РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Пловдив, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20225001000633 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №261450/25.07.2022г. от
„Й.Н.О.Т.Г.Т.И.Н.Р.М.“ („**************“), като едноличен търговец,
регистриран в Р.Т., № ******, със седалище и адрес на управление: **** -
чрез пълномощника на дружеството адв. С. против решение №260032 от
01.07.2022г., постановено по т.д. №9/2021г. по описа на Окръжен съд – П., в
частта с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя против С.А.И.Е.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **** иск за
заплащане на цената на доставени 2 бр. МПС: M.B.S. *** ***, с рама
*****************, с единична цена от 17 750 евро и M.B.S. *** ***, с рама
****************, с единична цена от 17 750 евро, за което е издадена
фактура № ******/16.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на иска – 25.01.2021 г. до окончателното изплащане
на сумата, за разликата над присъдените 25 000 евро до претендираните
35 500 евро, като погасени чрез прихващане със сумата от 10 500 (десет
хиляди и петстотин) евро, платена на ищеца на 08.04.2019 г. (по „invoice №
1
*****/08.04.2019 г.“) без основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД,
както и иска за мораторна лихва за разликата над присъдените 9 929.35
лева до претендираните 14 175.69 лева и за периода от 17.01.2019 до
20.01.2019 г., както и в частта, с която е отхвърлен предявения от
жалбоподателя против С.А.И.Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: **** иск за заплащане на цената на доставени 2 бр.
МПС: M.B.S. *** ***, с рама *****************, с единична цена от 19 000
евро и M.B.S. *** ***, с рама ******************, с единична цена от 19 000
лева, за което е издадена фактура № ****** от 07.11.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска –
25.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата на основание чл. 53 и чл.
78 от Виенската конвенция за разликата над присъдените 27 500 евро до
претендираните 38 000 евро, като погасени чрез прихващане със сумата от
10 500 (десет хиляди и петстотин) евро, платена на ищеца на 08.04.2019 г. (по
„invoice № *****/08.04.2019 г.“) без основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД, както и иска за мораторна лихва за разликата над присъдените
9 876.37 лева до претендираните 16 619.12 лева и за периода от 08.11.2018
до 31.03.2019 г., като неоснователни и с което е осъдено дружеството –
жалбоподател да заплати на „С.А.И.Е.“ ЕООД - с. О., община П. сумата
850.49 лева – разноски по делото съразмерно на уважената и отхвърлена част
от исковете.
По съображения, развити във въззивната жалба, се иска да бъде
отменено решението в обжалваната част, а по същество постановено друго, с
което предявените искове бъдат уважени в пълните им предявени размери.
Претендира се присъждане на разноските по делото.
Изложени са съображения за необоснованост на акта в обжалваната му
част и за противоречието му с материалния закон. Жалбоподателят счита за
неправилен извода за липса на доказателства, които да установят основание
на ищеца да получи сумата 21 000 евро. Счита, че това е задължението за
комисионна за консултации по продажби на превозно средство, за което е
издадена фактура №****** от 08.03.2019г. Посочва, че доставката – предмет
на тази фактура не е оспорена от ответника при получаването и. Тази
доставка е основанието за получаване на процесното плащане, независимо от
това, че ответникът неправилно е посочил, че извършва плащане по проформа
фактура №*****/08.04.2019г. Подобен документ не е правно обвързващ, а
2
към датата на плащането – 08.904.2019г. ответникът има задължение към
ищеца фактура №****** от 08.03.2019г. В тази връзка намира за неправилни
и изводите на вещото лице, които съдът кредитира, относно липсата на
задължения на ответника към ищеца към посочената дата, доколкото такива
не са отразени в собственото му счетоводство.
Въззиваемата страна „С.А.И.Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: **** – чрез пълномощника на дружеството адв. Л. С. с
писмен отговор от 19.09.2022г. изразява становище за неоснователност на
жалбата. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Поддържа, че издадената от ищеца фактура №****** от 08.03.2019г. не е
включена в счетоводството на ответника, поради което не може да се приеме,
че е получена от него.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на
страните и наведените в жалбата оплаквания, намира за установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.327 ал.1 от ТЗ,
чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Й.Н.О.Т.Г.Т.И.Н.Р.М.“ („**************“), като едноличен
търговец, регистриран в Р.Т., № ******, със седалище и адрес на управление:
**** твърди, че между него и „С.А.И.Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. О., община П. съществуват неуредени
парични отношения, произтичащи от неформални договори за продажба на
автомобили, удостоверявани в издаваните от продавача фактури по вид,
количество и стойност. Твърди, че внасял автомобилите от Т. в Б., а
ответникът – получател на стоките ги препродавал на трети лица. Твърди се
наличие на трайни търговски отношения, при които ищецът е доставял на
ответника автомобили срещу задължението на купувача да заплаща отделните
доставки при цена, посочена поотделно във всяка фактура. Посочва, че
неплатени са останали сумите за доставени автомобили по 2 фактури.
Твърди, че автомобилите са доставени и приети от купувача, което се
установява от сертификатите за движение, издадени от митническите власти.
За всяка отделна доставка ищецът твърди, че са били издадени и фактури
като твърди, че уговорения падеж е датата на издаване на всяка от фактурите.
Твърди неплащане на задълженията по фактура № ******/16.01.2019 г. на
стойност 35 500 евро, с левова равностойност 69 431.96 лева и по фактура №
3
******/07.11.2018 г. На стойност 38 000 евро, с левова равностойност 74
321.54 лева.
Твърди, че задълженията за заплащане на цената на доставените
автомобили по посочените фактури не са изплатени на съответната падежна
дата, поради което претендира заплащане на главниците по двете фактури за
доставените автомобили. Поради допуснатата забава счита, че ответникът му
дължи и законна лихва в размер на 14 175.69 лева за периода от 17.01.2019 г.
до 20.01.2021г., изчислена върху главницата от 35 500 евро, с левова
равностойност 69 431.96 лева по фактура № ******/16.01.2019 г. и в размер
на 16 619.12 лева за периода от 08.11.2018 г. до 20.01.2021 г., изчислена върху
главницата по фактура № ******/07.11.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на исковата молба - 25.01.2021 г. до
окончателното заплащане на задължението, както и разноските по делото.
Ответникът „С.А.И.Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: **** не признава предявените искове. Признава наличието на
трайни търговски отношения, както и получаването на автомобилите –
предмет на представените фактури. Твърди, че на 21.04.2019 г. при среща в Б.
с представители на ищеца заплатил в брой сумата 52 500 евро с основание за
плащане по фактура № ******/07.11.2018 г. и фактура № ******/16.01.2019 г.
Възразява срещу твърдението, че сумите, представляващи продажна цена, са
били дължими от датата на издаване на всяка от фактурите. Намира, че
падежът на задължението за плащане на цената настъпва от датата, на която
автоможбилите са били освободени от митническия склад. Твърди, че
описаните във фактура № ******/16.01.2019 г. МПС са освободени от
митническия склад на 21.01.2019 г., а тези, описани във фактура №
******/07.11.2018 г. са освободени от митническия склад на 01.04.2019 г.
Твърди, че на 08.04.2019 г. ответникът е платил по банков път на ищеца по
фактура № ******/16.01.2019 г. сумата в размер на 21 000 евро, като останали
дължими 14 500 евро (т. е. общо 35 500 евро), но погрешно било посочено
друго основание за плащане, а именно: invoice № *****/08.04.2019 г.
С допълнителна искова молба ищецът твърди, че стоката по фактура №
******/16.01.2019 г. е доставена и предадена на ответника с два броя приемо-
предавателни протоколи на 19.04.2019 г., стоката по фактура №
******/07.11.2018 г. е доставена и предадена на ответника на 05.04.2019 г. Не
4
оспорва получаване на сумата 21 000 евро, но твърди, че тя е плащане на
задължение по друго правоотношение между страните, а не по процесните
две фактури. Оспорва получаване от дружеството на сумата 52 500 евро, за
която се твърди да е била платена в брой на представители на ищеца.
С допълнителен отговор ответникът прави възражение за прихващане
на главниците по фактурите, в случай че се приеме, че сумата от 21 000 евро
не е платена по процесната фактура № ******/16.01.2019 г., то се твърди, че
тя е получена от ищеца без правно основание и се иска с нея да се прихване
задължението му към ищеца за доставката на автомобилите.
С постановеното решение по делото, което е влязло в сила в
осъдителната му част първоинстанционният съд е приел, че претенциите на
ищеца за заплащане на дължимите от ответника суми в размер на 38 000 евро
по фактура № ******/07.11.2018 г. и на 35 500 евро по фактура №
******/16.01.2019 г. са основателни. Прието е наличие на трайни търговски
отношения, че стоките – предмет на двете фактури са доставени от ищеца на
ответника и че не са платени – нито чрез твърдяното плащане в брой на
сумата 52 500 евро, нито по банков път чрез превод на сумата 21 000 евро, за
която самият ответник е вписал друго основание за плащане.
Предметът на спора във въззивното производство е свързан с
намереното за основателно възражение за прихващане и извършеното такова
със сумата 21 000 евро, довело до отхвърляне на претенциите за заплащане на
пълната стойност на задължението по фактура № ******/16.01.2019 г. за
разликата над присъдените 25 000 евро до претендираните 35 500 евро, като
погасени чрез прихващане със сумата от 10 500 евро, платена на ищеца на
08.04.2019 г. (по „invoice № *****/08.04.2019 г.“) без основание по смисъла на
чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, за заплащане на пълната стойност на задължението
по фактура № ****** от 07.11.2018 г. за разликата над присъдените 27 500
евро до претендираните 38 000 евро, като погасени чрез прихващане със
сумата от 10 500 евро, платена на ищеца на 08.04.2019 г. (по „invoice №
*****/08.04.2019 г.“) без основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД,
както и частично отхвърляне на претенциите за мораторна лихва.
За да намери за основателно възражението за прихващане, Окръжният
съд е приел, че ищецът не е доказал основание за получаването на сумата
21 000 евро, платена на 08.04.2019 г. с посочено основание - по „invoice №
5
*****/08.04.2019 г.“.
Като основание за получаване на сумата 21 000 евро ищецът сочи
вземане по фактура №****** от 08.03.2019г. Видно от представената
фактура с посочения номер и дата, тя е издадена от „Й.Н.О.Т.Г.Т.И.Н.Р.М.“
като едноличен търговец с получател на услугата по нея - „С.А.И.Е.“ ЕООД.
Като основание в нея е посочено комисионна за консултации по продажба на
превозно средство. От заключението на вещото лице Л.А. по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза /стр.238-239 от делото на ОС/ се установява,
че тази фактура е включена в счетоводните записвания на „Й. Н. О. Т. Г. Т. И.
Н. Р. М.“ и не е включена в счетоводните записвания на „С.А.И.Е.“ ЕООД. В
счетоводството на ищеца плащането на сумата 21 000 евро от 08.04.2019г. е
отразено като такова по фактура №****** от 08.03.2019г., а в счетоводството
на ответника като плащане по проформа – фактура №*****/08.04.2019г. В
счетоводството на ответника в периода 01.04.2019г. – 21.04.2019г.
наличността в касата е 33 651.88 лева, т.е. към 21.04.2019г. не е съществувала
касова наличност от 52 500 евро и не е отразено плащане по разписка от
21.04.2019г. Макар че последната е обсъдена от Окръжния съд и правилно не
е прието погасяване на задължение по процесните фактури за доставка на
автомобили чрез плащане в брой на 52 500 евро на 21.04.2019г., настоящата
инстанция описва отново това, заради счетоводните записвания при
ответника. По отношение на същите следва да се подхожда много критично.
Ответникът твърди по делото плащане в брой на сумата 52 500 евро, без да
има подобна касова наличност към твърдяната дата на плащане и без да
отрази подобно плащане в собственото си счетоводство. Едновременно с това
извършва плащане с основание по проформа – фактура №*****/08.04.2019г.,
която не може да служи за такова основание. От обясненията на вещото лице
в съдебно заседание на 13.05.2022г. е видно, че подобен документ – проформа
– фактура не се отчита счетоводно. Тя също не е отразена в счетоводството на
ответника и не би могла да бъде отразена. Въз основа на това е направен
извод, че освен фактурата, липсват други доказателства, които да обосноват
твърдяното от ищеца основание за плащане на сумата, както и че воденото
едностранно счетоводство от него не доказвало това обстоятелство. Този
извод не може да бъде споделен. Няма никаква пречка ищецът като
едноличен търговец да води едностранно счетоводство. Няма никакви
доказателства по делото, че това счетоводство е нередовно. Напротив – такива
6
съществуват за воденото от ответника счетоводство – по отношение
неотразяване на твърдяни като извършени плащания, липсваща касова
наличност, която да е във връзка с тях, посочване в платежно нарежда
основание за плащане, каквото не е отразено в счетоводството и не би могло
да бъде част от счетоводните записвания. Вместо да констатира това обаче
съдът прави напълно противоположен извод. Ищецът е доказал основание за
получаване на сумата от 21 000 евро и това е вземане по фактура №****** от
08.03.2019г., която надлежно е отразил в своето счетоводство. Отразил е и
полученото плащане за погасяване на това вземане. Няма изискване във
фактурата подробно да се отразява вида на МПС, по отношение на
продажбата на които да се осъществени консултациите. Самият факт, че
ответникът е извършил превод на сумата 21 000 евро, която съвпада напълно
със сумата, за която е издадена фактура №****** от 08.03.2019г., също
следва да се тълкува в подкрепа на тезата, че това плащане не е без основание,
а се дължи за осъществената от ищеца консултантска услуга – предмет на
фактура №****** от 08.03.2019г., доколкото вписаното от ответника
основание в платежното нареждане е неправилно. Грешката на ответника не
може да се тълкува като липса на основание, а следва да се обвърже с
доказателствата за съществуващите правоотношения между страните.
Установява се основание за получаване на сумата 21 000 евро от ищеца,
следователно извършеното плащане не е без основание. Възражението за
прихващане е неоснователно и следва да се отхвърли. В тази част решението
следва да бъде отменено, а претенциите за заплащане на пълните размери на
главниците по двете фактури, издадени за доставката на четири броя
автомобили, следва да бъдат уважени като основателни.
Решението обаче е правилно в частта относно приетия от Окръжния съд
период на забавата на ответника по отношение на плащането на стойността на
доставените автомобили. Не може да се приеме, че забавата е настъпила от
датата на издаване на всяка от двете фактури. Тя следва да се свърже с
получаването на автомобилите, респ. на документите, които му дават право на
ги получи и с признанието за този факт от ответника.
Мораторната лихва върху установената като дължима главница по
фактура № ****** от 07.11.2018 г. на стойност 38 000 евро, с левова
равностойност 74 321.54 лева периода на забавата от 01.04.2019 г. до
20.01.2021г., изчислена с онлайн калкулатор, е в размер на 13666.81 лева, до
7
който размер искът е основателен. Следователно решението следва да се
отмени в частта, с която претенцията за мораторна лихва е отхвърлена за
разликата над 9 876.37 лева до размер от 13666.81 лева и да се потвърди в
частта, с която е отхвърлена за разликата над 13666.81 лева до пълния
претендиран размер от 16 619.12 лева и за периода от 08.11.2018 до
31.03.2019 г.
Мораторната лихва върху така установената като дължима главница по
фактура № ****** от 16.01.2019 г. на стойност 35 500 евро, с левова
равностойност 69 431.96 лева за периода от 21.01.2019 г. до 20.01.2021 г.,
изчислена с онлайн калкулатор, е в размер на 14 098.55 лева, до който размер
искът е основателен. Следователно решението следва да се отмени в частта, с
която претенцията за мораторна лихва е отхвърлена за разликата над 9 929.35
лева, до 14 098.55 лева и да се потвърди в частта, с която е отхвърлена за
разликата над 14 098.55 лева до пълния претендиран размер от 14175.69 лева
и за периода от 17.01.2019 до 20.01.2019 г. като неоснователен.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ищеца – жалбоподател следва да се
присъдят разноски за въззивната инстанция в размер общо 3256 лева
съобразно уважената и отхвърлена част от претенциите.
На ответника – въззиваем следва да се присъдят разноски в размер на
87.27 лева – съобразно уважената и отхвърлена част от претенциите.
На ищеца – жалбоподател следва да се присъдят допълнително още
4097.56 лева над присъдения размер от 10 230.41 лева – разноски пред
първата инстанция, а решението следва да се отмени в частта, с която
„Й.Н.О.Т.Г.Т.И.Н.Р.М.“ (**************“), като едноличен търговец,
регистриран в Р.Т., № ******, със седалище и адрес на управление: **** да
заплати на „С.А.И.Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: **** сума над 47.72 лева до присъдения размер от 850.49 лева
– разноски пред първоинстанционния съд.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.271 и чл.272 от ГПК
съдът
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ решение №260032 от 01.07.2022г., постановено по т.д.
№9/2021г. по описа на Окръжен съд – П., в частта с която е отхвърлен
предявения от жалбоподателя „Й.Н.О.Т.Г.Т.И.Н.Р.М.“ („**************“),
като едноличен търговец, регистриран в Р.Т., № ******, със седалище и адрес
на управление: **** против „С.А.И.Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: **** иск за заплащане на цената на доставени 2 бр.
МПС: M.B.S. *** ***, с рама *****************, с единична цена от 17 750
евро и M.B.S. *** ***, с рама ****************, с единична цена от 17 750
евро, за което е издадена фактура № ******/16.01.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 25.01.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, за разликата над присъдените 25 000
евро до претендираните 35 500 евро, като погасени чрез прихващане със
сумата от 10 500 (десет хиляди и петстотин) евро, платена на ищеца на
08.04.2019 г. (по „invoice № *****/08.04.2019 г.“) без основание по смисъла на
чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, както и в частта, с която е отхвърлен предявения
от жалбоподателя против С.А.И.Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: **** иск за заплащане на цената на доставени 2 бр.
МПС: M.B.S. *** ***, с рама *****************, с единична цена от 19 000
евро и M.B.S. *** ***, с рама ******************, с единична цена от 19 000
лева, за което е издадена фактура № ****** от 07.11.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска –
25.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата на основание чл. 53 и чл.
78 от Виенската конвенция за разликата над присъдените 27 500 евро до
претендираните 38 000 евро, като погасени чрез прихващане със сумата от
10 500 (десет хиляди и петстотин) евро, платена на ищеца на 08.04.2019 г. (по
„invoice № *****/08.04.2019 г.“) без основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „С.А.И.Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: **** да заплати на „Й.Н.О.Т.Г.Т.И.Н.Р.М.“ („**************“),
като едноличен търговец, регистриран в Р.Т., № ******, със седалище и адрес
на управление: **** - разликата над присъдените 25 000 евро до
претендираните 35 500 евро – представляващи цената на доставени 2 бр.
МПС: M.B.S. *** ***, с рама *****************, с единична цена от 17 750
евро и M.B.S. *** ***, с рама ****************, с единична цена от 17 750
евро, за което е издадена фактура № ******/16.01.2019 г., ведно със законната
9
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 25.01.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане на „С.А.И.Е.“ ЕООД на
дължимата цена за доставени 2 бр. МПС: M.B.S. *** ***, с рама
*****************, с единична цена от 17 750 евро и M.B.S. *** ***, с рама
****************, с единична цена от 17 750 евро, за което е издадена
фактура № ******/16.01.2019 г., със сумата от 10 500 (десет хиляди и
петстотин) евро, платена на ищеца на 08.04.2019 г. (по „invoice №
*****/08.04.2019 г.“) без основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД,
като неоснователно.
ОСЪЖДА „С.А.И.Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: **** да заплати на „Й.Н.О.Т.Г.Т.И.Н.Р.М.“ („**************“),
като едноличен търговец, регистриран в Р.Т., № ******, със седалище и адрес
на управление: **** - разликата над присъдените 27 500 евро до
претендираните 38 000 евро - цена на доставени 2 бр. МПС: M.B.S. *** ***,
с рама *****************, с единична цена от 19 000 евро и M.B.S. *** ***, с
рама ******************, с единична цена от 19 000 лева, за което е
издадена фактура № ****** от 07.11.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 25.01.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане на „С.А.И.Е.“ ЕООД на
дължимата цена за доставени 2 бр. МПС: M.B.S. *** ***, с рама
*****************, с единична цена от 19 000 евро и M.B.S. *** ***, с рама
******************, с единична цена от 19 000 лева, за което е издадена
фактура № ****** от 07.11.2018 г., със сумата от 10 500 (десет хиляди и
петстотин) евро, платена на ищеца на 08.04.2019 г. (по „invoice №
*****/08.04.2019 г.“) без основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД,
като неоснователно.
ОТМЕНЯ решение №260032 от 01.07.2022г., постановено по т.д.
№9/2021г. по описа на Окръжен съд – П., в частта с която е отхвърлен
предявения от жалбоподателя „Й.Н.О.Т.Г.Т.И.Н.Р.М.“ („**************“),
като едноличен търговец, регистриран в Р.Т., № ******, със седалище и адрес
на управление: **** против „С.А.И.Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: **** иск за заплащане на мораторна лихва върху
10
установената като дължима главница по фактура № ****** от 16.01.2019 г. на
стойност 35 500 евро, с левова равностойност 69 431.96 лева за разликата
над присъдените 9 929.35 лева до 14 098.55 лева и за мораторна лихва
върху установената като дължима главница по фактура № ****** от
07.11.2018 г. на стойност 38 000 евро, с левова равностойност 74 321.54 лева
за разликата над присъдените 9 876.37 лева до размер от 13666.81 лева и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „С.А.И.Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: **** да заплати на „Й.Н.О.Т.Г.Т.И.Н.Р.М.“ („**************“),
като едноличен търговец, регистриран в Р.Т., № ******, със седалище и адрес
на управление: **** сумата 3790.44 лева, представляваща разликата над
9 876.37 лева до размер от 13666.81 лева – обезщетение за забава
изплащането на главницата по фактура № ****** от 16.01.2019 г. на стойност
35 500 евро, с левова равностойност 69 431.96 лева и сумата 4 169.20 лева,
представляваща разликата над 9 929.35 лева до 14 098.55 лева – обезщетение
за забава изплащането на главницата по фактура № ****** от 07.11.2018 г. на
стойност 38 000 евро, с левова равностойност 74 321.54 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260032 от 01.07.2022г., постановено по
т.д. №9/2021г. по описа на Окръжен съд – П., в частта с която е отхвърлен
като неосновантелен предявения от жалбоподателя „Й.Н.О.Т.Г.Т.И.Н.Р.М.“
(„**************“), като едноличен търговец, регистриран в Р.Т., № ******,
със седалище и адрес на управление: **** против „С.А.И.Е.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: **** иск за заплащане на
мораторна лихва върху установената като дължима главница по фактура №
****** от 16.01.2019 г. на стойност 35 500 евро, с левова равностойност
69 431.96 лева за разликата над 14 098.55 лева до пълния претендиран
размер от 14 175.69 лева и за периода от 17.01.2019 до 20.01.2019 г. и за
заплащане на мораторна лихва върху установената като дължима главница по
фактура № ****** от 07.11.2018 г. на стойност 38 000 евро, с левова
равностойност 74 321.54 лева за разликата над 13 666.81 лева до пълния
претендиран размер от 16 619.12 лева и за периода от 08.11.2018 до
31.03.2019 г.
ОТМЕНЯ решение №260032 от 01.07.2022г., постановено по т.д.
№9/2021г. по описа на Окръжен съд – П., в частта с която
11
„Й.Н.О.Т.Г.Т.И.Н.Р.М.“ („**************“), като едноличен търговец,
регистриран в Р.Т., № ******, със седалище и адрес на управление: **** да
заплати на „С.А.И.Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: **** сума над 47.72 лева до присъдения размер от 850.49 лева
– разноски пред първоинстанционния съд.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „С.А.И.Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: **** да заплати на „Й.Н.О.Т.Г.Т.И.Н.Р.М.“ („**************“),
като едноличен търговец, регистриран в Р.Т., № ******, със седалище и адрес
на управление: **** сумата 3256 лева – разноски пред въззивния съд -
съобразно уважената и отхвърлена част от претенциите, както и
допълнително още 4097.56 лева над присъдения размер от 10 230.41 лева –
разноски пред първата инстанция.
ОСЪЖДА „Й.Н.О.Т.Г.Т.И.Н.Р.М.“ („**************“), като
едноличен търговец, регистриран в Р.Т., № ******, със седалище и адрес на
управление: **** да заплати на „С.А.И.Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: **** сумата 87.27 лева – разноски за
производството пред въззивния съд - съобразно уважената и отхвърлена част
от претенциите.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните при наличие на
предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12