Присъда по дело №2238/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта:	58
Дата:	7 май 2025 г.
Съдия:	Мина Мумджиева

Дело:	20231100202238
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 април 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 58
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 10 СЪСТАВ, в публично заседание
на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
СъдебниЦ. Д. Маринов

заседатели:Десислава К. Н.
при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова
и прокурора А. Б. Н.
като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Наказателно дело от общ
характер № 20231100202238 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. Н. С. – български гражданин, роден на ****
г. в гр. Перник, със средно образование, неженен, с настоящ адрес в гр. София,
ж.к. ****, партер, неосъждан, с ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това, че
на 31.03.2022 г. около 04,40 часа в гр. София, ж.к. „Студентски град“, на ул.
„Проф. д-р И. Странски“, до блок 63, в качеството на полицейски орган -
младши автоконтрольор II-ра степен (младши инспектор) в група 03 на сектор
„02“ към Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, назначен със Заповед №
2636/03.04.2018 г., приел от Г. Д. Б. дар - парична сума в размер на 350 лв.
/триста и петдесет лева/ в банкноти, както следва: 1 брой банкнота с номинал
50 лева с № ГВ 64496592; 1 брой банкнота с номинал 50 лева с № БФ1725091;
1 брой банкнота с номинал 50 лева с № БН9229320; 1 брой банкнота с
номинал 50 лева с № БН6927641; 1 брой банкнота с номинал 50 лева с №
БЕ9258644; 1 брой банкнота с номинал 50 лева с № ББ1455155 и 1 брой
банкнота с номинал 50 с № ГА37155647, за да не извърши действие по служба
- да не предприеме действия по извършване на проверка на място с техническо
средство /дрегер/ за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на
водача на лек автомобил марка/модел „БМВ 3“ с peг. № СТ **** РН Г. Д. Б.
съгласно изискванията на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието, обн. в ДВ бр. 61 от 28 юли 2017 г., в сила от 28 септември 2017
1

г. /чл. 3, ал. 1 „При извършване на проверка на място от контролните органи
концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство....“/ ,
поради което и на основание чл.304 НПК го ОПРАВДАВА по обвинението за
извършено от него престъпление по чл. 302, т. 1, б. „а“, вр. чл. 301, ал. 1 от
НК.
ВРЪЩА веществените доказателства, считано след влизане в сила на
присъдата, както следва:
1. на подсъдимия Р. Н. С. (със снета самоличност) иззетите с протокол за
претърсване и изземване, приложен на л.8-л.10, том 2 ДП, от кутия,
установена върху жълт шкаф в коридора, в жилище ж.к. „Слатина“,
партер, бл.33, 37 бр. банкноти с номинал от по 100 лева; иззетият при
личен обиск съгласно протокол, приложен на л.2 и 3, том 2 ДП мобилен
телефон „Самсунг Галакси“ и сим карта на Виваком, подробно описани в
протокола;
2. на свидетеля Г. Д. Б. (с ЕГН **********) банкноти с номинал от по 50, 00
(петдесет лева) със серия и номер: ГА 37155647 и ГВ 64496592, иззети с
протокол за претърсване и изземване, приложен на л.8-л.10, том 2 ДП, от
кутия, установена върху жълт шкаф в коридора, в жилище, обитавано от
подс. С., находящо се в ж.к. „Слатина“, партер, бл.33, банкнота с
номинал от 50,00 лева със серия и номер БФ 1725091, иззета със същия
протокол от мъжка черна кожена чанта, установена на лежанката на дИ.
в жилището, както и банкнота с номинал 50,00 лева серия и номер БН
9229320, иззета от черен калъф, иззет от джоб на дънков панталон с
протокол за личен обиск по отношение на св. Р. И. В. (л.2 –л.5, том 3 ДП);
3. на свидетеля Р. И. В. (с ЕГН **********) банкнота с номинал от 50,00
лева със серия и номер ГЕ 57667335, иззета от него от черен калъф, иззет
от джоб на дънков панталон с протокол за личен обиск по отношение на
св. Р. И. В. (л.2 –л.5, том 3 ДП), банкнота с номинал от 50,00 лева със
серия и номер ГБ57401767, иззета от портмоне при личен обиск по
отношение на св. Р. И. В. (л.2–л.5, том 3 ДП);
4. на свидетеля П. П. Т. (с ЕГН **********) тефтер с лого, иззет с
протокол за претърсване и изземване от л.а. автомобил Лада Нива,
управляван от П. Т. (л.7, л.8, том 4 ДП), жълта чанта с черно кожено
портмоне, иззети с протокол за претърсване и изземване от къща във
вилна зона „Елите“ в с. Железница ( л.16-л.18, том 4 ДП);
5. на Д. Д.А Д.А (с ЕГН **********), с адрес гр. София, ж.к. „Стрелбище“,
бл.****, ет.**** и иззетата от жълта чанта с черно кожено портмоне
банкнота с номинал 50 лева ГЕ33479529 при претърсване и изземване по
отношение на св. П. П. Т. (със снета самоличност) от къща във вилна зона
„Елите“ в с. Железница ( л.16-л.18, том 4 ДП);
6. на отдел „Човешки ресурси“ при МВР – служебна карта № 37952401 и
значка № 06605, иззети като обект № 1 с протокол за личен обиск по
отношение на св. Р. И. В. (л.2 –л.5, том 3 ДП).
На основание чл.190, ал.1 от НПК разноските по делото в размер на
1031, 72 (хиляда тридесет и един лева и седемдесет и две стотинки) следва да
останат в тежест на държавата.
2

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Софийски апелативен съд.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви по Н.О.Х.Д 2238/23г. по описа на СГС, НО, 10 състав
От Софийска градска прокуратура е внесен обвинителен акт по
обвинението срещу Р. Н. С. за извършено от него престъпление по чл. 302, т. 1,
6. „а“, вр. чл. 301, ал. 1 от НК за това, че на 31.03.2022 г. около 04,40 часа в гр.
София, ж.к. „Студентски град“, на ул. „*********, в качеството на полицейски
орган - младши автоконтрольор II-ра степен (младши инспектор) в група 03 на
сектор „02“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, назначен със Заповед №
2636/03.04.2018 г., приел от Г. Д. Б. дар - парична сума в размер на 350 лв.
/триста и петдесет лева/ в банкноти, както следва: 1 брой банкнота с номинал
50 лева с № ГВ 64496592; 1 брой банкнота с номинал 50 лева с № БФ1725091;
1 брой банкнота с номинал 50 лева с № БН9229320; 1 брой банкнота с
номинал 50 лева с № БН6927641; 1 брой банкнота с номинал 50 лева с №
БЕ9258644; 1 брой банкнота с номинал 50 лева с № ББ1455155 и 1 брой
банкнота с номинал 50 с № ГА37155647, за да не извърши действие по служба
- да не предприеме действия по извършване на проверка на място с техническо
средство /дрегер/ за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на
водача на лек автомобил марка/модел „БМВ 3“ с peг. № СТ **** РН Г. Д. Б.
съгласно изискванията на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието, обн. в ДВ бр. 61 от 28 юли 2017 г., в сила от 28 септември 2017
г. /чл. 3, ал. 1 „При извършване на проверка на място от контролните органи
концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство....“/.
В производството пред съда представителят на СГП поддържа
обвинението срещу подс. Р. С., с което той е предаден на съд за извършено
престъпление по чл. 302, т. 1, б. А вр. чл. 301, ал. 1 НК. Изразява становище,
че при пълно и главно доказване, в хода на проведеното наказателно
производство това обвинение е доказано по несъмнен и безспорен начин.
Навежда доводи, че съгласно приобщените писмени доказателства,
включително и длъжностната характеристика на подсъдимия, се установяват
служебните задължения, които са му били вменени на инкриминираната дата,
както и обстоятелството, че му е било зачислено за работа техническо
средство алкотест дрегер. Прокурорът отбелязва, че писмените доказателства
кореспондират с показанията на свидетелите Б. и Т.. В хода на съдебните
прения се подлагат на анализ показанията, дадени от свидетеля Б. и се твърди,
че те са непротиворечиви за това, че е дал инкриминираната парична сума
именно на подсъдимия. Посочва се, че в хода на досъдебната фаза на
производството е извършено и разпознаване съгласно правилата на НПК, по
време на което свидетеля Б. категорично е посочил подсъдимия като лицето,
на което е дал инкриминираната парична сума, респективно - подсъдимият я е
приел.
Прокурорът изтъква, че свидетелят Б. категорично е посочил
1

подсъдимия като лицето, с което е разговарял и което му е казало, че следва да
даде пари, за да не му бъде извършена проверка с техническо средство дрегер
за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Прокурорът
предлага на съда да не дава вяра на показанията, дадени от свидетеля В. с
аргумента, че са изолирани от доказателствената съвкупност и не се
потвърждават от показанията на останалите свидетели. Изразява се
становище, че не е установено св. В. да е бил разпитан докато е бил задържан
под стража и респективно не е установено да са били нарушени правата му
като свидетел в наказателното производство. Представителят на
прокуратурата навежда довода, че според съдържанието на събраните
доказателства подсъдимият е получил седем броя банкноти с номинал 50 лв.,
три броя от които са намерени в него по време на извършеното претърсване в
хода на досъдебната фаза, а един брой банкнота е намерена у свидетеля В..
Изтъква се, че според показанията на св. В. тази банкнота му е била
предоставена от подсъдимия. Поддържа се становището, че обясненията на
подсъдимия, свързани с причината, поради която свидетеля Б. е напуснал
местопроизшествието по време на извършената му проверка, а именно, за да
вземе от апартамента си полица за гражданска отговорност за управлявания от
него автомобил, остават абсолютно изолирани, не се подкрепят по никакъв
начин от събраните по делото доказателства и не кореспондират с
обстоятелството, че у подсъдимия С. са намерени банкноти, които свидетеля
Б. сочи, че му е дал и също така е заснел с мобилния си телефон преди да му
предаде.
С посочените аргументи представителят на прокуратурата отправя
искане срещу подсъдимия да бъде постановена осъдителна присъда, като
бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 302, т. 1, б.
А, вр. чл. 301, ал. 1 НК и му бъде наложено наказание, чийто размер бъде
определен по правилата на чл. 54 НК. Предлага се при определяне на
наказание да бъде отчетено като безспорно смекчаващо отговорността
обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия, а като отегчаващо
отговорността обстоятелство - начинът на извършване на инкриминираното
деяние. В хода на съдебните прения прокурорът навежда доводи, че формата
на изпълнение на престъплението сочи към завишена обществена опасност на
самото деяние, тъй като зА.га в съществена степен доверието на гражданите
във функционирането на правоохранителните органи, свързано с правилното
функциониране на държавните органи, в случая на ОПП-СДВР, с дейността на
органите на МВР, свързана с осъществяване на контрол по пътното движение,
който има пряка цел да гарантира безопасността и живота на гражданите,
които участват в пътното движение, водачи на ППС и пешеходци. С
посочените аргументи прокурорът предлага съдът да наложи на подсъдимия
С. справедливо наказание, а именно лишаване от свобода за срок от 3 години,
чийто изпълнение бъде отложено с изпитателен срок от 5 години, да наложи
кумулативно предвиденото наказание глоба от 10 000 лв., както и забрана за
подсъдимия да заема държавна длъжност в структурата на МВР, както и
2

професионална и друга дейност, свързана с охрана на обществения ред за срок
от 3 години. При произнА.не относно веществените доказателства прокурорът
предлага на основание чл. 53, ал. 2, б. Б НК равностойността на облагата,
която е получило подсъдимото лице, да бъде възстановена от него, а
приобщените по делото 200 лв. в банкноти с номинал от 50 лв да бъдат
върнати на свидетеля Б.. Предлага се при постановянето на осъдителна
присъда подсъдимият да бъде осъден да заплати и направените поделото
разноски.
Защитата на подсъдимия чрез адв. Т. предлага от името на подсъдимия
съдът да го признае за невиновен по така повдигнатото му и внесено
обвинение от СГП. Твърди, че обвинението не е доказало напълно главния
факт, а именно, че подсъдимият е поискал и получил имуществена облага,
която не му се следва, след като е бил мотивиран от свидетеля Б.. Защитата се
позовава на научни публикации от професор Гергана Маринова, за да
изтъкне, че в българското наказателно право е въведен висок стандарт на
доказване на деянията и той се прави главно по две основни причини, едната е
да не се нарушат правата на лицата, които са засегнати и са участници в
наказателното производство, включително и на подсъдимия и от друга страна
- да се изгради един достатъчно разумен, мотивиран и обоснован съдебен акт,
който да издигне авторитетът на съда пред очите на обществеността. В тази
връзка защитата навежда доводи, че за разлика от някои правни системи,
които не са толкова формални, българският НПК поставя тези високи
изисквания за доказване, които са обективирани в разпоредбите на чл. 303 и
чл. 304 НПК. Защитата припомня, че съгласно посочените разпоредби
прокуратурата следва да докаже деянието по един категоричен начин, а
съдебният акт не може да се основава на хипотези, предположения и догадки.
С тези предварителни уточнения защитата предлага своя собствена
интерпретация на доказателствения материал, като изтъква, че подсъдимият и
защитникът се съглА.ват с малка част от твърденията в обвинителния акт.
Защитата изразява съгласие с факта, че срещу подсъдимия е повдигнато тежко
обвинение за пасивен подкуп, както и че съгласно фактическите параметри на
обвинението подсъдимият е приел на 31.03.2022 г. сумата от 350 лв. от
свидетеля Б.. Изразява се съгласие с факта, че към инкриминираната дата
подсъдимият е лице с висок обществен статус, представител на една
институция, която следва да буди само уважение, да всява респект и да бъде
опора на гражданите в съответните правни действия. Защитата посочва, че не
оспорват и твърдението в обвинтелния акт, че на въпросната инкриминирана
дата подсъдимият заедно със свидетелите В. и Т., е работил в един екип, който
е следвало да осъществи дейност по спазване на Закона за движение по
пътищата и да осъществи превантивна дейност по отношение на шофьорите и
водачите в рамките на това дежурство. С посочените забележки към
обвинителната теза защитникът приема, че в останалата част изложеното в
обвинителния акт няма никаква връзка с доказателствата по делото.
От защитата се оспорва подсъдимият да е бил отговорен за тестването
3

на св. Б., като се навеждат доводи, че св. П. Т., а не подсъдимият е следвало да
предприеме действия по извършване на проверка на място с техническо
средство /дрегер/ за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на
водача на лек автомобил марка/модел „БМВ 3“ с peг. № СТ **** РН Г. Д. Б.
съгласно изискванията на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Защитата обосновава този свой
извод с показанията на свидетеля Е., както и с показанията на свидетеля П., на
базата на които било установено, че старши на екипа е бил свидетелят В., а
разпределението на функциите по отношение на останалите двама члена на
екипа са били подсъдимият да управлява като водач служебния автомобил, да
спира и да инициира проверка на водачите, които според него нарушават
правилата за движение по пътищата. Защитата изтъква, че за разлика от това,
което казва прокуратурата, техническото средство, с което се проверяват
водачите в тази част на денонощието, е било дадено и дейността фактически
по проверка с алкотест дрегера, е била поверена и извършвана от свидетеля П.
Т.. В подкрепа на този извод защитата изтъква, че разпределението на
служебните функции между членовете на полицейския екип е било
установено не само от самопризнанията на свидетеля Т., но и от показанията
на свидетеля В. и обясненията на подсъдимия. Защитникът посочва, че в тази
част гласните доказателства кореспондират с писмените доказателства - с
дневника на дежурството, в които била отразена една единствена проверка с
дрегера в тази част на денонощието и тя е в 06.15 часа. В тази връзка защитата
предлага на съда да приеме за установено, че от застъпване на дежурството до
този момент – 06.15 часа, когато е извършена тази проверка от подсъдимия С.,
всички тестове и проверки за това дали водачите са били употребили алкохол,
се извършвали единствено от П. Т.. Защитата навежда доводи, че от
свидетелските показания било установено разпределението функциите между
членовете на екипа, както и че това разпределение е било стриктно спазвано.
Защитата предлага да бъдат установени следните факти, а именно че
подсъдимият С. е пристъпвал към спирането на съмнителните водачи, след
като е взимал документите от тях, като ги е завеждал при св. Т., който се е
намирал на задната седалка, а самият дрегер се е намирал в багажника на
автомобила, като отговорен за неговото ползване бил св. Т.. Предлага на съда
да приеме за установено, че функцията на св. В. като старши на екипа е била
да извършва проверка на компютърната система дали водачът съответно има
предишни нарушения, връчени ли са те, както и да проверява за други и факти
и обстоятелства, от значение за полицейската проверка. Защитата отбелязва,
че е от изключително значение е фактът, установен от показанията на
старшите служители на КАТ-СДВР (свидетелите И. П. и Б. Е.) относно
задължителния характер на разпорежданията, издадени от старшията на
групата за останалите членове, в това число и за подсъдимия С. и за св. Т..
Твърди се, че не може и не се допуска от св. В. да бъде изпълнявано
разпореждане, издадено от някой от неговите подчинени, тъй като обратното
4

би било в противоречие със закона. В заключение защитникът посочва, че
това, което се е случило със свидетеля Б., намира израз в нарушаването,
според прокуратурата, на всяко едно от тези установени задължения на
старшия на екипа. С така наведените доводи защитникът предлага на съда да
приеме за установено, че описаното във фактическата обстановка по
спирането на свидетеля Б. е вярно, но от тук нататък фактите, които са
изложени в обвинителния акт, не се установяват от проверения от съда
доказателствен материал.
В хода на съдебните прения защитникът се спира подробно на
доказателствената стойност на обясненията, дадени от подсъдимия, като
твърди, че те са частично подкрепени от показанията на свидетеля Т. и почти
изцяло от тези на В.. Предлага въз основа на тази доказателствена съвкупност
съдът да приеме за установено, че в 04.45 часа е бил подаден звуков сигнал на
автомобила, управляван от Б. да спре, автомобилът е спрял, но по една
случайност спирането и установяването в покой на автомобила се е случило
пред дома, в който свидетелят твърди, че е живял под наем. Защитникът
твърди, че проверката на доказателствените източници позволява да се
направи извод, че св. Б. е бил изведен от автомобила, предал е документите
на подсъдимия, че последният ги е връчил на св. В., а свидетелят Б. отвел в
задната част на автомобила, където свидетелят Т. вече бил приготвил
алкотест дрегера, за да може водачът да бъде проверен. Защитата твърди, че от
тук нататък събитията са се развили по един начин, който съществено се
различава от обвинителната теза. Според предложената на съда
интерпретация на доказателствата по една или друга причина свидетелят Т. не
е извършил проверка на свидетеля Б., въпреки че според показанията на самия
Б., той е признал пред полицаите, че е употребил алкохол. Твърди се, че от
този момент нататък започва противоправно поведение на св. Т., както и
противоправно поведение на свидетеля Б., защото след като проверяваният
водач е съобщил, че е употребил алкохол на проверяващия го полицай Т.,
последният е бил длъжен по всички изисквания и съгласно практика на
служителите на КАТ, да провери водача, който му е съобщил, че е употребил
алкохол. Що се отнА. до подсъдимия, според защитата от фактите по делото
не се установява да е издавал разпореждания водачът да не бъде проверяван,
нито да е бил овластен да издава такива разпореждания. Защитата твърди, че
от фактическа страна предаденият на подсъдимия комплект документи не е
бил пълен, което е наложило свидетелят Б. да отиде до дома си да вземе
документ за сключена гражданска отговорност и да я предаде на подсъдимия.
От защитата се застъпва становището, че не е доказано действително
подсъдимият С. да е лицето, което е мотивирало и е поискало паричните
средства от свидетеля Б. в размер на 350, 00 лева, което да постави началото
на веригата от факти, довели до приемане на дар, който не се следва, за да не
бъдат изпълнени служебни задължения за тестване на водач.
Според защитата по делото е установено, че са приложени снимки на
седем броя банкноти, но тези снимки според защитата следва да бъдат
5

изключени като веществени доказателства от доказателствения материал.
Твърди се, че с фотографирането на банкнотите е бил реализиран способ по
чл.9 ЗСРС, без да е спазено изискването на закона това обстоятелство да се
предхожда с провеждането на съответна процедура по издаване на
разрешение от компетентния съд.
Защитата оспорва доказателствената стойност на показанията, дадени от
свидетелката Ю., като се твърди, че с нейните показания не се изясняват
релевантни факти и обстоятелства, защото тя само пресъздава разказаното й
от нейния приятел Б., че е предал парични средства, като преди това ги
снимал.
Защитата цитира Решение № 8/2016 г. по наказателно дело № 1574/2015
г. на ВКС, Трето наказателно отделение, за да обоснове искането си съдът да
не приема с доверие показанията на св. Б.. Навеждат се доводи, че ако се
приемат с доверие неговите твърдения, той е следвало да бъде подведен под
отговорност, като автор на активен подкуп. Защитата акцентира и върху
нарушението на морални норми, като се посочва, че ако св. Б. е употребил
алкохол - 100 грама водка, ако е съобщил на полицаите за този факт, ако е
предложил пари, за да не бъде тестван и след това е отишъл и е направил
снимки, с които е искал да докаже корупционно престъпление, не може да
претендира за морална чистота, тъй като поведението му е лековато,
неискрено и фалшиво. Защитата акцентира върху факта, че в записа на
служебен телефон за оплаквания св. Б. е съобщил, че случаят зА.га негов
приятел. След това според защитата позицията на този свидетел става съвсем
целенасочена, като се твърди, че тя е целенасочена единствено срещу
подсъдимия. Защитата пледира, че ако съдът приеме за установено даване и
приемане на пасивен подкуп, то на подсъдимата скамейка е следвало да бъдат
изправени всичките членове на екипа, а не прокуратурата да избира един от
тях и да използва другите двама като свидетели срещу него.
Защитата предлага при преценка на показанията, дадени от свидетеля Б.,
съдът да изследва и контролни факти. Навеждат се доводи, че свидетелят е
заявил неистини относно това с какво се е занимавал, твърди се, че същият е
бил сервитьор, барман, общ работник по панаирно дело, но се е представил
пред съда като IT специалист с три хиляди лева заплата. Отделно от това, се
твърди, че не отговарят на истината неговите показания, относими към
доказване на мястото, където живее, с оглед липсата на договор, което според
защитата е друг аргумент, че показанията на този свидетел като цяло са
недостоверни. Защитата навежда доводи и за вероятно познанство между св.
Б. и свидетеля Т., което според защитата обяснява, освен прикрИ.ето на
действията на свидетеля Т., защо вниманието на този свидетел се насочва към
подсъдимия.
Защитата в пледоарията си пред съда заявява, че съдът следва
внимателно да преценява показанията на полицейските служители. Изтъква
се, че такава необходимост е налице на първо място защото свидетелите Т. и В.
6

са били подложени на репресия от страна на органите на „Вътрешна
сигурност” на МВР с оглед 24-часовото им задържане по реда, предвиден
ЗМВР. Навеждат се доводи, че посочените двама полицейски служители са
били в условия, предхождащи повдигането на обвинение и спорид защитата е
съвсем очевидно, че същите са заели позиция, при която да прехвърлят вината
на подсъдимия. Защитата предлага на съда да приеме за установено, че
подсъдимият действително е инициирал проверката за спиране, но не той е
лицето, което не е изпълнило задължението си да бъде проверен този водач за
алкохол. Навежда се доводът, че всъщност това е сърцевината на проблема,
именно неизвършването на тази проверка за употреба на алкохол. Защитникът
посочва в пледоарията си пред съда, че е недопустимо един служител, какъвто
е подсъдимият, с най-малко стаж от групата, да дава указания на по-старшия
от него, в случай на г-н В. и на свидетеля Т., който е с най-голям опит като
полицай от близо 20 години, да дава разпореждания или указания, с която да
наруши или да му забрани на свидетеля Т. да изпълни служебните си
задължения, а именно да извърши проверка с дрегера. В тази връзка се
предлага на съда да приеме за установено, че ако някой е предотвратил
извършването на проверка, това не е подсъдимият, а свидетелят Т..
Защитата се спира и на доказателствената стойност на протокола за
изземване, с който се установяват парични средства у неговия подзащитен и у
свидетеля В.. Изтъква се, че общата сума, която е била открита у подсъдимия
е 150 лв., а у свидетеля В. – сумата от 50 лв. Защитникът акцентира върху
факта, че останалата сума в размер на 150 лв., която се явява разлика до 350
лв., за които се твърди, че са дадени от св. Б., липсва. Защитникът предлага
на съда да приеме за установено, че липсващата сума е била у свидетеля Т.,
тъй като ако всички парични средства са били дадени на подсъдимия, то тя би
следвало да е у него с изключение на сумата от 50 лв., които свидетелят В. му
е поискал назаем. Като логично обяснение за липсващата сума защитата
предлага да се приеме, че на свидетеля Т. незнайно защо е извършено
претърсване последен, а именно след всички останали полицейски служители
и той е имал достатъчно време да укрие тази сума.
Относно начина, по който е попаднала сумата у подсъдимия, се
предлага да бъдат ценени обясненията на подсъдимия, защото, на първо
място те са свързани с останалите доказателства и на второ място, тъй като
според защитата те не се оборени по никакъв начин от представителя на
прокуратурата, а именно, че след приключване на смяната, свидетелят Т. е
съобщил на подсъдимия, че е намерил в багажника на автомобила сумата от
200 или 300 лв. и е предал 200 лв. на подсъдимия. Защитата посочва, че
деянието на подсъдимия, свързано с това да е приел парична сума от св. Т., не
осъществява състав на престъпление, макар и това деяние да не е морално,
тъй като тази сума е следвало да бъде предадена в дежурната част на СДВР.
В заключение защитата на подсъдимия приема позицията, че
обвинението не е доказано в изискуемия по НПК начин и в тази връзка се
отправя искане съдът да признае подсъдимия С. за невиновен и да го оправдае
7

по така повдигнато обвинение.
Подсъдимият С. (в лична защита) посочва, че няма какво да добави към
исканията на своя защитник. В последната си дума подсъдимият заявява, че е
невинен и че обвинението се основава на лъжи, които са изказани от
свидетелите срещу него.
Съдът, след като обсъди становищата на страните, изложените от тях
искания и възражения в хода на съдебните прения и на базата на събраните и
проверените доказателства, обсъдени по отделно и в съвкупност, намира за
установено следното.

От фактическа страна

Подсъдимият Р. Н. С. е българин, български гражданин, неосъждан,
роден на **** г. в гр. Перник, със средно образование, неженен, с настоящ
адрес в гр. София, ж.к. „*********, партер, с ЕГН **********.
От 03.04.2018 г. подс. С. заемал длъжността младши автоконтрольор ІІ-
ра степен (младши инспектор) в група 03 на сектор „02“ към Отдел „Пътна
полиция“ при СДВР, на която длъжност бил назначен със заповед №
2636/03.04.2018 г. Съгласно специфичната длъжностна характеристика за
посочената длъжност на подс. С. били вменени следните задължения: да
осъществява ефективен контрол върху спазване правилата за движение; да
проверява редовността на документите, които трябва да носят водачите и
техническата изправност на МПС; да работи по предотвратяването и
пресичането на нарушенията по пътищата и обществения ред; да участва в
мероприятия за превенция на престъпността относно опазване на обществения
ред и безопасността на движението; да използва в ежедневната си работа
технически средства за осигуряване безопасността на движението по
пътищата, като осигурява законосъобразната им експлоатация; да познава
техническите характеристики и да притежава умения и техническа грамотност
за работа с уреди за контрол на скоростта, употребата на алкохол и упойващи
вещества; да познава, спазва и прилага относимата нормативна уредба, вкл.
Закона за движението по пътищата и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове и др. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на
вътрешните работи и министъра на правосъдието, обн. в ДВ бр. 61 от 28 юли
2017 г., в сила от 28 септември 2017 г., която гласи, че: „При извършване на
проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта
се установява с техническо средство....“ подсъдимият бил оправомощен да
тества водачи с техническо средство за установяване на концентрация на
алкохол в кръвта. Със същите правомощия разполагал всеки един служител на
„Пътна полиция” СДВР, когато е включен в наряд със свои колеги, за да
8

изпълнява служебните си задължения, като патрулира и проверява водачи за
евентуално извършени от тях нарушения на правила, предвидени в ЗДвП.
За времето от 19,00 ч. на 30.03.2022 г. до 07,00 ч. на 31.03.2022 г. подс. С.
бил включен в екип заедно със свидетелите П. П. Т. и Р. И. В.- също младши
автоконтрольори в Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, като този екип бил
оторизиран да извършва проверка по отношение на граждани за спазване на
правила за движение по пътищата. На така сформирания полицейски екип бил
поверен служебен лек автомобил марка/модел „Киа Сийд“ с peг. № СВ
*********, означен като такъв с надписи „Полиция“. Екипът от подсъдимия
С. и свидетелите Т. и В. бил сформиран по график, като същият в частта
относно броя на часовете, които следвало да се отработят, бил предварително
изготвен от ст. инсп. Б. Е., а в частта относно състава на екипите, смените и
датите на работните часове– от св. И. П..
Към инкриминираната дата подсъдимият Р. С., както и свидетелите Р. В.
и П. Т. не разполагали с бодикамери, тъй като към този момент Т.а
оборудване все още не било въведено в екипировката на полицейските
служители, включени в състава на „Пътна полиция“ -СДВР. От друга страна,
към инкриминирания период от време било предвидено в служебните
автомобили да бъдат монтирани стационарни камери за заснемане на
проверките, като отделно от това в служебните автомобили били
поддържани микрофони, които при контакт с гражданите полицейските
служители били длъжни да използват, като ги вземат със себе си при излизане
от автомобила и ги връщат в края на проверката в съответните гнезда, за да се
зареждат. Разположението на стационарните камери било Т.а, че позволявало
видеозаснемането при наличието на техническа изправност и включен
работен режим видеозаснемането, генерирано от тях, да обхване и гнездата на
микрофоните, като отрази дали, кога, как и от кого се използват съответните
микрофони. В случай на необходимост от провеждане на вътрешна проверка
от Дирекция "Вътрешна сигурност“ на Министерството на вътрешните
работи” по силата на чл.8, ал.1, т.5 от действащи към инкриминираната дата
Организационно – технологични правила за работа с АИС „Видеозаснемане
на охранителната дейност и пътния контрол“ , приети със заповед на Заповед
на Министъра на вътрешните работи рег. № 312Ц-727/14.07.2020г., лицата,
които били оторизирани да прегледат видеозаписите и звукозаписите,
генерирани от посочената техника, както и да разпоредят съхранението им в
срок до две години, били само и единствено служителите на тази дирекция, но
не и служителите, натоварени със задължението за предварителен инструктаж
(установено от показанията на св. И. П. и писмените доказателства по делото,
свързани с регулацията на тази дейност). В останалите случаи съгласно
посочената по-горе вътрешна регулация с правила за дейността на „Пътна
полиция“ СДВР файловете с аудио и видеоинформация се съхранявали за
срок от 30 дни.
Служебен автомобил марка и модел „Киа Сийд“ с peг. № СВ *********
бил оборудван със стационарни камери, едната от които следвало да бъде
9

насочена към посоката на движение на автомобила (напред), втората от които
следвало да извършва запис в обратната посока (назад), а трета камера
следвало в работещ режим да записва служителите в купето. Към
инкриминирания период служебните автомобили на КАТ – СДВР следвало да
бъдат оборудвани и с микрофони (два на брой), а полицейските служители
били длъжни да ги използват при излизане от служебния автомобил в случай
на иницирана от тях проверка на граждани за нарушения на ЗДвП, като ги
извадят от гнездото за зареждане и ги носят със себе си.
Към инкриминираната дата служебният полицейски автомобил, с който
излезли да работят в нощна смяна подсъдимият и свидетелите В. и Т., а
именно л.а. марка и модел „Киа Сийд“ с peг. № СВ ********* бил оборудван
със стационарни камери и мобилни микрофони, които се зареждали от
нарочно направени гнезда в купето на автомобила. Не е установено дали тази
техника е била в изправност именно на тази дата. Не установено, ако тази
техника е била в техническа изправност, защо в Дирекция „Вътрешна
сигурност“ на МВР не се съхраняват видео и звукозаписи, относими към
инкриминирания случай - дали защото такива въобще не са били генерирани
от стационарните камери и микрофоните на този автомобил към
инкриминираната дата поради извършена неправомерна манипулация с тях
или записващото устройство или защото служител на посочената по-горе
дирекция, след като е прослушал и прегледал звукозаписите и видеозаписите,
е преценил, че не следва да се удължава срока на съхранението им до две
години съгласно посочените по-горе организационни правила за работа с АИС
в МВР.
Установената организация на работа на полицейските екипи
предвиждала преди началото на съответната работна смяна да се проведе
инструктаж от инструктиращ инспектор на смяната. В настоящия случай тази
функция преди посочения по-горе полицейски екип да застъпи на смяна, била
изпълнявана от св. И. П., независимо че в съставената ежедневна форма на
отчет поради използвания към този момент софтуер и съществуващ по това
време системен проблем в деловодната система на СДВР било отбелязвано
автоматично името на друг полицейски служител като длъжностно лице,
провело инструктажа (св. Ц. Ц.).
Св. П. съобразил участието на подсъдимия в мероприятие на зала
„Арена Армеец“ на инкриминираната дата и едва след приключването на това
мероприятие провел инструктажа на подсъдимия и посочените по– горе
свидетели. По време на инструктажа св. П. запознал подсъдимия, както и
свидетелите В. и Т. с оперативната обстановка на територията на гр. София,
поставил задачи, свързани с начина на осъществяване на проверка за спазване
ЗДвП и ЗМВР по зададения маршрут на територията на 07 районно -
Студентски град. Решението св. В. да бъде старши на екипа на
инкриминираната дата било взето от св. И. П. и това решение било огласено
от него при предварително проведения инструктаж. За целта на инструктажа
била издадена описаната по-горе обичайна ежедневна форма на отчет с
10

отбелязване на функциите на членовете на екипа – св. Р. В. като старшия на
наряда, подсъдимия С. – като водач на служебно МПС. В ежедневната форма
на инструктаж бил отразен и фактът на включен трети участник в екипа в
лицето на св. П. Т., без да са посочени в този документ неговите функции (л.9,
л.10, том 5 ДП).
На цялата работна смяна на инкриминираната дата бил зачислен за
ползване „Дрегер Алкотест 7510“ № 0046 (л.531, 532, том 2 СП), както и
дневник за отбелязване на резултатите от използване на технически средства и
регистрирани нарушения на употреба на алкохол при ползването на
техническо средство № 0046. С оглед установената вътрешна регулация на
дейността на „Пътна полиция” СДВР към инкриминираната дата бил без
значение фактът на кого персонално било зачислено като материален актив
техническото средство (в конкретния случай – на св. В.). Това обстоятелство
не водело до задължението или до изключителното правомощие то да бъде
ползвано само и единствено от него в хода на предприетите полицейски
проверки. При вземане на решение дали да се използва техническото средство
срещу конкретен водач всеки полицейски служител, включен в наряда,
разполагал с възможност за самостоятелна преценка, като единствено
разпорежданията на старшия на наряда (св. В.) имали задължителен характер
за останалите полицейски служители, включени в него.
На инкриминираната дата, след проведения инструктаж тримата
полицейски служители неформално се разбрали помежду си с оглед
разпределението на отговорността и натоварването в процеса на работа
подсъдимият да подава сигнал и да спира подозрителни водачи, като изисква
документите от тях, след което да ги носи на св. В. (старши на наряда), а през
това време тези водачи да бъдат тествани от св. П. Т. с техническо средство за
употреба на алкохол, който след това да вписва резултатите от проверката в
специално воден за целта дневник. Така в цялата работна смяна на
инкриминираната дата тестовете с едно единствено изключение до края на
смяната (вписана от подсъдимия С. проба сутринта в 06.11 часа на
31.03.2022г.) били изпълнявани с техническо средство от св. П. Т.,
респективно този свидетел вписвал и резултатите от тях в дневник за
отразяване на резултатите от използване на технически средства (установено
от писмени доказателства, л. 13-15, том 13 ДП, както и от показания на св. В.
от 10.04.2024г., л.40 от съдебния протокол).
Свидетелите Т. и В., както и подсъдимият били облечени с полицейски
униформи в работната си смяна на инкриминираната дата. Маршрутът, по
който подсъдимият и свидетелите патрулирали, бил в гр. София, ж.к.
„Студентски град“.
На 31.03.2022 г. около 04, 30 часа в гр. София, ж.к. „Студентски град“, на
ул. „********* св. Г. Д. Б. управлявал лек автомобил марка/модел „БМВ 3“ с
peг. № СТ **** РН, когато бил спрян /с подаден от подсъдимия звуков и
светлинен сигнал във връзка изпълняваната от него функция на водач на
11

движещия се зад този свидетел полицейски лек автомобил марка/модел „Киа
Сийд“ с peг. № СВ ********* за извършването на проверка. В същото време в
автомобила, управляван от св. Б., на предната дясна седалка, като пътник се
намирала св. А. Р. Ю..
След като св. Б. спрял управлявания от него лек автомобил, тримата
полицейски служители излезли едновременно от служебния автомобил, а
подсъдимият отишъл до предна лява врата на автомобила, управляван от
водача. В този момент подсъдимият носел закачен върху униформата
микрофон. Относно втория микрофон, осигурен технически със зарядно
устройство в служебния автомобил, не се установява да е бил изваждан от там
и да е ползван от свидетелите В. и Т..
Подсъдимият поискал от св. Б. документите, необходими за
полицейската проверка, като в същото време св. В. застанал в близост до него
на отстояние от около един метър, за да обезпечава неговата сигурност, а св. Т.
се насочил към багажника на служебния автомобил, от където извадил
техническо средство „Дрегер Алкотест 7510” № 0046 и го приготвил за
употреба.
Св. Б. през отворен прозорец от към шофьорското място подал на
подсъдимия шофьорска книжка, лична карта, талон на управлявания от него
автомобил „БМВ”. Подсъдимият констатирал, че върху стъклото на
управлявания от св. Б. липсва стикер под формата на холограмен знак,
удостоверяващ сключена застраховка „Гражданска отговорност”, поради което
поискал водачът да представи полица за сключена застраховка „Гражданска
отговорност”. Св. Б. посочил, че в момента този документ не е у него, но
живее наблизо и може да го донесе. В този момент св. Б. излязъл от
автомобила си, когато към него се приближил св. Т. с подготвения за работа
алкотест дрегер. Така подсъдимият, св. Б. и Т. се оказали на близко разстояние
един от друг, когато св. Б. споделил едновременно пред тях, че по-рано
вечерта е употребил концентриран алкохол и тестът може да отчете
положителен резултат. Тези опасения, изразени от страна на св. Б., очевидно с
искане от негова страна да се намери разрешение на проблема му, били
възприети от подсъдимия и от св. Т.. Подсъдимият, без да взема отношение по
този въпрос, се насочил към св. В., който междувременно влязъл в купето на
служебния полицейски автомобил до шофьорското място и подготвял
служебния таблет, като изчаквал подсъдимия да му занесе документите на
водача, необходими за установяване на неговата самоличност и управляваното
от него превозно средство. Правомощията на св. В. да носи отговорност за
организацията на проверките, както и да докладва на ръководството на „Пътна
полиция“ при възникването на проблем, произтичали от възложените му от св.
П. функции на старши на наряда. Тази особеност на старшинството била
предварително определена от действащата вътрешна регулация на дейността
на „Пътна полиция” СДВР. Отделно от това, в практиката на „Пътна полиция“
– СДВР било установено старшият да може да издава разпореждания със
задължителен характер за останалите полицейски служители, включени в
12

наряда (установено от показанията на св. И. П. и св. Б. Е.).
Докато подсъдимият и св. Т. били извън служебния автомобил, св. В.
започнал да въвежда описаните по-горе данни за водача и управлявания от
него автомобил, за да установи дали съответното лице се издирва от органите
на МВР и дали срещу него са били издадени фишове за нарушения по ЗДвП,
които следва да му бъдат връчени. Не се доказва св. В. да е възприел
изразените гласно от св. Б. опасения, че ако бъде тестван, техническото
средство евентуално може да отчете положителен резултат за употреба на
алкохол. Не се доказва от тук нататък св. В. да е възприел каквито и да е
разменени реплики между своите колеги, от една страна, както и между тях и
проверявания водач, от друга страна.
В неустановен по делото момент преди св. Б. да се отправи към
жилището си, предложил да не се провежда тест за употреба на алкохол срещу
сумата от 150 лева, като не се доказва това предложение да е било възприето
от подсъдимия и св. В.. Последвал разговор с неустановено съдържание
между св. Б. и св. Т.. Не се установява разменените реплики между св. Б. и св.
Т. да са били възприети от подсъдимия и св. В.. Св. Т. поради неустановени по
делото причини взел решение да не тества св. Б. с техническо средство за
употреба на алкохол и го прибрал в багажника на полицейския автомобил,
като оставил багажника отворен. Св. Б., от своя страна се оттеглил от мястото
на проверката, като се насочил към бл. 63, находящ се на ул. „Проф. д-р И.
Странски“.
Оттеглянето на св. Б. от мястото на проверката било забелязано от
подсъдимия, като същият имал очакването, че свидетелят го прави, за да
донесе полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност”, в какъвто
смисъл вече бил проведеният с водача разговор (според собствените му
обяснения пред съда, неопровергани от останалия доказателствен материал).
Това оттегляне било забелязано и от свидетеля Т. (стр.14 от протокол от
съдебно заседание от 10.04.2024г.), като същият не реагирал към това
поведение на проверяваното лице като към нещо необичайно в хода на
полицейската проверка, нито по-късно го коментирал с колегите, нито го
докладвал като нередност в края на работната смяна. Св. В. в същото време се
намирал на пасажерското място до мястото на водача в служебния автомобил
и не се доказва да е възприел отдалечаването на св. Г. Б. от мястото на
проверката. За това обстоятелство, свързано с необичайно поведение на
водача, св. В. научил по-късно - от служители на Дирекция „Вътрешна
сигурност“ по повод проведеното разследване на случая, които преди да го
изслушат му преразказали какво са чули от други лица, пряко свързани с
процесната проверка, които вече били разпитани от тях (стр. 28, 29 от същия
протокол).
Докато се намирал в жилището си в ж.к. „Студентски град“, на ул.
„Проф. *********. взел полица за сключена застраховка „Гражданска
отговорност”, както и сумата от 200 /двеста/ лева, която добавил към
13

наличната у него парична сума в размер на 150 /сто и петдесет/ лева. Преди да
излезе отново навън св. Б. заснел с мобилния си телефон всички банкноти,
които успял общо да събере, а именно общо 7 броя банкноти с номинал 50
/петдесет/ лева, както следва: 1 брой банкнота с номинал 50 /петдесет/ лева с
№ ГВ 64496592; 1 брой банкнота с номинал 50 /петдесет/ лева с №
БФ1725091; 1 брой банкнота с номинал 50 /петдесет/ лева с № БН9229320; 1
брой банкнота с номинал 50 /петдесет/ лева с № БН6927641; 1 брой банкнота с
номинал 50 /петдесет/ лева с № БЕ9258644; 1 брой банкнота с номинал 50
/петдесет/ лева с № ББ1455155 и 1 брой банкнота с номинал 50 /петдесет/ лева
с № ГА37155647. Преди да напусне жилището си св. Б. заснел банкнотите с
две фотоснимки (л. 54, л.55, том 14, ДП), като тези снимки останали в Icloud
профила, регистриран и ползван от св. Б. с автоматично отбелязване към
всяка една от тях за мястото, датата и часа на фотозаснемане, съответно:
„район Студентски 31.03.2022 г., 04.45“ и „район „Студентски 31.03.2022г.
04.44“.
Междувременно подсъдимият и св. В. проверили документите на водача
и автомобила, като установили снимки, удостоверяващи управление с
превишена скорост, както и факта на издадени 3 на брой фиша, които
следвало да бъдат връчени (л.167, том 1 СП).
След като излязъл от жилищния блок, св. Б. се приближил до служебния
полицейски автомобил, където подсъдимият изчаквал правостоящ извън
автомобила, но в близост до пасажерското място, заето от св. В.. Там св. Б.
предал на подсъдимия полица за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“. След като и този документ бил проверен, същият заедно с
останалите документи бил върнат от св. В. на св. Б., като подсъдимият
разпоредил на проверявания водач да изчака в личния си автомобил и
връчването на фишове. Тръгвайки към автомобила си, св. Б. заобиколил
служебния полицейски автомобил, доближавайки се до св. Т. в момента, в
който последният се намирал в близост до багажника. Инкриминираната сума
била подхвърлена от св. Б. в багажника на служебния полицейски автомобил,
като не се доказва тези действия да са били възприети от св. Т., подсъдимия и
св. В..
От там св. Б. се насочил към личния си автомобил, в който влязъл от към
шофьорското място и останал там да чака до края на процесната полицейска
проверка. След като св. В. пуснал за печат и подписал фишовете, издадени
срещу св. Б., ги предал на изчакващия го наблизо подсъдим, който от своя
страна отишъл до шофьорското място на проверявания автомобил, където се
намирал св. Б. и му ги връчил срещу подпис. Така приключила процесната
проверка срещу св. Б..
По – късно дежурният наряд в лицето на подсъдимия и свидетелите В.
и Т. спрял още няколко автомобила. След края на работната смяна в 07.00 часа
полицейските служители отишли в КАТ- СДВР, за да сдадат всички съставени
в работната смяна документи, както и техниката, която била собственост на
14

„Пътна полиция“ СДВР. След края на работната смяна св. Т. споделил на
подсъдимия, че е намерил парична сума в багажника на автомобила. Този
разговор се състоял на паркинга на КАТ, докато подсъдимият се намирал в
личния си автомобил. Св. Т. дал на подсъдимия сумата от 200 лева, а именно
банкноти с номинал от по 50 лева и серия и номер, както следва: номер № ГВ
64496592, № БФ1725091 и ГА37155647, № БН9229320. Разликата до 350
лева, а именно сумата от 150 лева (3 броя банкноти с номинал от по 50 лева
със серия и номер № БН6927641, № БЕ9258644 и № ББ1455155) останала на
съхранение на неустановено по делото място, което вероятно е било известно
само и единствено на св. Т.. Подсъдимият от своя страна във връзка с
предварително обещан на св. В. още в началото на наряда заем му дал
банкнота с номинал от 50 лева със серия и номер с № БН9229320.
Междувременно св. Б., който не разполагал с други парични средства,
тъй като в същото време бил безработен, бил афектиран от това обстоятелство
и след като се прибрал в жилището си със св. А. Ю., сигнализирал по
телефонна линия на Дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР (тел.
*********) за конкретния случай, като съобщил, че парите са били предадени
от негов приятел на полицейски служители, ползващи служебен автомобил с
ДК№ СВ *********. Преди да се включи звуков сигнал за оставянето на
съобщение, бил записан глас на оператор с указания, че лицето, което подава
сигнал, следва да остави личните си данни и телефон за връзка. Така, св. Б.
преди да подаде гласово съобщение бил информиран, че ще бъде изготвен
звукозапис на неговите изявления. След това св. Б. издиктувал серията и
номерата на банкнотите, които според него били дадени от близък негов
приятел на полицейски служители. В края на съобщението св. Б. поискал
самоличността му да бъде запазена в тайна.
На следващия ден, рано сутринта св. Б. бил посетен от служители на
Дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР, като проведената между него и тях
комуникация е неустановена. За случая била сигнализирана и прокуратурата,
като били предприети действия по претърсване и изземване и обиск и
изземване по отношение на подсъдимия и свидетелите В. и Т.. Към момента на
провеждане на тези действия в помещение, обитавано от подсъдимия, била
намерена и иззета сумата от 150 лева, а именно 3 броя банкноти с номинал 50
/петдесет/ лева, които били със серия и номер № ГВ 64496592, №
БФ1725091 и ГА37155647, които са идентични са част от заснетите от св. Б.
банкноти. При личен обиск на св. В. от него била иззета 1 бр. банкнота с
номинал от 50 лева със серия и номер БН9229320, която е идентична с
банкнота, заснета от св. Б.. Това се случило, след като в хода на разследването
по делото било извършено претърсване и изземване по реда на чл. 161, ал. 2 от
НПК в жилището, обитавано от подс. С. в гр. София, ж.к. „*********, партер,
където били намерени и иззети 3 броя банкноти с номинал 50 /петдесет/ лева,
както следва: 1 брой банкнота с номинал 50 /петдесет/ лева с № БФ1725091, 1
брой банкнота с номинал 50 /петдесет/ лева с № ГА37155647 и 1 брой
банкнота с номинал 50 /петдесет/ лева с № ГВ 64496592. По време на
15

извършен личен обиск по реда на чл. 164, ал. 2 от НПК по отношение на св. Р.
В. в портфейла му била намерена и иззета 1 брой банкнота с номинал 50
/петдесет/ лева с № БН9229320, която е инкриминирана от обвинението.
Относно тази банкнота св. В. посочил по-късно, че му е била дадена от подс.
С. в края на смяната им без подсъдимият да му каже от къде я е взел.
Разликата до 350 лева – 3 броя банкноти с номинал от по 50 лева, серия
и номер № БН6927641, № БЕ9258644 и № ББ1455155, предварително заснети
от св. Б. с неговия телефон, не била открита при нито един полицейски
служител, но с уточнението, че действията по претърсване и изземване и
обиск и изземване не били предприети по отношение на тримата полицейски
служители по едно и също време, а последователно във времето, като
последни във времето са тези действия били извършени по отношение на св.
П. Т. в негов вилен имот в с. Железница, което не може да изключи този
свидетел да се е възползвал от това обстоятелство и да е организирал
защитата на интересите си преди предстоящите действия по разследването. На
второ място, въобще не било предприето претърсване и изземване от
жилище, находящо се на обичайно обитаван от св. П. Т. адрес в гр. София, ул.
*********, ет. *********, въпреки че този адрес бил известен на органите на
досъдебното производство (л.6, том 1, ДП).

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Описаната фактическа обстановка е установена въз основа на гласните
доказателствени средства, като обясненията на подсъдимия и една част от
свидетелските показания (показанията на св. В., на св. Б. Е., на св. И. П., на Ц.
Ц.) се приемат изцяло като достоверен доказателствен източник, а друга част
от тях - като частично достоверен (показанията на св. П. Т., на св. Г. Б., на А.
Ю.). Относими към предмета на доказване са фактите, възпроизведени в
показанията на св. А. Р. Ю. (приятелка на св. Б. и пътник в автомобила,
управляван от него към момента на деянието), вкл. и възпроизведенетите в
прочетените на основание чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 НПК показания, дадени
от нея в досъдебното производство (л. 56-л. 59 , том 14 ДП).
По отношение на целия екип от полицейски служители, съпричастни
към инкриминираната полицейска проверка на инкриминираната дата, в т.ч. и
срещу подсъдимия в досъдебното производство са били извършени неотложни
действия по разследването за проверка на сигнала, подаден от св. Б.. Извод в
тази насока се обосновава от протокол за обиск на П. Т. – (л.2, л.3, том 4 ДП),
при който е бил иззет мобилен телефон със сим карта в него, фотоалбум (л. 4-
л.6, том 4 ДП) и е бил одобрен (л.4, том 14 ДП), от протокол за претърсване и
изземване от л.а. автомобил Лада Нива, управляван от П. Т. (л.7, л.8, том 4
ДП) с приложен към протокола фотоалбум (л.9-л.15, том 4 ДП), при което е
бил иззет тефтер с лого и това действие по разследването е било одобрено по
съответния ред (л.6, том 14 ДП), от протокол за претърсване и изземване от
16

къща във вилна зона „Елите“ в с. Железница (л.16-л.18, том 4 ДП), с приложен
към него фотоалбум със снимки (л.19-л.27, том 4 ДП), при което е била
намерена и иззета жълта чанта с черно кожено портмоне, от което съответно
била намерена и иззета банкнота с номинал 50 лева ГЕ33479529, като и този
протокол е бил одобрен по съответния ред (л.5, том 14 ДП).
Действия по разследването с неотложен характер са били проведени и
по отношение на св. Р. В. съгласно протокол за личен обиск ( л.2 –л.5, том 3
ДП), при който от джоб на дънков панталон е бил намерен и иззет черен
калъф, от който е била иззета една от описаните в сигнала на св. Б. банкноти,
а именно банкнота с номинал 50 лева БН 9229320 ( заснета на л.9, том 3 ДП) .
Съпоставката на тази част от протокола за обиск с показанията на св. Б. и
предадения от него по делото снимков материал на банкнотите, които твърди,
че по-късно е дал на служител от полицейския екип, води до извод, че тази
банкнота, намерена и иззета от св. В., фигурира в аудиозаписа на сигнала,
подаден от св. Б.. При личен обиск от св. Р. В. от него били иззети банкноти,
които не се доказва да са били предмет на престъплението, описано в сигнала
на св. Б., а именно банкнота с номинал от 50,00 лева със серия и номер ГЕ
57667335, иззета от св. В. от черен калъф, открит в джоб на дънков панталон
(л.2–л.5, том 3 ДП), както и банкнота с номинал от 50,00 лева със серия и
номер ГБ57401767, иззета от портмоне при същото действие по
разследването, проведено по отношение на св. Р. И. В. (л.2–л.5, том 3 ДП).
Протоколът за личен обиск и изземване, проведено по отношение на св. В., е
бил одобрен от компетентния съд (л.2, том 14 ДП). За последните две
описани банкноти не се установява да са били са сред описаните в сигнала на
св. Б.. Съдът приема за установено, че това е така, тъй като банкнотите с
номинал от по 50 лева със серийни номера ГЕ 57667335 и ГБ57401767, иззети
от св. В., както и банкнотата ГЕ33479529, иззета от св. Т., не фигурират и в
снимковия материал на банкнотите, които св. Б. е заснел с личния си телефон.
Преди това по отношение на св. В. е бил извършен обиск ЗМВР, за което е
бил съставен съответен протокол и с който са били иззети банкноти, но не и с
номинал от 50 лева (л.29, том 1 ДП).
По отношение на св. В. са били проведени и други действия по
разследването с неотложен характер, както следва: съгласно протокол за
претърсване и изземване от жилище в ж.к. „Люлин“ л.11-л.13, том 3 ДП с
приложен към него фотоалбум (л.14-л.22, том 3 ДП), който е бил одобрен по
съответния ред (л.8, том 14 ДП), както и протокол за претърсване на л.а.
„Форд Фиеста“ (л.23, л. 24, том 3 ДП) с приложен към него фотоалбум (л.6-
л.10, том 3 ДП), който също е бил одобрен от компетентния съд (л.9, том 14
ДП), като при така изброените действия по разследването не са намерени
вещи, от значение за делото.
От съществено значение е въпросът дали и кои свидетелски показания
могат да бъдат ползвани като годен, както и ако са годен, като достоверен
източник на доказателства. Съдът се доверява изцяло на показанията, дадени
от св. Р. В., включително и на тези, които се съдържат в очни ставки,
17

проведени в съдебното производство, като изключва от доказателствения
материал прочетените показания, дадени от същия свидетел в досъдебното
производство. Съдът приема частично с доверие показанията на св. П. Т., вкл.
и тези, които е направил в очни ставки, проведени в съдебното производство,
като изключва от доказателствения материал прочетените показания, дадени
от същия свидетел в досъдебното производство.
Приемат се с доверие обясненията на подсъдимия, дадени от него в
съдебното производство. Съдът отчита двуяката им функция: от една страна –
средство, с което подсъдимото лице упражнява правото си на защита; от друга
страна – средство за събиране на доказателства. В настоящия случай те в една
своя част кореспондират с проверен от съда доказателствен материал (с
показанията на св. В., П., Е., с писмените доказателства за водения от св. Т.
дневник за вписване на резултатите от тестване на водачи с техническо
средство за употреба на алкохол). В тази част, в която те са в съществено
противоречие с показанията на св. Б. и показанията на св. Т., нито обясненията
на подсъдимия, нито показанията на посочените двама свидетели могат да
бъдат проверени с независим доказателствен източник. Настоящият съдебен
състав счита, че такава проверка е задължителна съобразно стандарта на
доказване, очертан в разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, тъй като нито св. Б.,
нито св. Т. могат да бъдат считани за независими свидетели, като съображения
в този смисъл съдът ще изложи отделно. Ето защо, както и с оглед тежестта на
доказване, при наличието на такава категория неразрешени противоречия
между обясненията на подсъдимия, от една страна и показанията на св. Т. и св.
Б., от друга страна, съдът прие за установени тези факти, които се твърдят от
подсъдимото лице.
От съществено значение са показанията на свидетелите полицейски
служители, които наред с подсъдимия са изпълнявали в една и съща работна
смяна с подсъдимия и екип с него служебните си задължения на
инкриминираната дата, а именно показанията на св. П. П. Т., както и
показанията на св. Р. В..
Показанията на полицейските служители П. Т. и Р. В., дадени от тях в
съдебното производство, следва да бъдат ценени в съпоставка със следните
писмени доказателства и протоколи, удостоверяващи действия по
разследването. Писмено доказателство по делото съдържа информация с
какъв служебен автомобил са застъпили на смяна със св. Т. и подсъдимия, от
19.00 часа (л. 11-л.13, том 16 ДП). Връзката на подсъдимия и свидетелите Т. и
В. с л.а. „Киа Сийд“ с рег. № СВ ********* е установена без съмнение.
Показанията на свидетелите Т. и В. следва да бъдат обособени в отделна
група доказателствени източници, която включва и обясненията на
подсъдимия, като независимо от противоречията между тях, те като цяло
възпроизвеждат събитията от гледната точка на проверяващите служители. По
този критерий показанията на св. И. Б. и А. Ю. (приятелка на св. Б. и пътник в
автомобила му към момента на проверката) следва да бъдат обособени във
18

втора група източници на доказателства относно начина, по който е била
проведена полицейската проверка.
Годни източници на доказателства в първата група са показанията,
дадени от свидетелите Т. и В. в съдебното производство. Отговорът на въпроса
дали и доколко те достоверно възпроизвеждат фактите по случая изисква да
бъдат обсъдени отделно и в съпоставка с останалия доказателствен материал.

Съдът зачете удостоверителната доказателствена стойност на следните
писмени доказателства:
Писмени доказателства, относими към личността на св. Г. Б. (справка за
трудови договори – л.135-л. 141, том 1 СП), справка от НАП с рег. № 10-
00-6618#2/03.01.2024г. (л.154, том 1 СП), справка от ТДД – гр. Стара
Загора относно осигурителния доход на св. Б., съгласно която за март
2022г. начисленият месечен облагаем доход на св. Б. е бил 1096,08 лева, а
за април 2022г. – 3352,34 лева (л.158, л.159, том 1 СП), справка за
актуално състояние на действащи трудови договори за св. Б. към
инкриминирания период (л.160, том 1, СП), справка от СДВР, отдел
„Пътна полиция“ за връчени електронни фишове на Г. Б., от която се
установява, че на инкриминираната дата на този свидетел са били
връчени два електронни фиша, а именно фиш № 0034197/2021г. и фиш
№ 5329173/2021г. (л.167, том 1 СП), справка за адресна регистрация на
свидетелите Г. Б. и А. Ю., от която е видно, че има адресна регистрация в
гр. Казанлък, ул.“********* а св. Ю. е с адресна регистрация на адрес в
кв.“Челопечене“ в гр. София (л.169, том 1 СП), писмени доказателства от
Д“КИС“ относно информация за връчване на фишове за извърщени от Г.
Б. нарушения на правила на ЗДвП (л.170-л. 177, том 1, СП);
Писмени доказателства относно подаден на 31.03.2022г. сигнал: справка
за съобщение от Г. Д. Б., записано като файл № BF10, постъпило на
31.03.2022г. в 05:05:48 часа на телефон ********* (л.181, том 1 СП),
предоставено на съда ведно с веществено доказателство – диск,
съдържащ аудиозапис на постъпилия сигнал (л.182, том 1 СП),
Писмени доказателства, относими към регулацията и организацията на
работата на полицейските екипи от КАТ – СДВР през инкриминирания
период: уведомление рег. № 433200-12454/31.01.2025г. (л.472, л.473, том
2, СП); Инструкция за реда и организацията за осъществяване на
дейностите по контрол на пътно движение (л.473 – л.530, том 2, СП);
уведомление и списък за успешно преминали последваща проверка на
средствата за измерване анализатори на алкохол в дъха, тип „Дрегер
Алкотест 7510“ (л.531, 532, том 2 СП); копие на дневник за отбелязване
на резултатите от използване на технически средства и регистрирани
нарушения на употреба на алкохол за времето от 22.07.2019г. до
19.12.2022г. в частта относно техническо средство № 0046 (л.533-л.536,
том 2 СП); ежедневна форма на отчет от 30.03.2022г. (л.537 –л. 539, том 2
19

СП) с отбелязване на работната смяна (подсъдимия, свидетелите Т. и В., с
отбелязване на разпределение на функциите между водач (подсъдимия) и
старши на наряда (св. В.), както и с отбелязване на датата, времето и
лицето, провело инструктажа (Ц. Ц.), регистрация на собственост на
служебен автомобил с ДК № ********* (л. 540, л. 541, том 2, СП),
писмени доказателства за установения ред за поддържане и проверка на
техническата изправност на монтирани в служебен автомобил,
собственост на СДВР, стационарни камери и мобилни микрофони (л.
543, том 2, СП), уведомление рег. № 785500-1290/13.02.2025г. от
Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР относно съхранявани видео и
звукозаписи, ако такива са били генерирани от камерите и микрофоните,
инсталирани в служебен автомобил с ДК № ********* (л. 549, л.550, том
2, СП), уведомление изх. № А-6-0021/05.03.2025г. от фирма „Асап“
ЕООД, оторизирана да извършва техническа поддръжка на стационарни
камери и микрофони в служебен автомобил с ДК № ********* към
инкриминирания период (л.555, том 2, СП), приемо-предавателни
протоколи (л.556, том 2, СП); заповед № 88121 з-873/24.07.2015г. на
Министъра на вътрешните работи (л.580-л.581, том 2 СП), заповед №
8121з-731/15.07.2020г. на Министър на вътрешните работи (л.582, том 2
СП), Указания за работа на полицейските служители със системите за
аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани в служебните автомобили на
„Пътна полиция“ (Указанията), технически характеристики и правила за
работа (л. 583-л.589, том 2 СП), Заповед на Министъра на вътрешните
работи рег. № 312Ц-727/14.07.2020г. за утвърждаването на
Организационно– технологични правила за работа с АИС
„Видеозаснемане на охранителната дейност и пътния контрол“
(Правилата) - л.590 –л.596, том 2, СП; длъжностна характеристика и
инструкция за отразяване на дейностите по контрол на движението – л.
32-л.74, том 13 ДП, писмено доказателство за връчени на св. Б.
електронни фишове – л.167, СП, като е отразено, че три от тях са били
връчени на инкриминираната дата – 31.03.2022г. (л.171, л.174, л.176, СП),
като и че са връчени от св. В..
Писмени доказателства, относими към изследването на лицето, провело
инструктажа, както и доказателства за създадени преди или в процеса на
инкриминираната полицейска проверка документи: ежедневна форма на
отчет (л. 537-л.539, том 2, СП), ежедневна форма на отчет – (л.9, л.10,
том 5 ДП), л.7, том 13 ДП, справка от Дирекция „Човешки ресурси“ на
МВР относно И. П. и Ц. Ц. (л.282, том 1 СП), ежедневна форма на отчет
– (л.9, л.10, том 5 ДП), л.7, том 13 ДП, ежедневна ведомост – л. 8-л.10,
том 13 ДП, резултати дрегер алкотест –л.12, том 13 ДП, дневник за
отразяване на резултати от дрегер алкотест –л.13-л.16, том 13, ДП, пътен
лист от денонощие – 27.03.2022г. –л.17-л.30, том 13 ДП;
Писмени доказателства относно изпълняваните по отношение на
подсъдимия и свидетелите Т. и В. мерки по ЗМВР: справка рег. №
20

513000-33920/02.05.2024г., от съдържанието на която е видно, че СДВР
не разполага с данни за задържането на св. П. Т. по ЗМВР на 01.04.2022г.
(л.285, том 1 СП), удостоверение от 04 РУ- СДВР, че по отношение на св.
Т. не е било регистрирано задържане на територията на 04 РУ- СДВР
(л.288, том 1, СП), копие от книга за задържани лица в 04 РУ – СДВР, в
която е отбелязано задържането на св. Р. В. с дата на настаняване в
помещение за задържани лица на 31.03.2022г. от 11.30 часа, заповед за
задържането му с посочена дата и час на задържане (31.03.2022г., от
18.00 часа), писмени доказателства за конвоирането на този свидетел в
СО- СГП на 01.04.2022г., от 14.35 часа и формалното му освобождаване
от помещение за задържани лица на това основание (л.290-л.292, том 1,
СП); Заповед за задържане на П. Т.– л.28, том 4 ДП, протокол за обиск
ЗМВР и декларация л.29, л.30, том 4 ДП;
Писмени доказателства от досъдебното производство, изпълняващи
функция за проверка на други доказателствени източници: протокол за
доброволно предаване от 04.04.2022 г. била приобщена 1 брой флаш
памет, съдържаща видеозапис от камера за видеонаблюдение от магазин,
находящ се в района на описаната по-горе полицейска проверка (без
информационна стойност).
Писмени доказателства и писмени доказтелствени средства, събрани в
досъдебното производство относно действия по ЗМВР, действия,
извършени по разследването, доказателства за правния статус и
здравословното състояние на подсъдимото лице Р. С.: заповед от
инспектор Дирекция „Вътрешна сигурност“ от 31.03.2022г. за 24 часа–
л.14, том 1 ДП, л.25, том 14 ДП (индигово копие), Протокол за личен
обиск по ЗМВР – л.16, том 1 ДП, писмен отказ от медицински преглед
при задържането – л.25, том1 ДП, свидетелство за съдимост –л.26, том 1
ДП, л.10, том 17, протокол за обиск и изземване от подс. Р. С. – л.2-л.4,
том 2 ДП, Фотоалбум–л.5-л.7, том 2 ДП, протокол за претърсване и
изземване в жилище ж.к. *********, том 2 ДП, фотоалбум към протокола
– л.11-л.15, том 2 ДП, Протокол за претърсване и изземване от л.а. „Ауди“
(л.16, л.17, 2 том ДП), фотоалбум към него (л.18-л.20, том 2 ДП),
одобрен (л.7, том 14 ДП), разписка –л.60, том 14 ДП, съставена в
изпълнение на постановление на СГП от 05.04.2022г. (л.18, л.19, том 14
ДП), по силата на което били върнати 1 бр. служебен знак в черен калъф,
служебна карта, като е отказано връщането на мобилен телефон
„Самсунг“ Галакси, вписвания по партидата в АП за имоти – л. 64, л. 65,
том 14 ДП, справка от БНБ – банкови сметки –л. 70, л.71, том 14 ДП,
Писмени доказателства от МБАЛ Самоков за лявокамерна
недостатъчност и надкамерна тахикардия (л.24-л.30, том 16 ДП);
Протоколи, удостоверяващи проведени действия по разледването по
отношение на св. П. Т.: протокол за обиск на П. Т. – (л.2, л.3, том 4 ДП),
иззет мобилен телефон със сим карта в него, фотоалбум (л. 4- л.6, том 4
ДП), одобрен – л.4, том 14 ДП, протокол за претърсване и изземване от
21

л.а. автомобил, Лада Нива от П. Т. (л.7, л.8, том 4 ДП) и фотоалбум към
него (л.9-л.15, том 4 ДП) – иззет тефтер с лого, одобрен –л.6, том 14 ДП,
протокол за претърсване и изземване от къща във вилна зона „Елите“ в с.
Железница ( л.16-л.18, том 4 ДП) и фотоалбум със снимки (л.19-л.27, том
4 ДП), намерена и иззета жълта чанта с черно кожено портмоне, от което
е иззета банкнота с номинал 50 лева ГЕ33479529, одобрен –л.5, том 14
ДП, Разписка за връщане на иззето от св. П. Т. мобилен телефон – л. 38,
том 16 ДП;
Писмени доказателства и писмени доказателствени средства от
досъдебното производство, с които се документират извършени действия
по ЗМВР, действия по разследването и други действия с участието на св.
В.: Този свидетел също е бил задържан със заповед от инспектор
Дирекция „Вътрешна сигурност“ от 31.03.2022г. за 24 часа –л.27, том 1
ДП, протокол за обиск ЗМВР –л.29, том 1 ДП – иззети банкноти, сред
които не са описани такива с номинал от 50 лева, протокол за личен
обиск (претърсване на Р. В.) – л.2 –л.5, том 3 ДП, от съдържанието на
който е видно, че от черен калъф, иззет от джоб на дънков панталон са
намерени и иззети част от описаните вещи, в т.ч. банкнота с номинал 50
лева ГЕ 57667339-л.3, том 3 ДП, както и банкнота с номинал 50 лева БН
9229320 ( заснета на л.9, том 3 ДП), като описанието на банкнота БН
9229320 фигурира в аудиозаписа на сигнала, подаден от св. Б. (одобрен –
л.2, том 14 ДП). Със същия протокол от св. В. бил иззет и мобилен
телефон, който бил върнат в досъдебното производство с разписка от
22.11.2022г. – л.4, том 16 ДП, протокол за претърсване и изземване от
жилище в ж.к. „Люлин“ л.11-л.13, том 3 ДП, фотоалбум (л.14-л.22, том 3
ДП), одобрен –л.8, том 14 ДП, протокол за претърсване на л.а. „Форд
Фиеста“ (л.23, л. 24, том 3 ДП) – не са намерени вещи, от значение за
делото, фотоалбум – л.25-л.27, том 3 ДП, одобрен –л.9, том 14 ДП,
фотоалбум към протокола (л.6-л.10, том 3 ДП)

Съдът прие с доверие заключенията на експертизите, назначени в
досъдебното и съдебното производство, както следва:
Експертизи от досъдебното производство:
компютърно-техническа експертиза, приложено от л. 3 до л. 92 от том 15
ДП
На базата на това заключение е установено съдържанието на мобилните
устройства, ползвани от подсъдимия, св. В. и св. Т. към инкриминираната
дата. Единствената следа от изтрИ.ето на данни е открита в мобилно
устройство - телефон, марка „Самсунг“, което в досъдебното производство е
било иззето от св. П. Т.. От разпит на вещото лице Цв. А. е установено, че е
била изтрита програмата „Фейсбук-Месинджър“, а на стр. 6 от заключението
е отбелязано, че посочената програма е била инсталирана в изследваното
мобилно устройство, но към момента на изследването тя не е налична, като са
22

открити следи от заличаването й. Съпоставката на идентификационните данни
за изследваното устройство, предмет на обсъждане в тази част от
експертизата, с протоколите за обиск и изземване и претърсване и изземване,
съставени с участието на тримата полицейски служители, съпричастни към
инкриминираната полицейска проверка, води до извод, че коментираната по-
горе част на компютърно-техническата експертиза, се отнА. до телефон,
ползван именно от свидетеля Т.;
техническа експертиза, изготвена от БНБ, на банкнотите, иззети като
веществени доказателства от подсъдимия и св. В..
Съдът намира, че това заключение е компетентно и добросъвестно. Въз
основа на него е установено, че приобщените по делото банкноти със сер.
номера ГВ 64496592, ГА37155647, БФ1725091, БН9229320 и ГЕ57667335 са
истински парични знаци.
Експертизи от съдебното производство:
протокол за извършена експертиза на аудиозапис, предоставен от
Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР № 24/ИДИ-25 (л.207-л.209, том
1 СП).
От снетото на хартиен носител съдържание на сигнала, подаден от св. Б.
на инкриминираната дата до служебен телефон на Дирекция „Вътрешна
сигурност“ за жалби и сигнали, е видно, че подалият сигнала е твърдял, че
корупционното поведение не го зА.га лично, а негов „приятел“, твърдял е, че
корупцията зА.га полицейски служители, че подкупът е бил поискан от тях,
описал е подробно банкнотите, за които се твърди, че приятел на подалият
сигнала е дал на полицаи, предоставил е информация за регистрационния
номер на служебния автомобил, за който в сигнала се твърди, че е ползван от
служители на полицията, като този номер съвпада с регистрационния номер
на служебния автомобил, управляван от подсъдимия на инкриминираната дата
при изпълнение на общ наряд със свидетелите Т. и св. В.. В края на гласовото
съобщение, подадено от св. Б., към телефонен оператор на Дирекция
„Вътрешна сигурност“ на МВР, било записано неговото искане самоличността
му като подател на сигнала да остане в тайна, а именно с думите:
„самоличността ми да остане анонимна“. Съдът намира, че няма пречка да се
ползва като доказателствен източник аудиозаписът на подаден от св. Б.
сигнал, изследван с ТЕ. Видно от съдържанието му, подалият сигнала е бил
наясно, че гласът му ще бъде записан с оглед указанията на оператора да
остави в съобщението данни за имена, адрес и телефон за обратна връзка.
След като св. Б. при тези условия е записал гласово съобщение, изследвано с
посочената по-горе техническа експертиза, съдът приема, че той е знаел, че
ще бъде записан неговият глас и е бил съгласен с това.
почеркови експертизи, с които е бил изследван подписът на св. П. Т. в
издадена заповед за задържане по ЗМВР: протокол № 102-Е/2024г. (л.
296-л.298, том 1 СП) и тройна почеркова експертиза, изготвена от вещи
лица от НИК-МВР (л. 415 –л.430, том 2 СП).
23

Съдът зачита като добросъвестни и компетентно изготвени както
основното заключение на ПЕ, изтотвено от вещо лице от СДВР, така и
разширената експертиза, изготвена от три вещи лица от НИК-МВР, която е
била назначена поради оспорването на първата от защитата на подсъдимия.
По същество и двете заключения са достигнали до едни и същи изводи
относно идентичността на положения от св. Т. подпис с подпис за
задържаното лице, с който е била оформена заповед за задържане по ЗМВР
(л.28, том 4 ДП).
Фактите и обстоятелствата, при установяването на които липсват
противоречия в доказателствения материал или се касае за мними
противоречия са следните:
На първо място безспорно и непротиворечиво е установен фактът на
продоставено на процесния наряд техническо средство, предназначено за
проверка на водачите за употреба на алкохол.
Съдът приема с доверие показанията на св. И. П., че техническите
средства за проверка на водачите за употреба на алкохол са били съхранявани
в специално помещение на ОПП – СДВР и след инструктажа нарядът бил
оборудвал с таблет и техническо средство за проверка на водачите за алкохол и
наркотици (л.456, том 2 СП). Показанията на св. П. са източник на
доказателства за това, че тези средства са били зачислявани на целия екип и
всеки един от полицейските служители е имал право да работи с тях. В този
смисъл са и показанията на св. В., дадени от него в производството пред съда,
както и писмени доказателства по делото (информация, предоставена от отдел
„Пътна полиция“, СДВР с рег. № 433200-12454/31.01.2025г. –л.472, том 2,
СП).
Свидетелят П. заяви пред съда, че не си спомня дали екипът е
разполагал с техническо средство за тестване на водачи за употреба на
алкохол и ако е разполагал, кой от служителите е бил отговорен за вземането
на решения за тестване, както и кой служител е бил отговорен за
изпълнението на Т.а решение. От друга страна, показанията на св. П. косвено
подкрепят тезата на подсъдимия за споделена отговорност между членовете на
екипа и разпределението на функциите между тях, доколкото потвърждават
факта, че не е съществувало предварително взето решение изпълнението на
определени служебни задължения, свързани с употребата на техническото
средство, да бъде вменено на един от тях. Съдът приема, че това е така с оглед
твърденията на св. П., че техническото средство се зачислява за работа на
целия екип, в какъвто смисъл са и показанията на св. В.. В подкрепа на
поддържаната от подсъдимия теза за споделена отговорност с направените по-
горе уточнения е и твърдението на св. П., че всеки един служител е бил
оторизиран и обучен да извършва всеки един елемент от полицейската
проверка при възникнала необходимост от това, включително да тества водач с
техническо средство. Тази част от показанията на св. П. кореспондира и с
изискани от съда писмени доказателства (л. 472, том 2, СП, л. 579, том 2, СП).
24

На второ място, обясненията на подсъдимия С., показанията на св. Т. и
св. В. непротиворечиво възпроизвеждат факта на изпълнявана заедно от тях в
екип работна смяна (нощна смяна от 19.00 часа до 07.00 часа) през март
2022г., като точната дата на процесния случай е установена въз основа на
други доказателствени източници (показанията на св. Б., доказателствата за
момента на подадения от този свидетел сигнал – писмени доказателства за
постъпилия сигнал по телефон на Дирекция „Сигурност на МВР” и ТЕ, с
която е изследвано неговото съдържание и автентичност). Въз основа на
показанията, дадени от св. Е., се установи, че преди процесната случка екипът
от С., Т. и В. бил сформиран по график, като графикът според тази
доказателствена съвкупност бил изготвян последователно на два етапа: на
първи етап относно общия брой часове, които следва да се отработят - от ст.
инсп. Б. Е.; на втори етап – от св. И. П., който определял кой служител, кога и
с кои свои колеги ще работи в наряд. Съдът приема с доверие показанията на
св. Е. в частта, че конкретни решения за това на коя дата, в коя смяна и в какъв
екип ще се сформират полицейски екипи, са били вземани от инструктиращия
служител И. П.. В тази част показанията на св. Б. Е. кореспондират с
удостоверение от СДВР „Пътна полиция“ рег. № 433200-70982/03.07.2024г.
(л.368, том 1 СП).
На трето място, не се спори от страните, нито се констатират
противоречия в доказателствения материал при изясняването на факта кое
лице е провело предварителния инструктаж на процесния наряд, какви са
били правомощията на инструктиращия служител и как изпълнението им е
зА.гало организацията на работа на служителите в „Пътна полиция“ – СДВР
при полицейски проверки при съответния наряд. Без съмнение, на
инкриминираната дата по отношение на процесния наряд инсктруктиращ
служител е бил св. И. П., в какъвто смисъл са писмените доказателства
(удостоверение от СДВР „Пътна полиция“ рег. № 433200-70982/03.07.2024г.
(л.368, том 1 СП), обясненията на подсъдимия, както и показанията на самия
И. П..
Гласните доказателства са непротиворечиви и относно факта, че преди
да излязат на работа и да застъпят смяна по отношение на полицейските
служители задължително се е извършвал инструктаж на територията на отдел
„Пътна полиция“ в специално отредена за това зала, като според твърденията
на св. П. целта на този инструктаж била служителите да получат указания кой
на коя територия ще работи по време на дежурството, да бъдат запознати с
оперативната обстановка на територията на гр. София, както и да им бъдат
дадени разяснения за правилата на ЗМВР, ЗДвП и Инструкцията за пътен
контрол.
На следващо място, непротиворечиви са показанията на свидетелите Т. и
В., както и обясненията на подсъдимия, че именно Р. С. е бил водач на
служебния патрулен автомобил, а св. В. – старши на смяната, както и че
разпределението на тази част от функциите между отделните членове на
екипа е било извършено от св. И. П. в качеството му на инструктиращ
25

служител. В обясненията си пред съда подсъдимият посочи, че е било
създадено предварително разпределение на функциите в рамките на
полицейския екип, в което разпорежданията на старшия служител са
задължителни. Подсъдимият разказа, че той самият не е бил старши на екипа.
В този смисъл обясненията на подсъдимия и показанията на св. Т. и В. за
функциите, които е изпълнявал самият подсъдим и св. В. – първият като водач
на служебен автомобил, а вторият – като старши на екипа, са убедително
потвърдени след съпоставката им с останалия проверен от съда
доказателствен материал. Вярно е, че в началото на своя разказ св. П. заявява,
че не си спомня дали при инструктажа е било извършвано и разпределение на
функциите в случай на проверка между отделните членове на екипа. От друга
страна, твърдението на св. П., че доколкото е допустимо разпределение на
функциите между служителите, включени в съответния екип, то това
разпределение се определяло изцяло в рамките на оперативната
самостоятелност на старшията на екипа, е в мнимо противоречие с останалата
част от показанията му, относими към този въпрос. Привидно е
противоречието със следните твърдения: на първо място - с категоричното му
твърдение, че лицата не могат да се разбират помежду си, поради което
инструктиращият на смяната определял кой ще е старши и началник на
групата, на второ място- с твърдението му, че след определянето на водач на
служебния автомобил, се издава нарочна заповед, като водачът никога не е
едновременно с това старши на екипа и не може да бъде подменян освен ако
не се издаде нова заповед; на следващо място - с твърдението си, че той
самият като инструктиращ следвало да прочете на служителите кой измежду
тях ще бъде старши и това решение, както и заповедта за водача на
автомобила още преди началото на работната смяна следвало да се заложат
като информация в настройките на служебния таблет, който бил предоставян
на екипа за работа с проверявани водачи. Съдът приема за установено, че се
касае за мнимо противоречие, тъй като общата оценка на информацията, която
се изнА. в показанията на св. П., води до извод, че извън разпределението на
функциите между водач на автомобила и старши на наряда, за което
разпределение е бил отговорен инструктиращият служител, не е имало пречка
нарядът да работи с предварително въведено разпределение на останалите
функции, относими към проверките на водачи, респективно не е имало пречка
един единствен служител от наряда да бъде натоварен да борави с
техническото средство за проверка на водачи за употреба на алкохол. За
въвеждането на Т.а разпределение не е било необходимо да се изготвя
формален акт и е било достатъчно знанието и съгласието на старшия на
наряда.
Така въз основа на съпоставката на дадените от св. И. П. показания с
дадените от св. Б. Е., показанията на св. В. и подсъдимия настоящият съдебен
състав стигна до извод, че инструктиращият служител е имал изключителни
правомощия да определи кое лице ще е старши на екипа и кое длъжностно
лице ще бъде назначено за водач на служебния полицейски автомобил. Извън
26

това разпределение обаче отговорността за изпълнението на останалите
функции, вменени на наряда, е била отредена на старшията на наряда и с
негово знание и съгласие в процеса на работа било допустимо да се създаде
допълнителна организация на работа.
На четвърто място, факт, относно който не се спори и при
установяването на който липсват противоречия в доказателствения материал,
е кое лице е било старшията на екипа, както и какви са били неговите
правомощия.
Показанията на св. И. П. са източник на доказателства за това, че
водачът на автомобила не се назначава като старши на екипа, който винаги
следва да е сред останалите полицейски служители, както и че решението за
това кой следва да бъде старши на екипа, особено ако този екип включва
повече от две лица и за едното от тях вече е издадена заповед да е водач на
служебен автомобил, се е вземало от инструктиращият смяната и той именно
е определял кой ще е старши и началника на групата. От значение е и
уточнението на св. П., че старшият при формирането на полицейски екипи, на
които е зачислен служебен автомобил, винаги пътувал до шофьорското място.
Съпоставката на дадените от св. И. П. показания с останалия доказателствен
материал (показанията на св. В., на св. Т., обясненията на подсъдимия) води до
извод, че старшият на екипа в процесния случай е бил св. В.. Изброените
източници на доказателства сочат, че именно той е пътувал до шофьорското
място в служебния полицейски автомобил, а това обстоятелство се установява
въз основа на свидетелските показания и в настоящия случай, като се свързва
именно със св. В.. Следователно решението св. В. да бъде старши на екипа на
инкриминираната дата е било взето от св. И. П., това решение е било огласено
от него още при предварително проведения инструктаж и по силата на
вътрешната регулация за дейността на „Пътна полиция” на СДВР нито един от
членовете на наряда не е имал правомощието да го отмени или измени, като
прехвърли старшинството на друг член от наряда с или без съгласието на св.
В..
Макар и колебливо и след уточняващи въпроси, твърдяната от
подсъдимия фактология, свързана със значението на старшинството в един
наряд, е потвърдена от показанията на св. И. П.. Относно оперативната
самостоятелност на старшията на екипа, за която разказва св. П., се установи,
че тази самостоятелност е зА.гала всички въпроси, свързани с организацията
на полицейските проверки, освен два: кой да е старши на екипа и кой да е
водач на служебния полицейски автомобил. Показанията на св. И. П.,
обясненията на подсъдимия и показанията на св. Е. (стр. 5 от протокол от
съдебно заседание от 10.04.2025г.) са непротиворечиви при възпроизвеждане
на факта, че оперативната самостоятелност на старшията на екипа е зА.гала
всички въпроси, свързани с организацията на полицейските проверки, освен
посочените по-горе два въпроса, като издаваните от старшия разпореждания
са били задължителни за останалите полицейски служители, включени в
наряда. Единствените противоречия в доказателствения материал относно
27

функцията на старшия служител, неговата персонална отговорност, както и
субективното отношение на св. В. към резултата към процесната проверка, за
която подсъдимият е бил предаден на съд, са свързани с начина, по който тази
функция е била интепретирана в показанията на св. В.. Този свидетел застъпва
позицията за „по-либерално“ отношение към колегите, с които работи, когато
му е възложено старшинство в наряд и посочи, че е бил готов да дискутира
всеки един въпрос с тях, за да се намери най-правилното решение. От друга
страна, св. И. П. е пределно ясен в показанията си, че старшията на екипа е
един и той е имал повече правомощия от останалите членове на екипа, тъй
като те следвало да изпълняват издадените от него разпореждания (л.454, том
2 СП). Следователно, специфичният подход на св. В. към колегите му при
изпълнение на служебните му задължения, не преодолява изискването всяко
едно отклонение от предварително установен механизъм на изпълнение на
служебните задължения на служителите, включени в наряда, когато такъв вече
е бил въведен със знанието и съгласието на старшията на наряда, да бъде
санкционирано с разпореждане на св. В..
На следващо място, безспорно е установено разпределението на
функциите между членовете на екипа на инкриминираната дата при
изпълнението на процесния наряд, а именно на тази категория служебни
задължения, които нито пряко са били свързани със старшинството в наряда,
нито с правомощията за управление на служебния автомобил.
Налице е мнимо противоречие в източниците на доказателства за това
дали преди да застъпят в работната си смяна между полицейските служители
(подсъдимият и свидетелите В. и Т.) е било въведено предварително
разпределение на функциите им при изпълнение на предстоящите проверки,
както и дали се е прилагало правило полицейските служители в екипа да не се
отклоняват от съответното разпределение (в този смисъл са обясненията на
подсъдимия С., ценени в съчетан анализ с една част от показанията на св. И.
П., Б. Е. и св. В.) или всеки един член на екипа е могъл според конкретната
ситуация да изпълнява различни функции при провеждането на проверка на
гражданин за евентуално нарушение на ЗДвП с оглед взетите решения и
дадените указания на старшията на екипа (в този смисъл е друга част от
показанията на св. И. П.). Това е така, тъй като св. П. е обсъждал общи
принципни положения във връзка с поставения въпрос. Св. И. П. разказа на
съда, че през инкриминирания период разпределението на функциите между
членовете на полицейския екип за това кой ще съхранява техническото
средство, кой ще го използва, кой ще тества проверяваното лице/лица, кой ще
съставя актове за административно нарушение, не е било строго определено в
нормативната база за дейността на „Пътна полиция” – СДВР и всяка една от
тези функции е могъл да изпълнява всеки един служител, включен в
полицейския екип. Според св. П. всеки един член от екипа е имал
самостоятелно правомощие да състави акт на проверяваното лице, ако са
налице основанията за това, както и самостоятелно да работи с техническо
средство за тестване за употреба на алкохол. Свидетелят П. посочи в разказа
28

си пред съда, че всеки един полицейски служител е участвал в съответно
обучение и за целта са били изготвяни както протоколи, удостоверяващи
проведено обучение за работа с алкотест-дрегер, така и документи,
удостоверяващи проведено обучение на съответния служител за работа с
техническо средство за тестване на граждани. Така възпроизведените факти в
показанията на св. П., ценени в съчетан анализ с обясненията на подсъдимия и
св. В., както и в съчетан анализ с писмените доказателства за действащите
правила и инструкции в системата на МВР, водят до извод, че организацията
на работа при тестване с техническо средство за употреба на алкохол в
рамките на наряд при полицейска проверка, не е било регламентирано от
вътрешната нормативна регулация на дейността на „Пътна полиция” СДВР,
нито е било обусловено от факта на кого е било зачислено това техническо
средство като инвентар.
На второ място това е така, с оглед уточнението на св. П., че
предварителното разпределение на функциите между участниците в
полицейския екип, било то като старши или водач на служебен автомобил, не
е изключвало възможността всеки един от тях да извършва всяка една дейност
при проверка на гражданите, ако за това е издадено съответно устно
разпореждане от старшията на екипа. Извод в тази насока се обосновава от
уточнението, дадено от св. И. П. в показанията му пред съда, че дори да е
съществувало предварително разпределение на функциите между
полицейските служители, наличието на Т.а разпределение не е било
придружено със забрана служителите, включени в наряда, да се отклоняват от
него. В този случай обаче според св. П. били меродавни дадени ad hoc
указания от старшията на екипа, за когото този свидетел посочи, че е имал
по-големи правомощия от другите полицейски служители, доколкото те
следвало да ги изпълняват. Според обсъдената по-горе доказателствена
съвкупност натоварването на един единствен служител, включен в общ наряд
с други полицейски служители, с изключителното правомощие да борави с
техническото средство при тестване на водачи, докато изпълнява
задълженията си в съответния наряд и в съответната работна смяна, е било
допустимо със знанието и съгласието на старшията на наряда и е било
допустимо да се установи в процеса на работа на съответния наряд. Такъв е и
настоящият случай, при който такива правомощия на инкриминираната дата
при изпълнението на процесния наряд са били възложени на св. П. Т..
Отговорът на въпроса за разпределението на функциите между
членовете на екипа, в който на инкриминираната дата бил включен
подсъдимият като водач на служебен автомобил, е от съществено значение с
оглед тезата, изведена от обясненията на подсъдимия, за споделената
отговорност на всички членове на екипа от резултата, с който приключват
извършените проверки, както и за значението на създадените отношения на
субординация с оглед старшинството на един от служителите спрямо
останалите. Отговорът на този въпрос от друга страна не следва да се търси
самоцелно, тъй като е свързан с други въпроси, чиито отговори са релевантни
29

за крайния изход от делото, а именно: дали подсъдимият е участвал
самостоятелно в проверката на св. Б. и ако това е така, дали е могъл
самостоятелно да вземе решение св. Б. да бъде тестван или да не бъде тестван
за употреба на алкохол (в този смисъл е обвинителната теза), дали е
изпълнявал разпореждане на старшията в екипа (св. В.) да бъде тестван или да
не бъде тестван св. Б. ( тази версия е напълно отречена от събрания
доказателствен материал) или подсъдимият не е участвал самостоятелно в
полицейската проверка и функциите, свързани с тестването на проверяваните
водачи с техническо средство за употреба на алкохол, са били възложени по
силата на предварително уговорено между членовете на наряда вътрешно
разпределение на отговорностите, на св. Т.. Съдът счита, че е доказана третата
от изброените версии (въз основа на обясненията на подсъдимия и
проведените в съдебното производство с негово участие очни ставки както със
св. В., така и със св. Т.). Въпросът за разпределението на функциите между
полицейските служители следва да се отнесе и до личността на св. Т., за
когото също се установи, че не е проявил активност да тества св. Б. за
употреба на алкохол, въпреки че е разполагал с необходимите базови знания за
работа с техническото средство, имал е обективната възможност да го
направи и е бил оторизиран за това от старшията на екипа във връзка с
цялостната организация на полицейските проверки, която е съществувала и е
била изпълнявана на инкриминираната дата в дейността на този наряд.
На шесто място, доказателственият материал по делото е напълно
непротиворечив при изясняване на въпроса кой от тримата полицейски
служители в процесната смяна е бил старши. Макар и св. П. да няма съхранен
спомен по този въпрос, той даде съществено уточнение за контролен факт,
който позволява да се направят съответни изводи при неговия отговор, както и
да се проверят показанията на свидетелите В., Т. и обясненията на
подсъдимия. Св. П. посочи в показанията си пред съда, че старшият винаги
пътувал на предна дясна седалка в служебния автомобил до шофьора. Това
уточнение и съпоставката на тази част от показанията на св. П. с останалите
гласни доказателства, вкл. с показанията на св. В. и Т. в частта им относно
разположението на пътуващите в служебния автомобил и позицията на св. В.
на дясна седалка до подсъдимия, води до извод, че на дясна седалка до водача,
т.е. до подсъдимия, на инкриминираната дата в процесната работна смяна като
старши е пътувал св. В..

На следващо място, преди да бъдат анализирани основните
доказателствени източници относно начина, по който е била извършена
инкриминираната полицейска проверка, каквито източници са показанията на
св. Б., св. Т., св. В. и обясненията на подсъдимия, следва да бъдат направени
предварителни уточнения относно въпроси, които имат съществено значение
за оценката на гласните доказателства.
Първият въпрос е свързан с възможностите за проверка на гласни
30

доказателства с видеозаписи и звукозаписи, генерирани от техническите
средства, с които е бил оборудван служебният автомобил на наряда л.а. „Киа
Сийд“ с рег. № СВ *********. Този въпрос е бил изследван само и
единствено в съдебното производство и при неговия отговор е установено
следното. Средствата за аудиозапис и видеозаснемане на полицейските
проверки към инкриминирания период е следвало да се поддържат в
техническа изправност от фирма „Асап“ЕООД (л.537, том 2 СП), а проверката
за тази изправност е следвало да се извършва при предварителния инструктаж
на полицейските служители от съответния инструктиращ служител, т.е.
непосредствено преди началото на съответната работна смяна. В настоящия
случай това лице е било св. И. П.. Не се установява св. П. в процеса на
проведения инструктаж да се е уверил, че нарядът ще предприеме
изпълнението на служебните си задължения при наличието на технически
изправни стационарни камери и микрофони, както и че същите в началото на
работната смяна са приведени в работен режим, без да е компрометирано
захранването им от акумулатора на автомобила. Въз основа на писмените
доказателства по делото е установено, че информацията относно техническата
изправност на техническите средства за видеозапис и звукозапис,
инсталирани в автомобилите на „Пътна полиция” СДВР, се е съхранявала от
„Асап“ЕООД, респективно това дружество е съхранявало и протоколите за
проверка на работното състояние на камерите и микрофоните (л.549, л.550,
том 2 СП).
Съгласно писмено доказателство (справка рег. № 785500-
1290/13.02.2025г. от Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР) в периода на
цялата на смяна на посочения по-горе служебен автомобил няма налична
установена видео и аудио файлова информация, респективно такава не е
установена, за да бъдат проверени с нея гласните доказателства и евентуално,
за да бъдат разрешени противоречията между тях. В отговор на въпроса
относно причините за липсата на такава информация от Дирекция „Вътрешна
сигурност” на МВР е посочено, че в конкретния случай те не са установени,
като биха могли да бъдат резултат както от технически неизправности, така и
резултат от човешки действия, свързани основно с неизпълнение на
указанията за работа на полицейските служители със системите за видео и
аудио – наблюдение (л.549, л.550, том 2 СП). От удостоверение, предоставено
от фирма „Асап“ ЕООД с рег. № А-6-0021/05.03.2025г. (л.555, том 2 СП) и
приложените към това удостоверение протоколи (л. 556, том 2 СП) е видно, че
последният преглед за удостоверяване на техническа изправност на системите
за видеозапис и звукозапис в служебен автомобил „Киа Сийд“ с рег. № СВ
********* преди инкриминираната дата е бил извършен на 26.08.2021г.
съгласно протокол от тази дата, а на 14.04.2022г. (четиринадесет дни след
инкриминирания период) бил съставен протокол, в който бил удостоверен
фактът на „диагностика и преглед на система за ВПК, както и липсващи
пломби на DVR устройство”. Този протокол бил оформен с подпис на св. Б.
Е., като при разпита на този свидетел се изясни, че техниката за видео и
31

аудиозапис на проверките е била монтирана по такъв начин в служебните
автомобили, че не е съществувала техническа възможност, ако е в техническа
изправност, да се изключи от работно състояние с бутон. От разпита на св. Е.
се изясни, че такава възможност не е съществувала дори и при изключен
двигател на полицейския служебен автомобил, тъй като тази техника била
свързана с акумулатора на автомобила, който продължавал да осигурява
захранването й. Пак въз основа на показанията, дадени от св. Е. в
производството пред съда, се изясни, че захранването на описаната по-горе
техника (стационарните камери в служебния полицейски автомобил и
микрофоните) от акумулатор в автомобила било осигурено с кабели, които
били пломбирани. И пак въз основа на същия източник на доказателства се
установи, че за да бъдат разкачени кабелите, осигуряващи захранване на
посочената по-горе техника от акумулатора на автомобила, следвало да бъдат
премахнати именно тези пломби, които в процесния случай на 14.04.2022г.
били установени като липсващи. Според показанията на св. Е. било възможно
последващо възстановяване на връзката между техниката и акумултора, без тя
да бъде повредена, но в този случай за времето, в което тази техника не била
свързана с акумулатора на автомобила при изключен двигател на автомобила,
тя нямало да генерира запис. Съдът се доверява на твърденията на този
свидетел. Съпоставката на тази част от показанията на св. Б. Е. с писмените
доказателства за ремонтните дейности, извършени от фирма „Асап” ЕООД на
14.04.2022г. с процесния полицейски служебен автомобил води до следните
изводи. И двата протокола, единият от които е от 26.08.2021г., а другият – от
14.04.2022г., съставени от служител на „Асап” ЕООД, касаят съответна
подмяна на пломби за сигурност и възстановяване на липсващи пломби по
отделните компоненти на АИС ВОДПК системата. От показанията на св. Е.,
чиито подпис фигурира във втория протокол и е допуснат и разпитан като
свидетел в производството пред съда, стана ясно, че проверяващият екип на
фирма „Асап” ЕООД на 14.04.2022г. е проверил системата и е установил
липсващи пломби на записващото устройство, което се намирало в багажника.
Именно към това записващо устройство при извършен на 14.04.2022г. ремонт
били поставени две нови пломби. Отделно при тази ремонтна дейност била
установена скъсана пломба на допълнителния акумулатор, свързан със
зареждането на камерите, като тази пломба също била премахната на същата
дата и вместо нея била поставена нова пломба. С други думи, съгласно
показанията на св. Е. и писмените доказателства обсъдени по-горе, следва да
се приеме, че на 14.04.2022г. описаните в протокол от същата дата пломби са
липсвали и това обстоятелство компрометира системата за видеозапис от
стационарните камери, както и системата за аудиозапис от подвижните
микрофони за целия период от време, който следва предходната техническа
проверка от 26.08.2021г.
Макар и да остава подозрението, че липсващите пломби, свързано
евентуално с изключването на техниката за видео и звукозапис на проверките
от зареждане с енергия от акумулатор в автомобила, вероятно би могло да се е
32

случило именно в смяната на подсъдимия и свидетелите В. и Т., то очертава
само една от възможните хипотези и не може да бъде основа на осъдителна
присъда. Това е така, тъй като не е документиран случай състоянието на
пломбите и въобще за техническото състояние на стационарните камери и
микрофоните, инсталирани в процесния автомобил, да е било засечено
непосредствено преди и в края на работната смяна на подсъдимия,
изпълнявана от него с посочените по-горе свидетели полицейски служители.
Според показанията на св. Е. преди началото на смяната пломбите и
функционирането на техниката за видеозапис и звукозапис на проверките е
следвало да се провери от инструктиращия офицер И. П., но в действителност
не се установява св. П. да го е сторил, нито се установява, ако е изпълнил това
свое задължение, да е документирал резултата от проверката. С оглед
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че не е установено и не може
да бъде установено от фактическа страна кога и от кого в периода от
26.08.2021г. до 14.04.2022г. са били отстранени липсващите пломби,
респективно кога и от кого в този период от време (с немалка
продължителност) е било изключено или изключвано захранването на
техниката за аудио и видеозапис л.а. „Киа Сийд“ с рег. № СВ ********* с
прекъсването на съответните кабели, осигуряващи захранване от акумулатор в
автомобила, както и с прекъсването или разкачането на кабелите към
допълнително поставен акумулатор към записващото устройство на
стационарните камери. Не се доказва пломбите към тази техника да са били
компрометирани от служител на наряда, който е включвал подсъдимото лице
и свидетелите Т. и В.. Не се доказва да е било сторено тъкмо на
инкриминираната дата. Не се доказва кой, кога и при какви обстоятелства е
констатирал неизправност в пломбите към техниката на посочения по-горе
служебен автомобил и дали ремонтът на 14.04.2022г. е бил иницииран във
връзка с разследването на настоящия случай.
На следващо място, ако въобще е налице подозрение за съпричастност
на конкретно установено лице към премахването на пломбите, които са били
поставени към техниката за видео и звукозапис на проверките, което по
същество представлява следа от евентуално изключване на захранването на
посочената по-горе техника, то това подозрение отново зА.га св. Т. и ни най-
малко не зА.га подсъдимия. Според показанията на самия П. Т. именно той е
ползвал багажника на автомобила, за да държи там св. П. Т. техническото
средство за употреба на алкохол. Отделно от това, св. Т. разказа на съда, че
при необходимост, включително и в процесния случай, изваждал и прибирал
техническото средство именно там (л. 9 от протокол от 10.04.2024г.). Фактът,
че св. Т. е ползвал при процесната проверка именно багажника на автомобила,
е възпроизведен и в обясненията на подсъдимия, според когото в края на
смяната св. Т. му дал парична сума с обяснението, че я е намерил в багажника.
Доказва се св. П. Т. да е ползвал тази част от автомобила, в която на
14.04.2022г. са били открити липсващи пломби към допълнителния
акумулатор, свързан със стационарните камери, но не се доказва той да е
33

отстранил пломбите и той да е разкачвал кабелите. От друга страна, дори и да
не се доказва съпричастност на св. Т. към компрометирането на техниката за
видеозапис и звукозапис в служебния полицейски автомобил, ако причината за
липсата на запис от инкриминираната дата е именно тази, е налице
подозрението, че единственият служител от наряда, който би могъл да е
запознат с този факт, е именно св. Т., защото само и единствено той при
изпълнение на служебните си задължения на инкриминираната дата е ползвал
багажника, за да държи там техническото средство за проверка на водачи за
употреба на алкохол.
Така, въз основа на част от обсъдените по-горе писмени доказателства
не се установява и не може да бъде установено от фактическа страна дали на
инкриминираната дата въобще е бил генериран видеозапис и звукозапис от
техниката в посочения служебен автомобил и ако не е бил генериран, какви са
причините за това. От фактическа страна не може да бъде установено, ако е
бил генериран видео и звукозапис от стационарните камери и микрофоните в
л.а. „Киа Сийд“ с рег. № СВ *********, дали впоследствие при неустановени
обстоятелства е бил изтрит. От събрани писмени доказателства по делото
(удостоверение № 529000-1875/26.03.2025г. от Дирекция „Комуникационни и
информационни системи“ на МВР – л.577, том 2 СП), както и от показанията
на св. Б. Е., дадени от него пред съда, е видно, че файловете с аудио и
видеоинформация, когато такава е генерирана от стационарни камери и
микрофони, инсталирани в автомобил на „Пътна полиция” – СДВР, се
съхраняват за срок от 30 дни, както и че съгласно чл.8, ал.1, т.5 от
Организационно – технологични правила за работа с АИС „Видеозаснемане
на охранителната дейност и пътния контрол“ служителите на Дирекция
„Вътрешна сигурност“ имат и са имали изключителен достъп до
функционалност за преиндексиране на файлове, които съгласно чл.11, ал.2 от
същите Правила са съхраняват в случай на преиндексиране за срок от две
години, като в този случай информацията се заличава едва след този срок
(чл.11, ал.3 от Правилата – л.577, том 2, СП). Именно поради изключителните
правомощия на служителите на Дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР да
прослушват и да разпореждат удължаване срока за съхранение на видеозаписи
и аудиозаписи от полицейски проверки, генерирани от съответната техника в
автомобили на „Пътна полиция” СДВР, следва да се счита за особено
съществен пропуск на проверката, извършена от Дирекция „Вътрешна
сигурност”, както и съществен пропуск в тактиката и планиране на
разследването от органите на досъдебното производство пропускът веднага
след като е станал известен подаденият от св. Б. сигнал (според показанията
на св. Б. той е бил потърсен рано сутринта още на следващия ден, т.е. на
01.04.2022г.), да се документира с доказателствени способи, предвидени в
НПК, състоянието на служебния полицейски автомобил, в частност –
състоянието на техниката и пломбите, поставени от „Асап” ЕООД към този
момент, както и състоянието на акумулатора и на допълнителния акумулатор,
свързан със зареждането на устройството за запис към стационарните камери
34

в автомобила. Вярно е, че такава процесуална активност при липсата на
доказателства за състоянието на пломбите в началото на смяната, не би могла
да разреши изцяло въпроса относно причините за липсващия аудио и
видеозапис на процесната проверка от техниката в л.а. „Киа Сийд“ с рег. №
СВ *********. Тя обаче щеше да даде аргумент против извода за избирателен
подход от страна на длъжностни лица от Дирекция „Вътрешна сигурност” при
провеждането на разследване, съобразено преди всичко с интересите на св. Т..
В конкретния случай този избирателен подход не може да се изключи именно
поради факта, че при проверката, извършена от Дирекция „Вътрешна
сигурност” на МВР, както и от органите на досъдебното производство, е била
изследвана една единствена възможна версия – тази, която е развита от св. Б. в
прочетените показания, които той е дал в досъдебното производство и която
версия обслужва изключително интересите на св. Т. и с която св. Б. описва
участието си в деянието съобразно своя интерес по отношение на него да се
приложи чл.306 НК. В настоящия случай не е документиран дори опит
версията за участието на подсъдимия в престъпление да бъде проверена с
независим доказателствен източник. Такава проверка задължително е
изисквала провеждането на оглед по отношение на полицейския служебен
автомобил с цел да бъде установено дали е генериран и евентуално наличен
видеозапис от стационарните камери, съответно - аудиозапис от микрофоните,
инсталирани в този автомобил. Така липсата на инициатива за изясняването
на този въпрос със съответни доказателствени способи, предвидени в НПК, е в
основата на един от аргументите за съмнение, че на съда не са представени
всички възможни доказателства, които са били необходими за изясняване на
обективната истина.
Вторият уточняващ въпрос е свързан със значението на ежедневната
форма на отчет от 30.03.2022г., относима към процесния случай (л. 537-л.539,
том 2, СП). Съдът счита, че този документ е частично достоверен за
отразените в него факти и обстоятелства. Неговото съдържание е опровергано
в частта относно лицето, провело инструктажа на подсъдимия, св. Т. и св. В..
Според съдържанието на посочения по-горе документ това лице е св. Ц. Ц.. В
тази част писменото доказателство е опровергано от показанията на св. Ц., И.
П., както и от показанията на полицейските служители, по отношение на
които е бил проведен инструктажът. В най-висока степен информативни са
показанията на св. П., от които е установено, че той самият е провел
инструктажа преди процесната смяна, както и че към инкриминираната дата
поради софтуерен проблем ежедневните форми на отчет са били отпечатвани
от системата автоматично само и единствено с името на св. Ц.. Съдът намира,
че посочената ежедневна форма на отчет, ценена в съчетан анализ с
показанията на свидетелите И. П. и Б. Е., позволява да бъдат проверени
твърденията на подсъдимия, че именно св. И. П. е бил инструктиращият
офицер, да бъде проверена версията за предварително разпределение на
функциите между служителите, включени в наряда, както и версията за
персоналната отговорност на всеки един при изпълнението на определен
35

кръг от дейности, които се включват в полицейска проверка от „Пътна
полиция” – СДВР (установено от очна ставка между подсъдимия и св. В. –
л.618, том ІІ, СП, както и от обясненията на подсъдимия в очна ставка със св.
Т., които не са опровергани от този свидетел – л.616, л.617, том 2 СП).
Третият уточняващ въпрос е свързан с разпределението на функциите
между отделните служители, включени в наряда и персоналната отговорност
на всеки един от тях при изпълнението на различни техни служебни
задължения. В съдебното производство е приобщена справка от СДВР, отдел
„Пътна полиция“ с рег. № 433200-36387/28.03.2025г. (л.579, том 2 СП), от
съдържанието на която е видно, че всички служители на „Пътна полиция” са
били уведомени за посочените по-горе Указания и Правила, както и че и
подсъдимият, и свидетелите В. и Т. са били обучавани за работа с Drager
Alcotest 7510 при постъпване на работа в системата на МВР, като им е било
издадено Удостоверение за завършен курс за първоначална полицейска
подготовка преди инкриминираната дата. Съпоставката на тази част от
писмените доказателства с показанията на св. Б. Е., св. И. П. и св. В. водят до
извод, че инструктиращият офицер е определял кой ще е старшият служител в
един наряд, както и кой ще бъде водачът на служебния полицейски автомобил,
вкл. и при наличието на трима души, включени в наряда. На следващо място,
въз основа на посочената доказателствена съвкупност се установи, че всеки
един служител в наряда бил оправомощен да извършва всяко едно действие по
проверка на водачи, като съществувала единствено забрана да се преотстъпва
управлението на автомобила на служител, който не е определен с нарочна
заповед. От друга страна, от показанията на св. П., както и от показанията на
св. В. (л. 245, том 1, СП) се установи, че е било допустимо и допълнително
разпределение на функциите между служителите, което можело да бъде
променено/отменено в процеса на работа, но само и единствено с
разпореждане на старшията на наряда. В настоящия случай от проведените на
10.04.2025г. очни ставки (между подсъдимия и св. Т. –л.616, том 2 СП, както и
между подсъдимия и св. В. – л.619, том 2, СП) се установи Т.а допълнително
разпределение на функциите, при което тестването на водачите е било
вменено на св. Т.. Отделно от това се установи, че при процесната проверка
това разпределение на функциите при проверката на св. Б. не е било отменено
с разпореждане от старшията на наряда. При изясняване на този факт св. Т.
посочи в очна ставка, че не си спомня за каквото и да е издадено от св. В.
разпореждане, подсъдимият С. – че не е издавано Т.а разпореждане, а св. В., че
поначало не е издавал каквито и да е разпореждания по повод тестването на
процесния водач за употреба на алкохол, тъй като поначало бил останал с
впечатлението, че този водач е тестван. По изложените съображения съдът
прие за установено от фактическа страна, че св. Б. е следвало да бъде тестван с
техническо средство за употреба на алкохол от св. Т., а не от подсъдимия.
Четвъртият уточняващ въпрос е свързан с искането на защитата от
годния доказателствен материал да се изключат снимките, заснети от св. Б.,
при които се визуализират банкноти с номинал от по 50 лева. Съдът не се
36

съглА.ва с доводите на защитата, че снимките с фотографирани банкноти,
приобщени като доказателства по делото въз основа на показанията, дадени от
св. Б., не следва да бъдат ползвани като годен доказателствен източник.
Съдът е служебно запознат с цитираното от защитата Решение № 430/2016г.
по н.д. 1454/2015г. на Трето НО на ВКС. В това решение обаче не се зА.га
основният поставен от защитата въпрос – дали фотографирането на банкноти
е белязване по смисъла на чл.9 ЗСРС и дали заради това се изисква при
фотографиране на вещи и идентификацията им на базата на снимковия
материал да се прилага процедурата, която е разписана в ЗСРС. По този
въпрос са налични публикации в теорията, които са посветени на разликата
между ВДС, получени чрез използване на СРС (видеозаписи, звукозаписи,
снимки, белязани предмети) и веществените доказателства по чл.125, ал.1
НПК (записи, снимки, планове, схеми).[1] Настоящият съдебен състав счита,
че в по-висока степен относимо към поставения от защитата въпрос е Решение
№ 227/10.04.2018г. по н.д.985/2017г. на Трето Н.О. на ВКС.
Общоустановени са положенията, свързани със значението на снимките,
видеозаписите и други материали, получени чрез СРС. В този случай те са
ВДС и отразяват резултат от приложено СРС. Фотоснимките съгласно чл.125,
ал.1 НПК, когато са приобщени като веществени доказателства, служат, наред
с всички останали изброени в тази разпоредба носители на данни - за
фиксиране, закрепване, приобщаване и идентификация на веществените
доказателства. Първите документират дейността на контролирани лица или
обекти, а вторите в случаите на чл.109, ал.1 НПК следва да се ценят като
веществени доказателства за състоянието на определени предмети към
определен момент, за състоянието на местопроизшествието, като в
определени случаи дават възможност и за идентификация на други
веществени доказателства.
Съдът намира, че фотографирането на банкноти не може да се
приравнява на белязване по смисъла на чл.9 ЗСРС. Това е така с оглед
дефиницията за белязване, която се съдържа в посочената по-горе разпоредба.
Тази дефиниция предвижда то да се извършва с използване на технически
средства и вещества, с които се поставят белези върху вещи. Белязването във
всички случаи изисква поставяне на тайни белези на определени места върху
съответния предмет, като същото може да бъде химическо чрез обработване с
химически вещества, за да се установи кои лица са докосвали съответния
предмет. Може да се извършва радиоизотопно белязване, с което се преследва
същата цел, но с уточнението, че радиозитопите се откриват и проявяват с
помощта на специални устройства. Белязването може да бъде и
радиоелектронно, каквото белязване например може да се използва за
проследяване движението на МПС. Във всички изброени случаи белязването,
независимо от неговите разновидности, е свързано с обработка и изменение
на предмета, било с поставянето на тайни белези или средства за проследяване
върху него, било то с обработката му с химично вещество или радиоизотоп. За
разлика от изброените случаи фотографирането на банкноти не зА.га по
37

никакъв начин с изменение нито външния вид, нито консистенцията, нито
общия брой и вида на белезите на съответния предмет, обект на
фотографиране. Ето защо, този съдебен състав приема за установено, че
фотографирането по дефиниция не се приравнява на белязване по смисъла на
чл. 9 ЗСРС.
Съдът приема за основателен довода на защитата на подсъдимия, че
практиката допуска случайно направени доказателства, като видеоснимки,
фотоснимки и материали да бъдат приобщавани като веществени
доказателства, когато филмирането, записването или снимането на
съответното лице или на вещи, в т.ч. и на банкноти, е станало със знанието
или съгласието на засегнатото лице. Действително, това становище е изразено
в множество решения на ВКС (т.напр. Решение № 269/2013г. по Н.Д.
724/2013г. на ІІ Н.О., Решение № 456/14.11.2012г. по Н.Д. 1388/2012г. на І Н.О.
на ВКС). От друга страна, настоящият съдебен състав не се съглА.ва с довода
на защитата, че следва да се третира като засегнато всяко едно лице, което
държи предварително фотографирани от друго лице вещи (в т.ч. и банкноти),
без да е било уведомено или да е дало съгласието си към момента на
изготвянето на такъв фотоматериал. Важен отличителен критерий за
законността на фотозаснемането извън наказателния процес, е моментът на
фотографирането на лица/вещи, в т.ч. и банкноти. Към този момент, за да е
законно, фотографирането не следва да се зА.га чужда правна сфера.
Настоящият съдебен състав приема за установено, че ако фотографирането на
банкноти се случва в момент, в който те, като обект на фотозаснемане, се
държат от лицето, което извършва съответното фотозаснемане, какъвто е и
настоящият случай, свързан с фотографирани от св. Б. банкноти, когато се е
намирал в собственото си жилище, единственото засегнато от това действие
лице е изготвилият фотоснимките, т.е. –св. Б.. Няма забрана в търговския
оборот да бъдат включени вече фотографирани банкноти, защото Т.а действие
нито поставя специални белези върху тях, на базата на които да бъде
проследено кои лица са ги докосвали/държали, нито може да засегне тяхната
автентичност.
С оглед изложеното основната функция на фотозаснемането на
банкнотите в настоящия случай зА.га пределите, в които могат да бъдат
проверени показанията на лицето, изготвило съответния фотоматериал. Ето
защо, не е налице пречка достоверността на дадените от св. Г. Б. показания да
бъде преценявана на базата на съпоставката им с приложени фотоснимки на
банкнотите, за които в показанията си твърди, че е предал на подсъдимия и за
които твърди, че са били направени от самия него (л.5, л.6, том 5 ДП).
Впрочем, отнесен този въпрос до св. Б., води до извод, че изготвените от
самия него фотоснимки на банкноти, които по-късно са намерени у
полицейски служители, изисква отговор и на други въпроси: дали от този
свидетел е извършено престъпление по чл.304, ал.1 НК, дали е бил изнудван и
поради това е действал при условията на чл.306 НК или се касае за
провокация към подкуп по смисъла на чл. 307 НК.
38

Настоящият съдебен състав счита, че за да засегне чужда правна сфера
фотографирането на банкноти, следва снимковият материал да е заснет в
момент, в който банкнотите се държат от трето лице, а не в момент, в който се
държат от лицето, което ги фотографира. Само и единствено в първия от
случаите, посочени по-горе, фотографирането съобразно момента, в който се
извършва, може да засегне чужди права. Т.а зА.гане се изключва само при
наличието на предварителното знание (cognitionis) и съгласие от страна на
третото лице за това, или в случай че е била приложена съответната процедура
в ЗСРС с предвидения за целта оперативен способ по чл. 5 или чл. 7 ЗСРС.
Впрочем този въпрос е поставен и в цитираната от защитата монография
„Доказателствената стойност на снимки, звукозаписи, изготвени извън
наказателния процес“, чиито автор е доктор Аделина Хаджийска и която
включва и преглед на част от практиката на ВКС. Настоящият съдебен състав
се съглА.ва с тезата, изразена в тази монография, че „няма презумпция“ за
допустимост на снимките, направени извън процеса. Във всички случаи обаче
те трябва да се оценяват на базата на критериите: автентичност, релеванност
и законност на придобИ.ето. В този смисъл е и посоченото по-горе Решение
№ 227/10.04.2018г. по н.д.985/2017г. на Трето Н.О. на ВКС.
Относно законността на придобИ.ето на снимките съдът поддържа
изразеното по-горе становище, че към момента на фотографирането, вещите,
обект на фотозаснемане, са били държани от св. Б. и поради това не зА.гат
чужди права и това действие е законно.
Относно критерия релевантност, съдът намира, че оспорените от
защитата снимки са свързани с предмета на доказване по делото и позволяват
да бъдат частично проверени показанията на св. Б.. Подобен ефект би могло да
има и предварителното описание на банкнотите по серия и номер, ако се
докаже, че е било сторено преди св. Б. да се разпореди с тях. Приобщените
като доказателство фотоснимки на банкноти позволяват да се проверят
твърденията на св. Б., че преди деянието тези банкноти са се намирали в
неговата фактическа власт. Те позволяват и сравнителен анализ между
заснетите с фотоснимки банкноти с тези, които са били намерени и иззети от
полицейските служители в хода на разследването и са приобщени като
веществени доказателства по делото.
Относно критерия автентичност. Съдът намира, че по този критерий са
проверени снимките, приложени на л. 54 и л.55, том 14, ДП. Това е така, тъй
като при разпит на св. Б. пред съда свидетелят представи на съда за
констатация дисплея на личния си мобилен телефон на „Айфон 14“. Съдът е
констатирал в съдебен протокол от 11.12.2023г., че се визуализира снимка в
електронен формат с автоматично отбелязване на място и час на заснемане
„район Студентски 31.03.2022г. 04.44“, както и че тази снимка е идентична със
снимката, приложена на л. 55, том 14 ДП. При разпит на св. Б. в
производството в същото съдебно заседание този свидетел представи за
констатация снимка от същия модел мобилен телефон, като на дисплея е
констатирана налична снимка с отбелязване на латиница „район Студентски
39

31.03.2022 г., 04.45“. Съдът е констатирал в съдебно заседание, че
отбелязването е над снимка, която е идентична с приложената на л. 54, том 14
ДП. Проверката за автентичност на заснетия от св. Б. снимков материал е
възможна допълнително и за тези банкноти с номинал от по 50 лева, които са
били намерени и иззети от подсъдимия и св. В., като веществени
доказателства по делото, със съответна съпоставка на серията и номера на
банкнотите, заснети с посочения по-горе снимков материал, с отразеното в
протоколите за претърсване и изземване и личен обиск и изземване. Вярно е,
че последната от изброените проверки за автентичност не е възможна за
липсващите три банкноти с номинал от по 50 лева, които не са били
установени в досъдебното производство, за да бъдат приобщени като
веществени доказателства по делото, а именно за заснетите от св. Б. банкноти
със серия и номер БН6927641, № БЕ9258644 и № ББ1455155, за които
обвинението не успя да докаже нито че са се намирали у подсъдимия, нито
успя да докаже, че не са се намирали у св. Т.. От друга страна, доколкото
първата от изброените банкноти се визуализира в обща снимка на л.55, том 14,
ДП с банкноти иззети от подсъдимия (с № ГВ 64496592; 1 брой банкнота с
номинал 50 /петдесет/ лева с № БФ1725091, както и в обща снимка с 1 брой
банкнота с номинал 50 /петдесет/ лева с № БН9229320, иззета от св. В., като
последните три от изброените са налични като веществени доказателства по
делото, съдът приема за установено, че и при този сравнителен анализ може
да бъде проверена автентичността на снимките, заснети от св. Б., както и
времето, в което са били направени, а именно преди банкнотите да бъдат
подхвърлени в полицейския служебен автомобил. Останалите заснети с
фотоснимка банкноти с номинал от по 50 лева със серия и № БЕ9258644 и №
ББ1455155, които не са били намерени и иззети, за да бъдат приобщени като
веществено доказателство по делото, се установяват в обща снимка с 1 брой
банкнота с номинал 50 /петдесет/ лева с № ГА37155647, която е била намерена
и иззета от помещение, обитавано от подсъдимия (л. 54, том 14, ДП). Фактът,
че липсващите банкноти са заснети в общи снимки с такива, които са били
намерени и иззети и съответно са налични като веществени доказателства по
делото, е допълнителен аргумент за автентичност на заснетите от св. Б.
снимки, което от друга страна позволява тези снимки да бъдат ползвани като
източник на доказателства по делото.
Следващото предварително уточнение се отнА. до тези протоколи, които
следва да бъдат изключени от доказателствения материал. Това са
протоколите за разпит на свидетелите В. и Т. от досъдебното производство
(л.6-л.9, том 1 ДП, л.33-л.36, том 1 ДП). Тези показания са приобщени към
доказателствения материал по делото на основание чл.281, ал. 4 вр. с ал.1, т.2
НПК, но това обстоятелство не отменя задължението на съда в крайния
съдебен акт да обсъди тяхната процесуална годност. В конкретния случай
съдът следва да отговори и на възраженията на защитата, които макар и да не
са преповторени или допълвани в хода на съдебните прения, са ясно изразени
в съдебно заседание, проведено на 10.04.2024г. по повод провеждането на
40

процедура по чл.281, ал.4 НПК (л.237, л. 257, том 1 СП).
Съдържанието на приложените по делото протоколи дава информация
за това, че първият разпит на свидетелите П. Т. и Р. В. е бил проведен на
01.04.2022г. в досъдебното производство по отделно с всеки един от тях,
докато тези двама свидетели са били заподозряни в извършването на тежко
умишлено престъпление. В настоящия случай по отношение на свидетелите
В. и Т. на 31.03.2022г. в помещения, ползвани от тях, са били извършени
претърсвания и изземвания, а отделно от това, по отношение на тях на същата
дата е бил проведен и личен обиск и изземване. Макар и член 6 от КПЧОС да
изисква проверка на справедливостта на производството като цяло – а именно
от гледна точка на всички етапи и възможности, а не оценка на отделни
процедурни нарушения per se, ЕСПЧ в голяма част от съдебната си практика
отдава по-голямо значение на определени съществени моменти от
производството и по - конкретно, на първия разпит на заподозрения в
наказателно производство (Imbrioscia v. Switzerland, §§39-44; Salduz v. Turkey
[GC], §§56-62; Panovits v. Cyprus, §§66-77; Dayanan v. Turkey, §§31-43;
Pishchalnikov v. Russia, §§72-91). В този по-широк кръг лица, подложени на
процесуална принуда, обхванати от практиката на ЕСПЧ, попадат и
свидетелите В. и Т.. Защитата по чл. 6 КПЧОС обхваща не само съдебното, но
и досъдебното производство, а отделно от това обхваща процесуалните права
на свидетелите в наказателното производство, още повече когато по
отношение на тях са били извършени действия, които ограничават правната
им сфера, каквито са обиск и изземване на вещи и/или претърсване и
изземване на вещи. Именно такъв е случаят със свидетелите Т. и В., срещу
които скоро преди разпита им на 01.04.2022г. са били проведени изброените
по-горе действия по разследването по подозрение за вероятната им
съпричастност в извършването на тежко престъпление от общ характер.
На следващо място, настоящият съдебен състав отчита практиката на
ЕСПЧ по дела, касаещи „наказателно обвинение”, в която се приема за
установено, че гаранциите на чл. 6 КПЧОС се дължат от момента на
официалното уведомяване на заподозряното лице (Eckle v. Germany, §§73-75)
или от предприемането на конкретни мерки, като напр. претърсване, чрез
които лицето за пръв път бива съществено засегнато от „обвинението” (Foti v.
Italy, §§52-53). Макар и свидетелите по принцип да нямат право на жалба за
нарушение на чл. 6 (Mihova v. Italy, 1 dec.), техните права често биват
взимани предвид от ЕСПЧ, който в практиката си приема за установено, че
когато едно лице е разпитвано от полицията в условия, които предполагат, че
полицията го счита за потенциален заподозрян и по-късно, по време на
процеса казаното от него бива използвано като доказателствен източник, чл. 6
от КПЧОС е приложим и към този разпит, макар че лицето не е имало
официално статута на заподозрян или обвиняем (т.напр. решението по жалба
от A.Z. v. Russia, §§41-60). Следователно защитата на чл. 6 от КПЧОС се отнА.
не само до случаите на лица, засегнати пряко от наказателно обвинение, но и
до друга самостоятелно съществуваща хипотеза на защита на правото на
41

справедлив процес, свързана с обезпечване на задълженията и защитата на
граждански права на останалите участници в наказателното производство.
От друга страна, срещу свидетелите Т. и В. не е било повдигнато и
предявено обвинение, макар и те без съмнение на 01.04.2022г. да са били
подозирани в съпричастност към извършването на тежко умишлено
престъпление и макар това подозрение да е документирано в основанието,
посочено в издадените заповеди за задържането им по чл.72 ЗМВР.
Заподозреният не е приравнен към обвиняемия по смисъла на националното
ни законодателство, защото при липсата на проведена процедура по реда на
чл. 219 от НПК той все още няма друго процесуално качество, различно от
това на свидетел по делото, а подозренията за участието му в престъпление
самостоятелно не водят до конкретни правни последици. В тази насока е и
трайната практика на ВКС относно съотношението на понятията "наказателно
обвинение" и "лице, срещу което е повдигнато обвинение" по Конвенцията и
Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012
г. относно правото на информация в наказателното производство и Директива
(EС) 2016/343 Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно
укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото
на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство, от
една страна и понятията "обвинение" и "обвиняем" по смисъла на НПК, от
друга страна. В съдебната си практика ВКС (т. напр. в Решение № 511 от
22.10.2024 г. по Н. Д. № 413/2024 г., Н. К., ІІІ Н. О. на ВКС, Решение № 61 от
26.01.2024 г. по Н. Д. № 936/2023 г., Н. К., ІІІ Н. О. на ВКС) приема за
установено, че първите две понятия са с много по-широк обхват и включват не
само лицата, които са били привлечени с нарочен формален акт в съответното
процесуално качество съобразно националното законодателство, но и всички
лица, срещу които има подозрение, че са съпричастни към определено
престъпно посегателство и които именно поради това подозрение са
поставени в положение да се опА.ват и да очакват, че могат да бъдат
конституирани като обвиняеми. Без съмнение тази категория лица се ползват
от защитата на цитираните по-горе международни актове. Съгласно
цитираната по-горе съдебна практика обаче, „макар да се ползват от
закрилата на Конвенцията, те /запозрените лица, бел. от СГС/ не притежават
процесуалното качество обвиняем по смисъла на НПК, с оглед на което не е
съществувала процесуална пречка за включването на показанията им в
доказателствената съвкупност”. Ето защо и настоящият съдебен състав
приема, че в този смисъл показанията, които свидетелите Т. и В. са дали на
01.04.2022г. пред разследващ орган, въпреки степента, в която е била
засегната тяхната правна сфера с проведено претърсване и изземване и личен
обиск и изземване, не попадат под забраната на чл. 118 от НПК.
Правото на справедлив процес на подсъдимия обаче е било засегнато в
друг аспект – с оглед факта на задържането на свидетелите Т. и В. по реда,
предвиден в ЗМВР, което е продължило фактически и по време на техния
разпит, проведен на 01.04.2022г., както и с оглед последиците от това
42

задържане, свързано с липсата на процесуални гаранции, че то не е оказало
ефект върху съдържанието на свидетелските показания. Именно фактът на
задържане на свидетелите Т. и В. по време на техния разпит, както и
ограничаването на процесуалните права, които те биха имали при други
условия, т.напр. правото на свободна комуникация при евентуален избор на
повереник, правото да се консултират относно правата си по чл.121 и чл.122
НПК, рефлектира върху правото на справедлив процес на подсъдимия. И това
е така, тъй като прочетените показания, дадени от свидетелите Т. и В. на
01.04.2022г., са ангажирани като част от основните обвинителни
доказателствени средства. Заповедта по чл. 72 ЗМВР е била предявена срещу
подпис на св. Т., установено както с неговите показания пред съда, така и със
заключение на почерковите експертизи, назначени в съдебното производство.
Макар и да не се установява заповедта по чл. 72 ЗМВР, по силата на която е
бил задържан св. В., да му е била предявена срещу подпис, неговите
показания пред съда са достатъчно информативни за това, че е бил задържан,
че е бил преведен в помещение за задържани лица, както и че е бил наясно от
разговорите си със служители на Дирекция „ Вътрешна сигурност” МВР,
състояли се между него и тях преди първия му разпит от 01.04.2022г., за това,
е че е подозиран за участие в тежко умишлено престъпление. Заповедта за
задържане по ЗМВР по своята правна същност представлява принудителна
административна мярка, чието изпълнение води до процесуална тежест
спрямо лицето, по отношение на което се прилага. В отделни свои решения
ВКС приема за установено, че ако свидетел е бил задържан, макар и да е
останал с непроменено процесуално качество в наказателното производство,
той ще има правата на обвиняемо лице по Конвенцията (в този смисъл
например Решение № 26 от 10.01.2024 г. по Н. Д. № 925/2023 г., Н. К., ІІІ Н. О.
на ВКС). Следователно показанията, дадени от свидетел докато е бил
задържан, биха могли да се ползват само ако е имал възможност към този
момент да се консултира с адвокат във връзка с възможността да уличи себе
си и други лица в извършването на престъпление. В този смисъл са и
съжденията в Решение № 61 от 26.01.2024 г. по Н. Д. № 936/2023 г., Н. К., ІІІ
Н. О. на ВКС, в мотивите на което съдът се е аргументирал подробно защо не
могат да бъдат ползвани дори и свидетелски показания на починал подсъдим
срещу останалите подсъдими, а именно с довода, че са били дадени към
момента на задържането му, макар и към този момент да е бил с
процесуалното качество на свидетел. В това свое решение съдът ясно е
посочил, че позоваването на такива свидетелски показания, когато с тях се
уличава в извършване на престъпление подсъдимото лице, би рефлектирало
пряко и непосредствено върху справедливостта на процеса по отношение на
това лице. Настоящият съдебен състав споделя така изложеното становище в
посочената практика на ВКС и на базата на принципните положения в него
счита, че се обуславя извод за изключването на прочетените показания, дадени
от свидетелите Р. В. и П. Т. на 01.04.2022г. (л. 33-л.36, том 1, ДП, л.6-9, том 1,
ДП) от годния доказателствен материал. В настоящия случай обстановката и
43

условията, при които на 01.04.2022г. се е състоял първият разпит на тези двама
свидетели с оглед тяхното задържане по реда, предвиден в ЗМВР, изключва
минимално необходимите процесуални гаранции за реализацията на
процесуалните им права, регламентирани в разпоредбата на чл.121, ал.1 НПК
и чл.122, ал.2 НПК. При условията на задържане те не са разполагали с
обективната възможност да се консултират с повереник, особено св. Т., който
е бил разпитван в нощните часове на денонощието.
Направените до тук уточнения налагат съдът да обсъди отделно въпроса
кога и при какви условия е бил проведен в досъдебното производство първият
разпит на свидетелите Т. и В. и защо съдът приема за установено, че
показанията им в този разпит се депозирани при липсата на процесуални
гаранции, които да изключат превратно възпроизвеждане на възприетите от
тях факти съобразно интереса им към този момент да облекчат
процесуалното си положение, като прехвърлят цялата отговорност върху
подсъдимия за действия, които са били извършени или не са били извършени
при процесната полицейска проверка срещу св. Б..
Въз основа на заповед за задържане на П. Т. (л.28, том 4 ДП), протокол
за обиск ЗМВР и декларация (л.29, л.30, том 4 ДП) се установява, че по
отношение на този свидетел в хода на разследването, макар и в кратък период
от време, е било ограничено правото му на свободно придвижване. Периодът
от време, в който ПАМ, свързана със задържане, е била изпълнявана по
отношение на този свидетел и документално предхожда непосредствено
първия разпит, проведен с негово участие, тъй като съгласно заповедта по
ЗМВР, той, макар и според заповедта да не е бил превеждан в арест за
изпълнение на тази мярка, е бил задържан за времето от 19.10 часа на
31.03.2022г. до 01.50 часа на 01.04.2022г (л.28, том 4 ДП). Първият разпит с
участието на този свидетел е бил проведен на 01.04.2022г. за времето от 02.00
часа сутринта до 03.05 часа сутринта, т.е. разпитът формално е започнал след
документирания със заповед краен час на задържането или съгласно
отбелязванията в писмените доказателства - десет минути по-късно. Може да
се заключи, че дори и разпитът на този свидетел да е започнал веднага след
крайния час, посочен в заповедта за задържане, той е бил проведен докато св.
Т. все още е бил в състояние на фактическо разположение на органа,
разпоредил задържането, т.е. бил е в състояние на фактическо задържане.
Макар и подписът на св. Т., удостоверяващ в заповедта датата и часа на
освобождаването му, действително да е бил положен от него (в тази част
колебанията на самия свидетел относно автентичността на подписа на
страница втора от заповедта по чл. 72 ЗМВР са преодолени от назначените от
съда почеркови експертизи), въз основа на разпита му пред съда се установи,
че той е положил този подпис, без да проверява достоверността на посочения
в заповедта час. Вярно е, че забележката на свидетеля Т. да не е проверявал
часа, отразен в заповедта и да не е носел часовник у себе си, не е с такава
значимост, която самостоятелно да опровергае презумпцията за
добросъвестност, приложима при оценката на дейността на държавните
44

органи, в т.ч. и на органите на МВР от Дирекция „Вътрешна сигурност“на
МВР. От друга страна обаче, св. Т. е категоричен в показанията си пред съда,
че е бил разпитван в нощните часове на денонощието, както и че е бил
освободен едва когато се е намирал на бул. „Монтевидео“, т.е. след
проведения разпит там, който е приключил според съдържанието на
съответния протокол за разпит в 03.05 часа сутринта на 01.04.2022г. Това
уточнение в разказа на св. Т. е направено от него очевидно съобразно
действителното съдържание на спомените му, без той самият да съзира
противоречието между съдържанието на коментираната от него заповед по
чл.72 ЗМВР и изявленията си пред съда. По изложените съображения съдът
прие за установено, че тази част показанията на св. Т., дадени от него пред
съда, са достоверен източник на доказателства. Това е така, тъй като тези
показания са дадени въпреки усилията на този свидетел да омаловажи
тежестта на прилаганата спрямо него ПАМ, кактои въпреки усилията му да
демонстрира лоялност към системата на МВР, в частност – към действията,
извършени от служители на Дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР. Така
съпоставката на тази част от показанията на св. Т. с останалите проверени от
съда доказателства води до извод, че фактическото задържане на св. Т. е
продължило не до 1,50 часа сутринта на 01.04.2022г., когато според заповедта
по чл. 72 ЗМВР св. Т. вече е бил освободен, а до 03.05 часа на същата дата,
когато е приключил в нощните часове на денонощието неговият разпит на бул.
„Монтевидео”. В заключение, съдът приема за установено, че св. Т. е бил
фактически освободен след задържане по ЗМВР едва след провеждането на
разпита му на бул. „Монтевидео”, в нощните часове на денонощието, без да са
били налице основания за неотложност на това действие по разследването.
Това обстоятелство води до извод, че единствената причина за избор на време
на провеждане на първия разпит на този свидетел е синхронизирането му с
факта на изпълнението на ПАМ по чл. 72 ЗМВР, наложена на св. Т., която
поначало е ограничена във времето до 24 часа. Този контролен факт е
установен убедително от разказа на св. Т. пред съда въпреки усилията му да
защити позиция на лоялност и безкритичност към действията на органите на
МВР, като тази негова позиция ясно е обективирана с колебанията в разказа
му относно достоверността на часа на освобождаването му в предявената му
заповед по чл. 72 ЗМВР. Съдът приема за установено, че именно усилията на
св. Т. да демонстрира съгласие с действията на органите на МВР, с които е
било ограничено правото му на свободно придвижване, без да оспорва
тяхната законосъобразност, макар и с тези действия да е била засегната
съществено, макар и частично, личната му правна сфера, придават
съществено доказателствено значение на твърдението му, че е бил освободен
едва когато се е намирал на бул. „Монтевидео”. Този момент е установен
достоверно от съпоставката между показанията на св. Т., дадени от него пред
съда и съдържанието на протокола за разпит, проведен с участието на св. Т. на
бул. „Монтевидео”. В този смисъл показанията на св. Т., ценени в съпоставка с
документирания период на провеждане на неговия разпит на 01.04.2022г. в
45

досъдебното производство, опровергават удостоверяването в заповедта по чл.
72 ЗМВР относно часа, в който този свидетел е бил освободен след задържане
по ЗМВР, макар и свидетелят пряко да не оспорва това удостоверяване. Така,
твърдението на св. Т. в разпит пред съда, че е бил освободен след като е
приключил разпита му в досъдебното производство, влиза в очевиден разрез с
позицията му на безкритичност към действията на „Вътрешна сигурност” на
МВР. Отделно от това, фактът на проведен с участието на св. Т. разпит в
нощните часове на денонощието, още повече докато е фактически задържан,
води до извод, че този свидетел практически е бил лишен от възможността да
упражни правото си по чл. 122, ал.2 НПК. От друга страна, ако се проследи
процесуалното поведение на този свидетел в съдебната фаза на
производството, е видно, че той и към настоящия момент, и към момента на
провеждане на разпит в досъдебното производство, е бил напълно наясно с
правата си, доколкото пълноценно и в пълен обем ги е упражнил с факта на
ангажиран повереник (адв. Я.) при провеждане на разпита му пред съда. Така
общата оценка на условията и времето, в което от св. П. Т. са били депозирани
прочетените показания, дадени от него в досъдебното производство, както и
изразеното от него отношение към тези факти (отношение на безкритичност,
безусловно приемане и демонстрирана лоялност към структурите на МВР),
поражда съмнението, че дори и да е бил сугестиран от служители на
„Вътрешна сигурност” на МВР за фактите, които следва да поддържа, той не
би оповестил това обстоятелство, още повече, когато удобно за този свидетел
е била пропусната възможността да бъде извършено претърсване и изземване
на жилищния му адрес в гр. София, ул. ********* и когато удобно, за разлика
от подсъдимия и св. В., не е бил приведен в места за задържани лица.
Посочените по-горе уточнения са валидни и за начина, по който са били
извършени действия по разследването с личното участие на св. Р. В.. Този
свидетел също е бил задържан със заповед от инспектор Дирекция
„Сигурност на МВР“ от 31.03.2022г., а именно за времето от 18.00 часа на
31.03.2022г. Не следва да се пренебрегва фактът, че екземплярът от заповедта
за задържане на св. В., приложен на л.27, том 1 ДП, е непълен, тъй като не
съдържа информация до кога е продължило задържането на св. В. по реда,
предвиден в ЗМВР. Съгласно текста на приложеното по делото копие от
заповедта за задържане, същото е с начало 18.00 часа на 31.03.2022г., но без
отбелязване за часа на прекратяване на задържането, удостоверен с подпис на
задържаното лице. Съгласно съдържанието на книгата за задържани лица,
водена в посочения период от време в IV РПУ – СДВР, задържането на св. В. е
с начало 11.30 на 31.03.2022г., а не от 18.00 часа на същата дата, както е
посочено в коментираната по-горе заповед. Краят на това задържане според
вписванията в същата книга е до 14.35 часа на 01.04.2022г. С вписванията в
книгата за задържани лица всъщност се удостоверява, че задържането на св. В.
е продължило повече от 24 часа (л.292, том 1 СП). В действителност
задържането на св. В. е продължило дори и след 14.35 часа на 01.04.2022г., т.е.
повече от пет часа, след изтичането на 24 – часовия срок за задържане,
46

регламентиран в чл. 73 ЗМВР, а именно до около 17.00 часа на същата дата,
когато според съдържанието на протокола, удостоверяващ края на разпита му
на бул. „Монтевидео”, е приключило това действие по разследването. Извод в
тази насока се обосновава от съпоставката на книгата за вписванията на
задържани лица в 04 РУ-СДВР към инкриминираната дата и разказа на св. В.
пред съда.
Що се отнА. до задържането на св. П. Т., което е установено на базата на
неговите показания, дадени в съдебното производство и приложената по
делото заповед за задържане по реда, предвиден в ЗМВР, изпълнението на
такава заповед въобще не е било отразено в книгата за задържани лица на IV
РПУ - СДВР. Този факт, ценен в съпоставка с останалия доказателствен
материал, относим към задържането на св. В., води до извод, че поначало
информацията в книгата за задържани лица, водена за времето от 31.01.2022г.
до 01.04.2022г. вкл. в 04 РУ – СДВР, е в съществено противоречие с фактите,
отразени в заповедите за задържане по ЗМВР (л.288, том 1 СП). Заповедта за
задържането на св. В. не е предоставена по делото в пълен обем относно края
на задържането, като началният час на задържане, отразен в нея (18.00 часа на
31.03.2022г.) не съответства на началния час на задържане в книгата за
задържани лица на ІV РУ-СДВР (11.30 часа на 31.03.2022г.). С оглед всичко
изложено е очевидно противоречието в обсъжданите писмени доказателства
относно началото на периода, в който е бил задържан св. В.. Това
противоречие не е разрешено на базата на наличните писмени доказателства,
но е разрешено с показанията на св. В., на базата на които съдът приема за
установен по-ранният час на задържане, отразен в книгата за задържани лица.
Отделно от това, въз основа на дадените от св. В. показания за времето и
условията, при които е дал показания за първи път в настоящото наказателно
производство, е установено следното. В разказа си пред съда св. В. твърди, че
е бил разпитан в досъдебното производство на другия ден след задържането и
изказва колебливи твърдения, че това се е случило между 16.00 ч. и 18.00
часа, като посочва, че едва след първия му разпит, бил освободен. Св. В.
посочи в показанията си пред съда, че няма спомен дали е подписал заповед за
освобождаване и дали ако е подписал заповед за освобождаване, това се е
случило след като е излязъл от 04 районно управление на СДВР или след края
на разпита, в който участвал и бил проведен в сградата на СГП – ССлС на бул.
„Монтевидео“. Тези твърдения не са опровергани от останалия доказателствен
материал и обосновават извод, че разпит със св. В. е бил провеждан от
разследващия орган, докато той все още е бил фактически задържан. Тези
негови твърдения не са опровергани нито от коментираната по-горе заповед за
задържане, която не съдържа информация за часа, в който св. В. е бил
освободен, нито от обсъденото по-горе писмено доказателство – препис
извлечение от книга за задържани лица в IV РПУ – СДВР с оглед съмненията
за достоверност на вписаните в тази книга крайни часове на задържане. Вярно
е, че по делото е приложен протокол за разпит на св. В. от 01.04.2022г. (л. 33
до л. 36, том 1 ДП), като със същия се удостоверява проведен разпит на св. В.
47

на посочената дата за времето от 16.10 часа до 17.00 часа, т.е. началният и
крайният час на разпита на този свидетел в досъдебното производство следва
по време крайния час на периода, в който по отношение на него според
обсъдените писмени доказателства е била прилагана ПАМ съгласно чл. 72
ЗМВР. От друга страна, въз основа на показанията на св. В., дадени от него
пред съда, е установено, че е бил освободен около 18.00 часа на 01.04.2022г.
Следователно, въпросът дали и кога са били задържани свидетелите Т. и В.,
следва да бъде изяснен преди всичко на базата на съпоставката на издадените
заповеди за задържане с дадените от тях показания. Тази съпоставка води до
извод, че и двамата свидетели са били задържани на 31.03.2022г. от дирекция
„Вътрешна сигурност“ на МВР и независимо от документираните часове
относно края на задържането на св. Т. (01.50 часа на 01.04.2022г. – за св. Т.
според съдържанието на заповедта по чл. 72 ЗМВР) и при липсваща
информация за св. В. в издадената за него заповед по този въпрос, първият
разпит и на двамата свидетели от 01.04.2022г. е бил проведен преди те да
могат ефективно да упражняват правото си на свободно придвижване.
Независимо от часа, отразен в заповедта по чл. 72 ЗМВР относно
освобождаването на св. Т., и този свидетел, и св. В. към момента на
проведения с тях разпит на бул. „Монтевидео” все още са били на
разположение на органа, разпоредил задържането и докато са били
задържани, са били конвоирани до СО-СГП. Отделно от това, според
показанията на св. В. личните му вещи (връхна дреха – яке, връзки за обувки и
други), иззети от него по реда, предвиден в ЗМВР, са му били върнати едва
след разпита, който е бил проведен от орган на досъдебното производство.
И двамата свидетели, според собствените им показания в
производството пред съда, едва след този разпит са били освободени. Тези
изявления въпреки съществените различия в отношението на св. Т. и св. В.
към процесуалната тежест на мерките, които са били взети по отношение на
тях по реда, предвиден в ЗМВР и които съответно са били изпълнявани по
различен начин спрямо тях, са направени в разказа им пред съда независимо
едно от друго, което е друг аргумент, че в тази част показанията им са
достоверни.
Ето защо съдът се доверява на твърденията на св. В., че първият му
разпит в досъдебното производство, който датира от 01.04.2022г., е бил
проведен в период, в който той все още е бил задържан. Особено убедително
този факт се установява на базата на направените от св. В. изявления, че едва
след края на разпита на бул. „Монтевидео“, проведен в следобедните часове
на 01.04.2022г., му били върнати лични вещи, включително яке, връзки на
обувки и портмоне. Наличието на ясен спомен в тази насока свидетелят В.
убедително е обосновал с факта на ниски температури и с уточнението, че при
такива условия е бил принуден да чака продължително време пред сградата на
бул. „Монтевидео“, като не е разполагал с връхно облекло. Описанието на
тези факти, които свидетелят свързва със състояние на дискомфорт, общо
неразположение и стрес, дава логичен отговор на въпроса защо условията,
48

при които е бил проведен разпитът на 01.04.2022г., са били запечатани в
съзнанието му и защо са възпроизведени детайлно от него в разказа му пред
съда.
Що се отнА. до св. Т., същият не твърди да са му били задържани лични
вещи до края на разпита, подобно на случая със св. В., нито твърди да е бил
привеждан в помещение за задържани лица, От друга страна, от съдържанието
на протокола за разпит на този свидетел от 01.04.2022г. е видно, че това
действие по разследването е започнало и приключило в нощните часове на
денонощието, буквално минути след крайния час, документиран в заповед за
задържането му, издадена на основание чл. 72 ЗМВР, което води до извод, че е
било проведено преди да е приключило фактическото му задържане.
Ето защо съдът приема, че задържането на свидетелите Т. и В.,
независимо от крайния час, който е посочен в съответните заповеди по чл.72
ЗМВР и книгата за задържани лица в 04 РУ-СДВР, е започнало преди техния
разпит, но е продължило за св. Т. до края на разпита му, проведен на
01.04.2022г. в сграда на СО-СГП на бул. „Монтевидео“, а за св. В. – дори след
този разпит с оглед времето, което е било необходимо за връщане на личните
му вещи.
Съдът приема за установено, че към момента на провеждане на разпит
от 01.04.2022г. психо-физическото състояние на св. Т. е било обусловено от
вътрешно противоречиви интереси: от една страна, от съществувалата тогава
възможност тежестта на ПАМ, свързана с ограничаване на правото му на
свободно придвижване, да се увеличи с привеждането му в помещение за
временно задържане. От друга страна, св. Т. следва да е бил наясно с
процесуалните привилегии, от които се е възползвал. Една от тях е свързана с
факта, че за разлика от подсъдимия и св. В., св. П. Т. дори и в самото начало на
изпълнение на мярката по чл. 72 ЗМВР не е бил привеждан в помещение за
временно задържане, поради което е имал основанието да очаква, че и до края
на изпълнението й това няма да се случи и като краен резултат въобще не е
бил привеждан (л. 309, том 1 СП). Този факт дава самостоятелен аргумент, че
действията по ЗМВР, проведени с участието на св. Т., са били планирани и
изпълнявани от служители на Дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР по
начин, който го е поставил в привилегировано положение спрямо другите
двама полицейски служители, съпричастни към инкриминираната полицейска
проверка. Изложеното по-горе е достатъчно да се изключи третирането на
дадените от него показания от 01.04.2022г., като съответстващи на очертаните
по-горе критерии за справедлив процес. Ето защо, съдът макар и да приобщи
с прочитане съгласно чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 НПК показанията на
свидетелите Т. и В., дадени от тях в досъдебното производство при разпит от
01.04.2022г., а за св. Т. и на основание чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т.1 НПК, намира,
че след като тези доказателства не са били събрани в досъдебното
производство при спазването на минимално необходимите стандарти за
справедлив процес, установен в практиката ВКС, както и в практиката на
ЕСПЧ, а именно при равностойно третиране на участниците в процеса, при
49

осигурена възможност в условията на задържане да ангажират повереник и да
се консултират за начина, по който следва да упражнят правата си по чл.121 и
чл.122 НПК, протоколите за разпит на свидетелите В. и Т. от 01.04.2022г.
следва да бъдат изключени от доказателствения материал.
Не е налице процесуална пречка да бъде ползвана тази част от
прочетените на основание чл.281, ал. 4 вр. с ал.1, т.1 и т. 2 НПК показания,
които св. Т. е дал в досъдебното производство в протокол за разпит от
28.11.2022 г., когато не е бил задържан (том 16 от л.11-13 ДП). Те са източник
на доказателства за периода от време, в който този свидетел е застъпил на
смяна с подсъдимия Р. Н. С. и св. Р. И. В., а именно за времето от 19.00 ч. на
30.03.2022 г. до 07.00 ч. на 31.03.2022 г., както и че при изпълнение на
служебните им задължения в процесната работна смяна той и останалите
изброени по-горе полицейски служители са ползвали служебен автомобил,
марка „Киа Сийд“, с рег. № СВ *********. В останалата част обаче
показанията на св. Т., дадени от него на 28.11.2022г., нямат процесуална
стойност, тъй като не възпроизвеждат факти и обстоятелства от значение за
делото, а препращат общо към негоден източник на доказателства, а именно
към коментирания по-горе протокол за разпит от 01.04.2022г.
По изложените съображения основен източник на доказателства, освен
показанията на св. Б., се явяват и показанията на св. Т. и В., дадени от тях в
съдебното производство, вкл. и в проведените с тяхно участие очни ставки.
Следващото уточнение се отнА. до показанията на св. Б.. При всеки
един случай, свързан с разпита на св. Б., прочитането на показания, дадени от
него в досъдебното производство, е сторено при условията на чл.281, ал.4
НПК поради липсата на съгласие от страна на защитата по смисъла на чл.281,
ал. 5 НПК, което изисква анализът на неговите показания да бъде извършен и
с оглед предвидената в закона забрана по чл.281, ал.8 НПК. Съдът приема
частично с доверие показанията, дадени от св. Г. Д. Б., дадени от него в ДП
(л.17-л.19, том 5 ДП), които са прочетени на основание чл.281, ал.4 вр. с ал.1,
т.2 НПК. Съдът приема с доверие част от прочетените на основание чл.281,
ал.1, т.1 и т.2 НПК показания, дадени от св. Б. в протокол за разпит от
28.02.2023г., като приема за установено, че те следва да се ценят във връзка с
протокол за разпознаване на подсъдимия от същата дата (л.14, том 17 ДП) с
приложен към него фотоалбум –л.17, том 17 ДП). Съдът приема, че е
достоверно единствено твърдението, че подсъдимият е разпознат от св. Б. като
част от полицейския екип, който е извършил проверка по отношение на св. Б.
на инкриминираната дата. Настоящият съдебен състав намира, че не е
проверена и са изчерпани процесуалните способи да бъде проверена
достоверността на твърдението в разпит от 28.02.2023г., че именно на
подсъдимия е била дадена от св. Б. инкриминираната парична сума, както и че
преди това именно с подсъдимия бил уговарян размерът на тази сума. Съдът
приема за установено, че доколкото останалите полицейски служители не са
били обект на разпознаване, за да бъде установено дали, кога и във връзка с
какви факти и обстоятелства св. Б. може да ги свърже с процесния случай, не
50

може да се изключи при идентификация с разпознаване на едно от общо три
участващи в процесната полицейска проверка лица, а именно на подсъдимия,
резултатът от разпознаването да е постигнат с предварителни внушения по
отношение на свидетеля Б., които внушения да са обслужвали интересите на
св. Т.. Относно това дали могат да бъдат изключени такива предварителни
внушения по отношение на този свидетел, е въпрос, на който съдът също ще
се спре отделно, доколкото анализът на показанията на този свидетел изисква
особено внимание, включително и чрез съпоставка с останалите
доказателствени източници.
На следващо място, анализът на гласните доказателства и тяхната
доказателствена стойност изисква да бъдат направени предварителни
уточнения относно доказателствената стойност на протоколите,
удостоверяващи действия по претърсване и изземване по отношение на
подсъдимия и останалите членове от полицейския екип, съпричастен към
инкриминираната полицейска проверка. Съпоставката на съответните
протоколи води до извод, че тези действия са били извършени приблизително
по едно и също време, както следва:
По отношение на подс. С. обиск и изземване е бил проведен на
31.03.2022г. за времето от 20.55 минути до 21.20 минути (л.2-л.4, том 2 ДП),
претърсване и изземване в жилище, обитавано от подсъдимия е било
проведено на същата дата за времето от 22.10 часа до 23.05 часа (л.8-л.10, том
2 ДП), претърсване и изземване в автомобил, ползван от подсъдимия, е било
проведено на същата дата за времето от 21.30 часа до 21.46 часа (л.16, л.17,
том 2 ДП).
Действието личен обиск и изземване по отношение на св. Р. В. е било
проведено на 31.03.2022г. за времето от 20.00 часа до 20.49 часа (л. 3-5, том 3
ДП), действието по претърсване и изземване на вещи по отношение на св. В. е
било проведено на същата дата за времето от 18.25 – 19.50 часа (л.11-л.13, том
3 ДП), претърсване и изземване в автомобил, ползван от св. В., е било
проведено на същата дата за времето от 21.30 часа до 21.43 часа (л.16, л.17,
том 2 ДП).
Действието личен обиск и изземване по отношение на св. П. Т. е било
проведено на 31.03.2022г. за времето от 20.50 часа до 21.00 часа (л. 2, 3 том 4
ДП), действието по претърсване и изземване на вещи по отношение на св. Т. в
ползвано от него вилно жилище в с. Железница е било проведено на същата
дата за времето от 23.10– 23.55 часа (л.16-л.18, том 4 ДП), претърсване и
изземване в автомобил, ползван от св. Т., е било проведено на същата дата за
времето от 21.35 часа до 21.49 часа (л. 7, л.8, том 4 ДП).
Съдът намира, че описаните по-горе протоколи са били съставени
съгласно изискванията на НПК, действията по разследване са били одобрени
от компетентния съд и са годен източник на доказателства.
Съдържанието на протоколите за обиск и изземване, както и за
претърсване и изземване води до извод от фактическа страна, че банкноти с
51

номинал от 50, 00 (петдесет лева) със серия и номер: ГА 37155647 и ГВ
64496592, които са част от инкриминираните банкноти по делото, са били
намерени и иззети с протокол за претърсване и изземване, приложен на л.8-
л.10, том 2 ДП, от кутия, установена върху жълт шкаф в коридора, в жилище,
обитавано от подс. С., находящо се в ж.к. „*********, банкнота с номинал от
50,00 лева със серия и номер БФ 1725091, която също е сред
инкриминираните, е намерена и иззета със същия протокол от мъжка черна
кожена чанта, установена на лежанката на дИ. в жилището на Р. С., а банкнота
с номинал 50,00 лева серия и номер БН 9229320, която също е сред
изброените от обвинението инкриминирани банкноти, е намерена и иззета от
черен калъф, който от друга страна е бил намерен и иззет от джоб на дънков
панталон с протокол за личен обиск по отношение на св. Р. И. В. (л.2 –л.5, том
3 ДП). При личен обиск, както и при претърсване и изземване от помещения,
ползвани от св. П. Т., не са били намерени и иззети банкноти, описани като
серия и номер в прочетените показания и в сигнала на св. Б..
Съпоставката на периодите от време, в които по отношение на
подсъдимия и останалите полицейски служители са били предприети
действия по разследването с неотложен характер, води до извод, че най –
напред във времето част от описаните действия са били започнали по
отношение на св. В. (още в 18.25 часа), а по отношение на подсъдимия и св. Т.
– по – късно, но почти по едно и също време, съответно в 20.55 часа и 20.50
часа. Що се отнА. до задържането по ЗМВР е видно, че св. Т. е бил задържан в
по-късен час – в 19.10 часа на 31.03.2022г. в сравнение с останалите двама
полицейски служители, участвали в процесния наряд. От писмените
доказателства по делото се установява, че тази мярка най-напред във времето
е била приложена към св. В.. Вярно е, че съгласно заповедите за задържане по
ЗМВР подсъдимият и св. В. са били задържани почти по едно и също време,
съответно в 18.30 часа на 31.03.2022г. (л.22, том 1 ДП) и в 18.00 часа на
същата дата (л.27, том 1 ДП). Според книгата за задържани лица обаче св. В. е
бил задържан още в 11.30 часа на 31.03.2022г.
Този факт следва да бъде съпоставен и с факта на последно във времето
извършено претърсване и изземване във вилна сграда, ползвана от св. Т., а
именно за времето от 23.10– 23.55 часа на 31.03.2022г. Отделно от това,
въобще не е било извършено претърсване и изземване на друг известен по
делото адрес, който се свързва със св. Т., а именно – в гр. София, ул.
*********, *********. Този адрес е бил известен и на „Вътрешна сигурност“
на МВР, и на органите на досъдебното производство още към момента на
задържането на този полицейски служител, доколкото е отбелязан в заповедта
за задържане (л.28, том 4 ДП). От този адрес св. Т. е бил призоваван редовно
за участие в процесуално-следствени действия в съдебната фаза на
наказателното производство (л. 573, том 2 СП). По изложените съображения
съдът приема за установено, че св. П. Т. е трайно свързан с посочения адрес,
вкл. и към инкриминирания период. Пропускът на органите на досъдебното
производство да предприемат претърсване и изземване и на този адрес,
52

доколкото се касае за действие по разследването с неотложен характер, следва
да се счита за изключително съществен пропуск в тактиката на разследването,
тъй като този пропуск е засегнал един от водещите принципи в наказателния
процес, а именно принципа за разкрИ.е на обективната истина (чл.13, ал.1
НПК). Касае се за неотстранима доказателствена непълнота, която не може да
бъде компенсирана с процесуалната активност на съда съгласно чл.107, ал.2
НПК. Това е така, тъй като наличието или липсата на част от
инкриминираните банкноти в помещение на апартамент в гр. София,
обичайно ползван от св. Т. за жилищни нужди, е следвало да бъде изяснено в
период, максимално близък до инкриминираната дата. Изтеклият период от
време, считано от 31.03.2022г., обуславя извод, че провеждането на Т.а
действие по разследването към настоящия момент е напълно безпредметно.
На базата на обсъдените по-горе доказателства обвинението не е в състояние
да преодолее съмнението, че част от инкриминираната сума общо в размер на
150.00 лева, а именно 3 броя банкноти с номинал от по 50 лева, серия и номер
№ БН6927641, № БЕ9258644 и № ББ1455155, предварително заснети от св. Б.
с неговия телефон, са се намирали в жилището на св. Т. на ул. „Бурел” в гр.
София. Описаното обстоятелство, ценено в съпоставка с факта, че св. П. Т. е
бил задържан последен, както и че последно във времето е извършено
претърсване и изземване във вилен имот в с. Железница, ползван от св. Т.,
дава информация и за други процесуални привилегии, от които този свидетел
се е възползвал, доколкото Т.а отлагане на отделни процесуално-следствени
действия във времето при евентуално изтичане на вътрешна информация за
това, че предстоят, би могло до доведе до изменения в обстановката и
евентуално до укрИ.ето на значими веществени доказателства, които се цели
да бъдат закрепени/приобщени с действие по претърсване и изземване.
Неравностойното третиране на подсъдимия и св. В. спрямо св. Т. поражда
съмнение, че проверката на случая от „Вътрешна сигурност“ на МВР, както и
разследването в досъдебното производство е било проведено при явно
избирателен подход, който е поставил св. Т. в привилегировано процесуално
положение в сравнение с останалите полицейски служители. Този свидетел се
е ползвал от процесуалното предимство да не бъдат проверени всички
помещения, които е обитавал към инкриминирания период, а единственото
претърсване и изземване от жилищно помещение, ползвано от него, е било
планирано и осъществено последно във времето. Св. Т. се е ползвал и от
процесуалното предимство да бъде задържан последен, при това в значително
по-кратък период от време, в сравнение с останалите полицейски служители,
както и с привилегията, за разлика от тях, да не бъде привеждан в помещение
за задържани лица. Изброените обстоятелства, както и фактът, че не е било
проверено основното жилище на св. Т. с претърсване и изземване, находящо
се в гр. София, самостоятелно поражда съмнение, че проверката във
„Вътрешна сигурност“ на МВР не е била обективна. Доколкото нарушението
на принципа за разкрИ.е на обективната истина е засегнало и част от
действията по разследването, които са били предприети от органите на
53

досъдебното производство, съмнението за необективност неизбежно
рефлектира и върху изводите за вероятността св. Г. Б. да е бил сугестиран при
неустановени по делото обстоятелства да даде показания в полза на св. Т.,
като уличи в инкриминираното престъпление подсъдимия. Подозрението в
тази насока се извежда от факта на проведена разузнавателна беседа от
служители на „Вътрешна сигурност“ на МВР със св. Б. преди този основен
свидетел на обвинението да бъде разпитан от органите на досъдебното
производство за фактите по случая. Този факт следва да се цени в съпоставка с
показанията на св. В., който е разказал подробно пред съда на какъв натиск е
бил подложен, както и че от служители на „Вътрешна сигурност” на МВР е
научил факти, които поначало не са му били известни, с внушението, че следва
да ги възпроизведе при разпит пред компетентния орган на СО-СГП.
Във връзка с направените уточнения и спорните въпроси съдът намира,
че следва специално внимание да се отдели на показанията, дадени от св. Б..
Показанията, дадени от св. Б., са ангажирани от обвинението като
основно доказателство. Ето защо, те следва да бъдат обсъдени отделно и в
съпоставка с останалия доказателствен материал. В резултат на Т.а обсъждане
се обосновава извод, че по отношение на този свидетел е опровергана
презумпцията за неговата добросъвестност. На първо място това е така, тъй
като показанията му са депозирани под влиянието на противоположни
интереси, като част от тях са в противоречие както със закона, така и с
морала. Такъв е бил интересът на св. Б. да се освободи от задължението си да
бъде тестван за употреба на алкохол, както и интересът да мотивира
полицейски служител да не го тества, като му предложи парична сума.
Презумпцията за добросъвестност на този свидетел е опровергана от
собствените му твърдения, че в нарушение на моралните норми е искал да не
бъде тестван за употреба на алкохол, въпреки че той самият е съзнавал, че
управлява превозно средство в състояние след употреба на Т.а вещество. За да
защити този свой интерес, св. Б. е прибегнал до противозаконно деяние, което
е обявено от закона за наказуемо, а именно предложил е сумата от 150 лева на
полицейски служител, като не се доказва този служител да е бил именно
подсъдимият. Това обстоятелство допълнително поставя св. Б. в уязвима
позиция, тъй като той самият се е самоуличил в извършването на
престъпление още в показанията си в досъдебното производство. От друга
страна, наказателната отговорност на св. Б. за извършено от него
престъпление по чл.304, ал.1 НК не е била ангажирана със съответен акт на
органите на досъдебното производство, особено на фона на извършените
процесуално –следствени действия с тримата полицейски служители,
участвали в процесната полицейска проверка, при които св. Т. е бил в
привилегировано положение в сравнение със св. В. и подсъдимия с оглед
начина, по който тези действия са били планирани и осъществени. На
следващо място, св. Б. е имал интерес, за да не бъде ангажирана неговата
наказателна отговорност, да твърди, че е бил изнудван от длъжностно лице да
даде непосилна за него парична сума, както и след като го е сторил,
54

доброволно и незабавно е съобщил на властта (чл.306 НК). По арг. от чл.213а,
ал.1 НК, в който се съдържа общата дефиниция за изнудване, действията,
които св. Б. е считал за заплаха относно своите права и законни интереси, е
следвало да са противозаконни, а като Т.а не може да се окачествява
намерението на длъжностно лице (полицейски служител) да извърши по
отношение на този свидетел тест с техническо средство за употреба на
алкохол. Противозаконен ще е тъкмо отказът да извърши такава проверка,
още повече при изразени опасения от проверяваното лице, че е употребило
алкохол, че след такава употреба е предприело управление на МПС, както и че
тестът вероятно може и да е положителен. Вярно е, че изнудването от
длъжностно лице по смисъла на чл. 306 НК може да се осъществява и със
заплаха, че длъжностното лице ще изпълни своите законови задължения, но
само ако се касае за акт на властнически правомощия, от който произтичат или
могат да произтекат определени неблагоприятни за изнудваното лице
неблагоприятни последици. Когато обаче лицето, което дава дар по смисъла на
чл.304, ал.1 НК, твърди, че е било изнудвано с възможността да бъдат събрани
доказателства за участието му в административно нарушение или
престъпление, тезата за приложението на чл.306 НК по отношение на това
лице е несъстоятелна. Това е така, тъй като процесът на събиране на
доказателства, поначало е насочен именно към изясняване на обективната
истина, а не към злоупотреба с власт, още повече когато е явна
необходимостта от събирането на доказателства и тази дейност не може да
бъде отложена за по-късен във времето момент.
На базата на изложеното е налице непреодолимо съмнение, че св. Б. още
в досъдебното производство е възпроизвел в прочетените показания факти в
противоречие с принципа за разкрИ.е на обективната истина, като не може да
се изключи от фактическа страна неговата позиция да е била повлияна както
от личните му интереси, коментирани по-горе, така и от външни за
разследването фактори, които също да са имали за цел да не се провежда
разследване срещу всички полицейски служители, а само срещу един от тях.
Съмненията относно добросъвестността на св. Б. произтичат от
обсъдените по-горе интереси и факта, че инициативата да не бъде проверяван
и усилията да го постигне е започнала именно с активното участие на този
свидетел. Настоящият съдебен състав счита, че защитата на посочените
интереси е намерила израз в усилията на този свидетел да възпроизведе
фактите именно съобразно тях, като затрудненията на този свидетел да
възпроизведе фактите по случая, без да засегне личните си интереси, дава
логично обяснение за наличието на множество неразрешени съществени
вътрешни противоречия в неговите показания, от една страна, както и от
наличието на множество противоречия между неговите показания и останалия
проверен от съда доказателствен материал, от друга страна.
С оглед изложеното, на първо място следва да бъдат обособени тези
факти, които са възпроизведени в неговите показания без вътрешни
противоречия. В тази група факти и обстоятелства са фактът на извършена
55

полицейска проверка в ж.к. „Студентски град“, относно присъствието на
пътник в автомобила, управляван от св. Б. към момента на проверката– св. А.
Ю., относно времето (късните нощни часове на денонощието), частично
относно мястото на проверката – в близост до бл. *********”, относно броя на
полицейските служители, в т.ч. и подсъдимия, относно факта, че
полицейските служители са били с униформи и са ползвали служебен
полицейски автомобил. Непротиворечиво и в синхрон с останалия
доказателствен материал в показанията на св. Б. е възпроизведен фактът, че
проверката е била инициирана от полицейски служители относно спазването
на правила, регламентирани в ЗДвП, както и че проверяваното лице е именно
св. Б. по повод управляван от него автомобил - бяло БМВ 3, негова
собственост, с рег. № СТ****РН. Показанията на св. Г. Б. са достоверен
източник на доказателства и за факта, че в хода на проверката е напуснал
мястото, на което същата е била инициирана, за да вземе парични средства от
дома си.
Относно останалите факти и обстоятелства, свързани с начина на
провеждане на проверката и персоналното участие на всеки един полицейски
служител в нея, показанията на св. Б. са вътрешно противоречиви. Те са
противоречиви и в частта, в която възпроизвеждат факти с контролно
значение.
Доколкото контролните факти в настоящия случай зА.гат въпроси, които
не са свързани пряко с процесната полицейска проверка и поради това не
могат да бъдат свързани с конкретно емоционално натоварване за свидетеля
Б., съдът приема за установено, че начинът, по който този свидетел
възпроизвежда тази категория факти, носи най-висока информационна
стойност за специфичните психични функции на този свидетел, свързани с
наблюдателност, концентрация, памет.
Ето защо на първо място следва да бъдат обсъдени именно
противоречията в показанията на св. Б. относно факти с контролно значение.
Такъв е фактът относно точното място на провеждане на полицейската
проверка на инкриминираната дата. В разпита на св. Б. пред съда се оказа, че
този свидетел няма съхранен спомен за наименованието на улицата, на която е
живял през 2022г. В този смисъл са неговите изявления в разпита му пред
съда от 11.12.2023г. Вярно е, че в прочетените показания, които св. Б. е дал в
досъдебното производство, е възпроизвел непротиворечиво мястото на
проверката до бл. *********”, както и факта, че в апартамент там са били
наематели със св. Ю.. Вярно е също така, че в тази част прочетените
показания, дадени от него в досъдебното производство, са в синхрон с
изявленията на св. Ю. в съдебното производство и поради това за тази част от
тях не е приложима забраната на чл.281, ал.8 НПК.
От друга страна, в прочетените показания на св. Б., дадени от него на
инкриминираната дата, се твърди, че блок *********” се е намирал на ул.
„Атанас Иширков”, което с оглед ноторно известното местонахождение на
56

този жилищен блок, е очевидно невярно. В по – късно проведен разпит с
участието на св. Б. (от 13.04.2022г.) този свидетел изрично е коригирал
показанията си относно точния си адрес към инкриминирания период, като е
посочил, че жилищният му блок се е намирал на ул. „Проф. И. Странски”,
респективно, че процесната полицейска проверка е била проведена там. Тези
показания също са били прочетени в съдебното производство на основание
чл.281, ал. 4 НПК. При тяхната оценка обаче, следва да се вземе под внимание,
че са били дадени в един последващ момент след първоначалните му
изявления по този въпрос в досъдебното производство и поради това не може
да се изключи свидетелят Б. специално да се е подготвил за втория си разпит.
Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че независимо от направените
уточнения в отделен разпит на св. Б. от досъдебното производство относно
мястото на проверката и в частност –за точното местонахождение на
бл.*********”, на базата на противоречията в неговите показания по този
въпрос и изявленията в първия му разпит от досъдебното производство, е
установен конкретен случай, в който св. Б. надгражда показанията си в случай
на липсващ спомен, включително и като съобщава очевидно неверни факти. В
тази връзка е необходимо да бъдат направени две уточнения.
На първо място, следва да се направи уточнението, че това не е
единственият случай на запълване на свидетелски показания на св. Б. в случай
на липсващ спомен с произволни твърдения, които не намират опора в
останалия доказателствен материал. На тази характерна особеност в
свидетелските показания на св. Б., съдът ще се спре отделно.
Второто уточнение се отнА. до писмените доказателства за адресната
регистрация на св. Б. и св. Ю. към инкриминирания период. Самостоятелно
въз основа на тези доказателства не се установява св. Б. да е обитавал жилище
в посочения в показанията му район в ж.к. „Студентски град”. В този смисъл
са основателни възраженията на защитата. От друга страна, при изясняване
на въпроса относно мястото на полицейската проверка противоречивите
показания на св. Г. Б., дадени от него в досъдебното производство, могат да
проверени с показанията на св. А. Ю. (негова приятелка и пътник в
автомобила към инкриминираната дата). Съдът намира, че дадените от св. Ю.
показания са достоверен източник на доказателства относно този факт и
поради това при извличането на информация за мястото и времето на
проверката те могат да бъдат ползвани за оценка на показанията, които е дал
св. Б..
Свидетелката Ю. в разказа си пред съда възпроизвежда изключително
точно адреса, на който е била проведена полицейска проверка по ЗДвП,
особено в прочетените на основание чл.281 ал.4 НПК показания. Наличието
на ясен спомен за адреса на проверката (повече от година и половина след
процесния случай) дава аргумент за извод, че св. Ю. свързва това място не
само с процесната проверка, но и с други факти, които нямат инцидентен
характер, а са били с трайна значимост в ежедневието й. Такъв факт може да
бъде наличието на идентичност на мястото на проверката с адреса на
57

обитавано от нея жилище към инкриминирания период, точно както тя твърди
в показанията си пред съда. Ето защо съдът приема за установено, че макар и
свидетелите Б. и Ю. да не са били адресно регистрирани на посочения от тях
адрес в ж.к. „Студентски град”, в какъвто смисъл са възраженията на
защитата, техните показания да са обитавали апартамент в този квартал на гр.
София към момента на полицейската проверка са достоверен източник на
доказателства. В показанията на св. Ю., дадени от нея в съдебното
производство, е налице траен спомен за адреса, на който е живяла под наем
през инкриминирания период, като в тази част те са в съответствие и с
ноторно известни факти, а именно, че жилищен блок № *********” се
намира на ул. „Проф. И. Странски”.
На следващо място, показанията на св. А. Ю., включително и
прочетените на основание чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 НПК показания, които те
я дала в досъдебното производство, са хронологично подредени, а когато тя
допуска конкретика, те последователно възпроизвеждат факти и
обстоятелства, от значение за делото и не съдържат съществени вътрешни
противоречия. Описаните по-горе детайли в процесуалното поведение на св.
Ю. дава информация за нейните усилия да се придържа към обективната
истина, особено когато не е изправена пред ограничение, продиктувано от
интересите й по чл. 121 НПК. В кръга от факти с контролно значение, за които
нейните показания са достоверен източник на доказателства, е именно фактът
на извършена полицейска проверка в непосредствена близост до обитавано от
св. Ю. и св. Б. жилище.
В тази връзка е необходимо да се уточнят и специфичните особености,
които се открояват за личността на св. Ю.. Непротиворечиво на базата на
нейния разказ и показанията на св. Б. е установено, че тази свидетелка живее
във фактическо съжителство с този свидетел, вкл. и към инкриминирания
период, като към инкриминирания период не е имала постоянни доходи и
разчитала основно на осигурена от него издръжка. За инкриминираната дата
тя съобщава дори, че не е носела каквито и да е пари, нито разполагала с
достъп до такива и към този момент св. Б. посрещал изцяло всички плащания.
С оглед изложеното по-горе, както и на базата на твърдението в нейните
показания, както и в показанията на св. Б., че непосредствено преди
процесния случай тези двама свидетели са се връщали заедно от място, където
пребивавали в обща компания с други техни общи приятели и познати, съдът
приема за установено, че към момента, в който са депозирали показанията си
пред съда, както и към инкриминирания период те са имали общо
домакинство, в известна степен– обща социална среда и на тази основа може
да се заключи, че тези двама свидетели са били в достатъчно близки
отношения, за да се приеме, че свидетелката Ю. поначало е имала интерес да
затаи факти, които могат да уличат нейния близък приятел (св. Б.) в
извършването на престъпление. В тази насока нейните показания са пределно
ясни и дори съдържат конкретика с оглед твърдението в разказа й пред съда,
че не иска да каже нещо, което би навредило „и на единия, и на другия”, т.е.
58

на св. Б. и проверящия го служител (стр. 37 от протокол от съдебно заседание
от 11.12.2023г.).
На базата на изложеното по-горе съдът приема за установено, че за
факти с контролно значение показанията на св. Ю. частично могат да бъдат
ползвани за проверка на дадените от св. Б. показания. Това е така, тъй като
тази свидетелка е очевидец на част от действията на свързаните с процесната
проверка лица, без обаче да е била ангажирана пряко с нея. Вярно е, че с оглед
фактическото съжителство на тази свидетелка със св. Б., което според
собствените й показания продължава и към момента, в който депозира
показанията си пред съда, тя има интерес от крайния изход на делото. От
друга страна, нейните показания са последователни и непротиворечиви в
частта, в която възпроизведените факти не зА.гат интересите й по чл. 121
НПК. Не следва да се пренебрегва значението на нейните колебания и
демонстрираните от нея опасения от вероятността да даде неточни показания
относно основния факт – дали и какви вещи св. Б. е предал на подсъдимия, с
кого точно и за какво е разговарял и въобще за това как и при какви
обстоятелства е била извършена процесната полицейска проверка. Тези
колебания са обективирани с недовършени изрази, с многократно направените
от нея уточнения: „не знам, не помня, мисля, че....нямам идея.... нямам
видимост”, както и в многократно отправеното от нея настояване в разказа й
пред съда да бъдат прочетени тези показания, които е дала в досъдебното
производство с аргумент за заличени от времето спомени. На базата на тази
структура в нейния разказ съдът прие за установено, че и св. Ю., и св. Б. имат
интерес от това св. Б. да не бъде уличен в извършването на активен подкуп, но
св. Ю., за разлика от св. Б., категорично не може да бъде упрекната в
склонност да попълва спомените си с предположения или с произволни
твърдения, когато няма точен спомен за тях или когато има личен интерес да
не ги обсъжда с оглед процесуалните си права по чл. 121 НПК.
На базата на всичко изложено по-горе съдът прие за установено, че
показанията на свидетелите Б. и Ю. се отличават с една съществена
характеристика. При наличието на колебания относно факт, който са
призовани да възпроизведат, всеки един от тези двама свидетели следва
специфичен за самия него подход. Св. Ю. в случай на колебания заявява
изрично, че няма спомен за определени факти и обстоятелства, като много
категорично се дистанцира от възможността да изказва предположения.
Подходът на св. Б. е напълно различен. При този свидетел се наблюдават
няколко случая, в които при липсата на точен спомен с лекота заявява
очевидно неверни факти (дори относно местоживеенето си към
инкриминираната дата), при това с конкретни детайли, които по-късно в
последващ разпит сам опровергава. Този съществено различен подход, който
възприема свидетелката Ю., от една страна и св. Б., от друга страна, е
илюстриран добре при описанието на местоположението на бл. *********” в
техните показания. Съдът обръща специално внимание на тази част от
гласните доказателства, тъй като тя е относима към изясняването на този факт
59

не само защото мястото на полицейската проверка се свързва според
твърденията им с тяхното местоживеене към инкриминирания период, но и
защото с оглед фактическото съжителство между тези двама свидетели, би
следвало местоживеенето им към определена дата, да е ясно в еднаква степен
и за двамата и споменът за този факт за нито един от двамата да не изисква
специални усилия, особено до степен да се възпроизвежда противоречиво.
Очевидните затруднения на св. Б. обаче са видими от неговия разпит пред
съда, което от една страна носи информация за специфичните за този свидетел
психични функции, свързани с наблюдателност и памет, а от друга страна,
носи информация за негови характерови особености, свързани с лекомислено
и произволно заместване на липсващ спомен с конкретни недостоверни
твърдения. Този подход от страна на св. Б., илюстриран във връзка с един
контролен факт, който не би следвало да е така бързо заличен от съзнанието
му, какъвто е фактът на неговото местоживеене през инкриминирания период,
внА. сериозни съмнения въобще в способността на този свидетел да се
вглежда в детайлите на събитията, в които участва, както и в способността му
да оценява адекватно хронологията, характерна за тези събития.
В заключение по този въпрос съдът счита, че показанията на св. Б., в
която те не са били проверени и не могат да бъдат проверени с независим
доказателствен източник, следва да бъдат считани за недостоверен източник
на доказателства и да не бъдат ползвани при извличане на релевантни факти и
обстоятелства.
Що се отнА. до възприетите от съда факти, на базата на изложеното по-
горе съдът прие за установено от фактическа страна, че полицейската
проверка е била проведена почти непосредствено до домашния адрес на
свидетелите Ю. и Б. през инкриминирания период, а именно на ул. „Проф. И.
Странски“, в непосредствена близост до бл. *********”. В подкрепа на този
извод е и тази част от показанията на св. Ю., в която съобщава, че проверката
е била извършена в нощните часове на денонощието, когато тя и св. Б. са се
прибирали у дома си, както и че св. Б. бил сигнализиран от полицейския екип
за предстояща проверка тъкмо когато управлявал автомобила си и предприел
маневра за паркиране. Така съвкупната преценка на дадените от св. Ю. и св. Б.
показания с направените по-горе уточнения за тяхната доказателствена
стойност, води до извод, че процесната полицейска проверка е била
извършена след като св. Б. вече е обективирал намерението си да се установи
за един по-продължителен период от време до бл. *********”, когато му бил
подаден сигнал да спре. С оглед всичко изложено по-горе съдът счита, че
показанията на св. Б. в частта, в която са проверени с показанията на св. Ю.,
запълват този дефицит на факти, с който се свързват писмените
доказателства, относими към адресната регистрация на св. Б. и св. Ю. през
инкриминирания период.
Склонността на св. Б. да възпроизвежда очевидно неверни и отречени от
останалия проверен от съда доказателствен материал факти, се установява и
въз основа на тази част от показанията му, в която този свидетел зА.га
60

въпроси, които специфично за него са свързани с емоционален заряд, източник
на който е именно извършената полицейска проверка. Такъв факт с контролно
значение е съдържанието на подадения от него сигнал на служебен телефон за
оплаквания, ползван от Дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР към
инкриминирания период, както и изразеното от този свидетел пред съда
отношение към това съдържание. В разпита си в съдебното производство св.
Б. заяви, че в сигнала е съобщил за корупционно поведение на полицейски
служители, както и за това, че случаят лично го зА.га, като предаващ парична
сума. Показанията на дадените от св. Б. показания относно съдържанието на
подадения от него сигнал е проверено от съда, като е изискан запис на този
сигнал от Дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР. Този аудио запис е бил
изследван с техническа експертиза, която е снела неговото съдържание на
хартиен носител. Съдът намира, че вещественото доказателство – оптичен
носител, съдържащ аудиозапис на сигнала до Дирекция „Вътрешна
сигурност” на МВР, както и производното от този запис заключение на
техническа експертиза, която е изследвала неговото съдържание, могат да
бъдат ползвани като годни доказателствени източници. Извод в тази насока се
обосновава от начина на създаването на аудиозаписа. Записан е гласът на св. Б.
от самия Б. в момент, в който този свидетел е ползвал комуникатор, обявен за
жалби и сигнали. Достатъчен е фактът, че записът е направен с негово знание
и съгласие за това и дори нещо повече- изключително в резултат на поета от
него инициатива. Ето защо съдът установи релевантните факти за
съдържанието на подадения от св. Б. сигнал въз основа на аудиозаписа,
предоставен от Дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР, както и въз основа
на техническата експертиза, която го е изследвала. Заключението на тази
експертиза в частта относно съдържанието на сигнала категорично
опровергава твърденията на св. Б. да е сигнализирал, че той е предаващият
парите в случай на корупция на полицейски служители, в какъвто смисъл са
неговите показания в съдебното производство. Съгласно установеното с ТЕ
съдържание на сигнала неговият подател е твърдял, че случаят зА.га негов
приятел, т.е. – трето лице и подалият сигнала, т.е. св. Б. се явява очевидец на
престъпление. Нещо повече, според установеното с ТЕ съдържание на
сигнала, св. Б. е поискал да бъде запазена неговата анонимност. Съдът, след
като отчете противоречията между така обсъдената доказателствена
съвкупност, която включва и показанията на св. Б., прие за установено, че при
подаване на сигнал св. Б. е твърдял тези факти, които са отразени в
заключението на техническата експертиза и на тази база счете, че св. Б. е
сигнализирал за случай, който не го зА.га лично. Съдът прие за установено, че
св. Б. при подаването на сигнала на служебен телефон на Дирекция
„Вътрешна сигурност” на МВР е поискал да бъде запазена в тайна неговата
самоличност и сигналът да бъде считан за анононимен. Съдът прие за
установено, че твърденията на св. Б. да е сигнализирал за случай, който лично
го зА.га като предаващ парична сума на длъжностно лице, са недостоверни.
Аргументи за извод в тази насока се извличат от естеството на
61

доказателствените източници, които опровергават тази част от показанията на
св. Б. от съдебното производство. Аудиозаписът на сигнала, автоматично
записан и предоставен от Дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР, за разлика
от показанията на св. Б., е независим доказателствен източник. Информацията
в този аудиозапис е генерирана автоматично въз основа на записващо
сигналите устройство към служебната телефонна линия, използвана от
Дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР, за която подаващият сигнал е
предупреден с автоматично генерирано съобщение от оператор. Хипотетично
тази информация би могла да бъде изменена с последваща манипулация,
включително и при презапис. В настоящия случай обаче не възникват
съмнения в тази насока, тъй като този въпрос е бил една от задачите на
посочената по-горе техническа експертиза, назначена и приета към
доказателствения материал в производството пред съда и неговият отговор
съгласно заключението на тази експертиза е отрицателен. В заключение по
този въпрос съдът намира, че св. Б. действително е искал към момента на
подаване на сигнала да не бъдат оповестявани неговите лични данни, този
сигнал да бъде третиран като анонимен и въз основа на него да бъдат наказани
полицейски служители. По необясними причини, които не са документирани
по делото, тази позиция много скоро в досъдебното производство е
претърпяла пълен обрат и св. Б. вече не е искал да остане в анонимност, а
общите твърдения за корупция на полицейски служители са били изоставени
от него за сметка на конкретни твърдения срещу едно единствено длъжностно
лице.
При проверка на дадените от св. Б. показания се установява
недостоверност и на други негови твърдения, като част от тях защитата е
поискала в съдебното производство да бъдат изследвани с писмени
доказателства. Такива са твърденията в показанията на св. Б. относно
социалния му статус и трудовата му ангажираност през инкриминирания
период. Св. Б. посочва в показанията си пред съда, че е със средно
образование, но към инкриминирания период е получавал заплата около 3200
– 3300 лева, че не може да си спомни нито кой е бил работодателят му към
този момент, нито каква позиция е заемал в трудовите си правоотношения. В
показанията си св. Ю. на същия въпрос твърди, че подсъдимият е работил
като IT специалист в офис, но не знае други подробности за трудовата му
заетост. За проверката на тези факти с контролно значение относно това дали
и до каква степен св. Б. е ангажиран с намерение да даде верни и точни
показания, значение имат събрани в съдебното производство писмени
доказателства. От налична по делото справка за трудовата заетост на св. Б.
към инкриминирания период се установява, че за времето от 12.01.2022г. до
14.03.2022г. е работил в „Мерида Консултинг“ ЕООД, когато са били
прекратени трудовите му правоотношения с този работодател. Следващата
трудова заетост на св. Б. е във фирма НБ ТЕХ ЕООД, гр. Варна за времето от
04.04.2022г. до 05.11.2022г., т.е. към инкриминираната дата за св. Б. не е
регистрирана трудова заетост, поради което съдът приема за установено, че
62

този свидетел към този момент или е работил в т.нар. сив сектор на
икономиката при неустановен работодател без сключен трудов договор, или
въобще не е разполагал към този момент с източник на доходи. Св. Б.
поначало с неохота и без конкретика коментира факти, свързани с личността
си и социалния си статус, като отговорите, които даде пред съда по този
въпрос са уклончиви и неясни. Ето защо съдът прие за установено, че
коментираните по-горе контролни факти и начинът, по който те се
интепретират в показанията на св. Б. са допълнителен аргумент за едно
лекомислено отношение от негова страна към отговорността, с която е бил
натоварен в качеството на свидетел, а именно да даде ясни и точни показания
за факти, които са му известни и имат отношение към проверката на неговата
добросъвестност. На базата на обсъдените писмени доказателства за
официално регистрираните данни за трудовата заетост на св. Б. към
инкриминирания период съдът приема за установено, че този свидетел не е
разполагал към 31.03.2022г. с официален източник на доходи и не може да се
изключи инкриминираната парична сума да е единствената, с която да е
разполагал към този момент. В подкрепа на този извод е и твърдението в
прочетените показания, че сумата, която е следвало да осигури за полицейски
служител, е била 400 и дори 500 лева, но той успял да събере 350 лева (л.108,
том 1 СП). Този факт, ценен с проявената от св. Б. активност, от друга страна,
да убеждава полицейски служител, че не следва да бъде тестван с техническо
средство за употреба на алкохол, поради собствените си съмнения, че
вероятно резултатът от такъв тест няма да бъде благоприятен за него и би
могъл да бъде лишен от правоуправление на МПС, води до следните изводи:
св. Б. е искал да не бъде тестван, въпреки наличието на основания за това;
предложил е парична сума на полицейски служител, за да наруши и/или за да
не изпълни свои служебни задължения този служител; искал е именно по този
начин да убеди полицейски служител да не бъде тестван и с оглед всичко
изложено до тук поведението на св. Б. по време на полицейската проверка
следва да се оцени като общественоопасно. Въз основа на изложеното по-горе
съдът прие за установено, че единственото несъгласие от страна на св. Б. с
корупционното поведение, което той самият е инициирал и в което съзнателно
е участвал, се свежда не до отговор на въпроса дали да предложи или да не
предложи парична сума на полицай, за да избегне тест с техническо средство
за употреба на алкохол. По този въпрос според прочетените показания от
досъдебното производство, които св. Б. в съдебното производство поддържа,
не е имал никакви колебания и е взел съответно решение. Колебанията на св.
Б. са засегнали от фактическа страна само и единствено въпроса какъв да бъде
размерът на дадената от него парична сума, доколкото е имал притеснения, че
няма да бъде съобразена с материалните му възможности към този момент.
Следователно единствената цел от страна на св. Б. е била да си осигури една
повърхностна полицейска проверка срещу приемлива за него парична сума.
Съдът приема, че това е така, тъй като според показанията на този свидетел
той самият е инициатор на корупционна ситуация, като е предложил дар по
63

смисъла на чл. 304, ал.1 НК, а именно - сумата от 150 лева. Съдът приема с
доверие тази част от прочетените показания на св. Б., в която той се
самоуличава в извършването на престъпление. Няма съмнение на базата на
писмените доказателства, съставени в хода на процесната проверка за
регистрационните номера на проверявания автомобил, ценени в съчетан
анализ с показанията на св. Ю., че случаят не зА.га трето лице – приятел на св.
Б., както този свидетел е твърдял в първоначално подадения сигнал до
Дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР, а е зА.гал лично самия него.
Отделно от това, проверените контролни факти за неговата личност, трудова
заетост и социален статус към инкриминирания период сочат, че към
инкриминираната дата сумата от 350 лева е единствената, с която той е
разполагал в наличност. Фактът на вероятно съществуващи материални
затруднения за св. Б. към инкриминирания период, т.е. съмнението, че към
този момент този свидетел не е разполагал с други средства, освен с тези,
които с усилия е събрал, за да ги даде на полицейски служител, не се
преодолява от обвинителните доказателства. В този смисъл съмнението, че св.
Б. сам е генерирал корупционна ситуация, в която е искал той сам да определи
каква парична сума ще даде като подкуп на полицейски служител, поставя
завишени изисквания при оценката на неговите показания. От една страна, е
несъмнено намерението на този свидетел да осъществи активен подкуп, за да
не бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол, като по този
начин избегне всички възможни негативни последици от евентуално
наложено наказание по административно-наказателно или наказателно
производство. Този факт дискретира в изключително висока степен неговите
показания, изключва презумпцията за добросъвестност и се явява едно от
измеренията на неговия интерес. От друга страна, са достатъчно убедително
установени затрудненията, които към инкриминираната дата св. Б. е имал във
връзка със своята издръжка с оглед обсъдените по-горе доказателства,
относими към трудовата му заетост и обстоятелството, че в инкриминирания
случай не е носел у себе си голяма парична сума, не е държал такава в
жилището си, сам не е проявил инициатива да тегли парични средства от АТМ
устройство до размера на сумата, която твърди че му е била поискана (400-500
лева). Отделно от това, от показанията на св. Ю. се установи, че и тя като
негова приятелка е разчитала именно той да посреща всички плащания и не е
разполагала с каквито и да е парични средства в наличност към момента на
полицейската проверка. Съдът приема за установено, че така изложените
факти и обстоятелства очертават второто измерение на интересите, от които
се е ръководил св. Б.. Сблъсъкът на тези два противоположни интереса, от
които е бил воден св. Б. в своето корупционно поведение, обяснява
едновременното наличие у този свидетел на желание да даде дар по смисъла
на чл. 304, ал.1 НК, от една страна и желанието размерът на паричната сума,
предмет на подкуп, да бъде съобразен с неговите материални възможности
към този момент, от друга страна. Съдът приема за установено, че именно от
този дисонанс в интересите на св. Б. произтича парадоксът от проявата на
64

активност да предлага парични средства на полицейски служител, от една
страна, която активност се регистрира едновременно с позицията на лице с
будна гражданска съвест в подадения сигнал до органите на „Вътрешна
сигурност“ на МВР, от друга страна. Този парадокс дава логично обяснение на
противоречието между показанията му от съдебното производство за това за
какво деяние е сигнализирал и действителното съдържание на изследвания
сигнал в частта относно самоличността на засегнатото лице, дало пари на
полицейски служител. Според сигнала засегнатото лице е било приятел на св.
Б., а според собствените му показания пред съда, прочетените показания от
досъдебното производство, показанията на св. Ю. и писмените доказателства
за регистрационния номер на проверявания автомобил засегнатото лице е
самият Б.. Това противоречие намира разрешение именно в твърденията на
този свидетел, че първоначално предложената от него сума се е оказала
недостатъчна.
Презумпцията за добросъвестност на св. Б. е опровергана и на базата на
други факти и обстоятелства. Вярно е, че прочетените показания на св. Б.
кореспондират с показанията на останалите свидетели в частта относно
подсъдимият да е бил включен в полицейския екип, осъществил процесната
проверка. От друга страна, самият Б. според собствените му показания е
предложил дар (сумата от 150 лева) на длъжностно лице, за да не изпълни то
служебните си задължения, а конкретиката за персоналното участие на
подсъдимия в проверката се появява в негови изявления по-късно (едва в
разпит в досъдебното производство, след като преди това подобно изявление
отсъства в оставеното от този свидетел съобщение на телефон за жалби и
сигнали.). Ето защо не може да се изключи от фактическа страна
свидетелските показания на св. Б. от досъдебното производство да са били
повлияни от външни внушения. Съдът намира, че са били съмнителни
възможностите на този свидетел да устои на какъвто и да е външен натиск с
оглед уязвимата му позиция на лице, което се самоуличава в показанията си в
досъдебното производство в извършването на престъпление по чл.304, ал.1
НК, както и с оглед изобилието от доказателствени източници, които
опровергават първоначалните му твърдения в сигнала, че сигнализира за
случай, който зА.га негов приятел. В тази връзка обвинителната теза не дава
обоснован отговор на въпроса защо свидетелят Б., след като е укривал
участието си в престъпление по чл.304, ал.1 НК в сигнала, подаден от самия
него до Дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР, по-късно е изложил без
колебания и опасения неблагоприятни за самия него факти, очевидно вече без
да желае анонимност.
С оглед изложеното по-горе и за да се установи наличието или липсата
на добросъвестност в процесуалното поведение на свидетеля Б., съдът намира,
че неговите показания и съдържанието на подадения от този свидетел сигнал
до Дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР следва да се анализират в два
аспекта. Първият аспект зА.га фактите, за които подаденият сигнал е
информативен и фактите, за които този сигнал не е информативен. Вторият
65

аспект зА.га фактите, които са възпроизведени от св. Б. и в сигнала, и в
свидетелските му показания, както и фактите, които въобще отсъстват в
сигнала, но са възпроизведени за първи път в разпит на същия свидетел в
различни процесуални фази на наказателното производство.
От една страна, е от съществено значение кои са тези факти, които се
твърдят от св. Б. в сигнала, отправен от него по служебен телефон за
оплаквания и сигнали, ползван от Дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР,
но са отречени по-късно от него, а именно за случай, който зА.га приятел на
подалия сигнала, за участието на полицейски служители (т.е. за участието на
повече от един полицейски служител) в случай на корупция, за искане на
подалия сигнала да остане анонимен. Така изброените характеристики на
сигнала сочат, че св. Б. е заявил пред оператор на Дирекция „Вътрешна
сигурност” на МВР неистина относно участието на негов приятел в случай на
корупция, което навежда, че самият Б. ясно е съзнавал, че би могъл да се
самоуличи в извършването на тежко престъпление. Отделно от това,
лекомисленото вмъкване на очевидно неверни факти в сигнала, а именно, че
процесният случай зА.га трето лице, а не самия Б., е показателно за лекотата, с
която този свидетел се впуска в очевидно неверни твърдения, без респект от
функциите на органите, които сезира с такива твърдения. В тази връзка не
може да се изключи и първоначално подаденият сигнал да включва в
комбинация верни и неверни факти, като в настоящия случай не е
действително възможно всяко едно твърдение да бъде проверено.
Така например проверката на твърдението в сигнала св. Б. да е търсил
анонимност, показва следното. Очевидно е объркването на свидетеля в разпит
пред съда, който възпроизвежда в показанията си повече от едно взаимно
изключващи се твърдения по този въпрос. Първото е, че не е търсил
анонимност при подаване на сигнала. Второто е, че не може да си спомни да
е търсил анонимност. Третото е, че е подал съобщение, което персонално
зА.га самия него, т.е. в първо лице, единствено число, а не съобщение, което
зА.га трето лице (негов приятел) и поради това не е имал причина да търси
анонимност.
На следващо място, проверката на свидетелските показания, дадени от
св. Б., ако е базирана само и единствено на самостоятелното им
обсъждане, практически не може да доведе до ясни изводи за това кои факти
те са достоверен и за кои факти са недостоверен източник на доказателства.
Това е така с оглед затрудненията на св. Б. да разграничи фактите, за които
има спомен от тези, за които споменът му е заличен. На първо място такива
затруднения се констатират при отговор на въпроса дали въобще е бил
тестван. Първоначално св. Б. твърди, че не не може да си спомни за проверка с
дрегер, след това предполага, че очевидно е нямало проверка с дрегер. Почти
веднага след това в разказа си пред съда той съобщава, че е нямало официална
проверка с дрегер.
Такива затруднения зА.гат и тази част от изявленията на св. Б., която се
66

отнА. до въпроса дали процесният случай на корупция зА.га само един
единствен полицейски служител и този служител е именно подсъдимият или
зА.га повече от един полицейски служители, без да е установено какво е
перносалното участие на всеки един от тях. В първоначално подадения от св.
Б. сигнал се споменава за корупция на „полицейски служители”, като отделно
от това липсва конкретика в сигнала колко са на брой, липсва описание на
индивидуализиращи признаци от външния им вид, както и детайли в
информацията в сигнала за това с какви конкретни факти се свързва
поведението на всеки един полицай, включен в проверяващия екип. Тази
съществена неточност и несъответствие между твърденията на св. Б. в
подадения от него сигнал и твърденията, зад които той по-късно застава (и то
частично и противоречиво) в свидетелските си показания според настоящия
съдебен състав създава непреодолимо съмнение, че фактите се съобщават
избирателно от св. Б., така че да изключат наказателната отговорност на
свидетеля Т.. Версията на защитата св. Б. и св. Т. да са се познавали се
основава на обясненията на подсъдимия, че тези двама са говорили насаме
докато подсъдимият е бил ангажиран да отнесе документите за проверка при
св. В. в служебния полицейски автомобил. Обвинението не се е справило със
задачата да я опровергае.
Вярно е, че прочетените показания на св. Б. кореспондират с
показанията на останалите свидетели в частта относно подсъдимият да е бил
включен в полицейския екип, осъществил процесната проверка. Поначало
този факт не се оспорва и от обясненията на самия подсъдим. От друга страна
обаче, показанията на св. Б. са в съществено противоречие с обясненията на
подсъдимия, които са частично подкрепени от показанията на св. В. за
фактите, които св. В. твърди, че е възприел. Показанията на св. Б. не могат да
бъдат проверени с тази част от показанията на св. В., която се отнА. до факти,
които според твърденията на този свидетел той не е възприел. Те не могат да
бъдат напълно проверени и с показанията на св. Т., макар и частично да
съвпадат с тях, доколкото остават редица неразрешени противоречия между
показанията на св. Т., от една страна и другата доказателствена съвкупност,
включваща обясненията на подсъдимия и показанията на св. В., от друга
страна.
Така, съмнението към св. Т. да е изтекла предварителна информация от
св. Б. за подаден от него сигнал към органите на „Вътрешна сигурност” на
МВР, не може да се изключи поради наличието на синхрон между
твърденията на тези двама свидетели в частта относно факта цялата
комуникация на проверявания водач да е била осъществена с подсъдимия и
факта, че тези твърдения обективно не могат да бъдат проверени от независим
доказателствен източник. Съдът приема за установено, че показанията на св.
Т. не са такъв доказателствен източник, тъй като този свидетел е имал интерес
цялата отговорност за случая да бъде прехвърлена върху негов колега,
особено в контекста на множество документални следи, че при процесната
работна смяна именно на св. Т. е било поверено задължението да тества
67

водачите с техническо средство. Показанията на св. Б. също не са независим
доказателствен източник с оглед факта, че самият Б. е предложил дар (сумата
от 150 лева) на длъжностно лице, за да не изпълни то служебните си
задължения, а конкретиката за персоналното участие на подсъдимия в
проверката се появява в неговите показания по-късно, доколкото не фигурира
в сигнала до Дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР. Въз основа на всичко
изложено по-горе не може да се изключи от фактическа страна свидетелските
показания на св. Б. от досъдебното производство да са били повлияни от
евентуално негово познанство със св. Т.. Подсъдимият не е длъжен да доказва
своята невинност и тъкмо поради това органите на досъдебното производство
е следвало в ограниченията на сроковете по чл. 159а, ал.5 НПК да изследват
трафични данни от телефона на всички лица, взели участие в процесната
полицейска проверка, за да се потвърди или изключи част от тях да са имали
вече изградено познанство към инкриминираната дата. При липсата на
подобна информация, за събирането на която в съдебното производство са
изтекли всички законоустановени срокове, обясненията на подсъдимия, че
именно св. Т. и св. Б. са говорили помежду си насаме към момента на
провеждане на проверката, остават неопровергани, поради което съдът е
длъжен да ги ползва при извличането на релевантна информация. Съмнението
св. Б. по - късно в хода на разследването да е фокусирал целия случай именно
върху личността на подсъдимия поради евентуално свое познанство със св. Т.
и в този смисъл да са били предварително съгласувани позициите на тези
двама свидетели не може да се изключи и с оглед коментираното по-горе
заключение на компютърно - техническа експертиза. Както е посочено по-
горе тази експертиза е изследвала съдържанието на мобилните устройства,
ползвани от подсъдимия, св. В. и св. Т. към инкриминираната дата. С това
заключение е било аргументирано изтрИ.ето на програмата „Фейсбук-
Месинджър“ именно от телефон, иззет в досъдебното производство от св. Т..
Относно мобилните устройства, ползвани от св. В. и св. Т., не е установено с
посочената КТЕ изтрИ.е на каквито и да е данни от устройствата, иззети от
тях. Следователно обвинението не е преодоляло тежестта на основа да
ангажира обвинителни доказателства, с които да се изясни актуалното
състояние на телефона, ползван от св. Т. към момента на процесната
полицейска проверка и да се изключи съмнението, че сред изтритите от св. Т.
данни може да е съществувала следа за електронна комуникация между него и
св. Б..
Презумпцията за добросъвестност на св. Б. е опровергана и на базата на
съпоставката им с доказателствената съвпукност, относима към
организацията на тази част от процесуално-следствените действия, които са
били извършени при условията на неотложност, а именно при задържане на
тримата полицейски служители, съпричастни към процесния случай. На
първо място съдът намира, че са били съмнителни възможностите на
свидетеля Б. да устои на какъвто и да е външен натиск с оглед уязвимата му
позиция на лице, което се самоуличава в показанията си в досъдебното
68

производство в извършването на престъпление по чл.304, ал.1 НК. В тази
връзка обвинителната теза не дава обоснован отговор на въпроса защо
свидетелят Б., след като е укривал участието си в Т.а престъпление в сигнала,
подаден от самия него до Дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР, по-късно
е изложил без колебания и опасения неблагоприятни за самия него факти,
очевидно вече без да желае анонимност. Не може да се изключи отказът от
анонимност на св. Б. също да е свързан с други извън процесуални фактори,
които са били в интерес и на св. Т.. Аргумент в тази насока се извлича от
факта, че уязвимата позиция, в която с показанията си от досъдебното
производство св. Б. сам се е поставил, е налице на фона на по-тежката
репресия, оказана по реда, предвиден в ЗМВР по отношение на подсъдимия и
св. В. в началния процесуален етап на разследването в досъдебното
производство и почти отсъстващи аналогични мерки по отношение на св. Т.
към този момент. Относно тежестта на тези мерки и привилегированото
положение на св. Т. съдът ще се спре отделно. С оглед изложеното обаче
следва да се обобщи, че по отношение на св. Б. не се установяват качества на
личността, като добросъвестност, наблюдателност, способност за вглеждане в
детайлите и последователност при съблюдаване на отговорността, която той
носи като свидетел.
Неразрешени остават множество противоречия в изявления, които св. Б.
е направил в различни процесуални етапи, както и множество противоречия
между неговите показания и останалия проверен от съда доказателствен
материал. Невъзможността те да бъдат разрешени с независими
доказателствени източници генерира съмнението, че самият Б. не е бил воден
от отговорността да възпроизвежда само факти, които е възприел лично, но и
такива, които обслужват предварително съгласувана с интересите на св. Т.
позиция. При това положение е обяснимо наличието на съществени празноти
в спомените на св. Б. какво точно е твърдял в предходен момент, както и
наличието на непреодолимо объркване за кои факти в съдебното производство
все още има спомен и за кои споменът му е заличен.
В подкрепа на изложения по-горе извод е съпоставката между
съдържанието на първоначално подадения от св. Б. сигнал до Дирекция
„Вътрешна сигурност” на МВР и по-късно направените от него изявления в
различни процесуални етапи от развитието на наказателното производство.
Налице е противоречие между съдържанието на подадения от св. Б. сигнал, в
който се твърди за участие на повече от един полицейски служител в случай
на корупция и факта, че много скоро след това в прочетените показания от
досъдебното производство това твърдение се свежда до едно единствено лице.
В прочетените показания св. Б. твърди, че комуникацията му е била изцяло с
един единствен полицейски служител, който го поканил да бъде тестван с
алкотест дрегер, както и че от там нататък размяната на реплики относно
възможността да не бъде тестван срещу определена парична сума също била
проведена именно с него. За разпознаване обаче е бил съпоставен само и
единствено подсъдимият, въпреки че св. Б. е имал възприятия за повече от
69

един полицейски служител, особено в контекста на първоначалните му
твърдения в сигнала. Ето защо, макар и подсъдимият в досъдебното
производство е бил разпознат от св. Б. във връзка с посочените по-горе
твърдения, включително и във връзка с твърдението именно подсъдимият да е
длъжностното лице, на което Б. да е дал през отворен прозорец на врата към
шофьорското място инкриминираната парична сума, увита в лист А4, съдът
приема за установено, че резултатът от това разпознаване не е убедителен. В
контекста на действителното съдържание на подадения от св. Б. сигнал не
може да се изключи подсъдимият да е бил разпознат само и единствено във
връзка с участието си в полицейския проверяващ екип (въпрос, който
поначало не се оспорва от защитата на подсъдимия).
Обвинението не даде убедителен отговор на въпроса защо в
досъдебното производство не са били съпоставени за разпознаване
останалите полицейски служители, с които подсъдимият е бил в екип при
процесния случай на проверка. Ето защо доказателствената стойност на
протокола за разпознаване е съмнителна, още повече при липсата на
информация в прочетените показания на свидетеля Б. относно
обстоятелствата, при които е възприел останалите полицейски служители и
конкретните факти, с които свързва тяхното присъствие към момента на
проверката.
Няма никакво съмнение, че св. Б. е възприел и свидетелите В. и Т. и те
според собствените му твърдения не са стояли пасивно в служебния
полицейски автомобил, докато подсъдимият обикаля наоколо. Аргумент за
такъв извод е и наличието на конкретна информация в прочетените показания,
дадени от св. Б. в досъдебното производство, относно броя на полицейските
служители и факта, че са били с униформи. Тази част от прочетените
показания, както и неоспорените изявления на св. В. в проведената между
него и св. Т. очна ставка в съдебното производство, че от служебния
автомобил са излезли едновременно и тримата полицейски служители, за да
може единият от тях да обезпечава сигурността на подсъдимия, а св. Т. – за да
подготви дрегера, е в синхрон с обясненията на самия подсъдим. По
изложените съображения съдът счита, че макар и св. Б. целенасочено да
свежда в разказа си от досъдебното производство, а частично и в изявленията
си от съдебното производство цялата си комуникация именно с подсъдимия,
те пак остават неубедителни на фона на противоречията им с показанията на
св. В., както и на фона на други изключващи тази версия твърдения в
показанията на самия Б., дадени от него в производството пред съда.
Така очертаната доказателствена съвкупност води до извод, че в
полицейската проверка са участвали трима, а не един единствен полицейски
служител и със сигурност св. Б. визуално е възприел всеки един от тях. В
разпита на св. Б. в досъдебното производство се появяват твърдения и
конкретика, които липсват в сигнала до „Вътрешна сигурност”. Това е така,
тъй като първоначалните твърдения в сигнала за корупция да са участвали
полицейски служители, по-късно се свеждат до твърдението, че е участвало
70

само и единствено едно длъжностно лице. Въз основа на изложеното по-горе
се създава съмнението, че св. Б. е бил сугестиран в изграждането на позиция,
която уличава изключително подсъдимия и оневинява останалите полицейски
служители, особено св. Т..
Това съмнение произтича и от факта, че показанията на св. Б. са
изключително вътрешно противоречиви относно степента на участие на
подсъдимия в проверката, респективно относно степента на ангажираност на
останалите полицейски служители в нея. Противоречията в неговите
показания остават неразрешени, тъй като зА.гат взаимно изключващи се
твърдения относно това за кои факти св. Б. има спомен и за кои факти липсва
такъв.
В една не малка част от разказа на св. Б. той прави уговорка за липсата
на спомен относно определени факти и обстоятелства, а едновременно с това
описва с конкретика същите факти и обстоятелства. В този смисъл е налице
допълнителен аргумент, че показанията на св. Б. са източник на доказателства,
който не може да бъде ползван безкритично. Обсъдените противоречия са
дотолкова съществени, че не може да се изключи те да са резултат от
конфликта между фактите, които в действителност св. Б. е възприел с фактите,
които този свидетел твърди, че е възприел, преценявани от самия него
динамично в хода на неговия разказ съобразно коментираните по-горе
интереси, а вероятно и поради външни внушения, които обслужват
интересите на св. Т..
Съществени са противоречията между прочетените показания на св. Б.
от досъдебното производство и показанията му от съдебното производство
относно това дали св. Б. е предлагал парична сума на полицейски служител, за
да не изпълни последният свои служебни задължения. В прочетените
показания св. Б. твърди, че е предложил на подсъдимия сумата от 150 лева. В
една част от показанията си пред съда твърди, че не си спомня да е
съобщавал за конкретна парична сума и такава била посочена от
подсъдимия, което мотивирало свидетеля да отиде да вземе съответната сума
от дома си (л. 14 от протокол от съдебно заседание от 11.12.2023г.). В друга
част от показанията си твърди, че е коментирана конкретна парична сума,
т.е., че си спомня за такава сума. По-нататък в показанията си свидетелят Б.
твърди, че става дума за размера на сумата, с която разполагал в наличност, но
подсъдимият му казал, че е недостатъчна и трябва да осигури по-голяма сума
поради факта на вече издадени фишове за други нарушения по ЗДвП (л.13 от
същия съдебен протокол). В трета част от разказа си пред съда свидетелят Б.
вече съобщава да е обсъждал конкретна сума и дори посочва нейния
размер, а именно че е съобщил на проверяващия полицай, че разполага със
сумата от 200 лева, но полицейските служители му поискали повече от това -
400 или 500 лева (л.4 от същия съдебен протокол). В продължение на тази
версия св. Б. заяви пред съда, че подсъдимият му предложил да се качи у дома
си, ако разполага със средства там, като св. Б. се съгласил. Отделен въпрос е
доколко могат да бъдат приети като достоверни тези твърдения с оглед
71

забележката на самия свидетел, че за това кой какво е предложил изказва
предположения с пояснението, че спомените му са избледнели (л.6 от същия
съдебен протокол). В показанията си пред съда св. Б. се възпроизвежда и
четвърта версия, а именно, че нищо не е предлагал (л.4 от същия съдебен
протокол). Налице са и такива изявления в показанията на св. Б., с които се
твърди, че въобще не си спомня как е протекъл разговорът му с
полицейските служители (л.12 от същия съдебен протокол). Видно е с оглед
изложеното по-горе, че липсва каквато и да е яснота за това за какви факти и
обстоятелства св. Б. е имал съхранен спомен и за какви факти и обстоятелства
споменът му е заличен. При липсата на такава яснота внА.нето на конкретика
в отделни части от неговия разказ за размера на сумата, с която е разполагал в
наличност и за размера на сумата, която му е била поискана, още повече в
противоречие с прочетените показания, не може да се изключи свидетелят Б.
да е обсъждал желанието си да не бъде тестван не конкретно с подсъдимия, а
общо в присъствието на трима или двама полицейски служители, без неговите
показания да внА.т яснота в каква конфигурация е станало това и кои от общо
тримата полицейски служители са съпричастни към подобни уговорки. Със
същата степен на вероятност може да се допусне св. Б. да е разговарял за
конкретни суми само със св. П. Т., точно така, както твърди в обясненията си
подсъдимия, докато самият подсъдим е бил ангажиран да занесе документите
на водача на св. В., а последният – с това да въведе данни в служебния таблет,
за да провери автомобила и водача за регистрирани нарушения и издадени
фишове. Не следва да се пренебрегва обстоятелството, че в тази част от
обясненията на подсъдимия са подкрепени от показанията на св. В., който
подобно на подсъдимия твърди, че документите на водача са му били донесени
именно него, след като преди това самият В. обезпечавал като охрана
първоначалния контакт между подсъдимия и водача и малко по-късно се
върнал в служебния автомобил, където се бил установил до шофьорското
място, за да продължи работата си по случая със служебния таблет. Съдът
дава вяра на показанията, дадени от св. В. в производството пред съда и
намира, че ако този свидетел действително е обезпечавал охраната на
подсъдимия почти в непосредствена близост до него в момента, в който
последният се доближил до водача и поискал документите му, би следвало
именно св. В. да е възприел разговор със съдържание, подобно на това, което
твърди св. Б.. Доколкото обаче липсва съответствие между показанията на св.
Б. и св. В. в частта относно естеството на събитията в началото на проверката,
съдът приема за установено, че тази част от гласните доказателства следва да
бъде проверена с трети доказателствен източник. Такъв възможен източник,
който в най - висока степен би могъл да потвърди или опровергае
обвинителната теза, биха могли да бъдат видеозаписите от стационарните
камери на служебния полицейски автомобил и аудиозаписите от мобилните
микрофони, за които се установи, че са били два на брой и са се намирали в
гнезда в купето на автомобила при наличието на техническа възможност да
бъдат ползвани мобилно извън автомобила и да генерират запис на
72

проверката. В настоящия случай обаче не се установи да се съхраняват записи
(аудио и/или видеозаписи) от посочените средства за запис, относими към
инкриминирания период. Състоянието на камерите и микрофоните и
възможните причини, поради които се оказва, че запис, евентуално генериран
от тях, не се съхранява понастоящем в Дирекция „Вътрешна сигурност” на
МВР, за да бъде изследван от съда и за да бъдат проверени всички гласни
доказателства, са обсъдени отделно по-горе. В тази част от изложението обаче
е важно да се посочи, че от Дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР такива
записи не бяха предоставени на съда и поради това разрешаването на
противоречията в гласните доказателства чрез тях се оказва обективно
невъзможно. С по- ниска степен на информационна стойност, но отново с
характер на независим доказателствен източник, който би могъл да разреши
поне частично противоречията в свидетелските показания, се явява писмено
доказателство (копие на дневник за отбелязване на резултатите от използване
на технически средства и регистрирани нарушения на употреба на алкохол за
времето от 22.07.2019г. до 19.12.2022г. в частта относно техническо средство
№ 0046 (л.533-л.536, том 2 СП), на базата на което съдът приема за
установено, че при процесната нощна смяна е съществувало неформално
разпределение на функициите между членовете на проверяващия екип, при
което тестовете с техническо средство за употреба на алкохол и вписването на
резултатите от тях в съответния дневник е било поверено на св. Т.. За подобно
разпределение на функциите се съдържа информация в показанията на св. В. и
обясненията на подсъдимия и те не само, че не са опровергани от
доказателствения материал, но са и частично проверени чрез показанията на
св. П. в частта относно персоналните функции на подсъдимия (водач на
служебния автомобил) и св. В. (старши на екипа), който издава задължителни
разпореждания за останалите членове на екипа и проверява документите на
водачите в служебно зачислен таблет. От съдържанието на дневника за
отбелязване на резултатите от използване на технически средства и
регистрирани нарушения на употреба на алкохол за времето от 22.07.2019г. до
19.12.2022г. е видно, че на инкриминираната дата с изключение на един
единствен тест в самия край на работната смяна, всички тестове на водачи за
употреба на алкохол са били извършени и вписани в дневника именно от св.
Т.. Отделно от това, напълно еднопосочни са показанията на всички
полицейски служители, че именно св. Т. съгласно вътрешното разпределение
на функциите между членовете на екипа е бил отговорен да извършва
тестовете за употреба на алкохол или както подсъдимият леко иронично
отбелязва в обясненията си по отношение на св. Т., че след като на
подсъдимия е било поверено управлението на автомобила, а на св. В. –
проверката на документите на водачите: „той (бел. Т.) не е само да се вози”.
Наличието на предварително разпределение на функциите на полицейските
служители в процесната работна смяна не се оспорва и от самия Т..
Съдът прие за установено, че именно Т. при процесната проверка е
подготвил техническото средство за тест и с него е приближил водача. Самият
73

Б. твърди в показанията си пред съда, че „друг от двамата полицаи”, т.е.
полицай, различен от подсъдимия, държал дрегера и предложил да го тества
(л.12 от протокол от съдебно заседание, проведено на 11.12.2023г.). В тази
част показанията на св. Б. кореспондират с обясненията на подсъдимия и
показанията на св. В., а частично – и с показанията на св. Т.. Последният от
изброените лица не оспорва факта да е подготвил дрегера за тест, като спорен
се явява само и единствено въпросът дали е влизал в пряка комуникация по
този въпрос със св. Б. или е чакал подсъдимият да вземе съответно решение
дали водачът да бъде тестван, както и да издаде съответно разпореждане за
това. В тази част показанията на св. Т. са частично опровергани от
показанията на св. Б., който съобщава в една от различните възможни версии,
изложени от него в съдебното производство, че друго лице, различно от
подсъдимия, му предложило да бъде тестван за употреба на алкохол. Напълно
изключено е това лице да е било подсъдимия, доколкото дори и Б. не твърди
да го е видял да държи дрегер, а и с оглед уточнението му по повод
подсъдимия, че: „друг от двамата полицаи” е държал дрегер (л.12 от съдебен
протокол от 11.12.2023г.). Напълно изключено е този „друг” да е бил и св. В.,
доколкото твърденията на всички полицейски служители са били напълно
еднопосочни, че св. В. е изпълнявал други функции при разпределението на
натоварването между участващите в наряда. С оглед изложеното, съдът прие
за установено, че с отбелязването „друг”, който е държал дрегера и предложил
на водача да бъде тестван, св. Б. визира именно св. Т..
Спорен е и въпросът подсъдимият да е издал разпореждане по
отношение на св. Т., последният да не тества св. Б., както твърди св. Т..
Съдът приема за установено, че липсват доказателства подсъдимият да е
давал каквито и да е разпореждания на св. Т.. В тази част показанията на св. Т.
са в съществено противоречие с обясненията на подсъдимия. В тази част те не
могат да бъдат разрешени с показанията на св. В., който твърди, че не е
наблюдавал комуникацията между своите колеги докато е проверявал водача
на служебния таблет в полицейския автомобил.
От друга страна, с показанията на св. В. могат да бъдат проверени
твърдения на св. Б., които имат изключително значение за обвинителната теза.
Такива са твърденията на св. Б., че тестването му било предложено от „друг”
полицай, различен от подсъдимия, но след като излязъл от автомобила си,
изказал опасения, че е консумирал алкохол не пред този полицай, а само и
единствено насаме пред подсъдимия, както и че именно с подсъдимия провел
съответна комуникация, свързана с възможността да не бъде тестван.
Самостоятелно ценена тази хронология на фактите, възпроизведена в
показанията на св. Б., разкрива една комична картина на полицейска проверка,
при която св. Т. в качеството му на „другия” полицай, който по думите на св.
Б. държи дрегер и предлага на водача да го тества, изведнъж изчезва, вероятно
с бърз ход или бегом в неустановена посока, веднага щом св. Б. започнал да
изказва своите опасения, предложения и искания, коментирани по-горе. Ако
се изключи св. Т. да е побягнал в този момент, за да предостави лично
74

пространство на подсъдимия и св. Б. – факт, който наистина изглежда
неправдоподобно и дори комично, още повече Т.а поведение на „другия”
полицай не е описано в показанията на проверявания водач, то единствената
възможност е св. Т. да е останал на място там, в близост до подсъдимия с
готовност да ползва дрегера и да е възприел всяка една дума, изречена от св.
Б. и подсъдимото лице.
Отделно от това, съпоставката на тази част от показанията на св. Б. с
показанията си св. В., показва следното. Св. В. твърди, че документите на
водача са му били донесени именно от подсъдимия, почти веднага след като е
бил спрян и като цяло докато св. В. е правил проверка на служебния таблет, не
е възприемал нито колегите си, нито техните действия с проверявания водач.
Св. В. с оглед естеството на изпълняваните от него функции на
инкриминираната дата се явява в най-висока степен дистанциран от пряка
комуникация с водача, в какъвто смисъл са дори и показанията на самия Б.,
поради което съдът цени тази част от показанията на св. В. като независим
доказателствен източник. Съдът намира, че ако подсъдимият е бил ангажиран
да вземе документите на водача, за да ги даде веднага на св. В. в момента, в
който последният се изтегля към служебния автомобил, не е достоверно нито
твърдението на св. Т., нито твърдението на св. Б. в същото време именно
подсъдимият да е останал насаме с проверяваното лице. Отделно от това,
самият Т. твърди, че е чул коментар от проверяваното лице, че е употребило
алкохол и тестът може и да го покаже. Следователно св. Т. се е намирал
достатъчно близо до св. Б., така че да може да възприема неговите изявления.
В тази хронология от факти спорен се явява единствено въпросът дали
докато св. Т. е подготвял дрегера, подсъдимият е издал разпореждане към него
да не тества водача или Т.а разпореждане не е било издавано и св. Т.
самостоятелно е извършил преценка дали водача да бъде тестван, след като
преди това си поговорил насаме с него (според обясненията на подсъдимия). В
тази част показанията на св. Т. са в съществено противоречие с обясненията на
подсъдимия. Констатираните противоречия в тази част не могат да бъдат
отстранени чрез независим доказателствен източник. От една страна, това е
така с оглед твърдението на св. В., че не знае какво се е случило извън
служебния автомобил, докато е проверявал документите на водача, но бил
останал с впечатление, че процесният водач е тестван. На следващо място,
това е така и с оглед твърдението на св. Б., че полицейски служител, различен
от подсъдимия, е държал дрегера (стр.12 от протокол от проведено съдебно
заседание от 11.12.2023г.), без обаче да съобщава за размяна на реплики между
самите полицейски служители и за издадени разпореждания на подсъдимия
към който и да е от тях. При липсата на независим доказателствен източник,
какъвто биха могли да бъдат видеозаписите от стационарните камери на
автомобила и аудиозаписите от мобилните микрофони, съдът приема за
установено, че обясненията на подсъдимия св. Т. да е взел самостоятелно
решение да не тества проверявания водач, без да се отчита и уведомява за това
своите колеги, не са опровергани от останалия доказателствен материал.
75

Показанията на свидетелите Б. и Т. в частта относно комуникацията на
подсъдимия с проверявания водач могат да бъдат проверени единствено с
показанията на св. В. с оглед неговата сравнително неутрална позиция. В
цялостното изложение на фактите по случая св. Т. целенасочено акцентира
върху факта, че е бил насаме със св. В. почти през целия процес на проверката
(първо към момента, в който подсъдимият изискал документи за проверка,
както и по-късно докато стоял заедно със св. В. до служебния полицейски
автомобил в момент на провеждан от подсъдимия личен разговор с
проверявания водач). При проведената в производството пред съда очна ставка
между св. Т. и св. В. се установи, според св. В. подсъдимият не е бил сам при
първия си контакт с водача, противно на твърденията на св. Т.. Св. В. посочи,
че той самият е обезпечавал сигурността на подсъдимия и се е намирал на
около един метър, метър и половина разстояние от него (л.52 от съдебен
протокол от 10.04.2024г.). На второ място, от така проведената очна ставка не
се потвърждава казаното от св. Т. той самият и св. В. да са чакали подсъдимия
заедно извън служебния автомобил, но в близост до него, докато подсъдимият
според св. Т. през това време води личен разговор с водача (стр. 52 от съдебен
протокол от 10.04.2024г.). В отговор на същия въпрос св. В. посочи, че той
самият не е стоял извън полицейския автомобил, за да прави компания на св.
Т., както твърди св. Т., а тъкмо напротив, бил е вътре в служебния автомобил,
за да си върши работата със служебния таблет, докато св. Т. в същото време не
е бил там, т.е. на седалка в автомобила (л.52 и л.53 от съдебен протокол от
10.04.2024г.). Отделно от това, св. В. твърди в същата очна ставка, проведена
между него и св. Т., че не си спомня въобще конкретен момент, в който да се е
намирал насаме със св. Т. извън автомобила. Така, убедително защитената от
св. В. позиция, че в момента, в който е започнал да работи със служебния
таблет въобще не е наблюдавал случващото се извън автомобила, отново
лишава обвинението от възможности да ангажира независим доказателствен
източник в подкрепа на обвинителната теза, а от друга страна, като краен
резултат проведената очна ставка между св. Т. и В. опровергава версията на
първия от тях, че в процеса на цялата полицейска проверка се е намирал
изключително в компанията на св. В.. Така относно основния факт, свързан с
отговора на въпроса кой, колко или кои от полицейските служители са
говорили насаме с водача и какво са се уговорили с него, следва да бъде
възприет въз основа на дадените от подсъдимия обяснения. Това е така, тъй
като при наличието на съществени противоречия между обясненията на
подсъдимия, от една страна и показанията на св. Т., от друга страна,
показанията на св. В. в очна ставка със св. Т. дават опора тъкмо на
обясненията на подсъдимия. Тази очна ставка, както и предварително
дадените показания от свидетелите Т. и В. са проведени в едно и също съдебно
заседание, което напълно изключва възможността резултатът от очната ставка
и изявленията на св. В. в нея, да са повлияни от неправомерно въздействие
върху него в полза на подсъдимия. В заключение и във връзка с изложеното
по-горе съдът констатира, че противоречията във фактите, които се
76

възпроизвеждат от свидетелите на обвинението, се задълбочават още повече
от обърканата хронология в показанията на св. Б. и наличието на множество
неразрешени вътрешни противоречия в неговите собствени показания.
На следващо място, съдът намира, че твърденията на св. Т. подсъдимият
да е издавал по отношение на него задължителни разпореждания, в т.ч. и
разпореждане да не тества св. Б., е част от защитата на неговите права и
законни интереси и поради това също не могат да бъдат ценени безкритично,
без дължимата от съда проверка. Линията на тази защита, възприета от св. Т.,
е ясна и е предопределена от съдържанието на дневника за вписвани
резултати от извършена проверка с техническо средство за употреба на
алкохол, което показва, че този дневник е бил воден изключително от него,
освен едно единствено изключение в края на работната смяна. Това
обстоятелство потвърждава обясненията на подсъдимия за неформално
разделение на функциите при изпълнението на служебните задължения.
Отделно от това, св. Т. е бил полицай с най-голям стаж в тази трудова дейност
в сравнение със своите колеги, имал е необходимия опит и знания относно
вътрешната регулация на дейността на „Пътна полиция” на СДВР, присъствал
е на проведения от св. И. П. инструктаж. При това положение дори и
хипотетично при наличието на издадено от подсъдимия разпореждане в
каквато и да е насока, св. Т. е бил напълно наясно, че само и единствено
разпорежданията на старшията на наряда, т.е. разпорежданията на св. В. имат
задължителен характер за него. На следващо място с оглед участието си в
проведения инструктаж св. Т. е бил напълно наясно, че техническото средство
е поверено на цялата смяна, с последващо разпределение на функциите между
включените в нея длъжностни лица, както и че всеки един от полицейските
служители е бил оправомощен самостоятелно да взема решение и съответно –
да носи отговорност дали да тества спрян за проверка водач. С други думи,
решенията на подсъдимия за това дали да бъде или да не бъде тестван един
водач, дори и хипотетично да са били издадени такива, не са имали обвързващ
за св. Т. характер. Отделно от това, ако св. Т. е считал, че не следва подлага на
тест процесния водач и за това е отговорен друг служител, е следвало да го
обяви изрично, като сведе това свое решение до знанието на старшия.
След така направеното уточнение за възможностите, с които съдът
разполага за проверка на дадените от св. Б. показания, следва да бъдат
отбелязани и други съществени вътрешни противоречия в тях.
Налице са съществени вътрешни противоречия в показанията на св. Б.
от съдебното производство относно това дали комуникацията му е била
осъществявана само и единствено с подсъдимия или е имал такава
комуникация и с други полицейски служители, включени в проверяващия
екип, респективно, ако това е така, какво е нейното естество. И по този въпрос
е трудно и дори невъзможно да се установи за кои факти и обстоятелства
всъщност св. Б. има съхранен спомен и кои факти са заличени от съзнанието
му с оглед изминалия период от време.
77

В началото на своите показания пред съда св. Б. разказва, че
комуникацията му е протекла с повече от един полицейски служител,
подобно на твърденията му в първоначално подадения до Дирекция
„Вътрешна сигурност” сигнал, с оглед използваното от него множествено
число при описанието на фактите, свързани с поискани документи за
самоличност, с разясняването на въпроса за издадени фишове, както и във
връзка с поставен в разговора въпрос за „друг начин”, в който да се оправи
конкретната ситуация (л.5 от съдебен протокол, удостоверяващ проведено
съдебно заседание на 11.12.2023г).
От друга страна, по – нататък в показанията си пред съда св. Б. твърди,
че не може да си спомни дали е имал комуникация с другите полицейски
служители и твърди, че „основно” комуникирал с подсъдимия. (л.5 от
съдебен протокол, удостоверяващ проведено съдебно заседание на
11.12.2023г). В друга част от показанията си св. Б. заявява категорично, т.е.
при наличието на съхранен спомен, че не е комуникирал с другите
полицейски служители (л. 4 от същия протокол). В трета част от своите
показания св. Б. твърди, че пред тримата полицейски служители изказал
свои опасения, че е употребил алкохол (л.8 от същия съдебен протокол),
включително и пред служителя, който държал в ръцете си дрегер, т.е. пред св.
Т. (л.12 от същия съдебен протокол).
Откриват се противоречия в показанията на св. Б. и относно
хронологията от събития, при която е протекла проверката.
В една част от показанията си пред съда св. Б. твърди, че след като е бил
спрян със звукова сигнализация, никой не се е приближавал до неговия
автомобил, а той самият слязъл и отишъл до полицейския автомобил,
извън който се намирали всички полицейски служители (л. 8 от съдебен
протокол, удостоверяващ проведено съдебно заседание на 11.12.2023г).
По – нататък в своите показания св. Б. излага съществено различна
хронология на събитията, като твърди, че след като спрял автомобила си,
отворил прозореца на колата, при което подсъдимият дошъл сам и поискал
документи за проверка, като свидетелят Б. му дал шофьорска книжка, лична
карта, талон на колата, а подсъдимият от своя страна се отдалечил с
документите и отишъл „да прави някаква справка”. За това какво е било
поведението на другите двама полицаи в този момент св. Б. твърди, че не
може да направи коментар, тъй като останал да чака в автомобила си (л. 11
от посочения по-горе съдебен протокол).
На въпроса дали и в коя част могат да се ползват показанията на св. Б.
относно естеството на комуникацията му с подсъдимия и свидетелите В. и Т.
частичен отговор дава началото на свидетелските показания, депозирани от
св. Б. пред съда. В тях под формата на свободен разказ този свидетел
съобщава, че те (полицейските служители) са му поискали документи за
самоличност, които предоставил, че те са го помолили за съдействие, че те му
разяснили какви фишове са издадени, които свидетелят трябвало да заплати,
78

както и че те го помолили за „друг начин”, в който да се „оправи” ситуацията.
Видно е, че в началото на своя разказ св. Б. изобщо не извежда фигурата на
подсъдимия на преден план. Тъкмо напротив, в голямата си част показанията
на този свидетел съдържат твърдения, които зА.гат общо и тримата
полицейски служители, без да е ясно кой от тях какъв персонален принос има
в комуникацията с проверяваното лице. Едва след уточняващи въпроси в
разпит пред съда св. Б. за първи път в тази процесуална фаза изнА. конкретно
твърдение, че всички разговори е водил с подсъдимия. От друга страна,
веднага след това в разказа си пред съда самият свидетел изключва този факт,
като продължава да твърди, че те (повече от едно длъжностно лице) му
предложили да се оправят по „някакъв начин”.
Тази част от показанията на св. Б., послужила за изграждане на
обвинителната теза не е подкрепена убедително от свидетеля в съдебното
производство.
В съдебното производство показанията на св. Б. относно хронологията и
степента на участие на подсъдимия с него са съществено различни.
Съвпадение се открива само и единствено относно факта, подсъдимият да е
бил полицейският служител, който първи е дошъл до прозореца на
шофьорското място при св. Б., за да му поиска документите. По този въпрос
не се спори и от защитата, като самият подсъдим в обясненията си пред съда
твърди, че е имало предварително разпределение на задачите при проверките
и по силата на това разпределение той е бил водач на служебния автомобил и
следвало да взема документите на проверявания водач, след което да ги носи
на старшията на екипа – св. В.. От там нататък обясненията на подсъдимия и
показанията на св. Б. съответстват, но с уточнението, че това съответствие се
констатира при една от всички взаимно изключващи се версии, които се
съдържат в разказа на този свидетел. Те съответстват в частта, в която
свидетелят посочва, че подсъдимият, след като взел документите, се е
отдалечил и е отишъл „да прави някаква справка”, а „друг полицай” се
приближил до стъклото към шофьорското място и „друг полицай” в този
момент е държал дрегера (стр.11, стр.12 от протокол от съдебно заседание от
11.12.2023г.). Тази част от показанията на св. Б. е в синхрон с обясненията на
подсъдимия, а частично така очертаната доказателствена съвкупност е
подкрепена и от показанията на св. В., доколкото последният потвърждава в
разказа си пред съда, че именно подсъдимият му е донесъл документите на
водача, а относно проверката с дрегер не знае дали през това време е била
извършена, но бил останал с впечатлението, че е извършена. При така
изложената версия за хронологията на събитията е налице частично
съвпадение между показанията, дадени от св. Б. и обясненията на подсъдимия.
Тази версия обаче не кореспондира с обвинителната теза, от една страна, а от
друга страна не е единствената версия, която се застъпва в показанията на св.
Б.. Този свидетел излага и други възможни версии за хронологията на
събитията, но те са взаимно изключващи се помежду си, а отделно от това са
и в противоречие с изложената по-горе. Взаимно изключващи се са
79

твърденията на св. Б., че не е знаел какво са правили другите двама полицаи в
момента, в който подсъдимият се отдалечил да прави справка с предадените
му от водача документи, а именно шофьорска книжка, лична карта, талон за
автомобила. Тази част от изявленията си свидетелят обяснява с факта да не е
излизал от автомобила си в този момент (л.96, том 1, СП). В друга версия по
случая св. Б. твърди, че полицай, който не е бил подсъдимият, му предложил
да бъде тестван с дрегер и дори се приближил към него в началото на
полицейската проверка, но своите притеснения и искането да не бъде тестван
е изразил именно пред подсъдимия към този момент. От така изложените
твърдения не става ясно кое твърдение всъщност съответства на обективната
истина: дали св. Б. е разговарял с подсъдимия по начина, по който това се
твърди в обвинителния акт, или е провел разговор с полицай, който е държал
дрегера, както се твърди в една част от показанията му пред съда, или въобще
не е разговарял с когото и да е, след като подсъдимият се отдалечил да прави
справка. В показанията на св. Б. се съдържа и друго твърдение, което
изключва останалите, изложени по-горе, а именно, че посочените по-горе
опасения и искания да не бъде тестван изразил пред „всички“, т.е. и пред
тримата полицейски служители (л. 97, том 1, СП), което от друга страна е
категорично отречено в показанията на св. В.. Този полицейски служител
твърди, че не е чул каквито и да е разговори или подхвърлени реплики с
участието на св. Б.. Няма причина съдът да не приеме с доверие именно
показанията на св. В. с оглед отбелязванията в коментираната по-горе
ежедневна форма на отчет, че именно този свидетел е бил старши на наряда.
Това обстоятелство е информативно за специфичните отговорности на св. В.
при изпълнение на неговите служебни задължения, свързани с
документалната проверка на водача и автомобила му, от които не се доказва
св. В. да е имал причина да се отклонява, за да стои в пасивна позиция при
своите колеги извън служебния полицейски автомобил. Налице е и пета
версия, съдържаща се в показанията на св. Б., а именно, че въобще не си
спомня как е протекъл разговорът му с полицейските служители (л.97, том 1
СП).
Съпоставката на обсъдените по-горе показания, дадени от св. Б. с
показанията на полицейските служители Р. В. и П. Т., както и в съпоставка с
обясненията на подсъдимия води до следните изводи.
Без съмнение, св. Б. е успял да възприеме повече от един полицейски
служител, като в тази част неговите показания са в синхрон с обясненията на
подсъдимия и показанията на св. Т. и св. В.. Без съмнение се установи, че
подсъдимият, св. В. и св. Т. са излизали от служебния автомобил, като в този
смисъл е и техният разказ пред съда, в който са потвърдили, че към момента
на проверката са изпълнявали обичайните си служебни задължения,
респективно – били са с униформа и са излизали от служебния автомобил, но
В. стоял встрани, за да обезпечава сигурността на подсъдимия в самото начало
на полицейската проверка.
По изложените по-горе съображения съдът приема за установено, че
80

всички полицейски служители в процеса на проверката са били визуално
възприети от св. Б.. В тази връзка, с оглед обсъдените по-горе съществени
противоречия в показанията на св. Б., те не могат да възпроизведат ясна и
хронологично подредена верига от факти за това как въобще е протекла
комуникацията им с него.
Във връзка с изложеното по-горе е видно, че вътрешните противоречия
в показанията на св. Б. са толкова много, включително и относно това за кои
факти и обстоятелства има съхранен спомен и кои от тях не си спомня, че е
практически невъзможно на базата на разказа му пред съда да се изгради
стройна, непротиворечива картина за фактите по случая, включително и
относно тяхната хронологична последователност.
Съдът констатира съществени противоречия и между показанията на св.
Б., от една страна и показанията на свидетеля В. и обясненията на
подсъдимия, от друга страна, в частта относно при какви обстоятелства и в
каква хронология е била извършена проверка за издадени фишове, както и
кога и как на св. Б. са били връчени фишове за предходни нарушения на
правила от ЗДвП. Този въпрос е от съществено значение, тъй като в
показанията си пред съда св. Б. обвързва на първо място уговорката за
размера инкриминираната сума с предварителна информация от страна на
подсъдимия за броя на вече издадени фишове. На второ място, св. Б. обвързва
факта на връчване на фишовете с момента, в който твърди, че били разменени
вещи между проверяващия и проверяваното лице, в т.ч и във връзка с
предаването на инкриминираната парична сума от негова страна.
В прочетените показания на св. Б. се твърди, че въпросът с фишовете е
бил обсъждан още преди да бъде уточнена сумата, предмет на
престъплението, а в съдебното производство – че именно наличието на четири
фиша било аргумент да бъде поискана от свидетеля по-голяма сума в
сравнение с тази, с която разполагал в наличност преди да се качи у дома си.
На първо място, връчените на св. Б. фишове на инкриминираната дата не са
четири, както твърди този свидетел, а са три (л.167, том 1, СП). На второ
място, съпоставена тази част от показанията на св. Б., с показанията на св. В.,
води до извод, че в тази част св. Б. възпроизвежда невъзможна хронология на
събитията, свързани с издадените фишове и разменените реплики за
значението на тези фишове относно размера на поисканата сума. Това е така с
оглед естеството на информацията за издадени фишове, която е била достъпна
през служебния таблет, с който е имал право да борави само и единствено св.
В.. Въз основа на показанията, дадени от св. В., подкрепени косвено с
показанията на св. И. П. и Б. Е., се установява, че този таблет е бил зачислен
на старшията на смяната, какъвто е бил св. В.. С оглед разясненията на св. В. в
разказа му пред съда, се установява, че разговорът за размера на паричната
сума, предмет на подкуп, който според св. Б. бил обвързан с броя на
фишовете, издадени срещу него, няма как да се е състоял по начина, по който
твърди св. Б. – в момента, в който подсъдимият дошъл до прозореца на
шофьорското място на водача да вземе документите му. Това е така, тъй като в
81

този момент подсъдимият няма как да е знаел предварително нито данните му
за самоличност, нито дали и колко фиша са издадени срещу св. Б. за
извършени от него нарушения на правила в ЗДвП. Този факт е станал известен
за първи път, след като св. Б. е дал документите си за проверка, а специално
фактът на издадени фишове – след като съответната информация е била
въведена в служебния таблет от св. В.. Според показанията на св. В.
хронологично това се е случило едва когато подсъдимият му донесъл
документите на водача и докато самият В. се е намирал до шофьорското място
в купето на служебния полицейски автомобил. Едва в този момент свидетелят
В. е разполагал с изходни данни за самоличността на водача и СУМПС, за да
ги въведе в служебния таблет и да установи дали са издавани фишове и колко
са на брой. С други думи, естеството на информацията, която е била
минимално необходима, за да се установи дали срещу водача са издавани
фишове и необходимостта съответните изходни данни да бъдат въведени в
информационната система на МВР, за да стане известен този факт, води до
извод, че информацията за издадените срещу св. Б. фишове е била достъпна
чрез служебния таблет, поверен на св. В.. В най-голяма степен е значимо
обстоятелството, че тази информация е станала достъпна за подсъдимия чрез
св. В., а във времето - едва след като е приключила комуникацията на
подсъдимия със св. Б.. Следователно, след като подсъдимият при
първоначалния си контакт със св. Б., докато е взел документите му за
проверка, за да ги занесе на св. В., обективно не би могъл да знае дали и колко
фиша са издадени срещу този свидетел, е било обективно невъзможно,
противно на твърденията на св. Б., по какъвто и да е повод да коментира с него
този въпрос. В този смисъл показанията на св. Б. от съдебното производство,
че подсъдимият е поискал по-голяма сума от предложената му от свидетеля с
оглед наличието на четири фиша, са косвено опровергани както от писмените
доказателства, коментирани по-горе, така и от показанията на св. В. в частта
им, че именно той е работил със служебния таблет и информацията за
издадени фишове срещу св. Б. е станала известна по-късно, когато той и
подсъдимият са се намирали вече в служебния автомобил и са проверявали
документите на водача.
Що се отнА. до връчването на фишовете, в една част от показанията си
св. Б. твърди, че фишовете са му били връчени едва след като предал парите и
си получил документите (л.13 от протокол от проведено съдебно заседание на
11.12.2023г.). Съпоставено това твърдение с останалата част от неговите
показания, се извежда фактология, при която фишовете и документите следва
да са му били връчени от едно и също лице, като или са били връчени от
подсъдимия в момента, в който се твърди да се е намирал сам до отворения
прозорец към шофьорското място на автомобила на св. Б., или са били
връчени от св. В., който е бил оторизиран съобразно вътрешното
разпределение на служебните функции в екипа да връчва фишове, без да е
ясно дали се твърди това да е станало до отворения прозорец на автомобила
на св. Б. или последният излязъл от автомобила си, за да му бъдат връчени
82

фишове до полицейския служебен автомобил. От друга страна, показанията на
св. В. и обясненията на подсъдимия са източник на доказателства за това, че
документите са били върнати на водача от св. В., докато последният се е
намирал в служебния автомобил, а фишовете са били връчени на св. Б. по-
късно, едва в края на проверката от подсъдимия, след като преди това именно
подсъдимият според собствените му обяснения указал на водача да изчака в
автомобила си (л. 32 от протокол от съдебно заседание от 10.04.2024г.). Така,
въз основа на дадените от подсъдимия обяснения и показанията на св. В.
съдът прие за установено, че документите и фишовете не са били връчени на
св. Б. по едно и също време и от едно и също лице, противно на твърденията
на св. Б., а на два отделни етапа и от различни полицейски служители.
Изложеното е пореден илюстративен пример или за липсата на склонност от
страна на св. Б. да се задълбочава в детайлите на случая, които описва и
лекомисленото му отношение към отговорността, която носи като свидетел,
или за намерението му да изопачава фактите по случая, като целенасочено
свежда всяка една своя комуникация или контакт само и единствено с
подсъдимия.
Въпросът с издадените срещу св. Б. фишове и връзката на подсъдимия с
тази информация следва да бъде обсъден и в друг аспект. Тази част от
показанията на св. Б., дадени от него в съдебното производство, в която той в
най-висока степен настоява да бъде убедителен, е именно частта, в която
твърди да е разговарял „основно” с подсъдимия, както и че не си спомня за
комуникация с останалите полицейски служители. Дори и съдът да
омаловажи факта, че в друга част от показанията си този свидетел съобщава да
е комуникирал и с тримата полицейски служители или поне да е заявил
претенцията си да не бъде тестван общо в тяхно присъствието поне на двама
от тях, то пак не се постига необходимата доказателствена обезпеченост на
обвинителната теза. Това е така, тъй като според твърденията на св. Б. той е
имал два контакта с подсъдимия – първият от самото начало на полицейската
проверка при уговарянето на размера на инкриминираната сума, който размер
според св. Б. бил обусловен от факта на вече издадени фишове и вторият –
след като св. Б. се върнал от жилището си със сумата от 350 лева, която дал
според собствените му твърдения на подсъдимия срещу проверените вече
документи и връчването на фишове. Ако е вярно това, което твърди св. Б., че
размерът на инкриминираната сума бил обусловен от факта на издадени
фишове, то той или следва да е изчаквал подсъдимия и св. В. до служебния
полицейски автомобил, за да приключи документалната проверка там, която е
имала за цел именно да изясни този въпрос, или да е изчаквал в автомобила
си, но да е имал общо три контакта с подсъдимия, като два от тях да са се
случили преди да се качи в жилището си и след извършената документална
проверка от св. В.. Нищо подобно обаче като хронологична последователност
не се твърди от св. Б. и това обстоятелство допълнително внА. непреодолимо
съмнение, че този свидетел поради неустановени по делото причини, вероятно
свързани с начина, по който той защитава личния си интерес, полага
83

целенаносечени усилия да представи подсъдимия в една доминираща
позиция, която обаче не кореспондира с обективно установените факти.
Изложеното е поредният аргумент в подкрепа на извода, че показанията
на св. Б. са недостоверен източник на доказателства в частта относно да е
имал личен разговор с подсъдимия и да му е дал инкриминираната сума.
На следващо място, съдът прие от фактическа страна, че не доказва
подсъдимият да е знаел за намерението на св. Б. да вземе парична сума от
дома си в момента, в който този свидетел като проверяван водач се е отклонил
от мястото на полицейската проверка. Този извод се основава на изброяването
на документите, които св. Б. твърди в показанията си пред съда, че е дал на
подсъдимия за проверка (шофьорска книжка, лична карта, талон на колата).
Сред така изброените от св. Б. документи не фигурира полица за сключена
застраховка „Гражданска отговорност”. В този смисъл не е опровергано
твърдението на подсъдимия, че и този въпрос е бил обсъждан при
първоначалния му разговор с проверявания водач, както и че самият
подсъдим, от субективна страна не е имал съзнанието за нередност от факта,
че св. Б. напуска мястото на проверката, за отиде у дома си. Това е така, тъй
като не е опровергано неговото твърдение, че е очаквал св. Б. да донесе
документ, удостоверяващ сключена застраховка „Гражданска отговорност”.
Единствените твърдения за противното са показанията на св. Б., които
подлежат на проверка на общо основание, както и показанията на св. Ю..
Нейните показания обаче са производен източник на доказателства за това,
което по-късно узнала от св. Б.. Вярно е, че според собствените й твърдения е
изчаквала в автомобила на проверяваното лице края на проверката. От друга
страна обаче, показанията на тази свидетелка са неинформативни относно
конкретни реплики, разменени между св. Б. и подсъдимия, които биха могли
да имат контролно значение за извод дали св. Б. е разполагал още към
началото на проверката с полица за сключена застраховка „Гражданска
отговорност”. Ето защо, съдът намира, че в конкретния случай този
производен източник на доказателства, какъвто се явяват показанията на св.
Ю., не следва да бъде ползван за проверка на преките доказателства, които се
извличат от показанията на св. Б..
На следващо място, обясненията на подсъдимия кореспондират с
показанията на св. В., който твърди, че когато били проверени и върнати
документите на водача, св. Б. е бил до служебния полицейски автомобил, т.е.
при св. В. и В. лично му е върнал документите. В този смисъл са опровергани
твърденията на св. Б., че документите му били върнати, докато се е намирал в
собствения си автомобил. Показанията на св. В. и обясненията на подсъдимия
са еднопосочни с това, че едва след този момент проверяваният водач се
върнал в автомобила си, където по-късно му били занесени и връчени срещу
подпис разпечатани от св. В. фишове. Не е опровергано и твърдението на
подсъдимия, че преди да се качи в автомобила си, св. Б. заобиколил
полицейския служебен автомобил, доближавайки се до св. Т.. При липсата на
видеозаписи от стационарните камери на служебния полицейски автомобил
84

това твърдение, съдържащо се в обясненията на подсъдимия, не може да се
отхвърли като недостоверно. С оглед установената в НПК тежест на доказване
и доколкото липсват преки или косвени доказателства инкриминираната сума
да е била дадена на св. Т., следва да се приеме за установено, че е била
подхвърлена от св. Б. в багажника на служебния полицейски автомобил,
където според подсъдимия била намерена по-късно от св. Т..
На следващо място, показанията на св. Г. Б., коментирани по-горе, не са
хронологично подредени. Липсата на ясно очертана хронология в тях също
поражда сериозни съмнения в тяхната достоверност. Този свидетел твърди, че
полицейските служители „помолили” за „друг начин”, в който да се „оправи”
„ситуацията”, без до този момент свидетелят да е споменал каквото и да е
противоправно поведение нито от страна на полицейските служители, нито
Т.а, което би могло да уличи самия него в извършването на административно
нарушение или престъпление. Фактът, че св. Б. извежда хронологично молба
на полицейските служители, при това молба, отправена от повече от едно
длъжностно лице, да се търси „друг начин” за „оправяне” на „ситуация”, без
към този момент да е описано в показанията му конкретно наказуемо от
закона деяние, което да изисква длъжностно лице да наруши или да не
изпълни служебните си задължения, създава съмнение за опит на св. Б. да
изключи от хронологията на събитията такива факти и обстоятелства, които
могат да уличат самия него в извършването на престъпление. Обосновано е
възражението на защитата, че освен престъплението, за което е ангажирана
наказателната отговорност на подсъдимия, съгласно чл.304, ал.1 НК е
наказуемо и предлагане, обещаване, даване на дар или каквато и да е облага
на длъжностно лице, за да извърши или да не извърши действие по служба
или загдето е извършило или не е извършило Т.а действие. За Т.а престъпление
също се предвижда наказание лишаване от свобода и това престъпление също
е тежко по смисъла на л. 93, т.7 НК, тъй като е наказуемо с лишаване от
свобода до шест години. Св. Г. Б. е бил напълно наясно с предвидената в
закона наказателна отговорност при даване на дар по смисъла на чл.304, ал.1
НК, което е обективирано и в съдържанието на подадения от него сигнал към
телефон на Дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР, в който сигнал е
посочил, че случаят зА.га негов приятел, като случката е преразказана от св. Б.
в сигнала от гледна точка на свидетел очевидец, а не от гледната точка на
засегнато от корупционно деяние лице. Ето защо съдът счита, че показанията
на св. Б. задължително следва да бъдат преценявани през призмата на личния
му интерес да затаи такива факти и обстоятелства, които биха могли да уличат
самия него в извършването на престъпление.
Вторият фактор, който би могъл да повлияе съдържанието на дадените
от св. Б. показания, е фактът на проведени с него разузнавателни беседи от
служители на Дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР, за съдържанието на
които самият Б. твърди, че не може да се спомни. Съдът констатира, че вместо
случаят с подадения от св. Б. сигнал по служебен телефон да бъде подаден по
спешност на компетентната прокуратура и да бъде проведен разпит пред
85

компетентен орган на досъдебното производство или разпит по реда,
предвиден в чл.223 НПК, за да бъдат процесуално закрепени именно
първоначалните показания на свидетеля Б. и така да бъде изключена изцяло
процесуалната възможност да бъдат манипулирани в полза на един или друг
полицейски служител, той е бил откаран от неустановени служители на
Дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР в неустановено помещение и там
според показанията на същия свидетел, дадени от него пред съда, е написал
саморъчни обяснения, чието съдържание се твърди от него пред съда да е било
възпроизведено и в разпита му пред разследващия орган от 31.03.2023г.
Според показанията на св. Б. пред съда „агенти” на „Вътрешна сигурност” са
отишли в ранните сутрешни часове в деня, който непосредствено следва
инкриминираната дата, като посещението според собствените му показания
пред съда е било осъществено на домашния му адрес. На първо място, св. Б.
посочва, че може и да е възпроизвел по различен начин случая пред
служители на посочената дирекция на МВР и твърди, че не е сигурен и в
показанията си пред съда за това какво точно е твърдял пред тях. На второ
място, не е ясно как точно е протекла проверката от служители на тази
дирекция по отношение на св. Б., като не може да се изключи по несъмнен и
безспорен начин върху този свидетел да е било оказано въздействие да уличи в
инкриминираното деяние именно подсъдимия, подобно на това въздействие,
което е било оказано върху св. В. и за което св. В. разказа подробно в разпит
пред съда. Подозрението в тази насока се извежда в достатъчно висока степен
въз основа на дадените от св. В. показания, в които възпроизвежда външния
натиск, който му е бил оказван от служители на Дирекция „Вътрешна
сигурност” да твърди факти, за които посочва, че в действителност не е
възприел (л.42 от протокол от 10.04.2024г.). Не може да се изключи такъв
натиск да е бил оказван и върху св. Б., за да даде показания, с които да
оневини св. Т.. Вярно е, че самият Т. не твърди да е имало неправомерно
въздействие върху неговата воля за показанията, които по-късно е дал пред
разследващия орган. Така възприетата от св. Т. позиция обаче, на фона на
казаното от св. В., още повече задълбочава съмнението, че вътрешната
проверка по случая е имала за цел именно този полицейски служител да бъде
поставен в по-благоприятно процесуално положение или да бъдат укрити
факти, които могат да го уличат в извършването на престъпление.
Относно естеството на външните внушения, на които е бил подложен св.
В., съдът намира за установено следното. Според твърденията на този
свидетел служители на Дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР са изисквали
от него да твърди преразказани от тях факти. Отделно от това, този свидетел
посочи, че те са го „информирали” какво точно се е случило и какви са били
или не са били твърденията на други съпричастни към процесната полицейска
проверка лица (т. напр. относно факта, че проверяваното лице е напуснало за
известен период от време мястото на полицейската проверка). Самият В.
уточни в разказа си пред съда, че не е възприел подобни действия на
проверявания водач. Именно с оглед тази част от показанията на св. В.
86

настоящият съдебен състав счита, че не може да се изключи на подобен
натиск да е бил подлаган и св. Б.. Що се отнА. до св. Б., той няма интерес да
потвърди пред съда да му е било оказано въздействие от агенти на „Вътрешна
сигурност” на МВР за фактите, които следва да изложи по случая, доколкото
процесуалното му положение в този ранен етап от разследването също е било
несигурно с оглед участието му в престъпление по чл.304, ал.1 НК. В тази
връзка съдът констатира, че едва след уточняващ въпрос и с неохота
свидетелят Б. излага конкретика в показанията си за въпросната „ситуация”,
като съобщава, че е имал опасенията за това, че при евентуална проверка с
дрегер техническото средство би могло да отчете положителен резултат. Тези
свои опасения св. Б. разясни пред съда във връзка с факта, че в предходни
часове, макар и сравнително отдалечени според неговите собствени
твърдения от момента на проверката, е употребил твърд алкохол.
Показанията на свидетеля Б. са вътрешно противоречиви и при
възпроизвеждането на обстоятелствата, при които този свидетел е изразил
желанието си да не бъде тестван с техническо средство. От една страна, те са
източник на доказателства за това, че полицейски служители са искали да го
тестват с дрегер, но когато свидетелят разбрал за техните намерения, едва
тогава изказал своите опасения, че може да „излезне нещо” и се е опитал да
ги убеждава да не бъде тестван. Съдът констатира, че едва при уточняващи
въпроси от съда свидетелят Б. внесе корекция в своите собствени показания,
като разясни, че първо той самият е описал конкретна неблагоприятна за
самия него ситуация и едва тогава полицейските служители (без да внА.
конкретика дали всички или само част от тях) са му казали да се „оправят” „по
друг начин”. Твърдението на св. Б. пред съда, че „не е предложил нищо”, на
първо място влиза в съществено противоречие в прочетените на основание
чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.1 и т.2 НПК показания, дадени от него на 31.03.2022г.,
в които е вписано изявлението, че св. Б. е предложил сумата от 150 лева, за да
не бъде тестван. На второ място, това твърдение, отречено в част от
показанията, които е дал св. Б., не може да бъде причина да се омаловажава
факта, че е искал да не бъде тестван за употреба на алкохол, като е съзнавал, че
подобен тест би могъл да бъде с неблагоприятен за него резултат и в този
смисъл е изисквал полицейски служител да наруши служебните си
задължения. Този факт самостоятелно изключва оценката, че поведението на
св. Б. е било продиктувано от морални подбуди и високо ниво на гражданска
съвест, като дискредитира съществено показанията му пред съда. Поради
всичко изложено по-горе съдът счете, че следва да е особено внимателна
оценката на показанията на показанията, с които св. Б. уличава подсъдимия в
инкриминираното деяние.
На следващо място, доколкото показанията на св. Б. зА.гат основния
въпрос дали от обективна и субективна страна подсъдимият е приел дар
(инкриминираната парична сума), за да не извърши проверка с техническо
средство за употреба на алкохол, следва да бъдат обсъдени и в друг аспект,
свързан с действието на забраната на чл.281, ал.8 НПК, като бъде даден
87

отговор на въпроса, ако за отделни части от прочетените показания тази
забрана не е приложима, дали и в коя част те могат да бъдат ползвани като
достоверен източник на доказателства. Това се налага от факта на прочитането
им на основание чл.281, ал.4 НПК.
В тази връзка следва да се направи предварително уточнение за
пределите на забраната по чл.281, ал.8 НПК. На първо място, тя се отнА. само
и единствено до прочетените на основание чл.281, ал.4 НПК показания, т.е.
при липсата на съгласие на лицата по чл. 281, ал. 5 НПК, какъвто е случаят с
прочетените показания, дадени от св. Б. в досъдебното производство. На второ
място, тя се отнА. до тази част от прочетените показания, която може да се
ползва за обосноваване на обвинителната теза срещу подсъдимото лице, т.е. за
постановяване на осъдителна присъда. С оглед изложеното по-горе и per
argumentum a contrario настоящият съдебен състав счита, че за тези части от
прочетени на основание чл.281, ал.4 НПК свидетелски показания, които
кореспондират с интересите на защитата на подсъдимото лице, респективно
не могат да бъдат основа на осъдителна присъда, още повече, в случаите, в
които самият свидетел се самоуличава в извършването на престъпление,
забраната на чл. 281, ал.8 НПК е неприложима. По изложените съображения,
макар и прочетените на основание чл.281, ал.4 НПК показания, дадени от св.
Б. в досъдебното производство, да са единствен източник на доказателства, че
този свидетел неправомерно е предлагал на полицейски служител сумата от
150 лева, няма пречка да бъдат ползвани от съда в крайните изводи за фактите
по случая с оглед процесуалното качество на лицето, което с тези твърдения се
самоуличава в извършването на престъпление. Това лице е свидетел и срещу
него поначало в настоящото наказателно производство не може да бъде
постановена осъдителна присъда. Ето защо съдът изгради изводите си за
фактите по случая въз основа на тази част от прочетените на основание
чл.281, ал.1, т.4 вр. с ал.1, т.1 и т. 2 НПК показания, дадени от св. Б. в
досъдебното производство, в която той е твърдял, че е предложил сумата от
150 лева. Отделно от това, запитан с уточняващ въпрос дали поддържа и това
твърдение в прочетените показания, св. Б. заяви в производството пред съда,
че го поддържа и същото отговаря на истината.
Относно тази част от прочетените показания, дадени от св. Б. в
досъдебното производство, които имат значение за обосноваване на
обвинителната теза, съдът намира за установено следното. Настоящият
съдебен състав счита, че твърдяното от свидетеля Б. в разпит в досъдебното
производство персонално участие на подсъдимия в престъплението досежно
съдържанието на разменените реплики, в частта да е била обсъждана
конкретна парична сума, конкретна сума да е била поискана от подсъдимия,
както и в частта относно това свидетелят Б. да му е подал през стъклото на
вратата от към шофьорското място банкноти общо в размер на 350 лева,
поставени в лист с размер А4, не е възпроизведено в показанията на
останалите свидетели, които в една или друга степен са имали възможност да
възприемат случая (св. Ю., св. В. и Т.). Отделно от това, в тази част
88

прочетените показания на св. Б. са категорично оспорени с обясненията на
самия подсъдим. Това обстоятелство, както и фактът, че в конкретния случай
не са били запазени видеозаписите от стационарните камери в служебния
автомобил, както и записите от мобилните микрофони, с които той е бил
оборудван, ако въобще такива са били генерирани на инкриминираната дата,
ограничава съществено възможността да бъде проверена достоверността на
тази част от прочетените показания, дадени от св. Б. в досъдебното
производство, която е с решаващо значение за доказването на основния факт,
а именно дали инкриминираните уговорки с проверявания водач са били
проведени именно с подсъдимия, дали инкриминираната парична сума е
дадена от св. Б. именно на подсъдимия или на друг полицейски служител, или
е била подхвърлена в багажника на полицейския автомобил, каквито данни се
извличат от обясненията на подсъдимия, дадени от него в производството пред
съда. Ето защо съдът счита, че не са опровергани обясненията на подсъдимия
сумата, която по-късно е открита в дома му при провеждане на процесуално-
следствени действия по чл.161 НПК, да му е била дадена след края на
работната смяна от св. Т..
Относно въпроса приложима ли е забраната на чл.281, ал.8 НПК за
прочетените показания, дадени от св. Б. в досъдебното производство относно
разменените реплики с подсъдимия, с които се твърди, че полицейският
служител му предоставил възможност да не бъде тестван с техническо
средство за употреба на алкохол, ако заплати определена парична сума, съдът
намира за установено следното. По същество в една част от разказа си пред
съда св. Б. възпроизвежда само част от тези твърдения. Възпроизвежда се
точният размер на предадената от св. Б. парична сума, като се твърди за осем
броя банкноти в номинал от по 50 лева (л. 7 от съдебен протокол от
11.12.2023г.). От друга страна, не се възпроизвеждат твърденията в
прочетените показания за размера на първоначално коментираната в разговор
с полицейски служител парична сума и твърденията за това да е била
поискана от полицейския служител. За тази част от прочетените показания е
действаща забраната на чл. 281, ал.8 НПК. Ето защо, съдът приема за
установено от фактическа страна, че сумата от 150 лева е била предложена от
св. Б. на полицейски служител, без да е обаче категорично установено това
длъжностно лице да е било именно подсъдимият. Вярно е, че твърдението св.
Б. да е предлагал подкуп на полицейски служгител се съдържа само и
единствено в прочетените показания, дадени от него в досъдебното
производство. От друга страна обаче е вярно и това, че поради естеството на
тази информация се изключва условието на чл.281, ал.8 НПК да може да се
ползва за постановяване на осъдителна присъда срещу подсъдимия. Това е
така, тъй като уличава в престъпление не подсъдимия, а основния свидетел на
обвинението.
На следващо място, в показанията на св. Б., дадени от него в
производството пред съда, не се възпроизвеждат точните реплики, на които се
основава обвинението (л.4, л.5, л.7, л. 13 от протокол от съдебно заседание,
89

проведено на 11.12.2023г.). При зададени уточняващи въпроси св. Б. буквално
заявява: „Да, доколкото си спомням ми казаха, че ще ме тестват с дрегер, при
което се стигна до там, че изказах моите притеснения, че съм консумирал
алкохол.” (л. 7 от посочения по-горе съдебен протокол); „Аз лично не съм
предложил нищо, в момента в който искаха да ми направят тест с дрегер,
изказах моите опасения и се притесних, че би могло да ми излезне нещо, при
което ми казаха, че трябва да се оправим по друг начин. Нещо Т.а се случи, не
мога да ви кажа точно.” (л.4 от същия съдебен протокол); „Е, предложил ми е
да се кача до горе, в случай че имам други средства и аз потвърдих,
предполагам, че така се е случило, доколкото си спомням.„ (л.13 от същия
съдебен протокол). Отделно от това, липсва конкретика, която да свърже
цитираните твърдения именно с подсъдимия.
На въпрос защо трябва да е по-голяма коментираната до момента сума,
този свидетел отговори в разказа си пред съда, че по-голяма сума е била
поискана, тъй като имал издадени фишове (л.13 от същия съдебен протокол).
Този въпрос вече е обсъден по-горе и въз основа на това обсъждане се
установява, че подсъдимият при първоначалния си разговор, преди да
разполага с документите на водача и преди те да бъдат проверени от св. В. на
служебния таблет, не е имал информация за издадени фишове, респективно –
този въпрос обективно не би могъл да бъда обсъждан при първоначалния
контакт на подсъдимия с проверяваното лице, противно на твърденията на св.
Б..
С оглед всичко изложено по-горе, дори и да се приеме, че твърденията
на св. Б. от разказа му пред съда „трябва да се оправим по друг начин” носят
същия смисъл както и репликите в прочетените показания, че полицейските
служители и св. Б. „могат да се разберат”, но свидетелят трябва да заплати
„нещо” или да „почерпи”, остава без отговор въпросът защо голяма част от
фактите свидетелят отнА. в разказа си пред съда до повече един полицейски
служители с изразните средства: „ми казаха” ,”искаха”, „поискаха”,
„предложиха”. Следователно относно твърдяните от обвинението разменени
реплики между св. Б. и полицейски служител, за когото в досъдебното
производство този свидетел е твърдял, че е именно подсъдимият, са обхванати
от забраната по чл.281, ал.8 НПК и не могат да се ползват за постановяване на
осъдителна присъда.
Относно доказателствената стойност на прочетените показания, дадени
от св. Б. в досъдебното производство в частта относно начина, по който била
дадена инкриминираната сума.
Св. Ю. посочва в разказа си пред съда, че през целия период на
проверката е изчаквала на мястото до шофьора в автомобила на св. Б. и нито е
имала видимост, нито е чула конкретни реплики, свързани с проверката.
Относно това дали е възприела св. Б. да предава на подсъдимия парична сума,
св. Ю. в показанията си пред съда не поддържа убедително прочетените
показания да е видяла банкноти в прегънат лист, като уточнява, че всъщност е
90

видяла един прегънат лист или както тя го описва в показанията си пред съда
„нещо бяло” (л.43 от протокол от съдебно заседание от 11.12.2023г.). Самият
Б. твърди в разказа си пред съда да е подал през прозорец на вратата към
шофьорското място инкриминираната парична сума, но съобщава в разказа си
пред съда, че била поставена в бял плик, което е друга съществена неточност,
която противоречи на прочетените показания от досъдебното производство. В
прочетените показания св. Б. е твърдял парите да са били поставени именно в
сгънат бял лист А4, както и този лист да е бил предварително подготвен за
целта (в протокол за разпит от 31.03.2022 г., том 5 ДП). Съдът приема за
установено, че показанията на св. Б. кореспондират с изявленията на св. Ю. от
съдебното производство при възпроизвеждане на факта св. Б. да е подал
сгънат лист хартия на проверяващ полицай неговите показания. Ето защо за
тази част от прочетените показания не е приложима забраната на чл.281, ал.8
НПК. Съдът приема за установено, че извън забраната по чл. 281, ал.8 НПК
са прочетените показания на св. Б. именно в частта да е подал на проверяващ
полицай през отворен прозорец на врата към шофьорското място на своя
личен автомобил сгънат лист хартия. Не са обхванати от същата забрана и
твърденията на св. Б. в прочетените показания, че в този лист хартия са били
поставени инкриминираните банкноти. Съдът приема за установено, че това е
така с оглед показанията му в съдебното производство, че инкриминираната
парична сума е била подадена от него на подсъдимия като проверяващ
полицай през отворен прозорец откъм шофьорското място в края на
полицейската проверка, а именно в момента, в който последният върнал на св.
Б. проверяваните документи (л.16 от протокол от проведено съдебно
заседание от 11.12.2023г.). За подобна размяна на хартия от страна на св. Б. в
момента, в който проверяващ полицай връща документите на този свидетел,
се съдържа информация и в прочетените на основание чл.281, ал.4 вр. с ал.1,
т.2 НПК показания, дадени от св. Ю. от 13.04.2022 г. в протокол за разпит,
приложен от л. 56-59, том 14 ДП. Ето защо и тази част от прочетените
показания, дадени от св. Ю. в досъдебното производство, също няма
процесуална пречка да се ползва при постановяване на крайния съдебен акт.
Макар и за обсъдените по-горе части от показанията на св. Б. и Ю. да не
е приложима забраната на чл. 281, ал.8 НПК, в тази част те са недостоверни
и неубедителни. Нито св. Б., нито св. Ю. съобщават Б. да е разгъвал лист
хартия, за да покаже какво има в него. По изложените по-горе съображения
прочетените показания на св. Б. в тази част не могат да бъдат проверени по
начина, по който това се изисква от разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК. Това е
така поради наличието на неразрешени съществени вътрешни противоречия в
показанията на този свидетел, както и наличието на съществени противоречия
между неговите показания и останалия проверен от съда доказателствен
материал.
В обобщение следва да се посочи, че са налице две групи
доказателствени източници за хронологията на проверката и персоналното
участие на подсъдимия в нея.
91

В първата група гласни доказателства са прочетените показания на св. Б.
и част от показанията му от съдебното производство. Що се отнА. до св. Т. той
посочва в показанията си пред съда (протокол от 10.04.2024г.), че само и
единствено подсъдимият е имал насаме личен контакт с проверяваното лице,
че подсъдимият сам е водил проверката и лично е взел документите, както и
лично по-късно върнал документите на проверявания водач. В нито един
момент обаче св. Т. не твърди да е видял, че подсъдимият приема каквито и да
е вещи от водача, в т.ч. и сгънат лист А4, както и на банкноти, увити в него. С
други думи, в тази част достоверността на дадените от св. Б. показания не
може да бъде изследвана дори и с показанията на св. Т., който с оглед
персоналното си участие по отбелязванията в дневника за тестване на водачи,
които са били правени изключително от него, има най-голям интерес да
твърди, че подсъдимият е взел самостоятелни решения процесният водач да не
бъде тестван, както и че е издавал разпореждания в тази насока към своите
колеги.
Във втората група гласни доказателства са обясненията на подсъдимия,
който категорично оспорва твърдението да е взел сгънат лист А4 с банкноти в
него и твърди, че сумата, която по-късно била открита у него и се
идентифицира с описаните от св. Б. банкноти, му е била дадена след края на
работната смяна от св. Т., който му казал в личен разговор, че ги е намерил в
багажника. Ако това е вярно и подсъдимият е взел сумата, предложена му от
св. Т., неговото деяние, макар и да противоречи на морала, не осъществява
състав на престъпление.
Всички останали доказателствени източници са неинформативни при
изследване на въпроса дали подсъдимият е взел сгънат лист А 4 с поставени в
него банкноти. Единственото доказателство в тази насока са показанията на
св. Б. в производството пред съда, но коментираните по-горе неразрешени
вътрешни противоречия в тях, противоречията между тях и останалия
проверен от съда доказателствен материал, както и с оглед обстоятелството,
че нито показанията на св. Б., нито показанията на св. Т. могат да се ценят
като независим доказателствен източник, съдът прие от фактическа страна, че
е неустановена комуникацията на св. Б. с полицейските служители при
процесната проверка. единствено се установи св. Б. да е предлагал на
полицейски служител сумата от 150,00 лева, за да не бъде тестван с
техническо средство, без обаче да е категорично ясно точно в кой момент от
хронологията на събитията е станало това и при липсата на доказателства тази
сума да е била предлагана именно на подсъдимия. Липсва надежден и
независим източник на доказателства, на базата на който да се установи какво
точно се е случило, след като подсъдимият е взел документите на водача и ги е
предал на св. В. за проверка.
Макар и да не е приложима забраната на чл.281, ал.8 НПК за
твърденията на св. Б. подсъдимият в момента, в който е доближил отвореното
стъкло на вратата от към шофьорското място на проверявания водач да е взел
от него сгънат лист с размер А4 с увити банкноти в него, показанията на св. Б.
92

в производството пред съда и колебливите показания на св. Ю. нямат нужната
убедителност, която се изисква от стандартите за доказване съгласно чл.303,
ал.2 НПК. Не се доказва нито Т.а действие да е било действително
осъществено, нито предварително да е било уговорено именно с подсъдимия.
Подозренията в тази насока, на които се основава обвинителната теза, остават
напълно в сферата на предположенията. Аргумент в тази насока е фактът, че
твърдението на св. Б. да е разговарял само и единствено с подсъдимия,
хронологично се появява в неговите показания, след като преди това твърди,
че тъй като са минали две години от случая не може да си спомни точно как е
протекла проверката, как е приключила и въобще как и с кого е протекла
комуникацията му с длъжностните лица.
С оглед съдържанието на обсъдения по-горе доказателствен материал
съдът прие за установено, че не е доказано св. В. да е издавал разпореждания
към останалите служители в наряда да извършват или да не извършват
действия, които вече са им били вменени по силата на предварителното
разпределение на отделни служебни задължения. Напълно изключена е
хипотезата св. В. да е издал разпореждане подсъдимият и/или св. Т. да не
проверяват св. Б., напълно изключена е и хипотезата да е разпоредил
тестването на св. Б. с техническо средство за употреба на алкохол да се
извърши от подсъдимия, а не от св. Т., който вече е бил натоварен при
процесния наряд да борави с този уред по силата на предварително взето
решение за разпределение на служебните задължения между служителите,
включени в наряда.
В заключение и във връзка със съдържанието на събрания и проверен
доказателствен материал съдът не се съглА.ва с обвинителната теза, че във
връзка с изпълнение на служебните им задължения за посочената смяна на
подс. С. било предоставено техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ със
cepиен № ARBB0046 за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на
водачите на МПС съгласно изискванията на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г.
Гласните доказателства са непротиворечиви за това, че същото е било
зачислено на инкриминарата дата на целия наряд, включващ трима
полицейски служители, а персоналната отговорност за използването му е била
възложена допълнително в процеса на работа на св. Т. със знанието и
съгласието на старшията на наряда.
С оглед обсъдените по-горе доказателства съдът не се съглА.ва с
обвинителната теза, че веднага след проверка на документите на редовността
им подс. С. казал на св. Б., че ще трябва да бъде тестван и за употреба на
алкохол. Както се изясни с оглед изложеното по-горе, проверката на
документи е била извършена съвместно от подсъдимия и от св. В.. Нито един
от свидетелите не твърди след като подсъдимият е отишъл при св. В., да се е
върнал при св. Б., за да изземва правомощията на св. Т., още повече при
липсата на съответно разпореждане на старшията за това. Ето защо е
необосновано обвинението, след проверката на документите, подсъдимият да
е приканил св. Б. да бъде тестван за употреба на алкохол. Верен е единствено
93

изводът, заложен в конструкцията на обвинението, че св. Т. е извадил от
багажника на служебния автомобил техническото средство „Алкотест Дрегер
7510“ със сер № ARBB0046. От тук нататък, в хронологията на случая, нито е
доказано подсъдимият да е оставал насаме със св. Б., нито подсъдимият да е
попречил по какъвто и да е начин на св. Т. да изпълни служебните си
задължения, като извърши тест на св. Б. за проверка на алкохол. Не е доказано
и св. Б. да е предлагал именно на подсъдимия сумата от 150 /сто и петдесет/
лева, нито да му е дал парична сума общо в размер на 350 лева, след като
напуснал мястото на проверката и се върнал отново там. Значението на
дадените от св. Б. показания в досъдебното производство, на базата на които е
построена тази обвинителна теза, е било надценено, без да бъдат взети под
внимание всички обсъдени по-горе факти и обстоятелства, които изключват
неговата добросъвестност и които са изисквали те да бъдат проверени с
независим доказателствен източник.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Съдът прие за установено, че от обективна и субективна страна не се
доказва подсъдимият да е извършил престъпление по чл. 302, т. 1, б. „а“, вр.
чл. 301, ал. 1 от НК, а именно, на 31.03.2022 г. около 04,40 часа в гр. София,
ж.к. „Студентски град“, на ул. „*********, в качеството на полицейски орган -
младши автоконтрольор II-ра степен (младши инспектор) в група 03 на сектор
„02“ към Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, назначен със Заповед №
2636/03.04.2018 г., да е приел от Г. Д. Б. дар - парична сума в размер на 350 лв.
/триста и петдесет лева/ в банкноти, както следва: 1 брой банкнота с номинал
50 лева с № ГВ 64496592; 1 брой банкнота с номинал 50 лева с № БФ1725091;
1 брой банкнота с номинал 50 лева с № БН9229320; 1 брой банкнота с
номинал 50 лева с № БН6927641; 1 брой банкнота с номинал 50 лева с №
БЕ9258644; 1 брой банкнота с номинал 50 лева с № ББ1455155 и 1 брой
банкнота с номинал 50 с № ГА37155647, за да не извърши действие по служба
- да не предприеме действия по извършване на проверка на място с техническо
средство /дрегер/ за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на
водача на лек автомобил марка/модел „БМВ 3“ с peг. № СТ **** РН Г. Д. Б.
съгласно изискванията на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието, обн. в ДВ бр. 61 от 28 юли 2017 г., в сила от 28 септември 2017
г. /чл. 3, ал. 1 „При извършване на проверка на място от контролните органи
концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство....“/
От обективна страна, в хронологията на събитията предварително
фотографираната от св. Б. сума е била подхвърлена от него в багажника на
служебния полицейски автомобил, като същата била намерена там по-късно
94

от св. Т. и част от нея (сумата от 200 лева) била дадена от св. Т. на подсъдимия
с обяснението, че я е открил случайно там. На следващо място, от обективна
страна не е установено подсъдимият да е възприел конкретни обстоятелства,
при които инкриминираната сума се е оказала във фактическата власт на св.
Т.. Съдът изключва като възможна версията инкриминираната сума да е била
дадена от св. Б. на св. В., поради факта, че такива твърдения поначало не се
съдържат в свидетелските показания, както и поради това, че св. В. със
сигурност не е изпълнявал оперативни функции, свързани с тестването на
водачите с техническо средство за употреба на алкохол, нито някой от
свидетелите твърди св. В. да е оставал насаме със св. Б.. Доколкото липсват
твърдения, включително и в обясненията на подсъдимия, св. Б. да е дал
инкриминираната сума на св. Т., доколкото не са опровергани обясненията на
подсъдимия относно подозрителното поведение на св. Б. и доколкото е
напълно изключено св. Б. да я е дал на св. В., единствената възможност
инкриминираната сума да попадне и по-късно да бъде открита в багажника на
полицейския автомобил, в какъвто смисъл са преразказаните от подсъдимия
изявления на св. Т., е да е била подхвърлена там от св. Б.. Обясненията на
подсъдимия, въз основа на които се установява, че св. Б. се е доближавал до
тази част от полицейския автомобил, след като се върнал от жилището си,
както и че св. Б. е заобиколил превозното средство именно в тази посока, след
като получил документите си от св. В., не са опровергани от останалия
доказателствен материал. Обясненията на подсъдимия пряко възпроизвеждат
информация за необичайно поведение от страна на проверявания водач,
свързано със заобикалянето на полицейския автомобил отзад при наличието
на отворен багажник и оставят без отговор въпроса защо св. Б. след
получаване на документите си от св. В. не се е насочил веднага към личното
си превозно средство, паркирано в обратната посока. Тази част от обясненията
на подсъдимия кореспондират с друго негово твърдение, а именно, че св. Т.
по-късно му споделил да е открил в багажника на полицейския автомобил
парична сума. Така, ценени в съпоставка с факторите, които дискредитират св.
Б., като изключват неговата добросъвестност, обясненията на подсъдимия са
достатъчни, за да опровергаят обвинителната теза. Без значение е фактът, че
подсъдимият не е възприел предаването на парична сума от св. Б. на негов
колега, вкл. и на св. Т.. При липсата на независими доказателствени
източници, които да установят фактическа обстановка, различна от тази, която
описва подсъдимият, както и с оглед установената в НПК доказателствена
тежест, твърденията на самия подсъдим, че паричната сума е била открита от
негов колега в багажника на полицейския автомобил, не позволяват
обвинителната теза да бъде обоснована в тази степен, която се изисква от
чл.303, ал.2 НПК.
Съдът намира, че с подхвърлянето на инкриминираната парична сума в
багажника на служебния полицейски автомобил св. Б. е създал преднамерено
обстановка и условия за получаването й от полицейските служители. От
обективна страна не е установено паричната сума да е била предварително
95

поискана от тях. С оглед изложеното не се обуславя извод, че престъплението,
за което подсъдимият е бил предаден на съд, е щяло да бъде осъществено и
без да е извършено това провокативно действие от страна на св. Б.. Фактът на
открита в багажник на полицейски автомобил парична сума зА.га и други
правни въпроси. След като обвинението не е успяло да опровергае
твърденията на подсъдимия за неговите субективни възприятия относно
произхода на тези банкноти, които при претърсване и изземване са били
иззети от него, инкриминираната парична сума в тази част, в която е била
намерена и иззета при претърсване и изземване от помещение, обитавано от
подсъдимия, както и при обиск и изземване - от св. В., от обективна и от
субективна страна за тези две лица е парична сума с неустановен произход.
Във връзка с предмета на доказване, очертан в обвинителния акт, от
обективна страна не се доказва инкриминираната сума да е била дадена от
проверявания водач на подсъдимия, доколкото твърденията на св. Б. в този
смисъл са единственият доказателствен източник за това, същите са в
съществено противоречие с обясненията на самия подсъдим и това
противоречие не може да бъде разрешено с независим доказателствен
източник. Вярно е, че обясненията на подсъдимото лице освен средство за
събиране на доказателства, са и средство за защита. В конкретния случай
обаче твърденията, които уличават подсъдимия в инкриминираното
престъпление, не изхождат от независим свидетел, а от свидетел, който се
самоуличава в извършването на активен подкуп и е бил изключително активен
в усилията си да осуети евентуално тестване с техническо средство за
употреба на алкохол. Именно св. Б., дори според собствените му показания, е
бил активната страна, предлагайки на полицейски служител дар от 150.00
лева, като е съзнавал, че с това предложение изисква този служител да не
изпълни свои служебни задължения да го подложи на тест с техническо
средство за употреба на алкохол, въпреки наличието на основания за това. Пак
отново св. Б. е бил активната страна да се качи до жилището си, за да вземе и
друга парична сума, която да добави към наличната. Дори и да е бил
изнудван за сума, по-голяма от наличната у него и въобще със сума, която да е
била непосилна за материалните му възможности към инкриминирания
период, той е могъл да откаже да търси такава и в крайна сметка да се
подложи на тест за употреба на алкохол. Нищо подобно обаче не е предприел
св. Б.. Вместо това отново като активната страна в създадена от самия него
корупционна ситуация е подхвърлил инкриминираната парична сума в
багажника на служебния полицейски автомобил. При отговор на въпроса защо
самият Б. не признава да е сторил това, съдът намира за установено следното.
Не би било удачно да се очаква, че проверяваният водач ще потвърди, че е
подхвърлил банкноти в полицейски автомобил, за да не бъде тестван с
техническо средство за употреба на алкохол. Оценката на цялостното
поведение на св. Б. води до извод, че този свидетел е бил напълно наясно с
правата си по чл.121, ал.1 НПК и на тази основа е могъл да оцени възможните
последици от Т.а самопризнание. За разлика от вече изложените от св. Б.
96

твърдения, които така или иначе го дискредитират, евентуално
самопризнание, че е подхвърлил парични средства в полицейски автомобил,
напълно би отнела възможността му да се ползва от привилегията на чл. 306
НК и самостоятелно би го уличило в извършването на престъпление (чл. 307
НК). Обвинението е било изправено пред задачата да се изключи като
възможна версията св. Б. да изопачава факти или да затаява такива, които
могат самия него да уличат в престъпление, но в конкретния случай органите
на досъдебното призводство не са успели да намерят нейното решение. Освен
изложеното по-горе, отговор на поставения по-горе въпрос се извлича и от
цялостното поведение на св. Б., при оценката на което е видно, че този
свидетел е търсил точно определен ефект от презентирането на случая,
съобразен изключително и само с неговите интереси – да представи себе си
като жертва на престъпление, при което бил изнудван да даде по-голяма сума
и като лице с будна гражданска съвест, като обоснове субективна
съпричастност към пасивен подкуп от страна на полицейски служител.
Именно поради целенасоченото преследване на този интерес, неговите
показания не следва да бъдат възприемани безкритично и безусловно.
Макар и да не са събрани убедителни доказателства описаните по-горе
провокативни действия, извършени от св. Б., да са били възприети именно от
св. Т., с висока степен на подозрение това е точно така, тъй като именно по
отношение на този полицейски служител се установи, че единствен от
тримата полицейски служители се е намирал близо до багажника на
полицейския автомобил в момента, в който св. Б. предприел необичайна
траектория на движение към личния си автомобил, тръгвайки в
противоположна посока, като заобиколил полицейския автомобил. Това
подозрение е свързано и с факта, че така или иначе до самия край на
процесната полицейска проверка св. Т. не е подложил на тест с техническо
средство процесния водач, въпреки че дори и той самият признава, че
подсъдимият не е бил неотклонно до него, не го е контролирал, нито се
установява постоянно да го е наблюдавал или въобще по какъвто и да е начин
да му е попречил да направи този тест в последващ момент.
На следващо място, от обективна страна не се доказва инкриминираната
сума да е била предложена от св. Б. именно на подсъдимия и с подсъдимия да
са били проведени уговорки относно нейния размер. Обвинението не е в
състояние да преодолее съмнението такъв подкуп да е бил предложен от св. Б.
на св. Т., тъй като последният от обективна страна е единственото лице, което
при процесната проверка е изпълнявало оперативни функции с техническо
средство за тестване на водачите за употреба на алкохол. От обективна страна
именно св. Т. е извадил техническото средство от багажника на полицейския
автомобил към момента на процесната полицейска проверка, именно този
свидетел го е държал при разговор с процесния водач и този свидетел му е
казал, че трябва да го тества. На въпроса какъв интерес е имал св. Б. да насочи
показанията си именно към подсъдимия, както и какъв интерес е имал да
укрива евентуалното участие на св. Т. в престъпление, отговор дават
97

контактите на св. Б. със служители от Дирекция „Вътрешна сигурност” на
МВР, които са били осъществени във времето преди този свидетел да
възприеме конкретна позиция по делото в разпит в досъдебното производство.
Вярно е, че това обстоятелство не е достатъчно само по себе си да създаде
съмнение за изопачаване на фактите с оглед презумпцията за добросъвестност,
която се отнА. както до личността на св. Б., така и до органите на Дирекция
„Вътрешна сигурност” на МВР. От друга страна, тази презумпция е оборима и
в настоящия случай се установи, че св. Т. се е ползвал от обсъдените по-горе
необясними процесуални привилегии, свързани с начина, по който са били
планирани и проведени по отношение на него действия по ЗМВР и НПК.
Съществен принос за това има именно дейността на Дирекция „Вътрешна
сигурност” на МВР. Това обстоятелство, ценено в съчетан анализ с
коментираните разузнавателни беседи, които във времето хронологично са
били проведени с личното участие на св. Б. преди този свидетел да бъде
разпитан в досъдебното производство, както и ценено в съпоставка с факта, че
нито Дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР, нито органите на досъдебното
производство са провели в неотложен порядък действия по разследването с
цел да се установи какво е било състоянието на техниката за видеозапис и
звукозапис в служебния полицейски автомобил непосредствено след
обработка на подадения от св. Б. сигнал и дали все пак не се съхраняват
относими към случая видеозаписи и звукозаписи, води до непреодолимо
съмнение, че версията, която св. Б. е поддържал в досъдебното производство и
която макар и не съвсем успешно да се опитва да възпроизведе в съдебното
производство, е изградена в нарушение на принципа за разкрИ.е на
обективната истина. Следователно, дори и да се приеме, че след като св. Б.
предложил подкуп от 150 лева, е бил изнудван да даде по-голяма сума от тази,
с която е разполагал в наличност, с висока степен на вероятност това
подозрение също следва да се отнесе до св. Т..
Отговор на въпроса защо настоящият съдебен състав намира, че от
обективна страна показанията на св. Б. не могат да ползват безусловно, дава
уязвимата позиция на този свидетел, която е съществувала в началния етап на
разследването в две посоки. Първата е свързана с факта, че този свидетел е
автор на престъпление по чл.304, ал.1 НК и е имал интерес да се докаже, че е
бил изнудван, за да се ползва от привилегията на чл.306 НК. Втората е
свързана с факта, че към инкриминираната дата е бил безработен, без да е
доказано към този момент да е имал законни източници на доходи. Тази
уязвима позиция, от една страна, обяснява взетото решение от този свидетел
незабавно да съобщи за извършеното престъпление, като инициира обаждане
към телефонен оператор на Дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР, както и
недоволството му от факта, че е останал без парични средства. От друга
страна, тази позиция, преценявана в съпоставка с оказания тъкмо от
служители на Дирекция „Вътрешна сигурност” МВР натиск върху св. В. да
твърди факти, които поначало не са му били известни, в какъвто смисъл са
показанията на самия Р. В. и няма причина да бъдат отхвърлени с недоверие
98

от съда, е достатъчна, за да възникне съмнение, че и св. Б. може да е бил
сугестиран да възпроизвежда факти, които уличават именно подсъдимия като
автор на престъпление, както и че целта на тази сугестия е била да бъде
оневинен св. Т.. Поради процесуалното предимство, което последователно е
било осигурявано на св. Т. в настоящото наказателно производство, възниква
съмнение, че при евентуален отказ от страна на св. Б. да изложи версия,
удобна за свидетеля Т., св. Б. би могъл да очаква, че ще бъде променено
процесуалното му качество. А за такава промяна са съществували съответни
предпоставки, независимо, че те на били отчетени при изграждането на
обвинителната теза.
Без съмнение, показанията на св. Б. в досъдебното производство са били
повлияни от неговия интерес да не бъде ангажирана наказателната му
отговорност за извършено престъпление по чл.304, ал.1 НК, като твърди, че е
бил изнудван от длъжностно лице да даде непосилна за него парична сума,
както и че доброволно и незабавно е съобщил на властта (чл.306 НК). Съдът
приема обаче, че след като според показанията на свидетеля Б. той самият е
активен инициатор на корупционна ситуация, като е предложил на
полицейски служител дар по смисъла на чл. 304, ал.1 НК, а именно - сумата от
150 лева, св. Б. не следва да се ползва от привилегията на чл.306 НК. От
обективна страна св. Б. не е бил изнудван, за да предложи тази сума.
В една от възможните хипотези на изнудване по смисъла на чл.306 НК
по арг. от чл.213а, ал.1 НК, в който се съдържа общата дефиниция за
изнудване, действията, които св. Б. е считал за заплаха относно своите права и
законни интереси, е следвало да са противозаконни, а като Т.а не може да се
окачествява намерението на длъжностно лице (полицейски служител) да
извърши по отношение на този свидетел тест с техническо средство за
употреба на алкохол. При самопризнание на самия водач, че е употребил
алкохол, противозаконен ще е тъкмо отказът на съответното длъжностно лице
да извърши такава проверка, още повече при изразени опасения от
проверяваното лице, че тестът вероятно може и да отчете положителен
резултат.
На следващо място, от правна страна изнудването от длъжностно лице
по смисъла на чл. 306 НК не може да се осъществява със заплаха, че то ще
изпълни своите законови задължения, още повече когато изпълнението на
тези задължения е укоримо и не е свързано с акт на властнически
правомощия, чиято законосъобразност може да се оспори, включително и в
съдебен процес, какъвто например може да бъде акт, с който се ангажира
административно - наказателна или друг вид отговорност. В настоящия
случай тези служебни задължения, които св. Б. в позицията си на лице което
дава дар по смисъла на чл.304, ал.1 НК, е искал да не се изпълняват, са
свързани със събирането на доказателства за евентуално от него извършено
административно нарушение или на престъпление (т. напр. престъпление по
чл. 343б, ал.1 НК). Следва да се отчете и фактът, че в конкретния случай св. Б.
е искал да предотврати събирането на такива доказателства за евентуално
99

извършено от него административно нарушение или престъпление по чл.343б,
ал.1 НК, които не могат да бъдат събрани в бъдещ момент, доколкото е
релевантна концентрацията на алкохол в кръвта към момента на полицейската
проверка. Именно поради тази специфика на настоящия казус и най-вече с
оглед активната позиция на лицето, което твърди, че е било изнудвано, съдът
счита, че настоящият случай съществено се различава от описан случай на
изнудване по чл. 306 НК, както и от случай на пасивно поведение по служба,
анализиран в Решение № 31/24.02.2021г. по Н.Д. 946/2020г. по описа на Второ
Н.О. на ВКС.
На следващо място, от обективна страна версията на обвинението, че
само и единствено подсъдимият е бил оправомощен в рамките на процесния
наряд на инкриминираната дата да борави с техническото средство за
употреба на алкохол и на тази основа изнудвал св. Б. да му даде
инкриминираната парична сума, за да не изпълни своите служебни
задължения, не намира опора в събрания и проверения от съда доказателствен
материал. От обективна страна техническото средство за проверка на
водачите за употреба на алкохол е било поверено не персонално на
подсъдимия, а на целия наряд и всеки един служител в наряда е имал
правомощието да го използва, освен ако със знанието и съгласието на
старшията е разпоредено друго, каквото разпореждане в настоящия случай е
било издадено от св. В. по отношение на св. Т.. Съгласно разпоредбата на
чл.91, ал.6 в действащата й редакция към инкриминираната дата (Изм. - ДВ,
бр. 7 от 2021 г., в сила от 26.01.2021 г.) от Инструкция № 8121з-749 от 20
октомври 2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по
контрол на пътното движение (Инструкцията) техническите средства се
използват от наряда, а не от конкретен служител в него, като същата гласи, че :
„при използване от наряда на технически средства за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта резултатите се отразяват на
електронната подложка в РСОД, както и в дневник по образец (приложение №
16).“ Вярно е, че правомощията на старшия на наряда, свързани с издаването
на задължителни за останалите участващи в този наряд служители, не са
разписани в Инструкция № 8121з-749 от 20 октомври 2014 г. за реда и
организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното
движение, издадена от министъра на вътрешните работи, вкл. и в действащата
й редакция към инкриминирания период (изм. и доп. ДВ. бр.7 от 26 януари
2021г.). Но също така е вярно, че тази функция на старшия на наряда в лицето
на св. Р. В. на инкриминираната дата е била отредена от св. И. П. в
предварително проведения инструктаж и указанията на инструктиращия
служител са били задължителни както за подсъдимия, така и за свидетелите Т.
и В. (л. 456, л. 457, том 2 СП). Отделно от това, въз основа на показанията на
св. Е. се установи, че се касае за трайно установени правила, свързани със
съдържанието на старшинството в нарядите на „Пътна полиция” СДВР,
утвърдени в продължителен период от време, които били прилагани в нейната
дейност и преди процесния случай (л.602, том 2, СП). Аргументи в подкрепа
100

на този извод се извличат от разпоредбата на чл. 33, ал.2 от Инструкцията,
който гласи, че „Когато нарядът е в състав от двама и повече служители,
провеждащият инструктажа определя старши на наряда.“ Вярно е, че с
посочената инструкция не се регламентират изчерпателно правомощията на
старшия на наряда. От друга страна, задължението на инструктиращия
служител да определи старши на наряда, за да бъде регламентирано като
изрично изискване относно естеството на инструктажа, води до извод, че не се
касае за формалност, а тъкмо напротив – за значим въпрос, решаването на
който води до съответните правни последици, свързани с функционалните
задължения на полицейските служители, включени в наряда. Следователно св.
П. е имал не само правото, но и задължението да определи с предварителния
инструктаж старши на наряда, както и да даде задължителни указания
относно правомощията, с които се свързва старшинството в конкретния наряд.
Следователно, одобреното от св. В. разпределение на функциите между
членовете на наряда, за което разказва в обясненията си подсъдимия и
кореспондира с писмените доказателства по делото и което е било неотклонно
изпълнявано от самото начало на работната смяна по определен начин с
негово знание и съгласие, води до извод, че отговорността за използването на
техническото средство при изпълнението на процесния наряд в конкретния
случай е била възложена на св. Т.. Това обстоятелство е обективирано и с
вписванията на резултати от тестовете в нарочно водения дневник за това,
каквото изискване е съществувало по силата на разпоредби от посочената по-
горе Инструкция. Тези вписвания до инкриминираната проверка са били
извършени само и единствено от св. Т.. От обективна страна при
осъществяване на проверката на процесния водач, не е било издадено
разпореждане от св. В., по силата на което изпълняваните до момента
функции, отредени в тежест на св. Т., да са били възложени на подсъдимия,
като не се доказва и да е съществувала необходимост от това.
Тезата, възпроизведена в показанията на св. Т., че подсъдимият му
попречил да изпълни служебните си задължения да тества процесния водач за
употреба на алкохол, макар и да е имал Т.а намерение, тъй като подсъдимият
му бил казал да изчака, от обективна страна е несъстоятелна, тъй като при
евентуалното наличие на такъв проблем, св. Т. е следвало незабавно да отнесе
въпроса до св. В., който да вземе окончателно решение по спорния въпрос.
При липсата на независим доказателствен източник, какъвто биха могли да
бъдат видеозаписите от стационарните камери на автомобила и аудиозаписите
от мобилните микрофони, съдът приема за установено, че от обективна страна
св. Т. да е взел самостоятелно решение да не тества проверявания водач, без да
се отчита и уведомява за това своите колеги. От обективна страна се установи,
че св. Т. е присъствал на предварително проведения инструктаж, т.е. знаел е
кое лице е старши на наряда. Отделно от това, св. Т. е бил полицейски
служител със значително по-голям стаж от подсъдимия, с натрупан
професионален опит и с авторитет, който е имал съответната тежест пред
подсъдимия. Не се установява от фактическа страна в други случаи извън
101

процесния, подсъдимият и св. Т. общо да са участвали в наряди и да са имали
утвърден негласен начин да комуникират, нито се установи въобще преди това
да са имали други служебни контакти. При това положение, не се доказва св.
Т. да е имал специално отношение или респект към подсъдимия, което да е
било в състояние да го отклони от предварително поетите от него служебни
задължения. От обективна страна данните за личността на св. Т. обуславят
извод, че този свидетел е знаел, че при евентуален отказ от страна на св. В. да
разреши спорни въпроси между него и подсъдимия, е следвало да докладва за
това след края на работната смяна на ръководството на „Пътна полиция”-
СДВР. Нищо подобно не се установява да е сторил св. Т.. В настоящия случай,
няма нито едно доказателство св. Т. да е подходил по този начин и да е
обезпечил полицейската проверка. Вярно е, че и подсъдимият е имал
самостоятелни правомощия да тества водача, ако св. Т. отказва да го стори. От
друга страна, за да се вмени на подсъдимия отговорността, че освен
функциите на водач на МПС и задълженията да подпомага старшията на
наряда при проверка на документи, е следвало да поеме допълнително
натоварване, като извършва и действията, вменени на св. Т., в частност като
тества водачите с техническо средство за употреба на алкохол, обвинението
следваше да докаже, че отказът на св. Т. да го стори е бил обявен ясно и
недвусмислено, включително и пред старшията на наряда (св. В.). В
настоящия случай обаче нито св. В. е бил уведомен за противоречия между
подсъдимия и св. Т., нито св. Т. е възприел активна позиция за изясняване на
случая. Точно обратното, позицията на св. Т. е била пасивна и изчаквателна,
без да е предварително ясно какво е взетото от него решение и дали по-късно,
в един последващ момент, включително и към края на полицейската проверка,
няма да възприеме действия по отношение на проверявания водач, като го
подложи на тест техническо средство /дрегер/ за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта на водача съгласно изискванията на
Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на
вътрешните работи и министъра на правосъдието, обн. в ДВ бр. 61 от 28 юли
2017 г., в сила от 28 септември 2017 г. От обективна страна не установи докато
св. В. е работел със служебния таблет в купето на полицейския автомобил, да
е имал обективната възможност да наблюдава и да контролира начина, по
който неговите колеги изпълняват своите служебни задължения, поради което
не е опровергано твърдението на този свидетел в показанията му пред съда, че
е останал с впечатлението, че св. Б. е бил тестван.
Дори и да се приеме, че в описаната от св. Т. ситуация, този свидетел е
искал да постъпи „колегиално”, като запази мълчание за евентуално
извършено престъпление от свои колеги, обвинението не е ангажирало нито
един независим доказателствен източник в подкрепа на казаното от св. Т.,
какъвто биха могли да бъдат видеозаписите от стационарните камери и
аудиозаписите от микрофоните, с които технически е бил оборудван
102

полицейския служебен автомобил. Всичко казано от св. Т. относно желанието
му да съхрани авторитета на подсъдимия, като не му противоречи в
присъствието на проверявания водач, за да оправдае собственото си
бездействие, със същия успех би следвало да се отнесе до подсъдимия и
факта, че не е проявил инициатива да оцени пасивното поведение по служба
от страна на св. Т., като подложи на тест процесния водач вместо него.
Отделно от това, докато св. Т. пасивно е изчаквал с техническото средство,
подсъдимият е следвало да изпълнява обичайните си служебни задължения,
свързани с това да вземе от водача изискуемите документи, самостоятелно да
провери дали всеки един от тях е в наличност и отговаря на
законоустановените изисквания, както и да ги отнесе на старшията на наряда,
за да бъдат въведени съответните данни за проверката в служебния таблет.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав прие за установено, че
не се доказва подсъдимият да е обективно и субективно съпричастен към
инкриминирания общественоопасен резултат и въобще да е възприел
деянието на св. Б.. Ето защо и на основание чл.304 НПК го оправда по
обвинението за престъпление чл. 302, т. 1, б. „а“, вр. чл. 301, ал. 1 от НК.
С оглед крайните изводи на съда при решаване на главния факт по
чл.102 НПК е безпредметно да се произнА. по въпросите, свързани с вида и
размера на наказанието.

ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА И РАЗНОСКИТЕ

Съдът не се произнесе с присъдата относно веществените доказателства,
иззети от П. Т. в досъдебното производство, а именно за връщането на
мобилен телефон със сим карта в него, иззет с протокол за обиск на П. Т. (л.2,
л.3, том 4 ДП), тефтер с лого, иззет с протокол за претърсване и изземване от
л.а. автомобил Лада Нива, управляван от П. Т. (л.7, л.8, том 4 ДП), жълта
чанта с черно кожено портмоне и иззетата от нея банкнота с номинал 50 лева
ГЕ33479529 с протокол за претърсване и изземване от къща във вилна зона
„Елите“ в с. Железница ( л.16-л.18, том 4 ДП). Въз основа на приложена по
делото молба от П. Т. и Д. Д.а (л. 18, л.19, том 16 ДП) да им бъдат върнати
съответно мобилен телефон и тефтер на П. Т., а на Д. Д.а – банкнота от 50
лева, както и въз основа на приложена разписка за телефона от П. Т. (л. 38,
том 16 ДП) съдът прие за установено, че част от ВД, иззети от П. Т., са му
били върнати в досъдебното производство, а именно - мобилен телефон със
сим карта в него, иззет с протокол за обиск (л.2, л.3, том 4 ДП). Съдът не се
произнесе с присъдата си и по отношение на иззетия от св. В. 1 /един/ брой
мобилен апарат марка „Самсунг“, модел „S21“ с IMEI, подробно описан в
протокол за личен обиск, извършен по отношение на св. Р. И. В. (л.2 –л.5, том
3 ДП). Съдът прие за установено, че такава необходимост не е налице, тъй
като телефонът е върнат в досъдебното производство с разписка от
103

22.11.2022г. – л.4, том 16 ДП.
Относно останалата част от веществените доказателства съдът се
произнесе, като постанови на подсъдимия Р. Н. С. (със снета самоличност) да
бъдат върнати иззетите с протокол за претърсване и изземване, приложен на
л.8-л.10, том 2 ДП, от кутия, установена върху жълт шкаф в коридора, в
жилище ж.к. „*********, 37 бр. банкноти с номинал от по 100 лева; иззетият
при личен обиск съгласно протокол, приложен на л.2 и 3, том 2 ДП мобилен
телефон „Самсунг Галакси“ и сим карта на Виваком, подробно описани в
протокола; на свидетеля Г. Д. Б. (с ЕГН **********) да бъдат върнати
банкноти с номинал от по 50, 00 (петдесет лева) със серия и номер: ГА
37155647 и ГВ 64496592, иззети с протокол за претърсване и изземване,
приложен на л.8-л.10, том 2 ДП, от кутия, установена върху жълт шкаф в
коридора, в жилище, обитавано от подс. С., находящо се в ж.к. „*********,
банкнота с номинал от 50,00 лева със серия и номер БФ 1725091, иззета със
същия протокол от мъжка черна кожена чанта, установена на лежанката на
дИ. в жилището, както и банкнота с номинал 50,00 лева серия и номер БН
9229320, иззета от черен калъф, иззет от джоб на дънков панталон с протокол
за личен обиск по отношение на св. Р. И. В. (л.2–л.5, том 3 ДП); на свидетеля
Р. И. В. (с ЕГН **********) – да бъде върната банкнота с номинал от 50,00
лева със серия и номер ГЕ 57667335, иззета от него от черен калъф, иззет от
джоб на дънков панталон с протокол за личен обиск по отношение на св. Р. И.
В. (л.2 –л.5, том 3 ДП), банкнота с номинал от 50,00 лева със серия и номер
ГБ57401767, иззета от портмоне при личен обиск по отношение на св. Р. И. В.
(л.2–л.5, том 3 ДП); на свидетеля П. П. Т. (с ЕГН **********) да бъде върнат
тефтер с лого, иззет с протокол за претърсване и изземване от л.а. автомобил
Лада Нива, управляван от П. Т. (л.7, л.8, том 4 ДП), жълта чанта с черно
кожено портмоне, иззети с протокол за претърсване и изземване от къща във
вилна зона „Елите“ в с. Железница ( л.16-л.18, том 4 ДП); на Д. Д.А Д.А (с
ЕГН **********), с адрес гр. София, ж.к. „Стрелбище“, бл.****, ет.**** да
бъде върната иззетата от жълта чанта с черно кожено портмоне банкнота с
номинал 50 лева ГЕ33479529 при претърсване и изземване по отношение на
св. П. П. Т. (със снета самоличност) от къща във вилна зона „Елите“ в с.
Железница ( л.16-л.18, том 4 ДП);на отдел „Човешки ресурси“ при МВР да
бъдат върнати служебна карта № 37952401 и значка № 06605, иззети като
обект № 1 с протокол за личен обиск по отношение на св. Р. И. В. (л.2 –л.5,
том 3 ДП).
С оглед крайния изход на делото, свързан с цялостното оправдаване на
подсъдимия, съдът постанови на основание чл.190, ал.1 от НПК разноските
по делото в размер на 1031, 72 (хиляда тридесет и един лева и седемдесет и
две стотинки) да останат в тежест на държавата.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

104

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА:
[1] Грозев Пеню, „Специални разузнавателни средства, Незаконосъобразно използване и прилагане“,
издателство „Сиела Норма” АД , гр. София, 2017 година
105

Съобщи за изтекли лични данни