Р
Е Ш Е
Н И Е
N214
гр.Русе,
27.12.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД , търговско
отделение в публичното
заседание на 29 ноември през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН ДАМАСКИНОВ
ЗОРНИЦА
ТОДОРОВА мл.с-я
при секретаря АНЕЛИЯ ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от председателя в.т.д.
N362 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е въззивно, по
чл.258 и сл. ГПК.
Делото е образувано
по две въззивни жалби на „Е****“АД гр.Р**** против
решението на Районен съд-Русе, постановено по гр.д.№6225/2017г., с което са
уважени предявените искове на И.С.С. по отношение на дружеството,
като то е осъдено да й заплати сумата 22000лв.-част от продажна цена по договор
сключен на 10.03.2015г. между „Е****“АД и Д.С.С. за прехвърляне собствеността върху дружества, по който И.С.
е посочена като трето ползващо се лице което да получи цената по сделката, със
законна лихва от 08.09.2017г. до окончателното изплащане, 1100лв.-неустойка по
същия договор за забава на плащането в периода 13.03.2017г.-06.06.2017г.,
568.34лв.-мораторна лихва за забава в изплащане на главницата в периода
07.06.2017г. до 07.09.2017г., както и разноски по делото в размер на 2307.98лв.
Първата въззивна жалба е подадена чрез
пълномощник адвокат К.К.,*** и в нея се излагат
оплаквания за неправилност на решението поради нарушени на материалния закон,
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се
решението да бъде отменено и исковете отхвърлени. Претендира разноски.
Втората въззивна жалба
е подадена чрез пълномощник адвокат И.Л.,*** и в нея се
излагат оплаквания за недопустимост на решението, поради нередовност на
исковата молба, липса на активна процесуална легитимация у ищцата, както и за
неправилност и необоснованост на същото. Иска се решението да бъде отменено
като неправилно и исковата молба върната за поправяне на допуснати нередовности
в нея, респ. решението да бъде отменено като недопустимо и/или неправилно.
Насрещната страна-въззиваемата И.С.С. ***,
чрез пълномощник адвокат К.С.,*** е подала отговор на двете въззивни жалби.
Счита същите за неоснователни, а решението на първоинстанционния съд-правилно и
иска то да бъде потвърдено, за което излага съображения. Претендира разноски.
След като обсъди събраните по делото
доказателства и доводите на страните, както и след проверка на допустимостта на
решението, както и на правилността му, с оглед посоченото в двете жалби, Окръжният
съд намира за установено следното:
Двете въззивни жалби
са подадени в законния срок, от пълномощници на надлежна страна и при наличие
на правен интерес, поради което са допустими и подлежат на разглеждане. По
оплакванията в двете жалби съдът ще се произнесе общо.
Решението е валидно и допустимо. Същото е
постановено по редовна искова молба, отговаряща на изискванията на чл.127 и 128 ГПК, предмет на делото е частичен иск за 22000лв., от общо 300000лв., дължима цена
по договор за продажба на бизнес от 10.03.2015г. Обстоятелството, че сумата
300000лв. се формира от две отделни пера, респ. непосочването от кое от тях е
частично предявената сума не води до нередовност на исковата молба, тъй като в
случая ищецът е посочил основанието-договора и пълния размер на дължимата от
ответника престация, а не само частично предявеното искане. Предвид това оплакването
в този смисъл е неоснователно. Неоснователно е и оплакването за липса на
активна процесуална легитимация у ищцата и наличието на прекратен договор.
Възражение за прекратен договор не е релевирано в първата инстанция изобщо,
поради което и доколкото липсата на активна легитимация у ищцата за предявяване
на иска се основава на това твърдение, респ. в такъв смисъл е и оплакването за
недопустимост, то същото се явява неоснователно, предвид настъпилата преклузия.
Отделно от това, доколкото ищцата е трето лице, в чиято полза е договаряно,
въпроса дали е прекратен договора касае основателността на иска, а не нейната активната
процесуална легитимация, респ. правото й на иск. Независимо от това следва да
се отбележи, че посоченото във втората жалба, че ищцата е съпруга на починалия
С. е невярно, поради което и доводите във връзка с
наследяването са несъстоятелни. Несъстоятелни са и оплакванията в тази жалба за
недопустимост на решението, с оглед разпоредбата на чл.15 от договора, тъй като
спора по делото включва имплицитно и решаване на въпроса за липсите,
задълженията, тежестите и претенциите. Ето защо, настоящия състав намира, че
постановеното решение е допустимо. Решението е и правилно и следва да бъде
потвърдено, поради следното:
Неоснователно е
оплакването за допуснато от съда процесуално нарушение, изразяващо се в
неизготвяне на доклад с посоченото в чл.146, ал.1 ГПК съдържание. В
определение №5717/24.11.2017г. по чл.140 ГПК съдът е предявил на страните проекта си за доклад, а в първото съдебно
заседание, проведено на 16.01.2018г. и окончателния доклад по чл.146 ГПК, по
който страните не са имали възражения. Доклада съдържа и указания как се
разпределя доказателствената тежест между страните. Посоченото в протокола, че
разпределението на доказателствената тежест ще бъде посочено в следващото
съдебно заседание е безсмислено /очевидно се касае до допусната техническа
грешка в протокола/, тъй като в т.5 от доклада си съдът е посочил как се разпределя
тя и кои са подлежащите на доказване факти. Обстоятелството, че не е указано
кои обстоятелства не подлежат на доказване не съставлява съществено процесуално
нарушение. Това е така, тъй като неподлежащите на доказване факти са функция от
признатите факти и обстоятелства,
които съдът е посочил в т.3. Предвид това е неоснователно оплакването за
допуснато процесуално нарушение във връзка с доклада по делото. По оплакванията
за нарушение на материалния закон: По делото е безспорно, че на 10.03.2015г. в
гр.С**** е сключен
договор между Д.С.С.-продавач, „Е****“АД гр.Р****-купувач и К.К.К-поръчител или солидарен длъжник, за прехвърляне на
собствеността върху дружества /продажба на бизнес/. Страните приели за
установено, че продавачът е изградил успешен бизнес в областта на
производството и монтажа на стоманени изделия на територията на България и
Германия, структуриран в две дружества, на чиито капитал е едноличен собственик
и управител-„А****“ ЕООД Р*** и A**** /А**** Г****/ със
седалище и адрес на управление Г****, П****, рег.№**** на
търговския регистър на Районния съд в П****, продавача
има желание да продаде бизнеса си при определени условия, а купувача има
желание да го придобие при тези условия. Страните са се споразумели, че
продавача продава изцяло бизнеса си със стоманени изделия на територията на
България и Германия, а купувача го купува, при условията и реда, изброени в
договора. В чл.2 е посочено, че продажбата ще се осъществи като продавача
прехвърли в собственост на купувача всички притежавани от него 50 дружествени
дяла с номинална стойност 100лв. всеки един, представляващи 100 на 100 от
капитала на „А****“ ЕООД /българското дружество/, както и дружествен дял от
уставния капитал в номинален размер 25000 евро, представляващ 100 на 100 от
капитала на А****, Г****, рег.№**** /немското
дружество/, като за целта продавача и купувача се задължават в срок до
20.03.2015г. да се явят пред нотариус и да подпишат два отделни договора за
прехвърляне на дружествени дялове в изискваната от българското, съответно
немското законодателство форма. В чл.3 е уговорено, че след осъществяване на
прехвърлянията на дружествени дялове по предходния член, КУПУВАЧА се задължава
да предприеме необходимото за отразяване на тези прехвърляния в Търговските
регистри на България и Германия, при което и да освободи ПРОДАВАЧА от функциите
му на управител на двете дружества. В раздел ЦЕНА И НАЧИН НА ПЛАЩАНЕ, чл.4 страните
са определили цената на сделката на 400000лв., платима по следния начин: 4.1-В
тридневен срок от подписване на договора КУПУВАЧА предоставя на „А****“ ЕООД и на
немското дружество сумата 100000лв. за покриване на спешни задължения на тези
дружества, съответно на първото 89000лв. и на второто-12000лв., като страните
приемат плащането на тези 100000лв. за плащане на част от цената на сделката. В
чл.4.2 е уговорено, че ПРОДАВАЧА, със съгласието на купувача на основание чл.22 ЗЗД договаря в полза на трето ползващо се лице-И.С.С.-ищцата,
да получи от КУПУВАЧА остатъка от договорената продажна цена в размер на
300000лв. по посочена нейна банкова сметка. В чл.4.2.1. е уговорено, че в срок
до 2 месеца от подписване на договора КУПУВАЧА се задължава да преведе на
третото ползващо се лице 50% от сумите, получени от немското дружество като
възстановяване на временната финансова помощ по чл.12 от договора, до общ
размер от 100000лв. В чл.4.2.2. е посочено, че остатъкът от договорената продажна
цена в размер на 200000лв. може да бъде намален при констатирани от
КУПУВАЧА в рамките на 6 месеца след
сключване на договора липси на активи и
СМЦ от патримониума на двете дружества, както и на скрити задължения на тези дружества. Намаляването се извършва със
стойността на липсите и задълженията, но само ако общия им размер надхвърля 5%
от цената на сделката. В Раздел Декларации и гаранции от договора, страните в
чл.5 са заявили, че към 28.02.2015г. „А****“ ЕООД има
кредитни експозиции в Сибанк ЕАД, Алианц Банк България и Уникредит Булбанк в
общ размер 1587752лв., за обезпечаване на които е предоставено надлежно
обезпечение и към 18.02.15г. същите са обслужват редовно. Според чл.6 и 7 на
страните е известно, че към 28.02.15г. текущите задължения на „А****“ ЕООД към
трети лица са в размер на 711000лв., а на немското дружество са в размер на
95000 евро. В чл.10 е посочено, че при подписване на договора продавачът
предоставя на купувача счетоводни баланси на двете дружества, изготвени към 28.02.15г.,
като тези документи се заверяват от страните и стават неразделна част от
договора като служат за основа на констатациите по чл.4.3 от него. В чл.12 е
уговорено, че купувачът се задължава да преведе 200000лв. в деня на подписване на договора по банкова сметка ***-за
покриване на неотложни негови задължения. Изрично е посочено, че тази сума не е
част от продажната цена, а е временна
финансова помощ. В чл.14 е посочено, че две седмици преди изтичане на
6-месечния срок по чл.4.2.2 от договора, купувачът предоставя на продавача и на
третото ползващо се лице писмените си констатации за евентуални липси на активи
и СМЦ от патримонуима на двете дружества, както и за новопоявили се задължения,
извън тези по чл.5, 6 и 7 от договора, както и тежести и претенции по чл.8 и 9,
като ако размер на липсите, задълженията, тежестите и претенциите надвишава 5%
от цената на сделката, купувачът има право да намали плащането на остатъка от договорената цена с този
общ размер. В раздел Неизпълнение и неустойки страните са уговорили в чл.19, че
при забава от страна на купувача при изплащането на останалата част от продажната
цена в размер на 300000лв. по чл.4.2.1 и 4.2 .2, той дължи на продавача, съответно на третото
ползващо се лице неустойка за забава в размер на 0.1% на ден просрочие до
окончателното изплащане на сумата, но не повече от 5% от цената на сделката.
Договорът е подписан от страните-продавач, купувач, поръчител/солидарен длъжник
и от третото ползващо се лице и подписите са нотариално заверени на
10.03.2015г. Представени са договор за
прехвърляне на дружествен дял от Д.С.С. на „Е****“АД от
10.03.2015г. с нотариална заверка на подписите, по силата на който прехвърлителя
прехвърля на приобретателя 50 дружествени дяла, представляващи 100 на 100 от
капитала на „А****“ ЕООД. В чл.4 е посочено, че имуществените отношения
между страните са уредени в отделен договор. Представен е и договор за
прехвърляне на дружествен дял между същите страните от 10.03.15г., с нотариална
заверка на подписите, с който Д. С. прехвърля
на „Е****“АД дружествен дял от уставния капитал в номинален размер
25000 евро, представляващ 100 на 100 от капитала на А****, Г****. Посочено е
в чл.4, че имуществените отношения между страните са уредени в отделен договор,
тъй като прехвърлянето на дяловете по този договор е част от по-всеобхватна
сделка между страните. На 16.03.2015г. Д.С. е починал. Исковите
претенции се основават на договора за
продажба за бизнес от 10.03.15г..
За да уважи
частично предявеният от ищцата иск за сумата 22000лв., след обстоен анализ на
събраните по делото доказателства, районният съд е приел, че със сключване на договора
за продажба на дяловете от немското дружество от 10.03.2015г., с нотариална
заверка на подписите пред български нотариус собствеността не е прехвърлена,
тъй като според немското право той има само облигационно действие. За да
премине собствеността върху приобретателя е необходимо сключването и на самостоятелна
абстрактна правна сделка за прехвърляне на собствеността-чл.15, ал.3 и 4 от
немския Закон за дружествата с ограничена отговорност. За всяка от двете сделки
се изисква писмена форма с нотариална заверка на подписите, но ако втората
сделка по прехвърляне на собствеността е сключена в необходимата форма с
нотариална заверка на подписите, то първата дори и да е без нотариална заверка
остава валидна /чл.15, ал.4 Закон за дружествата с ограничена отговорност/.
Приел е, че извършената продажба на дялове от 10.03.15г. няма транслативен
ефект, а окончателното прехвърляне на собствеността е осъществено след
подписване от наследниците на Д.С. на договорът от 4.06.16г. /л.14-30/ и
подписването на декларацията от К.К. /л.31-34/, с
която го одобрява. Районният съд е приел по отношение уговореното в чл.4.2.1 от
договора за продажба на бизнес, в частност записаното като възстановяване на
временната финансова помощ, след тълкуването на клаузата, че заплащането на
сумата 100000лв. на третото ползващо се лице би могло да бъде поставено под
условие, че сумата се дължи след възстановяване на временната финансова помощ
само до вписването на К. като законен
представител на немското дружество. Приел е, че след вписването му като
управител през м.септември 2016г., сумата е дължима. По отношение възражението за намаляване на
цената по чл.4.2.2 съдът е приел, че същата може да бъде намалена само с
новооткрити задължения, а не с нововъзникнали. Приел е, че нововъзникнали
задължения и липси не са установени, поради което е уважил иска изцяло, така,
както е предявен, както и исковете за неустойка и мораторна лихва.
Решението на
районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
Правилно е прието от съда, а не е имало и спор
по делото, че със сключения договор за прехвърляне на дяловете на немското
дружество от Д.С. на ответника, от 10.03.15г. собствеността не е преминала
върху приобретателя. В отношенията между
страните по него, според настоящия състав същия е породил действието си,
независимо, че не е завършен изцяло фактическия състав на прехвърлянето според
немското право. Този въпрос обаче е значим само доколкото има отношение към задължението
на ответника за заплащане на претендираното от ищцата вземане за цената от
300000лв., по договора за продажба на бизнес от същата дата. Още повече, че в този договор /чл.3/, задължение
на купувача, настоящ въззивник е да предприеме необходимото за отразяване на
прехвърлянията в търговските регистри на България и Германия, при което да
освободи продавача от функциите му на управител на двете дружества. Ето защо и
изводът на районния съд, постановен в този смисъл е правилен. Съгласно договора за продажба на
бизнес договорената в полза на ищцата цена от 300000лв. се формира от две суми.
Първата сума - 100000лв.
/чл.4.2.1/, 50% от сумите получени от A**** като възстановяване на
временната финансова помощ по чл.12 от договора, се дължи в срок до два месеца
от подписване му, а втората-остатъкът от договорената продажна цена в размер на
200000лв. /чл.4.2.2/ може да бъде намалена при констатирани от купувача в
рамките на 6 месеца след сключването на договора липси на активи и СМЦ от
патримониума на двете дружества, както и на скрити задължения на дружествата.
Намаляването се извършва със стойността на липсите и задълженията, но само ако
общия им размер надхвърля 5% от цената на сделката, а процедурата по
констатиране на липсите и задълженията е описана в чл.14. Настоящия състав
намира, че сумата от 100000лв. се дължи след изтичане на 2 месеца от подписване
на договора и дължимостта й не е обусловена от никакво условие-нито от възстановяване
на временната финансова помощ от немското дружество на въззивника, нито от настъпване
на някакви обстоятелства или други условия. Не е условие за плащането на тази
сума нито вписването на К. за управител на
немското дружество, нито наличието на парични средства в това дружество, респ.
възможността му да върне финансовата помощ. Факта, че К. е вписан за
управител на немското дружество на 29.09.2016г. е безспорен. Иска, предмет на
делото е предявен на 7.09.2017г., поради което и възражението за невиновна невъзможност
за възстановяване на финансовата помощ в двумесечния срок се явява
неоснователно. Както бе посочено по горе, плащането на сумата 100000лв. не
поставено под никакво условие, а вписването на К. като управител на немското
дружество е изцяло негово задължение. По делото липсват доказателства, че с оглед
смъртта на С. неговите наследници не са оказали съдействие за
довършване на фактическия състав пред немския търговски регистър, нито че са
били канени да предприемат действия в тази насока. Ето защо, според настоящия
състав сумата е дължима. По отношение на
сумата 200000лв.-остатък от продажната цена, съдът намира следното: Срок за
плащането й не е посочен, но е уговорено, че той /остатъка/ може да бъде
намален при констатирани в рамките на 6 месеца липси и скрити задължения на
двете дружества, като процедурата е описана в чл.14. По делото не са представени
посочените в чл.10 като неразделна част от договора счетоводни баланси на двете
дружества, изготвени към 28.02.15г., послужили за основа на констациите по
чл.4.3. В договора липсва чл.4.3, а констатациите /декларации/ на страните са в
чл.5-11. Според настоящия състав тълкуването на чл.4.2.2 е еднозначно-може да
бъде намален остатъка от продажната цена в размер на 200000лв., при
констатирани от купувача в рамките на 6 месеца липси на активи и СМЦ от
патримониума на двете дружества, както и на скрити задължения, като под липса
на активи и скрити задължения се има предвид такива, които са били налице и са
съществували / липси и скрити задължения/ към датата на сключване на договора
10.03.2015г., но са открити в 6-месечния срок. В този смисъл е и приетото от
районния съд. Базата, на която е договоряно, касаеща задълженията на двете
дружества е посочена в чл.6 и 7 от договора, а именно-страните са декларирали,
че към 28.02.15г. текущите задължения на българското дружество към трети лица
са в размер на 711000лв., а на немското-95000 евро. Неоснователно е оплакването досежно приетото
от съда за неоснователно възражение за намаляване на остатъка от цената. Твърдят се от въззивника в отговора на исковата
молба липси на активи от българското дружество за 180658.96лв. и неизплатени
нововъзникнали задължения на немското дружество-311218.58 евро, което според
него е основание за намаляване на остатъка от цената. Твърди се и е установено,
че в 6 месечния срок от сключване на договора, въззивника уведомил ищцата за
задължения на немското дружество към българското „А****“
ЕООД-559123.54 евро, както и към „Е****“АД-126660.01
евро. /л.86-87/. Не се твърди в писмото, че това са задължения, имащи характер
на скрити по смисъла на договора, а именно, че са били налични при сключването
му и са станали известни в 6 месечния срок, нито от какво са формирани. Ето
защо и предвид уговореното в договора, че в 6 месечния срок от сключването му
купувача следва да представи писмените си констатации за липси на активи и
новопоявили се задължения, което е предпоставка за намаляване на цената, съдът
приема, че такива основания не са установени. При сключването на договора
страните несъмнено са били наясно със състоянието на двете дружества, според
което и е определена цената по сделката, както и възможността за намаляването
на цената, при посочените условия. В договора не са поставени никакви други.
Независимо от липсата на яснота във възражението на въззивника за намаляване на
цената /което поставя рамките на спора/ от какво се формират т.нар.
нововъзникнали задължения на немското дружество и какви липси на активи са
констатирани от българското, правилно е прието от районния съд, че не се касае
до новооткрити задължения, а до такива, за които ответника е бил наясно при
сключване на договора, доколкото предмет на сделката са действащи предприятия. Съществуващите
задължения на българското дружеството според експертизата /711017.84лв./
съответстват на установените от страните в договора, в счетоводството на същото
не са посочени липси на активи, а констатирани задължения на немското дружество
са възникнали след сключване на договора. Какъв е произхода им според настоящия
състав е ирелевнтно, предвид приетото, че основание на намаляване на цената по
договора е откриване на задължения, които са съществували при подписване на
договора, но не са посочени в него. При това положение, с оглед приетото от
съда по-горе, са неоснователни и останалите оплаквания в жалбата за нарушение
на материалния закон. Неоснователно е оплакването за необоснованост на
решението. Районният съд правилно е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, анализирал ги е подробно и обстойно и на тази база е изградил
правните си изводи за основателност на исковете. Предвид приетото от съда за
основателност на частичния иск, правилно са уважени и исковете за договорена
мораторна неустойка за периода 13.03.17г.-06.06.17г. в размер на 1100лв., както
за мораторна лихва за забава за периода 07.06.17г.-07.09.17г. в размер на 568.34лв.
Тъй като двете обезщетения са за различни периоди не се касае до кумулиране, поради
което присъждането им е допустимо. Ето защо, поради съвпадане на изводите на
настоящата инстанция с тези на районния съд, решението като правилно следва да бъде
потвърдено изцяло.
В тежест на
въззивника са направените от въззиваемата разноски за тази инстанция в размер
на 2071лв.
Мотивиран така, на основание чл.271,
ал.1 ГПК, Окръжният съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1321от 30.07.2018г., постановено по гр.д.№6225/20175г.
по описа на РРС.
ОСЪЖДА
„Е****“АД гр.Р****, ул.****, ЕИК****, да заплати на И.С.С., ЕГН********** ***, сумата 2071лв. разноски за тази инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: