ПРОТОКОЛ
№ 79
гр. Златоград, 15.12.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ив. Димчева
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
Сложи за разглеждане докладваното от Веселина Ив. Димчева
Административно наказателно дело № 20225420200059 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ В. И. А. - редовно призован, явява се лично.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - С. -
редовно призован, представлява се от гл. юрк. Н. Ш. с пълномощно по
делото.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ А. - Моля, да бъде даден ход на делото.
ГЛ. ЮРК. Ш. - Също, моля да бъде даден ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане
на делото в днешно съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД на делото.
ПРОДЪЛЖАВА съдебното следствие.
СЪДЪТ докладва постъпила Молба от Директор на ОДМВР - С., вх.
№2160/24.11.2022 г., в която в изпълнение на дадените от съда указания са
представени: Удостоверение с рег. № 7266/24.03.2022 г., както и Заповед №
345з-584/09.05.2022 г. във връзка с квалификацията на служителя М. У.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ А. - Да се приемат докладваните
доказателства, изпратени с цитираната молба.
ГЛ. ЮРК. Н.Ш. - Моля, да бъдат приети докладваните писмени
доказателства.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ А. - Нямам други искания и доказателства към
съда. Само искам да вметна за Протокола от използване на АТСС. Записано е,
че разстоянието от пътния знак до патрулния автомобил е 150 метра. Аз си
позволих да измеря с автомобила ми това разстояние, където се намира
1
пътният знак, с което е въведено ограничението до кръстовището за с. Е. р.,
където в близост беше разположен патрулния автомобил. Оказа се, че не е
такова – около 300 метра е, а там е посочено 150 метра. Това следва да бъде
взето предвид, че самото засичане, констатирането на скоростта, с която съм
се придвижвал не е осъществена на точното място, тъй като 150-тия метър се
пада на такова място, че от разклона за с. Е.р. – посока, в която се движех аз
(там се пада завой), след това може би е на около 200-250 метра след знака.
Там според мен се излиза от завоя и може да бъде засечено. Предвид тези 150
метра, които са посочени там, считам, че самото констатиране на
нарушението не е извършено на посоченото място, а именно, както пише км
22+170 на Републикански път, трети клас 867, а това е разклона за с. Е.р. Там
има километричен знак, т. нар. камъни. Също направих измерване и
установих, че посоченият километър според мен е района на разклона за с.
Е.р., а имено: км 22+170. Наред с другите пропуски в ел. фиш, както е
посочено самото място на нарушение, тези противоречия – един път пише в
С., друг път в гр. З., след това на Републикански път, трети клас 867, при км
22+170. Нямам искания за събиране на доказателства, които да бъдат
приобщени към делото. Има неизяснени неща. Видно от протокола за
използване на АТСС, както е посочено 150 метра, това не е правилното
разстояние. 150 метра от знака – не е точното разстояние където е бил
патрулният автомобил. Неточно е посочено съдържанието на протокола за
използване на АТСС. Тъй като ограничението е поставено с предупредителен
знак, а именно: „Внимание“, разстоянието извън населено място, съгласно
Правилника за приложение на ЗДвП, е от 100-150 м. Не знам по какви
съображения е записано 150 метра, но разстоянието, където е пътният знак и
където се е намирал патрулният автомобил е доста над 150 метра.
Следователно, според мен в протокола не е попълнено правилно, коректно
самото разстояние и самото засичане, както е посочено 150 метра след знака
(разбирам, че там съм засечен), с който е въведено ограничението, се падат в
завои и няма пряка видимост от камерата на автомобила така да се каже.
Считам, че самото засичане не е извършено на посоченото място. Самият
патрулен автомобил не е бил на това място, което се сочи във фиша.
Автомобилът се намираше в близост до разклона за с. Е.р., който се намира на
около 300 метра след пътния знак, с който е въведено ограничението.
Следователно, ако е имало засичане е неточно – не е в тези 150 метра. В
протокола за използване на АТСС некоректно са посочени разстоянията от
150 метра, като считам, че патрулният автомобил е бил на повече от 150
метра от пътния знак, с който е ограничена скоростта – на около 300 метра.
ГЛ. ЮРК. Ш. – Уважаема г-жо Председател, няма да соча други
доказателства и нямам доказателствени искания. Считам делото за изяснено.
Моля за ход по същество.
СЪДЪТ, като съобрази становищата на страните, както и като намери,
че приложените към административнонаказателната преписка документи са
относими към предмета на делото, на осн. чл.283 НПК
О П Р Е Д Е Л И:
2
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото документи, а именно:
Жалба с вх. №371 000-3859/11.10.2022 г. от В. И. А.; Електронен фиш, серия
„К” с № 6368191; Копие от разпечатка от Видеоклип №13302/22.08.2022 г. от
ATCC „TFR1 – М“ № 654 и цветна снимка на заснетия автомобил в близък
план; Справка за собственост на лек автомобил с рег.№ ***; Копие от
Удостоверение за одобрено средство за измерване № 10.02.4835/24.02.2010 г.;
Писмо, рег.№3286р-12416/12.03.2020 г. на ГДНП; Копие на Протокол от
проверка на АТСС № 5-47-22/21.07.2022 г.; Опис на Протокол от използване
на АТСС, рег. №371р-8278/23.08.2022 г.; Снимки на разположение на
патрулен автозмобил – 2 бр. цветни снимки;Удостоверение с рег. №
7266/24.03.2022 г. и Заповед № 345з-584/09.05.2022 г. във връзка с
квалификацията на служителя Мирослав Узунов.
ПОРАДИ липсата на други искания по доказателствата и като счете
делото за изяснено от фактическа страна, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на съдебните прения.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ А. - Посочил съм в самата жалбата в т. 1 за
мен един ЕФ трябва да съдържа точно мястото на нарушението, където е
извършено, да не изглежда като ребус за другата страна или като гатанка, да
гадае човек, къде точно е извършено нарушението, тъй като в ЕФ е посочено
един път С., един път З., гр. З., а след това Републикански път 867, при км
22+170, което се явява извън населено място. Тези противоречия според мен
са съществени, не се внася конкретна яснота, къде е извършено нарушението.
Това съм посочил, че с това се възпрепятства организирането на евентуална
защита, тъй като смятам, че самото място на нарушението може да бъде
зададено и в самото разпечатване на ЕФ конкретно и без да ги има тези
противоречия, което е възможно. Предвид посочената неяснота, къде е
извършено нарушението, можеше да бъде описано обл. С., общ. З., на
Републикански път еди кой си, извън населено място. Тогава аз нямаше да
обжалвам ЕФ, ако имаше достатъчна яснота, но намирам тези противоречия
като съществени, за което е една от причината да искам да се отмени
въпросния ЕФ. На следващо място, тук говорим, че самото ограничение на
скоростта 40 км/ч с пътен знак „В26“, поставен заедно със знак „А39 –
Внимание“, тъй като когато със знак, въвеждащ забрана - в случая за скорост
е поставен заедно с предупредителен такъв, като самото ограничение важи за
мястото, за което се отнася самото предупреждение – самата опасност.
Следователно, опасността, тъй като е извън населено място, считам, че е на
100-150 метра от мястото на поставяне на пътните знаци. Там приключва, тъй
като ако е в по-дълъг участък, следователно самото предупреждаване трябва
да бъде обозначено с допълнителна табела, съгласно нормативните документи
– в Правилника за прилагане на ЗДвП, там е посочено. След тази знаци, има
друг знак – кръстовище на път без предимство от дясно, което се намира
преди кръстовището за с. Е.р., в чиято близост се намираше патрулният
автомобил. Следователно самото ограничение, ако е било въведено преди
3
кръстовището, според мен би трябва да бъде поставено заедно с този пътен
знак за предупреждение за кръстовище на път без предимство отзад. Още
повече, както видях в протокола, разстоянието, което е въведено
ограничението с пътен знак е посочено, че патрулният автомобил е на 150
метра, което според мен не е вярно, тъй като разстоянието от пътния знак, с
който е въведено ограничението до патрулния автомобил, който се намираше
близо до разклона на с. Е.р. е около 300 метра. Не на последно място считам,
че въведеното ограничение за скорост не е извършено съгласно Наредба № 18
за сигнализация на пътищата и пътни знаци. С тази наредба се определят
другите пътни знаци, както и условията и реда за тяхното използване,
организиране движението. Изрично е посочено в чл. 79, как става самото
ограничение – постепенно намаляване на скоростта така да се каже. В случая
извън населено място, за управляваното от мен МПС, категория „В“ е 90
км/ч. Там има въведено ограничение от 40 км/ч, заедно с предупредителен
пътен знак „А39“. Следователно самото ограничаване следва да бъде
извършено постепенно с 20 км/ч, както го има по много пътни отсечки. Там
не знам, защо го няма това нещо. Тъй като евентуално преминаване от 90
км/ч на 40 км/ч, човек при рязко преминаване, трябва рязко да натисне
спирачките, ако има автомобил зад него, може да предизвика ПТП. Именно в
тази Наредба № 18 за въвеждане на пътните знаци е регламентирано, как
става и как се намалява постепенно с 20 км/ч скоростта. Еднократно може и с
30 км/ч, но не и с 50 км/ч, както е в случая. Това са доводите ми, не са малко,
за което Ви моля, да отмените атакувания от мен ЕФ.
ГЛ. ЮРК. Н.Ш. - Уважаема госпожо Председател, от името на
наказващия орган, Ви моля да постановите съдебен акт, с който да отхвърлите
жалбата като неоснователна и необоснована, респективно, да потвърдите като
законосъобразно и правилно издаден атакувания ЕФ. Съвсем накратко, ще
взема отношение по така направените възражения от жалбоподателя, като
считам, че възражения от сорта, че за жалбоподателя съществувала
обективна невъзможност да реагира на въведеното с пътния знак
ограничение, поради нарушения, обясняващи го като незаконосъобразно
поставен, намирам за непочтени, тъй като знак „В 26“ на първо място не е
попаднал в зрителното поле на А. точно от мястото, където е позициониран
същия, а преди това. Но дори да е така, същият е имал 150 метра, попадащи в
зоната на ограничение до АТСС, да коригира своята скорост, което
безусловно разкрива субективното отношение на дееца, да се въздържи от
привеждане на скоростта на управляваното от него МПС в съответствие със
сигнализацията на пътния знак. Още повече, че това е било възможност
поради движението на същия със скорост от 65 км/ч или с друга скорост,
близка до тази въведена с ограничението от 40 км/ч, т.е. едва 25 км/ч е деляло
жалбоподателя от това да въведе управлявания от него автомобил, съобразно
въведеното ограничение. Отварям една скоба - Имайки предвид особеностите
на пътя в този участък, наситен със завои, непосредствено един след друг,
предпоставящо ограничена видимост преди навлизане в самите завои, както и
кръстовище – друг път, който се включва в главния или с други думи – на
този, който се е движил А., не само, че не предполага движене с по-висока
4
скорост от тази регистрирана на жалбоподателя 65 км/ч, а сама по себе си
същата предпоставя риск от настъпване на ПТП и е почти невъзможно
отделно от това, да се управлява МПС с по-висока скорост, както твърди
водача, визирайки скоростта от 90 км/ч, допустима извън населено място.
Поради установената скорост на движение на автомобила, управляван от
жалбоподателя, не мога да се съглася и с възраженията за незаконно поставен
знак и необходимостта от постепенно ограничение на скоростта, тъй като
дори такова да е липсвало, то не е било необходимо, тъй като предвид
скоростта на движение на жалбоподателя, същият обективно е имал
възможност при желание, да се съобрази с въведеното ограничение. Аргумент
в подкрепа на това е и застъпената от А. позиция в жалбата, че на
служителите от МВР не е вменена функция да поставят пътни знаци.
Следвайки горното, относно виждането пък, че съгласно ЗМВР, същите имат
правомощия да уведомяват компетентните органи или организации,
отговарящи за това нещо, обаче не предпоставя незаконосъобразност на
издадения ЕФ. От една страна това е правомощие, а не задължение и то
следва да се реализира при установяване на нарушения от най-различно
естество, каквито очевидно не са открити към момента на извършване на
нарушението от жалбоподателя. Такива правомощия на полицейските
служител обаче не изключват и възможността за постъпления от страна на
гражданите в тази насока, обуславящи техния граждански дълг при
установяване на данни за допуснато евентуални нарушение – най-малко по
реда на Глава VIIII от АПК. Ако хипотетично разглеждаме бездействието на
полицейските служители като предпоставка за определяне
законосъобразността на издадения ЕФ, то неминуемо от значение би било и
бездействието на В. А., да уведоми съответните компетентни органи, при
положение, че същият е възприел непосредствено обстоятелствата,
обуславящи несъвършенство относно начина на ограничаване скоростта на
движение във въпросния участък. В този смисъл не мога да се съглася и с
възраженията, по някакъв начин е ограничено неговото право на защита,
имайки предвид посоченото място на нарушение, поради това, че същият в
детайли е изследвал въпросният пътен участък. Затова смятам, че не
препятства, каквото и да е било неговото право на защита, още по-малко
неразбиране за какво, къде, как и защо е ангажирана неговата отговорност. В
протокола ясно е изписано мястото на контрол, където е било разположено
АТСС, а разстоянието до пътния знак с въведеното ограничение по-скоро
касае действието от самото ограничение. Отделно разпоредбата на чл. 21, ал.
2 независимо от това, което изложих до момента, не разграничава
наказуемата скорост на движение на съответната категория МПС в
зависимост от това, дали нарушеното е извършено в населено място или
извън населеното място, а е обособено от сигнализация на конкретен пътен
знак, с който се въвежда ограничение на скоростта, независимо от това дали е
извън или в населено място. Ето защо считам, че нарушението на
жалбоподателя е доказано по един несъмнен начин и начинът, по който е
ангажирана неговата отговорност не бележи, каквито и да е нарушения в
процедурата по това. На финал, ще се позова само относно мястото на
5
извършване на нарушението на съдебна практика, касаеща Решение №
600/12.10.2020 г., по дело № 728/2020 г., на АдмС - Плевен. А по отношение
на поставянето на знака – Решение № 307/22.11.2011 г. на АдмС – Ш., по дело
№ 300/2011 г., по описа на същия, което всъщност е асимилирано в актуална
съдебна практика на РС - Златоград, обуславящо Решене № 21/13.10.2022 г.,
по НАХД № 42/2022 г. Подробни съображения, представям в писмен вид,
които моля да бъдат съобразени при решаване на настоящия спор и моля за
Вашия съдебен акт в този смисъл. Благодаря!
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ А. – Първо не съм твърдял, че самият пътен
знак, въвеждащ ограничението е незаконосъобразен, а самото ограничаване
на скоростта не е извършено правилно, съгласно регламентираното в Наредба
№ 18. Трябва да е постепенно с поставен пътен знак, както цитирах по
наредбата. Споменах, че има значение дали е извън или в населено място,
което има огромно значение, тъй като съгласно ЗДвП и
административнонаказателните разпоредби, за управление на МПС със
скорост над 30 км/ч, наказанията са различни. В населено място е по-голямо,
а извън населено място са по-малки, а с колко съм карал аз преди това, при
тези установени 65 км/ч, както е на снимката, това е въпрос на възможности,
на МПС – имам предвид на автомобили, които са по-комфортни, по-сигурни
и по стабилни на завои и могат да бъдат управлявани, така че без да създадат
предпоставки за ПТП. Това, че е посочено, че съм имал възможност да видя
знака по отдалече, да, видял съм го и съм започнал да намалям, но явно
докато стигна в обсега на радара, не съм успял да намаля доколкото трябва,
щом е фиксирана такава скорост и техническото средство е преминало
последваща проверка няма спор – това е скоростта, но там на завоите, както
знаем, живеем в Родопа планина и навсякъде е обсебено с остри завои. Точно
на това място не са чак толкова остри завои, има кръстовище след това, да, но
преди него има поставен знак, който предупреждава за това нещо, но не е
поставен заедно с ограничението за скорост, тъй като аз съм бил засечен
преди кръстовището. Не може да се докаже, каква е била скоростта, с която
съм минал през самото кръстовище – дали е била по-висока или по-ниска. Аз
казвам, че е била по-ниска, тъй като излизайки от насипа съм започнал да
намалявам скоростта на движение. Фиксирана е скоростта ми и това явно е
още при излизане от завоя към самото кръстовище. От кръстовището има
достатъчна видимост от посоката, в която се движех, за да възприема, ако има
възникнала опасност и съобразно автомобила, който управлявам, мога да
реагирам навреме да спра, тъй като намалявам вече скоростта, не се движа с
65 км/ч през цялото време, което е ясно това нещо.Предполагам, че
посочените съдебни решения за потвърдени ЕФ за неправилно намаляване на
скоростта, самото ограничаване, но прави впечатление, че едното решение от
2011 г., което е доста отдавна, което според мен не би следвало да служи като
отправна точка при вземане на Вашето решение, тъй като това не е само
единия пропуск, който соча в жалбата си. Тези неща, които съм установил и
съм проверил детайлно, да установих в последствие, когато ми беше връчен
ЕФ, за да мога да организирам защитата си, тъй като видях за мен, че това са
пропуски в ЕФ, да бъде посочено С., населено място – гр. З. и същевременно
6
в самото нарушение е цитиран Републикански път, трети клас 867, км 22+
170, което се намира извън населено място. Именно този километър като
нарушение го установих, след връчването ми на ЕФ. Бях принуден да тръгна
да проуча, къде точно съм сниман, тъй като в самия ЕФ това не е еднозначно
конкретизирано. Моля да отмените обжалвания от мен ЕФ.
ГЛ. ЮРК. Ш. – Искам само да допълня към изявленията ми, че
претендирам разноски за производството, в размер на 100 лева юрк.
възнаграждение.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ А. - Възразявам срещу искането за
присъждане на юрк. възнаграждение, тъй като юрисконсулта работи в
ОДМВР - С. на заплата и считам, че такова не следва да му бъде присъждано.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в срок.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с.з.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 11,15 ч.
Съдия при Районен съд – З.: ___________В.Д.____________
Секретар: ________Р.Ю.______________
7