Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260332
гр.Бургас, 15.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53–ти наказателен състав, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД № 2845 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
жалба на С.К.Я. в качеството й на ЕТ „Я. – С.Я.“ ЕИК ****** със седалище и
адрес на управление в гр. ****** против
наказателно постановление № 472836-F506481/21.10.2019г., издадено от Началник
Отдел „ОД“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 5 от Наредба
№ Н-18/06г. на МФ (Наредбата) вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2,
изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложено административно
наказание –„Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Изтъква, че не е конкретно посочена
нарушената разпоредба и това пречи да организира адекватна защита. Намира, че е
неясна и разпоредбата, на основание, на която е наложено административното
наказание. Едноличният търговец бил регистриран по ДДС на 12.07.2019г. и
проверката била извършена на 12.08.2019г. Данъчно задължения субект трябвало да
извърши промяна в издаваните от него
фискални касови бонове, но това задължение счита, че не може да се вмени във
вина на данъчния субект, а задължението за промяна се реализирало от специализирано дружество за
поддръжка на касовия апарат. Искане за отразяване на всички промени във връзка с
данъчната регистрация е направено в срок и било отразено в сервизен протокол от
13.08.2019г. Отделно сочи, че спазвало данъчното законодателство и дори да било
извършено нарушение, то било за първи път, АНО е следвало да съобрази това
обстоятелство, както и че деянието е с толкова ниска степен на обществена
опасност, че следвало да се определи като маловажен случай. Моли, дори да се приеме, че нарушение е
налице, то да се приеме, че е маловажно по смисъла на закона и наказателното
постановление да се отмени. Ангажира писмени доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован, не се явява, за него се явява адв. Л.Г., която поддържа
подадената жалба и моли за отмяна на НП. Претендира заплащането на разноски.
За административнонаказващия орган се
явява юрисконсулт Ч., надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Счита, че нарушението
е установено и доказано, поради което моли за потвърждаване на наказателното постановление.
Сочи, че не се касае за маловажност, тъй като липсата на идентификационен номер
по ЗДДС представлява нарушение на фискалната дисциплина. Претендира разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в
рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото НП е
връчено на 17.06.2020г., а жалбата срещу него е депозирана на 24.06.2020г. Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира следното:
На 12.08.2019г. служители на НАП, сред
които и свидетелят К.Г., извършили проверка на търговски обект Семеен хотел „Я.“,
находящ се в с. ******, стопанисван от ЕТ „Я. – С.Я.“ като при проверка на дневен Х отчет, издаден
от фискално устройство модел DATECS DP-35 с ИН на ФУ DT 549963 и ИН на ФП № 02549963 се установило, че не съдържа
задължителен реквизит по чл. 26, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н-18/06г. на МФ
–липсва идентификационен номер по ЗДДС за регистрираните по ДДС лица. Едноличният
търговец бил регистриран по ЗДДС на 12.07.2019г. за извършената проверка бил съставен
Протокол № 0344112/12.08.2019г.
За фискалното устройство е сключен
договор за техническо обслужване с
изпълнителя К. ООД с предмет поддържане на касовия апарат в техническа
изправност съгласно сроковете и изискванията на Наредба № Н-18/2006г. на МФ.
В
ТД на НАП на 29.08.2019г. е съставен АУАН, с който АНО е приел за безспорни
констатациите в АУАН и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е
приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 26, ал.1, т.5 от Наредба № Н-18/2006г.
на МФ, вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС. АУАН е връчен на упълномощено лице.
АНО е възприел констатациите в АУАН като
е издал НП, счел е че с действията си търговецът е осъществил състава на чл.
26, ал.1, т.5 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС, поради
което и на основание чл. 185, ал., 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС му наложил
„Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по административнонаказателната
преписка, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното
производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на
НАП, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към
материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ – ОПР-17/17.05.2018 г. на
изпълнителния директор на НАП. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42
от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава.
Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Съдебният състав не възприема
възраженията, че не е ясна нарушената разпоредба, тъй като разпоредбата на чл.
118, ал. 4 ЗДДС съдържала различни хипотези. Разпоредбата на чл. 118, ал. 4 ЗДД
предвижда, че Министърът на финансите издава Наредба, с която определя
условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност;
сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност,
техническите и функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът
за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната
агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от фискално устройство
и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът
на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им; условията и редът за
издаване и за отнемане на разрешения на лицата, които извършват техническо
обслужване и ремонт на фискално устройство/интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност (ФУ/ИАСУТД); изискванията към софтуера за
управление на продажбите в търговските обекти и към производителите,
разпространителите и ползвателите на такъв софтуер; изискванията към лицата,
извършващи продажби чрез електронен магазин; формата и съдържанието на
документите, условията, редът и начинът за издаването им, както и задълженията
за предаване на данни при неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта.
Сочените от жалбоподателя 9 точки в
разпоредбата на чл. 118, ал. 4 ЗДДС
всъщност преписват въпросите, които следва да уреди Министъра с издаване
на предвидената Наредба. Редът и начинът на издаване на фискални касови бележки
се урежда именно с приетата на основание чл. 118, ал. 4 ЗДДС Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн. ДВ,
бр. 106 от 2006 г./. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 5 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. фискалната
касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно
приложение № 1 и да съдържа задължително идентификационен номер по ЗДДС за регистрираните по ЗДДС лица. В
случая ясно е посочена нарушената правна норма.
Не е спорно, че едноличния търговец е
регистриран по ЗДДС на 12.07.2019г. и че е задължен да спазва изискванията по
ЗДДС и подзаконовите нормативни актове във връзка с регистрацията по ЗДДС като
в случая това не е спазено и е видно, че не е вписан идентификационния номер по
ЗДДС в издадения отчет, което обстоятелство по същество не се оспорва и от
жалбоподателя. Не е основателно възражението, че неправилно е посочена нормата,
на основание, на която е наложено административно наказание. Хипотезата на ал.
2 на чл. 185 ЗДДС предвижда че се наказва лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, а изр. 2 препраща към алинея 1, именно когато нарушението не е
довело до неотразяване на приходи, какъвто е процесния случай. Констатираната
липса на реквизит няма данни да е довела до неотразяване на приходи, поради
което и АНО правилно е ангажирал отговорността на нарушителя при хипотезата на
чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 ЗДДС, която е и по-благоприятната за
нарушителя.
Неоснователни са възраженията, че
отговорността била на фирмата, ангажирана да поддържа касовия апарат.
Представеният договор за техническо поддържане на касови апарати с фискална
памет е такъв за поддържане на техническото състояние на фискалния апарат,
негов предмет е изпълнителят да извършва техническо обслужване. Задължение на
регистрираното по ЗДДС лице обаче е да изпълни изискванията на
законодателството и фискалната касова бележка да съдържа всички предвидени в Наредбата
реквизити. В договора няма задължение изпълнителят да привежда фискалното
устройство в съответствие с изискванията на Наредбата, а да го поддържа
технически изправен. Следва да се има предвид, че нормата на чл. 26 от
Наредбата има императивен характер и предписанията й са задължителни като
тяхното неизпълнение не може да се дерогира на лица извън кръга на задължените,
каквито се явяват данъчните субекти, задължени да регистрират продажбите на
търговските обекти чрез ЕКАФП, а не на дружествата, които осъществяват
сервизното обслужване на апаратите.
Не се приема и възражението, че се касае
за маловажност. Касае се за спазване на фискална дисциплина, посредством която
се обезпечава защитата на фиска, която не може да бъде заобикаляна посредством
института на маловажния случай. Отделно от това конкретния случай не се
отличава с нищо от останалите такива, поради което и прилагането на чл. 28 ЗАНН
би било необосновано.
Съдът намира, че АНО правилно е
индивидуализирал размера на наказанието като го е определил в минимален размер
като е отчел, че се касае за първо нарушение, няма констатирани други
нарушения, сключен е договор за сервизно обслужване, поради което и размерът на
санкцията е в минимума, предвиден от законодателя от 500 лева.
По тези съображения, този състав намира,
че наказателното постановление следва да се потвърди.
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ЗАНН съдът
дължи произнасяне по разноските. В конкретния случай, право на разноски,
предвид потвърждаване на НП, има само АНО, който претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.63,
ал.5 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, в полза на административнонаказващия орган
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева,
чийто размер бе определен от съда съобразявайки правната и фактическа сложност.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
472836-F506481/21.10.2019г., издадено от Началник Отдел „ОД“ в ЦУ на НАП, с
което на ЕТ „Я. – С.Я.“ ЕИК **** със седалище и адрес на управление в гр. ****** за нарушение на чл. 26, ал. 1, т.
5 от Наредба № Н-18/06г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, на основание чл.185,
ал.2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложено
административно наказание –„Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА ЕТ „Я. – С.Я.“ ЕИК **** със
седалище и адрес на управление в гр. ******
да заплати на Национална агенция за приходите София юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 80 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.