№ 3389
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20241110133322 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявените от „**********“ ЕАД срещу
ответника С. Б. В.-П., обективно и кумулативно съединени искове с правни
основания чл.79 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно осъждането на
ответницата да заплати на ищеца сумите, както следва: в размер на 184,63
лв.- за доставена от ищцовото дружеството топлинна енергия в периода от м.
05.2020г. до м.04.2022г., относно топлоснабден имот, находящ се в
гр.*************, апартамент , с аб. № ***** , ведно със законна лихва върху
тази сума считано от 07.06.2024 г. до изплащане на вземането, и мораторна
лихва в размер на 44,22 лв. за периода от 15.09.2021г. до 30.05.2024г., както и
сума за дялово разпределение за периода м. 04.21г.- м. 06.22г. в размер на
35,34лева главница, заедно със законна лихва от датата на исковата молба в
съда -07.06.24г. до окончателното изплащане на вземането, и 9,91лева –
мораторна лихва за забава върху сума за дялово разпределение за периода от
15.06.2021г. до 30.05.2024г.
Ищцовото дружество основава претенцията си на наличието на
облигационно правоотношение, възникнало с ответника въз основа на договор
за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно
чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо изричното им
приемане, както и с твърдението, че ответникът е собственик на процесния
имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия то е доставило за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно действалите Общи условия, плащането на цената на доставяната
топлинна енергия е дължимо в 45-дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнася, а след изтичането на този срок длъжникът е изпаднал в забава
1
и дължи заплащането на мораторна лихва върху просрочените задължения.
Твърди , че в изпълнение на нормативната уредба сградата-етажна
собственост, в която се намира топлоснабдения имот е сключила договор за
извършнване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с фирмата
„***********“ЕООД . Въз осонва на чл. 139,ЗЕ разпределението на топлинна
енергия между потребителите в сградата било извършвано по системата за
дялово разпределение по силата на договор с третото лице- помагач –
„***********“ЕООД .След края на отоплителния период били изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата – „***********“ЕООД на база на реален отчет
на уредите за дялово разпределение в съответствие с чл. 71 от Наредба
№2/28.05.2004г. за топлоснабдяването и Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването. Претендира осъждане на ответника за горепосочените
суми, които не били заплатени . Претендира и разноски за производството.
От страна на ответницата С. В.-П. е постъпило отговор , с който се
заявява, че не оспорва предявените искове, като са представени доказателства
за заплащане на задълженията от дата 22.07.24г. Моли за отхвърляне на
исковете.
С писмено становище по делото от 11.11.2024г. ищцовото дружество
заявява, че действително е налице погасяване на претендираните с исковата
молба суми, чрез заплащане , осъществено в хода на процеса. Доколкото
заплащането е станало след завеждане на делото, моли съда да се произнесе с
краен съдебен акт, като се присъди в полза на ищеца юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
След като взе предвид изложеното в исковата молба, отговора и
събраните доказателства по делото, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се оспорва от страна на ответницата, а и това се установява от
представения по делото НА за собственост на недвижим имот, придобит по
давностно владение и наследство № ******. / л. 9-11 от делото/ , че
ответницата е собственик на процесния имот до 16.06.22г., след което
апартаментът е отчужден- продаден на трето лице. Не се оспорва от страна на
ответницата и че в рамките на исковия период процесният имот е бил
топлоснабден.
Не се спори между страните и се установява от приетите писмени
доказателства, представляващи Протокол от Общо събрание на
собствениците на Етажната собственост, Заявление до ********** ЕАД , че
процесният топлоснабден имот-собственост на ответницата в рамките на
исковия период –м. 05.20г.- м. 04.22г. се намира в сграда Етажна собственост,
в която разпределението на топлинна енергия между потребителите е
извършвано от третото лице- помагач „***********“ ЕООД.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
2
В производството по делото се установи, че ответницата е била
собственик на топлоснабдения имот в сграда-Етажна собственост в рамките
на исковия периодм. 05.20г. – м. 04.22г. , поради което е била клиент на
топлинна енергия и между нея и ответното дружество е било налице
облигационно правоотношение по покупко-продажба на топлинна енергия.
До имота на ответницата е била доставяна топлинна енергия, поради което
последната следва да дължи и заплащането й съразмерно с кубатурата на
имота, за отдадената енергия от сградната инсталация.
При все че по делото се установи заплащане от страна на ответницата
на цялата, претендирана от ищцовото дружество сума, включително за
главница, мораторна лихва, разноски, законна лихва до датата на погасяване
на задължението от ответницата, което е видно и от приложен фискален бон,
то следва че това обстоятелство на основание чл. 235,ал.3 ГПК следва да бъде
взето предвид от съда при постановяване на решението му. Доброволното
плащане от страна на ответницата в хода на процеса се явява признание на
фактите, пораждащи отговорността й.
При това положение и с оглед на извършеното плащане на установените
за дължими суми, предявени с исковата молба от ищцовото дружество, следва
исковите претенции да бъдат отхвърлени, като погасени поради плащане в
хода на процеса. Ответницата с поведението си е станала повод за завеждане
на делото, поради което същата дължи и разноските за същото, каквито следва
да бъдат присъдени в полза на ищеца единствено за юрисконсултско
възнаграждение, определено в минимален размер.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „**********” ЕАД със седалище и адрес
на управление: гр. ********** и ЕИК **********, срещу ответницата С. Б.
В.-П. с ЕГН ********** обективно и кумулативно съединени искове с
правни основания чл. 79, ал.1 ЗЗД , вр. с чл 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за
осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата в размер
на 184,63 лв.- за доставена от ищцовото дружеството топлинна енергия в
периода от м. 05.2020г. до м.04.2022г., относно топлоснабден имот, находящ се
в гр.*************, апартамент , с аб. № ***** , ведно със законна лихва
върху тази сума считано от 07.06.2024 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 44,22 лв. за периода от 15.09.2021г. до
30.05.2024г., както и сума за дялово разпределение за периода м. 04.21г.- м.
06.22г. в размер на 35,34лева главница, заедно със законна лихва от датата на
исковата молба в съда -07.06.24г. до окончателното изплащане на вземането, и
9,91лева – мораторна лихва за забава върху сума за дялово разпределение за
периода от 15.06.2021г. до 30.05.2024г.
ОСЪЖДА С. Б. В.-П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА
3
„**********” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. ********** и
ЕИК **********, сумата от 100лева , представляваща разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер .
Решението е постановено с участието на трето лице- помагач на ищеца-
„***********“ЕООД .
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4