МОТИВИ към
Присъда №70 от 14.05.2019г., постановена по НОХД № 823/2019г. по описа на
Плевенски районен съд, ХІV-ти наказателен състав.
Плевенска районна прокуратура е повдигнала обвинение
срещу подсъдимия В.А.И. - роден на *** ***, обл.
Плевен, *, български гражданин, със средно образование, неженен, не работи,
осъждан, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на 02.04.2019 г. около 17:30
часа в ***, при условията на повторност, като случая не е маловажен, отнел
чужда движима вещ – 1 (един) брой велосипед марка „Line“
на стойност 200 лева, от владението на собственика В.Д.Г. ***, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да го присвои - престъпление по чл.195,
ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.28, ал.1 от НК.
Представителят на Р. взема становище, че осъщественото
от подсъдимия престъпно деяние осъществява признаците на престъплението по чл. 195,
ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.28, ал.1 от НК. Развива доводи в подкрепа на обвинителната теза. Пледира за постановяване на осъдителна
присъда при условията на чл. 54 от НК, като предлага на подсъдимия да бъде
наложено наказание лишаване от свобода към минимума предвиден в съответната
санкционна разпоредба, а именно 1 (една) година лишаване от свобода.
Назначеният служебен защитник на подсъдимия В.А.И. – адв. Г. А. от ПлАК излага две
алтернативни защитни тези. Според първата, по отношение на подзащитния му
следва да бъде постановена оправдателна присъда, тъй като счита за недоказан субективния
елемент на престъплението, по което е обвинен И.. Съгласно втората алтернативна
защитна теза, подсъдимият В.И. следва да бъде оправдан по чл. 195, ал. І, т.7
от НК, поради това, че стойността на инкриминараната
вещ е 200,00 лева и евентуално да бъде осъден по чл. 194, ал. ІІІ от НК, като
му бъде наложено наказание „глоба“ в определен от съда размер.
Производството по делото е разгледано по реда на чл.
269, ал. ІІІ, т.1 вр. с чл. 269, ал. І от НПК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият В.А.И. е роден на ***г***. Същият е
български гражданин, *, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, с
ЕГН **********.
С присъда по НОХД № 1412/2014г. по описа на Районен
съд-Ловеч, влязла в сила на 05.02.2015г. на подсъдимия В.А.И. е било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца, изтърпяването на което на
основание чл.66, ал.І от НК е било отложено с 3 годишен изпитателен срок, за
извършено от него на неустановена дата през периода 05- 09.05.2014г.
престъпление по чл.195, ал.1,т.2 и т.7 вр. чл.194,
ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК.
Свидетелят В.Д.Г. – пострадал от инкриминираното
деяние се познавал с обвиняемия В.А.И. от около две години. На 02.04.2019г.
около 14,00 часа подсъдимият В.И. отишъл в дома на свидетеля В.Г.,*** и поискал
храна. Пострадалият В.Г., който по същото време се хранел, поканил подсъдимия В.И.
на трапезата си. Подсъдимият се възползвал от поканата, като обядвал с предложените
му хляб и сирене и пил две чаши вино, след което напуснал дома на Г.. Когато се
нахранил, свидетелят В.Г. излязъл на двора и седнал на припек. Докато си
почивал чул почукване и забелязал, че подсъдимият влязъл в двора му, придвижвайки
се по циментова пътека, след което взел велосипеда на свидетеля Г., марка „Line“, с дамска рамка, без скорости, черен на цвят, който се
намирал до къщата и побягнал. След като преминал портата с велосипеда, подсъдимият
В.И. се качил на него и бързо се отдалечил в посока центъра на населеното място.
Тези действия на подсъдимия били наблюдавани от свидетеля В.Г., който подал
сигнал в полицията по телефона. На място пристигнали полицейските служители при
РУ-Долна Митрополия - свидетелите И.Т.Х. и Ц.И.М.. Двамата провели разговор с
пострадалия В.Г., който им разказал за случилото се, като дал подробно описание
на велосипеда и посочил извършителя на деянието. Служителите на МВР извършили
обход на село Ореховица, обл. Плевен и същия ден,
около 19,00 часа на ул.“Цанко Церковски“ установили подсъдимия В.И., който
управлявал велосипед марка „Line“, с дамска рамка,
без скорости, черен на цвят. Свидетелите Х. и М. спрели подсъдимия В.И. и го
попитали откъде е велосипеда който управлява, на което последният отговорил, че
е от негов приятел.
Подсъдимият бил задържан, като предал с протокол за
доброволно предаване процесния велосипед на свидетеля Х..
По повод горното било образувано и проведено
настоящото досъдебно производство.
Инкриминираната вещ- велосипед марка „Line“, с дамска рамка, без скорости, черен на цвят била
върната на собственика - пострадалия В.Г. с разписка.
В хода на досъдебното производство била назначена и
изготвена съдебно-стокова експертиза, като съгласно заключението по същото
стойността на отнетия велосипед към датата на инкриминираното деяние е 200, 00
(двеста) лева.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за
безспорно доказана, след като прецени и обсъди събраните по делото писмени и
гласни доказателства, а именно –показанията на свидетелите В.Д.Г., И.Т.Х. и Ц.И.
*, заключението на вещото лице П.Г.М. по назначената и изготвена в хода на
досъдебното производство съдебно.оценителна експертиза, приобщените към доказаталствения материал по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – справка за съдимост, издадена на 03.04.2019г. от БС
при РС-Плевен, Докладна записка от 04.04.2019 година
на мл. * Я. *, Разписка за върнати вещи, Протокол за доброволно предаване от
02.04.2019 година.
Съдът приема с доверие показанията на свидетелите В.Д.Г.,
И.Т.Х. и Ц.И. *, като логични, непротиворечиви, последователни и взаимно
допълващи се. От същите напълно се изясняват авторството и механизма на
осъщественото престъпно деяние. Всеки от свидетелите пресъздава свои преки и
непосредствени впечатления относно релевантните за делото факти. Свидетелят В.Г.
лично възприел осъществените от подсъдимия И. действия в тяхната
последователност. Посочва, че на 02.04.2019 година около 14:00 часа подсъдимият
В.И. влязъл в дома му и поискал храна и че в отговор на молбата му го поканил
на трапезата си. Твърди, че двамата обядвали заедно с хляб и сирене, след което
подсъдимият напуснал дома му, а самият той довършил обяда си и излязъл на
двора, където седнал на припек. Малко по-късно докато си почивал видял, че
подсъдимият влязъл в двора му, придвижил се по циментова пътека и взел
велосипеда му - марка „Line“, с дамска рамка, без
скорости, черен на цвят и без да отговори на въпроса му: „Къде отиваш?“ бързо
придвижил велосипеда към изхода на двора му, след което подкарал велосипеда в
посока центъра на селото. От показанията на свидетелите И.Т.Х. и Ц.И. * се
изяснява, че след подадения от свидетеля Г. сигнал за отнета движима вещ –
велосипед, още вечерта на същия ден установили автора на деянието и вещта,
която същият експлоатирал. Посочват, че последната била върната на собственика
с разписка.
От заключението на вещото лице по извършената съдебно-оценителна
експертиза, което съдът приема с доверие като компетентно изготвено и
неоспорено от страните се установява, че стойността на инкриминираната вещ -
велосипед марка „Line“, с дамска рамка,
без скорости, черен на цвят към датата на деянието – 02.04.2019г. възлиза на
200,00 лева.
В подкрепа на горната фактическа обстановка са и
приобщените към доказателтвената съвкупност по делото
по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, а именно: Справка за съдимост
на В.А.И., издадена на 03.04.2019г. от БС при РС-Плевен; Протокол за доброволно
предаване от 02.04.2019г.; Разписка за върнати вещи от 02.04.2019 година.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните изводи от правна страна:
Настоящият съдебен състав счита, че фактите, твърдяни от обвинението, са доказани по безспорен и
категоричен начин. Приетите от обвинението фактически положения се потвърждават
от събраните в хода на досъдебното производство и от събраните и проверени на
съдебно следствие доказателства. Налице са всички признаци на престъплението,
за което се провежда наказателното производство, от обективна и субективна
страна, доказано е и авторството на престъпното деяние по чл. 195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1
от НК. От обективна страна, подсъдимият В.А.И. на 02.04.2019 г. около 17:30
часа в ***, при условията на повторност, като случая не е маловажен, отнел
чужда движима вещ – 1 (един) брой велосипед марка „Line“
на стойност 200 лева, от владението на собственика В.Д.Г. ***, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да го присвои. От субективна страна подсъдимият В.И. е действал при
форма на вина - пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. ІІ от НК. Съзнавал е обществената
опасност на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал именно този резултат. Налице е доказано намерение за
противозаконно присвояване на предмета на престъплението. От събраните по
делото доказателства е видно, че инкриминираната вещ не е върната на
собственика от подсъдимия, а е издирена, иззета с Протокол за доброволно
предаване и върната на Г. от полицейски служител ( в този смисъл Решение №2 от
20.01.1983г по н. д. №653/82г. І н. о.). Съдът намира за неоснователни доводите
на защитника на подсъдимия, че поради ниската стойност на отнетата вещ,
деянието следва да се квалифицира като престъпление по чл. 194, ал. ІІІ от НК.
Престъпното деяние е осъществено от подсъдимия И. на
02.04.2019г. при повторност, след като е бил осъден с Присъда по НОХД №
1412/2014г. по описа на РС-ловеч, влязла в законна
сила на 05.02.2015г.на наказание – 8 месеца лишаване от свобода, чието
изтърпяване на основание чл. 66, ал. І от НК било отложено с 3-годишен
изпитателен срок за престъпление по чл. 195, ал. І, т.2 и т.7 от НК вр. с чл. 194, ал. І вр. с чл.
28, ал. І от НК. При разискване на въпросите, които поставя правната
квалификация на престъплението, при условията на чл. 93, т. 9 НК и обсъждане на
обективираната в термина „маловажен случай“
законодателна воля, следва да се преценят в кумулативна даденост, както
обстоятелствата относно обществената опасност на деянието, в контекста на
неговите времеви и пространствени измерения, реализирания механизъм,
характеризиращите инкриминирания предмет особености, липсата или
незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите,
ръководещи дееца, социалните отражение и отзвук на престъплението, така и
фактическите данни досежно личността на автора на престъпното посегателство.
В случая размерът на инкриминираната вещ е в размер от
200,00 лева, които съпоставени с минималната работна заплата към извършване на
деянието, е под установения размер на една минимална работна заплата в
страната. Механизмът на извършване на деянието се характеризира с изключителни
дързост и ловкост, доколкото пострадалият се е намирал в близост до мястото на
извършване на деянието, при това непосредствено след проявените от страна на
пострадалия милосърдие и щедрост да нахрани
подсъдимия. Както е видно от решение №6 от 02.02.2015г.
на ВКС по н. д. № 1742/2014г., ІІІ н. о. : „Привилегированият състав на кражба
– чл. 194, ал. ІІІ от НК е приложим единствено към основния състав на
престъплението – чл. 194 от НК. За състава по чл. 195, ал. І, т.7 от НК,
какъвто е осъществения от подсъдимия И., законодателят не е предвидил маловажен
случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК .
ПО
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЯТА:
При
определяне на наказанието, съдът отчете като отегчаващи вината обстоятелства - проявената
дързост при осъществяване на изпълнителното деяние, липсата на трудови навици у
подсъдимия и трайно установения престъпен начин на живот (по арг. от приобщената по делото справка за съдимост, от която
е видно, че първоначалното осъждане на И. от 2004г. и до момента е осъждан 4
пъти), както и смекчаващите такива –
младата възраст на подсъдимия, ниският му социален статус, липсата на настъпили
значителни вредни последици, след което намери, че на подсъдимия И. следва да
бъде определено наказание лишаване от свобода при условията на чл. 54 от НК,
както и че подходящ размер в случая се явява – 1 (една) година. На основание
чл. 57, ал. І, т.3 от ЗИНЗС съдът определи първоначален строг режим на
изтърпяване на наказанието от подсъдимия И.. Съдът счете, че именно това по вид
и размер наказание ще способства за постигане целите на наказанието, установени
в чл. 36 от НК.
На основание чл. 189, ал. ІІІ от НК, съдът осъди
подсъдимия В.А.И. да заплати направените по делото разноски в размер на 120,40
лв., от които 50,40 лв. по сметка на ОД на МВР-Плевен и 70,00 лв. по сметка на
Районен съд – Плевен.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: