О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр.София, 19 април 2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, в закрито
заседание на деветнадесети април през две хиляди и деветнадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
2. ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева
ч.гражд.дело №3716 по описа за 2019 година, съобрази че:
Производството е по чл.435 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс.
С жалба с рег.№873/12.02.2019 г. по
регистратура на ЧСИ Н.М.К.с рег. № 839 на КЧСИ и район на действие СГС,
длъжникът А.И.М. обжалва действия на съдебния изпълнител по изп.дело
№ 20118390400556 - налагане на запор на трудовото му възнаграждение в „А.“ ООД.
Излагат се доводи, че съдебният изпълнител незаконосъобразно е наложил запор на
трудовото му възнаграждение, въпреки че взискателя „А.Б.Б.“ АД не бил поискал извършването на изпълнителни действия
повече от две години и вземанията към присъединения взискател
Държавата били погасени по давност и затова поискал прекратяване на
изпълнителното производство срещу него.
В
срока по чл.436, ал.3 от ГПК, взискателят М.М. е подал писмени възражения, с което изразява становище,
че жалбата е неоснователна. Поддържа, че извършваните по делото изпълнителни
действия запори са законосъобразни и че не са налице основания за прекратяване
на изпълнителното производство.
Съдебният изпълнител излага мотиви по
чл.436, ал.3 от ГПК, че жалбата е неоснователна.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна страна следното:
Изпълнително производство срещу длъжника
е образувано на 30.07.2010 г. по изп.дело №
20108420400085 по описа на бившия частен съдебен изпълнител Н.К.по молба на „А.Б.Б.”
АД с ЕИК *******,
въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 06.04.2010 г.
от
Софийски районен съд въз основа на заповед за изпълнение от 06.04.2010 год. по гражданско дело № 12065/2010 г. по описа на СРС,
ГО, 37-ми състав, срещу длъжника по изпълнението А.И. М., ЕГН **********
за събиране на следните суми: : 6 449,59 лева
-
главница по договор за банков кредит от 27.06.2007 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 16.03.2010 год. до окончателното й издължаване, сумата 623,95 лева
-
договорни лихви и неустойки, както и сумата 345,62 лв. съдебни
разноски. Поради прекратяване на правомощията
на
частен съдебен изпълнител Н.К.въз основа на Заповед № ЛС-И-221 /26.05.2011 г.
на Министъра на правосъдието, служебният архив на ЧСИ Н.К.е прехвърлен на Н.М.-К.-
ЧСИ с peг. №
839, като горепосоченото изпълнително дело № 20108420400085 по описа на ЧСИ Н.К.е преобразувано
като
изпълнително дело № 20118390400556 по описа на ЧСИ Н.М.-К.. В хода на
изпълнителното производство, на 01.01.2011 г. на
длъжника е била връчена покана за доброволно изпълнение и му е било съобщено за
преобразуването на изпълнителното дело по описа на ЧСИ Н.М.-К.. Едновременно
това е наложен запор върху трудовото възнаграждение, което длъжникът получава
от „Петров П.М.” ЕООД със запорно съобщение с изх. №
1869/17.02.2012г.
Държавата е присъединена като взискател по изпълнителното дело за събиране на посоченото
публично задължения на длъжника, на основание чл. 458 от ГПК с разпореждане на съдебния изпълнител от
19.11.2012г. С молба с вх. № 8058/26.09.2013 г. взискателят
„А.Б.Б." АД е поискал да бъде прекратено
изпълнителното производство по делото спрямо него, тъй като е удовлетворен от
солидарно задълженото лице поръчител. С разпореждане на съдебния изпълнител от
22.01.2015г. по молба с вх. № 71 1/22.01.2015г. и представения изпълнителен
лист, по реда на чл. 429, ал.1 от ГПК, като взискател
по делото е конституиран М.Д.М. в
качеството му на поръчител на длъжника А. М. за същите вземания по договор за
банков кредит с „А.Б.Б.“ АД. Със съобщение с изх. №
2875/20.03.2015г. частният съдебен изпълнител е уведомил длъжника за
присъединяването на М.Д.М. като взискател.В периода
от 12.12.2016г. до 09.10.2017г. длъжникът е правил
доброволни вноски по делото.
Видно от книжата по изпълнителното дело съдебният
изпълнител е извършил справка в НОИ за актуалния работодател на длъжника и на
05.02.2018г. е наложил запор върху трудовото възнаграждение, което длъжникът
получава от „А." ООД със запорно съобщение с изх. № 1054/05.02.2018г. (лист 164). За
наложеният запор длъжникът е бил уведомен със съобщение, връчено му с обратна
разписка на 09.02.2018 г. (лист 165 от изп.дело) В
периода от 10.05.2018г. до 05.12.2018 г. длъжникът А. М. извършвал доброволно
вноски по делото. На 30.11.2018 г. съдебният изпълнител е изпратил напомнително запорно съобщение до
работодателя „А." ООД. От комуникация по електронна поща (през м.декември
2018 г.) е видно, че дружеството- работодател е уведомило съдебния изпълнител, че не извършва
удръжки по наложения запор, тъй като длъжникът правел доброволни вноски по
делото. Със съобщение (напомнително) съдебният
изпълнител е уведомил работодателя, че удръжките от трудовото възнаграждение на
длъжника следва да бъдат извършвани от работодателя и в размерите по чл.446 от ГПК,
а не от длъжника.
С молба с вх. № 872/12.02.2019г.
длъжникът А. М. е поискал от съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното
производство. Съдебният изпълнител се е произнесъл по молбата със свое разпореждане
от 19.02.2019 г. и е отказал да го прекрати, тъй като не са налице основания по
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и че ЧСИ не следи за погасяването на вземанията по
давност и това следва да бъде установено само по съдебен ред. Жалбата, предмет
на разглеждане от съда в настоящето производство е подадена с вх.№
873/12.02.2019 г.
При така установеното от фактическа
страна, съдът счита жалбата за недопустима.
С разпоредбата на чл.435 от ГПК лимитативно и изчерпателно изброява действията
на съдебният изпълнител, които могат да бъдат атакувани по пътя на обжалването
от длъжника по изпълнението. Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК е императивна и не може да
се тълкува разширително. Не е предвидена правна възможност за обжалване
и на други действия, с които длъжникът счита, че са нарушени
правата му, тъй като в ГПК няма обща разпоредба даваща възможност за обжалване на
всички действия на съдебния изпълнител,
които страна по делото счита,
че са незаконосъобразни. Чрез уредената в
чл.435, ал. 2 ГПК
процесуална възможност длъжникът да обжалва насочването на изпълнението върху
имущество, което счита за несеквестируемо е създаден
процесуален ред за защита на имуществените обекти, които са необходими за
издръжката на длъжника и неговото семейство. Допустима е жалба против действия,
с които изпълнението е насочено към такава вещ, само когато в същата той се позовава
на несеквестируемостта. С упражняването на това свое
право длъжникът цели да осуети лишаването му от определено имущество, като се
основава на неговата несеквестируемост за
принудителното изпълнение на предявеното парично вземане.
Това
означава, че само при такива оплаквания е допустимо да се иска отменяването на
някои действия - запор, възбрана, опис, оценка,
назначаване на пазач, насрочване на продан и др. отделното им обжалване е
недопустимо. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените
отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта
и в този смисъл я нарушават. В този смисъл е и задължителната
съдебна практика и мотивите към т.1 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК, на ВКС. Ето защо, жалбата на длъжника против действията на
ЧСИ по налагане на запор на вземане за трудово възнаграждение без позоваване на
несеквестируемост е недопустима.
Отделно от това, жалбата е
подадената след изтичане на едноседмичния срок, посочен в императивната
разпоредба чл.436, ал.1 от ГПК от деня на получаване на съобщението на длъжника
за наложения запор – 09.02.2018 г., който следва да се счете за деня на
съобщаването и на действието, което се обжалва. Жалбата, с която е сезиран
съда, е депозирана пред ЧСИ с вх. № 873/12.02.2019 г., т.е. жалбата се явява и
просрочена.
Ето защо подадената жалба е процесуално
недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното
съдебно производство да бъде прекратено.
Действията на ЧСИ отказ да прекрати изпълнитеното производство, извършени след подаване на настоящата
жалба е самостоятелно и подлежащо на обжалване съгласно разпоредбата на чл.435,
ал.2, т.6 от ГПК, действие. Същото следва да бъде съобщено на длъжника, едва след
това и в срока за обжалването му той би могъл да упражни правото си на жалба.
Поради горното, искането на длъжника за
спиране на изпълнителното производство е неоснователно. Съгласно чл.438 от ГПК,
подаването на жалбата не спира действията по изпълнението, но съдът може да
постанови спирането. В хипотезата на
цитираната правна норма, спирането е
обусловено от преценката на съда за неговата допустимост и необходимост. В
настоящия случай не са налице предпоставките за спиране
на изпълнението по изпълнителното дело, доколкото жалбата на длъжника е
недопустима, поради което искането му следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата с вх.№873/12.02.2019 г. по регистратура на ЧСИ Н.М.К.с рег. № 839 на
КЧСИ и район на действие СГС, от длъжника А.И.М. против действия на съдебния
изпълнител по изп.дело № 20118390400556, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д. № 3716 по описа за 2019 година на Софийски градски съд, ГО.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на А.И.М. за спиране на изпълнението по изп.дело
№ 20118390400556 по описа на ЧСИ Н.М.К.с рег. № 839 на КЧСИ и район на действие
СГС.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
След влизането в сила на настоящето
определение изпълнителното дело да се върне на частния съдебен изпълнител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.