РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Благоевград , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
при участието на секретаря Мария Миразчийска
в присъствието на прокурора Ивайло Альошев Филипов (ОП-
Благоевград)Окръжна прокуратура - Благоевград
като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211200600048 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 314 и сл. от НПК и е образувано по
протест на РП – Разлог и въззивни жалби на адвокат Р.К. и адвокат Н.П. –
служебен защитник първата на подсъдимия К. К. А., а вторият – на
подсъдимия Й. И. Б., против Присъда № 504500 от 10.11.2020 г. на Районен
съд – Разлог по н.о.х.д. № 251/2019 г.
С атакуваната присъда подсъдимият К.А. е признат за виновен в това,
че на 02.08.2012 г. около 21.00 ч в местността „Изворо“, землището на с.
Елешница, общ. Разлог, на черен път, водещ от местността „Орео“,
землището на с. Елешница, към с. Елешница, транспортирал с товарен
автомобил марка и модел „ГАЗ- 66“ без регистрационни табели незаконно
добит от другиго дървен материал, а именно: 5.28 куб. метра обла,
иглолистна, строителна дървесина от бял бор, всички секции с дължина от по
четири метра, разделени по категория, класове на сортиментност и
количества, както следва: 2.39 куб. метра едра строителна дървесина, I-ви
1
клас на сортиментност - 7 бр. секции, на стойност 246,17 лева; 2.61 куб. метра
едра строителна дървесина, II-ри клас на сортиментност - 13 бр. секции, на
стойност 240,12 лева; 0.28 куб. метра средна строителна дървесина, Ш-ти клас
на сортиментност - 3 бр. секции, на стойност 18,20 лева, всичко на обща
стойност 504,49 лева, след което в местността „Изворо“, землището на с.
Елешница, общ. Разлог, в съучастие като съизвършител с подс. Й.Б. са
разтоварили дървения материал от товарния автомобил марка и модел „ГАЗ-
66“ без регистрационни табели, като за престъпление по чл. 235, ал. 2, пр. 3 и
4 НК вр. чл. 20, ал. 2 НК на основание чл. 54 НК съдът му е наложил
наказание глоба в размер на 1000 лева и наказание лишаване от свобода за
срок от 1 година и 6 месеца, чието изпълнение е отложил за срок от 3 години
на основание чл. 66, ал. 1 НК, като подс. А. е признат за невиновен и
оправдан по първоначално предявеното му обвинение за това, че
транспортирането е извършено в съучастие като съизвършител с подсъдимия
Й.Б..
Със същата присъда подс. Й.Б. е признат за виновен в това, че на
02.08.2012 г. около 21.00 часа в местността „Изворо“, землището на с.
Елешница, общ. Разлог, в съучастие като съизвършител с подс. К.А. са
разтоварили от товарен автомобил марка и модел „ГАЗ- 66“ без
регистрационни табели незаконно добит от другиго дървен материал, а
именно: 5.28 куб. метра обла, иглолистна, строителна дървесина от бял бор,
всички секции с дължина от по четири метра, разделени по категория, класове
на сортиментност и количества, както следва: 2.39 куб. метра едра строителна
дървесина, I-ви клас на сортиментност - 7 бр. секции, на стойност 246,17 лева;
2.61 куб. метра едра строителна дървесина, II-ри клас на сортиментност - 13
бр. секции, на стойност 240,12 лева; 0.28 куб. метра средна строителна
дървесина, Ш-ти клас на сортиментност - 3 бр. секции, на стойност 18,20
лева, всичко на обща стойност 504,49 лева, като за престъпление по чл. 235,
ал. 2, пр. 4 НК вр. чл. 20, ал. 2 НК на основание чл. 54 НК му е наложил
наказание глоба в размер на 1000 лева и наказание лишаване от свобода за
срок от 1 година и 3 месеца, чието изпълнение е отложил за срок от 3 години
на основание чл. 66, ал. 1 НК, като подс. Й.Б. е признат за невиновен и
оправдан по първоначално предявеното му обвинение за това, че в съучастие
като съизвършител с подс. К.А. е транспортирал с товарен автомобил марка и
2
модел „ГАЗ- 66“ без регистрационни табели посочения по-горе незаконно
добит от другиго дървен материал. С присъдата районният съд на основание
чл. 235, ал. 7 НК е постановил отнемане в полза на държавата на предмета на
престъплението, като е осъдил двамата подсъдими да заплатят солидарно на
Районен съд - град Разлог сума в размер на 20 лева като разноски за вещо
лице.
В протеста на РП – Разлог се изразява становище, че атакуваният
съдебен акт е неправилен по отношение оправдаването на подс. К.А. да е
извършил деянието транспортиране в съучастие като съизвършител с подс.
Й.Б., както и за оправдаването на подс. Й.Б. в извършено престъпление по чл.
235, ал. 2, пр. 3 вр. чл. 20, ал. 2 НК, като се иска отмяна на присъдата в тази й
част и признаване на двата подсъдими за виновни и в тази част на
обвинението, като по отношение на подс. Й.Б. се прави искане за увеличаване
на наложеното му наказание лишаване от свобода. В допълнителните
писмени изложения към протеста се сочи, че изводът на съда, че само
поведението на подс. А. изпълва съдържанието на изпълнителното деяние
„транспортиране“, бил в противоречие със закона и съдебната практика, тъй
като транспортирането било преместване на дървени материали от едно място
на друго с използване на моторно превозно средство, в което са участвали и
двамата подсъдими, които са били в превозното средство и са имали общност
на умисъла за преместването им в пространството, като управлението на
МПС не може да бъде извършено от повече от едно лице едновременно, като
и лицето, което не управлява автомобила, имало същата цел, която се
извеждала и от последващото поведение на подсъдимите.
В жалбата защитникът на подсъдимия А. – адв. Р.К., сочи, че присъдата
е необоснована и постановена в нарушение на закона. Излагат се доводи, че
твърденията в обвинителния акт не се подкрепят от събраните доказателства,
като не се доказало по категоричен начин авторството на престъплението,
количеството на дървения материал, който не бил измерен пред подсъдимите,
като показанията на св. К. разколебавали описаното в обвинителния акт. Иска
се отмяна на присъдата в частта, в която е осъден подс. А..
Във въззивната жалба на служебния защитник на подс. Б. – адв. Н.П.,
подадена срещу присъдата в частта, с която подс. Б. е признат за виновен в
3
извършено престъпление, се сочи, че присъдата е неправилна,
незаконосъобразна и необоснована, при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, като не били събрани доказателства, установяващи
извършено от подс. Б. престъпление, наложеното наказание било прекомерно
тежко, като били налице основания за приложение на закон за по-леко
наказуемо престъпление. Иска се отмяна на присъдата в частта, с която подс.
Б. е признат за виновен и оправдаване на същия, като се прави алтернативно
искане за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление.
Пред Благоевградски окръжен съд е проведено съдебно следствие, в
което са събрани писмени доказателства, изискани и представени от РДГ –
Благоевград.
Представителят на ОП – Благоевград в хода на съдебните прения сочи,
че съдебният акт е неправилен за оправдаването на подсъдимите за съучастие
в транспортиране, като при неприемане наличието на доказателства за
съизвършителство, налице били такива за помагаческа дейност в
транспортиране, извършено от друго лице; наличието на наказателно
постановление с предмет, различен от този по наказателното производство, не
е пречка за санкциониране на лицата.
В съдебно заседание пред Благоевградски окръжен съд защитникът на
подсъдимия Б. – упълномощеният му адвокат П.Н., пледира, че присъдата е
правилна и законосъобразна в оправдателната й част, тъй като не било
установено извършено деяние транспортиране от подс. Б.. Сочи се, че са
налице основания за отмяна на присъдата поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на
защита на подс. Б. с неяснотата на обвинението срещу него – по какъв начин е
извършено разтоварването, по какъв начин е извършено транспортирането,
като съдът е следвало да върне делото за изготвяне на нов обвинителен акт.
Сочи се, че в мотивите на присъдата не били описани действията на подс. Б., с
които съдът счита, че е извършено престъплението. Излагат се и доводи за
допуснати нарушения при определяне на наказанието, като не ставало ясно
защо е различен размерът на наказанието лишаване от свобода на двамата
подсъдими, защо не е налице маловажен случай и защо не следва наказанието
да се наложи при условията на чл. 55 НК, като маловажността на случая се
4
извеждала от стойността на дървения материал, която е под минималната
работна заплата, както и от доказателствата за личността на подс. Б., който е
неосъждан към датата на престъплението и към настоящия момент, като е
изминал дълъг период от време от датата на деянието, за което е привлечен
като обвиняем след 7 г. и подсъдимият няма вина за дългия период на
разследване, липсвали други нарушения на подс. Б. по Закон за горите,
нямало вредни последици от деянието, тъй като дървеният материал е
прибран от горското стопанство и загуба няма, като този дървен материал не
бил предявен като веществено доказателство. Иска се приложение на
разпоредбата на чл. 235, ал. 6 НК, за което престъпление е изтекла
предвидената в закона давност и следвало да се прекрати производството по
делото.
Служебният защитник на подс. А. – адв. Р.К., пледира, че присъдата в
обжалваната част е неправилна и немотивирана, като съдът не е обсъдил в
цялост събраните по делото доказателства, нямало такива, които да
ангажират наказателната отговорност на подс. А.. Изтъква се, че и за този
подсъдим било налице основание за приложение на чл. 235, ал. 6 НК, като
поради изтекла абсолютна давност след отмяна на присъдата се иска
прекратяване на производството.
В последната си дума подс. Б. иска да бъде оправдан, защото не е
виновен за това деяние, а подс. А. моли за постановяване на справедлива
присъда.
Окръжният съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и
доводите на страните, при спазване на изискванията на чл. 314 от НПК, за да
се произнесе взе предвид следното:
Протестът и въззивните жалби са подадени в срока по чл. 319, ал. 1 от
НПК и са процесуално допустими.
Разгледани по същество съдът намира следното:
При анализ на събраните в хода на съдебното следствие пред районния
съд и пред въззивната инстанция доказателства следва да се приемат за
правилно установени фактическите положения по делото от
първоинстанционния съд, но са частично неправилни според възивния съд
5
направените правни изводи за оправдателната част на присъдата.
Следва да се приеме за установена следната фактическа обстановка,
описана подробно и в мотивите на районния съд:
Не са налице противоречия в доказателствата, установяващи
характеристични данни за подсъдимите – и двамата подсъдими към датата на
деянието и повече от 8 г. след това са неосъждани, подсъдимите са трудово
ангажирани към настоящия момент, със средно образование, подс. А. е женен
и баща на малолетно дете, като е бил на * г. към датата на обвинението, а
подс. Б. е бил *-годишен, нямат декларирани моторни и пътни превозни
средства и недвижими имоти. И двамата подсъдими не са освобождавани от
наказателна отговорност с налагани административни наказания, като в
характеристичните справки от полицейски инспектор, приложени по
досъдебното производство, се сочат положителни характеристични данни и
за двамата подсъдими в периода, който е по-близко до датата на обвинението;
към последната дата само подс. А. е санкциониран с влязло в сила
наказателно постановление от 14.07.2006 г. за неизпълняване на
разпореждане на служител по горите като нарушение, извършено на
28.06.2006 г. /6 г. преди датата на обвинението по настоящето дело/.
На 02.08.2012 г. около 21 часа свидетелите К.Л., Г.М. и Б.Г., служители
на РДГ - гр. Благоевград, извършвали обход /със служебен автомобил, със
служебно облекло и отличителни знаци/ на територията на ТП ДГС
Елешница, като в този час се намирали в местността „Изворо“, землището на
с. Елешница, общ. Разлог, когато забелязали, че по черен път, водещ от
местността „Орео“към с. Елешница приближавал товарен автомобил марка и
модел „ГАЗ-66“ без табели с регистрационни номера. Автомобилът бил спрян
от горските служители за проверка, при която същите установили, че водач
на автомобила е подсъдимият К.А., а кабината на товарния автомобил бил
подсъдимият Й.Б., като и двете лица свидетелите М. и Г. лично познавали от
преди, тъй като живеели с тях в едно и също населено място, св. Л. също бил
виждал преди случая подсъдимите. И тримата свидетели, служители на РДГ –
Благоевград, възприели, че автомобилът е натоварен с иглолистна строителна
дървесина, която не била маркирана с контролна горска марка, като
потърсили от подсъдимите превозен билет или друг документ за произход на
6
натоварените в автомобила материали, но никой от двамата подсъдими не
представил такъв, като отказали да отговорят и откъде са добити дървените
материали. След това св. К.Л. уведомил подсъдимите, че ще се състави
констативен протокол и акт за установяване на административно нарушение,
уведомил ги за задържане на материала и на автомобила. Подсъдимите
отказали да предадат дървесината, като подсъдимият К.А. придвижил
автомобила на заден ход, отдалечавайки се от проверяващите горски
служители, като в кабината на автомобила бил подсъдимият Й.Б.. След около
двадесетина метра спрял автомобила, двамата подсъдими слезли, подс. Й.Б.
разрязал крепежните колани, избил част от клемиите, част от дървата паднали
от автомобила, след което и двамата подсъдими разтоварили дървените
материали от камиона на земята. Веднага след това подсъдимите се качили в
автомобила и напуснали с него мястото на престъплението.
По – късно същата вечер /в 21:45 часа, вж. констативен протокол на л.
13 от ДП/ свидетелите Л., М. и Г. измерили разтоварения дървен материал,
като описали същия в съставения констативен протокол на мястото на
разтоварването му, същият дървен материал бил задържан – било установено,
че са 23 броя секции с дължина от по четири метра иглолистна, строителна
дървесина от бял бор с обща кубатура от 5.01 куб. м. С разписка задържаните
дървени материали със съставения констативен протокол, приложен на л. 13
от ДП, били предадени от св. М. на служител на ДАГ в с. Елешница, като
били оставени за съхранение в двора на ТП ДГС с. Елешница. И двамата
подсъдими отказали да присъстват в сградата на Кметство с. Елешница при
съставянето на актове за установяване на извършени от тях административни
нарушения, като на 06.08.2012 г. св. М. съставил три броя АУАН на подс. А.,
а на подс. Б. били съставени 2 броя АУАН /вж. оригиналите на документите
от образуваните за случая в РДГ – Благоевград административнонаказателни
преписки, приложени към настоящето въззивно производство, както и писмо
на л. 30 от настоящето дело, с което съдът се уведомява, че преписките по 4
от съставените АУАН за случая на 02.08.2012 г. са прекратени на основание
чл. 33, ал. 2 ЗАНН/. Видно от материалите по тези преписки въз основа на
един от съставените общо 5 бр. АУАН за случая, който акт е бил срещу подс.
А. /вж. същия с № 000950, съставен на 06.08.2012 г./ е било издадено и влязло
в сила /наказателното постановление е лично получено от подс. А. на
7
04.09.2013 г./ НП № 1647 от 27.12.2012 г., с което на подс. А. е наложена
глоба в размер на 100 лв. за това, че на 02.08.2012 г. в 21:25 часа на пътя
„Орео“ – с. Елешница не изпълнява разпореждане на горски инспектор в
кръга на служебните му задължения, като отказват да предадат предмета и
средството на нарушението и да ги транспортират до мястото на съхранение в
гр. Разлог.
В хода на разследването по досъдебното производство с протокол за
доброволно предаване от 21.01.2013 г. /л. 52 от ДП/ касиер-домакинът на ТП
ДГ – с. Елешница е предала дървесината, предмет на обвинението по
настоящето дело, като на същата дата е бил извършен оглед на веществени
доказателства /в присъствието и на в.л. К., изготвило след това експертиза по
дело/, като бил съставен протокол /л. 51 от ДП/, същите материали след
огледа са оставени на отговорно пазене на същия служител от ТП ДГ
Елешница, предал дървените материали като веществено доказателство по
делото. Видно от протокол за оглед на веществени доказателства в същия
дървесината е описана като 23 броя иглолистни материали от бял бор, всички
с дължина 4 м – с 1 клас сортиментност – 7 бр. с обща кубатура 2,39 куб.м.
/0,30; 0,30; 0,32; 0,38; 0,41; 0,36; 0,32/; 13 бр. 2 клас сортиментност с обща
кубатура 2,61 куб.м /0,23; 0,21; 0,25; 0,18; 0,23; 0,20; 0,17; 0,25; 0,21; 0,17;
0,18; 0,21; 0,15/, както и 3 клас сортиментност – 3 бр. с обща кубатура от 0,28
куб.м. – 0,08; 0,11 и 0,09, като всички 23 броя са с кубатура от 5.28 куб.м.
От заключението на в.л. К., изготвило по досъдебното производство
лесотехническа експертиза, като същото вещо лице е участвала и при
извършения оглед на дървения материал като веществено доказателства, се
установява, че стойността на този материал - 5.28 куб. метра, е в размер
504.49 лева без включено ДДС.
Посочената фактическа обстановка е приета за установена в мотивите
на районния съд, като съдът е изложил подробни съображения за
установените противоречия в гласния доказетелствен материал и е посочил на
кои свидетелски показания дава вяра и по какви съображения. Правилен е
изводът на районния съд, че показанията на свидетелите – очевидци на
престъпното поведение на подсъдимите А. и Б., са еднопосочни и
непротиворечиви, като макар и да са прочетени дадените показания от
8
свидетелите Л., М. и Г. по досъдебното производство, причината за това е
липсата на спомен за някои от обстоятелствата на случилото, което се
обяснява с изтеклия изключително дълъг период от време от случилото се
през 2012 г. и проведени разпита на свидетелите през 2020 г. По идентичен
начин свидетелите – очевидци описват мястото, където е извършено деяние от
подсъдимите, времето на извършване, кой от двамата подсъдими е
управлявал нерегистрираното превозно средство, с какви дървени материали
е бил натоварен автомобилът, какво е направил всеки един от подсъдимите,
когато са разбрали, че горските служители им търсят документи за
превозвания дървен материал, че ще бъдат съставени документи за проверка
и задържани както дървеният материал, така и превозното средство, както и
бягството от местопрестъплението след разтоварване на дървения материал
на двамата подсъдими с нерегистрирания товарен автомобил. Макар и при
разпита им свидетелите М. и Г. да заявяват, че нямат спомен за случилото се,
като показанията им от досъдебното производство са прочетени на основание
чл. 281, ал. 4 НПК, следва да се посочи, че прочетените им показания не само
са в пълен синхрон с показанията в хода на съдебното следствие пред
районния съд, дадени от св. Л., но и със съставените писмени документи от
свидетелите – очевидци във връзка с възприетите от тях действия на двамата
подсъдими при спирането на натоварения камион с немаркирана с КГМ
дървесина, напускането с този камион след разтоварване на дървения
материал от него и на двамата подсъдими на местопрестъплението,
извършените действия от горските служители във връзка с описването и
задържането на дървения материал, предаването му за отговорно пазене.
Макар и да са налице противоречия в гласните доказателства с оглед
показанията на свидетеля А.К., който твърди, че е бил с подс. Й. И. Б. в
заведение в центъра на град Разлог към датата и часа на обвинението, като се
иска да не се кредитират показанията на очевидците, че на
местопрестъплението е бил и този подсъдим, правилно районният съд е приел
като недостоверни показанията на този свидетел, тъй като свидетелите –
очевидци, са познавали отпреди случая и двамата подсъдими /св. Л. ги е
срещал като хора от с. Елешница, а свидетелите М. и Г. лично са ги
познавали отпреди случая/, на мястото е имало добра видимост, имало е
време, в което очевидците са могли да възприемат подсъдимите и действията,
които са извършвали, никой от очевидците в показанията си не твърди, че
9
има съмнение за лицата, които са били на място и за които са съставили
писмените документи, приложени в прекратените
административнонаказателни преписки. Освен това следва да се посочи
същественото противоречие в показанията на този свидетел К. в хода на
съдебното следствие и по досъдебното производство, като в последните
показания св. К. по-кратко време след случилото се е казал, че не си спомня,
като може да е бил, а и да не е бил с подс. Й.Б. на 02.08.2012 г., като сочи за
близките си отношения с този подсъдим, и при наличие на категорични
доказателства – показанията на очевидците, че подс. Б. е бил с подс. А. на
мястото на престъплението, правилно районният съд е приел показанията на
св. К. за това за недостоверни.
Събраните във въззивната инстанция писмени доказателства не дават
основание да се направят различни фактически изводи от отразените в
мотивите на районния съд, като изпратените документи от РДГ – Благоевград
установяват прекратяване на преписките по 4 от съставените актове за
установяване на административни нарушения с оглед на това с водене на
настоящето производство не се нарушава принципа нон бис идем, а
наложеното с влязло в сила НП на подс. А. наказание е за административно
нарушение, което не дублира настоящето наказателно производство и за
обстоятелства, различни от тези, предмет на наказателното обвинение.
С оглед писмените доказателства по делото за това, че на подсъдимите
към датата на обвинението не е разрешавано извършване на сеч, показанията
на очевидците, че двамата подсъдими са отказали да отговорят откъде са
добити натоварените дървени материали, категоричните показания на
очевидците, в унисон с които са съставените писмени документи, че
дървените материали не са били маркирани с КГМ, подсъдимите не са
представили никакви документи във връзка с тези дървени материали,
поведението и на двамата подсъдими да оставят на място този дървен
материал и да избягат от местопрестъплението, дават основание за
фактически извод, че дървеният материал, предмет на престъплението, е бил
незаконно добит от друго лице. Не води до недостоверност на показанията на
очевидците доказателствата за водени телефонни разговори от друго място, а
не от местопрестъплението, с оглед писмото на л. 72 от делото на районния
съд, изпратено от мобилния оператор „Теленор България“ ЕАД, както и
10
предвид категоричните доказателства за бягството от местопрестъплението
на двамата подсъдими.
При горната фактическа обстановка окръжният съд намира за правилни
изводите на първоинстанционния съд, че деянието на подс. А. и на подс. Б. на
02.08.2012 г. съставлява извършено в съучастие между двамата престъпление
по чл. 235, ал. 1 НК, като не споделя изводите, че подс. Б. не е бил съучастник
на подс. А. при осъществяване на формата на изпълнителното деяние
„транспортира“ /поради което подс. А. е оправдан да е извършил в съучастие
с подс. Б. тази форма на изпълнителното деяние, а подс. Б. е оправдан за
извършване на престъплението и с осъществяването на тази форма на
изпълнителното деяние/. От обективна страна според въззивния съд и двамата
подсъдими са осъществили изпълнителното деяние от престъпния състав в
двете му форми - "транспортира" и „разтоварва“ дървени материали, като на
02.08.2012 г. около 21.00 ч в местността „Изворо“, землището на с. Елешница,
общ. Разлог, на черен път, водещ от местността „Орео“ към с. Елешница,
двамата подсъдими като съизвършители, с товарен автомобил марка и модел
„ГАЗ- 66“ без регистрационни табели са транспортирали незаконно добит от
другиго дървен материал /5.28 куб. метра обла, иглолистна, строителна
дървесина от бял бор, всички секции с дължина от по четири метра,
разделени по категория, класове на сортиментност и количества, както
следва: 2.39 куб. метра едра строителна дървесина, I-ви клас на
сортиментност - 7 бр. секции, на стойност 246,17 лева; 2.61 куб. метра едра
строителна дървесина, II-ри клас на сортиментност - 13 бр. секции, на
стойност 240,12 лева; 0.28 куб. метра средна строителна дървесина, Ш-ти клас
на сортиментност - 3 бр. секции, на стойност 18,20 лева, всичко на обща
стойност 504,49 лева/, като в местността „Изворо“, землището на с.
Елешница, общ. Разлог, са разтоварили описания дървен материал от
товарния автомобил марка и модел „ГАЗ-66“ без регистрационни табели.
Показанията на очевидците, които се подкрепят от съставените писмени
документи за случилото се, установяват по несъмнен начин мястото на
извършване на престъплението, времето на извършване на същото, предмета
на престъплението, както и едновременното присъствие на двамата
подсъдими в автомобила, в който са били натоварени немаркираните дървени
материали, управлението на автомобила от подс. А., но координираните
11
действия между двамата подсъдими след спирането им от горските
служители, при разтоварването на дърветата и бягството от
местопрестъплението. Не са противоречиви доказателствата, че предмет на
престъплението, извършено в съучастие като съизвършители от двамата
подсъдими, е незаконно добит дървен материал, като не се установява /не е и
необходимо/ да се установи кой, как и къде и извършил незаконното
добиване на транспортираните и след това разтоварени дървени материали.
Макар и подс. Б. да не е управлявал нерегистрирания товарен автомобил ГАЗ
66, и двамата подсъдими с оглед доказателствата за това, че са били заедно в
автомобила, когато е спрян от горските служители, впоследствие заедно са
разтоварили дървените материали и заедно са напуснали
местопрестъплението с превозното средство, следва да се приеме, че са
"транспортирали" дървените материали – премествали са ги извън мястото на
добиването им /не се установява къде се намира това място/ с превозно
средство. Невъзможността и подс. Б. да извършва фактическите действия по
управление на товарния автомобил не води до извод, че същият не е
съизвършител и в тази форма на изпълнителното деяние от състава на
престъплението, тъй като с оглед следващите извършени от него действия и
възприемането му при спирането на камиона в това превозно средство сочи
на участието му и в транспортирането на дървения материал заедно с подс. А..
Еднопосочни са доказателствата по делото, установяващи участието и на
двамата подсъдими в извършване на „разтоварването“ като друга форма на
изпълнителното деяние от състава на престъплението по чл. 235, ал. 2 НК – от
свидетелските показания се установяват извършени последователни и
едновременни действия и на двамата подсъдими, с които намиращият се в
товарния автомобил дървен материал е бил свален от моторното превозно
средство на земята /подс. А. е преместил автомобила по-далече от
проверяващите с оглед осъществяване на разтоварването, подс. Б. е разрязал
крепежните колани на каросерията, избил клемии на същата, част от
дърветата паднали при тези действия, а останалите дървени материали
двамата подсъдими заедно с ръце свалили на земята, след което, качвайки се
на камиона, напуснали местопрестъплението, неподчинявайки се на горските
служители, които ги спрели и им казали, че ще извършат проверка и трябва
да задържат дървения материал и превозното средство.
12
От гласните и писмени доказателства по делото се установява по
несъмнен начин и елемента от обективна страна – дървеният материал,
предмет на престъплението, да е незаконно добит от другиго /без да е
необходимо да се установи кое лице, кога и как е добило незаконно този
дървен материал/, както и стойността на същия /504,49 лв. съгласно
заключението на в.л. К./. Показанията на свидетелите –очевидци са
еднопосочни, че транспортираният и след това разтоварен на
местопрестъплението от подсъдимите дървен материал не е бил маркиран с
контролна горска марка /за установяване на законен добив/, въпреки
поискването никой от подсъдимите не е представил превозен билет, доказващ
законен произход и основание за транспортиране на същия дървен материал.
Въззивната инстанция споделя мотивите на районния съд за това защо в
случая следва да се приеме, че действията на подсъдимите са извършени по
отношение на незаконно добити дървета поради неспазването в случая от
лицето, добило тези дървета на разпоредбите на Закон за горите, Правилника
за прилагане на Закон за горите, Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите.
Неоснователно е възражението на защитниците на подсъдимите, че
последните не са присъствали при оглед на дървения материал и не им е
предявен същия /за последното действия в протокола от с.з. на районния съд
не са направени възражения и подсъдимите и техните защитници са заявили,
че не желаят предявяване на веществените доказателства/, а изземване и
описване на дървените материали в присъствието на подсъдимите не е
извършени поради техните действия, заради които констативен протокол и
АУАН са съставени в тяхно отсъствие, от друга страна няма противоречия в
доказателствата за това какъв е предметът на престъплението.
При посочените по-горе съображения за това, че и подс. Б. следва да
носи отговорност за транспортиране на предмета на престъплението, тъй като
е извършил такива действия в съучастие с подс. А. са налице основания за
изменение на присъдата на районния съд като се отмени същата в
оправдателната част за всеки един от подсъдимите и се приложи закон за
същото наказуемо престъпление при изложените в обвинителния акт
обстоятелства на обвинението, като се приеме, че и двамата подсъдими К.А. и
Й.Б. са осъществили състав на престъпление по чл. 235, ал. 2, пр. 3 и 4 НК вр.
чл. 20, ал. 2 НК.
13
От обективна страна е налице съучастие в двете форми на
изпълнителното деяние от състава на престъплението – с оглед приетата
фактическа обстановка според въззивната инстанция се установяват
координирани действия на двамата подсъдими, които дават основание за
извод за обективна връзка между действията на подсъдимите както при
транспортирането, така и при разтоварването на дървения материал – и
двамата подсъдими са били заедно в превозното средство, в което е бил
натоварен немаркираният с КГМ дървен материал, двамата подсъдими са
присъствали при разговора с горските служители, разбрали са, че ще бъде
извършена проверка, продължили са координираните действия между тях,
като след преместването на автомобила от подс. А. първоначално подс. Б., а
след това и другият подсъдим /последователно или едновременно/ са
извършвали действия по сваляне на дърветата от камиона на земята, както и
двамата са избягали от местопрестъплението с нерегистрирания камион,
който също е следвало да бъде задържан.
От субективна страна е налице и пряк умисъл при извършване на
престъплението за всеки един от подсъдимите и общност на умисъла, като
подсъдимите като пълнолетни и вменяеми лица са съзнавали
общественоопасния характер на извършеното деяние, предвиждали са
настъпването на вредните последици от деянието и пряко са целели това, като
са искали да настъпят последиците от общата им престъпна дейност –
съзнавали са, че натовареният в камиона дървен материал е без КГМ и за него
нямат необходимите документи за превоз /превозен билет/, поради което им е
било ясно, че този дървен материал е незаконно добит, както и че двамата
подсъдими преместват този дървен материал с управлявания от подс. А.
товарен автомобил, че в присъствието на горски служители, които са искали
да извършат проверка, и двамата са извършили действия, с които дървеният
материал е бил разтоварен от камиона на земята, като всеки един от
подсъдимите е съзнавал, че и другият участва в извършването на същите
действия, с които се осъществяват отделните форми на изпълнително деяние
от състава на престъплениетои, което се установява по несъмнен начин от
едновременното им пристигане на мястото на престъплението с товарния
автомобил, в който са били, задружното извършване на следващи
транспортирането действия по разтоварване на дървения материал от
14
автомобила и едновременното напускане на местопрестъплението от
подсъдимите.
Въззивната инстанция споделя мотивите на районния съд, че в
конкретния случай не е налице основание извършеното деяние на всеки един
от подсъдимите да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.
235, ал. 6 НК, за което правят възражение защитниците на подсъдимите.
Макар и да са налице обстоятелства, които наред с липсата на имуществени
вреди, причинени с престъплението /доколкото дървеният материал е
задържан като предмет на престъплението/, да сочат на по-ниска степен на
обществена опасност на извършените деяния от подсъдимите – към датата на
деянието подсъдимите не са системни извършители на деяния по ЗГ, не са
осъждани или наказвани за извършени престъпления с административно
наказание, налице са положителни характеристични данни за тях, са налице
такива обстоятелства на извършеното, заради които престъплението не може
да се приеме като маловажен случай. Извършване на престъплението с две от
формите на изпълнително деяние, в съучастие между две лица, в тъмната част
на денонощието, с нерегистрирано превозно средство, препятстване
извършването на проверката и изземването на автомобила, като и двамата
подсъдими са демонстрирали несъобразяване с изпълнение на
разпорежданията на горските служители, избягали са от
местопрестъплението, за да заличат следите си в извършването му и да
препятстват изземването на автомобила, стойността на предмета на
престъплението с оглед минималната работна заплата към датата на
престъплението от 290 лв. сочи, че същата е в рамките на две минимални
работни заплати, по отношение на подс. А. е налице и влязло в сила
наказателно постановление през 2006 г. за административно нарушение по
Закон за горите, като посочените отегчаващи обстоятелства правилно са дали
основание за извод на районния съд, че не може да се приеме, че конкретното
деяние на всеки един от подсъдимите е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с другите случаи на престъпления от този вид, за да е
налице чл. 93, т. 9 НК и да се преквалифицира деянието по чл. 235, ал. 6 вр.
ал. 2 НК, за което е изтекла към настоящия момент давността за наказателно
преследване. По същите съображения, доколкото не може да се приеме
наличие на маловажен случай, на още по-голямо основание не са налице
15
представки за приложение на чл. 9, ал. 2 НК, тъй като изброените по-горе
отегчаващи вината обстоятелства не дават основание за извод за
малозначителност на деянието поради липса или явно незначителна степен на
обществена опасност.
Относно наложените с обжалваната присъда наказания на подсъдимите
А. и Б. въззивният съд намира същите за несправедливи и незаконосъобразно
определени с оглед всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
които се констатират в конкретния случай. Районният съд е приел като
смекчаващи вината обстоятелства и за двамата подсъдими тежкото им
материално положение, чистото съдебно минало, задържането на дървения
материал, изминалият период от време от извършване на престъплението до
постановяване на присъдата, задълженията към малолетно дете на подс. А., а
като отегчаващи - извършени две отделни деяния /за подс. А./, бягството от
местопрестъплението с автомобила, времето на извършване на
престъплението, като е определил наказанията на всеки един от подсъдимите
при условията на чл. 54 НК при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, безмотивно посочвайки, че липсва основание за прилагане на
чл. 55 НК. Според въззивната инстанция като смекчаващо обстоятелство не
може да се вземе задържането на дървения материал, което е било законна
последица от действията на горските служители при извършената проверка,
при която е констатирано нарушение на ЗГ. В случая според въззивната
инстанция е налице изключително смекчаващо вината и на двамата
подсъдими обстоятелство – изтеклият изключително дълъг период от време
от извършване на престъплението до реализация на наказателната
отговорност за него, включително и изтичането на неразумно дълъг период от
датата на престъплението до привличането на подсъдимите като обвиняеми
по досъдебното производство без да се установява някакъв принос за това
неразумно дълго продължило наказателно производство на подсъдимите А. и
Б., като това е изключително смекчаващо по своя характер обстоятелство и в
конкретния случай дава основание за приложение на чл. 55 НК. Видно от
материалите по досъдебното производство на 29.03.2013 г. е спряно
наказателното производство, като до 11.02.2019 г. не са извършвани никакви
действия, когато е възобновено производството и на 27.03.2019 г., близо 7 г.
след датата на деянието, двамата подсъдими са привлечени като обвиняеми
16
след като отново са събрани същите гласни доказателства, които са били
събрани и към момента на постановяване на спирането на наказателното
производство поради неразкриване на извършител на престъплението през
2013 г. Неразумната продължителност на воденото наказателно производство
е основание за определяне на наказанията на двамата подсъдими при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 2, б. „б“ НК, тъй като е изключително
смекчаващо отговорността им обстоятелство. Следва на всеки един от
подсъдимите предвиденото наказание лишаване от свобода за извършеното
престъпление да се замени с пробация, включваща двете задължителни
пробационни мерки /задължителна регистрация по настоящ адрес, изразяваща
се в явяване и подписване пред пробационния служител или определено от
него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично и задължителни
периодични срещи с пробационен служител по настоящ адрес на
подсъдимите/ с продължителност от по 9 месеца на всяка една от
пробационните мерки за подс. А. и по 6 месеца - за подс. Б.. Изброените по-
горе отегчаващи вината обстоятелства за подс. А., който е имал по-голям
принос в общата престъпна дейност при транспортирането на дървения
материал, тъй като е управлявал автомобила, този подсъдим е имал предходно
наказание за административно нарушение с влязло в сила наказателно
постановление през 2006 г. /макар и да е изминал един дълъг период от време
от административното му наказване до настоящето деяние/, като именно
поради неговите активни действия двамата подсъдими са успели да избягат от
местопрестъплението, поради което наказанието на същия съдът определи в
по-голям размер от минималния срок на наказанието пробация, макар и като
съвкупност само от двете задължителни пробационни мерки, а с оглед
смекчаващите вината обстоятелства за подс. Б. наказанието пробация за
същия съдът определи в минимален размер. Съдът намира, че в случая не
следва да се приложи чл. 55, ал. 3 НК, а поради констатираното в случая
изключително смекчаващо вината обстоятелство /изтеклият неразумно дълъг
период на водено наказателно производство/, заради което и най-лекото
наказание лишаване от свобода за срок от 3 м. и глоба в размер на 1 000 лв.
ще е несъразмерно тежко, както и с оглед лошото материално и имотно
състояние на подсъдимите, налагането на наказание глоба следва да е също
под минималния размер, предвиден в закона за извършеното, като въззивната
инстанция определя същото на 500 лв. за всеки един от подсъдимите, който
17
размер е минимално възможният в случая и съобразен и с наличните в случая
отегчаващи вината обстоятелства, посочени по-горе, заради които ще е
несправедливо и няма да постигне целите по чл. 36 НК за конкретното деяние
въпреки изключителното и другите смекчаващи вината обстоятелства, ако се
приложи чл. 55, ал. 3 НК.
Поради горните съображения съдът намира, че следва да се измени
присъдата в тази част, като се намалят наложените наказания на подсъдимите
от лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца и глоба в размер на
1 000 лв. за подсъдимия К.А. на наказание пробация, включващо двете
задължителни пробационни мерки с продължителност на всяка една от тях по
9 месеца, и глоба в размер на 500 лв., и от наказание лишаване от свобода за
срок от 1 година и 3 месеца и глоба в размер на 1 000 лв. за подсъдимия Й.Б.
на пробация, включващо двете задължителни пробационни мерки с
продължителност на всяка една от тях по 6 месеца, и глоба в размер на 500
лв., поради наличие на предпоставки за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 2,
б. „б“ НК, като се замени предвиденото за извършеното престъпление
наказание лишаване от свобода с пробация и се наложи кумулативно
предвиденото наказание глоба за всеки един от подсъдимите в размер под
предвидения в закона минимум.
Не се налице основания за коригиране на присъдата в частта за
разноските, както и за приложението на чл. 235, ал. 7 НК.
Във връзка с направените възражения за допуснати процесуални
нарушения по досъдебното производство при изготвяне на обвинителния акт
на защитника на подс. Б. същите въззивната инстанция намира за
неоснователни не само поради становището, че в обвинителния акт са
изложени ясно и конкретно всички обстоятелства на обвинението и за двете
форми на изпълнително деяние, осъществени в съучастие като
съизвършители от двамата подсъдими, необходими за организиране на
защитата срещу него, но и с оглед влязлото в сила Определение № 1396 от
16.03.2020 г. по в.ч.н.д. № 85/2020 г. на Окръжен съд Благоевград, с което е
потвърдено определението на РС – Разлог в настоящето наказателно
производство, постановено в разпоредително заседание, в което са
разглеждани именно същите процесуални нарушения и е прието, че не са
18
допуснати с влязъл в сила съдебен акт, поради което същият въпрос не може
да бъде поставен отново за разглеждане.
Поради горните съображения са налице основания за изменение на
присъдата и на основание чл. 334, т. 3 и т. 6 вр. чл. 337, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл.
338 НПК Благоевградски окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Присъда № 504500 от 10.11.2020 г. по н.о.х.д. № 251/2019
година по описа на Районен съд – Разлог, като я ОТМЕНЯВА в частта, с
която подсъдимият К. К. А. с посочена в присъдата самоличност е оправдан
по първоначално предявеното му обвинение за това, че транспортирането е
извършено в съучастие като съизвършител с подсъдимия Й. И. Б., както и в
частта, с която подсъдимият Й. И. Б. с посочена в присъдата самоличност е
оправдан по първоначално предявеното му обвинение за това, че в съучастие
като съизвършител с К. К. А. е транспортирал с товарен автомобил марка и
модел „ГАЗ- 66“ без регистрационни табели незаконно добит от другиго
дървен материал, като ПРИЛАГА закон за същото наказуемо престъпление и
признава за виновни подсъдимите К. К. А. и Й. И. Б. в това, че в съучастие
като съизвършители на 02.08.2012 г. около 21.00 ч в местността „Изворо“,
землището на с. Елешница, общ. Разлог, на черен път, водещ от местността
„Орео“, землището на с. Елешница, към с. Елешница, са транспортирали с
товарен автомобил марка и модел „ГАЗ- 66“ без регистрационни табели
незаконно добит от другиго дървен материал, а именно: 5.28 куб. метра обла,
иглолистна, строителна дървесина от бял бор, всички секции с дължина от по
четири метра, разделени по категория, класове на сортиментност и
количества, както следва: 2.39 куб. метра едра строителна дървесина, I-ви
клас на сортиментност - 7 бр. секции, на стойност 246,17 лева; 2.61 куб. метра
едра строителна дървесина, II-ри клас на сортиментност - 13 бр. секции, на
стойност 240,12 лева; 0.28 куб. метра средна строителна дървесина, Ш-ти клас
на сортиментност - 3 бр. секции, на стойност 18,20 лева, всичко на обща
стойност 504,49 лева, след което в местността „Изворо“, землището на с.
Елешница, общ. Разлог, са разтоварили описания по –горе дървения материал
от товарния автомобил марка и модел „ГАЗ-66“ без регистрационни табели,
като правната квалификация на извършеното престъпление и за двамата
19
подсъдими е по чл. 235, ал. 2, пр. 3 и 4 НК вр. чл. 20, ал. 2 НК. ИЗМЕНЯВА
посочената по-горе присъда като НАМАЛЯВА на основание чл. 55, ал. 1, т. 1
и т. 2, б. „б“ НК наложените на подсъдимите К. К. А. и Й. И. Б. наказания от
лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца и глоба в размер на 1 000
лв. за подсъдимия К.А. на наказание пробация, включващо двете
задължителни пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ
адрес, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационния служител
или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично
и задължителни периодични срещи с пробационен служител по настоящ
адрес, с продължителност на всяка една от пробационните мерки по 9 /девет/
месеца, и глоба в размер на 500 лв. /петстотин лева/, и от наказание лишаване
от свобода за срок от 1 година и 3 месеца и глоба в размер на 1 000 лв. за
подсъдимия Й.Б. на пробация, включващо двете задължителни пробационни
мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес, изразяваща се в явяване
и подписване пред пробационния служител или определено от него
длъжностно лице с периодичност два пъти седмично и задължителни
периодични срещи с пробационен служител по настоящ адрес, с
продължителност на всяка една от пробационните мерки по 6 /шест/ месеца, и
глоба в размер на 500 лв. /петстотин лева/. В останалата част
ПОТВЪРЖДАВА присъдата.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20