Р Е Ш Е Н И Е
№ 8
гр. Русе, 12.04.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе, в публично заседание на 16 март през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНА КАЛОЯНОВА |
|
|
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
при секретаря БИСЕРКА
ВАСИЛЕВА и с участието на прокурора ДИАНА
НЕЕВА като разгледа докладваното от съдия
ВЪРБАНОВА адм. дело № 76 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 72,
ал. 4 от Закона за МВР.
Постъпила е жалба от полицейски
инспектор в група Охрана на обществения ред на Сектор ОП към Първо РУ при ОДМВР
Русе против Решение № 62 от 26.01.2022г., постановено по АНД № 125/2022г. на РРС,
с което е отменена Заповед за задържане на лице рег.№1882 ЗЗ-1 от 06.01.2022г. Излага
твърдения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска
отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът по жалбата Н. Д. С., лично и
чрез адв. А., взема становище за неоснователността й.
Становището на участващия в
производството прокурор от ОП -Русе е, че
жалбата е неоснователна.
След като обсъди оплакванията в
жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – постъпила е в срок и подлежи на
разглеждане.
По същество жалбата е основателна.
Със Заповед за задържане на лице
рег.№1882 ЗЗ-1 от 06.01.2022г. на С.Д.Д. – полицейски инспектор в група Охрана
на обществения ред на Сектор ОП към Първо РУ при ОДМВР Русе е задържан за срок
от 24 часа в конвой – ОД МВР гр.Русе Н. Д. С.. Като правно основание за
издаване на заповедта е посочен чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, а като фактическо
основание – „след надлежно устно предупреждение съзнателно пречи на полицейски
орган да изпълни задължението си по служба-съставен акт по УБДХ“.
За да отмени оспорената пред него
заповед, Районният съд е приел, че тя е издадена от компетентен орган в кръга
на предоставените му правомощия по чл.72 от ЗМВР, при спазване на процесуалните
правила, в писмена форма, но при липса на изложени фактически основания. Според
първоинстанционната инстанция, изложените в заповедта факти - „след надлежно
устно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни
задължението си по служба - съставен акт по УБДХ“ са недостатъчни, за да може съдът да извърши
проверка на обжалвания акт, а от друга страна се препятства правото на адресата
му да разбере за какво е задържан и да реализира в пълен обем правото си на
защита. Така, приемайки, че е налице съществен порок във формата на акта –
липса на мотиви, Районният съд е отменил Заповед за задържане на лице рег.№1882
ЗЗ-1 от 06.01.2022г.
Решението е постановено при неправилно приложение на
материалния закон.
Съгласно чл.72,
ал.1, т.2 от Закона за министерството на вътрешните работи, полицейските органи
могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на
полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Безспорно, нормата е
бланкетна и, за законосъобразното й приложение, следва да бъде запълнена с
конкретни факти. В процесната заповед такива не се съдържат и в този смисъл
изводът на първоинстанционния съд за липса на мотиви, изложени в самия оспорен
акт, е правилен. Трайна и безпротиворечива е практиката, обаче, че мотивите за
издаване на акта могат да се съдържат и в други документи, част от
административната преписка. В конкретния случай, в самата заповед се съдържа
препратка към акта по УБДХ, съставен на същата дата. Видно от фактическите
мотиви в представения на стр.17-18 от АНД №125/2022г. Акт за констатиране на
дребно хулиганство по чл.2, ал.1 от УБДХ, на С. са дадени две устни
разпореждания – да не преминава загражденията, охранявани от полицейски
служители и да представи документ за самоличност; в същият акт е посочено, че и
двете разпореждания са нарушени. Предвид препращането от оспорената заповед към
акта по УБДХ, настоящата инстанция приема, че именно в последния се съдържат
фактическите основания за издаване на Заповед за задържане на лице рег.№1882
ЗЗ-1 от 06.01.2022г. Следва да се подчертае, че същите основания се съдържат
/детайлно изложени/ в доклад рег.№1882р-210/06.01.2022г., който също е част от
административната преписка. Възможно е такива факти да са посочени и в
цитираните в акта по УБДХ 2 бр. докладни записки, които обаче липсват в
преписката. Предвид всичко изложено съдът приема, че не е налице констатираното
от предходната инстанция нарушение на формата на акта – липса на фактически
мотиви. Ако първоинстанционният съд беше съобразил константната съдебна
практика относно възможността за излагане на мотиви не само в акта, при преглед
на другите доказателства, съдържащи се в административната преписка, щеше да
установи кои са фактите, които полицейският орган е подвел под нормата на
чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР и да очертае предмета на доказване, а именно – 1.издадено
ли е устно полицейско разпореждане към Н.С. от полицейски органи да не
преминава загражденията към понтона на р.Дунав, от който са скачали участниците
в Богоявленския водосвет, издаването на това разпореждане в правомощията на
полицейските органи ли е, изпълнено ли е разпореждането и 2. издадено ли е
устно полицейско разпореждане към Н.С. от полицейски органи да представи
документ за самоличност, издаването на това разпореждане в правомощията на
полицейските органи ли е, изпълнено ли е разпореждането. Като не е сторил това
и не е разгледал спора по същество, съдът е постановил материално
незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено.
В проведеното пред
РРС производство са приобщени и анализирани само писмени доказателства, въпреки
че жалбоподателят С. е искал да бъде допуснат до разпит сочен от него свидетел.
Видно и от приложеното на стр.14-16 в АНД №125/2022г. определение
№5/07.01.2022г.по АНД №20224520200032/2022г. на РРС, на процесната дата и място
са присъствали множество лица, част от които са разпитани като свидетели в
производството по УБДХ. Следователно, за установяване на фактите дали са
издадени устни полицейски разпореждания и ако са издадени – изпълнени ли са те,
следва да се ангажират, освен писмени, и гласни доказателства. Предвид
невъзможността за събиране на такива доказателства в касационната инстанция, обжалваното
решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг
състав на РРС. При новото разглеждане съдът трябва да попълни административната
преписка, включително и с посочените в Акт за констатиране на дребно
хулиганство по чл.2, ал.1 от УБДХ 2 бр. докладни записки и като анализира
всички относими писмени доказателства, събрани както в първоинстанционното,
така и в касационното производства, след разпит на свидетели, присъствали на
инцидента на 06.01.2022г., да се произнесе по законосъобразността на Заповед за
задържане на лице рег.№1882 ЗЗ-1 от 06.01.2022г., както и по направените от
страните разноски по предходното разглеждане на делото.
Мотивиран така и на основание чл.222
ал.2, т.2 от АПК, административният съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 62 от 26.01.2022г.,
постановено по АНД № 125/2022г. на РРС, с което е отменена Заповед за задържане
на лице рег.№1882 ЗЗ-1 от 06.01.2022г. на полицейски инспектор в група Охрана
на обществения ред на Сектор ОП към Първо РУ при ОДМВР Русе.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на РРС при спазване на дадените задължителни указания.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: