Решение по дело №5064/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 799
Дата: 2 юни 2023 г. (в сила от 2 юни 2023 г.)
Съдия: Георги Илианов Алипиев
Дело: 20224430105064
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 799
гр. Плевен, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20224430105064 по описа за 2022 година
Производството е по чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Образувано е по ИМ от “Топлофикация Плевен” ЕАД, със седалище и
адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния директор Й.В.,
чрез юрк.Ц., против В. А. Н., ЕГН **********, от ***, за признаване за
установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същата
дължи на ищеца сумата от 2416,96 лева, от които сумата от 2269,75 лева
главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода 01,11,2020 г. – 31,01,2022 г., и сумата от 147,21 лева, представляваща
лихва за забава за периода 05,01,2021 г. – 04,03,2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че
по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е
образувано ч.гр.д. №1360/2022 г. по описа на ПлРС, по което има издадена
заповед за изпълнение, връчена на длъжника. Навеждат се доводи, че
ответникът като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот- апартамент с
абонатен № ***, находящ се в ***, е клиент на топлинна енергия по см. на
чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. Сочи се, че именно поради това за него важат разпоредбите на
действащото законодателство в областта на енергетиката. Навеждат се
доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
1
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че
съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди
се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и
във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ
от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по
който купувачите на топлинна енергия / в това число и ответниците/ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този
случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Сочи се,
че с изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за
тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна
лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. №
1360/2022 г. извлечение от сметка за абонатен номер № *** ответникът е
използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, но не е погасил
задължението си. Излага се, че процесната сума включва: сума за отопление с
ИРУ в размер на 2055,97 лева; сума за отопление без ИРУ в размер на 0 лева;
сума за отопление без ИРУ за периодите посочени в петитума на исковата
молба в размер на 0 лв.; сума за БГВ в размер на 0 лева; сума за отопление
отдадена от сградна инсталация, начислена за същия период в размер на
174,59 лева и сума за услуга дялово разпределение в размер на 39,19 лева.
Твърди се, че в имота на ответника има 4 ИРУ. Поради изложеното моли съда
да уважи предявения иск. Претендират се и сторените в настоящето и в
заповедното производство разноски. Към ИМ са приложени писмени
доказателства по опис и са направени доказателствени искания за СИЕ и
СТЕ.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, не депозира отговор на искова
молба.
Плевенският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявените искове са процесуално допустими и основателни.
В съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от
ответника на отговор на исковата молба, неявяването на ответника и негов
представител в първото съдебно заседание по делото, липсата на искане от
ответника делото да бъде разгледано в негово отсъствие, указването на
ответника на последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа
и от неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната основателност на
2
исковете с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, с оглед на постъпилото искане от страна на
ищеца по чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, ДРС е прекратил съдебното дирене за произнасяне с
неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл.238 ал.1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Според чл.239 ал.1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато
исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239 ал.2 от ГПК
неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно
да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза,
като видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените
искове са вероятно основателни.
С оглед на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение предявените искове са основателни и трябва да бъдат
уважени.
При този изход на делото, съдът следва да присъди в полза на ищеца
разноските в исковото производство, възлизащи на 92,45лв. - държавна такса
и 100.00 лв. юрк. възнаграждение /определено от съда на осн. чл. 78 ал. 8 от
ГПК/ и 15 лв. съдебни разноски или общо 207,45 лв.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в заповедното
производство, възлизащи в размер на 98,34 лв.
Водим от горното и на основание на чл.239 във връзка с чл.238 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК
вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че В. А. Н., ЕГН **********, от
***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от: 2269,75 лева главница,
съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
01,11,2020 г. – 31,01,2022 г., и сумата от 147,21 лева, представляваща лихва
за забава за периода 05,01,2021 г. – 04,03,2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението – 15,03.2022г.,
до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА В. А. Н., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на
3
ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, разноски в исковото производство в размер на 207,45лв.
ОСЪЖДА В. А. Н., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на
ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД, с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление ***, разноски по ч.гр.д. № 1360/2022г. на ПлРС в размер на 98,34
лв. РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ, съгласно чл. 239,
ал. 4 ГПК.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4