Решение по дело №12974/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261552
Дата: 3 декември 2020 г. (в сила от 3 декември 2020 г.)
Съдия: Емилия Вергилова Александрова
Дело: 20201100512974
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. София, 03.12.2020 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-ви въззивен брачен състав, в закрито съдебно заседание на трети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

        ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА

                                                                  ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                 

като разгледа докладваното от съдия Е. Александрова частно гражданско дело № 12974 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

        Производството по делото е образувано по жалба с вх. № 2814/05.06.2020 г. по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ, депозирана от длъжника „Д.З.” АД, срещу отказ на ЧСИ М. К. за намаляване на разноските по изп. дело № 202007880400210, с което ЧСИ е отказал да намали размерът на претендираното по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение до определения по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум, както и съответната такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ. В жалбата са изложени подробни съображения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя и за неправилно изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

 Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното постановление и да бъдат намалени разноските по изпълнителното дело съобразно искането му. Претендира присъждане на сторените по настоящото обжалване разноски в размер на 73 лв. (25 лв. - държавна такса за обжалване и 48 лв. - такси за администриране на жалбата), както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.        

     Взискателят М.Р.К., чрез пълномощника си адв. Р.М., оспорва жалбата и моли за оставянето ѝ без уважение.

        Частен съдебен изпълнител М. К. е представил подробни мотиви относно допустимостта и основателността на жалбата.

     Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, както и мотивите на частен съдебен изпълнител М. К., прие следното:

     Изпълнителното дело № 202007880400210 по описа на ЧСИ М. К., с рег. № 788 на КЧСИ, е образувано по молба от 14.05.2020 г. на М.Р.К., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Д.Е.К., ЕГН **********, срещу „Д.З.” АД, въз основа на изпълнителен лист от 11.03.2020 г., издаден от АС - София по гр. дело №  3473/2019 г. С този изпълнителен лист настоящият жалбоподател „Д.З.” АД е осъден да заплати на М.Р.К., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Д.Е.К., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 150 000 лв.  - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП,  реализирано на 05.03.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 20.07.2017 г. до окончателното изплащане. В молбата взискателят е поискал да се изпрати покана за доброволно изпълнение на длъжника и ако в дадения срок не бъде извършено доброволно плащане, да бъдат предприети действия по принудително събиране на сумата. Към молбата за образуване на изпълнителното дело са приложени изпълнителен лист, пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от 14.05.2020 г., по силата на който страните са уговорили адвокатско възнаграждение в полза на адв. Р.М.М.в размер на 2894 лв., платено в брой.

   С Постановление от 14.05.2020 ЧСИ К. приема за събиране следните разноски – разноски по изпълнителното дело – 2894 лв. – адвокатско възнаграждение, Такси по Тарифата към ЗЧСИ – 8616.46лв., от които обикновени такси 54 лв.  и такса по чл. 26 – 8562.46 лв. с ДДС.

  На 14.05.2020 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника.

     С молба с вх. № 2482/21.05.2020 г., длъжникът е депозирал молба за намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение, както и на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, която молба е оставена без уважение, видно от съобщение до длъжника с изх. № 4067/28.05.2020 г. по описа на ЧСИ М. К..

 

    При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

        Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок /съобщението относно постановения отказ е връчено на длъжника на 01.06.2020 г., а жалбата е депозирана на 05.06.2020 г./, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

        Разгледана по същество, същата се явява основателна по следните съображения:

     С молбата за образуване на изпълнителното дело пълномощникът на взискателя – адв. Р.М., е възложил на съдебния изпълнител действията по чл. 18 от ЗЧСИ.

        Съдебният състав намира, че в настоящия случай взискателят има право на адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело, което съдът, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, приема, че следва да бъде в минималния размер по чл. 10, т. 1 от Наредбата, а именно в размер на 200 лева. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство освен първоначалната молба по чл. 426 ГПК, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е извършил никакви други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане. Ето защо, дължимото от длъжника адвокатско възнаграждение на взискателя трябва да бъде в размер на 200 лева – за образуване на изпълнителното дело, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията към момента на сключването на договора за правна защита и съдействие). При това положение възражението на длъжника по чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява основателно.

        Съгласно т. 26 от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се събира пропорционална такса върху събраната сума. Под „парично вземане“ по смисъла на т. 26 се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 не се дължи. Противното би означавало и че върху самата такса по т. 26 следва да се дължи такса по т. 26, върху която също да се дължи такса, и т.н. – извод, лишен от всякаква правна и житейска логика. Аргумент в тази насока може да бъде изведен и от Забележка 1, изр.1 на т.26 от ТТРЗЧСИ, според която при частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума. „Целият дълг“ представлява вземането по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, и не включва признатите от ЧСИ разноски на взискателя, възложени в тежест на длъжника по изпълнението. В крайна сметка вземането по изпълнителния лист, което взискателят желае да бъде събрано в изпълнителното производство, представлява „материалния интерес“ по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ за определянето на пропорционалните такси по изпълнението.

        По тези съображения обжалваното от длъжника разпореждане от 10.02.2020 г. на ЧСИ следва да се отмени, като определеното адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 2894 лева се намали до 200 лева, а таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ се намали от 8562,46 лева с ДДС на 8507 лева с ДДС (т. 26, б. „е“ от ТТРЗЧСИ).

Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя разноски в настоящото производство е неоснователно, независимо че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, като взискателят (ответник по жалбата) не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.

        Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

       ОТМЕНЯ отказ на ЧСИ М. К., peг. № 788, по изп. дело № 202007880400210, с който е оставена без уважение молба с вх. № 2482/21.05.2020 г., депозирана от „Д.З.“ АД, за намаляване на адвокатското възнаграждение и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ , вместо което постанови:

        НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, сумата от 2894 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на взискателя М.Р.К., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Д.Е.К., ЕГН **********, по изпълнително дело № 202007880400210 по описа на ЧСИ М. К., на 200 лева.

НАМАЛЯВА таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ по изпълнително дело № 202007880400210 по описа на ЧСИ М. К.  от 8562,46 лева с ДДС на 8507 лева с ДДС.

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Д.З.” АД, ЕИК ********, за присъждане на разноски по настоящото дело.

        РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:  1.                     2.