РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Варна, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Пeтрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Н.
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20233000500009 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Г. П. Г.
от гр. Генерал Тошево, обл. Добрич чрез адв. Р. Д. от АК-Варна, насочена
срещу решение № 260053/27.06.22г. по гр. д. № 364/16г. на ОС-Добрич, с
което въззивникът е осъден да заплати на Ж. К. П. от гр.Добрич, на основание
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сума в размер на 42 000 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, причинени на ищцата от ответника с извършено от
последния спрямо нея противоправно деяние, за което същият е признат за
виновен и наказан с влязла в сила на 24.06.2021г. присъда №
260010/23.02.2021г. по НОХД №226/2018г. на Добричкия районен съд, ведно
със законната лихва върху горната сума, считано от датата на предявяване на
исковете 29.06.2016г. до окончателното й изплащане; сума в размер на 8 847
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва върху главницата от 42 000 лв. по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода
29.06.2013г.-28.06.2016г. вкл., както и сторените в първата инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 4 729.35 лв. В жалбата се твърди, че
съдът неправилно е приложил относимите материални и процесуални норми
и не е обсъдил и анализирал правилно събраните по делото доказателства.
Поради това се счита, че решението е неправилно и необосновано и се
претендира неговата отмяна в обжалваните му части. Освен това се счита, че
1
решението евентуално е недопустимо поради нередовност на предявените
искове по съображения, изложени в отговора на исковата молба и в тази
връзка се претендира неговото обезсилване. Излага се, че неправилно е била
приложена нормата на чл. 300 от ГПК, тъй като влязлата в сила присъда се
ползва със сила на пресъдено нещо единствено за изчерпателно посочените
обстоятелства, а всички останали постановки в присъдата не се обхващат от
установителното действие и е недопустимо гражданският съд да приема за
установени съдържащите се в присъдата констатации, които не са обхванати
от силата на пресъдено нещо. Поддържа се, че ответникът не се е
облагодетелствал с никакви парични суми, тъй като получените такива са
били изразходвани за нужди на представляваната от него кооперация. Освен
това той не е въвеждал в заблуждение ищцата, тъй като всички важни за
планирания договор факти са били публично известни. Наказателното
производство е приключило бързо и с този резултат единствено поради
тежкото емоционално и психическо състояние на подсъдимия и за да не се
утежнява допълнително същото. Поддържа се още, че част от получените от
ищцата суми, ответникът й ги е върнал преди започване на досъдебното
производство и това е установено, както от направените признания от самата
нея в това досъдебно производство, така и от гласните доказателства по
настоящото дело. По този начин и след като по делото не са били обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства относно
релевантните по спора факти, съдът е допуснал друго процесуално
нарушение. Поддържа се още, че незаконосъобразен се явява изводът на съда
и във връзка с релевираното от ответника възражение за погасяването на
предявените искове по давност. Самата ищца е признала, че е предала сумата
от 12 000 лв. през първата половина на м. юни на 2011г., поради което и е
изтекла общата погасителна давност към момента на подаване на исковата
молба. Изпълнителното деяние е било завършено с предаването на сумите на
ответника, поради което и същият е бил известен като деец от този момент, а
не от момента, който е приел съдът – когато ищцата е осъзнала, че е въведена
в заблуждение. На последно място се поддържа, че първоинстанционният съд
е допуснал и процесуално нарушение като не е съобразил депозираната от
ответника молба на 18.04.22г. с искане за събиране на допълнителни
доказателства чрез изготвяне заключение по допълнителна ССчЕ. В тази
връзка са отправени доказателствени искания пред въззивната инстанция.
Претендира се присъждането на разноски.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна Ж. К. П. чрез адв. Ю. О. от АК-Добрич, с който същата е
оспорена като неоснователна. Счита се, че обжалваният акт е правилен,
обоснован и постановен в съответствие с процесуалните и материални норми,
при пълнота на събраните доказателства, ценени в тяхната съвкупност. Точно
е била приложена нормата на чл. 300 от ГПК при зачитане на влязлата в сила
осъдителна присъда по отношение на ответника – че същият виновно и
противоправно е увредил ищцата, въвеждайки я в заблуждение, че ще й
2
продаде магазин на РПК „Наркооп“ в гр. Ген. Тошево, за което тя му е
предала сумата от 42 000 лв., която е получена от ответника в негова полза.
Изцяло се споделят мотивите на първоинстанционния съд в тази насока.
Направените изявления от ищцата в рамките на досъдебното производство за
върнати от ответника суми са били отречени от нея в рамките на съдебното
следствие, обяснявайки, че предходните изявления са били направени поради
обещанието на Г., че ще й върне парите и за да му се подобри положението в
наказателния процес. Фактът на връщането на парите не е бил доказан и със
събраните по настоящото дело гласни доказателства. Изцяло се споделят
съображенията на съда за отхвърляне на възражението за изтекла погасителна
давност. Считат се за неоснователни доказателствените искания, тъй като в
проведеното на 18.04.22г. съдебно заседание ответникът не е представил нова
счетоводна документация, за да бъде изпълнена допълнителната задача от
вещото лице по ССчЕ, а от друга страна е налице осъдителна присъда за това
кой се е облагодетелствал със сумата от 42 000 лв. Претендира се
обжалваното решение да бъде потвърдено и на въззиваемата да се присъдят
разноските по делото.
Решението не е обжалвано и влязло в сила в частта му, с която е
отхвърлен иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата от 42 000 лв.
в частта за периода от 04.07.11г. до 28.06.13г. включително.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от
обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт, при наличието на
доказателства за надлежна представителна власт и редовност на жалбата,
поради което и същата се явява допустима.
В открито с.з. пред въззивния съд процесуалните представители на
всяка от страните поддържа изразените в жалбата и в отговора й становища.
За да се произнесе настоящия състав на съда съобрази следното от
фактическа и правна страна:
Исковото производство е образувано въз основа на подадената на
29.06.16г. искова молба от Ж. К. П., с която е претендирала осъждането на
ответника Г. П. Г. да й заплати сумата от 42 000 лв. като обезщетение за
причинена вреда от виновното и противоправно поведение, изразяващо се в
осъществена измама, че ще й продаде недвижим имот, евентуално - като
получена без основание, както и да й заплати сумата от 8 847 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва върху главницата от 42 000 лв. за периода 04.07.2011г. до подаването
на исковата молба, както и законна лихва от исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Ищцата е твърдяла, че във връзка с
упражняваната от нея търговска дейност през 2011г. на нея й е било
необходимо търговско помещение. Двамата със съпруга си П. харесали
магазин в центъра на гр. Генерал Тошево, който се отдавал под наем от
физическо лице. Наели магазина от него и извършили ремонт. Няколко
3
седмици след откриването на магазина, ответникът Г., който бил председател
на РПК „Наркооп“, гр. Ген. Тошево, уведомил ищцата, че магазинът е
собственост на кооперацията, а не на наемодателя и предстои продажбата му.
Предложил на ищцата представляваната от Г. кооперация да й продаде
обекта, но поставил условието цената да бъде предварително платена. Тъй
като ищцата била направила вече разходи за ремонта на търговския обект и
желаела да осъществява чрез него търговската си дейност, тя предала на
ответника на 04.07.11г. наличната сума от 12 000 лв., както и допълнително
сумата от 30 000 лв. , осигурена чрез банков ипотечен кредит. Ищцата
поискала собствеността да бъде прехвърлена, но ответникът заявил, че е
безсмислено да се харчат пари за заплащането на такси и това можело да
стане по-късно. За платената сума от 12 000 лв. ответникът издал документ,
че е получил лично парите, а за сумата от 30 000 лв. била издадена квитанция
от кооперацията с отразяването, че платец е ЕТ „К. – П.П.“ – съпругът на
ищцата в търговското му качество на ЕТ. Няколко месеца по-късно магазинът
бил продаден на търг и закупен от трето лице. При среща с ответника ищцата
му заявила, че е била измамена и поискала да й върне парите, а ако у него не е
бил налице умисъл за измамата – да й върне парите като дадени без
основание. Поради незаплащането на сумата ищцата подала жалба в
прокуратурата. На 29.03.14г. починал съпругът на ищцата, след което техните
две деца й цедирали наследствените си части от вземането на ЕТ „К. – П.П.“
към ответника Г..
В предвидения срок е депозиран отговор на исковата молба от
ответника Г., с която исковете са оспорени като неоснователни. Поддържа се,
че ако ищцата въобще има някакви облигационни вземания, то те са срещу
РПК „Наркооп“, гр. Ген Тошево, тъй като парични суми не са постъпили в
патримониума на ответника, а са влезли в имуществото на представляваната
от него кооперация и са били изразходвани за задоволяване на нейните
нужди. Освен това голяма част от дадените парични суми са били върнати на
ищцата, за който факт е налице нейно признание. Отрича да е въвеждал в
заблуждение ищцата относно обстоятелствата, свързани с продажбата и
възможността за придобиването на магазина, още повече, че се касае до
публично известни факти, за които всеки може да се осведоми. Отделно от
това се поддържа, че ищцата не е надлежно материалноправно легитимирана
да претендира цялата сума, тъй като не е налице делба на предприятието на
ЕТ на починалия й съпруг; не е налице съобщаване на длъжника извършената
цесия на вземания от предприятието на ЕТ на починалия й съпруг; договорите
за цесия са нищожни поради липсата на предмет (липсата на
индивидуализация на прехвърленото вземане), както и наличието в тях на
признание, че прехвърляното вземане не съществува. Релевирано е и
възражение за погасяването по давност на част от вземането, предмет на
предявените искове, тъй като сумата от 12 000 лв. е била платена от ищцата в
началото на м. 06.2011г. В допълнителна молба от 30.01.17г. ответникът е
посочил, че ищцата и съпругът й са знаели за наложените върху имота вещни
4
тежести, както и за обявяването на продажбата на магазина на публичен търг.
С оглед така наведените от ищцата твърдения по фактите и
отправените въз основа на тях искания предявените искове следва да се
квалифицират като главен – за заплащане на обезщетение на имуществени
вреди в размер на 42 000 лв. от извършено от ответника непозволено
увреждане, изразяващо се във възбуждането и поддържането на заблуждение
у ищцата, че в качеството му на председател на РПК „Наркооп“, гр. Ген
Тошево, ще й продаде имот на кооперацията, което не е станало, но са му
били заплатени паричните средства като покупна цена (иск по чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД), евентуален – за връщане на сумата като платена на ответника без
основание – иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД . Предявената акцесорна
претенция за заплащане на законната лихва за забава върху претендирата
сума, считано от датата на деликта/плащането, до подаването на исковата
молба, в размер на 8 847 лв., следва да се квалифицира като иск по чл. 86, ал.
1 от ЗЗД.
В първото по делото съдебно заседание представителят на ищцата се е
позовал на влязлата в сила осъдителна присъда по отношение на ответника по
НОХД № 226/18г. на РС-Добрич, с която същият е бил признат за виновен в
извършването по отношение на ищцата на деяние по чл. 209, ал. 1 от НК – че
е била измамена от него, давайки му сумата от 42 000 лв., както и че тази сума
не е била върната от ответника на ищцата. Позовава се на нормата на чл. 300
от ГПК относно пределите и задължителността на присъдата за предмета на
настоящото дело – относно виновното, и противопровано деяние на
ответника, което е нанесло вреди на ищцата в установения от наказателния
съд размер. Допълнено, че ответникът умело е манипулирал ищцата чрез
даваните многократно обещания както преди образуване на наказателното
производство, така и по-късно – че ще започне да събира суми, за да й върне
парите, което обаче не е станало. Направените в рамките на досъдебното
производство изявления от ищцата, че ответникът й е връщал парични суми,
били направени в труден за нея период след смъртта на съпруга й (настъпила
на 29.03.2014г., видно от представеното на л. 11 удостоверение за
наследници на П.Н.П.), както и извършени под въздействието на обещанията
на ответника. Отрича да са й връщани пари от ответника. В с.з. на 13.12.21г. е
допълнено, че направените неверни изявления от ищцата в хода на
досъдебното производство за върнати й от него парични суми, са били под
въздействие на лъжите му, че ще й върне сумите и за да му подобри
положението в наказателното производство. Липсата на върнати суми обаче
се установява чрез постановената присъда, тъй като размерът на вредите е
квалифициращ деянието признак и имат съществено значение за размера на
определеното на ответника наказание.
Видно от представеното с исковата молба заверено копие на документ,
именуван „договор“, съставен на 04.07.11г., че в него ответникът Г. е заявил,
че получава сумата от 12 000 лв. за продажба на имот (част от сградата) на
РПК „Наркооп“, намираща се на ул. „Трети март“, № 3, застроена площ от
5
100 кв.м., на Ж. К. П. и П.Н.П., представляван от управителя на РПК Ген.
Тошево Г. П. Г.. Като броил сумата се е подписала ищцата, а като получил
сумата – ответникът, в качеството си на управител на РПК. На 04.07.11г. е
била издадена и квитанция от РПК „Наркооп“, Ген. Тошево за „внесен
депозит“ в размер на 30 000 лв. от ЕТ „К. – П.П.“.
Ответната страна е направила оспорване на автентичността на двата
документа, както и на датата на плащането на сумата от 12 000 лв., отричайки
това да е станало на 04.07.11г. Доказателства в подкрепа на оспорването на
автентичността не са били ангажирани (допуснатата графологична
експертиза не е била осъществена поради отказ на ответника да внесе
определения от съда депозит и същата е била заличена с протоколно
определение от 13.12.21г. – л. 253). Поради това настоящият съд приема, че
документите са били издадени от ответника.
Видно от представените от ответника протоколи за разпити на ищцата
като свидетел, проведени в рамките на воденото срещу Г. ДП № 70/14г., че на
13.05.14г. ищцата е изложила, че след като разбрали за продажбата на
магазина, започнали да търсят Г. П. да им върне парите, които са му дали.
Имали уговорка П. да върне парите заедно с лихвите по кредита на ищцата. П.
й е давал пари на няколко пъти по 300 лв., по 700 лв., по 800 лв. и няколко
пъти по 1 000 лв. Не са били съставяни документи за връщането и
свидетелката не е могла да каже каква точно сума е била върната. На
02.10.14г. ищцата е заявила пред разследващ полицай, че след като магазинът
бил продаден и всичко станало ясно, П. (ответникът) й е връщал различни
суми. Общо й върнал около 10 000 лв. Обяснява, че идвал почти всеки ден и
даже плачел в магазина, обещавайки да върне парите. До началото на 2013г. е
връщал малки суми пари и по нейна преценка оставали още около 35 000 лв.
за връщане (л. 198-201 от делото).
При разпита на ищцата в съдебната фаза на наказателния процес
против ответника, осъществен от съда на 06.02.19г. в качеството й на
свидетел и частен обвинител (л. 157-175 от НОХД № 226/18г. на ДРС ),
същата е заявила, че след като е платила парите на Г., продължила да работи в
магазина още около 2 месеца, когато се разчуло, че обектът ще се продава на
търг. Г. я успокоил, че търг няма да има, но след около 2-3 седмици при
ищцата отишъл купувачът У., който й съобщил, че е новият собственик на
магазина и трябва да му освободи помещението. Преди това ответникът я
успокоявал, че магазинът е техен и може да си правят ремонта и
подобренията в него. Едва когато му платила и сумата от 30 000 лв. Г. я
уведомил, че целият обект е ипотекиран заради получен заем, но кредитът ще
изтече м. септември и тогава ще й даде документ за собственост. Преценила,
че до посочения момент остават само два месеца и била спокойна. Споделя,
че и през ума й не е минавало, че ответникът може да я излъже. След като
магазинът бил продаден на трето лице, ищцата отишла при Г. и поискала той
да й върне парите. Последният обещал, обаче никакви пари не й е върнал.
Казал й, че ще продаде някакъв имот и ниви и щял да й върне 10 000 лв., но
6
пак я е излъгал и нищо не й е върнал. По-нататък в разпита П. отново заявява,
че никакви пари подсъдимият не й е връщал. На въпроса защо на досъдебното
производство е заявявала, че Г. й е връщал пари, същата отговаря, че тогава
не е знаела какво казва, тъй като мъжът й е бил починал скоро, била е в
депресия. И отново поддържа, че никакви пари не е получавала от Г..
От материалите по приложеното НОХД № 226/18г. на РС-Добрич се
установява, че с влязла в сила на 24.06.2021 г. присъда № 260010/23.02.2021г.,
ответникът, като подсъдим, е бил признат за виновен в това, че:
- През периода от началото на месец юни 2011 г. до първи юли 2011
година включително, в гр. Генерал Тошево, в качеството си на длъжностно
лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, в кръга на неговата длъжност-
председател на РПК „НАРКООП“ - гр. Генерал Тошево, ЕИК *********, с
цел да набави за себе си имотна облага (парични средства) възбудил, като й
предложил за продажба и поддържал, че това ще стане след заличаване на
договорна ипотека от кредитора на горната РПК - ТБ „Юнионбанк“ АД,
заблуждение у Ж. К. П., че ще й продаде търговски обект в гр. Генерал
Тошево на ул.„Трети март“ № 3-собственост на кооперацията, и с това й
причинил имотна вреда в размер на 12 000 лева;
- На 04.07.2011 г. в гр. Генерал Тошево в качеството си на длъжностно
лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, в кръга на неговата длъжност -
председател на РПК „НАРКООП“ - гр. Генерал Тошево, ЕИК *********, с
цел да набави за себе си имотна облага (парични средства), възбудил, като й
предложил за продажба и поддържал, че това ще стане след заличаване на
договорна ипотека от кредитора на горната РПК - ТБ „Юнионбанк“ АД,
заблуждение у Ж. К. П., че ще й продаде търговски обект в гр. Генерал
Тошево на ул. „Трети март“, №3 - собственост на кооперацията, и с това й
причинил имотна вреда в големи размери - в размер на 30 000 лева, като
общият размер на причинената имотна вреда на пострадалата П. е 42 000 лв. и
е в големи размери, което съставлява престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т.
5, вр. чл.209, ал. 1 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е наложено
съответно наказание.
Със същата присъда ответникът е бил признат за виновен в
извършването на още две престъпни деяния по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл.
209, ал. 1 от НК, изразяващи се също във възбуждане (като предложил за
продажба същия търговски обект и поддържал, че това ще стане след
заличаване на договорна ипотека от кредитора на кооперацията - ТБ
„Юнионбанк“ АД) на заблуждение, осъществени спрямо Ж.С.М. (това деяние
е било извършено през м. май 2007г. и с причиняване на имотна вреда в
големи размери – 20 000 лв.) и спрямо В.Д.Я. (това деяние е било извършено
на 27.09.2010г. и с причиняване на имотна вреда в размер на 9 000 лв.). В
наказателното производство са били предявени от последните две физически
лица граждански искове за заплащане на обезщетение за причинените им
вреди в размер на заплатените от тях на ответника суми, но същите са били
7
отхвърлени поради погасяването ми по давност. Присъдата е потвърдена
изцяло с решение № 22/24.06.21г. по ВНОХД № 169/21г. на ДОС.
В мотивите към осъдителната присъда (л. 476 от НОХД № 226/18г. на
РС-Добрич) съдът е приел, че в началото на м. юни 2011г. подсъдимият взел
със своята кола ищцата и съпруга й от магазина в гр. Ген. Тошево и ги завел в
дома им в гр. Добрич. В автомобила на подсъдимия Ж. П. му предала сумата
от 12 000 лв., като не бил съставен никакъв документ за предаването. Прието
е още, че на 01.07.11г. П. е получила кредит от „Прокредит банк“ АД срещу
ипотека и на 04.07.11г. в присъствието на съпруга си предала на ответника
още 30 000 лв. (по настоящото дело е представен График за погасяване на
кредит, представляващ Приложение № 1 към кредитен договор № 251-
700430/29.06.11г., сключен с „Прокредит банк (България) АД“ за сумата от
30 000 лв., отпусната на 01.07.11г. на кредитополучателя ЕТ „Ж. П.-Дева“ и
солидарни длъжници Ж. К. П. и П.Н.П. – л. 9-10). Тогава били съставени
договора и квитанцията от ПКО съответно за двете суми и били подписани от
Г.. Прието е от наказателния съд, че до приключването на разследването,
подсъдимият не е върнал нито лев от даденото от П. във връзка с обещания
договор за покупко-продажба. В мотивите е прието още, че получените
парични средства от подсъдимия Г., платени му от всички пострадали лица,
възлизат на общо 82 000 лв., от които са възстановени 18 045 лв. и дължими
63 955 лв. Заприходени били единствено дадените от В.Я. 9 000 лв., а
останалите не били заприходени в счетоводството на кооперацията.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда иска за
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Гражданският
съд е обвързан от задължителната сила на присъдата и относно вредата,
когато тя е елемент от престъпния състав на деянието, подлежащ на
доказване в наказателния процес и на това основание е длъжен да възприеме
фактите, отразени в присъдата на наказателния съд.
Измамата по чл. 209 от НК, съответно по предвидените квалифицирани
и привилегировани състави, от обективна страна представлява неправомерна
дейност по въвеждане и поддържане на заблуждение у физическо лице, чрез
което се формира невярна представа за действителността, мотивираща го да
извърши акт на имуществено разпореждане, с произтичащите от това имотни
вреди. Характеризиращи субективните измерения на престъплението са
прекият умисъл на дееца и специалната цел - имотна облага.
Квалифицираните състави на това престъпление, уредени в чл. 210, ал. 1, т. 3
и т. 5, вр. чл.209, ал. 1 от НК, за които ответникът е бил признат за виновен,
са: когато измамата е извършена от длъжностно лице в кръга на неговата
длъжност и когато причинената вреда е в големи размери. Следователно,
вредата е не само част от престъпния състав, но и нейният размер е
квалифициращ признак за по-тежко наказауемия състав на престъплението,
за което ответникът е признат за виновен. Поради това установеното от
8
наказателния съд, че с извършената от ответника спрямо ищцата измама,
същият се е облагодетелствал с имотна облага, като е възбудил и поддържал
заблуждението, че ще й продаде магазин, собственост на представляваната от
него кооперация, с което я увредил с платената му от нея сума в размер на
общо 42 000 лв. (определяща големия размер на вредата), от която до
приключването на наказателното производство не е била върната никаква
част, обвързва настоящия граждански съд, който разглежда иска за
възстановяване на причинените от престъплението вреди.
Поради това и не е допустимо ответникът да извършва обратно
доказване, за да опровергава всички или част от обвързващите гражданския
съд установени с присъдата факти, освен ако не се позовава на новонастъпили
след постановяването на присъдата правнорелевантни факти.
По тези съображения настоящият състав на съда не следва да обсъжда
констатациите от заключенията по съдебно-счетоводната експертиза
(първоначална и повторна), изслушани пред първоинстанционния съд,
относно това дали е било редовно водено счетоводството на кооперацията
през 2011г. и сумите от 12 000 лв. и 30 000 лв. дали са постъпвали в касата
или в банкова сметка на кооперацията през м. юли 2011г. или по-късно, и за
какво са били изразходвани сумите. Както беше посочено по-горе, приетото
от наказателния съд и обвързващо настоящия съд е, че с тези суми се е
облагодетелствал ответникът Г..
Поради това се явяват неотносими към предмета на спора и
представените с исковата молба договори за цесия от 16.04.14г., с които
децата на ищцата й прехвърлят наследствената си част от предприятието на
ЕТ на баща им, включващо вземане от ответника в размер на 30 000 лв. – тъй
като имотната вреда е нанесена именно на ищцата, съобразно приетото с
присъдата на наказателния съд.
Пред първоинстанционния съд са снети показанията на водените от
страните свидетели. Разпитани като свидетели са дъщерята и сина на ищцата,
чиито показания съдът преценява с оглед тяхната заинтересованост в полза на
майка им. Свидетелката А. сочи, че през 2011г. Ж. е дала на ответника свои
лични средства в размер на 12 000 лв. и отделно изтеглените от нея чрез
банков кредит сума от 30 000 лв. Знае от майка си, че не са й връщани пари от
ответника. Свидетелят Неделчев излага, че през 2011г. е научил от
родителите си, че ще купуват магазина от кооперацията и били много
радостни от този факт. Видял е в дома им сумата от 12 000 лв. вечерта преди
същата да бъде предадена на ответника. Не знае дали са оформяни документи
за предаването на тази сума. Знае още, че по-късно е била дадена на ответника
и сумата от 30 000 лв., получена от тях чрез банков ипотечен кредит.
Свидетелят заявява, че след като са узнали за измамата са ходили с майки си
в дома на ответника, където тя се срещнала със съпругата на Г., за да си
изяснят отношенията по повод на лъжата. Свидетелят не знае дали ответникът
е връщал пари на родителите му по-късно.
9
Разпитани като свидетели са и сина и съпругата на ответника, чиито
показания съдът също преценява с оглед тяхната заинтересованост в полза на
Г.. Свидетелят П. излага, че Ж. и съпруга й са посещавали дома им, когато
магазинът не им е бил продаден поради някакви обективни причини. Тогава
са говорили баща му да започне да им връща парите. Това е станало около 10
години преди разпита (проведен в с.з. на 13.12.21г., т.е. втората половина на
2011г.). по това време баща му започнал да връща части от получените от Ж.
42 000 лв., на което свидетелят присъствал няколко пъти. Тогава ищцата
заявявала, че ще си „отмята“ извършените плащания. Свидетелят не знае
какви точно суми е връщал баща й, но заявява, че е виждал той да брои пари
на ищцата. Знае от баща си, че й е върнал около 10 000 лв. и остава да дължи
около 30 000 лв. Чувал от самата ищца, че баща й е върнал около 12 000 лв.
Счита, че баща му не е изхарчил парите за себе си, а за кооперацията, съдейки
по това, че ако ги е взел за себе си, е щял да ги даде на свидетеля. Последният
сочи, че на връщания на пари от баща му на Ж. са присъствали и един
работник М., който работел в дома им и един негов познат от с. Кранево – Н..
Връщането на пари на Ж. продължило около година-две.
Свидетелката Г.а излага, че съпругът й частично е връщал пари на Ж.
за неосъществената покупка на магазина. Това е станало или в края на 2011г.
или в началото на 2012г. В дочут от свидетелката телефонен разговор Ж.
признала, че Г. й е давал досега пари, но падежът за вноската към банката
наближавал и сега отново искала пари. След този разговор съпругът й
сподели, че е върнал на Ж. около 10 000 лв.-12 000 лв., но само тя си
отбелязвала, а той не се снабдявал с разписки. Свидетелката потвърждава, че
Ж. е ходила при нея в с. Люляково, където е работила, за да я уведоми за
дължими от съпруга й суми, но тя й отвърнала, че това са взаимоотношения с
кооперацията и следва сами да се оправят
Свидетелят М.М. сочи, че преди 10-тина години е правил ремонти в
дома на ответника и работата продължила около 2 месеца – през 2011г.-2012г.
началото на лятото. Виждал, когато Ж. е посещавала поне 5 пъти дома на
ответника и той й давал пари, но не знае точно какви суми. Само чул от нея
последния път, че тя споменала, че са станали някъде десетина хиляди лева и
тя си отмятала и пишела.
Свидетелят Н.Н. е присъствал в дома на ответника, когато Ж.
пристигнала с автомобил и свирнала с клаксона. Тогава ответникът казал на
съпругата си, че Ж. идва за парите и помолил да му ги подаде. След това
отишъл до колата и подал нещо през дясната седалка, но не знае на кого и
какви пари са давани. Свидетелят присъствал и на второ даване на пари от
ответника на Ж., което е станало през 2012г.
В обобщение на горните показания следва да се посочи на първо
място, че те отразяват период от време от 2011г. до 2013г., който е обхванат,
досежно осъществилите се през същия факти и от изследваната фактическа
обстановка в наказателното производство против настоящия ответник.
10
Поради това и не са новонастъпили е не могат да бъдат ценени за
опровергаване на приетото от наказателния съд, че нанесената на ищцата
вреда от ответника чрез извършеното престъпно деяния, не е възстановена.
От друга страна съдът намира, че дори и това да не беше така, от
свидетелските показания не може да се установи с категоричност ответникът
да е връщал парични суми на ищцата и в какъв размер са били същите.
Поради горното следва да се приеме, че дължимото обезщетение на
претърпяната от ищцата вреда от противоправното и вредоносно деяние на
ответника, възлиза в размер на 42 000 лв. и същото не е погасено чрез
плащане или чрез друг погасителен способ.
В тази връзка съдът следва да разгледа и релевираното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност за предявеното вземане.
Съобразно приетото в т. 2 на ТР № 5/05г. на ОСГК на ВКС, ако не е
предявен граждански иск в наказателния процес, висящият наказателен
процес, както в досъдебното, така и в съдебното производство, включително
и когато е завършил с влязла в сила осъдителна присъда или със
споразумение, не е процес относно вземането на пострадалия за вреди от
престъплението и не е основание за спиране на погасителната давност. По
силата на чл. 114, ал. 3 от ЗЗД вземането за вреди от непозволено увреждане
възниква от деня на откриването на дееца и от същия момент то става
изискуемо, защото оттогава длъжникът изпада в забава съгласно чл. 84, ал. 3
ЗЗД. Не е необходимо авторството и деянието да се установяват по специален
ред. Дори деянието да е престъпление, давността тече от момента на
извършването му, а не от влизането в сила на присъдата, с която се
установява престъпния му характер. Веднъж възникнало, вземането на
пострадалия за обезщетение от престъплението трябва да се предяви в
петгодишния давностен срок.
Същевременно обаче погасителната давност като правен институт,
осигуряващ правната сигурност на правоотношенията във времево измерение,
се свързва с безпричинното бездействие на кредитора да предприеме действия
за събиране на вземането си в указания от закона срок. Увреденото при
измама лице, което става кредитор за вземането си за обезщетение от
нанесената му имотна вреда чрез извършеното против него противоправно
деяние, е в обективна възможност да предприеме действия за събиране на
вземането си едва от момента, в който е открило измамата (в който е
отпаднало възбуденото и поддържано у него заблуждение, невярната
представа за действителността, които са го мотивирали да извърши акта на
имуществено разпореждане). Това е така, защото невярната представа може
да бъде поддържана продължителен период от време след извършване на
имущественото разпореждане и поради това не може да се приеме, че
погасителната давност следва да започне да тече от момента на
разпореждането с имуществените права (от настъпването на увреждането).
Както е прието и в доктрината, „…пострадалият следва да познава всички
11
обстоятелства, които трябва да са налице за един успешен иск. В този смисъл
чл. 114, ал. 3 от ЗЗД трябва да се тълкува разширено, а именно, че на
увреденото лице трябва да е известен не само деецът, но той трябва да има и
знанието за съществуване на вредата, както и за нейния размер.“ – проф. д-р
П. Голева „Деликтно право“, изд. „Фенея“, София, 2011г., стр. 257-258.
В настоящия случай се установи, че заблуждението при ищцата
относно факта, че ще й бъде продаден магазина на кооперацията от ответника
е продължило до момента, в който при нея се е явил спечелилият търга
купувач и я е известил, че е придобил магазина. Така се твърди и в подадената
до РП-Добрич жалба от Ж. П. на 21.03.14г., въз основа на която е било
образувано досъдебното производство срещу Г. (жалбата е в т. ІІІ, л. 6-7 от
ДП № 28/14г. на ОслО при ОП-Добрич). Продажбата е била оформена с НА
№ 125/30.09.11г., рег. № 285/ 30.09.11г., акт 186, т. 7, дело 1284/11г. (копие,
приложено в т. ІІ, л. 95-97 от ДП № 28/14г. на ОслО при ОП-Добрич). Поради
това и подаването на исковата молба по настоящото дело на 29.06.11г. е преди
изтичането на 5-годишния срок по чл. 110 от ЗЗД и погасителната давност е
била прекъсната на осн. чл. 116, б. „б“ от ЗЗД и не тече докато трае
настоящия процес на осн. чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД. Релевираното възражение от
ответника за изтекла погасителна давност за вземането за сумата от 12 000 лв.
е неоснователно.
По горните съображения предявеният главен иск с правно основание
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е основателен в предявения му размер. Поради това и
съдът не следва да се произнася по евентуално предявения иск по чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД.
Макар и относно акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да не са
релевирани оплаквания извън това, че поради неоснователност на главния е
неоснователен и акцесорния, то настоящият съд следва да посочи, че за
непогасената от кратката погасителна давност част от вземането – за периода
от 29.06.13г. до 28.06.16г. размерът на законната лихва върху сумата от
42 000 лв. възлиза на 12 810.20 лв. при това положение е основателна
предявената акцесорна претенция за този период, но в предявения от ищцата
размер от 8 847 лв.
Решението в обжалваните му части следва да бъде потвърдено.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемата следва да се
присъдят направените по настоящото дело разноски, възлизащи в размер на
1 600 лв. и представляващи заплатен адвокатски хонорар. Тъй като същият е
под минимално определените размери по всеки от двата иска съобразно
нормите на чл. 7, ал. 2, т. 3 и 4, вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 на ВАдвС в
редакцията й към датата на представянето на договора за правна защита и
съдействие (16.12.22г.), възражението на въззивницата, основано на нормата
на чл. 78, ал. 5 от ГПК не следва да се разглежда.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
12
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260053/27.06.22г. по гр. д. № 364/16г.
на ОС-Добрич, в частите му, с които Г. П. Г., ЕГН ********** от гр. Генерал
Тошево, обл. Добрич, ул. „Патриарх Евтимий“, № 15, е осъден да заплати на
Ж. К. П., ЕГН ********** от гр.Добрич, ж.к. „Балик“, бл. 14, ап. 17:
- на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сума в размер на 42 000 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищцата от
ответника с извършено от последния спрямо нея противоправно деяние, за
което същият е признат за виновен и наказан с влязла в сила на 24.06.2021г.
присъда № 260010/23.02.2021г. по НОХД №226/2018г. на Добричкия районен
съд, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на
предявяване на иска 29.06.2016г. до окончателното й изплащане;
- на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сума в размер на 8 847 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва върху главницата от 42 000 лв. за периода 29.06.2013г.-28.06.2016г. вкл.
ОСЪЖДА Г. П. Г., ЕГН ********** от гр. Генерал Тошево, обл.
Добрич, ул. „Патриарх Евтимий“, № 15 да заплати на Ж. К. П., ЕГН
********** от гр.Добрич, ж.к. „Балик“, бл. 14, ап. 17 сумата в размер на 1 600
(хиляда и шестстотин) лева, разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните при
наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване
съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13