РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Русе, 03.01.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, втори касационен състав, в
публично заседание на 13 декември през 2023 година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
|
ДИАНА КАЛОЯНОВА |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора ЕМИЛИЯН
ГРЪНЧАРОВ като разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА КАН дело № 368
по описа за 2023 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК
във вр. чл. 63в от ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от С.Г.И.
***, против Решение № 613 от
05.09.2023 год., постановено по анд № 1042/2023 г. по описа на РС - Русе, в частта му, в която е потвърдено НП
№ 38-0004737 от 20.04.2023 г. на Директора на РД "Автомобилна
администрация"- Русе към ИА "Автомобилна администрация"- София, в
частта му по т.2. Навеждат се касационни основания за неправилност на решението
в обжалваната част поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира се
отмяната му и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление в пункт 2.
Касационният ответник не взема
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по
чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С
оспореното пред РРС наказателно постановление, в пункт 2 на НП, на жалбоподателя,
на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП), за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2
от същия закон във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 2, б.
"а" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 1500 лева.
РС-Русе е
приел, че вмененото нарушение е установено по надлежен ред, при спазване на
предвидените за това правила, при съответно приложение на материалния закон, като
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача.
Изводите му
напълно се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП движещите се по пътя
пътни превозни средства трябва да бъдат с маса, която не надвишава нормите,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Тези
норми са определени в Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, която регламентира в чл. 6, ал. 1,
т. 2, б. "а", че за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства, допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване, за моторно превозно средство от вида на
процесното, е 40 тона.
В случая е
установено, че управляваното от наказаното лице ППС е с маса 44 360 кг., т.е. допустимата маса е надвишена с 4 360 кг.
Неоснователен е доводът на касатора, че превишението на общата допустима
маса не е доказаното чрез измерване по регламентирания за това ред в Наредба
№ 11 от 03.07.2001 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 166, ал. 2, т. 8 от ЗДвП
"При изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията служби имат право да
ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването
на ос, както и за проверка на техническата изправност на превозните средства,
предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници
и товари, както и за проверка на обезопасяването на превозваните товари".
Действително, контролните органи са оправомощени да извършват собствено
измерване по реда на чл. 35, ал. 3 от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ с везна, отговаряща на изискванията на Закона за измерванията, но цитираната
норма въвежда подобно задължение за контролните органи само в случаите, в които
се извършва проверка за съответствието между масата и габаритните размери на извънгабаритно
и/или тежко ППС със записаните данни в разрешителното по чл. 8, ал. 2 и ал. 3
от Наредбата и в документа за платена такса по чл. 14, ал. 3 от Наредбата.
Цитираната разпоредба на чл. 35, ал. 3 от Наредбата не е задължителна за
приложение в конкретния случай, тъй като касае случаите, в които се извършва
проверка от администрацията, издала разрешителното или документа за платена
такса, каквито в казуса не са били издавани. За случаи от вида на процесния, нито
ЗАПр, нито ЗДвП или подзаконов нормативен акт по приложението им, вкл. Наредба
№ 11/03.07.2001 г. не изискват установяването на допустимата максимална маса,
съответно превишаването й да става с нарочно /специално средство.
Кантарната
бележка, въз основа на която органът е приел, че пътното превозно средство е
надхвърлило допустимата маса, представлява частен свидетелстващ документ, който
е подписан и от водача, без възражения. При това положение не е имало обективна
пречка удостоверените с нея факти и обстоятелства да бъдат зачетени както от актосъставителя,
така и от административнонаказващия орган. Административното нарушение е
безспорно доказано.
Не е съществено
процесуално нарушение това, че в диспозитива на решението на РРС погрешно е
изписано бащино и фамилно име на наказаното лице. Допусната е техническа
грешка, която обаче няма за последица неяснота на субекта. Наказаното лице е в
пълна степен индивидуализирано с посоченото му ЕГН.
Предвид
горното и на основание чл. 63в ЗАНН във
вр. с чл. 221, ал. 2 АПК,
Административен съд – Русе
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 613 от 05.09.2023 год., постановено по
анд № 1042/2023 г. по описа на РС - Русе, в частта му, в
която е потвърдено НП № 38-0004737 от 20.04.2023 г. на Директора на РД
"Автомобилна администрация"-гр. Русе към ИААА-София, по т.2, за наложено на С.Г.И. ***, с ЕГН **********,
административно наказание "глоба"
от 1500 лева, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП), за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2
от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 2, б.
"а" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.