№ 364
гр. Плевен, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20234400500400 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 504/12.04.2023 г., постановено по гр. дело № 5716/2022 г.
по описа на Плевенски районен съд, съдът е признал на основание чл.422 вр.
чл.124 от ГПК, че Д. В. В., ЕГН********** дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” ЕАД - гр. ПЛЕВЕН, със седалище и адрес на управление: гр.
Плевен, ***, ЕИК *********, следните суми: 586,10 лв. - главница за периода
01.11.2019 г. -30.04.2022 г., сумата от 83,06 лв. - лихва за периода 03.01.2020
г. до 04.08.2022 г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението /15.08.2022 г./ до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед № 2452/16.08.2022 г. по ч.гр.д. № 4382/2022 г.
на ПлРС.
Осъдил е на основание чл.78 ал.1 от ГПК Д. В. В., ЕГН ********** да
заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД - гр. ПЛЕВЕН, със седалище
и адрес на управление: гр. Плевен, ***, ЕИК *********, сумата общо 835,00
лв., направени деловодни разноски по настоящото дело.
1
Осъдил е Д. В. В., ЕГН********** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” ЕАД - гр. ПЛЕВЕН, със седалище и адрес на управление: гр.
Плевен, ***, ЕИК *********, сумата 75,00 лв. - разноски по ч.гр.д.
№4382/2022 г. по описа на ПлРС.
Постъпила е въззивна жалба от адв. В. М. от Адвокатска колегия – гр.
Плевен в качеството й на особен представител на Д. В. В. – ответник в
първоинстанционното производство срещу постановеното от Районен съд –
гр. Плевен решение. В жалбата се излага становище, че първоинстанционното
решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила, необосновано и при допуснати нарушения на
материалния закон. Твърди се, че Исковата молба е нередовна, тъй като не
отговаря на императивните изисквания на чл. 127,ал.1, т.4 и ал.2 от ГПК. В
нея не се съдържат обстоятелствата, на които се основава предявеният
установителен иск досежно това, на какво основание ответникът Д. В. се
счита за потребител на топлинна енергия в жилището, представляващо ап.6,
находящо се в гр. Плевен, ул. ***. Освен това, от исковата молба не става
ясно претендираната сума за главница, за отопление на какви обекти в
процесния имот се търси, за кой период, както и дали в тази сума се включват
суми, дължими за дялово разпределение. Към исковата молба не са
приложени писмени доказателства, установяващи правото на собственост или
правото на ограничено вещно право на ползване на ответника Д. В. върху
процесния имот през периода посочен в петитума на исковата молба.
Особеният представител твърди, че изготвения от първоинстанционния
съд доклад по делото не отговаря на изискванията на чл.146 ал.1 от ГПК, тъй
като в него не се сочат обстоятелствата, от които произтичат исковите
претенции на ищеца; кои обстоятелства, според съда, не се нуждаят от
доказване, кои са спорните поделото въпроси. При разпределение на
доказателствената тежест, районният съд не е указал изрично на ищеца да
представи доказателства за доставянето топлинна енергия в имота,
количеството на реално потребената топлинна енергия, както доказателства
относно стойностите на начислените за това суми и тези за услугата дялово
разпределение, също и отчет на средствата за дялово разпределение.
Първоинстанционният съд е разменил доказателствената тежест, като е
пренебрегнал задължението на ищеца да уточни обстоятелствата, на които
2
основава претенциите си, както и пълно и главно да докаже иска си по
основание и размер.
Във въззивната жалба се излага становище, че Решението на
първоинстанционния съд е необосновано на доказателствата по делото. По
делото не е доказано от ищеца, при условията на пълно и главно доказване,
съществуването на валидна облигационна връзка между ответника и
ищцовото дружество през исковия период. Не става ясно, въз основа на какви
писмени доказателства, ангажирани от ищцовото дружество, ответникът е
счетен за потребител на топлинна енергия за битово потребление.
На първо място, представената незаверената компютърна разпечатка от
съобщението на Община - Плевен относно дължим данък сгради за 2018 г. не
представлява валидно писмено доказателство, тъй като от нея не става ясно
кое длъжностно лице от Общината я е съставило, изпращана ли е същата на
ответника, както и това съобщение посочва дължим данък сгради за 2018 г.,
но не и за периода 2019 - 2022 г.
По делото не се твърди и не е доказано от ищеца кое е лицето, вписано
в регистъра по чл.139а от ЗЕ, избрано от етажната собственост в процесната
сграда да извършва дяловото разпределение на топлинната енергия за битово
потребление между индивидуалните собственици в периода 2019-2022 г.
Освен това, от справката в Регистъра на лицата по чл.139а от ЗЕ се
установява, че посоченият за топлинен счетоводител ЕТ „СИТ-П. П.“ със
седалище в гр. Варна изобщо не е в включен Регистъра по чл.139а от ЗЕ.
От представените с исковата молба незаверени копия от фактури,
изходящи от ищеца, за ползвана от ответника топлинна енергия и суми,
дължими за дялово разпределение не става ясно дали самият доставчик на
топлинна енергия е извършвал дяловото разпределение или друго лице,
избрано от Общото събрание на етажната собственост, а справката от фирма
„Холидей Райзен“ ЕООД за ползваната топлинна енергия няма отношение
към предмета на спора, тъй като в исковата молба не се твърди и не се
представят валидни доказателства от ищеца, това дружество да е избрано от
Общото събрание на етажната собственост, в която се намира имота на Д. В.
да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между
потребителите в сграда - етажна собственост.
На следващо място, особеният представител навежда доводи, че дори и
3
да се приеме, че ответникът е бил собственик на имота в исковия период, то
първоинстанционият съд неоснователно преценява иска, като основателен,
поради непроведено от ищеца доказване на възникване и съществуване на
задължението за плащане на исковата сума, като равностойност за
консумирана топлинна енергия. Ищецът в първоинстанционното
производство не е установил по категоричен начин кой от визираните в
чл.155 от Закона за енергетиката начини за измерване, отчитане и заплащане
на топлинна енергия е бил установен във взаимоотношенията на страните,
при надлежно взето решение на Общото събрание. Съдът необосновано и в
нарушение на материалния закон е възприел заключението на вещото лице,
изготвило съдебно—счетоводната експертиза, тъй като то се основава на
данни от счетоводните книги на ищеца, чието съдържание е оспорено от
процесуалния представител на ответника.
Особеният представител моли Окръжния съд, да отмени
първоинстанционното решение и да реши спора по същество, като отхвърли
предявените установителни искове, като недоказани по основание и размер.
Претендира адвокатски хонорар за особен представител.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Топлофикация
– Плевен“ АД – гр. Плевен чрез процесуалния представител – юрк. Ц. В., в
който се изразява становище, че въззивната жалба е допустима и подадена в
законоустановения срок, но по съществото си неоснователна.
Въззиваемият счита, че както правилно е посочил Районният съд,
ответната страна безспорно е „битов клиент“ по смисъла на Закона за
енергетиката. По делото е представен нотариален акт за учредяване на
ипотека, съобщение от Община - Плевен, видно от което ответникът дължи
местни данъци и такси за посочения имот и отделно е търсен на адреса в НБД,
който лицето само е заявило в съответната служба и не е променян към
днешна дата. Освен това, в съобщенията, съседите са казали, че не се обитава
от години, а не че е прехвърлен имота, т.е. лицето е познато на този адрес.
Тези писмени доказателства безспорно легитимират ответника като лице,
притежаващо качеството клиент на топлинна енергия по смисъла на Закона за
енергетиката.
Според въззиваемия искът е доказан по основание и размер, тъй като
ответникът е потребител на топлинна енергия на основание чл.150, ал.1 от ЗЕ
4
и като такъв дължи заплащане на потребената топлоенергия, ползвал е
топлоенергия в качеството си на потребител на такава в размер на
предявената претенция по чл.422 ал.1 вр. чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.79 ал.1 от
ЗЗД. Облигационната връзка възниква ех lege, по силата на закона, от
момента, в който за определено лице възникне качеството клиент. Това
качество е определено в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, според която
потребители на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение.
От заключението по допуснатата СТЕ е установено, че сградата, в която
се намира процесният имот е присъединена към топлопреносната мрежа,
посредством абонатна станция, че до имота на ответника е доставяна
топлинна енергия, тъй като абонатната станция е работила през процесния
период, че разпределението на топлинна енергия за процесния период е
извършено в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката, че разлики в изчисленията на ФДР не са констатирани; че
отделните компоненти на индивидуалната сметка е за топлинна енергия за
сградна инсталация и услуга дялово разпределение, че отчитането на общата
топлинна енергия в абонатната станция става посредством търговски уред —
топломер, че съгласно нормативната база, същият е преминал изискващите се
държавни проверки, както и че монтажът на уреда е извършен, съгласно
изискванията на производителя.
На следващо място, въззиваемият изразява становище, че правилно
съдът е приел, че ответникът в първоинстанционното производство дължи
начисляваните суми за услугата дялово разпределение, тъй като по делото е
установено, че същият не е заплащал тези суми. По делото са налице писмени
доказателства, както и заключение по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, от които се установява, че при „Топлофикация -Плевен“ АД – гр.
Плевен е налице открита партида за процесния имот с посочен титуляр -
ответникът Д. В. В., както и че за процесния период са били издавани
ежемесечно фактури за начисляваните суми. Освен това е установено, че
претендираната за периода лихва за забава е изчислена правилно.
Въззиваемият счита, че първоинстанционния съдът правилно и в
съответствие с представените по делото доказателства е приел, че
5
предявените искове следва да се уважат, като основателни и доказани. Моли,
да бъде оставена без уважение въззивната жалба. Претендира направените
разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивна инстанция в размер на 100.00 лв.
В съдебно заседание, проведено на 13.09.2023 г., въззивникът Д. В. В.,
редовно призован, не се явява. Представлява се от особения представител адв.
В. М. от Адвокатска колегия – гр. Плевен, която поддържа въззивната жалба
и моли Окръжния съд, да отмени обжалваното решение на
първоинстанционния съд и да се произнесе по същество, като отхвърли
исковете, като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание, проведено на 13.09.2023 г., въззиваемият
„Топлофикация – Плевен“ АД – гр. Плевен, редовно призован, се
представлява от процесуалния представител юрк. С. Ч. – С., която изразява
становище, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано и
моли, да бъде потвърдено, като бъде оставена без уважение въззивната жалба.
Претендира направените разноски, съгласно представен списък на разноските
по чл.80 от ГПК.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Предметът на настоящото производство обхваща решението изцяло.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо,
тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
6
отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл
именно по исковата молба, с която е бил сезиран, поради което няма
произнасяне в повече от поисканото.
Правилно и обосновано на събраните по делото доказателства Районен
съд – гр. Плевен е приел за изяснена следната фактическа обстановка:
Безспорно е и видно от приложеното ч.гр.д.№4382/2022г. по описа на
ПлРС, че същото е образувано на 15.08.2022 год. въз основа на депозирано от
въззиваемото дружество срещу въззивника заявление на основание чл. 410 от
ГПК. Издадена е заповед за изпълнение № 2452/16.08.2022 г. срещу длъжника
за процесните суми, като дължими във връзка с доставена и ползвана и
незаплатена топлоенергия /ТЕ/ в имота на въззивника, находящ се на адрес:
гр. Плевен, ул. ***, ап.7 Тъй като длъжникът не е открит на адреса, а
заповедта е връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК е указано на осн. чл.415 ал.1
т.2 от ГПК, че заявителят може да предяви иск за съществуване на вземането.
Разпореждането е съобщено на 10.10.2022г. чрез ССЕВ.
Искът е предявен на 02.11.2022г., т.е. в едномесечния законов срок за
същите суми и се явява процесуално допустим.
Не се спори и е видно от приложените към исковата молба фактури и
извлечение от сметка, че за процесния период по партидата на въззивника са
начислявани задължения за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация.
Спорни по делото са въпросите дължи ли въззивника исковите суми.
Съдът счита за изцяло неоснователно оплакването, че не е установено
въззивникът да е собственик на имота. Наротив, видно от вложения в делото
нот. акт, че процесният имот е собственост на въззивника Д. В., като същият
дори е учредил ипотека върху него.
В подкрепа на този факт е и приложеното съобщение за заплащане на
данък сгради от Община гр.Плевен, като същото се изпраща до собственика
въ основа на подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ.
Макар и да не се спори, че сградата, в която се намира имотът е
присъединена към топлопреносната мрежа, предвид всестранните възражения
във въззивната жалба съдът счита, че следва да посочи, че приема този факт
да надлежно установен. По делото е приложен и договор ат 19.10.2001г. за
включване в системата на индивидуално топлоотчитане, както и
7
споразумителен протокол от 19.11.2001г. с който ТЕЦ-Плевен е възложил на
ЕТ „Сит-П.П.“ извършването на разпределение на топлинна енергия между
абонатите на сградата на ул.*** в гр.Плевен, в който се намира и процесния
имот. Освен това е налице заключение на съдебно-техническа експертиза,
която също го установява.
Поради изложеното изцяло правилни са изводите на
първоинстанционният съд, че въззивникът е потребител на топлинна енергия
по смисъла на чл.153 от ЗЕ, както и че спрямо него са влезли в сила Общите
условия за продажба на топлинна енергия на „Топлофикация – Плевен“ ЕАД
– гр. Плевен на потребители за битови нужди, доколкото същите не са
упражнили правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ.
Досежно оплакването във въззивната жалба за липса на сключен между
страните договор, съгласно ЗЕ, съдът счита, че между страните за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
при публично известни Общи условия за продажба, които са публикувани и
влезли в сила по реда на чл.150 ал.2 от ЗЕ, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от клиентите. Спрямо въззивника са влезли в сила Общите
условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация - Плевен“ ЕАД –
гр. Плевен на потребители за битови нужди, доколкото същият не е упражнил
правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ.
На следващо място, във връзка с оспорванията дали процесния имот е
топлоснабден следва да се отчете заключението на назначената по делото
съдебно-техническа експертиза, изготвено от в.л. Й. Й.ов, което е
категорично, че „сградата, в която се намира процесния имот, е присъединена
към топлопреносната мрежа, посредством абонатна станция. До имота на
ответника е доставяна ТЕ, тъй като абонатната станция е работила във
времето на процесния период. Разпределението на топлинна енергия за
процесния имот е извършено в съответствие с действащата нормативна
уредба в областта на енергетиката - Методика за разпределение на топлинна
енергия в сгради, етажна собственост, Приложение към чл. 61, ал. 1 от
Наредба за топлоснабдяване № 16-334 от 06.04.2007 г. и Наредба № Е-РД- 04-
1 от март 12 2020 г. за топлоснабдяването. Разлики в изчисленията на ФДР не
са констатирани. Отчитането на общата ТЕ в АС става чрез търговски уред -
топломер. Съгласно нормативната база, същият е преминал изискващите се
държавни проверки. Монтажът на уреда е извършен съгласно изискванията на
производителя.“ С отговора на тези въпроси става ясно, че в процесната
сграда и имот през исковия период е подавана топлинна енергия.
Спорният момент по делото е дали въззивника дължи претендираните
8
суми, както и дали правилно са изчислени те.
Независимо от оспорването на представените фактури и извлечение от
сметка, съдът приема тези доказателства, като годни да установят вида и
размера на вземането за съответния период, поради следните съображения:
С оглед приетото за установено обстоятелство, че въззивника е
собственик на топлоснабден имот, то същият се явява, по силата на чл.153
ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия, длъжен е да монтира средства за
дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ - индивидуални
разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти или
индивидуални топломери и да заплаща цена за топлинна енергия при
условията и реда, определени по Наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. Съгласно
чл.145 от ЗЕ, ползвателя на топлинна енергия за имот в сграда - етажна
собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, дължи плащане и на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/.
Постановките на закона за енергетиката са изцяло приложими в случая.
За съда е налице задължително тълкуване на разпоредбите на ЗЕ и ЗЗП,
дадено с Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по тълк. дело №
2/2016 г., ОСГК, докладчик съдията Б. И.. Независимо кога е настъпило
присъединяването на сградата етажна собственост към централно
топлоснабдяване, дали преди действието на ЗЕЕЕ /отм./ или по времето, по
което същият е бил в сила, разрешението на основния въпрос за дължимост на
плащане на доставена топлоенергия в сграда етажна собственост е разрешен
от ВКС еднозначно и за двата случая. Приложението на чл.153 от ЗЕ е
задължително, тъй като не е в противоречие с чл.62 от ЗЗП и §1 от
Допълнителните разпоредби на ЗЗП. Изрично в това решение е посочено, че
„Разрешението важи и за заварените от ЗЕЕЕ (отм.) сгради, които са
топлоснабдени преди влизане в сила както на този закон, така и на ЗЗП.
Възприет е нов принцип за разпределение на постъпващото в сградата общо
количество енергия (чл. 139 и сл. ЗЕ), а прекратяване на топлоснабдяването е
уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички
собственик и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2
ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към
9
отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ).“
Тъй като между страните не съществува индивидуален договор, то
отношенията между тях се уреждат от Общите условия, приети по силата на
чл.150 от ЗЕ, който гласи, че „Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.“ Такива са
публикувани съгласно изискванията на закона на 13.12.2007г. /десет години
преди исковия период/ и са одобрени от ДКЕВР /приложено е решението/.
Следователно са влезли в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите с арг. от чл.150 ал.2 от
ЗЕ. Съгласно чл.49 ал.1 от тези Общи условия, справката за потребена
топлинна енергия се предоставя от продавача – „Топлофикация-Плевен“ АД
на купувача Д. В.. По делото са представени препис – извлечение от сметка за
задължения за консумирана топлинна енергия от въззивницата, таблица –
извлечение по пера, както и заверени копия от фактури за процесния период.
В чл.49 ал.4 от същите Общи условия е отразено правото на купувача на
рекламация на показанията на уредите и извършеното разпределение за
предходен период в срок от 30 дни от получаване на справката. Отделно от
това в чл.50 от Общите условия е регламентирано правото на жалба от страна
на купувача, при неизпълнение на задължения от страна на продавача.
В чл.30 от Общите условия е регламентирано формирането на
месечната дължима сума за топлинна енергия в чл.31 срокът за заплащането й
– 30 дни след изтичане на отчетния период, а в чл.30 ал.3 е посочено, че
купувачът може да предяви възражения по начислените суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след отчетния период, но според ал.4 от същия
текст, това не го освобождава от заплащане на сумата.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява,
че за процесния период от 01.11.2019год до 30.04.2022год размера на
дължимите суми за ТЕ за процесния период - главница, общо за отделните
пера - сума за ТЕ за отопление, сума за ТЕ за сградна инсталация, сума за ТЕ
за битово горещо водоснабдяване, съобразно действащите цени на ТЕ за
10
процесния период, са както следва 1/ Сума за отопление / ТЕ с ИРУ в размер
на сумата от - 00.00лв; 2/ Сума за отопление / ТЕ без ИРУ в размер на сумата
от - 00.00лв; 3/ Сума за ТЕ от сградна инсталация / в размер на сумата от -
572.72лв.; 4/ Сума за услуга-дялово разпределение/в р-р на сумата от -
13.38лв. и 5/ Сума за БГВ /ТЕ за гореща вода/ в размер на сумата от -00.00лв.
или общо главница в размер на 586.10 лв., както и лихва за забава за периода
01.11.2019год до 30.04.2022год е в размер на сумата от 83.06 лева.
Въз основа на събраните доказателства, съдът счита, че дружеството
доставчик е изпълнило изцяло вменените му от законовите и подзаконови
актове задължения, както и от договорните такива /съгласно общите условия/
и е предоставило надлежно и в срок информация за дължимите от
въззивницата суми за ползвана топлоенергия, както и за сроковете за нейното
заплащане.
Когато отношенията между страните са договорно регулирани, макар и
с Общи условия, а не с индивидуален договор, то неговите клаузи са
задължителни за съда при разрешаването на споровете помежду им, породени
от предмета на същия договор. В договора ясно и точно е казано сметката на
купувачите се изготвя от продавача на основание дяловете за имотите
определени търговеца извършващ дялово разпределение – чл.18 ал.4. При
това положение за установяване количеството на доставена топлоенергия
единствено значение има този определен от топлинния счетоводител дял за
съответния период. Прилагайки определените за периода цени и тарифи
доставчикът формира и месечната дължима сума. Съдът не може при
наличието на надлежно съставени и неоспорени в сроковете по договора
дялови разпределения да приема друга методика на изчисления и формиране
на задълженията.
Възражението, че дружеството, с което първоначално е сключмен
договор за дялово разпределение вече не съществува и че не е представен нов
договор с реално извършващото разпрделението дружество – „Холидей и
Райзен“ ЕООД не може да обуслови нито недействителност, нито невярност
на извършеното разпределение. В настоящето производство се изследва
единствено факта дали в имота, собственост на въззивника е постъпвала
топлинна енергия, каква е паричната й равностойност и заплатена ли е. Съдът
не може да изследва хронологията на промените на фирмите топлинни
11
счетоводители и не следва да се възлага на ищеца да доказва това развитие с
годините. Назначени са две експертизи, които установяват както спазване на
Методиките за извършване на разпределение, така и идентичност на
посочените в дяловото разпределение суми и тези изчислени от вещите лица.
От друга страна дори и да се приеме, че дяловото разпределение не е
извършено от първоначалната фирма посочена в договора, то няма пречка
самия търговец – доставчик на енергия - ТЕЦ да бъде и топлинен
счетоводител съгласно чл.139 ал.2 от ЗЕ. Поради това и направеното дялово
разпределение не може да се приеме за неточно или извършено от
некомпетентно лице. Тук не се касае за отчитане на уреди, тъй като е видно,
че такива в имота няма монтирани, а за разпределение на отопляем обем на
индивидуалния имот към общия обем на сградата и съответно изчисляване по
този коефициент на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия за
имота.
Същевременно самите задължения са формирани от издадените
фактури. Опитът същите да се оспорват няколко години след издаването им,
като невярно извлечение от сметки, неизвършване на реален отчет и т.н. са
изцяло неоснователни. Първичния счетоводен документ, какъвто е фактурата,
произвежда своето действие в отношенията между страните с издаването си и
изтичане на срока на неговото оспорване. Този срок не започва да тече от
завеждане на съдебното производство, а още с издаване на фактурата.
Оспорването й може да става само въз основа на заложените в договора
основания, а не и на такива, незасягащи отношенията между страните. Тъй
като тези фактури не са своевременно оспорени от въззивника, то същите
установяват надлежно задължения за определени суми и периоди.
По последното оплакване за допуснато процесуално нарушение следва
да се отбележи, че съдът е направил достатъчно обстоен и ясен доклад и е дал
всички надлежни указания спрямо доказателствената тежест на страните.
Оплакването на ответника, че не е указано на ищеца кои факти се нуждаят от
доказване и на какво основава иска си са несъстоятелни, защото по никакъв
начин не нарушават неговите /на ответника/ права.
С оглед изложеното, Окръжният съд счита, че искът е доказан по своето
основание и в размера, в който е уважен.
Обжалваното Решение на Плевенски районен съд, е валидно, допустимо
12
и обосновано на доказателствата по делото в съответствие с разпоредбите на
Закона, като липсват основания за неговото изменение или отмяна, поради
това следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса, въззивника Д. В. следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемото дружество сумата от 500,00 лв. разноски за
въззивното производство - възнаграждение за юрисконсулт и за особен
представител.
С оглед всичко гореизложено, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 504/12.04.2023 г., постановено по гр.
дело № 5716/2022 г. по описа на Плевенски районен съд, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Д. В. В., ЕГН**********
ДА ЗАПЛАТИ на "Топлофикация Плевен" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. *** разноски за въззивното
производство - 500,00 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13