РЕШЕНИЕ
№ 702
гр. Пазарджик, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20215220201571 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Б. Л. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. Р., ул. „И.В.“ № ***, против Наказателно постановление № 21-1006-
001316/07.06.2021 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР -
Пазарджик, с което на Б. Л. К. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева), на основание чл. 177, ал. 6, пр. 2 от
ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 145, ал. 4 вр. ал. 2 от ЗДвП.
С жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на наказателното постановление. Твърди се, че същото
е издадено при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните
правила. Формулирано е искане за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателката Б. Л. К., редовно призована, не
се явява и не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна – Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР -
1
Пазарджик, редовно призована, не изпраща законен или процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и след като
анализира събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 21.05.2021 г., в 09:10 часа, в гр. Пазарджик, на ул. „Пловдивска“,
Сектор „Пътна полиция“, жалбоподателката Б. Л. К. представила документи
за регистрация на придобитото от нея извън пределите на Р.България моторно
превозно средство – лек автомобил „Мерцедес МЛ 350“, с рама №
**********. След преглед на документите свид. Д. Й. С. - мл. автоконтрольор
в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пазарджик установил, че лекият
автомобил „Мерцедес МЛ 350“ е закупен с фактура от 17.11.2020 г. от САЩ и
е нерегистрирано (дерегистрирано) моторно превозно средство.
Жалбоподателката не регистрирала дерегистрирания автомобил в
законоустановения едномесечен срок от закупуването му, а именно до
17.12.2020 г. в службата за регистрация по местоживеене, което нейно
поведение било квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл. 145,
ал. 4 вр. ал. 2 от ЗДвП.
За констатираните обстоятелства свид. Д.С., в присъствието на Е.В.Т. и
на нарушителя Б. Л. К., съставил Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 782423/21.05.2021 г. Жалбоподателката подписала
АУАН с възражения, че въпросното МПС не е регистрирано с номер от друга
държава, че е закупено от нея от САЩ, като към момента на придобиването
му същото е било дерегистрирано. На същата дата – 21.05.2021 г. на
жалбоподателката бил връчен препис от АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление (НП), с което на жалбоподателката Б. Л. К. е
наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лв., за
извършено нарушение по чл. 145, ал. 4 вр. ал. 2 от ЗДвП, на основание чл.
177, ал. 6, пр. 2 от ЗДвП.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателката на
22.08.2021 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от писмените доказателства, приложени по
2
административнонаказателната преписка, надлежно приобщени по делото,
както и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства.
Разпитан като свидетел актосъставителят Д.С. потвърждава авторството
на АУАН и направените в него констатации. Сочи, че след извършената
проверка установил, че представеният за регистрация лек автомобил
„Мерцедес МЛ 350“, с рама № ***********, не е бил регистриран към
момента на подаване на документите за регистрация и затова в АУАН е
посочено, че моторното превозно средство е нерегистрирано.
Съдът кредитира показанията на свид. Д.С., както и приетите писмени
доказателства по делото, тъй като намира същите за достоверни, логични и
непротиворечиви помежду си.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Ц.Г.П. – Началник на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-
Пазарджик, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице – свид. Д. Й.
С., заемащ длъжността „младши автоконтрольор“ при РУ - Пазарджик.
Компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган,
издал обжалваното наказателно постановление, следва от представената по
делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи.
АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
Независимо от гореизложеното, съдът намира, че обжалваното
3
наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено. Съдът споделя доводите във въззивната жалба, че при съставянето
на АУАН и издаването на НП е допуснато съществено нарушение на
материалния закон. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП приобретателят на
регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да
регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на
пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на
собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от
търговец с цел продажба.
Съгласно чл. 145, ал. 4 от ЗДвП, ал. 2 на чл. 145 се прилага и при
придобиване на собствеността на пътно превозно средство извън Република
България или при придобиване на собствеността чрез публична продажба.
От анализа на цитираните разпоредби на ЗДвП следва извода, че за да
възникне за приобретателя отговорност да регистрира в едномесечен срок в
службата за регистрация придобито от него извън страната пътно превозно
средство, е необходимо същото да е било регистрирано. Или с други думи, от
обективна страна законодателят въздига като елемент на фактическия състав
на нарушението по чл. 145, ал. 4 вр. ал. 2 от ЗДвП, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, наличието
на регистрирано пътно превозно средство извън пределите на страната.
В процесния случай няма спор по делото, че преди извършване на
продажбата от САЩ и към момента на придобиването му от
жалбоподателката процесният автомобил е бил с анулирана регистрация (т.е.
дерегистриран). Следователно липсва елемент от обективната страна на
състава на административното нарушение по чл. 145, ал. 4 вр. ал. 2 от ЗДвП,
доколкото процесният лек автомобил към датата на представяне на
документите за регистрацията му в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Пазарджик не е бил регистрирано пътно превозно средство. Оттук следва, че
за жалбоподателката не може да възникне задължение да регистрира
придобитото от нея от чужбина - САЩ нерегистрирано пътно превозно
средство в едномесечен срок в службата за регистрация, на основание
императивната разпоредба на чл. 145, ал. 4, вр. с чл. 145, ал. 2 от ЗДвП.
Съдът счита, че административнонаказващият орган преди да се
4
произнесе с НП не е преценил събраните по административнонаказателната
преписка доказателства и не е съобразил изложените в тях обстоятелства по
придобиване собствеността на представения за регистрация нерегистриран
лек автомобил „Мерцедес МЛ 350“.
Изложените съображения формират еднозначен извод у съда за това, че
административнонаказващият орган незаконосъобразно и необосновано е
ангажирал отговорността на жалбоподателката с обжалваното наказателно
постановение за осъществен състав на административно нарушение по чл.
145, ал. 4 вр. ал. 2 от ЗДвП.
Мотивиран от гореизложеното съдът намира, че атакуваното НП е
издадено в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да
бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
право на разноски има жалбоподателката Б.К.. В процесния случай същата
не е поискала своевременно присъждане на разноски в настоящото
съдебно производство и не е ангажирала доказателства за реалното
извършване на такива, поради което разноски не следва да бъдат
присъждани в нейна полза.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1006-001316/07.06.2021 г.
на Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Пазарджик, с което
на Б. Л. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. „И.В.“ № ***, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева), на
основание чл. 177, ал. 6, пр. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 145,
ал. 4 вр. ал. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
5
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6