Определение по дело №1678/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261781
Дата: 28 май 2021 г. (в сила от 9 юни 2021 г.)
Съдия: Мина Георгиева Мумджиева
Дело: 20211100201678
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 28 април 2021 г.

Съдържание на акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

 

     Гр. София, 28.05.2021 г.

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 10-ти състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесет и първа година, в следния състав:

      

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИНА МУМДЖИЕВА

     

Секретар:

ТАТЯНА ШУМАНОВА

Прокурор:

МИХАЕЛА РАЙДОВСКА

сложи за разглеждане докладваното от съдия МУМДЖИЕВА НЧД № 1678 по описа за 2021 г.

 

На именното повикване в 11.00 часа се явиха:

 

 

Лишеният от свобода А.С. участва лично в производство чрез осъществена видеоконферентна връзка със Затвора-София.

За него се явява адв. И.А.с пълномощно от 08.05.2021 г., което се представя в днешното съдебно заседание.

Не се явява служебният защитник, определен от САК – адв. П..

За началника на Затвора се явява инсп. М., който представя заповед № Л-91 от 06.04.2020 г., по силата на която се удостоверява, че е упълномощен от началника на затвора да участва в производството.

 

СТРАНИТЕ (поотделно) - Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ:

 

А.Т.С. - роден на *** ***, ЕГН **********, осъждан, със средно образование, женен.

 

СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на А.С. в производството.

Л.СВ. С. – Разбрах правата си.

 

АДВ. А.- Нямаме искания за отводи.

 

СЪДЪТ ДОКЛАДВА делото с молба от А.С. с искане за условно предсрочно освобождаване.

 

АДВ. А.- Поддържаме молбата. Ще соча доказателства - представям служебна бележка от В.И.Т., управител на „Т.А.“ ООД,  който и до настоящия момент е готов да назначи А.С. като работник в управляваното от него дружество и да му предостави възможност да упражнява обществено полезен труд при евентуалното уважаване на молбата му. Представям и моля да бъдат приети и приложени като доказателства, снимки на картините, които подзащитния ми е рисувал в затвора. Тези картини красят галерии в цял свят, както в МВР, така и същия е участвал в европейски проект, където картините красят различни посолства в различни държави.

 

ПРОКУРОРЪТ И ПРЕДСТАВИТЕЛЯ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА (поотделно) - Не възразяваме да се приемат.

 

СЪДЪТ намира, че искането на защитата, свързано със събирането на писмени доказателства, както и на веществени, свързани с дейности, упражнявани от лишения от свобода, е основателно. Съдът намира, че представените доказателства са относими към предмета на делото, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРОЧИТА и ПРИЕМА представените от защитата доказателства.

 

ПРОКУРОРЪТ - Нямам искания за събиране на доказателства.

 

ИНСП. М. - Представям доказателства справка за актуалния остатък от неизтърпяната част на наказанието, както и доклад за лишения от свобода от 21.05.2021 г.

 

АДВ. А.- Запознат съм. Да се приемат доказателствата.

 

Съдът намира, че представените доказателства са относими към предмета на доказване, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРОЧИТА и ПРИЕМА доклад от 21.05.2021 г., както и справка от МП-ГДИН относно размера на неизтърпяната част на наказанието „Лишаване от свобода“.

 

СТРАНИТЕ (поотделно) - Нямаме други искания.

 

СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРОЧИТА и ПРИЕМА доказателствата, приложени към молбата, както и към кореспонденцията администрирана от началник на затвора.

Счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ 

 

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

 

ПРОКУРОРЪТ - Към настоящият момент молбата за условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдения С. е неоснователна и съображенията ми в тази насока са следните: Несъмнено от материалите по делото се установява, че е налице първата предпоставка, изтърпял е една част значителна от наложеното му наказание „Лишаване от свобода.

Считам, обаче, че към настоящия момент не е налице втората материално-правна предпоставка достатъчно данни за поправянето му. От приложения в днешното съдебно заседание доклад е видно, че той е положителен. Ние не спорим, че л.св. С. работи, не създава проблеми на затворническата администрация, участва в дейностите, организирано от затвора, очевидно упражнява хобито си рисувайки, това обаче не е достатъчно да обоснове условно предсрочното му освобождаване, това е негово дължимо поведение като затворник. Няма как да не отбележим, че и към настоящия момент, което е съществено, според мен в това производство, той е с режим на изпълнение изтърпяване на наказанието „строг“. В този смисъл и спазвайки процедурата за смяна на режима, очевидно несменянето му има някакви причини. С. продължава да е изолиран, той няма никакъв контакт с други хора, той не излиза дори и в коридора, аз това го казвам, тъй като съм надзорна в Затвора София и като ходя, виждам, той е в затвора вече 22 години и липсата на този социален контакт, дори и в коридора, според мен би било съществена пречка за социализирането му навън. Ние няма как, нито пък затворническата администрация има как да прецени какво би било неговото поведение му с други хора, след като не излиза дори в коридора, където да се срещне с други хора, макар и затворници. Очевидно е, че има данни за поправяне, превъзпитание, за осъзнаване на извършеното, но при този значителен остатък от изтърпяване на наказанието повече от близо 8 години и с този режим, за това конкретно извършено деяние, ми се струва, че е твърде рано за предсрочното му освобождаване.

 

 

ИНСП. М. - Становището на началника на затвора е, че към момента молбата на молителя С. е неоснователна. Налице е само първата изискуема предпоставка, изтърпяване на повече от половината от наложеното му наказание.

По отношение на втората предпоставка - доказателства за поправяне и превъзпитаване на лицето, в интерес на истината трябва да се отбележи, както каза и представителя на Градска прокуратура, че такива има, но не може да се направи обоснован извод за постигане целите, заложени в чл. 36 НК, като мотивите за изложени в становището на началника на Затвора и няма да ги преповтарям, с оглед на което, моля да оставите молбата му за условно предсрочно освобождаване без уважение.

 

АДВ. А.- Аз съм изненадан от казаното от прокуратурата, меко казано считам, че въобще представителят на прокуратурата не е запознат с документите, както и аз не можах да се запозная в цялост.

На първо място, искам да подчертая, че подзащитният ми не само, че е в контакт с всички други затворници, от представените доказателства се вижда, че е посещавал курсове, участвал е в конкурси, сменен му е режима още през 2009 г. и такива неща, които каза прокурора, просто, да не казвам че са меко казано неверни.

Що се отнася до затворническата администрация и до режима, не исках да влизам в този конфликт. За момента единствено и само подзащитния ми има проблем с началника на затвора, тъй като от 2009 г. не иска да му смени режима.

В тази връзка ще позволя тогава да представя допълнителни доказателства, поради което моля да отмените хода по същество. Представям молба от лишения от свобода А.С. за промяна на режима, която молба няма отговор, отговорът на молбата му е немотивиран, нормално е, когато се иска промяна на режима да получи един адекватен отговор, при неполучаване на адекватен отговор, подзащитния ми, чрез началника на Затвора е подал до Административен съд гр. София именно в тази връзка, от която представям копие.

 

ПРОКУРОРЪТ - Представените ни молба за промяна на режима и жалба, по която няма данни дали има произнасяне на Административния съд нямат отношение към настоящото производство, режимът, при който се изтърпява наказанието се установява безспорно от досието му.

 

ИНСП. М. – Моля да не бъдат приемани, тъй като промяната на режима става по инициатива на началника на затвора, а не по инициатива на лишения от свобода, не говорим за конкретния случай, а по принцип така е заложено в ЗИНЗС. По отношение на образуваното дело то към момента не е приключило, на втора инстанция молбата му беше отхвърлена, тъй като беше взето предвид, че става по преценка на началника, очевидно той е обжалвал пред касационна инстанция и беше върнато за ново разглеждане, така че към момента делото в Административен съд не е приключило и моля да не бъде вземано предвид.

 

СЪДЪТ по искането на защитата за отмяна хода по същество и за събирането на доказателства, както и като съобрази становищата на представителя на СГП и на началника на Затвора, намира, че искането за събиране на доказателства е основателно, доколкото същите се ангажират в днешното съдебно заседание и това не би довело до необосновано отлагане на делото. Доводите, изложени в днешното съдебно заседание срещу ангажираните доказателства, съдът намира, че са доводи по същество и по тях съдът следва да се произнесе в крайния си съдебен акт.

Така мотивиран

СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ ХОДА ПО СЪЩЕСТВО

 

ВЪЗОБНОВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ПО ДЕЛОТО

 

На осн. чл. 283 НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРОЧИТА и ПРИЕМА справка от МП, началника на Затвора, старши комисар Десислав Трайков с рег.  № 3164/04.06.2020 г., както и жалба рег. № 5096/17.06.2020 г. общо 7 листа.

 

СТРАНИТЕ (поотделно) - Нямаме други искания.

 

СЪДЪТ с оглед изчерпването на доказателствените искания

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

 

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

 

ПРОКУРОРЪТ - Поддържам вече изразеното становище.

 

ИНСП. М. – Поддържам изразеното вече становище.

 

АДВ А.: Ще продължа с пледоарията си. И какво се получава на практика - един омагьосан кръг, без да му бъде променен режимът, той не може да контактува с другите затворници, не може да бъде преместен в ЗО с по-лек режим. Ами при това положение не знам как прокурора установи, че не се среща с други затворници, но към настоящия момент не само се среща и контактува, но е запазил и социалните си контакти и със семейството, с бившите си работодатели, които искат и към настоящия момент да работи за тях.

Поддържам изразеното до момента становище, като отново ще ви помоля да уважите жалбата за предсрочно условно освобождаване на моя подзащитен, както заяви и представителя на СГП, очевидно е налице първата формална предпоставка, визирана в чл. 70, ал. 1 НК, като в случая моля да обърнете внимание, че е изтекъл повече от 2/3 от срока, който е визиран в този член.

На следващо място считам, че са налице и предпоставките, визирани в чл. 439, б. А НПК. Видно от доклада на инспектора, че към настоящия момента оценката на риска е снижена на 15 точки. Посочените в този доклад оценки на риска за вреди, както към администрацията на затвора и останалите лишени от свобода е ниска, както и към обществото. В тази връзка още веднъж искам да подчертая, че в доклада, а и към настоящия момент съпругата му е тука в съдебната зала, подкрепя го, социалните контакти, които са установени, както с другите затворници, а не така, както се твърди от прокуратурата, контактите с бившите му работодатели и настоящия, със семейството, същият получава подкрепа и от работодателите и от семейството си. В доклада съществуват данни, в които подзащитния ми е многократно награждаван, не казвам колко пъти, защото нямаше време да погледна и да ги сметна, но само искам да обърнете внимание на два факта: Там той спасява два човешки живота при пожар в килия и при опит за самоубийство. Само тези два факта говорят за неговото поведение, за желанието му да се поправи и социализира. Много интересно как, като няма контакти с другите затворници той ще се притече на помощ и ще спаси два човешки живота.

Получава се един омагьосан кръг, единственият човек, който може да направи предложение за промяна на режима, това е началникът на затвора. От 2009 г., от когато има право да му бъде променен режима до настоящия момент, не му е променян режимът - защо и по какви причини при условие, че отговоря на всички критерии, остава въпрос, на който всеки може да си отговори. След 11 години моя подзащитен започва да си търси правата, а именно за промяна на режима. Отново не му е променен и той съответно пуска необходимите жалби до Административния съд. Аз считам, че доклада, даден към момента е положителен за него, дори доклада завършва с изречението, че следва да му бъде уважена молбата за предсрочно условно освобождаване.

Считам, че към настоящия момент дължимото му поведение не е само такова във връзка с престоя му в затвора, както твърди прокуратурата, аз считам, че дължимото му поведение е повече от необходимо дължимото и не следва да се уважава факта, че същия полага обществено полезен труд от 1999 г. от постъпването му в затвора до настоящия момент. На всички в тази зала е ясно, че при първоначалната присъда  упражнявания труд не се е зачитал, но въпреки това той е упражнявал този труд. В случая, считам, че съгласно чл. 439а НПК са налице всички доказателства за поправяне на подзащитния ми, очевидна е положителната промяна в осъдения, доброто му поведение, участието му в трудови, образователни, обучителни, квалификационни и спортни дейности, специализирани програми за въздействие, обществено полезни прояви. При това положение, всички тези изброени основания ми дават основание да направя извод, че подзащитния ми С. отговаря на всички изисквания за условно предсрочно освобождаване.

Предвид изложеното и с оглед факта, че същият, поне така както е посочено в доклада, е изпълнил плана на присъдата си и за срок от 22 години, същият считам, че се е поправил и следва молбата му да бъде уважена.

 

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА С. /в лична защита/– Аз отговарям от близо три години клуб за група работа от социалните работници, този клуб се намира почти в центъра на затвора и почти всички затворници контактуват с мен там, там работя аз. Аз съм в група, които са със срочни присъди, които са от една година до 15-20, различни са, не съм с доживотно осъдени, това е важно да се упомене. В този кабинет се водят курсове от всякакъв вид, както се посещават от социални работници, така и от религиозни служители, евангелисти, католици, православни, така че аз съм сред затворниците на целия затвор, кажи речи.

Относно режимът ми, социални работници ме предлагат за смяна на режим, но аз не бивам допускан, не ме допускат, защото юриста на затвора и началника на затвора не знаеха една година какво да правят с мене, те не знаят как да прилагат закона чл. 66, ал. 1 ЗИНЗС. Започнах една кореспонденция какво да се прави с мен, писах първо до началника - нямаше никакъв отговор, после започнах да пиша до Главна дирекция, пълно мълчание отвсякъде, най-накрая наех адвокат и заведохме дело в Административния съд. След една година и три месеца, февруари месец, началника на затвора, настоящият, ме извика на изслушване и ми каза, че не знае какво да ме правят с мен, как да ми сменят режима и щели да направят тълкувателно запитване до прокуратурата, цитирам дословно, прокуратурата тълкувателно нищо не може да направи и от февруари месец до ден днешен чакам да ме извикат да разбера какво е казала прокуратурата, защото аз ви казвам чл. 66, ал. 1 ЗИНЗС ясно си е написано, той ми казва „аз те разбирам, но аз не мога да ти го сменя, защото, ако ти го сменя, после може някой да го съдят“, това е заявено и пред други лица, служители и лишени от свобода, защото не съм само аз, след мен има още три момчета, които са им заменени присъдите и влизаме в един омагьосан кръг, как трябва да се прилага закона и аз им казвам в чл. 66, ал. 1 на ЗИНЗС е написано много ясно, те ми казват на остатъка на всеки 10 години, с която ми е сменена все едно започвам нова присъда и трябва да чакам още 2 години, което няма такова нещо, никъде го няма това нещо.

И социалните работниците са с мен и казват, че е правилно това, което казвам, защото така е в закона и те за това ме предлагат и на мен не ми е отказано замяна на режима, на мен ми се отказва въобще достъп. Не ми се отказва, че нещо, примерно, не съм заслужил или поради някаква друга причина, а просто не бивам допускан до разглеждане.

Моля съдът да уважи молбата ми, дългия престой тук в това място за лишаване от свобода се е отразил благоприятно върху мен, имало е много съвестни служители и сега има, които наистина работят върху лишените от свобода, родителите ми са много зле, възрастни семейството ми ме очаква, работа имам, подкрепят ме, толкова дълги години аз съм доказал, не знам какво повече и тази смяна на режима, която се изтъква втори път аз съм положил усилия наистина, дайте да го сменим, да видим, то не ми се отказва, то аз не съм допускан. Рисувам, мои картина са в Министерство на правосъдието на Сърбия, на Черна гора, имам мои картини в нашето Министерство на правосъдието, в Англия имам, тези снимки, които ви се представиха, това са малка част от това, което съм направил, това отвън ми беше като хоби и сега тук го развих, те са маслени картини, продал съм няколко в Англия.

 

СЪДЪТ ДАВА последна дума на лишения от свобода:

ПОСЛЕДНА ДУМА на Л.СВ. С. – Моля да уважите молбата ми, да се завърна към обществото и наистина да покажа, че съм осъзнал грешките си в живота.

 

СЪДЪТ, след като обсъди постъпилата молба с искане за условно предсрочно освобождаване на А.Т.С., доказателствата по делото и становищата на страните, изразени в днешното съдебно заседание, намира за установено следното: По отношение на А.Т.С. е наложено наказание доживотен затвор без замяна с първоначално постановения съдебен акт по НОХД № 193/2000 г. на ОС-Бургас за деяние по чл. 199, ал. 2, т. 2 НК, като с Указ № 129 от 03.09.2014 г. на Вицепрезидента на Република България това наказание е било заменено с доживотен затвор.

С определение по НЧД № 4468/2019 г. на СГС, наказанието доживотен затвор е било заменено с „Лишаване от свобода“ за срок 30 години. Към днешна дата от посочения размер на наказанието лишеният от свобода е изтърпял фактически 21 години, 7 месеца и 22 дни, а от работа 6 месеца и 4 дни. Съгласно представените доказателства от началника на затвора в днешното съдебно заседание остатъкът от неизтърпяната част от наказанието възлиза на 7 години, 10 месеца и 4 дни.

Посоченото престъпление не се отнася до рецидивна дейност по смисъла на чл. 29, ал. 1 НК, поради което е релевантна разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК.

Съгласно данните в затворническото досие началната дата за изтърпяване на наказанието е 06.10.1999 г., а в затвора А.С. е постъпил на 27.01.2000 г. Във връзка с така обсъдените данни, съдът намира, че е налице първата предпоставка, изискуема от закона в разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК, тъй като лишеният от свобода е изтърпял наказание в размер по-голям от една втора от общо фактически изтърпяното наказание и осъждането не е за престъпление, извършено в условията на опасен рецидив.

Относно втората изискуема предпоставка, която в случая се явява и основният спорен въпрос между страните, съдът намира за установено следното: В периода към началото на изтърпяване на наказанието в местата за лишаване от свобода са били регистрирани противоречиви данни, свързани с корекционния процес. Приложена е в досието епикриза от 01.02.2002 г., в която е отразено, че е проведено хирургично лечение във връзка с погълнати от лишения от свобода предмети. Този случай, съпоставен с последващите доклади на затворническата администрация, показва, че има изолиран характер, доколкото следващите доклади на затворническата администрация са изцяло с положителна оценка, свързана с корекционния процес, провеждан по отношение на А.  С..

От съществено значение са двата последни доклада на затворническата администрация - този от 16.04.2021 г. от л. 3 до л. 5 от производството пред СГС, както и докладът, изготвен почти непосредствено преди днешното съдебно заседание,  който датира от 21.05.21 г.

Съгласно тези два актуални доклада следва да се приеме, че първоначалния риск от рецидив по отношение на А.С.  е бил 25 точки, а към момента на изготвяне на доклада от 16.04.2021 г. този риск е бил фиксиран на 15 точки. И в двата доклада  се подчертава многократно поощряване на лишения от свобода с награди, както и статуса му за ненаказван за каквито и да е нарушения на дисциплината. Последното наказание датира със заповед от 31.07.2020 г., като изпълнението му е било условно отложено. Не се установява в изпитателния срок лишеният от свобода да е извършил друго нарушение, поради което е верен изводът, че същият е със статус на ненаказван. Изтъкнато е в докладите значението на обществената дейност на лишения от свобода, участие в европейска мрежа за изкуствата в затворите, както и при подготовката на издаването на в. „Брод“, изтъква се участието на лишения от свобода в множество обучителни програми, свързани с придобиването на компютърна грамотност, изучаването на английски език, свързани с инициативи за здраве, участието му в потушаването на пожар със животоспасяващо значение за други лишени от свобода. Несъмнено е установена в настоящия случай семейна подкрепа, свързана с факта на сключен граждански брак, която и според настоящия съдебен състав би създала допълнителни предпоставки за ресоциализацията на А.С.. И в последния доклад, представен в днешното съдебно заседание е изразена положителна оценка за условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода, като отделно от това съдът констатира, че А.С. е полагал труд, доколкото тази възможност обективно е била реализирана още през 2009 г., макар и същия този труд към онзи момент да не е бил зачитан за намаляване на наказанието му. Не се установяват във връзка с данните за положения труд нарушения на трудовата дисциплина, в този смисъл източник на данни отново са последните доклади, упоменати по-горе.

От друга страна, крайната оценка на затворническата администрация е отрицателна, като се изтъква рискът от рецидив, който за период от 17 години е бил снижен според администрацията само с 10 точки.

Вторият аргумент за изразеното отрицателно становище е, че не е реализиран принципът на прогресивната система и в тази връзка са изложени конкретни доводи, свързани с режима, при който към настоящия момент  се изпълнява на наказанието лишаване от свобода.

Съдът не се съгласява с доводите в крайната оценка на затворническата администрация, че 15 точки риск от рецидив не следва да бъде отчитан положително с оглед занижаване степента на риска, поради продължителността на периода, в който била постигната тази стойност. В тази насока от значение са два аргумента, първият е свързан с изходната база на началния риск от рецидив, която в докладите на затворническата администрация също е била отчетена като ниска, само 25 точки.

На следващо място, спадът е бил отчетен още през 2014г. По изложените съображения настоящия съдебен състав счита, че са налице доказателства за започнал процес на поправяне и превъзпитание на лишения от свобода. Аргумент в тази насока се извлича и от представените в днешното съдебно заседание доказателства за негова дейност, свързана с изобразително изкуство и впечатляващите резултати, постигнати в тази насока, които очевидно са били оценени и във връзка с продажбата на негови произведения на различни органи и институции. Възможности за ресоциализация се отчитат и от представена служебна бележка от 12.05.2021 г., която отразява възможността А.Т.С., в случай че бъде освободен от местата за лишаване от свобода, да бъде ангажиран в трудови правоотношения, което обстоятелство също е от значение в настоящото производство.

От друга страна, е основателен доводът в крайното становище на затворническата администрация, че все още не е изпълнен принципът на прогресивната система. Съгласно последния доклад, а и този от 16.04.2021 г.,  по отношение на А.Т.С. първоначално е бил определен специален режим, който на 18.06.2009 г. е бил заменен в строг. Не се спори между страните, че и към настоящия момент наказанието лишаване от свобода се изтърпява именно при строг режим. Действително съдът констатира, че лишеният от свобода е награждаван многократно, но с оглед режимните изисквания - не и с наградите по чл. 98, ал. 1, т. 6 до т. 9 от ЗИНЗС.

Верен доводът, че поначало замяната на режима в по-лек е отреден в изключителните правомощия на началника на затвора съгласно чл. 66, ал. 1 ЗИНЗС, но също така е вярно, че в настоящото производство съдът не е оправомощен да се произнесе дали евентуален отказ на началника на затвора за замяна на режима в по-лек е законосъобразен, респ., дали следва да бъде отменен. Тази дейност на затворническата администрация също подлежи на съдебен контрол, но в друго производство и пред друг съд, съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 2 ЗИНЗС това е съответния административен съд и производството се развива по реда, предвиден в АПК.

В днешното съдебно заседание са представени доказателства за постъпила жалба в Административен съд-София град, но липсват каквито и да доказателства за произнасяне по тази жалба с окончателен, влязъл в сила съдебен акт. Ето защо и настоящият съдебен състав е обвързан със значението на факта, че към настоящия момент по отношение на лишения от свобода наказанието, което му е наложено в крайна сметка след замяната на доживотния затвор с лишаване от свобода от 30 години, се изпълнява именно при строг режим.

В този смисъл са основателни и възраженията и на представителя на СГП, че при липсата на обективни данни за замяната на строгия режим в по-лек, съдът не би могъл да анализира конкретни данни, свързани с поведението на А.Т.С. при едни по-смекчени режимни изисквания, респ. такива данни не биха могли обективно в днешното съдебно заседание да бъдат обсъдени с оглед възможностите за ресоциализация и реализацията на принципа за прогресивно корекционно въздействие върху лишения от свобода.

Това обстоятелство, съпоставено с общия размер на остатъка от неизтърпяната част на наказанието, сочи, че производството е било инициирано преждевременно, доколкото и към настоящия момент липсват данни за смекчаването на режима, без настоящият съд да е оправомощен да ревизира, както законодателното решение, което е отредило изключителни правомощия на началника на затвора при инициирането на съответно производство по въпросите, посочени в чл.66, ал.1 ЗИНЗС и без възможност настоящият съдебен състав да произнесе по доводите в жалбата, с която е сезиран компетентния Административен съд София-град.

Отделно от това съдът констатира, че в приложените материали са приложени доказателства за препланиране на присъдата на 11.01.2021 г. с предвидена индивидуална консултативна работа с психолог, като обозримата продължителност, според този доклад е една година, считано от 11.01.2021 г. Липсват данни за допълнително препланиране, при което да е отпаднала необходимостта от специализирана консултация в посочения срок, която очевидно също изисква съответна корекционна дейност за посочения срок  именно в условията на местата за лишаване от свобода.

В заключение съдът, счита че в изпълнението на етапите на прогресивната система, наред с данните за препланиране на присъдата от 11.01.2021 г. дава основание за извод, че на този етап корекционната дейност не е приключила и поради това молбата за условно предсрочно освобождаване на А.С. следва да се остави без уважение.

Така мотивиран

СЪДЪТ

 

  О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за условно предсрочно освобождаване на А.Т.С. от изтърпяване на остатъка от неизтърпяната част на наказанието по НОХД № 193/2000 г. на ОС-Бургас.

Определението на съда подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред САС по реда, предвиден в Глава 22 НПК.

 

Препис от протокола да се издаде на защитата, както и препис от протокола ДА СЕ ИЗПРАТИ на А.Т.С. в местата за лишаване от свобода с оглед осигуряване на правото му да депозира съответна жалба.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12.00 часа.

 

 

 

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                               СЕКРЕТАР: