Определение по дело №146/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 203
Дата: 28 април 2020 г.
Съдия: Росица Славчова Станчева
Дело: 20203000500146
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 203/ 28.04.2020г.

 

гр. Варна

 

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:   МАРИЯ МАРИНОВА

                                                                                              РОСИЦА СТАНЧЕВА                                                                                                             

като разгледа докладваното от съдия Р . Станчева

въззивно гр. дело № 146/2020г.,

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 79/19.12.2019г., постановено по т.д. № 36/2019г. ОС – Разград е осъдил Застрахователно акционерно дружество "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК ********* да заплати на К.П.К., ЕГН ********** сумата от 28 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 20.06.2015г. в землището на гр. Разград, на път I-2 /Е-70/ „гр. Варна – гр. Русе“ на км. 68+420 м., по вина на водача на МПС - товарен автомобил – седлови влекач „Скания“ с рег. № РР7260АН, И.А.Х., ЕГН **********, обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица № 23114002488722, валидна от 08.10.2014 г. до 08.10.2015 г., издадена от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.06.2015г. до окончателното заплащане на обезщетението, на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ вр. чл.267 ал.1, т.1 КЗ /отм./ вр. § 22 от ПЗР на КЗ /ДВ бр.102/2015г./ и чл.86 ЗЗД, като е отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран размер от 40 000 лв., както и е осъдил ответника да заплати следващите се разноски и държавни такси.

Срещу така постановеното решение са подадени въззивни жалби и от двете страни по спора.

Ищецът К.К., чрез процесуален представител обжалва решението в частта, в която е отхвърлена исковата му претенция до размер на сумата от 35 000 лева. Счита, че в тази му част първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва изводите на съда за наличие на съпричиняване, вкл. и размера на приетия процент за това. Твърди, че тези изводи не кореспондират на установеното от доказателствата, в частност дадените обяснения на вещото лице по САТЕ, както и че са в противоречие с материалния закон. Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение в тази му част и уважи предявения от него иск и за сумата от 7 000 лева, съставляваща разликата над присъдената от първоинстанционния съд сума от 28 000 лева до обжалвания размер от 35 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

Ответното дружество „ОЗК – Застраховане“ АД обжалва решението в неговата осъдителна част. Твърди, че в противоречие с доказателствата неправилно съдът е приел, че процентът на съпричиняване от страна на ищеца е само 20%. В тази връзка се излагат доводи, че пострадалият е можел да избегне настъпването на ПТП, както и че незаконосъоразно съдът е направил извод, че фактическото твърдение относно каската на пострадалия във връзка с възражението им за съпричиняване е преклудирано, евентуално недоказано. Твърди се още, че при определяне размера на обезщетението съдът не е отчел поведението на ищеца относно лечението и възстановяването от получените травми. Отправеното до съда искане е за отмяна на първоинстанционното решение в така обжалваната част и отхвърляне изцяло на предявения иск, евентуално намаляване на дължимото се обезщетение.

В срока по чл.263 ГПК всяка една от страните е депозирала отговор по въззивната жалба на насрещната, навеждайки доводи за нейната неоснователност.

В частта по отхвърлените искови претенции за горницата над сумата от 35 000 лева до предявения размер от 40 000 лева, ведно със законната лихва върху тази част, начиная от датата на настъпване на ПТП до окончателното й изплащане първоинстанционното решение не е обжалвано и не е предмет на настоящото въззивно производство.

Така докладваните  жалби са депозирани в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Страните не са направили искания по доказателствата.

Не са налице хипотезите на т.1, 2 и 3 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК, налагащи даване указания от съда по правната квалификация на иска, разпределение на доказателствената тежест и възможност за ангажиране на доказателства, респ. служебно събиране на такива.

Въззивните жалби следва да бъдат внесени за разглеждане в о.с.з., което на основание чл.3 ал.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение вр. Заповед № РД-0274/2020г. на Административния ръководител на АпС – Варна и решения на СК на ВСС, ще бъде насрочено след отпадане на въведеното извънредно положение. 

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ПРИЕМА за разглеждане подадената от К.П.К. въззивна жалба с вх. № 1578/18.03.2020г. и от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД въззивна жалба с вх. № 1579/18.03.2020г.

 

Делото да се докладва за насрочване на о.с.з. след отпадане на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                             

2.