Р Е
Ш Е Н
И Е
486/8.4.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 28.02.2020 година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа
докладваното от районния съдия НАХД № 308
по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН и е образувано по жалба на "А.Х." ЕООД, срещу
Наказателно постановление №03-011763/04.09.2019 год. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” –гр.Варна, с което за нарушение на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.2 от КТ , на основание чл.416, ал.5 вр.чл.414, ал.1 от КТ на дружеството
е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер
на 1700лв.
В
жалбата се сочи, че обжалваното наказателно постановление е връчвано по реда на
чл. 58, от ЗАНН. Изтъква се, че НП е незаконосъобразно, поради допуснати
нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния
закон. Твърди се, че управителят не е запознат със съдържанието на съставения
АУАН и не е имал възможност да направи възражения или да представя документи в
срока по чл. 44 от ЗАНН. Твърди, че при явяването му в Областна дирекция
Инспекция по труда Варна на 02.12.2019 г. му е било отказано да се запозне с административно-наказателната преписка и да
получа издадените АУАН и Наказателно постановления. По изложените съображения,
моли да бъде отменено НП изцяло, алтернативно да се намали наложената на
санкцията до предвидения от закона минимум.
В съдебно
заседание въззивната страна, не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно
заседание се представлява от ю.к.Ошавкова, която
оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено, като счита, че в хода на АНП не
са допуснати нарушения. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
През месец юни 2019г служители на Д“ИТ“ – Варна, сред които св. К.Д.,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на
„"А.Х." ЕООД, ЕИК ***. Повод за проверката бил получен сигнал от
служител на дружеството за неизплатени трудови възнаграждения. Във връзка с
подадения сигнал св. Д. и нейни колеги посетили седалището на дружеството – к.к.“Чайка-3“, х-л „**“, оставили призовка и иззискани
документи по спазване на трудовото законодателство. Към този момент дружеството
се представлявало от трима управители- Д* Б* Б*, И* М* И* и А* А* Г*, като представителството на И* /съобразно отразеното в Търговския
регистър - общодостъпен за всички/ се осъществявало винаги заедно с някой от
другите двама управители.
Впоследствие в
Д“ИТ“ – Варна били представени изисканите документи. След проверка на
документите в това число и разчетно-платежна ведомост
за месец април 2019г., предоставени от
дружеството, св. Д. констатирала, че на лицето С* Ж* С*, работещ на длъжност „пазач-портиер“ не
било изплатено в уговорения срок договореното трудово възнаграждение за
извършената работа през месец декември 2019г.. До приключване на проверката, в Д“ИТ“ не били представени доказателства за
изплатеното трудово възнаграждение за месец април 2019г.
При тези констатации св.Д.
преценила, че възз. дружество е допуснало нарушение
на трудовото законодателство. На 19.07.2019г. тя изготвила покана изх.№19067913/19.07.2019г.
до дружеството чрез неговите управители, за явяване на 26.07.2019г. на в
09.00ч. в Д“ИТ“-Варна за съставяне на АУАН. Поканата била публикувана на
19.07.2019г. на интернет страницата на ИТ и била поставена на таблото за
съобщения в Д“ИТ“-Варна, като била свалена на 27.06.2019г..
На 26.07.2019г. св.Д. констатирала, че
представляващите и управляващи „"А.Х." ЕООД не са се явили за
съставяне на АУАН. Поради това на 29.07.2019г. св.Д. съставила АУАН
бл.№03-011751 срещу дружеството. В съдържанието на акта било посочено, че
дружеството е допуснало нарушение на чл.128, т.2 вр.
чл.270, ал.2 от КТ, тъй като на лицето Цветан Димитров Николаев, работещ на
длъжност „готвач“ не било изплатено в уговорения срок договореното трудово
възнаграждение за извършената работа през месец април 2019г. За дата на
извършване на нарушението била определена датата, 31.05.2019г. , тъй като
съобразно представените от дружеството вътрешни правила срокът за заплащане на
трудовото възнаграждение бил не по-късно от 30-то число на месеца, следващ
месеца , за който се начислява заплатата. АУАН бил съставен в отсъствието на
представляващите дружеството и не им бил предявен и връчен. По седалището на
дружеството било изпратено едно писмо с обратна разписка, чрез неговия
управител Диян Божков, с която го уведомявали, че са съставени множество АУАН
срещу дружеството, в това число и АУАН бл.№03-011751, като ведно с писмото били
изпратени и АУАН. Писмото с обратна разписка било върнато в цялост в Д“ИТ“ на
19.08.2019г. с отбелязване , че пратката е непотърсена. Била предприета
процедура по чл. 416, ал.3 от КТ , като на 21.08.2019г. като АУАН бил публикуван на
интернет страницата на ГД“ИТ“ и бил счетен за връчен след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението.
На 04.09.2019 г.
административно наказващия орган приключил административно наказателната
преписка, като издал обжалваното НП. С него той възприел фактическите и
правните констатации на актосътавителят Д.
и наложил на въззивното дружество
административно наказание от вида имуществена санкция.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания,
писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протоколи за извършена
проверка, протоколи за публикуване на съобщения призовки, съобщения, заповеди, ведомости и др.които съдът кредитира изцяло
като достоверни и непротиворечиви.
Съдът кредитира показанията на
св.К.Д., тъй като същите кореспондират с писмените доказателства събрани по
делото.
Съдът изцяло кредитира
писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по
делото, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена
е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 7-дневен срок от узнаване за издаденото НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение.
Съдът намира, че жалбата е депозирана
в законоустановения срок, тъй като АНО не е
ангажирал доказателства за редовното връчване на НП. Съдът приема че между
страните липсва спор относно адреса на жалбоподателя- гр.Варна, к.к.“Чайка-3“, хотел „Орхидея“– адреса отбелязан в НП и
фигуриращ в Търговския регистър и понастоящем. Съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН,
когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е
неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то се счита за връчено
от деня на отбелязването. В случая оригинал на НП /приложен по преписката/ не
съдържа отбелязване, че лицето не е намерено на посочения адрес. Настоящата
инстанция счита че не са изпълнени предпоставките визирани в нормата на чл. 58
ал.2 от ЗАНН, за да се приеме че следва да се приложи посочената норма. На
първо място, липсва отбелязване в НП на коя дата жалбоподателя е бил търсен на
посочения адрес за връчване на НП, както и отбелязване че не е открит на
адреса. Първото има значение за установяване факта на влизане на НП в сила, тъй
като съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН дата отбелязана върху НП доказва че органа е
извършил опит да го връчи на наказаното лице. От което следва, че от тази дата
започва да тече и определеният от законодателят 7-дневен срок за обжалването му
пред въззивната инстанция. И едва след
изтичане на този срок и ако НП не е обжалвано от нарушителя, НП влиза в сила. В
настоящия случай липсва отбелязване в НП кога според АНО същото е
връчено и влязло в сила , тъй като очевидно АНО го е приел за влязло в законна
сила щом го е изпратил за събиране по принудителен път. НП би влязло в сила
едва след изтичане на 7-дневния срок, считано от датата на отбелязване върху НП
че нарушителят не е открит на посоченият от него адрес. НП би влязло в сила
обаче, само ако е било редовно връчено и необжалвано в срок. В случая
НП не е било редовно връчено. Отбелязване в НП по смисъла на чл. 58 ал.2 от ЗАНН не е направено. Съгласно тази норма, отбелязването следва да е освен, че
лицето не е намерено на посочения от него адрес, което както съдът посочи
по-горе липсва, но така и че новият му адрес е неизвестен. Посочената правна
норма съдържа две кумулативни предпоставки: ненамиране на нарушителя
на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Следва и двете
предпоставки да са налице, за да се счита че състава на нормата на чл. 58 ал.2
от ЗАНН е изпълнена. Липсват и двете предпоставки – органа не е посочил в НП
начинът на връчване, респективно причините довели до невръчването му
на жалбоподателя и не е извършил необходимите действия за да
установи, че адресът на лицето е неизвестен. Съдът намира също така, че
изпращането писмо с обратна разписка не е достатъчно за да обоснове
извод, че лицето не е намерено на адреса. Видно от приложеното известие за
доставяне, Български пощи удостоверяват на 08.10.2019г. че „пратката е
непотърсена“.. От това отбелязване няма как да се да се приеме, не само,
че адресатът не е намерен на адреса, а и че има нов адрес, неизвестен
никому. Съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 1, т. 2 от Закона за
пощенските услуги условията за доставянето на пощенските пратки и на пощенските
колети се определят с общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на
съобщенията. Съобразно разпоредбата на чл.
5, ал. 1 и 2 от Общите правила за
условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети препоръчаните
пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис. Препоръчаните
пощенски пратки може да се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството
на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ
за самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на лицето,
получило пратката. Когато при посещението на адреса поради отсъствие на
получателя по ал. 1 или лицето по ал. 2 пощенската пратка не може да бъде
доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана
получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок,
определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни
от датата на получаване в пощенската служба за доставяне. Броят на служебните
известия и времевият интервал на уведомяване на получателите се определят от
пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите, като броят
на служебните известия е не по-малък от две.
Анализът на цитираната разпоредба обосновава извод, че препоръчано писмо
с известие за доставяне може да бъде върнато от пощите с формалната причина
„непотърсено" и „отсъства“, съобразно правилата на оператора.
Обстоятелството, че получателят на писмото не се е явил в съответния пощенски
клон да го получи, при спазване на цитираната разпоредба на чл. 5, ал. 3 от
Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските
колети, освобождава пощите от задължението им отново да търсят получателя на
адреса. При това положение не може да се обоснове извод, че препоръчаното
писмо, върнато от пощите по причина „непотърсено", осъществява хипотезата
на чл. 58, ал. 2, пр. 1 от ЗАНН – нарушителят не е намерен на посочения от него
адрес. Отбелязването от страна на приемащата пощенска станция, че
"пратката не е потърсена от получателя" не следва да бъде тълкувано в
смисъл, че лицето е непознато на този адрес, респ. че се е преместило на друг
адрес или е заминало. Понятието "адресатът е заминал" включва
отсъствие на лицето за по-продължителен период /макар без смяна на адреса/ и предпоставя наличието не на инцидентно /временно/
отсъствие, каквото представлява отсъствието в два, макар и непоследователни
дни. Поради това настоящият въззивен състав
намира, че НП не е връчено редовно /по разписан в закона ред при наличие на
разписаните предпоставки/ на жалбоподателя и до датата на съдебното заседание,
поради което въззивната му жалба не би
могла да се явява просрочена. Последната е депозирана пред ВРС на 03.12.2019г.,
след случайно узнаване за издаденото НП и предвид липсата на годни
доказателства по преписката за редовното връчване на НП, съдът счита същата за
подадена в срок. В горния смисъл изобилства практика на касационната инстанция
по идентични казуси- например Определение по частно к.адм.дело
№ 3 по описа на Административен съд гр.Варна за 2016 година;
Определение по частно к.адм.д.№ 4041 по описа на съда
за 2012г.; Определение по частно к.адм.дело №
3548 по описа на Административен съд гр.Варна за 2014 година; Определение по
частно к.адм.д.№ 2966 по описа на съда за 2014г.;
Определение по частно к.адм.д.№ 2342 по описа за 2018 година на
съда ;Решение по к.н.а.х.д. № 459 по описа за 2016 г. на
Административен съд – Варна и много други.
Поради
това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбите на чл.416,
ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповеди, АУАН и НП са издадени от
компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване
на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от
Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на
труда и социалната политика. Съгласно
чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно
ведомствената принадлежност на актосъставителите.
Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда”
или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП
е било издадено от директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е
приложената по делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на
12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП
по актове съставени от инспектори от „ „ИТ“.
АУАН
и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
Въпреки
горното, съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални
нарушения.
В
хода на АНП е нарушена процедурата по съставяне и връчване на АУАН, поради
което е ограничено правото на защита посредством нарушеното право на участие в
АНП на санкционираното лице.
На първо място АУАН е съставен на осн. чл.40
ал.2 от ЗАНН в отсъствието на нарушителя. Настоящият състав намира, че предвид
липсата на каквито и да е данни поканата за съставяне на АУАН да е стигнала до
дружеството чрез неговите управители, АНО е нямал законово основание да
пристъпи към съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя. Не е налице нито една
от двете хипотези на чл.40, ал.2 от ЗАНН, както счита АНО. На първо място
покани за съставяне на АУАН видно от доказателствата по делото не са били
изпратени до дружеството, чрез неговите управители, а са били публикувани в интернет страницата на ГД „ИТ“
и на таблото за съобщенията в местната дирекция . Следователно АУАН е съставен
в нарушение на закона и изначално е компрометирано протеклото АНП. Доколкото
именно с АУАН се слага началото на наказателното преследване, правото на защита
на лицето е засегнато по много съществен начин.
На следващо място АУАН е връчен по реда на чл.
416, ал.3 от КТ. Посочена
разпоредба за връчването на АУАН е специална по отношение на аналогичната обща
разпоредба на ЗАНН, поради което приложима е първата. Разпоредбата
предвижда, че актът за установяване на административно нарушение се
връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се
изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде
намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота,
връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта,
подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на
съответния орган по чл. 399, 400 и 401. Специалният ред за връчване
на АУАН по чл.
416, ал. 3 от КТ предполага
връчване по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка само и единствено при
невъзможност за лично връчване на нарушителя срещу подпис, в случая на
представляващия нарушителя. Разписана е процедура и ако лицето не бъде намерено
на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота- връчването
се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на
връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган
по чл. 399, 400 и 401. Използването на последния способ е възможно само при
кумулативно наличие и на двете предпоставки- невъзможност за лично връчване на
представител на нарушителя и при ненамиране на адреса на управление. В случая
по АНП не са приложени каквито и да било доказателства, че представляващите
дружеството са били търсени, призовавани и прочие за връчване на АУАН. Покани
за съставяне на АУАН дори не са били изпратени до управителите на дружеството –
Божков и Гимбатова /управители към момента на
съставяне на АУАН видно от Търговския регистър-общодостъпен за всички/.
Представени са доказателства , че АУАН е изпращан по пощата за връчването му,
по седалището на дружеството, но пратката е върната от Български пощи непотърсена. Разпоредбата
от специалния закон /КТ/ следва да се тълкува през призмата на основния
принцип, че актосъставителят следва да осигури
предявяване на АУАН лично на нарушителя, независимо дали актът е съставен в
присъствието или в отсъствието на нарушителя. Така и в разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, която действително се явява общ закон,
неприложим в случая, но изисква предявяване и подписване на съставен АУАН и в
отсъствието на нарушителя. В случая липсват данни за невъзможност за лично
връчване на АУАН на представител на нарушителя. Поради което неправилно актосъставителят е пристъпил към връчване на АУАН чрез
изпращане на препоръчано писмо с обратна разписка. Нещо повече, липсват
доказателства, че лицето не е намерено на посочения адрес, тъй като писмото, с
което е изпратен АУАН е върнато непотърсено, което както бе отбелязано по-горе
в мотивите на решението е съвсем различна хипотеза от ненамирането на лицето на
адреса.
Всъщност актосътавителят е нямала
никакво правомощие да предприеме връчване на АУАН чрез поставяне на
съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления
или на интернет страницата преди да изчерпа възможността за лично връчване на
представляващите дружеството /Божков и Гимбатова/. От анализа на чл. 416, ал. 3 от КТ се налага извод, че за да премине към
връчване на АУАН чрез публичното му оповестяване в интернет или на таблото за съобщения в Д“ИТ“, АНО
следва да е установил императивно изискуемата от разпоредбата предпоставка -
невъзможност за връчване на нарушителя срещу подпис. Което означава, че е
следвало да бъдат положени усилия за установяване на управителите и връчване на
АУАН срещу подпис. За подобни „процесуални усилия“ от страна на актосъставителя доказателства в АНП липсват. От доказателствата по делото се налагат
обосновани констатации, че АНО не установил наличието на тази императивно
изискуема от правната норма предпоставка. Предвиденото задължение за
контролните органи за предявяване и връчване на АУАН представлява гаранция за
лицата, срещу които е повдигнато административно обвинение, че ще им бъде
осигурена възможността да упражнят в пълен обем правото си на защита. Като е
предприела подобни действия по връчване на АУАН при липса на предпоставките на
чл.416, ал.3 от КТ, актосъставителят е
опорочила цялото АНП. Преди издаване на наказателното постановление,
наказващият орган не е съобразил и приложил разпоредбата на чл. 52, ал.2 от ЗАНН и вместо да върне преписката
на актосъставителя, е пристъпил към
постановяване на своя краен акт. При това положение е допуснато съществено
нарушение на процесуалните превила, довело до съществено накърняване на правото
на защита на санкционираното дружество, като същото е било лишено от
възможността да разбере фактическия състав на обвинението, което му се повдига
и да организира адекватно защитата си. Всъщност първият момент, от който
наказаният субект участва в производството е в неговата съдебна фаза. АНО е
нарушил правото му на участие, респективно правото му на защита в досъдебната
фаза на процеса, като никога не е било спорно в теорията и съдебната практика,
че горното съставлява съществено процесуално нарушение, влечащо след себе си
незаконосъобразност на НП. В този смисъл изобилства съдебна практика на
Административен съд-гр.Варна по подобни казуси- например КНАХД № 2586/2019 г,
КНАХД № 2073 / 2019 г. КНАХД № 1879/ 2019 г. , КНАХД № 1712 / 2019 г. , КНАХД № 3261/2019г. и много други.
Поради това и съдът намира, че е неоснователно твърдението на
представителя на наказващия орган относно липсата на процесуални нарушения при
издаването на НП.
Предвид
горното, обжалваното наказателното постановление следва да бъде отменено с
оглед допуснатите съществени процесуални нарушения, неотстраними в съдебната
фаза на процеса.
От процесуален представител на Д“ИТ“ – Варна е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда.
В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, но предвид изхода на спора, по арг.
на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от съда.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №03-011763/04.09.2019 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” –гр.Варна, с което на "А.Х." ЕООД, ЕИК *** за нарушение на
чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.2 от КТ , на основание
чл.416, ал.5 вр.чл.414, ал.1 от КТ на
дружеството е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1700 /хиляда и седемстотин/ лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.