Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Гр.Плевен, 14.
12. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, тринадесети
граждански състав, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА
ЗАМФИРОВА
при секретаря Анета Христова, като разгледа
докладваното от съдията ЗАМФИРОВА гр. д.
№ 916, по описа за 2018 г, за да се
произнесе, взе предвид:
Иск с
правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 от ГПК. Производството по делото е образувано по искова
молба от ***със седалище и адрес на управление ***. ***, ЕИК ***,
представлявано от изпълнителния директор ***, против К.Д.К., ЕГН ********** в
качеството му на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с правно основание чл.422 ГПК, чл. 415, ал. 1
от ГПК; чл. 79 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД, и цена на иска: 1 258, 71 лв. В исковата
молба се твърди следното:
По
силата на договор № 2 от 31. 01. 2017 г. за отдаване на труд, ***- териториално
поделение в ***, предостави на ответника лишени от свобода лица за работа на
обект в ***(чл. 2 от договор за отдаване на труд № 2 от 31.01.2017г.), срещу
насрещно задължение на възложителя да заплати възнаграждение в размер на една
минимална работна заплата за страната за един отработен месец на едно лишено от
свобода лице, други начисления в размер на 20%
ДДС (чл. 9 от договора за отдаване на труд). В чл. 11, ал. 2 от същия
договор, страните са уговорили седмодневен срок за плащане от издаването на
фактурата. ***е изпълнило задълженията си по договора да предостави на
възложителя съответния брой лишени от свобода лица. Ответникът не е изпълнил
задълженията си и не е извършил плащане в договорения срок по фактура ***за
отдаден труд на лишени от свобода лица през м. юли 2017 г. на стойност 1 223.04
лв, издадена съгласно договор за отдаване на труд от № 2 от 31. 01. 2017г.
Ответникът дължи заплащане на законна лихва от стойността на дължимата главница
за всеки ден просрочие, съгласно чл. 13 от договора за отдаване на труд, за
периода от падежа на задължението до окончателното изплащане на задължението.
За периода от 08. 08 . 2017 г. до 20. 11. 2017 г. дължимата лихва върху
неизплатената сума по фактура ***е в размер на 35. 67 лв.
За изплащане на горепосочените задължения, от
страна на ***, е подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК. Въз основа на така подаденото заявление, Районен съд - Плевен, по ч. гр. д. № ***по описа на съда, е
издал Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено,длъжникът ***, да заплати
на кредитора ***горепосочените суми, както и съдебно-деловодните разноски по
заповедното производство.
Вследствие
постъпило по реда на чл. 414 от ГПК писмено възражение от длъжника против
издадената заповед за изпълнение, на заявителя е указано, че може да предяви
иск за установяване на вземането си.
Предвид
гореизложеното, за ***, е налице основание и законен интерес да предяви
настоящия установителен иск.
Съдът
е сезиран с искане, след доказване на иска по основание и размер, да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца неизплатените
суми по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на
Районен съд - Плевен, Г.О. - X с-в, издадена по ч. гр. д. № ***по описа на
Районен съд - Плевен, както следва:
1./
1 223.04 лв. (хиляда двеста двадесет и три лева и четири стотинки) с ДДС -
задължение по договор за отдаване на труд № 2 от 31.01.2017 г, и фактура №
********** /31.07.2017 г.;
2./
35. 67 лв, (тридесет и пет лева и шесдесет и седем стотинки) с ДДС - законна
лихва от стойността на дължимата главница за всеки ден просрочие /105 дни/,
съгласно чл. 86 от ЗЗД и чл. 13 от Договор № 2 / 31. 01. 2017 г, за периода на
падежа на задължението по фактурата от 08. 08. 2017 г. до датата на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение - 20. 11. 2017 г.
3./
Законна лихва върху главниците за периода от
21. 11. 2017 г. до окончателното изплащане на задължението;
4./
Съдебно - деловодни разноски по заповедното производство в размер на 200, 35
лв, в това число 50, 35 лв. държавна такса и 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Моли да
бъдат присъдени и всички деловодни разноски за исковото производство, в
това число и юрисконсултско възнаграждение.
Приложени
са като писмени доказателства следните
документи: Документ за внесена държавна такса по заповедното производство; Документ за довнесена държавна такса за
исковото производство; Справка от
търговския регистър за актуално състояние на ищеца; Справка от търговския
регистър за актуално състояние на ответника; Договор ***Фактура ***Обратна
разписка - за получена фактура; Справка за отдаден затворнически труд месец юли
на ***; Покана за доброволно плащане; Лихвен лист.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника,
който оспорва иска, като неоснователен. Твърди, че е налице виновно
неизпълнение по чл. 5, ал. 1, ал. 3 от Договора от страна на ищеца.
За ищеца, ******, редовно призован, се явява юрк. ***с пълномощно.
ОТВЕТНИКЪТ,
К.Д.К., редовно призован, се явява лично и с адв. ***Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 415, вр. 422 от ГПК.
Налице е спор между страните, относно вземането в полза на ищеца по ч. гр. д. №
***по описа на ПлРС. Предявеният иск е допустим, тъй
като е спазен едномесечният срок за предявяване на исковата претенция по чл.
415 ал. 1 от ГПК. Установителният иск се счита за предявен от момента на
подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение.
От приложеното ч. гр. д. № ***по описа на ПлРС се установява, че е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 5761 / 21. 11. 2017 г, с която е разпоредил
ответникът да заплати на ищеца исковата сума.
Безспорно е по делото,
че по приложено към делото ч. гр. д. № ***по
описа на Районен съд – Плевен, е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която
е разпоредено длъжникът ***, със седалище и адрес ***,
представлявано от К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ на кредитора ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес ***, представлявано от ***– Изпълнителен директор, сумата
1223, 04 лева, по издадена фактура на основание сключен Договор № 2 / 31.
01. 2017 г; лихва за забава в размер
на 35, 67 лева, определена както следва: законна лихва от стойността на
дължимата главница за всеки ден просрочие /105 дни/, съгласно чл. 86 от ЗЗД от
Договор № 2 / 31. 01. 2017 г, за периода на падежа на задължението по фактура
от 08. 08. 2017 г. до датата на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 20. 11. 2017 г. и законна лихва върху главницата от 21.
11. 2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 25, 17 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение. Обстоятелства, от който произтича
вземането: Задължение за плащане по
Договор № 2 / 31. 01. 2017 г. и издадена фактура № ********** / 31. 07. 2016 г,
за неразплатен отдаден труд на лишени от свобода лица и законна лихва за забава
на основание чл. 86 от ЗЗД.
Безспорно е, че между
***, със седалище и адрес на управление ***. ***, ЕИК ***, представлявано от
изпълнителния директор ***, от една страна като изпълнител и ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, като възложител, е сключен договор за отдаване на труд.
На обекта не са се явили не по- малко от двама души за изпълнение на
възложената работа. Налице е виновно неизпълнение на задълженията по договора да
се осигурят минимален брой затворници от страна ***, със седалище и адрес на
управление ***. ***, ЕИК ***, представлявано от изпълнителния директор ***, поради
което ищецът е неизправната страна по договора.
С оглед на тези факти, безспорно доказани по делото и неоспорени от
ищцовата страна е видно, че за ответника не е възникнало задължение за плащане
на уговорено между страните възнаграждение, поради виновно неизпълнение по чл. 5, ал. 1 и ал. 3
от Договора от страна на ищеца.
С оглед така събраните факти, съдът приема, че ищцовото дружество няма
вземане в претендирания размер срещу ответника.
В хода на проведеното съдебно производство, не се събраха достатъчно доказателства
от страна на ищеца за съществуването на претендираното от него вземане, поради
което и предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422, вр. чл. 415, вр. чл. 124 от ГПК, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на
делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника деловодните разноски в размер на 50 лв.
за адвокатско възнаграждение
По изложените съображения, Плевенският районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ***със седалище и адрес на управление ***. ***,
ЕИК ***, представлявано от изпълнителния директор ***, против К.Д.К., ЕГН **********
в качеството му на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с правно основание чл.422 ГПК, чл. 415, ал. 1
от ГПК; чл. 79 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД, и цена на иска: 1 258, 71 лв, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ***, със седалище и адрес на управление ***. ***,
ЕИК ***, представлявано от изпълнителния директор ***, ДА ЗАПЛАТИ на К.Д.К.,
ЕГН ********** в качеството му на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, направените деловодни разноски в размер на 50 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
.
|
|