М О Т И В И
НОХД №159/2015г.на СОС
Против подсъдимият А.Д.Н. е предявено
обвинение по чл.343, ал.3, б.“б“, предл.1, вр.с чл.342, ал.1 НК за това, че на 19.02.2015г. около
02.00 часа по път II-23 на км.113+400 между гр.Дулово и с.Челник, при
управление на лек автомобил „Део Есперо“
с рег.№ СС 13-48 АС, в пияно състояние, с установена концентрация на алкохол в
кръвта 1,49 на хиляда е нарушил следните правила за движение:
-чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП-като е
управлявал МПС под въздействието на алкохол;
-чл.21, ал.1 от ЗДП-като е управлявал
в извън населено място МПС със скорост от 121 км/ч, при максимално
допустима скорост в този участък от пътя до 90 км/ч;
-чл.20, ал.1 от ЗДП-не е контролирал
непрекъснато МПС, което управлява, и е допуснал ПТП, вследствие на което по
непредпазливост причинил смъртта на В.П.В.
Представителят на Окръжна прокуратура
в съдебно заседание поддържа предявеното обвинени, като намира, че то е
безспорно доказано и извършените от подсъдимия нарушения на правилата за
движение са в причинна връзка с настъпилия съставомерен
резултат. Предвид на това, прокурорът пледира за налагане на подсъдимия на
наказание по вид лишаване от свобода в размер „над минималния към средния“ от предвидения
за това престъпление, като се приложи и предвидената процедура по отношение на
наказанието при съкратеното съдебно следствие. Прокурорът счита, че наказанието
предвид данните за съдебното минало на
подсъдимия следва да се изтърпи при първоначален общ режим.
Процесуалния представител на подсъдимия-адв.Й. не оспорва установената фактическа
обстановка и правната квалификация на деянието, като акцентира на процесуалното
поведение на подсъдимия. Защитата изтъква тежкото семейно и здравословно състояние
на подс.Н., които би следвало да изиграят решаваща
роля при определяне начина на изтърпяване на наказанието. Според адв.Й. института на условното осъждане няма да е
снизхождение към подсъдимия, а към членовете на неговото семейство, разчитащи единствено
на възможностите на Н..
В последната си дума подс.Н. признава вината си, съжалява за случилото се и
изразява готовност за овъзмездяване на пострадалите.
Производството на провеждане на
съдебното заседание е по реда на Глава двадесет и седма от НПК.
Съдът като прецени по отделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, приложени към ДП
№259-ЗМ-47/2015г. по описа на РУМВР гр.Дулово и становищата на страните, прие
за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимия А.Д.Н. е правоспособен
водач на МПС от 2009г., когато е придобил категории В,М, АМ. Живее в с.Черник,
общ.Дулово в едно домакинство със съпругата си, дъщеря, син, снаха, внук и
сестра.
На 18.02.2015г. до около 23.00часа
подсъдимия бил в дома си, когато решил да отиде до бензиностанция „Ромпетрол“ в гр.Дулово за да си купи цигари.
До там се придвижил с личния си лек автомобил „Део Есперо“ с рег.№ СС 1348 АС. Разстоянието от с.Черник до
гр.Дулово е два километра. В бензиностанцията подсъдимия заварил пострадалия В.,
с когото поддържали много добри отношения и често се срещали. Пострадалия биел
бира и подсъдимия се присъединил към него и също започнал да консумира бира.
След като свършили бирата двамата се качили в автомобила на подсъдимия и се
отправили към дома му, като пострадалия оставил велосипеда си на
бензиностанцията. В дома си, подсъдимия извадил половин литър ракия и отново
започнали да се черпят с пострадалия. Това продължило до около 02.00 часа на
19.02.2015г., когато по настояване на съпругата на подсъдимия, пострадалия бил
принуден да си тръгне. Понеже времето било много студено /според справката на
метеорологичната служба в гр.Силистра температурата е варирала между -7 до -2
градуса/, пострадалия поискал подсъдимия да го откара отново с автомобила до бензиностанцията
в гр.Дулово. Подсъдимия не бил съгласен, тъй като съзнавал, че е пил алкохол,
но след кратка разправия, пострадалия успял да влезе през задната врата в
автомобила и седнал на задната седалка. Тогава подсъдимия решил да го закара
понеже не искал да го остави да върви пеш в студеното време. В района на
км.113+400 по пътя с.Черник-гр.Дулово скоростта на автомобила била вече
121км/ч. В този момент подсъдимия загубил контрол над автомобила, който се
отклонил в дясно и се ударил с предното дясно колело в бордюра. След това се
отклонил наляво, след това отново в дясно при което напуснал пътното платно,
пресякъл десния банкет и се ударил в основата на електрически стълб. Ударът
попаднал в десния преден фар на автомобила. След получаване на сигнал за
допуснатото ПТП, от оперативната дежурна част на РУМВР гр.Дулово изпратили на
местопроизшествието полицейските служители П. и И.
След малко на местопроизшествието пристигнал и противопожарен автомобил и
медицински екип. Подсъдимия бил изваден от автомобила и транспортиран в
болницата в гр.Силистра. Медицинския екип констатирал смъртта на пострадалия
Василев.
Според назначената съдебно медицинска
експертиза, непосредствената причина за смъртта на пострадалия се дължи на
тежката черепно-мозъчна травма, изразяваща се в депресионно,
дислоцирано счупване на костите на черепа с контузия
на мозъка и развитие на субарахноидални кръвоизливи,
което води до остро развитие на централно мозъчна дисфункция
с изпадане в дълбока кома и развитие на тежък общомозъчен
оток с малкомозъчно вклиняване и потискане на
центровете на дишане и сърдечна дейност.
Видно от протокола за химическа
експертиза в кръвта на подсъдимия е установено наличие на етилов алкохол в
концентрация от 1,49 промила.
В кръвта на пострадалия е установено
наличие на етилов алкохол в концентрация от 3,06 промила.
С оглед приетия от съда ред за
разглеждане на производството, подс.Н. признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява
съгласие да не се събират доказателства за тези факти, съгласно разпоредбата на
чл.371, т.2 НПК.
В тази връзка съдът констатира, че
направените от подсъдимия самопризнания се подкрепят от събраните и изготвени
по предвидения в НПК ред доказателства в досъдебното производство, а това са
показанията на свидетелите, заключенията на изготвените съдебно-медицинска
експертиза, автотехническа експертиза, писмени доказателствени средства и
писмени доказателства: протокол за оглед на местопроизшествието, фотоалбум,
мащабна скица, протоколи от изследванията за наличие на алкохолно съдържание в
кръвта, справка за наложени административни наказания, свидетелство за
съдимост, справка от метеорологична станция –Силистра, удостоверение за
наследници, данни за личността на подсъдимия.
Предвид на това съдът прие, че от
обективна страна подс.Н. е осъществил престъпния
състав на чл.343, ал.3, б.“б“, предл.1, във вр.с чл.342, ал.1 НК, тъй като на 19.02.2015г. около 02.00
часа по път II-23 на км.113+400 между гр.Дулово и с.Черник, при управление на
лек автомобил „Деу Есперо“
с рег.№СС 1348 АС, в пияно състояние, с установена концентрация на алкохол в
кръвта от 1,49 на хиляда е нарушил правилата за движение по чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДП, чл.21, ал.1 и чл.20, ал.1 от ЗДП, вследствие на което е допуснал ПТП и по
непредпазливост причинил смъртта на В.П.В. от гр.Дулово.
Пряка и непосредствена последица от
извършените от подсъдимия нарушения на правилата за движение по пътищата е
настъпилия вредоносен резултат, а именно: смъртта на В.
Чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП вменява
абсолютната забрана на водачите на МПС да управляват същите под влияние на
алкохол. Употребата на алкохол от страна на подсъдимия в настоящият случай е
установена по несъмнен начин, както от неговите самопризнания и показанията на
св.С., а така също и от заключението на назначената химическа експертиза, от
която е видно, че концентрацията на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия е
била 1,49 на хиляда. Съдът няма
основание да се съмнява в обективността и достоверността на тези доказателства,
поради което и приема, че подсъдимия е извършил деянието в „пияно състояние“. Н.
е бил наясно, че в това състояние той не следва да управлява МПС и не е
трябвало да предприема пътуване независимо от каквито и да е обстоятелства.
Употребата на алкохол /в концентрация значително над допустимата от закона-0.50
промила, достигаща до средна степен на алкохолно опиване/ е довела до
неправилни и неадекватни действия от страна на подсъдимия, станали причина за
загубата на контрол над управляваното от него МПС.
Именно чл.20, ал.1 от ЗДП вменява на
водачите на ППС да контролират непрекъснато превозните средства които
управляват. В настоящият случай е безспорно, че поетото количество алкохол е
въздействало върху физическото и психическото състояние на подсъдимия, което е
повлияло на поведението му като водач на МПС. Този фактор е попречил на
подсъдимия да управлява автомобила с необходимата концентрация и е рефлектирал
върху реакциите му, което е довело да загубата на контрол върху управляваното от
него МПС. Вследствие на това той се отклонил в дясно, ударил се е с предното
дясно колело в бордюра, което пък е довело до последващи отклонения първо в
ляво и отново в дясно, при което е настъпило съприкосновението с ел.стълб.
Подсъдимия е нарушил и разпоредбата
на чл.21, ал.1 ЗДП, която забранява на водачите при избиране скоростта на
движение на ППС да не превишават максимално разрешената скорост за движение. В
случая, подсъдимия се е движил със скорост от 121 км/ч при допустима от 90 км/ч в извън населено
място, като скоростта му на движение е установена чрез АТЕ. Вещото лице по тази
експертиза е категорично също така, че причината за настъпване на ПТП са
неправилно избраната скорост и употребата на алкохол които са способствали за
неовладяване на управлявания от него автомобил. Същият е могъл да предотврати
настъпването на ПТП, ако скоростта му на движение не е надвишавала допустимата
скорост от 90 км/ч.
Ето защо съдът приема, че в случая
ПТП на конкретното място и при конкретните пътно климатични условия, е нормално
предотвратимо, съобразно техническото състояние на автомобила и пътните
условия, като причината за допускането му е единствено в резултат от
неадекватното управление под алкохолно въздействие на МПС, от страна на
подсъдимия. Нарушението по чл.21, ал.1
ЗДП е част от комплекса на всички установени такива за настъпване на съставомерния резултат.
Предвид на това, съдът счита, че
нарушението на всяко едно от посочените императивни правила по ЗДП са в
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, а именно: смъртта
на В.
От субективна страна деянието е
извършено непредпазливо, при форма на вината несъзнавана непредпазливост
/небрежност/, тъй като подсъдимия не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но с оглед конкретните
обстоятелства е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Подсъдимия е съзнавал, че
нарушава разпоредби от ЗДП, като в случая не са били налице никакви обективни
причини, което да оправдаят незаконосъобразното му поведение, т.е. той освен че
е имал възможност да предвиди и предотврати престъпния резултат, но е бил
длъжен да го стори.
При определяне вида и размера на
наказанието на подс.Н., съдът взе предвид като
смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно минало, липсата на данни за
други противообществени прояви, добрите характеристични данни, изразеното
съжаление, процесуалното му поведение, изключително тежкото здравословно
състояние, както лично, така и на останалите членове от неговото семейство за
които той полага грижи.
Като отегчаващи съдът прие грубите
нарушения на правилата по ЗДП и тежестта на настъпилите вредни последици.
Относителната тежест на смекчаващите
обстоятелства, мотивираха съда да индивидуализира наказанието в размер около
средния от предвидения за конкретния престъпен състав, а именно: четири години
и шест месеца лишаване от свобода. Предвид характера на производството
/съкратено съдебно следствие/, съдът редуцира така определеното наказание при
предпоставките на чл.58а, ал.1 НК с една трета и определи същото в размер на
ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода.
С оглед реализиране целите на
наказанието предвидени в чл.36 НК, и след преценка на установените смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, характера на деянието и събраните данни за
личността на подсъдимия, съдът прие, че спрямо Н. са налице предпоставките за
приложение на института на условното осъждане по чл.66, ал.1 НК. Преценявайки
отговорността на подсъдимия, съобразно степента на обществена опасност на
конкретното деяние и лично неговата такава, съдът счита, че института на
условното осъждане в пълна степен ще допринесе за превъзпитанието и поправянето
му. Действително, ръстът на престъпленията на транспорта и високата им
обществена опасност са безспорни факти, още повече, че конкретното деяние е
осъществено в пияно състояние, но и приложението на разпоредбата на чл.66 НК не може да се откаже
само по съображения за реализиране на генералната превенция. Нейните цели
винаги се постигат чрез индивидуалната превенция, а не с абстрактна и
несъобразена с конкретния деец и деяние строгост и тежест на наказанието. При
всеки един отделен случай следва да се подложи на преценка конкретната
обществена опасност на дееца и дали с оглед на нея, целите по чл.36 НК ще се
постигнат чрез ефективно или условно изтърпяване на наказанието.
По-горе бяха посочени смекчаващите
вината обстоятелства, като освен тях следва да се посочи и липсата на наложени
административни наказания по ЗДП, което сочи за правомерно поведение от страна
на подсъдимия, като водач на МПС до инкриминирания момент. Обстоятелството, че
деянието е извършено в „пияно състояние“ не следва да се абсюлитизира
и приема като допълнително, изключително отегчаващо вината обстоятелство, след
като то е отчетено от законодателя при регламентиране на санкционните последици
за извършителите на този престъпен състав.
В подкрепа на извода за приложимост
на нормата на чл.66 НК са и данните за изключително тежкото здравословно
състояние както на самия подсъдим, така и на останалите членове от семейството
му с които той съжителства. Със своите 72% инвалидност, подс.Н.
е единствения член от това семейство, който е в състояние до някаква степен да
осигурява препитанието, а защо не и съществуването на останалите членове.
Съпругата му Ф.Н. е с 98% инвалидност, синът му А.Н. е със 100% инвалидност с
чужда помощ, от рождение глухоням и към настоящият момент практически сляп.
Дъщерята С.А.Н. е от рождение глухоняма, с умствени увреждания, 100%
инвалидност с чужда помощ и 85% слепота. Снаха му З.Я. Н. е с втора група
инвалидност, глухоняма. Сестра му Х. Н. е с първа група инвалидност с
придружител, глухоняма и прогресивно намаление на зрението. Внукът М.Н. е с
намалено зрение, като се касае най-вероятно до неследствена обремененост. При
тази житейска ситуация, едва ли обществото ще бъде удовлетворено от изолирането
на подсъдимия, и лишаването по този начин в голяма степен неговата фамилия от
единственият им шанс за достойно съществуване. Приемайки тази форма на
наказание според съда ще се надхвърлят значително заложените в чл.36 НК за
лично възпитателно и предупредително въздействие върху подсъдимия, а
наказателната репресия ще се разпростре и върху членовете на неговата фамилия.
Ето защо, съдът намира искането на прокурора за ефективно изтърпяване на наказанието
за неприемливо и нецелесъобразно.
С оглед на това, съвкупната преценка
на обсъдените до тук обстоятелства налагат извода, че поради невисоката степен
на обществена опасност на подсъдимия, предупредителното и възпиращо въздействие
върху него, а и върху останалите членове на обществото, с оглед изискванията на
чл.36 НК, би могло да се постигне без неговата принудителна изолация в местата
за лишаване от свобода. Размерът на изпитателния срок който в случая е
максимално възможния /пет години/, ще е достатъчна гаранция за постигане на
необходимия възпиращ и предупредителен ефект върху подсъдимия, след като за
него съществува опасността при бъдещо престъпно поведение да изтърпи и
отложеното наказание. Ето защо, този срок се явява сериозен мотив за подс.Н. да се въздържа от неправомерни действия и
поведение.
Наказанието лишаване от право
подсъдимия да управлява МПС е кумулативно на по-тежката санкция лишаване от
свобода и е въведено с чл.343г НК. Тежестта на извършеното престъпление е
сравнително голяма, тъй като подсъдимия като водач на МПС е пренебрегнал
забраните да не управлява в пияно състояние и да се движи със скорост над
разрешената. Престъпните последици са именно вследствие на неговото
неправомерно поведение като водач на МПС. Предвид на изложеното съдът счита, че
с оглед степента на обществена опасност на деянието и дееца това наказание
следва да е за срок от четири години.
При този изход на процеса, на осн. Чл.189, ал.3 НПК подс.Н.
следва да заплати и направените в хода на досъдебното производство разноски
възлизащи на 447,80 лева.
На основание чл.112, ал.1 НПК
вещественото доказателства- лек автомобил „Део Есперо“ следва да се върне на собственика, след влизане в
сила на присъдата.
На основание чл.309, ал.1 НПК съдът
потвърди мярката за неотклонение „Подписка“ взета спрямо подс.Н..
Съдът счита, че наложеното на подс.Н. наказание в този си вид и размер, ще изиграе своята
превантивна, възпитателна, поправителна и възпираща роля.
Водим от тези си съображения съдът
постанови своята присъда.