Решение по дело №369/2022 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 255
Дата: 9 ноември 2022 г.
Съдия: Мая Андонова Миленкова
Дело: 20221520200369
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 март 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 255
гр. Кюстендил, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мая Анд. Миленкова
при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова
като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно
наказателно дело № 20221520200369 по описа за 2022 година
С. Р. , *********** обжалва наказателно постановление № 21-1139-
001034/13.07.2021 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР Кюстендил, с което на основание чл. 182, ал.1 т.6 от ЗДвП му е
наложено административно наказание “глоба” в размер 700 лева за
нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и е лишена от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца. В жалбата се сочат допуснати нарушения на процесуалните
правила в производството по установяване на нарушението и ангажиране
отговорността на жалбоподателката.
Наказващият орган не взима участие в производството.



След като подложи на обстоен анализ и преценка събраните по делото
доказателства, съобразно обхвата и пределите на въззивната проверка,
настоящият съдебен състав намери за установено следното
от фактическа страна:
1




На 13.07.2021 г. в 10:23 ч., с мобилно техническо средство Трафик радар TFR
1M 545, монтирано в патрулен автомобил на сектор Пътна полиция, който е
разположен на първокласен път I-6, км. 4+700, на територията на с.
Каменичка Скакавица, общ. Кюстендил е установено превишаване на
максимално допустимата за населено място скорост от 50 км/ч. с лек
автомобил м. „Ауди“, модел Q 7, с рег.№ ********. Посоката на движение на
МПС е от ГКПП Гюешево към гр.Кюстендил, а скоростта, с която МПС се е
движело е 104км/ч.
Непосредствено след установяване на нарушението св. Б. С. –
служител на Пътна полиция при ОДМВР гр. Кюстендил, който се намирал в
патрулния автомобил последвал нарушителя. Застигнал го в района на
Околовръстен път , където го спрял за съставяне на АУАН. Нарушението е
установено в присъствието на св. А. З., също служител на сектор Пътна
полиция при ОДМВР гр.Кюстендил.
На С. Р. , водач на процесния автомобил е показана регистрираната с
техническото средство скорост на движение. Същият заявил ,че разбира
български език и не се нуждае от преводач. На място му е съставен АУАН за
извършеното административно нарушение , предявен му е и му е връчен
срещу подпис, като нарушителят заявил, че няма възражения, което е
отразено и в АУАН.
Измерената скорост на движение на превозното средство от 104 км/ч, е
редуцирана с приспаднат толеранс от 3% в полза на нарушителя – или
наказуемата скорост е 101 км/ч, при ограничение на скоростта за движение в
населено място- 50 км/ч.
В обстоятелствената част на акта длъжностното лице изложило ясно
и точно описание на фактическите обстоятелства, относими към
инкриминираното нарушение, което е квалифицирано като съставомерно по
текста на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Изрично в акта са конкретизирани датата и
мястото, където е констатирано нарушението, техническото средство, с което
2
същото е било заснето и превишената скорост на движение на автомобила.

Въз основа на съставяния АУАН с.GA № 383770, в деня на съставянето
му , при условията на чл. 44, ал.4 от ЗАНН е издадено и наказателно
постановление № 21-1139-001034 от Началник сектор пътна полиция при
ОДМВР Кюстендил.








Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безсъмнен начин, от събраните в хода на съдебното дирене гласни
доказателства-показанията на актосъставителя З. и свидетеля по акта Б. С.,
както и от другите приобщени по делото доказателствени средстваа. Следва
да се подчертае, че гласните доказателствени средства кореспондират и се
подкрепят изцяло и от другите събрани по делото писмени доказателства,
което наложи за съда да ги кредитира изцяло и безрезервно.




Съдът счита, че при съставянето на акта не са допуснати съществени
процесуални нарушения, тъй като същият е съобразен с изискванията на чл.
40 и следващите от ЗАНН. При това, актът съдържа необходимите
задължителни реквизити изброени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
излага конкретно и ясно описание на обстоятелствата, при които е
осъществено процесното нарушение. При тези обстоятелства, съдът счита, че
не се наблюдават съществени отклонения от материалноправно и
3
процесуалноправно естество, които да рефлектират върху
законосъобразността на акта.
Правилнои законосъобразно е приложена в случая разпоредбата на
чл. 44, ал.4 от ЗАНН даваща възможност да се издаде НП в деня на съставяне
на АУАН, доколкото нарушителят е сръбски гражданин и няма постоянен
адрес в Република България.




Възведената в акта за административно нарушение фактическа
обстановка, относима към разглежданото административно нарушение е
обективирана изцяло и в наказателното постановление. Нарушението е
квалифицирано като сътавомерно по текста на чл. 21, ал.1 от ЗДвП от ЗДвП .




В законоустановеният преклузивен срок, съгласно чл. 59, ал.1 от
ЗАНН жалбоподателят, в качеството си на легитимирана страна с правен
интерес, оспорва законосъобразността и обосноваността на наказателното
постановление, при което жалбата му се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество обаче, съдът я намира за неоснователна.




Законосъобразно и правилно административнонаказващият орган е
ангажирал административнонаказателната отговорност на въззивника с оглед
на виновно осъщественото от него административно нарушение,
съставомерно по този текст. Същото се изразява в това, че като водач на
ППС, деецът е допуснал движение на управляваното от него превозно
4
средство с превишена скорост, надвишаваща значително въведеното
ограничение от 50 км/ч. за населено място. Правната квалификация на
описаното нарушение съдът споделя изцяло, като я намира за правилна и
законосъобразна.




От легалния прочит на разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, която е с
императивен характер е видно, че на водачите на ППС се забранява при
избиране на скоростта на движение да превишават максимално допустимата
за населено място скорост от 50 км/ч. Вън от съмнение е, че възвизникът –
Стевич Р. не се е съобразил с посоченото ограничение в населеното място и е
управлявал автомобила със скорост, значително по-висока от 50 км/ч. В хода
на съдебното следствие бяха събрани достатъчно и убедителни доказателства,
от които черпим информация, че скоростта е измерена прецизно и точно от
длъжностното лице, като към момента на преминаване на управлявания от
жалбоподателя автомобил през пътния участък на селото, тя е била 104 км/ч.
Годността на техническото средство, с което е извършено заснемането на
нарушението е удостоверена по делото с представен Протокол от проверка
№2-20-21 /24.06.2021г.
В хода на







съдебното следствие не бяха събрани доказателства, които да
компрометират и разколебават изложената от наказващия орган обвинителна
теза. Ето защо, съдът счита, че при изложените обстоятелства,
5
законосъобразно и правилно административнонаказващият орган се е позовал
на разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, като е приел, че редовно съставения
АУАН от актосъставителя З. се ползва с презумптивна доказателствена сила,
до доказване на противното. Отделно от изложеното може да се изтъкне, че
обвинителната теза наказващият орган е изградил не само на изложените в
акта констатации, от страна на длъжностното лице, но така също и от другите
писмени доказателства по преписката.. При изложените съждения съдът
приема, че правилно и законосъобразно административното нарушение е
подведено под хипотезиса на нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, която се явява
относима към настоящия правен казус.
Наличието на разминаване между посочената в приложения по
делото видеоклип скорост и тази в АУАН и НП се основава на
приспаднатия толеранс , от 3 % в полза на нарушителя, което изрично е
упоменато в НП.




Встъпвайки на общата доказателствена плоскост и на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства, съдът прие, че наказващият орган
законосъобразно е ангажирал административнонаказателната отговорност на
нарушителя по текста на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, основавайки се както на
съществуващите безспорни доказателствени факти, доказващи наличието на
виновно осъществен състав на административно нарушение от страна на
водача.




При изложените съждения вън от съмнение е, че описаната в
обстоятелствената част на наказателното постановление обвинителна теза се
явява доказана по безсъмнен и категоричен начин. Оттук следва и правният
извод, че атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно и
6
обосновано, поради което същото следва да се потвърди изцяло .
По отношение на размера на наложеното с НП наказание за това
нарушение, съдът намира следното :



За нарушението по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се движение със
скорост над разрешената максимална скорост в населено място, на основание
чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП по отношение на дееца са постановени две
кумулативно дадени административни наказания - за превишаване над 50
km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h
глобата се увеличава с 50 лв.“ В нашия случай скоростта, приета за
наказуема от АНО / след приспадане на толеранс от 3 %/ е 101 км/ч , в този
случай глобата ще остане в рамките на минимално предвидената такава от
700 лв._Отделно от посоченото наказание глоба, законодателят в
разпоредбата на чл. 182, ал.1, т.6 е фиксирал и конкретен размер на
кумулативно предвиденото наказание "лишаване от правото да управлява
МПС", като е посочил срок от три месеца. От изложеното следва, че
наложените административни наказания на жалбоподателя се явяват
законосъобразни и съобразени със степента на обществена опасност на дееца
и извършеното от него нарушение.








Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 21-1139-
001034/13.07.2021 г., на Началника на сектор "Пътна полиция" към ОДМВР -
гр.Кюстендил , с което на осн. чл. чл. 182, ал.1, т.6 от Закона за движението
по пътищата са наложени на С. Р. , ************* административни
наказания - "глоба" в размер на 700 /седемстотин /лева и "лишаване от
правото да управлява МПС" за срок от 3 /три/ месеца.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му до страните пред Административен Съд -
Кюстендил по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________

8