Р Е Ш Е Н И Е
№ 688 19.11.2019 г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Търговище Девети състав
На тридесети октомври 2019 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело № 2280 по описа за 2018 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са три кумулативно съединени иска в условие на евентуалност. Предявен е главен иск за сумата от 7075.79 лв. , представляваща обезщетение за имуществени вреди, с правно основание чл. 203 ал.2 предлож.1-во от КТ и във вр. чл.45 от ЗЗД , и в условие на евентуалност, в случай, че първият иск е отхвърлен – иск за същата сума, като неоснователно обогатяване, с правно основание чл.55 ал.1 предлож.1-во от ЗЗД; и в условия на евентуалност, в случай, че първите два иска са отхвърлени – иск за същата сума, за отчетническа отговорност за липси, с правно основание чл.207 ал.1 т.2 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба – 19.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът – „Фреш кредит“ ЕООД-Бургас твърди в исковата си молба, че ответникът е работил по трудово правоотношение с ищеца въз основа на трудов договор № 005/19.09.2016г., в периода от 19.09.2016г. до 13.11.2018г. на длъжност “о м” в офиса в гр. Търговище на работодателя „Фреш кредит“-ЕООД. Съгласно възложените и задачи и по длъжностна характеристика /раздел ІІ. т.1, 9, 10, 11/ ответникът отговарял за ръководене дейността в офиса и отговарял за отчитането и разходването на средства в офиса. При вътрешна проверка за касова наличност, извършена на 23.10.2018г., с Протокол за липси/излишъци е установена липса в размер на 702.63 лв.. При проверка на 19.11.2018г. /след дисциплинарно уволнение на ответника/ на движението на паричните средства в брой, е установено, че в периода от 02.07.2018г. до 08.10.2018г. ответникът е предоставил „служебни аванси“ чрез 10 бр. РКО неотчетени средства в общ размер на 6373.16 лв. т.е. получил същите без основание, без да е предоставил разходно-оправдателни документи за изразходването им за цели и нужди на работодателя. Сумата ответникът е взел за себе си в качеството и на материално-отговорно лице , без да има основание, без да върне или да представи доказателства за изразходването им. Въпреки поканата от ищца, ответникът отказал да върне сумите. Същевременно на ответникът са били изплатени дължимите трудови възнаграждения , като за периода от м.01.2018г. до м.07.2018г. – по банков път с масов превод, за м.08.2018г. заплатата е била платена в брой на 20.09.2018г., а за м.09.2018г. е прихваната срещу вземането му за служебен аванс на 29.10.2018г. Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати сумата от 7075.79 лв. , представляваща обезщетение за имуществени вреди, на посоченото по-горе прано основание ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба – 19.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноските по делото. Редовно призован в открито заседание ищецът се представлява от пълномощника – а.. Х.М. ***, който поддържа предявения иск и по изложените аргументи в писмена защита.
Ответникът, редовно уведомен за исковата молба, подаде в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, видно от който счита иска за допустим, но неоснователен. Възразява, че сумата от 702.65 лв., посочена в протокол за липси на касова наличност е изписан аванс на 19.07.2018г. за заплатите на лицата Ж.А.и И.О., работещи във фирмата, като това е станало с разрешението на ръководните служители П.С.и Е.П.. На 23.07.2018г. когато документално трябвало да бъдат изписани парите от касата тези лица са били изгонени вече от фирмата. Сумата е била по-висока и с лични средства ответникът покрил част от сумата – 1000 лв., но нямал възможност да покрие цялата и така останала разликата от 702.65 лв. Ответникът твърди, че сумата от 1000 лв. по РКО от 22.10.2018г. и сумата от 2000 лв. по РКО от 02.07.2018г. са дадени за закупуване на служебен автомобил „Ауди“ с рег.№ Т1567АК, като е купен от гр. Велинград, но по нареждане на ръководството на фирмата от Бургас по документи автомобила е купен на името на ответника. Още при връщането от Велинград лекият автомобил дефектирал и от тогава е в сервиз в Търговище, но не се ремонтира, тъй като за ответника е неизвестно и неясно отношението на ищеца към него и закупения на негово име автомобил. Сумата от 1560 лв. е дадена за плащане на двигателя на служебния джип „Тойота“ с рег.№ А 97 20 МХ, изпратен по куриер „Спиди“ на името на Р.К., който трябвало да го постави. Ремонтът на двигателя е извършен от „Иови Транс-2015“ ЕООД, за което е издадена фактура, но ищецът не го е платил. Сумите, изписани като аванс до заплата за м.08.2018г. и за м.09.2018г. с РКО с дати 13.09.2018г.; 14.09.2018г.; 20.09.2018г.; 25.09.2018г.; 28.09.2018г. са трудовото възнаграждение за м.08.2018г. и са взети със знанието и разрешението на ръководството на ищеца. Всичко е станало с разрешението на Гл. счетоводител В.Д.. В приложените документи от ищеца е видно, че последното възнаграждение е изплатено на 20.08.2018г., но то е за м. 07.2018г., тъй като във фирмата заплатите се изплащат един месец назад т.е. не в текущия месец, а в месеца следващ този, за който се дължи отработеното възнаграждение. До момента на ответника не са изплатени трудовите възнаграждения за м.09., 10 и 11.2018г., както и полагащите му се обезщетения. Никога и при никакви обстоятелства не може своеволно да вземе пари от ищцовото дружество, тъй като всяка взета сума моментално се вижда в системата в централния офис и веднага следва запитване от там – защо се тегли сумата и следва обяснение. Редовно призован ответникът се яви лично в последното открито заседание и моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и по съображенията, изложени в писмена защита.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Страните по делото са били в трудови правоотношения по силата на трудов договор № 005/19.09.2016г., считано от 19.09.2016г., по силата на който ищецът „Фреш кредит“ ЕООД-Бургас е работодател, а ответникът К.А.К. е била назначен на осн. чл.67 ал.1 т. 1 от КТ на длъжност „о м“ в отдел Търговище, с основно месечно възнаграждение 728 лв. С допълнително споразумение между страните е било изменяно основното трудово възнаграждение, като от 14.02.2017г. то е в размер на 731.69 На ответника е връчена на 19.09.2016г. длъжностна характеристика за длъжността „о м“, като съгласно раздел ІІ т.9 и т.10 от нея, едни от основните длъжностно задължения са: Приема, отчита, раздава и съхранява парични средства и документи, като задължително спазва инструкциите, обезпечаващи опазването им и Изготвя приходни и разходни документи, отразяващи движенията на паричните средства в касата. Със заповед № 110/12.11.2018г. на осн. чл.187 ал.1 т.1 и чл.190 ал.1 т.2 от КТ във вр. чл.188 т.3 от КТ на ответника е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на осн. чл.330 ал.2 т.6 от КТ е прекратено трудовото му правоотношение, считано от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на трудовия договор. Заповедта за дисциплинарно уволнение е връчена чрез куриер на 13.11.2018г.
Ищецът не представи писмени доказателства с оглед твърдението му в исковата молба, че на 19.11.2018г. след връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, е извършена вътрешна проверка на движението на парични средства в брой, при която е констатирано, че с 10 бр. РКО в периода от 02.07.2018г. до 08.10.2018г. ответникът е предоставил служебни аванси в общ размер 6373.16 лв., без да е представил разходно-оправдателни документи за изразходването им за цели и нужди на работодателя. Видно от представения от ищеца протокол за липси/излишъци, подписан на 23.10.2018г. от Е.П., същият е нередовно, доколкото в него не е посочено въз основа на каква заповед се съставя и в какъв състав е комисията, която извършва инвентаризация; какво е наименованието на актива и съответно мярка-брой. Посочено е само- наличност на каса по система 892.63; намерени пари в касата 190; липса на каса 702.63 и не е ясно в каква валута.
От представените от ищеца справки за масово плащане се установи, че месечното трудово възнаграждение на ответника за месеците от 12.2017г. до 07.2018г. е изплащано през периода от м.01. до м.08.2018г. вкл. по банков път при масови преводи, за м. 08.2018г. заплатата му е изплатена в брой на 20.09.2018г. в размер на 568.72 лв. с РКО № 31/20.09.2018г. Относно твърдението на ищеца, че заплатата на ответника за м. 09.2018г. е прихваната срещу вземането за служебен аванс на 29.10.2018г. е видно от отчет по журнала на операциите за дата 29.10.2018г. , че е посочено: работна заплата /рз/ 09.2018г. К.К., но не е посочен размер.
От представените разходни касови ордери: № 1174/22.10.2018г. за сумата от 1000 лв.-служебен аванс К.К. и № 134/02.07.2018г. за сумата от 2000 лв.-служебен аванс е видно и не се спори, че за получил сумата се е подписал ответника. Твърдението на последния е, че тази сума от общо 3000 лв. е дадена за закупуване на служебен автомобил „Ауди“ с рег.№ Т1567АК, като е купен от гр. Велинград, но по нареждане на ръководството на фирмата от Бургас по документи автомобила е купен на името на ответника. Съгласно представения от ответника договор за покупко-продажба на МПС, сключен на 02.07.2018г. в гр. Велинград, с нотариална заверка на подписите от М.Р.– нотариус в район – РС-Велинград, с рег.№ 650 на НК, продавачите С.Д.М. и М.Б.М., двамата като продавачи, продават на К.А.К., като купувач, лек автомобил, марка „Ауди“, модел 4, с държавен регистрационен номер РА 7930 ВМ, рама № WAUZZZ4AZRN072389, двигател № ABC01921, цвят: Синьозелен металик, за сумата от 400 лв., като сума продавачите заявили, че са получили напълно в брой от купувача преди сключване на договора. Купувач по договора от 02.07.2018г. за покупко-продажба на МПС е К.А.К., а не „Фреш Кредит“ ЕООД-Бургас и покупната цена на лекия автомобил, която е заплатил е 400 лв., а не 3000 лв. С оглед своевременно направеното възражение от ищеца за недопустимост на свидетелски показания, на осн. чл.164 ал.1 т.1 и т.6 от ГПК, съдът не обсъжда показанията на св. Ж.А.и св. Й.А., за това, че били извадени 3000 лв. от касата за закупуване на служебен автомобил, но на името на К.. Съгласно чл. 164 ал.1 ГПК т.1 свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнасят за установяване на правни сделки, за действителността на които закон изисква писмен акт. В конкретния случай се касае за двустранна сделка – договор за покупко-продажба на МПС, като за действителност законът изисква писмена форма с нотариална заверка на подписите. Съгласно чл.164 ал.1 т.6 и във вр. ал.2 от ГПК, свидетелски показания се допускат само при изрично съгласие на страните за опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ, както в случая договорът, представен от ответника.
Останалите,
представени от ищеца писмени доказателства са за дадени аванси, както следва:
РКО № 21/03.09.2018г.-400 лв. аванс за м. 08.; РКО № 24000000201/08.10.2018г. –
200 лв. аванс м.09.; РКО № 26/13.09.2018г.- 700 аванс за м.08.; РКО №
28/14.09.2018г.- 200 лв. аванс за м.08.;
РКО № 32/20.09.2018г. – 31.88 лв. – аванс за м. 08.; РКО № 35/25.09.2018г. – 350 лв.- аванс
м.09.; и РКО № 18/28.08.2018г. – 500 лв.
– аванс м. 08., като на всички с изключение на последния посочен за „Изплатил сумата“ се е подписвал К.К. и не подписани от
получателя на сумата. Твърденията на ответника в писмения отговор са, че
това са аванси за трудовото му възнаграждение за м.08.2018г. и всичко е станало
с разрешението на Гл. счетоводител В.Д.,
за което представя копие от скрийншот по
служебния скайп. От писменото заключение по допълнителната съдебна
компютърно-техническа експертиза, потвърдено и в открито заседание на
30.10.2019г. от вещото лице Х.П. се установи безспорно следното: К.А.К. работил в офиса на „Фреш
Кредит“ ЕООД в гр. Търговище и използвал име на Skype профила си „FRESHCREDIT- TRG“, а В.Д. работил в централния офис в гр. Бургас и използвал име на Skype профила си „В.Д.“. Достъп до Skype профила
„FRESHCREDIT-TRG“ вещото лице е осъществило на свой компютър и в Приложение № 1 са предоставени екранни снимки
на осъществения достъп. В осъществения достъп до профила на „FRESHCREDIT-TRG“
през компютър на вещото лице се установило, че първата комуникация между двата
профила в Skype е от 27.07.2017 г., а последната от 18.10.2019 г. Към датата на изготвяне на експертизата: 1.
Съществуват данни за извършена кореспонденция от профила на „FRESHCREDIT-TRG“
към профила „В.Д.“, представени като приложение към настоящата експертиза.; 2. При извеждане на разговорите между двама потребители, в програмата Skype, екрана се разделя на две части - лява и дясна. В лявата
част се показват текстовите съобщения на потребителя, с който се води разговор
(в случая В.Д.), а в дясната съобщенията на потребителя, който е ползвател на Skype профила, който се е регистрирал (в случая „FRESHCREDIT-TRG“). Прави впечатление, че след 02.03.2018
г. в показаните екранни снимки в Приложение № 1 няма съобщения от страна на
профила „В.Д.“ до 18.10.2019 г. Съдържанието на разговорите представено в приложението към експертизата от
страна на анализирания профил „FRESHCREDIT-TRG“ е автентично.; 3. Потребителите на Skype имат право да редактират само
написаните от тях съобщения, но не и на съобщенията на потребителя, с който си
кореспондират. Не може да се установят следи от манипулация на разговорите, от
страна на анализирания профил „FRESHCREDIT-TRG“.; 4. Не могат да се установят опити за заличаване на
кореспонденция от страна на анализирания профил „FRESHCREDIT-TRG“. В открито заседание на 30.10.2019г. вещото
лице разясни, че екранните снимки, които са били на телефона на ответника не са
реалната комуникация, която може да се установи в действителност към момента на
експертизата. Също така според вещото лице може да се предполага, че щом на екранните
снимки към момента на експертизата няма съобщения от профила на В.Д. за периода
от 02.03.2018г. до 18.10.2019г., може
би съобщенията от страна на този профил
са премахнати, заличени. От показанията
на посочените от ищеца - св. П.С.-управител
от м.04.2019г. на „Фреш Кредит“ ЕООД-Бургас и св. Е.П. – работил около една година и половина на длъжност
„Риск мениджър“ във „Фреш Кредит“ ЕООД-Бургас до към 01.08.2019г. се установи,
че никой от тях не е давал разрешения на
ответника за разпореждане с парични средства за аванси, за закупуване на автомобил,
за ремонти, право да дава такива разрешения имал тогавашния управител И Н.. Всъщност
св. С. е управител на ищцовото дружество от около пет месеца след уволнението
на ответника, а св. П., както се установи почти нищо не знае.
Ищецът е представил с исковата молба
и РКО № 1180/22.10.2018г. за сумата в
размер на 1560 лв., за която ответникът се е подписал за изплатил сумата и получател на сумата. Основанието за изплащане на сумата, записано в РКО е касови разплащания – служебен аванс К.К. /за мотор Тойота/.
С оглед възраженията в писмения
отговор, че с тази сума е платен двигателя на служебен джип „Тойота“, който бил изпратен
по „Спиди“ на името на Р.К., който трябвало да го постави и че ремонтът е
извършен от „Иови Транс 2015“ ЕООД, ответникът
представи като писмени доказателства документ за доставка и фактура. Съгласно издадения документ за доставка от
куриер „Спиди“ и неоспорен от ищеца, на
09.07.2018г. е доставен на к. двигател, с наложен платеж 1500 лв. и стойността
на куриерската услуга 55.63 лв. Видно от
фактура № 456/05.09.2018г., издадена от
„Иови Транс 2015“ ЕООД-Търговище с получател „Фреш
кредит“ ЕООД-Бургас, представлявано от И Н., в същата е посочено, че
основанието е за извършена ремонтна услуга сумата е 480 лв. с ДДС. От
показанията на св. Ж.А, която е работила
във „Фреш кредит“ ЕООД, офис-Търговище, на длъжност „кредитен консултант“
се установи, че сумата от 1560 лв. са били дадени за двигател и ремонт на
служебния автомобил „Тойота“. От показанията на св. Р.К., който работи в
автосервиз в Търговище се установи, че той лично е получил двигателя за „Тойота“
на стойност 1560 лв. Служебната кола
„Тойота рафт 4“, зелена, с надпис „Фреш кредит“ и с бургаска регистрация е била в сервиза, като мотора е дошъл направо
на името на к., за да може той да
направи оглед, да сравни и да установи, че ще слагат мотора. Тъй като по лични причини не можело през следващата седмица да монтира
мотора, то от офиса на фирмата дошли и
дали Тойотата и двигателя за монтиране
при колегата на к. – С.. От показанията на св. С. И. се установи, че
ответникът е докарал при него колата за
ремонт – „Тойота рафт 4“, с Бургаска регистрация, облепена отстрани „Фреш кредит“. Двигателят бил блокирал, с
превъртял лагер, колата му била докарана в сервиза на въже и в багажника –
другия двигател. Ремонтът всъщност се
състоял в смяна на двигателя. Св. С. И. е управителя на автосервиза „И. Транс 2015“ ЕООД и той е издал фактурата на името на „Фреш
Кредит“ЕООД. След смяната на двигателя К. дошъл с
момчета от Бургас да вземат колата и да я приберат в Бургас. От
показанията на св. Й.А. се установи също, че джипа – служебния автомобил с бургаска регистрация
постоянно се чупел. Докато той е бил на работа, джипа стоял при един майстор
в сервиз близо до ЖП-гарата, защото чакали двигателя, но след това какво
е станало св. И. незнае, защото напуснал работа. Съдът не кредитира показанията
на последния свидетел, че сумата от 1560 лв. е извадена за заплати, тъй като
неговите показания са в противоречие с установеното от разписката от „Спиди“ и от показанията на
другите трима свидетели-А. , к. и И.. От
писменото заключение по съдебна счетоводна експертиза, назначена по искане на
ищеца и от допълнително дадените от вещото лице Е.Б.В., разяснения в открито
заседание на 11.09.2019г. се установи следното:
При извършена справка в счетоводството на „Иови
Транс 2015“ЕООД гр.Търговище е представена
разпечатка от счетоводна сметка
411-задължения , от която е видно, че фактура №456/05.09.2018г. с получател
„Фреш Кредит“ ЕООД и доставчик „Иови Транс 2015“ ЕООД
за извършена ремонтна услуга на стойност 480.00лв., от които данъчна основа :
400.00лв.и ДДС в размер на 80.00лв е осчетоводена и към момента по счетоводни
данни фактурата е неплатена. При проверката е установено, че дружеството няма
съставен Протокол за извършване и приемане на извършения ремонт. Няма протоколи
и при двете страни за извършена ремонтна дейност на автомобил. В случай, че
„Фреш кредит“ ЕООД не са съгласни с издадената фактура, то не са длъжни да я
заведат. Това, което следва от неосчетоводяването на фактурата от „Фреш кредит“
ЕООД е, че „И. Транс 2015“ ЕООД ще внесат
един ДДС, който пък „Фреш Кредит“ ЕООД няма да може да изтегли. От справка изх.№ 11-03-1260/25.09.2019г., изд.
от НАП-ТД-офис Бургас се потвърди, че „Фреш Кредит“ ЕООД не е включило в
дневниците за покупки фактура № 456/05.09.2018г., изд. от „И. Транс 2015“ ЕООД
в периода от 05.09.2018г. и до 31.08.2019г.
Досежно представените с писмената защита от ответника: копия от екранни снимки от разговори в Скайп;
постановление от 21.01.2019г. на РП-Търговище за отказ да се започне досъдебно
производство и решение № 193/26.03.2019г. по гр.д. № 62/2019г. по описа на
РС-Търговище, съдът е длъжен да
отбележи, че същите са представени след изтичане на преклузивния срок в първото
по делото заседание или най-късно до приключване на съдебното дирене в
настоящата инстанция по реда на чл.147 от ГПК, поради което и не са доказателства по делото.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.45 ЗЗД във вр. чл.203 ал.2 предлож.1-во от КТ. Съгласно разпоредбата на чл.203 ал.2 от КТ, за вреда, която е причинена умишлено
или в резултат на престъпление или е
причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения,
отговорността се определя от гражданския закон. Същата препраща към деликтната
отговорност. Съгласно чл.45 ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. За да носи
ответникът деликтна отговорност, следва да са налице пет предпоставки:
1.деяние, извършено от него; 2.противоправност на същото; 3.вина на дееца; 4.вреди
за пострадалия /в случая ищеца/ и
5.причинна връзка между противоправното
виновно извършено деяние и вредите. Вината се предполага
/чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ до доказване на противното и това доказване е в тежест на
ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД /реш. №
147/19.06.12 по г. д. № 582/11, ІV ГО на ВКС/ . Ответникът е
бивш работник на ищцовото дружество, чието трудово правоотношение е прекратено
на 13.11.2018г., като вредите се претендират за извършени в периода от 02.07.2018г.
до 08.10.2018г. Претенциите
за обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане са обосновани с
предоставяне, раздаване на пари от
имуществото на работодателя под
формата на „служебни аванси“ , без да са отчетени, без да са предоставени
разходно-оправдателни документи за изразходването им за цели и за нужди на
работодателя. Ищецът счита, че ответникът в качеството си на
материално-отговорно лице докато е работил на заемана длъжност е взел за себе
си сумите, без да има основание, без да ги върне или да представи доказателства
за изразходването им. Безспорно се
установи по делото, че действително
ответникът е съставял визираните по –горе 10 бр. РКО и е изплащал, броил съответните посочени в тях суми. По дефиниция противоправността е
противоречие на деянието с императивна правна норма или принцип, независимо
дали са забраняващи или задължаващи. Общата
забранителна норма в областта на деликта е тази на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, която определя като противоправно
всяко деяние, което нарушава предвидената в нея забрана да не се вреди другиму.
Императивно уредено задължение на
работника в чл.126 т.8 от КТ е да пази грижливо имуществото, което му е
поверено или с което е в досег при изпълнение на възложената му работа, както и
да пести суровините, материалите, енергията, паричните и други средства, които
му се предоставят за изпълнение на трудовите задължения. В съответствие с това и с уреденото в чл.126 т.13 от КТ-да
изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен акт, от
колективен трудов договор, от трудовия
договор и от характера на работата
са задълженията на ответника,
записани в раздел ІІ т.9 и 10 от длъжностната му характеристика. Раздаването на
парични средства от имуществото на работодателя без съответните отчетни
документи за изразходването им за цели и нужди на работодателя е в противоречие
с визираните по-горе разпоредби. Основен елемент от фактическия състав за
търсената деликтна отговорност е
вредата, която по дефиниция е неблагоприятната последица от противоправното
поведение на деликвента. Вредата в конкретния случай са претендираните суми по РКО и по протокола
за липси. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага
до доказване на противното. Поради това тежестта да докаже по делото наличието
на обстоятелства, които изключват презюмираната от тази законова норма негова вина за тези негови процесни действия спрямо ищеца, се носи от ответника. От
разписката от куриерска фирма „Спиди“ за доставка на двигател на 09.07.2018г.,
неоспорена от ищеца и от гласните доказателства чрез показанията на св. А., св.
к. и св. И., се установи несъмнено, че сумата от 1560 лв. са взети от ответника
за заплащане на доставения двигател/мотор/ на служебния автомобил „Тойота рафт
4“, макар и по-късно да е оформен за това РКО № 1180/22.10.2018г. за служебен
аванс. По отношение на сумата 702.63 по
протокол за липси/излишъци от 23.10.2018г.,
впоследствие намалявана на 590.62 лв., не стана ясно как точно са установени от
ищеца – не е посочено въз основа на каква заповед се съставя и в какъв
състав е комисията, която извършва инвентаризация; какво е наименованието на
актива и съответно мярка-брой; в каква
валута; кой е присъствал на тази инвентаризация. Съдът съобразявайки изложеното, счита,
че по отношение на тези суми /1560 лв. + 702.63 лв./, ответникът
доказа наличие на такива конкретни фактически
обстоятелства, които изключват вината и,
поради което и искът за тях следва да се отхвърли като неоснователен. По
отношение на останалите суми обаче: 3000 лв. – за покупка на МПС / по РКО №
1174/20.10.2018г. и РКО № 134/02.07.2018г./ и авансите за м.08 и за м.09.
2018г. / по РКО №
21/03.09.2018г.-400 лв. аванс за м. 08.; РКО № 24000000201/08.10.2018г. – 200
лв. аванс м.09.; РКО № 26/13.09.2018г.- 700 аванс за м.08.; РКО №
28/14.09.2018г.- 200 лв. аванс за м.08.;
РКО № 32/20.09.2018г. – 31.88 лв. – аванс за м. 08.; РКО № 35/25.09.2018г. – 350 лв.- аванс
м.09.; и РКО № 18/28.08.2018г. – 500 лв.
– аванс м. 08/, не са доказани фактически обстоятелства,
изключващи вината на ответника. От писмените доказателства - договор за
покупко-продажба на МПС, сключен на 02.07.2018г. се установи, че цената е 400
лв. и ответникът е купувач т.е. не става дума за 3000 лв. за закупуване на
служебен автомобил, а от заключението по
съдебната компютърно-техническа експертиза се установи, че доколкото няма след 02.03.2018 г. съобщения от страна на профила „В.Д.“
до 18.10.2019 г., то няма категорични доказателства, че Гл. Счетоводител на
„Фреш кредит“ ЕООД е давал разрешения или е изразявал съгласие за разпореждане
с посочените в РКО суми от страна на ответника. Безспорно налице е и пряка причинна връзка
между деянията на ответника и вредите на ищеца. Съобразявайки установеното, съдът счита, че в частта за
сумата от 5381.88 лв. искът по чл.45 от ЗЗД е доказан и следва да бъде уважен.
Доколкото в условие на евентуалност в случай, че първият иск по чл.45 от ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли, ищецът е предявил – иск за същата сума, като неоснователно обогатяване, с правно основание чл.55 ал.1 предлож.1-во от ЗЗД; и в условия на евентуалност, в случай, че първите два иска са отхвърлени – иск за същата сума, за отчетническа отговорност за липси, с правно основание чл.207 ал.1 т.2 от КТ, съдът съобрази следното по отношение на сумата 1560 лв. и за сумата от 702.63 лв.: Съгласно чл.55 ал.1 предлож.1-во от ЗЗД , който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. Дължи връщане онзи, който е получил нещо без наличие на валидно правоотношение, като основание за разместване на имуществени блага. Но както и по-горе са спомена , безспорно доказано е, че сумата от 1560 лв. е получило друго лице, на което е заплатен доставения двигател за служебния джип „Тойота“ , а не ответника, и то въз основа на неоспорен неформален устен договор за покупко-продажба/доставка между това трето лице и ищцовото дружество, а досежно сумата от 702.63 лв. не безспорно доказано , че ответникът е получил сумата. Тези обстоятелства обуславят неоснователност на иска за посочените суми с правно основание чл.55 ал.1 т.1 от ЗЗД. По отношение на третия иск , предявен в условие на евентуалност – за сумата от 1560 лв. и съответно 702.63 лв., в случай, че първите два иска са неоснователни и са отхвърлени, за отчетническа отговорност за липси, с правно основание чл.207 ал.1 т.2 от КТ, съдът намира следното: съгласно чл.207 ал.1 т.2 от КТ, работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности отговаря спрямо работодателя: за липса – в пълен размер заедно със законните лихви от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се установи-от деня на открИето на липсата. Страните по делото обаче не са в трудово правоотношение и ответникът не е работник или служител при ищеца. Няма никакви доказателства каква е била изобщо наличността в брой преди това, кога, как, от кого и в какъв размер са установени липси. Ищецът в исковата си молба твърди, че е била извършена вътрешна проверка на 19.11.2018г. /след връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение/ на движението на парични средства в брой, но не представи никакъв документ, в който е обективирана тази проверка от 19.11.2018г. съответно какви обстоятелства са били констатирани и какви резултати са установени. В първото открито заседание на 08.05.2019г. а.. М., пълномощник на ищеца заяви, че проверката не е обективирана с протокол и не могат да представят такъв. Отново съдът ще подчертае, че по отношение на сумата 702.63 по протокол за липси/излишъци от 23.10.2018г., впоследствие намалявана на 590.62 лв., не стана ясно как точно са установени от ищеца – не е посочено въз основа на каква заповед се съставя и в какъв състав е комисията, която извършва инвентаризация; какво е наименованието на актива и съответно мярка-брой; в каква валута; кой е присъствал на тази инвентаризация. Съдът счита, че така предявеният иск за пълна имуществена отговорност за липси, с правно основание по чл.207 ал.1 т.2 от КТ, не е доказан, поради което се явява неоснователен и следва да бъда отхвърлен.
Ищецът е представил писмени доказателства за разноски в размер на общо 1103.59 лв., от които 283.04 лв. – за държавна такса, 820.55 лв. – за адвокатски хонорар и 120 лв. – за ССЕ /л.26, 63-56, 70/. Ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно с уважената част на иска, в размер на 861.43 лв., на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
Ответникът е представил писмени доказателства за разноски в размер на общо 458.64 лв. – за възнаграждение по съдебна компютърно-техническа експертиза /л. 73, 120 и 201/. Ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 135.75 лв., на осн. чл.78 ал.3 от ГПК.
Ответникът следва да заплати на ищеца сумата в размер на 725.68
лв.-разноски по делото, по компенсация и
на осн. чл.78 ал.3 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА К. А. К., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ФРЕШ КРЕДИТ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Янко Комитов“ № 30, чрез съдебен адрес ***, офис 1, а.. Х. И М. ***, сумата от общо 5381.88 лв. , представляваща обезщетение за имуществени вреди - по РКО № 1174/20.10.2018г.; РКО № 134/02.07.2018г.; РКО № 21/03.09.2018г.; РКО № 24000000201/08.10.2018г..; РКО № 26/13.09.2018г.; РКО № 28/14.09.2018г.; РКО № 32/20.09.2018г.; РКО № 35/25.09.2018г.; и РКО № 18/28.08.2018г., на осн. чл.45 от ЗЗД във вр. чл. 203 ал.2 предлож.1-во от КТ, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба – 19.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за сумите от 1560 лв. - по РКО № 1180/22.10.2018г. и за сумата от 702.63 лв. по протокол за липси/излишъци от 23.10.2018г., предявен с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. чл. 203 ал.2 предлож.1-во от КТ, както и предявен в условие на евентуалност, като неоснователно обогатяване, с правно основание чл.55 ал.1 предлож.1-во от ЗЗД; както и предявен в условие на евентуалност, за отчетническа отговорност за липси, с правно основание чл.207 ал.1 т.2 от КТ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К. А. К., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ФРЕШ КРЕДИТ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Янко Комитов“ № 30, чрез съдебен адрес ***, офис 1, а.. Х. И М. ***, сумата в размер на 725.68 лв. „– по компенсация, представляваща направени разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: