О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
Номер двадесети април Година
2021 София
С. о. съд, Наказателно отделение, Втори въззивен
състав
На двадесети април Година 2021
В закрито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Н. Н.
ЧЛЕНОВЕ:
1. К. Т.
2. А. И.
Като разгледа
докладваното от съдията Н.
В.ч.н. дело № 118
по описа за 2021 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 345, ал. 1, вр. чл. 306, ал. 3 вр. ал. 1, т. 4, пр.
2 НПК, образувано по частна жалба от С. М. Я., осъден по н.о.х.д. № 124/2020 г.
по описа на районен съд – С., срещу определение от 04.02.2021 г., постановено по същото дело, с което жалбоподателят е осъден да
заплати в полза на НБПП сумата в размер на 200 (двеста) лв. за разноски за
служебно назначения защитник в съдебното производство.
Посоченото определение е обжалвано от осъдения С.Я. с искане за отменяната
му, с довода, че служебният защитник е бил назначен без негово знание и
съгласие, и без да е заявявал такова искане поради невъзможност да си
упълномощи такъв, и освен това не било налице законово изискване за
задължително участие на защитник в съдебното производство.
Настоящият състав на С. о. съд, след като обсъди
доводите, изложени в частната жалба във връзка с доказателствата по делото,
прие за установено следното:
С определение от 19.08.2020 г. по н.о.х.д. №
124/20 г. по описа на районен съд – С. е одобрено споразумение за решаване на
делото, с което жалбоподателят С. М. Я. е осъден за две престъпления: по чл.
343в, ал. 2 НК и по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 НК, като на основание
чл. 23, ал. 1 НК му е наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от
четири месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за
срок от три години, и към определеното общо наказание е присъединено наказание
глоба в размер на 250 лв.
В съдебното производство по н.о.х.д. № 124/20 г.
по описа на районен съд – С. на жалбоподателя в качеството му на подсъдим е
била предоставена правна помощ във вид на процесуално представителство по чл. 21,
т. 3 ЗПП, за която с решение № СФ-26696-19917/2020 от 17.11.2020 г. на
Националното бюро за правна помощ е определено и заплатено възнаграждение на
адвоката, оказал правната помощ, в размер на 200 лв.
По въпроса за разноските за служебно назначения
защитник районният съд се е произнесъл по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК с
обжалваното определение, след като е бил сезиран от НБПП, като е осъдил
жалбоподателят да заплати в полза на НБПП сумата в размер на 200 (двеста) лева.
Доводите, развити в частната жалба, срещу
посоченото определение на районния съд, налагат изясняването на следните
обстоятелства:
В хода на воденото срещу жалбоподателя досъдебно
производство не е участвал защитник – нито упълномощен от него, нито служебно
назначен.
Впоследствие съдебното производство е било
образувано по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК – по внесен обвинителен акт от
РП – С.. След образуване на делото съдията-докладчик е насрочил делото в
разпоредително заседание на 03.06.2020 г. За насроченото разпоредително
заседание жалбоподателят не е бил редовно призован, тъй като не е намерен на
посочения от него адрес за призоваване и същевременно са установени данни, че
се намира извън пределите на страната. Обстоятелството,
че жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес и данните, че се
е намирал извън страната и местоживеенето му не е било известно, са очертали процесуална
възможност за разглеждане на делото в негово отсъствие, което обосновава
задължително участие на защитник в съдебното производство съгласно изискванията
на чл. 94, ал. 1, т. 8 НПК. На посоченото основание с определение, постановено в
разпоредителното заседание от 03.06.2020 г., районният съд е допуснал правна
помощ за отсъстващия подсъдим, жалбоподателят по настоящето дело, чрез
процесуално представителство по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗПП и е отложил
разпоредителното заседание за 19.08.2020 г. Междувременно с нарочно
определение, постановено в закрито заседание, районният съд е назначил за служебен
защитник адв. Л. Б. Д., вписана под № 3361 в Националния регистър за правна
помощ, определена от САК, съгласно уведомително писмо № 46491/2020 г. (изх. № 20721/2020
г. от 09.06.2020 г.) на САК.
В разпоредителното заседание, насрочено на
19.08.2020 г., подсъдимият се е явил лично и с упълномощен от него защитник, явил
се е и назначеният служебен защитник. Упълномощаването на защитник от
подсъдимия е дало основание на съда да освободи назначения служебен защитник, след
което разпоредителното заседание е проведено с участието на упълномощения
защитник. След разпоредителното заседание съдът незабавно е пристъпил към
разглеждане на делото по реда на глава двадесет и девета, съгласно чл. 252, ал.
1 НПК.
При това положение първият съд правилно е
възложил в тежест на жалбоподателя разноските за назначения му служебен
защитник. Неоснователен е доводът в жалбата, че при сложилата се процесуална
ситуация не е било задължително участието на защитник в съдебното производство.
Както бе посочено и по-горе, обстоятелствата, че жалбоподателят в качеството си
на подсъдим в съдебната фаза на наказателното производство, не е бил намерен на
посочения от него адрес за призоваване в страната и при наличие на данни, че се
е намирал извън пределите на страната и местоживеенето му не е било известно,
са дали основание на районният съд в рамките на неговите правомощия да
предприеме необходимите мерки за разглеждане на делото в отсъствие на
подсъдимия, което съдът е направил, като е обезпечил разглеждането на делото в
отсъствие на подсъдимия и правото му на защита, назначавайки му служебен
защитник. В така създалата се процесуална ситуация участието на защитник е
задължително и това изрично е разписано в разпоредбата на чл. 94, ал. 1, т. 8 НПК.
Дори и да не е взел участие в разпоредителното
заседание и в проведеното веднага след това съдебно заседание, в което делото е
разгледано и решено със споразумение, не означава, че надлежно назначеният
служебен защитник не е вложил време и усилия да се запознае с материалите по
делото, да се подготви за възложената му служебна защита и да се яви на
определената от съда дата на съдебното заседание. В случаи като настоящият,
съгласно предвиденото в чл. 37
– 40 от Закона за правната помощ,
възнаграждението на адвоката се определя по реда на Наредбата за заплащане на
правната помощ. Според разпоредбата на чл. 17, т. 2 от цитираната
наредба, по наказателни дела, при които за престъплението се предвижда
наказание до 10 години лишаване от свобода, възнаграждението е за всяка съдебна
инстанция - от 150 до 300 лева. Доколкото в случая жалбоподателят е упълномощил
договорен защитник след назначаването на служебния защитник, съобразно разпоредбата
на чл. 10, ал. 1
от същата наредба на служебния защитник се изплаща съответен процент
от възнаграждението, предвидено за предоставения вид правна помощ. Така е
сторено и в случая, като с посоченото решение на председателя на НБПП е било
определено възнаграждение от 200 лв., чийто размер е едновременно съобразен и с
разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от Наредбата - при отчитане на обстоятелството, че
обвинението е било за две престъпления. Това възнаграждение е заплатено от НБПП
на адвоката, осъществил правната помощ.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК възлага
разноските, направени по наказателното производство на подсъдимия, ако той бъде
признат за виновен. В случая жалбоподателят е бил признат за виновен и затова
дължи разноските, които са направени по делото, включително и за служебно
назначения защитник.
Изложените съображения налагат потвърждаването на
обжалваното определение.
На основание чл. 345, ал. 1 НПК С. О. СЪД
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 04.02.2021 г., постановено по н.о.х.д. № 124/20 г. по описа на
районен съд – С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.