№ 40550
гр. София, 13.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110169907 по описа за 2022 година
Съдът намира, че следва да се произнесе по доказателствените искания на страните и
да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, които съдът намира за
относими, необходими и допустими за правилното решаване на спора, поради което следва
да бъде допуснато събирането им по делото.
По искането на ответника за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, съдът
намира същото за основателно.
Съдът намира предявения иск за допустим, като по делото следва да бъде насрочено
открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 30.01.2024 г. от 10:50 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.
ДОПУСКА събиране на писмени доказателства по делото – представените от ищеца
документи.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в
отговора на исковата молба въпроси, при депозит в размер на 350 лв., вносим от
ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. П..
Да се уведоми вещото лице след представяне на доказателства за заплатен
депозит.
ПРИЛАГА към настоящото производство ч.гр.д. 10335/2021 г. по описа на СРС, 174-
ти състав.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ СЪОБЩАВА на страните проекта
за доклад на делото:
Предмет на делото е предявеният от (ФИРМА) срещу Т. О. В., установителен иск по
реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД с искане да се
постанови решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 291,06 лева, представляваща непогасен остатък от
1
главница по договор за паричен заем № 319573/29.05.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК – 23.02.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 02.03.2021 г. по ч.гр.д. 10335/2021 г. по
описа на СРС, 174-ти състав.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за паричен заем при
спазване разпоредбите на ЗЕТ, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ, като подробно е описана и процедурата за
сключване на договора. Ищецът е изложил, че по силата на сключения между страните
договор е предоставил в заем сумата от 1000 лв., но ответникът не е изпълнил задълженията
си по процесния договор и не е върнал заетата сума в уговорените срокове. При тези
твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответницата не
оспорва, че между страните е сключен договор за заем. Сочи, че съгласно договора,
уговореният размер на ГЛП е 40,05 %, а ГПР 47,78 %, като излага и че е следвало да погаси
кредита на 6 месечни вноски, както следва: две вноски по 33,38 лева и четири по 271,20
лева, с крайна дата 29.11.2019 г., а общата сума, която следвало да върне възлизала на
1 151,56 лева. Твърди, че съгласно чл. 6.1 от договора за кредит, кредитополучателят се
задължавал да предостави едно от изброените обезпечения: поръчител или банкова
гаранция. Предвидено било, че обезпечението следва да отговаря на условията на чл. 33, ал.
1 от ОУ към договора за заем. Съобразно чл. 6.2 от договора, при неизпълнение на
изискването на ал.1 на чл.6 от договора заемателят дължал на заемодателя неустойка в
размер на 678,44 лв., която следвало да се плаща разсрочено наред с погасителните вноски.
Твърди, че е извършила плащания както следва: през месец юли и август 2019 г. две вноски
по 305 лв., като за закъснението била начислена такса в размер на 10 лв. съгласно Тарифата
на дружеството. Тъй като таксата от 10 лв. не била платена, ищецът начислил такса от 15 лв.
върху тази от 10 лв. На 27.08. 2019 г. получила имейл, с който я уведомили, че й начисляват
такса за закъснение в размер на 25 лв. Кредитът изцяло бил погасен през месец януари 2020
г. като била заплатена сума от 1080,16 лв. Общо заплатените по договора суми ответницата
сочи, че възлизат на 1740,16 лв. Излага, че не дължи изпълнение на вземанията за неустойка
и договорна лихва, като в тази връзка подробно излага, че клаузите, които ги уреждат са
нищожни. Твърди, че размерът на договорна лихва противоречи на добрите нрави, поради
което аргументира и че целият договор за кредит е нищожен. Сочи също, че размерът на
ГПР не е действително прилаганият между страните, т.к. в него не бил включен размерът на
неустойката. Аргументира, че в договора липсва ясно разписана методика на формиране на
ГПР. Излага, че клаузата, уреждаща неустойката също е нищожна, т.к. същата не
изпълнявала присъщите й функции. Моли съда да отхвърли предявения иск.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 240, ал.1 ЗЗД, е да установи: сключването на Договор за заем, по силата на който на
ответника е предоставена заемна сума в размер на 1000 лева; че за ответника е възникнало
задължение да върне заетата сума; изискуемостта на претендираната сума.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния
факт на погасяването на дълга.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че
между страните е сключен Договор за паричен заем № 319573/29.05.2019 г., по силата на
който ищецът е предоставил в заем сумата от 1 000 лева, а ответникът е усвоил същата.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
2
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че
при постигането на такава ще бъде възстановена ½ от внесената държавна такса, и че с
постигането й спора им ще бъде разрешен окончателно още в производството пред първата
инстанция.
УКАЗВА на страните, че за намиране на разрешение на техния спор, могат да
използват и процедура по медиация, като по този начин те спестяват време и
непосредствено участват при определяне на взаимоизгодно решение, без да са обвързани от
типичните за съдебното производство формални критерии и предписани рамки на намеса в
отношенията им, като за целта могат да се обърнат към Програма “Спогодби” при
Софийския районен съд, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация.
Повече информация за Програма “Спогодби” може да бъде получена всеки работен
ден от 09.00 часа до 17.00 часа на телефон 02/8955 423 или 0889 515 423 и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. ЦАР БОРИС III № 54, ет. 2, ст. 204
/Софийски районен съд/.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3