Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
11.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание, проведено
на осемнадесети май две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА
СТАНЧЕВА и прокурора …...………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 510
по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на А.И.П., депозирана против наказателно постановление №
20-1882-000099/06.02.2020г., издадено от Началник Сектор към ОДМВР – Русе,
Първо РУ, с което на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, за
нарушение по чл. 137А, ал. 1 ЗДвП.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е издадено при
съществени процесуални нарушения и при неправилно прилагане на материалния
закон и се моли за неговата отмяна. Оспорва се приетата за осъществила се
фактическа обстановка, въпроизведена в АУАН и НП. Твърди се, че са налице
съществени недостатъци на съставения АУАН и същият не може да бъде годно
основание за започване на административнонаказателно производство и за издаване
на наказателно постановление.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа
депозираната от него жалба. В хода и по реда на съдебните прения инвокира
доводи, че не са събрани достатъчно доказателства, че жалбоподателят
действително е извършил нарушението. На следващо място се релевират твърдения,
че в наказателното постановление не е посочен типа на моторното превозно
средство и не е изяснено същото от кой тип е, което се явява съществено
нарушение на правилата по ЗАНН. На последно място се прави искане за прилагане
института на маловажност, тъй като не са събрани доказателства водачът да е
имал други нарушения.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител. Депозирано е писмено
становище от административнонаказващия орган, чрез главен юрисконсулт, с което
се изразява становище по същество на делото и се ангажират доказателства. Моли
се да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено наказателното
постановление като правилно и законосъобразно и се претендират разноски,
съгласно представеният списък.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени
събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН бланков № 434276 от 02.02.2020г.
против жалбоподателя, за това, че на 02.02.2020г., около 10,15 часа, в град Русе,
бул. „Цар Освободител“ – пред Земеделски колеж, управлявал лек автомобил „Ауди
А 6 Авант“, с рег. № Р 79 18 ВС, собственост на „Димитрови вижън“ ООД, като не използва
обезопасителен колан, с който е оборудвано моторното превозно средство, които
факти са субсумирани от актосъставителя като нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.
АУАН е бил
подписан от жалбоподателя без същият да изложи в него възражения. Такива не
били депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието,
идентични със съдържащите се в АУАН, като за така установеното нарушение, на
жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева.
Посочената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на извършената оценка на събраните в хода
на производството гласни и писмени доказателства. Не са налице противоречия в
информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена
съвкупност, досежно приетите за осъществили се факти, което да налага, съгласно
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, съдът да излага подробни мотиви, кои
доказателства кредитира и кои отхвърля. Както гласните така и писмените
доказателства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят
изложените в АУАН и НП фактически констатации.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да
бъдат изведени следните правни изводи.
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са
намерили отражение датата, мястото и часът на нарушението. Самото нарушение е
описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в
същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на
нарушението, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са
субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма,
въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на санкционираното
лице. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под
която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е
ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Съдът
намира за неоснователни инвокираните с жалбата твърдения, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
от своя страна да имат за последица отмяна на оспореното наказателно
постановление на процесуално основание.
Съгласно
разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр.
чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело
до ограничаване на процесуалните права на страните.
В
настоящия случай, при съставянето на АУАН и издаването на НП не е допуснато
нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на жалбоподателя,
да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност и не
са били ограничени по никакъв начин, процесуалните права на същия, за да бъде
прието, че наказателното постановление е издадено при допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила.
Неоснователни
са доводите развити в хода по същество от страна на процесуалния представител
на жалбоподателя, че е допуснато съществено процесуално нарушение при
описанието на нарушението, тъй като в АУАН и НП не е отразена категорията на
управляваното от жалбоподателя МПС, съгласно приетата за нарушена разпоредба на
чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Както в АУАН, така и в НП моторното превозно средство,
управлявано от жалбоподателя е напълно индивидуализирано като марка модел и
регистрационен номер. Категориите МПС са нормативно регламентирани в чл. 149 ЗДвП, и е безспорно, че лекият автомобил е категория М1, съгласно чл. 149, ал.
1, т. 2, б. „а“ ЗДвП - превозни средства от категория М с не повече от 8 места
за сядане, без мястото за сядане на водача. Доколкото се касае за легална
дефиниция, съдържаща се в нормативен акт, не може да бъде прието, че
непосочването в АУАН и НП, че подробно индивидуализирания в акта и наказателното
постановление лек автомобил, е именно категория М1 е ограничило правото на
защита на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е привлечен
към наказателна отговорност.
По
изложените по-горе мотиви, съдът намира за неоснователни релевираните от страна
на жалбоподателя доводи за допуснати в хода на административнонаказателното
производство на съществени процесуални нарушения при описание на нарушението.
Въз
основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът
намира, че следва да бъде изведен единственият възможен извод от правна страна,
а именно, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение
по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, за което е ангажирана неговата отговорност, както от
обективна, така и от субективна страна.
От
обективна страна на 02.02.2020г., около 10,15 часа, в град Русе, бул. „Цар
Освободител“ – пред Земеделски колеж, жалбоподателят е управлявал лек автомобил
„Ауди А 6 Авант“, с рег. № Р 79 18 ВС, собственост на „Димитрови вижън“ ООД,
като не е използвал обезопасителен колан, с който е оборудвано моторното
превозно средство.
Преки
доказателства в подкрепа на административното обвинение се съдържат в показания
на разпитания в процесуалното качество на свидетел актосъставител – Д.К.П.,
чиито показания съдът кредитира като последователни, убедителни, логични и без
данни за възможна заинтересованост. Самият свидетел пряко и непосредствено е
възприел факта, че жалбоподателят е управлявал посоченото моторно превозно
средство, без поставен обезопасителен колан към момента на подаване на сигнала
за спиране и именно това е била причината да бъде спрян.
На
следващо място по делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават
доказателствената сила на АУАН, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП.
По
изложените мотиви съдът намира за неоснователни и без опора в доказателствената
съвкупност по делото доводите на защитника на нарушителя, за недоказаност на
нарушението, за което е привлечен към административнонаказателна отговорност.
В
случая от доказателствата по делото не се установява да е налице някое от
изключенията предвидени в чл. 137а, ал. 2 ЗДвП, регламентиращи кои лица могат
да не използват обезопасителен колан, а и липсват такива релевирани твърдения
от страна на наказаното лице.
От
субективна страна нарушението е извършено умишлено. В съзнанието на
жалбоподателя са намерили отражение представи, че като водач на МПС е длъжен при
управлението на същото да използва обезопасителен колан, с който е бил
оборудван автомобила, като във волево отношение същият пряко е целял
настъпването на общественоопасните последици от своето деяние.
Правилно
е издиране и приложена и санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП, в която санкцията за това нарушение е в абсолютен размер, какъвто именно
и размер на административното наказание „Глоба“ е наложен на жалбоподателя.
Не са
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не
разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция, съдържаща
се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Не се установиха
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа
на които да бъде направен извода, че извършеното нарушение, разкрива по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения
от този вид. Обстоятелството, че липсват предходни нарушения на правилата за
движение извършени от жалбоподателя не би могло да обоснове различен извод.
По
изложените мотиви съдът намира жалбата за неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение, а наказателното постановление като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на ОДМВР – Русе
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съобразно представения
списък, в размер на 120 лева, което следва да бъде заплатено от жалбоподателя.
Съдът
намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на жалбоподателя
в обратната насока. Видно от материалите по делото от страна на
административнонаказаващия орган, именно чрез юрисконсулт, е депозирани писмено
становище по същество на делото, поради и което само и единствено
неприсъствието на юрисконсулта в съдебно заседание, не е основание да не бъде
присъждано юрисконсултско възнаграждение, при положение, че
административнонаказаващия орган в хода на съдебното производство е бил
представляван от такъв, който е ангажирал доказателства и е изложил в писмено
становище подробни доводи по същество на предмета на делото.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
20-1882-000099/06.02.2020г., издадено от Началник Сектор към ОДМВР – Русе,
Първо РУ, с което на А.И.П., ЕГН:**********,
с адрес ***, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в
размер на 50 (петдесет) лева, за
нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА А.И.П., ЕГН:**********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОДМВР
– РУСЕ, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН СУМАТА в размер на 120 (сто
и двадесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: