РЕШЕНИЕ
№ 308
гр. Пловдив , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в закрито заседание на пети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Таня Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20215300501775 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435, ал. 2 и сл. от ГПК.
Образувано по жалба вх. № 5761/08.07.2021г. в регистратурата на
ПдОС, подадена от АТ. СТ. П., ЕГН: ********** и Г. Т. П., ЕГН: **********,
двамата от гр.*****, със съдебен адрес: гр.***** - адв.кантора - длъжници по
изпълнително дело № 2021*****0400667 по описа на ЧСИ ***** с рег.№
***** от КЧСИ, против Постановление от 08.06.2021 г. за отказ на съдебния
изпълнител да прекрати изпълнителното производство. Жалбоподателите
релевират оплаквания за незаконосъобразност на постановлението, с което
съдебният изпълнител е отказал да прекрати изп.дело въз основа на
депозираната от тях молба с вх.№ 18123/04.06.2021 г. Посочват, че с
цитираната молба са сезирали ЧСИ с искане да не пристъпва към
принудително изпълнение, а не за прекратяването на изпълнителното
производство. По същество намират отказа на ЧСИ за неоснователен, за което
излагат доводи за неопределеност на началния момент, от който е налице
забава за заплащането на главницата и мотивират искането си към ЧСИ да не
пристъпва към извършването на изп.действия по делото. Искането към съда е
1
да отмени обжалваното постановление, ведно с всички произтичащи
последици.
Ответната страна по жалбата - взискателят АТ. ИЛ. П.,
ЕИК:**********, чрез пълномощника си адвокат Г.К., оспорва жалбата като
недопустима с довода, че съдебният изпълнител се е произнесъл по искането
на длъжниците да не предприема изп.действия, които действия не подлежат
на обжалване. Излага съображения за неоснователност на жалбата с доводи за
изискуемостта на законната лихва от датата на подаване на насрещна искова
молба - 25.05.2016 г. в производството, в което е издаден изп.лист Моли
жалбата да се остави без разглеждане като недопустима или без уважение
като неоснователна. Претендира разноските по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лева.
В мотивите по чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ ***** с рег.№ ***** от КЧСИ
излага подробни доводи срещу оплакванията на жалбоподателите и счита
жалбата за неоснователна. Поддържа, че по същество искането за
непредприемане на принудително изпълнение представлява искане за
прекратяване на изпълнителното производство. Моли да се остави жалбата
без уважение и да се потвърди обжалваното постановление.
Пловдивският окръжен съд, след като разгледа становищата и
възраженията на страните по делото и след преценка на обжалвания акт и
приложените по изпълнителното дело доказателства, намери за установено
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК длъжникът може
да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното
изпълнение. Жалбата е допустима като подадена в срок от процесуално
легитимирана страна, която има правен интерес от обжалването, срещу
подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител. Неоснователни
са доводите за недопустимост на жалбата, тъй като съдебният изпълнител е
постановил изричен отказ да прекрати производството и този отказ се
обжалва от длъжниците с жалбата, инициирала настоящото производство.
По същество настоящият съдебен състав намира следното:
2
Изпълнително дело № 2021*****0400667 по описа на ЧСИ ***** с рег.
№ ***** от КЧСИ е образувано по молба на взискателя АТ. ИЛ. П.,
ЕИК:********** против длъжниците АТ. СТ. П., ЕГН: ********** и Г. Т. П.,
ЕГН: **********, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 09.04.2021 г.
по гр.д.№ 5010/2016 г. на ПРС за сумите от 1 650 лева - разноски пред ПРС;
100 лева - разноски пред ПОС; 624, 84 лева - обезщетение, ведно със
законната лихва за забава. Изп.производство е образувано за събиране на
вземането по изп.лист след направено прихващане за сумата от 400 лева и
заплатена такава от 1 974, 80 лева, което взискателят е посочил, че към
30.04.2021 г. e в размер на 312, 62 лева - главница, ведно със законната лихва
от 25.05.2016 г. до окончателното й изплащане.
На 26.05.2021 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на
длъжниците.
С молба вх.№ 18123/04.06.2021 г. до ЧСИ длъжниците са изложили
доводи за погасяване на главницата чрез плащане и прихващане. Оспорили
са вземането за законна лихва за забава върху сумата от 624, 84 лева -
обезщетение, с довода, че в изп.лист не е посочен началния момент на
начисляване на лихвата, оспорили са наличието на валидно задължение и са
поискали от съдебния изпълнител да не пристъпват към извършването на
изп.действия.
Взискателят е депозирал становище, с което е оспорил искането в
молбата като неоснователно.
Последвало е постановяване на обжалваното постановлението от
08.06.2021 г., с което съдебният изпълнител е постановил отказ да прекрати
изп.производство.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира
следното:
Изпълнителното производство се образува по молба на взискаталя, за да
се постигне принудително неосъщественото доброволно изпълнение от
страна на длъжника. Целта на изпълнителното производство е
удовлетворяване на вземането на взискателя чрез прилагането на
3
предвидените в ГПК изпълнителни способи. С молбата си от 04.06.2021 г.
длъжниците са поискали от съдебния изпълнител да не пристъпва към
осъществяването на изпълнителни действия по делото, което по същество
представлява искане да не се предприема принудително изпълнение.
Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той
съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече
конкретни изпълнителни способи, както се приема в т.10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК.
Следователно искането на длъжниците в молбата им от 04.06.2021 г.
правилно е възприето от съдебния изпълнител като искане да се прекрати
изпълнителното производство, доколкото и същото съществува с
осъществяването на изпълнителни действия. Основанията за прекратяване на
изпълнителното производство са изчерпателно изброени от законодателя в
разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т.1 - 8 от ГПК, като в случая не се твърди и
установява осъществяването на някоя от визираните в нормата хипотези. По
същество поставеният пред съда въпрос е за датата на изискуемост на
вземането за законната лихва за забава, произнасянето по който обаче е извън
компетентността на съда в производството по чл.435 ГПК, тъй като касае
правния спор, приключил с влязло в сила решение. В случая съдебният състав
като контролно - отменителна инстанция дължи произнасяне само по
законосъобразността на обжалваните действия на съдебния изпълнител. След
като се констатира, че не е налице основание за прекратяване на
изпълнителното производство, се налага извод, че обжалваното
постановление е законосъобразно. Следователно жалбата се явява
неоснователна и ще следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК
жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят направените по делото
от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 200 лева.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 5761/08.07.2021г. в
регистратурата на ПдОС, подадена от АТ. СТ. П., ЕГН: ********** и Г. Т. П.,
4
ЕГН: **********, двамата от гр.*****, със съдебен адрес: гр.***** -
адв.кантора - длъжници по изпълнително дело № 2021*****0400667 по описа
на ЧСИ ***** с рег.№ ***** от КЧСИ, против Постановление от 08.06.2021 г.
за отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство.
ОСЪЖДА АТ. СТ. П., ЕГН: ********** и Г. Т. П., ЕГН: **********,
двамата от гр.*****, ДА ЗАПЛАТЯТ на АТ. ИЛ. П., ЕИК:**********, с
адрес: гр.*******, сумата в размер на 200 лева - разноски за производството.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5