№ 239
гр. Шумен, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223600500375 по описа за 2022 година
Производство по чл.240 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по молба на „ Профи Кредит България „ ЕООД, гр. София, ЕИК
*********, чрез пълномощника юрисконсулт Р.И.И., озаглавена „въззивна жалба„, в която
се иска отмяна на влязло в сила неприсъствено решение № 515/22.06.2022 г. по гр.д. №
3072/2021 г. по описа на ШРС като неправилно.
В молбата си молителят сочи, че съдът неоснователно и неправилно е заключил, че
са налице всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение по отношение
на ищеца. Същият е получил две призовки, като се е заблудил, че делото ще се проведе на
29.06.2022 г.. Отделно от това, с подадената искова молба изрично е пожелал откритото
съдебно заседание да бъде гледано в негово отсъствие. Поради горното, счита, че
обжалваното решение е неправилно и моли да бъде отменено на основание чл.240 от ГПК,
като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за постановяване на решение по
същество и му бъдат присъдени направените в производството разноски.
В предоставения й срок насрещната страна Л. С. М. е оспорил молбата като
неоснователна.
Молбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу неприсъствено
решение по чл.239 от ГПК, поради което е и допустима.
1
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното:
Гр.д. № 3072/2021 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на „ Профи
Кредит България „ ЕООД, гр. София срещу Л. С. М., с искане за установяване
съществуването на вземане на ищеца срещу ответника в размер на 674 лева, от които 310.54
лева – главница, 47.12 лева – договорно възнаграждение, 297.79 лева – възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги, 18.55 лева – законна лихва, представляващо
неизплатено задължение по договор за потребителски кредит № 30035141937. В молбата си,
ищецът изрично е посочил, че моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие, като дава
изрично съгласие за това.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът по исковете е депозирал отговор, в който
ги е оспорил като неоснователни.
С определение № 1166/26.05.2022 г. първоинстанционният съд е приел исковата
молба и отговора за разглеждане и е насрочил делото в о.с.з. на 29.06.2020 г..
С разпореждане № 1570/31.05.2022 г. съдът е пренасрочил делото за 22.06.2022 г..
С получени от него на 08.06.2022 г. призовки, ищецът е бил
уведомен, с първата – че следва да се яви в съдебно заседание по делото на 29.06.2022 г.,
съгласно определение № 1166/26.05.2022 г., а с втората – че следва да се яви в съдебно
заседание по делото на 22.06.2022 г., съгласно разпореждане № 1570/31.05.2022 г..
На състоялото се на 22.06.2022 г. първо по делото и единствено съдебно заседание
ищецът, редовно призован, не е изпратил законен представител. В това заседание, в
пледоарията си след приключване на съдебното дирене ответникът е поискал от съда да
постанови неприсъствено решение, с оглед неявяването на ищеца, респ. да прекрати
производството по делото на основание чл.238, ал.2 от ГПК.
На 22.06.2022 г. първоинстанционният съд е постановил неприсъствено решение, с
което е отхвърлил предявените искове изцяло, без да излага мотиви по същество и е осъдил
ищеца да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 200 лева.
След постановяване на решението, на 28.06.2022 г. ищецът е депозирал молба във
връзка със съдебно заседание насрочено за 29.06.2022 г., в която е заявил, че моли делото да
се гледа в негово отсъствие, поддържа исковата си молба, оспорва отговора на ответника,
моли да бъдат уважени доказателствените искания, предявени с исковата молба, заявява, че
няма да изразява становище по заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ, тъй като
не е могъл да се запознае с него и прави обсъждане по същество.
При така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:
Съгласно чл.238, ал.2 от ГПК, ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съгласно чл.239, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на
2
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание и искът вероятно е основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен
с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Съгласно чл.239, ал.4 от ГПК, неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Съгласно чл.240, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването на неприсъственото
решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата
отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради: 1/ ненадлежно
връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание; 2/
невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или
призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства; 3/
невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени
обстоятелства, които не е могла да преодолее.
В случая се установи, че ищецът е посочил изрично в исковата си молба, че желае
делото да се гледа в негово отсъствие, от което следва, че като не е взел предвид това
обстоятелство, първоинстонционният съд е постановил неприсъствено решение при липса
на една от предпоставките по чл.238, ал.2 от ГПК. В този смисъл са и наведените от
молителя доводи за отмяна на постановеното неприсъствено решение, а именно, че липсва
законово основание за постановяването му, доколкото съдът е допуснал процесуално
нарушение като не е спазил изискванията, въведени в чл. 238 от ГПК, при които е
допустимо постановяване на такова решение. Тези доводи обаче са неотносими в
настоящото производство и не могат да послужат като основание за отмяна на
постановеното неприсъствено решение. Това е така, тъй като в разпоредбата на чл.240, ал.1
от ГПК е предвидена отмяна на неприсъствено решение при наличието на три изчерпателно
изброени хипотези, визиращи допуснати процесуални нарушения от първостепенният съд
при произнасянето му, отнасящи се до ограничаване на правото на защита на страна по
делото. В останалите случаи на процесуални нарушения, които иначе биха довели до
недопустимо или неправилно решение, законодателят не предвижда процесуална
възможност за извънинстанционна защита срещу неприсъствено решение. Според трайната
съдебна практика, включая задължителна такава, характерът на дейността и правомощията
на въззивния съд при отмяна по чл.240, ал.1 ГПК и при въззивно обжалване съществено се
различават. Тази разлика произтича от обстоятелството, че в производството по отмяна
въззивният съд осъществява контрол за законосъобразност на влязло в сила решение. По
правило отмяната на влезли в сила съдебни актове е допустима само на основания, изрично
и изчерпателно посочени в процесуалния закон. Когато констатира, че тези основания са
налице, въззивният съд отменя неприсъственото решение и връща делото за произнасяне на
присъствено решение. Ако едно решение е постановено като неприсъствено при липса на
предвидените в закона предпоставки по чл.238 и чл.239 ГПК, то си остава неприсъствено.
За характера на решението не може да се съди по това дали са били налице процесуалните
предпоставки за постановяването му, а от неговото съдържание. След като в решението е
3
посочено, че е постановено при условията на чл.238 и чл.239 ГПК, въззивният съд е
обвързан от тази негова характеристика. Порочно или не, това решение е влязло в сила от
момента на постановяването му и настъпването на тази правна последица не зависи от
преценката на въззивния съд. Производство по отмяна на неприсъствено решение е
контролноотменително, а не въззивно, поради което въззивният съд се произнася с решение
само по основателността на молбата, тоест дали е налице наведеното основание за отмяна на
неприсъствено решение / в този смисъл решение № 164/23.07.2013 г. по гр.д. № 710/2012 г.,
І г.о. на ВКС, решение № 2076/28.07.2022 г. по в.гр.д. № 6471/2021 г. по описа на СГС /.
Предвид изложеното и, че молителят не твърди, че не е получил надлежно призовките
за съдебни заседания или не е могъл да се яви, поради особени непредвидени обстоятелства,
а единствено, че е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, което съдът не е
съобразил, както и, че е депозирал становище по отговора на исковата молба след съдебното
заседание, поради заблуда за датата, на която ще се проведе, съдът приема, че искането за
отмяна не се основава на никоя от лимитативно изброените предпоставки по чл.240 от ГПК
и такива не се установяват от доказателствата по делото, поради което разглежданата молба
се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на „ Профи Кредит България „ ЕООД, гр. София,
ЕИК *********, чрез пълномощника юрисконсулт Р.И.И., озаглавена „въззивна жалба „, в
която се иска отмяна на влязло в сила неприсъствено решение № 515/22.06.2022 г. по гр.д.
№ 3072/2021 г. по описа на Районен съд – Шумен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4