№ 620
гр. Плевен , 10.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Весела Л. Сахатчиева
Членове:Рени М. Спартанска
Красимир И. Петракиев
като разгледа докладваното от Красимир И. Петракиев Въззивно частно
гражданско дело № 20214400500302 по описа за 2021 година
Производство по чл.274 и следващите от ГПК.
С Решение /с характера на определение/ № 260195/10.03.2021г.,
Певенски районен съд по гр. дело № 5668/2020г. по описа на същия съд е
оставил без уважение като неоснователно искането на Б.П. Т. – Н.а от
гр.Плевен да й бъде заплащано на осн. чл.344 ал.2 от ГПК от Т. М. Н.
обезщетение за ползването на собствените й идеални части от делбения имот,
находящ се в гр.Плевен ул.“***“ №9 през периода от влизане в сила на
определението до окончателното извършване на делбата в размер на 210лв.
месечно.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна частна жалба
от Г.Ц.Г.. В нея се правят оплаквания, че определението е незаконосъобразно
– постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Развиват
се подробни доводи в тази насока, като основно се твърди, че не ползва
делбения имот, тъй като същият е жилищен, реално неподеляем и не може да
се ползва от две лица. Заявява, че предоставянето на ключ, не означава
предоставяне на реално ползване. Моли определението да бъде отменено и да
се уважи претенцията за присъждане на обезщетение от 210лв. месечно.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от Т. М. Н. от
1
гр.Плевен. В него се излага становище за неоснователност на жалбата.
Заявява, че не е лишавал ищцата от ползване, изрично е предоставил ключ в
съдебното производство. Твърди, че едната стая се ползва от него, а другата
може да се ползва при желание от жалбопоздателката. Заявява също, че
понастоящем тя живее и работи във Великобритания и показва липса на
намерение въобще да ползва имота съобразно правата си. Моли
определението да бъде потвърдено, като претендира разноски в
производството.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Частната въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от
активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното първоинстанционно определение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
По същество същото е правилно и обосновано на събраните по делото
доказателства. С исковата молба ищцата – жалбоподател Б.Т. е поискала да се
присъди обезщетение за лишаването й от ползване на делбения имот
съобразно правата й в размер на 150лв. месечно.
По реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК съдът може да постанови кой от
съделителите от кои от делбените имоти ще се ползва до окончателното
извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между
съделителите срещу ползуването, като по този начин се извършва
привременно разпределение на ползването на имотите, предмет на делбата, до
приключване на делбеното производство. Така определените суми, които
следва да бъдат заплащани между съделителите по реда на чл. 344, ал. 2 от
ГПК, уреждат отношенията им по повод ползването само по време на
висящността на делбеното производство и имат характер на привременна
мярка досежно ползването. Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал.
2
2 от ГПК, има действие и значение само за делбеното производство и с него
съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред във
времето и само до окончателното приключване на делбеното производство.
Един от съделителите може да бъде осъден да заплаща по този ред на друг
съделител суми срещу ползването на имота, следователно, винаги и само
занапред във времето, т. е. - от момента на влизане на постановения по реда
на чл. 344, ал. 2 от ГПК акт в сила.
При така изяснените теоретични законови постановки следва да се
отчете, че при постановяване на привременните марки съдът следва да
установи кой от съсобствениците ползва в момента - на постановяване на
определението и ще ползва занапред - до приключване на делбеното
производство имотите, предмет на делото. Следва да се установи какъв е
размера на пазарния наем на тези имоти и съответно да се присъди
обезщетение на съсобственика, който не ги ползва съобразно дела му в
съсобствеността на базата на този наем.
В конкретния случай няма искане от нито един съсобственик да ползва
имота по време на делбеното производство. Действително ответникът заявява,
че ползва една стая в него, но същевременно сам в съдебно заседание е
предоставил ключ от имота, за да може да се ползва другата стая от ищцата.
Връщането на ключа от нейния пълномощник е действие, с което тя отказва
да осъществява ползване, но не се опровергава предоставянето на възможност
от страна на другия съсобственик.
Разпределението на ползването на делбените имоти по време на процеса
е привременна мярка, за постановяването на която е нужно един от
съделителите да е лишен от останалите от възможността да ползва заедно
делбените имоти всеки според правата си. В случая – ответникът е предложил
достъп до имота и това е достатъчно, за да не дължи обезщетение. Фактът
/установен от заявлението на процесуалния представител в първото по делото
заседание/, че ищцата няма обичайно местопребиваване на територията на
Република България към настоящия момент, следва да се тълкува, че тя сама
се е отказала от възможността да ползва съсобствения имот, което изключва и
правото й да получи обезщетение за това, че няма да го ползва по време на
делбата. Без значение е дали имота е поделяем и реално ползваем от двамата
съделители, тъй като единия от тях сам се е поставил в невъзможност да го
3
ползва, избирайки обичайно местопребиваване в друга държава.
Предвид изложеното Окръжният съд приема, че обжалваното
определение на Плевенски районен съд е валидно, допустимо, обосновано на
доказателствата по делото и в съответствие с разпоредбите на Закона.
Липсват основания за неговото изменение или отмяна и поради това следва
да бъде потвърдено.
Предвид изхода на процеса следва Б.П. Т. – Н.а от гр.Плевен да бъде
осъдена да заплати на Т. М. Н. от гр.-Плевен сумата от 200лв., предствляваща
разноски в настоящето производство.
Определението по чл. 344, ал. 2 ГПК, постановено от районен съд,
подлежи на двуинстанционно обжалване, тъй като не попада в хипотезите на
чл. 274, ал. 3 ГПК. Това определение не е преграждащо, не създава сила на
присъдено нещо и има временен характер до приключване на делбата.
Разрешението, дадено в т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на
ВКС, че тези определения подлежат само на двуинстанционен контрол, е
приложимо и при действието на новия ГПК (вж. Определение № 503 от
25.10.2011 г. по ч. гр. д. № 427/2011 г., І Г.О. на ВКС; Определение № 83 от
29.02.2012 г. по ч. гр. д. № 41/2012 г., ІІ Г.О. на ВКС; Определение № 184 от
03.05.2011 г. по ч. гр. д. № 395/2010 г., І Г.О. на ВКС). Поради което съдът
намира, че настоящото определение е окончателно и не подлежи на
обжалване.
С оглед всичко гореизложено, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА на осн. чл.272 от ГПК Решение /с характера на
определение/ № 260195/10.03.2021г., постановено от Певенски районен съд
по гр. дело № 5668/2020г., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване и е
окончателно.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5