото по-горе престъпление, като счита, че събраните в хода на на ДП и в съдебното производство подкрепят фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт и обвиненията са доказани по нужния несъмнен и категоричен начин.

По отношение на наказанията и за тримата подсъдими, прокурорът счита, че при преценка на размера на наказанията на подсъдимите следва да бъдат взети предвид като смекчаващи обстоятелства младата им възраст, невисокия размер на причинената имотна вреда, изминалия продължителен период от време между датата на извършване на инкриминираното деяние и тази на постановяване на окончателния съдебен акт, както и чистото съдебно минало– и тримата подсъдими са неосъждани към инкриминираната дата.

Като отегчаващи обстоятелства и за тримата подсъдими прокурорът счита, че такива са извършването на деянието от три лица, като съизвършители, осъществяването на повече от един квалифициращи признаци на изнудването както и дългогодишното познанство на подс. М.С. с Д.Х., както и продължителния период от време, в който е упражнявал тормоз над Д.Х. по повод връщането на заемните средства, както и големия размер на изтеглените от него парични суми от банковата сметка на Д. Г. С..

Прокурорът счита, че подс. М.С. следва да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на четири години като се взета предвид като отегчаващи обстоятелства продължителния перод от време на упражняван тормоз върху свидетелите и големия размер на сумата, изтеглена от банковата карта на св. Д. С.

За подс. Д.А. и подс. Г.К. прокурорът счита, че следва да им бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на две години, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл.66 НК.

Адвокат П. като защитник на подс. М.С.С., счита, че обвинението спрямо подзащитния и не е доказано-разграничава две групи свидетели от семейството на Д.Х. и тези, извън него, като анализира подробно показанията на свидетелите и набляга на противоречията в тях. Счита, че показанията на свидетелите от семейството на Д.Х. следва са не се кредитират, тъй като са заинтересована страна. Подчертава, че в къщата в с. Д. членовете на семейството на св. Д.Х. са имали числено превъзходство пред тримата подсъдимите, като набляга на това, че тримата подсъдими са били поканени в дома на св. Д. Х.. Защитата счита, че по делото няма данни за физическо или психическо въздействие и излага аргументи в тази насока, анализирайки СППЕ. Не на последно място посочва, че сигналът/жалбата е  подадена значително по-късно от датата на деянието.

Подсъдимият М.С.С. за лична защита поддържа казанато от адвокат си, като твръди, че от датата на деянието не е ходил в дома на св. Д.Х. и моли да бъде оправдан.

Адвокат Б. като защитник на подс. Д.Ж.А. набляга на противоречията в показанията на свидетели, като отбелязва, че тези противоречия са „крайно натрапчиви“ и не биха да бъдат обяснени с имзминалия период от време. Защитникът посочва, че в съдебно заседание свидетелите изнасят нови факти, неспоменати от тях на ДП, сравнява показанията на свидетелите и заявеното от тях при извършените разпознавания в ходана ДП. Защитникът твърди, че св. Ю. е казал, че на центъра ги е чакало момиче и това е „Р.“, от където следва извода, че св. Д.Х. и семейството му не са били уплашени от тримата подъсдими. В пледоарията се подчертава, че св. Ж.Ж. не е бил в къщата през цялото време, както се твърди в показанията на останалите свидетели от дома на св. Д. Х.. По отношение на пистолета се твърди, че по делото е приложено разрешение за него, но то е от 2012г. и няма как това да е  бил същия пистолет. От правна страна защитата счита, че няма обвинение за Д. А., тъй като има противоречие между излженото в диспозитива и обстоятелствената част на обвинителния акт, като се твърди, че в диспозитива на обвинението и за тримата подсъдими са използвани едни и същи думи, а според обстоятелствената част те са изречени само от подс. М.С.. По изложените причини счита, че подзащитният му Д.А. следва да бъде оправдан, като алтернативно моли, ако бъде признат за виновен, да му бъде наложено наказание в размер, който позволява  отлагане на изпълнението по чл.66 НК.

Подсъдимият Д.Ж.А. за лична защита поддържа казаното от защтника си и моли да бъде оправдан.

Адвокат Ж. като защитник на подс. Г.Х.К. счита, че от събраните по делото доказателства не можа да се направи извод за осъществен състав на обвинението спрямо Г.К.. Защитникът твърди, че никой от свидетелите не посочва подс. К. като автор на закани или принуда, за да претърпят те негативни последици; твърди, че не става ясно защо П.Ю. не е бил подведен под наказателна отговорност с обвинителния акт, въпреки че е бил с тримата подсъдими; посочва, че ДП е възобновено, без да са налице нови обстоятелства, като пледира подс. К. да бъде оправдан, тъй като не са налице безспорни доказателства в подкрепа на обвинетелната теза.

Подсъдимият Г.Х.К. за лична защита поддържа казаното от защитника си.

При последната си дума към съда всеки от подсъдимите счита, че не е виновен и моли да бъде оправдан.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и съобразно вътрешното си убеждение намира за установено следното от

 

ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Съдът възприема почти изцяло изложената от прокурора в обвинителния акт фактическа обстановка, като приема за установено следното:

Подс. М.С. и ЧО Д.Г.Х. се познавали, като в началото на 2009 г. св. Д.Х. взел от подс. С. заем в размер на 1200 лева, като двамата уговорили лихва, но не конкретизирали нейния размер. Двамата се договорили бабата на св. Д.Х. - св. Д. Г. С., да предостави на подс. С. дебитната си карта, на която била превеждана пенсията й, за да може подс. М.С. да извършва тегления от банковата сметка до размера на задължението на св. Д.Х..

В края на 2010 г. св. Д.Х. изчислил, че подс. С. е изтеглил около 3200 лева от банковата сметка на баба му и м. декември 2010г. св. Д. С. блоикрала дебитната си карта, като по този начин ограничила възможността подс. С. да тегли пари от нея. Това обстоятелство провокирало подс. М.С. да посети дома на св. Д.Х. и семейството му, находящ се в с. Д., общ. Ч., обл. С.З., за да ги сплаши и да ги накара да му заплатят още пари или да му дадат нова банкова карта. За целта подс. М.С. предложил на трима свои познати - подс. Г.К., подс. Д.А. и св. П.Ю. ***, да го придружат до дома на св. Д.Х. и те се съгласили. На 05.01.2011г. те отишли в с. Д. до дома на св. Ж.Ж., където бил св. Д.Х. и извикали св. Х. оттам.

Св. Д.Х. заедно със св. Ж.Ж. отишили до дома на св. Х., като били последвани от тримата подсъдими –М.С., Д.А. и Г.К., както и от свидетеля П.Ю..  

При влизането в дома на св. Д.Х. в с. Д. на 05.01.2011г. около 19.00 часа вътре били св. С.В. - майка на св. Д.Х., Д.Д., с който св. С.В. живеела на съпружески начала, св. Д. С. - баба на св. Д.Х. и св. Р.Д. - дъщеря на св. Д.Д.. При влизане в къщата, всеки от тримата подсъдими застанал прав до някоя от вратите –подс. М.С. до входната врата, а останалите двама подсъдими- до други две врати. В стаята заедно с тримата подсъдими и св. П. Юраков били св. Д.Х., св. В., св. Д.Д. и  св.Д. С..

Когато влезли в къщата, подс. М.С. заявил на св. Д.Х. и на останалите, присъстващи в помещението лица - св. В., Д. и С., че св. Д.Х. му дължи още 2000 лева и трябва да му ги плати или за му даде отново банковата карта на св. С.. Свидетелят Д.Х. възразил, че вече е покрил дълга си към подсъдимия. Тогава подс. М.С. започнал да се държи агресивно и да крещи, „че дългът ще стане толкова, колкото той реши“, както и „че ще тегли от банковата карта, докато той реши“. Тогава св. В. позвънила на св. Г.И.Х. - баща на св. Д.Х. с молба веднага да дойде при тях и няколко минути по-късно св. Г.Х. също дошъл в къщата. Когато св. Г.Х. влязъл вътре, подс. М.С. със заповеднически тон му наредил да седне на дивана и продължил да крещи „Кога ще ми бъдат върнати парите?“. Пристващите в стаята свидетели- св. Д.Х., св. В., Д., Д. С. и св. Г.Х. казали на подс. М.С., че дълъг е върнат, а и че те не разполагат с толкова пари. Тогава подс. М.С. поискал и сумата от 400 лева за пътните разноски, като обявил, че са дошли специално за случая от София. Тъй като св.Д.Х., св. В., Д., Д. С. и св. Г.Х. заявили, че няма и 400 лева, подс. М.Х. и казал, че трябва да дадат поне 300лв. за пътните за него и подс. А., подс. К. и св. П.Ю.. Останалите присъстващи в стаята отново казали, че нямат толкова пари, при което подс. М.С. ги заплашил, че ще ги убие, ще ги сложат в чували, ще им отрежи пръстите и се обърнал към подс. А. и К. с питане дали носят ножиците в багажинка на колата, с която са дошли. В тази ситуация, силно изплашена св. Д. С. помолила подс. М.С. да спре да ги заплашва. Подсъдимият С. наредил на св. Д.Х. да тръгва с тях, при което баба му - св. Д. С., силно се разстроила и се разплакала, при което подс. М.С. заплашил, че ще я вземе заедно с тях в някакъв апартамент и ще я държи там, доката се изплатят парите. Подсъдимият А. също започнал да заплашва присъстващите, като им казал, че ножиците са в колата и ще им отрежат пръстите, ще ги убият и сложат в чували, ако не получат парите, за които са дошли и тези за пътни разноски. Подс. А. извадил носения от него газов пистолет марка „ЕКОЛ" и последователно го насочил към главите на присъстващите, като имитирал произвеждане на изстрел с думите „Дан...дан...дан, ще ви избия всички и ще ви сложа в чували", като отправили заплахи, че ако не бъдат платени исканите суми, ще вземат св. Д. С. с тях, докато не се издължат парите. Тогава св. Д. С., за да преустанови заплахите, предложила на подсъдимите да даде отново дебитната си карта на подс. М.С. и той отново да може да тегли пари от нея.

При това положение, силно изплашени за живота и здравето си, свидетелите Д.Х., св. С. В. и св. Д.Д. решили да дадат т.нар. „пътни“, само и само да се преустановят заплахите и четиримата да си тръгнат. Свидетелката С.В. отишла в другата стая и взела сумата в размер на 100лв., която тя и св. Д.Д. били заделили за лечение на внучето им и ги дала на св. Д.Д. да ги даде на подс. М.С. и придружаващите го подсъдими. Тъй като св. Д.Х. нямал никакви пари, той помолил св. Ж.Ж. за заем от 100лв., без да му казва защо и за какво са парите. Св. Ж. се съгласил и придружен от подс. Д.А. отишъл до дома си, взел 100 лева и ги дал на св. Д.Х., а св. Х. от своя страна ги предал на подс. М.С.. По-късно, на неустановена по делото дата, св. Д.Х. върнал 100 лева заем на св. Ж.С..

Едва след като получили сумата от 200 лева, подсъдимите С., А. И К. и св. Ю. си тръгнали, като подс. С. взел със себе си дадената му от св. Х. и Д. сума в общ размер от 200 лева. На 07.01.2011 г. подс. М.С. отишъл в с. Д. и взел св. Д. С., придружавана от св. Р.Д. и я закарал до банката в гр. Ч., за да вземе новата си банкова карта. След като св. Д. С. му дала новата карата с паролата за нея, подс. М.С. и дал 5лева и върнал двете свидетелки в с. Д.. До 23.10.2011 г. Подс. С. е изтеглил от банковата карта сума в размер общо 1882,56 лева. Тъй като св. Д.Х. бил силно изплашен от отправените заплахи от страна на тримата подсъдими спрямо него и останалите членове на семейството му, от една страна, а от друга-поради това, че подс. М.С. продължил да отправя заплахи чрез телефона, св. Д.Х. заедно със св. Г.Х. и св. Д. С. ***, за да  се отдалечат от с. Д. и да се скрият от подс. М.С.. Тъй като заплахите по телефона от страна на подс. М.С. продължили, св. Д.Х. се осмелил да подаде жалба в полицията, за да ги преустанови.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Съдът прие горната фактическа обстановка въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдържащи се в:

1.        показанията на свидетелите:

 Съдът кредитира изцяло разпитаните в хода на съдебното следствие свидетелите: Д.Г.Х., Д.Х.Д., С.С.В., Г.И.Х., Р.К.Д., Р.Д.Д., Ж.П.С., С.В.С.. За една част от тях, поради липса на спомен у свидетелите или поради налчие на противоречия с показанията им от ДП, съдът е направил опит да ги изясни като е приложил нормата на чл.281 НПК за прочитане на показанията от ДП, след което е запитал изрично свидетеля дали прочететни показания са верни и е предоставил възможонст на страните да задават въпроси на свидетеля във връзка с прочетените му показания от ДП. По този начин съдът счита, че е спазена нормата на чл.6 §3 от ЕКПЧОС. Съдът приема, че доказателствата, съдържащи се в показанията на тези свидетели са еднопосочни, логични, и взаимнодопълващи се.

От така посочените доказателства, събрани на досъдебното производство, съдът не кредитира изцяло гласните доказателства, съдържащи се в показанията на св. П.К.Ю., доколкото същият е в приятелски отношения с подсъдимия М.Ю. и е присъствал на срещата на 5.01.2011г. заедно с тримата подсъдими, като част от поисканите средства за „пътни“ в размер на 200 лв. са дадени за покриване на разходите и на четирмата-тримата подсъдими С., А. и К. и св. Ю.. Въпреки,че съдът приема, че св. Ю. не е участвал в изпълнителното деяние, фактът, че част от сумата е била предназначена и за него /според исканията на тримата подсъдими/, съдът изключва неговите показания в частта им, че не е имало заплахи, викове, скандали, оръжие, както и за това, че „никой на никого не е искал пари“ от доказателствената маса по делото. Съдът не кредитира и възраженията на защитата относно необходимостта показанията на свидетелите от дома на св.Д. Х. да не се кредитират, тъй като са заинтересована страна, защото на първо място, счита, че като непосредствени очевидци на събитията те в най-голяма степен могат да дадат показания относно случилото се, а относно възраженията  за пристрастност съдът счита, че посочените свидетели действително са засегнати от заплахите от страна на подсъдимите, но това не е основание за изключване на техните показания.

2. експретизите по делото са извършени по правилата на НПК, приети са в хода на съдебното следствие и следва да бъдат кредитирани изцяло:

- съдебно-техническа експертиза

- съдебно-почеркова експертиза

- ексепртиза за изследване на почерк и подпис

- съдебно-икономическа експертиза

- СППЕ на Д. С.

 

3. фактическата обстановка, изложена по-горе се установява и от разпознаванията по делото,  свидетелства за съдимост на подсъдимите и останалите писмени доказателства и доказателствени средства.    

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от

                      

 

 

ПРАВНА СТРАНА:

 

1. Съдът е признал и тримата посъдими за виновени по повдигнатите от СП обвинения, поради и което на основание  чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1 вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 4 НК ги е осъдил на лишаване от свобода.  

В настоящото производство се доказа по несъмнен и категоричен начин наличието на всички обективни признаци на състава на престъплението по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1 вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 4 от НК.

Безспорно по делото е установена дата и мястото на извършване на деянието- 5.01.2011г., около 19.00 часа в св. Д., община Ч., област С.З.. Датата и мястото се установяват чрез показанията на свидетелите Д.Г.Х., Д.Х.Д., С.С.В., Г.И.Х., Р.К.Д., Р.Д.Д., Ж.П.С., С.В.С. и св. П.Ю..

Съдът намира за доказана и принудата от страна на всеки един от подсъдимите под формата на заплахи. За подс. М.С. доказателствата в тази насока са най-много- св. Д.Х., св. Д.Д., св. С.В. и св. Г.Х. твръдят, че същият им е отпрявял заплахи, че ще ги убие, ще ги нареже на парчета, ще им отреже пръстите, ще отвлече св. Д. С. в апартамент, докато не му му бъдат дадени парите. За подсилване на отправените от него заплахи, подс. М.С. е имал и съответното агресивно поведение-същият е блъскал предмети, бутнал е сушилника и е крещял.

Относно подс. Д.А. съдът намира, че също са налице доказателства в подкрепа на повдигнатото обвинение, за което е и осъден. Доказателства се съдържат в показанията на същите свидетели- св. Д.Х., св. Д.Д., св. С.В. и св. Г.Х.. Всички свидетели, заедно със св.  Р.Д. завяват, че подс. Д.А. е имал пистолет, който е извадил от под дългото сако, с което е бил облечен и и е казал, че ще ги убие, ако не дадат исканите суми. Противоречията, които съдът констатира между показанията на св. Р.Д. и останалите посочени по-горе свидетели относно обстоятелството дали подс. Д.А. е вадил оръжието, съдът обяснява с твърдението от страна на св. Р.Д., че тя не е била през цялото време в помещението, където се водил разговора и са отправени заплахите. В показанията си от 9.02.2018г. св. Д. е заявила, че само е минала през стаята, за да налее вода на племеника си. Съдът счита, че част от противоречията, изложени от защитата, са налице, но те могат и следва да бъдат обяснени с изминалия период от време от датата на деянието до даването на показания. Свидетелите са разпитвани няколкократно, в различни периоди и възможно да е налице разминавания по част от обстоятелствата. Отделно от това, съдът намира за допустимо, в хода на съдебното следствие свидетелите да излагат и други обстоятелства, които не са заявили при разпитите си на ДП. Трябва да се отбележи, обаче, че в основната си част, по отношение на съставомерните факти, показанията на свидетелите са едни и същи. Съдът не кредитира възраженията от страна на защитата относно притежанието на пистолета и издаденото разрешително, доколкото счита, че обвинението в тази част се доказва основно от гласните доказателства, съдържащи се в показанията на посочените по-горе свидетели, които в тази част са единни и непротиворечиви.

Съдът не кредитира възраженията от страна на защитата, че обвинението е неясно и неразбираемо, доклкото в диспозитива на обвинителния акт са посочени реплики от страна на тримата подсъдими, а по делото не се установява всички тези реплики да са употребени от подс. Д. А.. Съдът намира за установено, че голяма част, основната част от отправените заплахи са от срана на подс. М.С., както и от подс. Д.А.. Дори обаче дасе приеме, че подс. Д.А. не е отправил нито една заплаха спрямо свидетелите, то неговото поведение е било в подкрепа на  отправените закани и принуда. Съдът преценява конкретно поведението и участието на всеки един от тримата подсъдими, но ефектът върху свидетелите е в резултат на тяхното общо поведение като вербална и невербална комуникация помежду им.

Относно принудата от страна на подс. Г.К. съдът намира, че доказателства в тази насока се съдържат в показанията на свидетелите Д.Х., св. Д.Д., св. С.В. и св. Г.Х.. Св. Г.Х. в показанията си от 9.02.2018г. е заявил, че „едното момче беше на едната врата, другото момче-на другата врата“… „те стояха един вид като охранители, като бодигардове, аз се почувствах запалшен от тяхното поведение“. Съдът приема, че присъствието на подс. Г.К. в помещението заедно с другите двама подсъдими-подс. М.С. и подс. Д.А. е възприето от страна на свидетелите като заплашващо и ги е мотивирало да предадат исканата сума на подсъдимите. Съдебната практика е категорична, че дори и без отправяне на словесни заплахи от страна на подсъдимите, тяхното присъствие е достатачно, за да мотивира пострадалите да извършат нещо противно на волята им-в случая да предоставят сумата в размер на 200 лв. В тази връзка съдът се съгласява с възражението от страна на защитата, че действително никой от свидетелите не е възприел пос. К. като автор на заплахи, натиск или принуда, но счита, че не е необходимо наличието на вербална комуникация между подсъдимия и свидетелите, за да възприемат те неговото поведение като застрашаващо ги.

В тази връзка следва да се отбележи, че намира за логични възраженията от страна на защитата защо свидетелят П.Ю., който също е пристигнал заедно с тримата подсъдими в дома на св. Д.Х. и е присъствал през цялото време на срещата не е привличен в качеството на обвиняем /още повече, че исканата сума от тримата подсъдими е била и за него- за пътни разноски/. Съдът отбелязва обаче, че доклкото СП не е повдигнала обвинение на П.Ю., същият има качестовото на свидетел по делото, доколкото е изцяло в правомощията на прокуратурата да прецени на кои лица какви обвинения и кога да повдигне.

Съдът не кредитира възраженията от страна на защитата за числено превъзходство от срана на присъстващите в дома на св. Д. Х. спрямо подсъдимите, тъй като следва да бъде отчетено обстоятелството, че подсъдимите и св. Ю. са четирма млади мъже с агресивно поведение, което е не просто заявено, а видимо демострирано от тяхна страна. Липсата на желание от страна на св. Х. за саморазправа или поне отговор на отправените заплахи, е видна от потърсената помощ –извикан е бащата на свидетеля, но не с цел саморазправа, а с цел осигуряване на пари за исканията на подсъдимите, като се отбележи, че по същия начин е участвал и св. Ж.С.. Към посочените обстоятелства следва да бъде допълнено, че в дома на св. Х. са били баба му-св. Д. С. и св. С.В., които са били уплашени и самите те са се нуждаели от успокояване и защита.

По същия начин съдът не кредитира и възраженията относно обстоятелството дали подсъдимите са били поканени в дома на св. Х. –съдът намира, че е без значение дали вратата на дома е била отворена доброволно или са били заведени от св. Х. или от св. Р.Д.. В тази връзка следва да се отбележи, че не се спори по делото, че св. Д. Х. и подс. М.С. са се познавали /от деца/ и именно тяхното дългогодишно познанство е било е причината подсъдимте безпретяствено да влязат в дома на св. Д.Х..

Съдът не кредитира и възраженията относно факта, че жалбата, сигналът е подаден значително по-късно спрямо датата на събитията, тъй като за това има логично обяснение-на първо място-силният уплах у свидетелите от случилото се на 5.01.2011г., а също така и продължилият тормоз върху тях чрез изпращане на съобщения със заплахи.

Безспорна е и целта на принудата чрез отправените заплахи-свидетелите Д.Х., св. Д.Д., св. С.В. и св. Г.Х. са категорични, че подс. М.С. е настоявал за връщане на 2000лв., представляваща остатъка според него от взетия заем от страна на св. Д.Х. от него. Свидетелите са категорични и за това, че тримата подсъдими са целели набавянето на сумата в размер на 300 лева, които според техни твърдения и изчисления са представлявали „пътните“ им за тяхното идването заедно със св. П.Ю. до с. Д..

Причинената вреда също според съдебния състав е безспорно доказана-сумата вразмер на 200 лева представлява сбор от сумата в размер на 100 лв., дадена от св. Д.Х. и 100лв.-общи пари на св. Д.Д. и св. С.В..

Следва да се подчертае, че е налице безспорна причинно-следствена  връзка между отправените заплахи и причинената вреда. В резултат на отправените заплахи за убийство и саморазправа, свидетелите Д.Х., св. Д.Д. и св. С.В. са предоставили сумата в размер на 200 лв. на тримата подсъдими, която сума частично „погасява“ претендираната от тримата подсъдими сума в размер на исканите от тях 300 лв. за пътни на подс. М.С., Д.А., Г.К. и П.Ю..

Квалифициращите признаци-деянието да е придружено със заплаха за убийство и да е извършено от две или повече лица са налице-в случая СП е повдигнала обвинения на три лица, като съдът намира за доказано обвинението за всеки от тях по отношение на изпълнителното деяние според техните действия, роля и участие в принудата. Отправените заплахи от тяхна страна са били за убийство и в тази връзка следва да бъдат посочени заплахите „ще ви убия“, „ще ви нарежа на парчета“, „Ще ви сложи в чували“, отправени от тримата подсъдими. Квалифициращият признак в обвинението на подс. Д.А.-деянието е извършено от въоръжено лице се доказва чрез показанията на свидетелите св. Д.Х., св. Д.Д., св. С.В., св. Г.Х. и св.  Р.Д., които съдът е коментирал по-горе в тази им част.

Отправената заплаха станала достояние и била възприета от пострадалите и тя провокирала силен страх у тях, че ще бъдат извършени посегателства върху здравето и живото им, заплахата предизвикала у тях реален страх, че тази закана може да бъде реализирана. За формирания основателен страх у пострадалите, че тази закана може да бъде действително осъществена от подсъдимите може да се направи извода от тяхното поведение (описано по-горе) –напускане на селото и скриване в друго населено място и по-късно- подаване на жалба. За всички тези  действия са налице горепосочените свидетелски показания, които съдът кредитира. 

Предвид изложените съображения съдът е признал подс. М.С.С., Д.Ж.А. и Г.К.К. за виновни за повдигнатати им от СП с обвинителния акт обвинения.

 

ПО НАКАЗАНИЯТА:

 

1.    Относно наказанията спрямо подсъдимия М.С.С..

За престъплението по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1 вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 4 от НК законодателят е предвид наказание лишаване от свобода от две до десет години и глоба от четири хиляди до шест хиляди лева, като съдът може да постанови конфискация до ½ от имуществото на дееца.

Съдът е определил наказание лишаване от свобода в размер на ТРИ ГОДИНИ при условията на чл.54 от НК като е съобразил предвидената законодателна санкция, обществената опасност на извършеното деяние и дееца, подбудите за извършване на деянията, както и конкретното участие на всеки от подсъдимите в престъпното деяние, останалите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,  целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, при което определи вида и размера наказанията около средния размер на предвиденото наказание.

Съдът намира,че наказанието в размер на ТРИ ГОДИНИ  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА се явява близо до определения законовия минимум, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради и което съдът намира, че така определения размер е достатъчен, за да се постигнат целите по чл.36 НК и не е необходимо налагането на четири години лишаване от свобода, каквото е искането на прокурора.

При индивидуализирането на наказанието на подсъдимия М.С.С., съдът отчете смекчаващи вината обстоятелства, а именно-  нисък размер на причинените имуществени вреди от деянието на пострадалия (под установения за страната размер на минимална работна заплата, която към 5.01.2011 год. е 240 лв. съгласно ПМС № 326/30.12.2009 год.), необремененото съдебно минало на подсъдимия, изминалия пеиод от време от датата на деянието до постановяване на присъдата и младата възраст на дееца към датата на деянието и в тази част съдът изцяло се солидаризира с преценката на прокурора.

При определяне на вида и размера на наказанието съдът отчете и отегчаващите отговорността обстоятелства и взе предвид изброените от прокурора обстоятелства, а именно: продължителния период от време, в който е упражнявал тормоз над Д.Х. по повод връщането на заемните средства, както и големия размер на изтеглените от него парични суми от банковата сметка на Д. Г. С., като съобрази и начина на извършването на деянието-в дома на пострадалите, упоритостта на подсъдимия при явно изразеното  от него нежелание му да спазва законите на Р България, установения правов ред и правата на гражданите. Съдът не кредитира изложеното от прокурора, че следва да се отчете като отегчаващо обстоятелство, че деянието е извършено от три лица, тъй като законодателят го е извел в отделен квалифициращ признак, който е съобразен от прокурора при повдигнатото обвинение, респ. от съда-при постановяване на присъдата и определяне на наказанието в рамките на предвиденото именно за тази правна квалификация.

Определеното от съда наказание като вид и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което е и справедливо.

ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 66 ОТ НК спрямо подс. М.С.С.:

Съдът намира, че няма законови пречки за приложението на чл.66, ал.1 от НК спрямо наложеното на подсъдимия  М.С.С. наказание ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Поначало условното осъждане по чл. 66 НК се прилага при три  задължителни условия: наказанието лишаване от свобода да е до три години; лицето да не е осъждано преди това на лишаване от свобода за престъпление от общ характер (ако не е налице реабилитиране по реда на чл. 86 и 87 НК за наказанието лишаване от свобода, не може да се приложат условията на чл. 66, ал. 1 НК);  по този начин  да могат да се постигнат целите на индивидуалната   и генералната превенция.  Наказателният кодекс дава приоритет на т. нар. „лична превенция“, т.е. на поправянето и превъзпитанието на подсъдимия. В конкретиката на настоящия случай  така определеното наказание не надвишава три години, деецът по- рано не е осъждан, и за поправянето и превъзпитанието на М.С.С., според решаващия съдебен състав, не се налага да изтърпява ефективно наказанието. С оглед реализиране целите на специалната превенция, отчитайки смекчаващите отговорността  обстоятелства,  не е нужно този подсъдим да бъде поставян в условията на затворническа среда и обкръжение. Съдебният състав зае становището, че една евентуална социална изолация на виновния, чрез установяването му  в пенитенциарно заведение, в случая би се явила неоправдано тежка репресия, като същата би надхвърлила целите, които се преследват с наказанието - преди всички поправяне на  извършителя. Съдът отчита, че наказанието трябва да постига справедлив баланс на принудително- предупредителните елементи и на специалната и общата превенция.  От първостепенен обществен интерес е наказанието да цели поправяне и превъзпитание на подсъдимия, формиране на самоконтрол, овладяност и вътрешни задръжки, които да го възпират от извършване и на други престъпления в бъдеще. Поради това, като взе предвид личностните особености на подсъдимия М.С.С., съдът прие, че така определеното условно наказание не пренебрегва генералната превенция. По тези съображения на основание чл. 66, ал. 1 от НК се отложи за изпълнение така определеното на подсъдимия М.С.С. наказание ТРИ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ С ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ПЕТ ГОДИНИ.

Размерът на кумулативно наложеното наказание на подсъдимия М.С.С.  „Глоба” в размер на 4000 лева(четири хиляди лева) наред с наказанието „Лишаването от свобода”, съдът определи в предвидения от законодателя минумум, след като съобрази  обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства и имотното състояние на подсъдимия.

В така определения размер съда е намерил, че наложеното наказание ще бъде достатъчно както за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия М.С.С., така и за оказването на предупредително въздействие върху останалите членове на обществото.

2.   Относно наказанията спрямо подсъдимия Д.Ж.А..

Съдът е осъдил подс. Д.Ж.А. за престъплението по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1 вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1, т, 4 и т. 6 от НК на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 66 НК е отложил изпълнението на така определеното наказание за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

Съдът е определил наказанието лишаване от свобода като е взел предвид предвидената законодателна санкция за това престъпление при условията на чл.54 от НК, обществената опасност на извършеното деяние и дееца, подбудите за извършване на деянията, както и конкретното участие на всеки от подсъдимите в престъпното деяние, останалите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,  целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, при което определи вида и размера наказанията около средния размер на предвиденото наказание.

При индивидуализирането на наказанието на подсъдимия Д.Ж.А., съдът отчете смекчаващи вината обстоятелства, а именно-  нисък размер на причинените имуществени вреди от деянието на пострадалия (под установения за страната размер на минимална работна заплата), необремененото съдебно минало на подсъдимия, трудовата му ангажираност, изминалия пеиод от време от датата на деянието до постановяване на присъдата и младата възраст на дееца към датата на деянието и в тази част съдът изцяло се солидаризира с преценката на прокурора.

При определяне на вида и размера на наказанието съдът отчете и посочените по-горе отегчаващи отговорността обстоятелства: начина на извършването на деянието-в дома на пострадалите, упоритостта на подсъдимия при явно изразеното от него нежелание му да спазва законите на Р България, установения правов ред и правата на гражданите. Същевременно съдът отчита, че деянието по чл.214, ал.2 т.1 НК е извършено от подс. Д.Ж.А. при три квалифициращи признака-два от тях са налице и по отношение на другите двама подсъдими-деянието е изъвршено оттри лица и е придружено със заплаха за убийство Третият признак обаче- деецът да е бил въоръжен-с газов пистолет марка „ЕКОЛ“, е наличен само за подс. Д.А.. Наличието на трети квалифициращ признак, преценено съвкупно с ролята и действията на подс. А. при осъщестяване на изпълнителното деяние, води на извода за необходимост от налагане на по-високо наказание спрямо него. Този извод се подкрепя и от поведението на подс. Д.А. в съдебно заседание, като съдът отчита неявяването му по неизяснени причини за съдебно заседание от 8.12.2017г., с което е станал единствена пречка за отлагане на съдебното заседание /въпреки, че определението на СНС 16 състав за изменение на мярката за неотклонение е ревизирано от АСНС/.

Определеното от съда наказание като вид и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което е и справедливо.

Съдът намира,че не са налице основания за определяне на наказание на предвидения за престъплението минимум,каквото искане бе направено от страна на представителя на държавното обвинение, с оглед изложените по-горе съборажения за наличието на посочените отегчаващи обстоятелства. Следва да бъде подчертано, че определените три години лишаване от свобода се явяват максимално близки до предвидения от законодателя минумим две години лишване от свобода.

ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 66 ОТ НК спрямо подс. Д.Ж.А. съдът намира, че изложените по-горе аругменти за подс. М.С. следва да бъдат споделени и спрямо подс. А., като съдът преценява че срок по чл.66 НК в размер на ПЕТ ГОДИНИ би изпълнил своята роля.

Размерът на кумулативно наложеното наказание на подсъдимия Д.Ж.А. „Глоба” в размер на 4000 лева (четири хиляди лева) наред с наказанието „Лишаването от свобода”, съдът определи в предвидения от законодателя минумум, след като съобрази  обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства и имотното състояние на подсъдимия.

В така определения размер съда е намерил, че наложеното наказание ще бъде достатъчно както за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия Д.Ж.А., така и за оказването на предупредително въздействие върху останалите членове на обществото.

3.          Относно наказанията спрямо подсъдимия Г.Х.К..

Съдът е осъдил подс. Г.Х.К. за престъплението по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1 вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1, т, 4 от НК на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 66 НК е отложил изпълнението на така определеното наказание за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

Съдът е определил наказание лишаване от свобода като е взел предвид предвидената законодателна санкция за това престъпление при условията на чл.54 от НК, обществената опасност на извършеното деяние и дееца, подбудите за извършване на деянията, както и конкретното участие на всеки от подсъдимите в престъпното деяние, останалите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,  целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, при което определи вида и размера наказанията около средния размер на предвиденото наказание.

При индивидуализирането на наказанието на подсъдимия Г.Х.К., съдът отчете  смекчаващи вината обстоятелства, а именно-  нисък размер на причинените имуществени вреди от деянието на пострадалия (под установения за страната размер на минимална работна заплата), необремененото съдебно минало на подсъдимия, изминалия период от време от датата на деянието до постановяване на присъдата и младата възраст на дееца към датата на деянието.

При определяне на вида и размера на наказанието съдът отчете и отегчаващи отговорността обстоятелства: начина на извършването на деянието-в дома на пострадалите, упоритостта на подсъдимия при явно изразеното от него нежелание му да спазва законите на Р България, установения правов ред и правата на гражданите.

По-ниското наказание спрямо подс. Г.Х.К. спрямо подс. М.С. и подс. Д.А. съдът определи като отчита ролята и конкретните действия от страна на подс. К. при осъществяване на изпълнителното деяние на горепосоченото престъпление. Според настоящият съдебен състав основна роля при осъщестяване на деянието е имал подс. М.С. и затова спрямо него е определено по-високо наказание, макар и в долната граница на предвидената законодателна санкция. По-високото наказание на подс. Д.А. спрямо подс. Г.К. се определя от посоченитепо-горе мотиви-наличието на допълнителен квалифициращ признак и останалите обстоятелства, изборени по-горе.

Определеното от съда наказание като вид и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което е и справедливо.

Съдът намира,че не са налице основания за определяне на наказание под предвидения за престъплението минимум за никой от тримата подсъдими. По делото няма смекчаващо обстоятелство, което да е изключително по своя характер, а съвкупността им не ги прави многобройни по смисъла на чл. 55 НК. Намаляването на наказанието по чл. 55 НК според съда няма да допринесе за постигане възпиращото въздействие на наказанието върху подсъдимите и останалите членове на обществото.

ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 66 ОТ НК спрямо подс. Г.Х.К. съдът намира, че изложените по-горе аругменти за подс. М.С. и Д.А. следва да бъдат споделени и спрямо подс. К..

Размерът на кумулативно наложеното наказание на подсъдимия Г.Х.К. „Глоба” в размер на 4000 лева (четири хиляди лева) наред с наказанието „Лишаването от свобода”, съдът определи в предвидения законов минимум след като съобрази  обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства и имотното състояние на подсъдимия.

В така определения размер съда е намерил, че наложеното наказание ще бъде достатъчно както за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия Г.Х.К., така и за оказването на предупредително въздействие върху останалите членове на обществото.

 Съдът не е наложил на подсъдимите М.С.С., Д.Ж.А. и Г.К.К. кумулативно (с наложените и посочени по-горе наказания) предвиденото като възможност наказание „конфискация до една втора от имуществото на дееца” съгласно разпоредбата на чл.214,ал.2,т.1 от НК, предвид обстоятелството че за това престъпление с оглед размера на причинената вреда не е необходимо налагането на посочената от законодателя санкция и същата се явява твърде тежка в случая.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед изхода на делото подсъдимите М.С.С., Д.Ж.А. и Г.К.К., които са признати за виновни, следва да понесат и направените по делото разноски, поради което на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът ги е осъдил да заплати разноски в размер на 679,88 лв. /шестстотин седемдесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки/. Така посочената сума се равнява на една трета от направените по делото разноски в размер на 2039,65 лв. /две хиляди тридесет и девет лева и шестдесет и пет стотинки/ по наказателното производство, разделени поравно помежду им.

 

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА: Е. П.

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

1.    З.А.

 

2.    Ж.И.- О.М.