О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 598 29.03.2019
година град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, първи
въззивен състав, на двадесет и девети март две хиляди и деветнадесета година в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:
1. Пламена Върбанова
2. мл.с. Марина Мавродиева
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева
въззивно частно гражданско дело № 434 по описа за 2019 г. на Окръжен съд
Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.419 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба вх. рег. №
5077/01.02.2019г. по описа на РС Бургас, подадена от М.Г.С. ЕГН ********** с
адрес с адрес с. Р., общ. С., обл. Б. чрез адв. Жени Събчева
с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. Жени Патева № 2срещу разпореждане от 19.10.2018г.,
постановено по ч.гр.д. № 7442/2018г. по описа на БРС за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 и чл. 418 ГПК и издаване на изпълнителен лист в
полза на „Банка ДСК“ ЕАД ЕИК **********. Моли да се отмени обжалваното
разпореждане за незабавно изпълнение и да се обезсилят заповедта за изпълнение
и издадения изпълнителен лист.
С частната жалба оспорва задължението, което се
вменява на М.Г.С. съгласно обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение по
основание и размер. Твърди, че с издаденото разпореждане за незабавно
изпълнение съдът е приел, че М.Г.С. и Д. Г. Д. са длъжници на основание
неизплатени суми по договор за кредит от 27.04.2015г., сключен с наследодателя С.
Г.С. с „Банка ДСК“ ЕАД за заплащане на сума 9644,69 лева – главница, 2676,96
лева – възнаградителна лихва за периода 29.09.2015г. до 16.10.2018г., 289,22
лева – обезщетение за забава за периода 09.11.- 16.10.2018г., 150 лева заемни
такси и разноски и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението на
17.10.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и 305,28 лева –
направени по делото съдебни разноски, включващи 255,28 лева – държавна такса и
50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Оспорва задължението, тъй като сочи, че е
направил отказ от наследството на С. С., който бил вписан под № 37 от
07.03.2016г. в особена книга на съда на основание чл. 52, вр. чл. 49, ал. 1 от ЗН, за което било издадено съдебно удостоверение с изх. № 2091/07.03.2016г.
Твърди, че именно поради депозиран отказ сестра му- Д. Д. продала сама
наследствен имот и същата била поръчител по договора за кредит. Моли да се
отмени обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение и да се обезсилят
заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист по отношение на
жалбоподателя. Моли да бъде спряно принудителното изпълнение. Представя
пълномощно, съдебно удостоверение за отказ от наследство и нотариален акт дело №
111/2016г. на нотариус Кремена Консулова с район на действие РС Бургас. Претендира
разноски.
Депозиран е писмен отговор на частна жалба от
кредитора Банка ДСК ЕАД, с който намира частната жалба за неоснователна като
твърди, че жалбоподателят е приел наследството, тъй като на 21.12.2015г. с
упълномощил с пълномощно с нотариална заверка на подписа и на съдържанието свой
********* да се разпореди със собствените му идеални части от недвижим имот,
които придобил по наследство от починалия си брат С. С. Ето защо вписаният
впоследствие отказ от наследство на 07.03.2016г. бил без правно значение като в
този смисъл било постановено Определение № 4948/03.08.2016г. по гр.д. №
2686/2016г. по описа на БРС. С посоченото определение съдът се произнесъл по
искане на Банката по чл. 51 ЗН за установяване и призоваване на наследниците на
С. С. като бил определен кръга от наследници – М.С. и Д. Д. като М.С. приел
наследството мълчаливо още преди образуване на производството по чл. 51 ЗН.
Счита, че изричният отказ е нищожен. Моли частната жалба да се остави без
уважение. Представя пълномощно, определение № 4948/2016г. на БРС, пълномощно с
нотариална заверка на подпис и съдържание. Претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след преценка на доводите на страните, материалите
по ч.гр.д. № 7442/2018г. по описа на РС Бургас, по вътрешно убеждение, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по ч.гр.д. № 7442/2018г. по описа на РС
Бургас е образувано по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК от 17.10.2018г., депозирано от заявителя Банка ДСК ЕАД (Банката) срещу
длъжника М.Г.С. и Д. Г. Д. за парично вземане общо в размер на 12763,87 лева в
това число: 9644,69 лева – главница, 2676,96 лева – възнаградителна лихва за
периода 29.09.2015г. до 16.10.2018г., 289,22 лева – обезщетение за забава за
периода 09.11.2015г. - 16.10.2018г., 150 лева заемни такси и разноски и законна
лихва върху главницата от подаване на заявлението на 17.10.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, както и разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. Сочи, че длъжниците са наследници по закон на
кредитополучателя С. Г.С. и са приели наследството, поради което отговарят за
изплащането на кредита съразмерно на наследствения им дял, а именно за ½
за всеки. На 20.03.2018г. на М.С. била връчена нотариална покана, че кредитът
се обявява за предсрочно изискуем, на 30.03.2018г. покана била връчена и на Д. Д..
Твърди, че не са платени 29 вноски по договора за кредит, подробно посочени.
Представено е извлечение от счетоводните книги на Банка
ДСК ЕАД за сметка № 0000000022606987 от 17.10.2018г. по Договор за кредит за
текущо потребление 27.04.2015г., в което е посочен, че кредитът е предсрочно
изискуем, за кредитополучател е посочен С. Г.С., а за поръчител – Д. Г. Д.,
дата на разрешаване на кредита – 27.04.2015г и дата на усвояване – 27.04.2015г.,
първоначален размер – 10000 лева, срок на кредита -120 месеца, месечна падежна
дата – 7-мо число, краен падеж – 27.04.2025г., дни забава -999, дата на
настъпване на изискуемост – 30.03.2018г. поради допусната забава в плащанията
на главница и лихва над 90 дни и уведомяване на длъжниците, както и броя,
размера, падежа на непогасените месечни вноски по лихва и главница до датата на
изискуемостта, общ размер на дължима главница и договорна лихва по кредита –
12324,65 лева, както и размер на главница – 9644,69 лева, договорна лихва –
2679,96 лева, обезщетение за забава – 289,22 лева, дължими такси и разноски,
общо дължима сума.
Съгласно договор за кредит за текущо потребление от
27.04.2015г. Банка ДСК ЕАД предоставила на С. Г.С. кредит в размер на 10000
лева със срок на издължаване 120 месеца, дата на издължаване на месечните
вноски 7-мо число на месеца и предвиден в договора лихвен процент. Съгласно
договор за поръчителство Д. Д. като поръчител се задължила да отговаря за
изпълнението на задълженията на С. С. по предоставения с договора кредит.
Съгласно удостоверение за наследници на 0*.**.20**г. е
починал кредитополучателят С. Г.С. като негови наследници са М.С. и Д. Д..
Представена е нотариална покана до М.С., с която Банката
го уведомява, че поради забава в погасяване на задълженията по сключен договор
за банков кредит с наследодателя обявява кредита за предсрочно изискуем.
Поканата е връчена на 20.03.2018г. Представена е нотариална покана и до
длъжника Д. Д. за обявяване на предсрочна изискуемост, връчена съгласно чл. 47 ГПК.
Видно от съдебно удостоверение, М.С. е направил отказ
от наследството на С. Г.С., починал на 0*.**.20**г., който е вписан под №
37/07.03.2016г. в особената книга на съда.
Съгласно пълномощно с нотариална заверка на подписа и
съдържанието от 21.12.2015г., извършена от нотариус с рег. № 246 на НК, М.С. е
упълномощил своя ********* Д. Д. да
извършва всякакви действия по управление и разпореждане със собствените му
идеални части от недвижим имот, придобит по наследство от С. С..
С определение № 4948/03.08.2016г. по гр.д. №
2686/2016г. по описа на БРС е прекратено производството делото, образувано по
молба на „Банка ДСК“ ЕАД, с която се моли да бъдат призовани лицата, които имат
право да наследяват С. Г.С., починал на и да им бъде определен срок, в който да
заявят приемат ли наследството или се отказват от него. В определението е
посочено, че наследниците М.С. и Д. Д. са приели наследството съгласно
извършени от тях фактически и правни действия, които предполагат намерение на
наследника да приеме наследството.
РС Бургас е издал заповед № 3752 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която е разпоредил
длъжникът М.С. и Д. Д. да заплатят разделно, всеки по ½ на кредитора Банка
ДСК ЕАД дължимите по договор за кредит суми, както следва: 9644,69 лева –
главница, 2676,96 лева – възнаградителна лихва за периода 29.09.2015г. до
16.10.2018г., 289,22 лева – обезщетение за забава за периода 09.11. -
16.10.2018г., 150 лева заемни такси и разноски и законна лихва върху главницата
от подаване на заявлението на 17.10.2018г. до окончателното изплащане на
вземането, както и 305,28 лева – направени по делото съдебни разноски,
включващи 255,28 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Постановено е незабавно изпълнение и да се издаде изпълнителен
лист.
На 21.01.2015г. на длъжника М.С. е връчена покана за
доброволно изпълнение, по изп.д. № 842/2018г. описа на ЧСИ с рег. № 802 КЧСИ,
ведно с копие на изпълнителния лист и заповедта за изпълнение на парично
задължение издадена по ч.гр.д. № 7442/2018г. по описа на РС Бургас.
В законния двуседмичен срок, а именно на 01.02.2019г. е
постъпило възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта ведно с частна жалба срещу
разпореждането за незабавно изпълнение, както и молба за спиране на изпълнението
по изпълнителното дело.
С Определение № 1016/04.02.2019г. по ч.гр.д. №
7442/2018г. на БРС районният съд е спрял принудителното изпълнение на заповедта
за изпълнение на парично задължение по отношение на длъжника М.С..
Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване акт, в законния срок, поради което е допустима и следва
да се разгледа по същество.
Съдът намира за нужно да посочи, че съгласно чл. 413,
ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на самостоятелно обжалване от
страните, освен в частта за разноските. Обжалваем е отказът за издаване на
заповед за изпълнение или заповед за незабавно изпълнение /чл. 413, ал. 2 и чл. 418, ал. 4 ГПК/, а при издадена заповед за
незабавно изпълнение може да се обжалва разпореждането за незабавно изпълнение
/чл. 419, ал. 1 ГПК/ - така т.8 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. Съгласно
разпоредбата на чл. 418 ГПК, когато със заявлението е представен документ по чл. 417, на който
се основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно
изпълнение и да издаде изпълнителен лист. Изпълнителният лист се издава, след
като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо
на изпълнение вземане срещу длъжника.
В производството по чл. 419 ГПК проверката, която прави съдът по повод на
процесното заявление по чл. 417, във вр. с чл. 418, ал. 1 ГПК, е съсредоточена върху това дали съществува право за принудително
изпълнение - дали е налице предвиден от закона и редовен от външна страна
документ и дали удостоверява изпълняемо право - годно за принудително
изпълнение притезание, като поначало проверката е ограничена само в рамките на
данните от документа, на който се основава искането за издаване на заповед за
незабавно изпълнение, освен в случаите по чл. 418, ал. 3 ГПК, в които съдът може да извърши проверка и извън данните по документа.
Съдът проверява и в полза на кого и срещу кого съществува правото за
принудително изпълнение.
В този смисъл оспорването на основанието и размера на
вземанията не подлежи на проверка в настоящото производство, а в производството
по иск с правно основание чл. 422 ГПК. Въпреки посоченото и липсата на
конкретно въведени с частната жалба възражения съдът намира за нужно да посочи,
че изрично разпоредбата на чл. 417, т. 2 ГПК дава възможност на кредитора да
представи документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват
вземания на държавните учреждения, общините и банките. Минималните изисквания,
на които трябва да отговаря документът извлечение от счетоводните книги са
предвидени в чл. 60 от Закон за кредитните институции и трябва да съдържа
най-малко информация за: 1. броя на вноските, които не са издължени на
договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на
просрочената сума; 2. общия размер на непогасената част от общия размер на
дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена
лихва; 3. размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.
Представеното извлечение съдържа минималните,
предвидени в закона изисквания. С подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение Банката е представила и доказателства за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита на длъжника М.С.
Относно преценката на кого и срещу кого съществува
правото за принудително изпълнение следва да се има предвид т. 4.г. от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК,
съгласно което в хипотезата на универсално правоприемство няма основание да се
откаже издаването на заповед за незабавно изпълнение по заявление от или срещу
универсалния правоприемник на посочения в документа по чл. 417 ГПК кредитор, съответно длъжник.
Съобразяването на настъпилото преди подаване на заявлението универсално
правоприемство е наложително, тъй като легитимирани да участват във всяко
производство пред съд са именно субектите на съответното материално
правоотношение, от което произтича предявеното право.
Жалбоподателят не оспорва, а и от представеното
удостоверение за наследници се установява, че заедно с Д. Д. са единствени
законни наследници на кредитополучателя С. С., поради което след преценка на
настъпилото правоприемство съдът е издал заповед за незабавно изпълнение срещу
длъжника. В случая възражението за отказ от наследство следва да се направи в
производството по чл. 422 ГПК. Следва да се има предвид, че с определение №
4948/03.08.2016г. по гр.д. № 2686/2016г. по описа на БРС е прекратено
производството делото, образувано по молба на „Банка ДСК“ ЕАД с която се моли
да бъдат призовани лицата, които имат право да наследяват С. Г.С., починал на 0*.**.20**г.
и да им бъде определен срок, в който да заявят приемат ли наследството или се
отказват от него. Съдът в мотивите си е посочил, че наследниците са приели
наследството съгласно извършени от тях фактически и правни действия, които
предполагат намерение на наследника да приеме наследството. Видно от пълномощно
с нотариална заверка на подписа и съдържанието, извършени на 21.12.2015г. от
нотариус Николай Ников с район на действие РС Бургас, М.С. упълномощил *********а
си Д. Д. да извърши действия по управление и разпореждане с идеална част от
негов собствен недвижим имот, който получил по наследство от починалия си брат С.
С.. Съгласно чл. 49, ал. 2 ЗН приемане има и когато наследникът извърши
действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството,
или когато укрие наследствено имущество. Поради даденото пълномощно за
разпореждане, извършено преди датата на вписване на отказ от наследство –
07.03.2016г. наследникът е демонстрирал воля, намерение да приеме наследството,
поради което и отказът не може да се съобрази (в този смисъл Решение № 395 от 4.11.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 309/2010 г., II г. о., ГК).
По изложените съображения съдът
намира, че са налице предпоставките по чл. 418 от ГПК за допускане на незабавно
изпълнение на издадената заповед за изпълнение. Изпълнителният лист е издаден
при съобразяване, че актът подлежи на изпълнение, поради което частната жалба е
неоснователна, а разпореждането, с което е допуснато незабавно изпълнение и е
разпоредено да се издаде изпълнителен лист като правилно следва да се потвърди.
На основание чл. 81 ГПК съдът дължи произнасяне по
разноските. Предвид оставянето без уважение на частната жалба, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК разноски следва да се присъдят в полза на ответната страна.
Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Съгласно
чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за
заплащането на правната помощ за защита по заповедно производство и
производства за обезпечение на бъдещ иск възнаграждението е от 50 до 150 лв. Искането
на Банката за присъждане на разноски е основателно, а като се съобрази
фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че й се дължи
възнаграждение в размер на 50 лева.
Съгласно т.8 от ТР № 4 / 18.06.2014 г. по т.д. № 4 /
2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивните определения постановени в заповедното
производство не подлежат на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане за допускане на незабавно
изпълнение на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК от 19.10.2018 г., постановена по ч.
гр. дело № 7442/2018г. по описа на Районен съд
Бургас.
ВРЪЩА ДЕЛОТО НА РАЙОНЕН СЪД БУРГАС за даване на
указания до заявителя, че има право да предяви иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата такса.
ОСЪЖДА М.Г.С. ЕГН ********** с адрес с. Р., общ. С., обл. Б. да заплати на Банка ДСК ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19 сумата в
размер на 50 (петдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение за защита по в.ч. гр.д.
№ 434/2019г. по описа на Окръжен съд Бургас.
Определението не подлежи на обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.