Определение по дело №642/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1276
Дата: 30 март 2023 г. (в сила от 30 март 2023 г.)
Съдия: Деница Добрева
Дело: 20233100500642
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1276
гр. Варна, 29.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20233100500642 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба вх.№
85694/12.12.2022г., подадена от ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК *********, със
седалище гр.София, срещу решение №3539/17.11.22г., постановено по гр.д.№2323/22г. на
ВРС, в частта, с която е осъдено ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД да заплати на Д. Т. Г.,
ЕГН **********, с адрес: гр. *** разликата над 5013.97 лева до претендираните 7983.97
лева( обжалваем интерес от 2970 лева), заявена като частична претенция от цялата в размер
на 11 083.97 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на лек
автомобил марка „***“, с рег. № *** в резултат на ПТП, настъпило на 17.01.2022 г. в гр.
Варна по вина на застрахован по „Гражданска отговорност“ при ответника ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД водач на МПС марка „***“, с рег. № ***, ведно със законната лихва за
забава от датата на подаване на исковата молба-24.02.2022г. до окончателното плащане, на
основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима. Същата отговаря на
изискванията на чл.260, т.1-4 и 7 и чл.261 ГПК.
В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението. Изложени са съображения, че при определяне на обезщетението при условията
на „тотална щета“ на увреденото имущество, съдът не е приспаднал т.нар.“ползи от
вредите“ и по този начин е допуснал неоснователно обогатяване. Счита, че всички части на
автомобила, които не се установява да са увредени, следва да се считат за „запазени“ и с
тяхната стойност следва да се намали размер на обезщетението. В тази връзка сочи, че по
отношение двигателя на автомобила не са забелязани деформации. Поддържа, че
определянето на запазени части е възможно. На самостоятелно основание оспорва
1
решението в частта, в която е уважен иска за законна лихва, като счита, че такава се дължи
от датата на дерегистрация на автомобила, за каквато няма данни. С оглед на изложеното
настоява за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване отхвърляне на иска.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна Д. Т. Г., чрез адв. А. депозира писмен
отговор. Акцентира, че ответникът не е въвел своевременно в процеса твърдение за наличие
на запазени части по автомобила. При завеждане на щета, на ответника е представен
автомобила, поради което същият е разполагал с възможност да направи такова възражение.
Позовава се, че по делото няма данни за съхранени детайли, които да могат да се предложат
на пазара за употребявани части. Счита, че обезщетението следва да съответства на
действително претърпените вреди към датата на ПТП (9900 лева), като от тази сума следва
да се приспадне сумата от 1 916,03 лева- заплатена извънсъдебно обезщетение. Настоява за
потвърждаване на решението.
С въззивната жалба въззивникът е направил доказателствено искане за допускане на
САТЕ, която да дадени заключение относно вида и стойността на запазените части по
автомобила. Искането за допускане на експертиза не е мотивирано от въззивника с
извършени от първоинстанционния съд процесуални нарушения или на пропуски при
изготвяне на доклада по делото и указанията на съда до страните във връзка с доклада. На
следващо място страната не се е позовала своевременно на твърдения за запазени части, а
въвеждането им в производството на този етап от развитието му е недопустимо съгл. чл.
266, ал. 1 от ГПК. Следователно искането следва да се остави без уважение.
Водим от горното, съставът на въззивния съд
ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№ 85694/12.12.2022г., подадена от
ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, срещу решение
№3539/17.11.22г., постановено по гр.д.№2323/22г. на ВРС, в частта, с която е осъдено ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве АД да заплати на Д. Т. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***
разликата над 5013.97 лева до претендираните 7983.97 лева( обжалваем интерес от 2970
лева), заявена като частична претенция от цялата в размер на 11 083.97 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил марка
„***“, с рег. № *** в резултат на ПТП, настъпило на 17.01.2022 г. в гр. Варна по вина на
застрахован по „Гражданска отговорност“ при ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД водач на МПС марка „***“, с рег. № ***, ведно със законната лихва за забава от датата
на подаване на исковата молба-24.02.2022г. до окончателното плащане, на основание
чл.432, ал.1 от КЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното с въззивната жалба доказателствено искане
на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за допускане на съдебно- техническа експертиза за
установяване вида и стойността на запазените части по автомобила.
2
НАСРОЧВА съдебно заседание за 10.05.2023г от 13.15 часа.
На осн. чл. 7 вр. чл. 100 ГПК допълнително указва на страните да представят справка
за разноските пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им, като
при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания в последното по делото
заседание) правото им за искат изменение на размера, определен от съда ще бъде
преклудирано.
Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3