Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 124
гр. Пловдив,
17 януари 2019г.
Административен
съд - Пловдив, ХI състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
при секретаря Д. Й., като разгледа
докладваното от съдия Дичева административно
дело № 288 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 156
от ДОПК.
Жалбоподателят Дж.Р.К., ЕГН **********,
в качеството си на ЕТ „Дж.-Дж. Р.“, ЕИК ***, с адрес за кореспонденция и по чл.
8, ал. 1 от ДОПК с. ***, е оспорил ревизионен акт (РА) № Р-16000917000975-091-001/26.09.2017
г., издаден от В.П.А.– началник сектор, възложил ревизията и В.Г.Г., главен
инспектор по приходите в ТД на НАП – П., ръководител на ревизията, потвърден с
решение № 759/22.12.2017 г. на директор на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” - гр. П. при ЦУ на НАП, за установените данъчни
задължения по реда на ЗДДС за периода от 01.12.2011 г. до 31.01.2017 г. общо в
размер на 21 953 лв. и прилежащи лихви към тях за 5 535,86 лв. и за
установените задължения по ЗДДФЛ за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. общо в размер на
944,58 лв. и съответните към тях лихви 190,55 лв., както и установените
задължения за ЗОВ – ДОО за периода 2013 г. – 2015 г. в общ размер на 746,93 лв.
и съответните лихви към тях – 324,47 лв., ЗО за периода 2012 г. – 2015 г. в общ
размер на 1333,15 лв. и съответните лихви към тях – 477,75 лв. и ДЗПО-УПФ за
периода 2012 г. – 2015 г. в общ размер на 437,32 лв. и съответните лихви към
тях – 192,72 лв.
В жалбата се твърди, че
ревизионният акт е незаконосъобразен и неправилен. Изтъкват се подробни
аргументи, че посочените от ревизиращия орган фактури не са подписани от
получателя и не е налице реално извършване на доставка по смисъла на ЗДДС,
която би могла да бъде предмет на облагане и по която търговецът да е
получател. Ангажират се доказателства и се иска от съда да отмени оспорения
ревизионен акт. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител и пълномощник адвокат Й., поддържа жалбата и претендира разноски
по делото.
Ответникът – Директор на Дирекция
„ОДОП“ - П., чрез процесуалния си представител юриск. С., оспорва жалбата.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения
излага в депозирана по делото писмена защита.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:
Жалбата е подадена пред надлежен
съд от легитимирано лице – данъчно задълженото лице, срещу което е издаден
процесният РА, в законоустановения по чл.156, ал. 1 от ДОПК срок, налице е правен
интерес от обжалването, поради което жалбата е допустима.
Със Заповед за възлагане на ревизия
№ Р-16000917000975-020-001/21.02.2017 г. на компетентния орган по приходите,
заемащ длъжността Началник сектор при ТД на НАП - П. /л. 2251/ е образувано
ревизионно
производство, насочено към установяване на задължения за данъци на
жалбоподателя годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2011 г. –
31.12.2015 г. и по ЗДДС за периода 01.12.2011 г. – 31.01.2017 г., както и
задължения за ЗОВ за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2015 г. Срокът за приключване
на производството е определен до 3 месеца от връчването на заповедта, което е
редовно сторено на дата 20.03.2017 г. Впоследствие е издадена Заповед за
изменение на ЗВР № Р-16000917000975-020-002/16.06.2017 г., с която срокът е
продължен до 18.08.2017 г. /л. 2248/. Видно от находящите се по делото на л. 4
– 6 заповеди на Директора на ТД на НАП – гр. П. е налице компетентност за
лицето, възложило ревизионното производство.
В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК
бил съставен и ревизионен доклад от проверяващите органи по приходите № Р-16000917000975-092-001/01.09.2017
г. /л. 82 – 132/, срещу който в рамките на предвидения в чл. 117, ал. 5 от ДОПК срок, няма данни да е постъпило възражение от данъчно задълженото лице.
Въз основа на РД в срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК бил съставен и процесният РА
№ Р-16000917000975-091-001/26.09.2017 г. /л. 62-74/, с който на ревизираното
лице са определени задълженията, предмет на разглеждане в настоящото
производство.
В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК
ревизионният акт бил обжалван изцяло пред Директора на Дирекция “ОДОП” – П.
при ЦУ на НАП, който в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК постановил и решението
си под № 759/22.12.2017 г., с което потвърдил ревизионния акт.
С оглед изложеното и съгласно
разпоредбата на чл.160, ал. 2 от ДОПК съдът намира, че ревизионният акт, в
частта, предмет на разглеждане в настоящото производство, е издаден в писмена форма и съдържа
предвидените в чл. 120, ал. 1 от ДОПК задължителни реквизити – името и
длъжността на органа, който го издава, номер и дата, данни за ревизираното
лице, обхвата на ревизията, извършените действия в ревизионното производство,
мотиви за издаването му, разпоредителна част, в която са определени
задълженията на ревизираното лице, пред кой орган и в какъв срок може да се
обжалва, подпис на органа по приходите, който го е издал. Към ревизионния акт е
приложен и РД като неразделна негова част. При издаване на ревизионния акт,
органите по приходите са спазили процесуалноправните разпоредби на ДОПК и
ревизионното производство е приключило в указаните срокове.
По материалната законосъобразност
на ревизионния акт, съдът приема за установено следното:
През ревизирания период лицето е осъществявало
търговия на дребно с хранителни стоки, цигари, напитки и др. стоки в търговски обект
в с. ***. Констатациите са мотивирани с доказателства, събрани в хода на
настоящата ревизия, както и при извършена ПУФО, приключила с Протокол № П-16000916174619-073-001/18.01.2017
г., като с Протокол № 1436695/18.08.2017 г. са присъединени доказателствата, събрани
при извършването й, при която са установени несъответствия между данните от
счетоводните регистри на проверяваното лице и данните за извършени продажби от
доставчиците на лицето, установени във VAТ /л. 222 и сл./.
В хода на извършеното ревизионно
производство, органите по приходите са констатирали, че в счетоводството на ЕТ
„Дж. - Дж. Р.“ за данъчни периоди от 01.12.2011 г. до 31.01.2017 г. не са
намерили отражение фактури, издадени от доставчиците „Марио - 73“ ООД, „Т. Л.
Г. П.“ ООД, „Деливъри“ ООД, „Виста АВТ“ АД, „Кавен Орбико“ ЕООД, „Владая Табак“
ООД, „Т.– 2010“ ЕООД, „Хлебопроизводство – К.“ ООД, ЕТ „Сефа – С.Ю.“, ЕТ
„Парапан – Р.П.“ и „Експрес Логистика и дистрибуция“ ООД. Предмет на доставките
по неосчетоводените фактури са цигари, хранителни стоки, напитки и други.
В тази връзка са извършени насрещни
проверки и са изготвени до горецитираните доставчици искания за представяне на
документи и писмени обяснения от задължените лица /ИПДПОЗЛ/. Въз основа на тези
искания, от съответните доставчици е изискано представянето на издадени от тях
фактури за ревизирания период, в които като получател е вписан ЕТ „Дж.-Дж. Р.”,
изискани са регистри от съответните счетоводни сметки, в които са намерили
отражение посочените в искането фактури, документи за извършен превоз на
стоките до обекти на клиента, доказателства за начина на разплащане по
доставките и други. На основание чл. 57 от ДОПК от съответните доставчици са
изискани и писмени обяснения относно предмета на доставката, обстоятелства,
свързани с извършения транспорт, за начина на договаряне на доставките и други,
като от отговорите на всеки един от тях е установено следното:
„Експрес логистика и дистрибуция”
ООД е представило заверени копия на 101 бр. фактури на обща стойност 55 366,53
лв. с получател ЕТ „Дж. - Дж. Р.“, хронологии на с/ка 411/Клиенти/ и с/ка 702
/Приходи от стоки-цигари/, копие на свидетелство за регистрация на ЕКАФП,
стокови разписки и обяснителна записка, в която е пояснено следното: „Основният
предмет на дейност на „Експрес логистика и дистрибуция“ ООД е търговия на едро
с тютюневи изделия. Дружеството не разполага с недвижими имоти. Има 13
/тринадесет/ наети складови помещения с офисна част на адреси в гр. София,
Плевен, Русе, Велико Търново, Враца, Шумен, Варна, П., Бургас, Стара Загора,
Ямбол, Хасково. Всички доставки по изисканите документи са извършени с наети
МПС-та. Превозните средства се управляват от служители на длъжност „Снабдител,
доставчик-търговски представител“. При разплащанията на фактурите се издават
фискални бонове. Фактурите се изготвят на място при клиентите, чрез мобилно
фискално устройство за продажба, където се извършва приемо-предаването на
стоката. Удостоверяването на предаването на стоките е чрез тяхното заплащане от
клиента /л. 416 и сл. и л. 1362 и сл./.
„Т. Л. Г. П.“ ООД е представило
обяснение, че посочените в искането 34 бр. фактури с обща стойност 8664,14 лв.
са издадени на ЕТ „Дж. - Дж. Р.“ и са включени в дневник за продажби и
справка-декларация по ЗДДС за съответните периоди. Предмет на доставка са
тютюневи изделия. Не са подписвани предварителни договори или други документи с
клиента, освен издадени фактури и приемно-предавателни протоколи. За
осъществяване на дейността си дружеството притежава необходимия технически и
кадрови потенциал за проверявания период и съответните разрешителни. Разполага
с нает персонал и със собствена складова база, където осъществява дейността си.
Разплащането по фактурите е извършвано в брой директно при предаване на стоката
в търговския обект на клиента. Транспортните разходи са за сметка на „Т. Л. Г.
П.“ ООД и са осъществени със собствени транспортни средства. В издаваните пътни
листи не са упоменавани поименно посещаваните обекти. Обстоятелствата по
конкретните сделки са видни от попълнените във фактурите реквизити за приел и
предал, дата, място и час на предаване на стоките. Представени са процесните
фактури и хронологични счетоводни регистри на сметка 411 за клиент ЕТ „Дж. -
Дж. Р.“. /л. 1338 и сл./
„Марио - 73“ ЕООД е представило
заверени копия на 29 бр. фактури с обща стойност 6 212,31 лв. с получател ЕТ „Дж.
- Дж. Р.“. Същите са включени в дневник за продажби и справка-декларация по
ЗДДС за съответните периоди. Предмет на доставка са алкохол и тютюневи изделия.
Не са подписвани предварителни договори или други документи с клиента, освен
издадени фактури и приемно-предавателни протоколи. За осъществяване на
дейността си дружеството притежава необходимия технически и кадрови потенциал
за проверявания период и съответните разрешителни. Разполага с нает персонал и
с наета база – складове, хладилни и търговски помещения, находящи се в стоково
тържище гр. К., бул. ***, където осъществява дейността си. Разплащането по
фактурите е извършвано в брой при предаване на стоката в търговския обект на
продавача. Транспортните разходи са за сметка на ЕТ „Дж. - Дж. Р.“ и са със
средства на клиента. Дадени са обяснения от управителя, че превозът на стоката
не е извършен с транспорт на „Марио 73“ ЕООД. /л. 1136 и сл./
„Т.- 2010” ЕООД е представил
заверени фотокопия на издадените 11 фактури на обща стойност 1 878,92 лв. с
получател ЕТ „Дж. - Дж. Р.“. Същите са включени в дневник за продажби и
справка-декларация по ЗДДС за съответните периоди. Предмет на доставка са
тютюневи изделия. Не са подписвани предварителни договори или други документи с
клиента, освен издадени фактури и приемно-предавателни протоколи. За
осъществяване на дейността си дружеството притежава необходимия технически и
кадрови потенциал за проверявания период и съответните разрешителни. Разполага
с нает персонал и с наета база /склад №2/ – складове и търговски помещения,
находящи се в стоково тържище гр. К., бул. ***, където осъществява дейността
си. Разплащането по фактурите е извършвано в брой при предаване на стоката в
търговския обект на продавача. Транспортните разходи са за сметка на ЕТ „Дж. -
Дж. Р.“ и са със средства на клиента. Дадени са обяснения от управителя, че стоката
е получена от склада на дружеството /л. 1087 и сл./.
ЕТ „Сефа – С.Ю.“ е представил 21 бр.
фактури на обща стойност 2 010,80 лв. и обяснение, че посочените в искането
фактури са издадени на ЕТ „Дж. - Дж. Р.“ и са включени в счетоводните регистри
за съответните периоди. Предмет на доставка са хляб и хлебни изделия. Не са
подписвани предварителни договори или други документи с клиента, освен издадени
фактури. За осъществяване на дейността си фирмата притежава необходимия
технически и кадрови потенциал за проверявания период и съответните
разрешителни. Разполага с нает персонал и със собствена фурна за хляб, находяща
се в гр. Момчилград, ул. „Освобождение“ № 1. Разплащането по фактурите е
извършвано в брой директно при предаване на стоката в търговския обект на
клиента. Транспортните разходи са за сметка на ЕТ „Сефа – С.Ю.“ и са
осъществени със собствен транспорт. Обстоятелствата по конкретните сделки са
видни от попълнените във фактурите реквизити за приел и предал, дата, място и
час на предаване на стоката /л. 1048 и сл./.
ЕТ „Парапан – Р.П.“ е представил
заверени копия на 20 бр. фактури на обща стойност 9 559,71 лв. с получател ЕТ „Дж.
- Дж. Р.“, хронологии на с/ка 501/Каса/ и с/ка 702 /Приходи от продажби/, копие
на свидетелство за регистрация на ЕКАФП, справка за ДМА /дълготрайни материални
активи/, инвентарна книга по счетоводна сметка 203, свидетелства за регистрация
МПС, ведомост за работни заплати за 2012 г, 2013 г., 2014 г. и 2015 г. и
писмени обяснения, в които се пояснява, че основната дейност на дружеството е
търговия на едро със захарни изделия и други хранителни и нехранителни стоки в
собствени складове за търговия на едро в гр. Хасково. Транспортът по доставката
на стоката е за сметка на ЕТ „Дж.-Дж. Р.“ и е осъществяван с негов транспорт
/л. 814 и сл./
„Хлебопроизводство - К.“ ООД е
представило заверени копия на 25 бр. фактури на обща стойност 5 209,15 лв. с
получател ЕТ „Дж. - Дж. Р.“, хронологии на с/ка 411/Клиенти по конкретна
партида на ЗЛ/ в кореспонденция на сметки 701/1, 453/2 и 501. Копие на
свидетелство за регистрация на ЕКАФП, стокови разписки и обяснителна записка, в
която е пояснено, че „Хлебопроизводство - К.“ ООД извършва производство и
търговия с хляб и хлебни изделия. Дружеството разполага със собствени
помещения, машини и съоръжения. Всички доставки по изисканите документи са
извършени с притежавани МПС-та. Превозните средства се управляват от служители
на длъжност „пласьор на стока“. При разплащанията на фактурите се издават
фискални бонове. Фактурите се изготвят на място при клиентите, чрез мобилно
фискално устройство за продажба, където се извършва приемо-предаването на
стоката. Удостоверяването на предаването на стоките е чрез тяхното заплащане от
клиента /л. 775 и сл./.
„Орбико България“ ЕООД е представило
заверени копия на 51 бр. фактури с обща стойност 4 250,02 лв. с получател ЕТ „Дж.
- Дж. Р.“, хронологични счетоводни регистри, регистрационен талон на товарен
автомобил, свидетелство на касов апарат, пътни листове, оборотни ведомости и
писмено обяснение от управителя на „Орбико България“ ЕООД, с което е пояснено,
че дружеството е дистрибутор на Procter&Gamble, Globul, SCJoHnson Wax, Mars,
Philip Morris, Shell Lubricants и логистичен партньор за Kraft и Wrigley.
Транспортът на стоките по фактурите е извършен от склада на дружеството в гр. П.,
ул. „***до търговския обект на клиента в с. Ш.П., осъществен със собствен
транспортни средства и шофьори назначени на трудови договори /л. 656 и сл./.
„Виста АВТ“ АД е представило
заверени копия на фактури 20 бр. фактури на обща стойност 2 228,08 лв. с
получател ЕТ „Дж. - Дж. Р.“, хронологии на с/ка 411/Клиенти по конкретна
партида на ЗЛ/ в кореспонденция на сметки от гр.50 и гр. 70. Копие на
свидетелство за регистрация на ЕКАФП, стокови разписки и обяснителна записка, в
която е пояснено, че дружеството извършва търговия с бързооборотни стоки, разполага
със собствени складови помещения. Всички доставки по изисканите документи са
извършени с притежавани МПС-та. Превозните средства се управляват от служители
на длъжност „шофьори-доставчици“. При разплащанията на фактурите се издават
фискални бонове. Фактурите се изготвят на място при клиентите, чрез мобилно
фискално устройство за продажба, където се извършва приемо-предаването на
стоката. Удостоверяването на предаването на стоките е чрез тяхното заплащане от
клиента /л. 574 и сл./.
„Т.Трейд Д.“ ООД /преди „Владая
Табак“ ООД/ е представило заверени фотокопия на издадените 71 бр. фактури на
обща стойност 15 475,47 лв. с получател ЕТ „Дж. - Дж. Р.“. Същите са включени в
дневник за продажби и справка-декларация по ЗДДС за съответните периоди.
Предмет на доставка са тютюневи изделия. Не са подписвани предварителни
договори или други документи с клиента, освен издадени фактури и приемно -
предавателни протоколи. За осъществяване на дейността си дружеството притежава
необходимия технически и кадрови потенциал за проверявания период и съответните
разрешителни. Разполага с нает персонал и със складове и търговски помещения,
находящи се в гр. Д., ул. „***1 и ул. „П.П.“, където осъществява дейността си.
Разплащането по фактурите е извършвано в брой при предаване на стоката в
търговския обект на клиента. Транспортните разходи са за сметка на дружеството
и са със собствени транспортни средства /л. 253 и сл. и л. 541 и сл./.
„Деливъри“ ООД е представило 24 бр.
фактури на обща стойност 10 067,81 лв., както и обяснение, че посочените в
искането фактури са издадени на ЕТ „Дж. - Дж. Р.“ и са включени в дневник за
продажби и справка-декларация по ЗДДС за съответните периоди. Предмет на
доставка са тютюневи изделия. Не са подписвани предварителни договори или други
документи с клиента, освен издадени фактури и приемно-предавателни протоколи.
За осъществяване на дейността си дружеството притежава необходимия технически и
кадрови потенциал за проверявания период и съответните разрешителни. Разполага
с нает персонал и със собствена складова база, където осъществява дейността си.
Разплащането по фактурите е извършвано в брой директно при предаване на стоката
в търговския обект на клиента. Транспортните разходи са за сметка на „Деливъри“
ООД и са осъществени със собствени транспортни средства. В издаваните пътни
листи не са упоменавани поименно посещаваните обекти. Обстоятелствата по
конкретните сделки са видни от попълнените във фактурите реквизити за приел и
предал, дата, място и час на предаване на стоките. Представени са процесните
фактури и хронологични счетоводни регистри на сметка 411 за клиент ЕТ „Дж. -
Дж. Р.“ /л. 395 и сл./.
В резултат на предприетите
процесуални действия е установено, че всички фактури, за които е отправено
запитване, са отразени в дневниците за продажби, в справките – декларации по
ЗДДС и в счетоводствата на изброените доставчици. Представени са и разпечатки,
от които е видно осчетоводяването на фактурите и на прихода, реализиран от
продажбите. Разплащането е извършено в брой. Установено е, че процесните
доставчици притежават материална, техническа и кадрова обезпеченост за
извършване на доставките предмет на изследване. Видът на закупените стоки
потвърждава, че те са обичайни за търговската дейност на ревизираното лице.
С ИПДПОЗЛ, в т.ч. и в хода на
извършената ПУФО от жалбоподателя са изискани всички осчетоводени фактури от
гореизброените доставчици, в отговор на които са представени изисканите
документи. Установено, че с процесните доставчици жалбоподателят има изградени
търговски взаимоотношения и има осчетоводени доставки за част от издадените от
тях фактури за продажби с получател ЕТ „Дж. - Дж. Р.“. Но са налице и фактури,
които не са намерили отражение в счетоводните регистри на ревизираното лице.
Съответно не е отчетена и последващата продажба на стоките по тези фактури.
Същите са подробно описани в таблици в РД по доставчици /л. 88-гръб до
л.94-гръб/.
Предвид това, е прието, че са налице
данни за определяне на данъчната основа за облагане с преки и косвени данъци по
реда на чл. 122 от ДОПК. Ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК,
поради наличие на обстоятелство по т. 2 на ал. 1 от същия текст, тъй като са
налице неотчетени приходи. Извършен е анализ на изброените в чл. 122, ал. 2 от ДОПК точки, като са посочени кои са относимите, а именно: по т. 1, т. 2, т. 4, т.
6, т. 8, т. 9, т. 10 и т. 16. Предвид изложеното, ревизиращият екип при
извършване на ревизията е констатирал следното:
По отношение определените задължения
по Закона за данък върху добавената стойност.
ЕТ „Дж. - Дж. Р.“ е регистрирано по
ЗДДС лице, считано от 19.02.2010 г. На основание чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 122, ал. 2 от ДОПК, данъчна основа за облагане с ДДС на облагаемите доставки за данъчните
периоди от 01.12.2011 г. до 31.01.2017 г. е формирана на база декларираните от
лицето извършени продажби и установените при ревизията неотчетени продажби на
стоки към последната дата на съответния месец. Като са взели предвид, че
дейността на ЕТ е търговия с хранителни стоки и цигари, органите по приходите
са приложили нормата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС и са приели, че данъкът се смята
за включен в договорената цена. Средната надценка на стоките без цигари е
определена на база на декларирани данни от лицето, а при цигарите цената е
фиксирана с включен ДДС. В конкретния
случай, органите по приходите са определили за дата на възникване на данъчното
събитие – последната дата на съответния месец. С оглед на това, че извършените
доставки на стоки – различни по вид хранителни стоки и цигари, са облагаеми,
съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС и за тях се дължи ДДС, който не е начислен от Дж.Р.К.
с ЕТ „Дж. - Дж. Р.“, е прието, че са нарушени разпоредбите на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС. При това положение, данъчната основа на тези доставки е определена от
органа по приходите по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. В тази връзка с РА допълнително
е установен дължим ДДС за извършените облагаеми доставки от Дж.Р.К. с ЕТ „Дж. -
Дж. Р.“ за периоди 01.01.2011 г. - 31.01.2017 г. в общ
размер на 21 776,62 лв. на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. На основание
чл. 175 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ е
определена лихва в размер 5 476,05 лв.
За да потвърди РА в тази му част,
решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип. Посочил е
подробно нормативната уредба, уреждаща този вид отношения, и е формирал извод,
че ЕТ не е оборил констатациите на ревизиращия екип.
По отношение на деклариран по СД по
ЗДДС „ДДС за внасяне“, невнесен от ЕТ в законоустановения срок и лихви.
За данъчни периоди от
м.10.2014 г. до м.01.2017 г. органите по приходите са установили, че не е
преведен в приход на бюджета декларирания от ЕТ резултат за периода „ДДС за
внасяне” общо в размер на 214,35 лв. Същият е вменен на лицето с РА за внасяне.
За несвоевременното му внасяне на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК са определени
и лихви в размер на 35,57 лв.
За данъчни периоди от
м.01.2013 г. до м.09.2014 г. е установено, че е преведен в приход на бюджета
декларирания от ЕТ резултат за периода „ДДС за внасяне” извън срока по чл. 89, ал. 1 от ЗДДС, поради
което и за несвоевременното му внасяне на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК са определени
лихви, възлизащи на сумата от 24,24 лв.
За да потвърди РА в тази му част,
решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип.
По отношение определените с РА
задължения по ЗДДФЛ.
Установено е, че Дж.Р.К.
е местно физическо лице по смисъла на
чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, т. 1 и чл. 6 от ЗДДФЛ за
доходите, получени през отделните данъчни (календарни) години, попадащи в
обхвата на ревизията. Задълженото лице има регистриран ЕТ с фирма „Дж.-Дж. Р.”,
основната му дейност която е търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и
тютюневи изделия, като дейността е упражнявана обект в с. Ш.П., община К..
Органите по приходите са установили,
че за ревизираните отчетни периоди лицето е подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. ЕТ
е регистриран за целите на ЗДДС, считано от 19.02.2010 г., има въведен в
експлоатация ЕКАФП, регистриран в търговския му обект.
С
оглед установените
покупки /хранителни и нехранителни стоки/ от други регистрирани лица, които не
са отразени в счетоводните регистри на търговеца, са извършени насрещни
проверки на доставчиците /подробно описани в частта по ЗДДС на настоящото
решение/, стойността на които за 2011 г. е 492,77 лв., за 2012 г. - 3930,90
лв., за 2013 г. - 11645,80 лв., за 2014 г. – 13718,18 лв. и за 2015 г. –
53862,42 лв. Въз основа на всички представени и събрани в хода на ревизията
писмени обяснения и документи от доставчиците и ревизираното лице е
констатирано, че ЕТ „Дж.-Дж. Р.” реално е получил стоките по издадените фактури
от описаните в ревизионния доклад доставчици, не е отразил в счетоводството си
стоките, не са отчетени и приходи от продажби на тези стоки, в резултат на
което не е начислен прекият данък за тяхната реализация и не са отчетени липси
и брак на тези стоки. Направен е извод, че стоките са реализирани от ЕТ, без
това да е документирано по надлежния ред и съответно без да е начислен
следващият се пряк данък по повод осъществените продажби на стоките.
Съгласно получените отговори от
доставчиците, мястото на доставките е прието, че е търговският обект, където
жалбоподателят осъществява дейността си в с. Ш.П. и/или складовете на
търговците. От вида на закупените стоки е прието, че те са обичайни за
търговската му дейност. Прието е, че закупените стоки са реализирани на
вътрешния пазар, като за тяхната продажба не е издаден документ, а получените
приходи не са отчетени като такива, съответно са укрити - обстоятелство по чл.
122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, в резултат на което ревизията е преминала в ревизия
при особени случаи по реда на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. На лицето е връчено
уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, с което е уведомено, че при извършването
на ревизията са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за
ревизирания период, поради което и основата за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2015 г. ще бъде определена по реда на
чл. 122 от ДОПК /л. 140/.
В хода на ревизията е установено, че
ЕТ „Дж. - Дж. Р.“ не е отчел приходи от реализацията на стоките, закупени с
неосчетоводените и недекларирани фактури. Прието е, че стоките по тях са
реализирани по фиксирани цени за тютюневите изделия и с надценка за останалите
стоки, определена въз основа на декларираните от лицето данни. Установено е, че
неотчетените приходи за 2011 г. са 606,77 лв., за 2012 г. - 4574,14 лв., за
2013 г. – 13022,14 лв., за 2014 г. – 14878,10 лв. и за 2015 г. – 57 540,83
лв. Определени са и съответстващите им разходи (по отчетната стойност на
продадените стоки). В резултат на това е определен при ревизията облагаем доход
резултат по чл. 122, ал. 2 от ДОПК от дейността на физическото лице в
качеството му на едноличен търговец, по години, както следва: за 2011 г. - 0,00 лв.; за 2012 г. - 516,25 лв.;
за 2013 г. - 2 560,05 лв.; за 2014 г. - 2 427,12 лв. и за 2015 г. - 5 276,58
лв. За така посочените укритите приходи или доходи, органите по приходите са
определили дължими задължителни осигурителни вноски, които са приспаднали.
Върху годишните данъчни основи е изчислен дължимият данък чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, както следва – за 2013 г. в размер на 188,96 лв., за 2014 г. в размер на
169,02 лв. и за 2015 г. в размер на 586,60 лв., или общо в размер на 944,58 лв.
На основание чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, във връзка с чл. 175, ал. 1 от ДОПК
ревизиращият екип е начислил лихви за невнесените в законоустановените срокове
данъци общо в размер на 190,55 лв.
За да потвърди РА в тази му част,
решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип, като е посочил
подробно нормативната уредба, уреждаща този вид отношения, като в крайна сметка
е формиран извод, че ЕТ не е оборил констатациите на ревизиращия екип и в тази
част.
По отношение допълнително
определените задължения за ЗОВ.
Установено е от органите по
приходите, че през ревизирания период Дж.Р.К. е упражнявал трудова дейност като едноличен търговец и като
собственик на търговско дружество от 2015 г. и е задължително осигурено лице на
основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Дължи и вноски за ДЗПО-УПФ.
Ревизията е
установила, че за ревизирания период самоосигуряващото се лице е внасяло
авансово дължимите осигурителни вноски върху минималния размер на месечния
осигурителен доход. Същите се декларирани с деклация
обр. 6, но не са внасяни в пълен размер
и в срока по чл. 7, ал. 4 от КСО.
За 2015 г. органите по приходите са
установили наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК. При определяне
на окончателния размер на осигурителния
доход за ревизирания период и дължимите вноски на ЕТ е взето предвид, че лицето
е внасяло авансови осигурителни вноски върху минималния размер на осигурителния
доход като самоосигуряващо се лице. След съпоставка и анализ на всички събрани
доказателства, ревизиращите органи са установили облагаемия доход на
задълженото лице за 2015 г. в размер на 5 276,58 лв. Този доход е
определен по реда на чл. 122 от ДОПК. На основание чл. 124 а от ДОПК са
установени и задълженията за задължителни осигурителни вноски за
самоосигуряващото се лице за 2015 г. На
основание чл. 113, ал. 1 от КСО, органът по приходите е начислил дължимите
лихви за невнесените в законоустановения срок осигурителни вноски за ДОО и
ДЗПО-УПФ, а лихвите за просрочените здравноосигурителни вноски са начислени на
основание чл. 107 от ЗЗО, във връзка с чл. 175 от ДОПК.
С разпореждането за насрочване в
открито съдебно заседание, съдът е указал на жалбоподателя, че негова е
доказателствената тежест за изложеното в жалбата. В тази връзка, по искане на
жалбоподателя е и прието, без заявени резерви от страните, заключение по допуснатата съдебно – графологична експертиза, изпълнено от вещото
лице С.А., който след запознаване с наличните по делото доказателства е дал
заключение, в което е посочил, че подписът за получател е положен от
жалбоподателя или негови служители само в една част от процесните фактури, а
именно 19 бр. фактури, издадени от „Деливъри“ ООД, 10 бр. фактури, издадени от
„Марио-73“ ООД, 25 бр. фактури, издадени от „Т. Л. Г. П.“ ООД и една фактура,
издадена от „Табако-2010“ ЕООД, като всички фактури са с предмет на доставка
цигари.
Изслушано и прието е отново без възражения
от страните и заключение по съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице
е отграничило съществуващите по преписката и по делото фактури (с и без
подпис), установило ги е стойностно и въз основа на тях е определило данъчната
основа по реда на чл. 122, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 2 от ДОПК и съответно
задълженията по ЗДДФЛ и ЗДДС.
Съдът кредитира заключенията на
вещите лица като изготвени професионално и съобразно задачите, за които са били
допуснати експертизите.
При така установеното от фактическа
страна съдът формира следните правни изводи:
Процесният ревизионен акт е издаден
от компетентни органи, в изискуемата се форма и при спазени
административнопроцесуални правила за това. Впрочем, спор по отношение на тези
факти, не се формира между страните.
Спорът се концентрира от една страна
относно наличието на основания за извършването на ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, в частност наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, и от
друга страна, относно реалното извършване на доставките, обективирани в
процесните фактури, подробно описани в РД, издадени на жалбоподателя през
периода 2011 г. – 2017 г. от посочените по-горе доставчици.
С оглед на това, на първо място
следва да се посочи, че за жалбоподателя би възникнало задължение за
осчетоводяване на процесните фактури, само, ако същите са му редовно издадени,
т.е. при наличието на законоустановените предпоставки за това. На фактуриране,
обаче, подлежат само действително извършените доставки. Според чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на
собственост или друго вещно право върху стоката. За да е осъществена доставка
по смисъла на чл. 6, ал. 1 от закона, е необходимо освен сключването на сделка,
да бъде прехвърлена и собствеността върху стоката срещу насрещната престация.
В конкретния случай, за да приемат,
че процесните доставчици, изчерпателно изброени в настоящото решение, са
доставили на жалбоподателя стоките по процесните фактури, органите по приходите
са се позовали на самите фактури, като по-голямата част от същите са без
подписи и печати на страните, съответно за приел и предал стоките в нарушение
на изискванията на чл. 7 от ЗСч, в друга част подписът не се чете, на
извлечения от счетоводни сметки, аналитичен регистър на сметки 304, 411 и 702,
оборотни ведомости и писмени обяснения. Въз основа на тези именно доказателства
ревизиращите органи са направили извод, че собствеността върху стоките по
процесните фактури, е прехвърлена към момента на покупката.
Действително, фактурата като
първичен счетоводен документ е носител на информация за регистрирана за първи
път стопанска операция, но при преценката за съдържащите се в нея реквизити за
целите на данъчното облагане, винаги трябва да се изхожда от обстоятелството
има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по
ЗДДС данъчни субекти и за начисления данък. Данъчната фактура представлява
частен документ, удостоверяващ облагаемо данъчно събитие и начислен данък.
Съгласно трайно установената съдебна практика, липсата на реквизити във
фактурата не следва да се разглежда изолирано, а трябва да се преценява с оглед
наличието на реално осъществени стопански операции, обективирани със съответния
първичен счетоводен документ. По отношение на плащането е констатирано, че
последното е извършено по касов път, но няма приложени касови бележки или
приходни касови ордери за огромна част от фактурите, удостоверяващи физическото
плащане на парите по процесните фактури от управителя или друго лице,
представляващо ЕТ.
Съдът намира, че събраните
доказателства в хода на ревизионното производство не доказват по безспорен и
категоричен начин реалното извършване на доставките на стоки по 19 бр. фактури,
издадени от „Марио-73“ ЕООД, 9 бр. фактури, издадени от „Т. Л. Г. П.“ ООД, 5
бр. фактури, издадени от „Деливъри“ ООД, 10 бр. фактури, издадени от
„Табако-2010“ ЕООД, както и всички фактури,
издадени от „Виста АВТ“ АД, „Кавен Орбико“ ЕООД /“Орбико България“ ЕООД/,
„Владая Табак“ ООД /“Т.Трейд Д.“ ООД/, „Хлебопроизводство-К.“ ООД, ЕТ „Сефа-С.Ю.“,
ЕТ „Парапан-Р.П.“ и „Експрес Логистика и Дистрибуция“ ООД.
Законът за задълженията и договорите
и Търговският закон не установяват изискване за форма за действителност на
покупко-продажбата на този вид стоки – хранителни и нехранителни стоки, поради
което и с факта на издаването на фактурите принципно е възможно да е постигнато
съгласие между продавача и купувача за продажба на определено количество и вид
стока. Но в случая предмет на процесните сделки са родово определени вещи,
собствеността върху които се прехвърля едва в момента на индивидуализацията на
стоката, което от своя страна става в момента, в който стоката бъде определена
по съгласие между страните или бъде предадена – в този смисъл е разпоредбата на
чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. От това следва, че само фактът на сключване на сделка с
предмет родово определени вещи, не представлява данъчно събитие, доколкото с
нея не се прехвърля собствеността върху стоката. Сделката с родово определени
вещи може да се сключи и по нея да не последва предаване, което съответно
изключва прехвърлянето на вещни права на купувача и за целите на облагането с
ДДС ще липсва облагаема доставка, а фактурите ще бъдат издадени без основание.
Фактът на получаване на стоките, фактурирани на жалбоподателя, остана недоказан
в настоящото производство. Този факт е останал недоказан и в хода на ревизионното
такова. В тази връзка следва да се посочи, че изводите на приходната
администрация относно наличието на реални доставки между жалбоподателя и
доставчиците по посочените по-горе фактури, са напълно необосновани и формирани
в противоречие с принципа на законност, установен в чл. 2, ал. 1 от ДОПК, който
изисква ревизиращите органи да прилагат законите точно и еднакво спрямо всички
лица. При изследване реалност на доставката приходната администрация винаги
събира достатъчно доказателства, свързани с приемо-предаването на стоките,
транспортирането им, наличието на стоките при доставчика към момента на
доставката, произходът на стоките, кой и как е натоварил и разтоварил стоките и
др. обстоятелства се изследват и анализират. Когато се касае за данъчен кредит,
приходната администрация никога не е признавала това право само и единствено
въз основа на налични фактури само при доставчика и то без подписи, с
отбелязани други получатели, без приемо-предавателни протоколи, без първични
документи за разплащане. Изключение от горното правят 10 бр. фактури, издадени
от „Марио-73“ ООД, 25 бр. фактури, издадени от „Т. Л. Г. П.“ ООД, 19 бр.
фактури, издадени от „Деливъри“ ООД и 1 бр. фактура, издадена от „Табако-2010“
ЕООД, на които се установи от СГЕ, че има положен подпис от името на
жалбоподателя и/или негови служители.
В случая въобще не се доказа
транспортирането на стоките и начинът им на приемане-предаване, не е изследван
произходът на стоките. Не са събрани несъмнени доказателства относно извършване
на транспорта, доколкото този факт само е деклариран от доставчиците и отречен
от ревизираното лице. Представените от „Орбико България“ ЕООД и
„Хлебопроизводство-К.“ ООД пътни листове (л. 657 и сл. и л. 802 и сл.) не могат
да бъдат отнесени към издадените от тези доставчици фактури, доколкото като
маршрут са посочени единствено населени места, без конкретно посочване на
обекти, вкл. и този на жалбоподателя. Освен това, както вече се посочи,
фактурите, издадени от тези доставчици се установи, че не са подписани от
жалбоподателя или негови служители.
Представените в хода на ревизията доказателства
за кадрова обезпеченост от страна на доставчиците също по никакъв начин не
доказват, че стоките по процесните фактури са транспортирани именно от тези
лица. Събраните в хода на ревизионното производство доказателства и обяснения
не дават еднозначен отговор на основните въпроси по делото - кога, къде и на
кого са предадени процесните стоки и как са транспортирани същите. Наличието на
счетоводен регистър на сметка 702 „Приходи от продажба на стоки” в
кореспонденция със сметка 453/2 „ДДС на продажбите” и сметка 501 „Каса” и
счетоводен регистър на сметка 411 „Клиенти” при доставчиците не променя тези
изводи.
Тези обстоятелства, наред с липсата
на подписани от жалбоподателя и доставчиците приемо-предавателни протоколи,
удостоверяващи получаването на фактурираните стоки, липсата на каквито и да е
други първични счетоводни документи, удостоверяващи предаването и получаването
на стоките, изписването им от склад или транспортирането им като складови
разписки, товарителници, искания за отпускане на материални ценности и др.
подобни, налагат несъмнения извод за липса на действително извършени доставки
по спорните фактури. Липсата на доставка съставлява отрицателен факт от
обективната действителност, а наличието на доставка положителен такъв. След
като в случая ответникът твърди наличието на реална доставка, като основание за
начисляване на ДДС, то в негова тежест е да ангажира доказателства,
установяващи осъществяването на този положителен факт. Жалбоподателят твърди
обратното, липсата на факт от обективната действителност, поради което при
обжалването следва да бъде проверено от съда това твърдение на база на логичен
анализ на фактите и обстоятелствата по делото. Само ако действително
жалбоподателят е получил тези стоки, е възможно последващото им разходване и
съответно наличието на приходи от продажбата им, които да са укрити, както се
твърди от органите по приходите. Тези факти, обаче, не са доказани, доколкото
ответникът не ангажира достатъчно убедителни доказателства за реални доставки
по 19 бр. фактури, издадени от „Марио-73“ ЕООД, 9 бр. фактури, издадени от „Т.
Л. Г. П.“ ООД, 5 бр. фактури, издадени от „Деливъри“ ООД, 10 бр. фактури, издадени
от „Табако-2010“ ЕООД, както и всички
фактури, издадени от „Виста АВТ“ АД, „Кавен Орбико“ ЕООД /“Орбико България“
ЕООД/, „Владая Табак“ ООД /“Т.Трейд Д.“ ООД/, „Хлебопроизводство-К.“ ООД, ЕТ
„Сефа-С.Ю.“, ЕТ „Парапан-Р.П.“ и „Експрес Логистика и Дистрибуция“ ООД,
включително не са представени обичайно изискваните в хода на ревизиите от
приходната администрация доказателства за този факт като подробни счетоводни
документи за придобиването на стоките, транспортирането и съхраняването им,
материално-техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците да извършат
доставките и пр. Същевременно, по делото са налице достатъчно косвени
доказателства по отношение на обратното - че не са получени доставки по
процесните неосчетоводени фактури.
В хода на ревизията е установено, че
жалбоподателят не разполага с тези фактури, съответно стоките, описани в тях не
са заприходени в счетоводството му. Липсват и разходи, свързани с процесните
доставки, включително каквито и да е доказателства (първични документи и
вторични счетоводни регистри) за извършено плащане. Следователно, налага се
изводът, че по делото липсват доказателства за доставки по процесните фактури.
При това положение, след като не са
налице действително извършени доставки, то фактурите за тях са издадени без
основание и като такива не подлежат на осчетоводяване, нито при доставчиците по
тях, нито при получателя им - жалбоподателят в настоящето производство. Както
се посочи, след като не е доказано получаването на стоките, предмет на 19 бр.
фактури, издадени от „Марио-73“ ЕООД, 9 бр. фактури, издадени от „Т. Л. Г. П.“
ООД, 5 бр. фактури, издадени от „Деливъри“ ООД, 10 бр. фактури, издадени от
„Табако-2010“ ЕООД, както и всички
фактури, издадени от „Виста АВТ“ АД, „Кавен Орбико“ ЕООД /“Орбико България“
ЕООД/, „Владая Табак“ ООД /“Т.Трейд Д.“ ООД/, „Хлебопроизводство-К.“ ООД, ЕТ
„Сефа-С.Ю.“, ЕТ „Парапан-Р.П.“ и „Експрес Логистика и Дистрибуция“ ООД, то
фактурите за тях са издадени без основание и евентуално осчетоводяването на
такива би довело до нередовност на счетоводството на получателя им с
произтичащи от това последици. Същевременно, липсата на доказателства за реално
получените доставки от жалбоподателя изключва последващото отчуждаване на тези
стоки, вкл. евентуалното задължение за начисляване на ДДС за тези последващи
доставки.
Не така стои въпросът обаче с 10 бр.
фактури, издадени от „Марио-73“ ООД, 25 бр. фактури, издадени от „Т. Л. Г. П.“
ООД, 19 бр. фактури, издадени от „Деливъри“ ООД и 1 бр. фактура, издадена от
„Табако-2010“ ЕООД, на които има положен подпис от името на жалбоподателя.
По отношение на тези фактури следва
да се приеме, че същите обективират действително извършени доставки. В тази
връзка съдът приема, че с факта на подписването на съответната фактура от името
на ЕТ и конкретния доставчик, процесните стоки са определени по съгласие между
страните, т.е. същите вече са индивидуализирани по вид и количество и собствеността
върху тях е прехвърлена. Доказателства, които да подложат на съмнение така
възприетите факти и обстоятелства и формираните въз основа на тях правни
изводи, не се ангажираха от страна на жалбоподателя. Това само е било
достатъчно, за да се направи извод за наличието на предпоставките по чл. 122,
ал. 1, т. 2 от ДОПК, което от своя страна обосновава необходимостта да се
прибегне до особения ред за извършване на данъчна ревизия, предвиден в чл. 122
и сл. от ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не
може да бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон. Казано
с други думи, когато е налице едно противоправно развитие на данъчните
правоотношения, което е последица от проявлението на някой от фактите,
възведени в чл. 122, ал. 1 от ДОПК, се прилага особеният ред за извършване на
ревизионно производство, същността на което е да се установят и анализират
онези от изброените в закона обстоятелства /критерии/, които са относими към
ревизирания данъчен субект, като целта на закона е да се установи възможната
пълнота от данни, които се доближават максимално до тази данъчна основа, при
която би се стигнало при нормално развие на правоотношението.
При това положение е необходимо
формирането на данъчна основа за облагане с ДДС при съобразяване само на
фактурите, в които има положен подпис в графа „получател“ за жалбоподателя –
лично от него, а така също и от лицата, с които жалбоподателя в качеството си
на ЕТ е сключил трудови договори, а именно: 10 бр. фактури, издадени от „Марио-73“
ООД, 25 бр. фактури, издадени от „Т. Л. Г. П.“ ООД, 19 бр. фактури, издадени от
„Деливъри“ ООД и 1 бр. фактура, издадена от „Табако-2010“ ЕООД, на които има
положен подпис от името на жалбоподателя. Това именно е сторено от вещото лице
в приетото заключение по ССЕ, което след като е взело предвид само фактурите,
за които приетата по делото СГЕ е посочила, че има положен подпис на
жалбоподателя или негови служители, е установило, че данъчната основа на
продажбата стойност на стоките, които в случая са само цигари, е в общ размер
на 14 456,94 лв., съответно дължимият ДДС е в общ размер на 2826,11 лв.
Изчислени са и прилежащите лихви – 842,07 лв. Именно тези размери ще бъдат
съобразени при постановяване на настоящия съдебен акт.
По отношение на декларирания по СД
по ЗДДС „ДДС за внасяне“, невнесен от ЕТ в законоустановения срок и начислените
лихви, не е спорно, че за данъчни периоди от м.01.2013 г. до м.09.2014 г. декларираният
от ЕТ „ДДС за внасяне“ е преведен извън срока по чл. 89, ал. 1 от ЗДДС, а за данъчни
периоди от м.10.2014 г. до м.01.2017 г. не е преведен в целия му размер, поради
което същият е вменен на лицето с РА за внасяне, а за несвоевременното му
внасяне на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК са определени и лихви. Относно така
установените задължения /за ДДС и за лихви/ жалбоподателят не излага конкретни
възражения и не ангажира доказателства, а и при извършена служебна проверка,
съдът не констатира нарушения при тяхното определяне, поради което жалбата в
тази й част следва да бъде отхвърлена.
Това налага, оспореният РА, в
частта, относно определените задължения по ЗДДС в общ размер на 21 953 лв.,
ведно с начислените лихви в размер на 5535,86 лв., да бъде отменен за разликата
над 3002,49 лв. (2826,11 лв. доначислен ДДС + 176,38 лв. неразчетени с
бюджета), ведно с начислените лихви върху тази разлика.
Относно данъка по чл. 48 от ЗДДФЛ,
се установява следното:
В резултат на гореустановеното и
предвид констатираното обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, във
връзка с формиране на данъчната основа за облагане с данък върху доходите на
физическите лица, по делото е прието заключение по ССЕ, което е установило, че
за 2012 г. не се констатират основания за коригиране на декларираните от
ревизираното лице данни с подадената ГДД за този отчетен период. За 2013 г.,
2014 г. и 2015 г. са формирани нови данъчни основи при съобразяване с
недекларираните приходи по спорните фактури, носещи подпис от името на
жалбоподателя, като вещото лице е достигнало до извода, че дължимият данък по
чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2013 г. е в размер на 20,98 лв., а прилежащите лихви
– 7,26 лв., за 2014 г. е в размер на 9,21 лв., а лихвите 2,25 лв. и за 2015 г.
– 98,09 лв. и лихви 14,01 лв. Тези размери ще бъдат съобразени и при постановяване на настоящия съдебен
акт. Изложените до тук съображения налагат данъка по чл. 48 от ЗДДФЛ в общ
размер на 944,58 лв., установен като дължим с оспорения РА, да бъде намален на 128,28
лв., ведно със законната лихва върху тази разлика.
Относно допълнително установените
задължения за ЗОВ следва да бъде посочено на първо място, че такива са
единствено определените вноски за ДОО за 2015 г. в размер на 30,28 лв. и лихви
от 4,32 лв., вноски за ЗО за 2015 г. в размер на 18,93 лв. и лихви – 2,70 лв.,
както и вноски за ДЗПО-УПФ за 2015 г. в размер на 11,83 лв. и лихви – 1,69 лв.
С оглед на установения обаче от вещото лице по ССЕ окончателен осигурителен
доход на жалбоподателя за 2015 г. в размер на 1958,77 лв. при съобразяване само
на фактурите, подписани от жалбоподателя или негови служители, допълнителни осигурителни
вноски за годишно изравняване за 2015 г. не се дължат, тъй като ЕТ е декларирал
авансови осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО върху годишен осигурителен
доход в размер на 5040 лв., т.е. над получения годишен окончателен размер.
По отношение на декларираните от
жалбоподателя, но невнасяни в пълен размер и в срока вноски за ДОО, ЗО и
ДЗПО-УПФ, които са вменени на лицето с РА за внасяне, съответно са определени и
лихви, жалбоподателят също не излага конкретни възражения и не ангажира
доказателства, а и при извършена служебна проверка, съдът не констатира
нарушения при тяхното определяне.
Изложените до тук съображения
налагат задълженията за ЗОВ, установени като дължими с оспорения РА, да бъде
намалени, ведно със законната лихва върху разликата.
При посочения изход на спора, на
основание чл. 161, ал. 1, пр. 1 от ДОПК, на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени сторените разноски в производството, съразмерно на уважената част на
жалбата. Същите се констатираха в размер на 651,11 лв., представляващи
съответната част от заплатените държавна такса за образуване на съдебно
производство и възнаграждения за вещи лица.
На ответния административен орган
следва да бъдат присъдени сторените разноски в производство, съобразно
отхвърлената част на жалбата. Същите се констатираха в размер на 348,34 лв.,
представляващи съответната част от възнаграждението за осъществената
юрисконсултска защита.
Водим от горното и на основание чл. 160,
ал. 1, предл. 1 от ДОПК, Административен съд - П., XI състав
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Ревизионен
акт № Р-16000917000975-091-001/26.09.2017 г., издаден от В.П.А.– началник
сектор, възложил ревизията и В.Г.Г., главен инспектор по приходите в ТД на НАП
– П., ръководител на ревизията, потвърден с решение № 759/22.12.2017 г. на
директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. П. при
ЦУ на НАП, в частта, с която на Дж.Р.К., в качеството му на ЕТ „Дж.-Дж.
Р.“, ЕИК ***, с адрес за кореспонденция и по чл. 8, ал. 1 от ДОПК с. ***, допълнително са установени
задължения по чл.
48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. и за ЗОВ за 2015 г., като НАМАЛЯВА установените като дължими с оспорения РА суми, както следва:
- данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ
за 2013 г. от 188,96 лв. на 20,98 лв. и прилежащите им лихви от 65,43 лв. на
7,26 лв.;
- данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ
за 2014 г. от 169,02 лв. на 9,21 лв., и прилежащите им лихви от 41,35 лв. на 2,25
лв.;
- данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ
за 2015 г. от 586,60 лв. на 98,09 лв., и прилежащите им лихви от 83,77 лв. на
14,01 лв.;
- вноски за ДОО за 2015 г. от
406,60 лв. на 376,32 лв., и прилежащите им лихви от 77,73 лв. на 73,41 лв.;
- вноски за ЗО за 2015 г. от
292,48 лв. на 273,55 лв., и прилежащите им лихви от 57,44 лв. на 54,74 лв.;
- вноски за ДЗПО-УПФ за 2015 г.
от 179,83 лв. на 168,00 лв., и прилежащите им лихви от 35,17 лв. на 33,48 лв.
ОТМЕНЯ Ревизионен
акт № Р-16000917000975-091-001/26.09.2017 г., издаден от В.П.А.– началник
сектор, възложил ревизията и В.Г.Г., главен инспектор по приходите в ТД на НАП
– П., ръководител на ревизията, потвърден с решение № 759/22.12.2017 г. на
директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. П. при
ЦУ на НАП, в частта, с която на Дж.Р.К., в качеството му на ЕТ „Дж.-Дж. Р.“, ЕИК ***,
с адрес за кореспонденция и по чл. 8, ал. 1 от ДОПК с. ***, допълнително са установени
задължения за ДДС за разликата от 3002,49 лв. до 21 953 лв. и съответните лихви
за забава.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Дж.Р.К., в качеството му на ЕТ „Дж.-Дж. Р.“, ЕИК ***, с адрес за кореспонденция
и по чл. 8, ал. 1 от ДОПК с. ***, против Ревизионен акт №
Р-16000917000975-091-001/26.09.2017 г., издаден от В.П.А.– началник сектор,
възложил ревизията и В.Г.Г., главен инспектор по приходите в ТД на НАП – П.,
ръководител на ревизията, потвърден с решение № 759/22.12.2017 г. на директор
на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. П. при ЦУ на НАП,
в частта, с която са установени задължения за:
- ДДС за данъчни периоди от 01.12.2011
г. до 31.01.2017 г. в размер на 3002,49 лв. и 901,88 лв. лихви за просрочие;
- лихви за невнесени в срок вноски
за ДОО за 2013 г. в размер на 146,71 лв.;
- вноски за ДОО за 2014 г. в размер
на 340,33 лв., ведно със законните лихви в размер на 100,03 лв.;
- вноски за ЗО за 2012 г. в размер
на 268,80 лв., ведно със законните лихви в размер на 135,60 лв.;
- вноски за ЗО за 2013 г. в размер
на 403,20 лв., ведно със законните лихви в размер на 169,10 лв.;
- вноски за ЗО за 2014 г. в размер
на 368,67 лв., ведно със законните лихви в размер на 115,61 лв.;
- лихви за невнесени в срок вноски
за ДЗПО-УПФ за 2012 г. в размер на 75,15 лв.;
- вноски за ДЗПО-УПФ за 2013 г. в
размер на 27,08 лв., ведно със законните лихви в размер на 10,15 лв.;
- вноски за ДЗПО-УПФ за 2014 г. в
размер на 230,42 лв., ведно със законните лихви в размер на 72,24 лв.
ОСЪЖДА Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. П. при ЦУ на НАП, да заплати на
Дж.Р.К.,
ЕГН **********, в качеството си на ЕТ „Дж.-Дж. Р.“, ЕИК ***, с адрес за
кореспонденция и по чл. 8, ал. 1 от ДОПК с. ***, сумата от 651,11 (шестстотин петдесет и един лев и единадесет стотинки)
лева, представляваща съответната част от заплатените държавна такса и
възнаграждения за вещи лица.
ОСЪЖДА Дж.Р.К.,
ЕГН **********, в качеството си на ЕТ „Дж.-Дж. Р.“, ЕИК ***, с адрес за
кореспонденция и по чл. 8, ал. 1 от ДОПК с. *** да заплати на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. П. при ЦУ на НАП, сумата от 348,34
(триста четиридесет и осем лева и тридесет и четири стотинки) лева, представляваща
съответната част от възнаграждението за осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: