№ 560
гр. Варна, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20213100900768 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „ФАЙН БИЛД“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н
Приморски, ул.Райно Попович №17, срещу „ЕСО БИЛД“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с.Гроздьово, общ.Долни
чифлик, искове с правно основание чл.240, ал.1 и 2 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 60000лв., представляваща главница по договор за
заем от 27.07.2021г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска – 04.11.2021г. до окончателното плащане, сумата от 2634лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода 04.08.2021г. до
07.09.2021г. и сумата от 34800лв., представляваща неустойка за забава в
размер на 1% от дължимата сума за всеки просрочен ден за периода
08.09.2021г.-04.11.2021г., евентуално съединени с иск с правно основание
чл.55, ал.1, пред.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 60000лв., подлежаща на
връщане поради получаването й от ответника на 03.08.2021г. при изначална
липса на основание, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на иска – 04.11.2021г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че по силата на сключен договор за заем от
27.07.2021г. ищецът е предал в заем на ответника сумата от 60000лв. по
1
банков път на 03.08.2021г. Поддържа се, че съгласно договора заемателят
следвало да върне сумата в срок до 07.09.2021г., ведно с уговореното
възнаграждение в размер на 4% месечно. Твърди се, че до момента заемната
сума не е върната, поради което се претендира заплащането й, ведно с
неустойка за забава в размер на 1% за всеки просрочен ден. В условията на
евентуалност, в случай, че не се установи наличието на заемно
правоотношение, се претендира връщане на сумата от 60000 лева, като
получена от ответника без правно основание.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в който поддържа, че договорът е сключен от Н. Х. М. в качеството му
на търговски пълномощник по чл.26, ал.1 от ТЗ на ответника (по силата на
пълномощно с нот. заверка №366/08.02.2016г.), в сговор с адв. Я. Я. и адв.
В.А.С., единствено с намерение да се увреди ответникът. Увреждането се
изразява в уговарянето на прекомерни до степен нарушаване на добрите
нрави възнаградителна лихва в размер на 48% годишно и неустойка в размер
на 365% годишно, както и в употребяването на получената сума за погасяване
на несъществуващо задължение на ответника към „Строител 65”ЕООД и
поради това, че ответникът не е имал необходимост от парични средства.
Излага, че ответникът е оттеглил с нотариално заверена декларация от
29.07.2021г., предоставените на Н. М. търговски пълномощия, за което
последният бил уведомен незабавно. Обслужващата ответника банка
„Юробанк България”АД не е била уведомена за обстоятелството, че
пълномощникът е с отнети права. На 30.07.2021 г. и на 03.08.2021г. по
разплащателната сметка на ответника в „Юробанк България”АД постъпили
суми в размер на по 60000 лева с основание „заем” с наредител ищеца чрез Н.
М., които суми последният незабавно превел по сметка на притежаваното от
него „Строител 65”ЕООД с посочено основание съответно фактура
№858/30.07.2021г. и №860/02.08.2021г. по договор за СМР, какъвто се твърди
да не е сключван. След транзакциите ответникът отнел правата на мнимия
пълномощник да се разпорежда с банковите му сметки. Проектите за
договора за заем са изготвени от адв. Я. Я. и адв. В.А.С. и съгласувани с Н. М.
в периода 15.09.2021г. - 01.10.2021г., видно от приложена електронна
кореспонденция, чиято вярност е удостоверена с констативни протоколи
№182/27.09.2021г. и №189/04.10.2021г. на нот. В.Майсторов. С оглед
изложената фактология ответникът поддържа, че договорът за заем е
2
нищожен поради абсолютна симулация на основание чл.26, ал.2, предл.5 от
ЗЗД, а в условията на евентуалност недействителен поради сключването му
във вреда на представлявания на основание чл.40 от ЗЗД и при злоупотреба с
право на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, вр. чл.289 от ТЗ. Последното
въведено основание е обосновано с твърдението, че водещият мотив е
намерението за увреждане чрез генериране на един несъществуващ дълг,
който впоследствие да бъде събран принудително. По съображения, че
прибягването до принудително изпълнение за осъществяване на вземането по
симулативен договор за заем представлява злоупотреба с право по смисъла на
чл.8, ал.2 от ЗЗД и чл.3 от ГПК, поддържа, че главният иск е недопустим, тъй
като се води в противоречие с интересите на обществото само с намерение да
се увреди другата страна, а не с цел задоволяване на легитимни интереси на
ищеца, а в условията на евентуалност се твърди, че е неоснователен.
Евентуалният иск с правно основание чл.55 от ЗЗД се оспорва като
неоснователен, тъй като сумата не е увеличила имуществото на ответното
дружество, а е напуснала незабавно патримониума му. Срещу разпореждането
с процесната парична сума ответникът не е придобил никакви стоки или
услуги, нито е погасил свой реално съществуващ дълг, поради което не е
налице обогатяване.
В срока по чл. 372, ищецът депозира допълнителна искова молба, в
която репликира всички възражения на ответника. Твърди, че не са
представени единствено допустимите писмени доказателства за разкриване на
твърдяната симулация. Излага, че договорът е сключен от ответника чрез
пълномощник съгласно пълномощно №366/08.02.2016г., което е различно от
оттегленото на 29.07.2021г., поради което същият е действал от името и за
сметка на ответника с надлежно учредена представителна власт. По
съображения от т.2 на ТР 3/2013г. на ОСГТК на ВКС счита, че чл.40 от ЗЗД
не може да бъде приложен към органното представителство, каквото е налице
в настоящия случай и следователно договорът е обвързващ за ответника, дори
да го уврежда. Твърди, че неустойката не излиза извън присъщите й функции
и не нарушава принципа на справедливостта, а възражението за нейната
прекомерност не следва да бъде обсъждано, предвид търговското качество на
страните по арг. от чл.309 от ТЗ. Възнаградителната лихва е съобразена с чл.9
от ЗЗД, тъй като законът не предвижда допустим максимален размер, а
противоречие с добрите нрави не е налице, тъй като заемът не е обезпечен, а
3
съпоставен с главницата размерът на лихвата не е прекомерен. Твърди, че
сключеният договор за заем не е насочен към увреждане на насрещната
страна – animus nocendi, както изисква нормата на чл.289 от ТЗ, нито е в
противоречие с интересите на обществото. Поддържа, че заемната сума е
предоставена за погасяване на задължение на ответника към „Строител
65”ЕООД по договор от 01.10.2015г. за доставка на строителни материали за
преместваем обект „Бистро” м.Рибарника, с. Гроздьово с площ 171 кв.м., за
което е издадена фактура №860/02.08.2021г. на стойност 60000 лева за
материали по опис. Тъй като сумата е послужила за погасяване на задължение
на ответника към трето лице, счита, че са налице предпоставките на чл.55 от
ЗЗД, в случай на отхвърляне на главния иск. Оспорва провеждането на
електронна кореспонденция с твърдяното съдържание и твърди, че
посоченият имейл не е служебна ел.поща на ответника, а лична ел.поща на Н.
М., за която последният не е предоставял право да се използва от друго лице.
Оспорва доказателствената стойност на представените констативни
протоколи №182/27.09.2021г. и №189/04.10.2021г. с твърдения, че същите не
са годни да удостоверят изпращането на твърдяните ел.съобщения и тяхното
авторство, както и че същите не се ползват с материална доказателствена
сила, тъй като отразяват действия, излизащи извън предоставената на
нотариусите компетентност.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в
който твърди, че с декларацията от 29.07.2021г. е оттеглил всички дадени на
Н. Х. М. права, включително по процесното пълномощно. Оспорва
автентичността и датата на съставяне на представения договор от
01.10.2015г., като твърди, че такъв не е бил сключен, а е създаден единствено
за целите на процеса. Поддържа, че договорът противоречи на житейската
логика, тъй като в него имотът е индивидуализиран с идентификатор по
одобрена три години по-късно кадастрална карта, а е уговорена доставка на
строителни материали за обект, разрешението за който е получено шест
години по-късно. Оспорва доказателствената стойност на фактурата и описа
към нея, с твърдения, че са едностранно подписани от лице с неизяснено
качествено, за което няма данни, че може да представлява която и да е от
страните, както и на Извадка от Рев. Протокол, за който се твърди, че не е
част от ревизионен протокол. Развити са съображения по становището на
ищеца по съществото на спора.
4
В молба с вх.№ 8424 на 07.04.2022 г. третото лице - помагач на страната
на ответника Я. Н. Я. изразява становище за основателност на предявените
искове.
В молба с вх.№ 8427 на 07.04.2022 г. третото лице - помагач на страната
на ответника Н. Х. М. изразява становище за основателност на предявените
искове.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Съгласно т. 15 от представеното по делото пълномощно с рег. №366 от
08.02.2016г. на помощник-нотариус по заместване на Д. С., „Есо билд“ЕООД
е упълномощил Н. Х. М. да сключва договори с физически и юридически
лица във връзка с дейността на дружеството, включително договори за заем
при условия по негова преценка, както и да се разпорежда с неограничени
суми от банковите сметки на дружеството във всички банки. Липсват данни
за оттегляне на посоченото пълномощно.
Представен е договор за паричен заем от 27.07.2021г., с който ищецът
„Файн Билд“ЕООД се е задължил в срок до 05.08.2021г. да предаде в
собственост на ответника „Есо Булд“ЕООД сумата от 60000 лева срещу
задължението му да я върне в срок до 07.09.2021г. при възнаградителна лихва
в размер на 4% от заемната сума месечно (чл.1 - 4). Договорът е подписан от
Н. Х. М. с ЕГН **********, в двойно качество – от една страна като
управител на дружеството заемател, а от друга – като пълномощник на
дружеството заемополучател, легитимиращ се с пълномощно от управителя
на дружеството П. С. М.а с рег. №366 от 08.02.2016г. на помощник-нотариус
по заместване на Д. С.. В чл.10 от договора е предвидена неустойка за забава
в размер на 1% от дължимата сума за всеки просрочен ден.
С декларация с нот.заверка №3662/29.07.2021г. на П. С. – пом.нотариус
при В.М., нотариус при ВРС, П. С. М.а, в качеството си на управляваща „Есо
Билд“ЕООД, е оттеглила дадените от нея на Н. Х. М. с ЕГН ********** права
по пълномощно с рег. №4541/28.09.2018г. на нот. Д. С., №192 на НК.
С платежно нареждане от 03.08.2021г. ищецът е превел на ответника
сумата от 60000 лева с основание договор за заем от 27.07.2021г.
От заключението на допуснатата първоначална ССЕ се установява, че
5
на 30.07.2021г. ищецът е превел по сметка на ответника сумата от 60000 лева,
с посочено основание договор за заем. На 02.08.2021г. от сметката на
„Строител 65“ЕООД са изтеглени 60000 лева на каса във ФЦ Чаталджа. На
03.08.2021г. по сметката на ищеца е извършена вноска на каса във ФЦ
Чаталджа в размер на 60000 лева. На същата дата – 03.08.2021г., ищецът е
превел сумата от 60000 лева по сметка на ответника с основание договор за
заем, а ответникът, от своя страна, е превел сума в същия размер по сметка на
„Строител 65“ЕООД с основание „фактура 860/02.08.2021г.“ В банковите
извлечения не са посочени датите на сключване на договорите за заем,
послужили като основание за извършените преводи на 30.07.2021г. и
03.08.2021г. Средната пазарна възнаградителна лихва съгласно лихвената
статистика на БНБ за м.07.2021г. е в размер на 3.73% годишно или 0.3108%
месечно.
Извършеният на 03.08.2021г. превод от ответника по сметка на
„Строител 65“ЕООД ищецът обосновава с представения по делото договор от
01.10.2015г., с който „Есо Билд“ЕООД е възложил, а „Строител 65“ООД е
приел да извърши доставка на материали за преместваем обект „Бистро“ с
квадратура 170 кв.м. по задание имот ТК „Рибарника“, идентификатор
№17912.17.12/УПИ I-3, м.Рибарника, с.Гроздьово, община Долни Чифлик,
като е уговорено изпълнението да бъде извършено поетапно в срок до
01.05.2021г., а плащанията – не по-рано от 1 месец след издаване на
Удостоверението за търпимост. Постигнато е съгласие договорените СМР да
се изплащат в 30-дневен срок след представяне на Протокол образец 19.
За посочения обект е издадено Разрешение за поставяне
№17/15.04.2021г. на Дирекция „Устройство на територията“ към Община
Долни чифлик, на основание чл.56 и чл.57, ал.3 и 4 от ЗУТ.
По повод твърденията, че договорът от 01.10.2015г. е сключен във
връзка с предходни облигационни правоотношения, са представени от ищеца
и Договор за изпълнение на СМР от 18.11.2014г. с възложител „Есо
Билд“ЕООД и изпълнител „Строител 65“ООД за обект „Туристически
комплекс за отдих и риболов“ в ПИ 00003, с. Гроздьово съгласно
количествено-стойностни сметки срещу възнаграждение в размер на
561334.36 лева, както и издадените във връзка с него Актове обр. 19 с №
13/16.07.2015 г.; протокол обр. 19 с № 14/28.07.2015 г.; протокол обр. 19 с №
6
15/11.08.2015 г.; протокол обр. 19 с № 16/19.08.2015 г.; протокол обр. 19 с №
17/25.08.2015 г.; протокол обр. 19 с № 18/28.08.2015 г.; протокол обр. 19 с №
19/31.08.2015 г.; протокол обр. 19 с № 20/02.09.2015 г.; протокол обр. 19 с №
22/11.09.2015 г.; протокол обр. 19 с № 23/14.09.2015 г., в които като
представители на възложителя и изпълнителя са посочени съответно С. З. У.
и Н. Х. М..
С оглед открито производство по чл.193 от ГПК по делото е допусната
СПЕ, от заключението на която се установява, че автентичен е единствено
подписът, положен за възложител „Есо Билд“ЕООД от С. З. У. в договор за
изпълнение на СМР от 18.11.2014г. Подписите, положени за възложител и за
изпълнител в процесния договор от 01.10.2015г., не са изпълнени от лицата,
посочени като автори на изявленията – съответно С. З. У. за „Есо Билд“ЕООД
и Н. Х. М. за „Строител 65“ООД. Подписите за възложител „Есо Билд“ЕООД
в приетите Протоколи обр. 19 също не са изпълнени от С. З. У.. Поради
тяхната неавтентичност и на основание чл.194, ал.3 от ГПК оспорените
документи - договори за СМР от 01.10.2015г. и 18.11.2014г. и посочените
Протоколи обр. 19, следва да бъдат изключени от доказателствения материал
и не могат да служат за формиране на фактическите и правни изводи изводи
на съда.
Представена е по делото фактура №860/02.08.2021г. за доставени от
„Строител 65“ООД на „Есо Билд“ЕООД строителни материали по договор за
СМР на стойност 60000 лева, ведно с подробен опис по видове, количество,
ед.цена и стойност. Същата е подписана само от представител на „Строител
65“ООД.
От заключението на допълнителната ССЕ се установява, че фактура
№860/02.08.2021г. е издадена от доставчик „Строител 65“ЕООД с получател
„Есо Билд“ЕООД с вписано основание „Строителни материали по договор за
СМР“ по приложен опис, на стойност 60000 лева с данъчна основа – 50000
лева и ДДС – 10000 лева. Процесните материали са били заприходени при
„Строител 65“ЕООД като закупени от доставчик „Ди Ес Хоум“ООД на обща
стойност 60745.62 лева. Стойността на закупените материали е осчетоводена
в счетоводството на „Строител 65“ЕООД по аналитичната партида на „Есо
Билд“ЕООД на стойност 57736.02 лева, която включва и материалите по
процесната фактура в размер на 50000 лева. Материалите са изписани на дата
7
02.08.2021г. по сметка 703 „Приходи от услуги“, като е дебитирана сметката
срещу кредитиране на сметка 611/19 по аналитична партида на „Есо
Билд“ЕООД за стойност 50000 лева. От счетоводството на ответника на
вещото лице не са предоставени справки за осчетоводяване на процесната
фактура. В счетоводството на „Строител 65“ЕООД фактура №860/02.08.2021г.
е надлежно осчетоводена и е включена в дневниците за продажби и справка-
декларация по ЗДДС. Същата не е включена в дневниците за продажби на
„Есо Билд“ЕООД за периода от м.08.2021г. до 07.2022г. Счетоводството на
„Есо Билд“ЕООД е било сменено през 2021г. и след проведен разговор
новият счетоводител е дал устни сведения, че такава фактура не е била
осчетоводявана нито през 2021г., нито през 2022г.
Представените по делото от ответника констативни протоколи,
съставени от П. С. - пом.нотариус при В.М., нотариус при ВРС, за
удостоверяване на извършени пред него действия по достъпване на интернет
портал *************@****.**, влизане в ел.пощенска кутия на
momshev65, отваряне на писма и принтиране на съдържанието им и на
верността на направените разпечатки от електронна кореспонденция, са
съставени извън материалната компетентност на нотариуса, уредена в чл.593
от ГПК, поради което не представляват официален удостоверителен
документ. Като частни удостоверителни документи за факти, същите
представляват недопустими свидетелски показания в писмена форма, поради
което не следва да бъдат обсъждани. Разширително тълкуване на
подлежащите на нотариално удостоверяване обстоятелства е недопустимо.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на
Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Релевираното в отговора на исковата молба възражение за
недопустимост на иска по чл.240 от ЗЗД поради злоупотреба с права, съдът
намира за неоснователно. Съгласно чл.3 от ГПК участващите в съдебните
производства лица и техните представители под страх от отговорност за
вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права
добросъвестно и съобразно добрите нрави. Цитираната разпоредба предвижда
специален състав на деликтна отговорност за вреди. Злоупотребата с
процесуални права не обуславя сама по себе си недопустимост на
производството, поради което не подлежи на разглеждане от съда, пред който
8
делото е висящо. Въпросът дали е осъществен фактически състав на
злоупотребата с процесуални права е от компетентността на съда, сезиран с
иска за вреди от непозволено увреждане.
За успешното провеждане на предявените главни искове с правно
основание чл.240, ал.1 и 2 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи в условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно
облигационно отношение по силата на сключен договор за заем с твърдяните
параметри, включително реалното предаване на заемната сума, настъпването
на изискуемостта на задължението и вземанията си за възнаградителна лихва
и мораторна неустойка по основание и размер, а в тежест на ответника е
докаже правоизключващите си възражения за нищожност на договора.
По смисъла на чл.240, ал.1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а
заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи. Договорът е реален,
т.е. за да се докаже възникване на такава облигационна връзка, е необходимо
да се установи постигнато между страните съгласие за получаване на сумата
срещу задължение за връщане и предаването й от заемодателя в полза на
заемателя. Заемът е неформален договор, тъй като за валидността му не се
изисква форма за действителност. В случая съгласието е обективирано в
писмена форма, но това не променя неформалния характер на договора, а
само улеснява неговото доказване. Постъпването на заемната сума по сметка
на ответника се установява от заключението на ССЕ. С предаване на заемната
сума е завършен фактическият състав на реалната сделка.
Валидността на съглашението се оспорва от ответната страна с
твърдения за абсолютна симулация, договаряне във вреда на представлявания
и противоречие на добрите нрави, като всички въведени пороци се основават
на идентични фактически твърдения.
Според правната доктрина и съдебната практика абсолютна симулация
е налице при несъответствие на външно изразената и действителната воля на
страните поради съществуваща уговорка помежду им, че не желаят
настъпването на правните последици на сделката. При привидния договор
липсва съгласие да се породят правните му последици, като той се сключва,
за да се създаде привидност за трети лица, но страните реално не желаят
възникването на правните последици на договора и не желаят да са обвързани
9
от него. По отношение на разкриването на привидността законът е предвидил
ограничение в доказателствените средства. Налице е забрана да се
опровергава съдържанието на изходящ от страна частен документ, какъвто се
явява процесният договор за заем, със свидетелски показания, следователно
доказването следва да се извърши само с писмени доказателства. За
успешното доказване на симулацията на договора (абсолютна или
относителна) е необходим писмен документ - обратно писмо, в който е
посочено, че съгласието за сключване на договора не е истинско, а е
привидно. Обратното писмо следва да съдържа волеизявленията на страните
по прикрития договор и да разкрива действителната им воля по сделката.
Подобно пряко доказателство за симулация по делото не е представено.
Друго доказателствено средство, чрез което може да се докаже симулацията в
сделката, са свидетелски показания, които обаче съгласно чл.165, ал.2 от ГПК
са допустими само при наличие на така нареченото начало на писмено
доказателство, представляващо документ, който изхожда от другата страна
или официален документ, т.е. документ удостоверяващ нейно изявление пред
държавен орган, от което може да се заключи, че симулацията е вероятна. По
делото документ с подобно съдържание не е представен. С оглед изложеното
първото релевирано възражение за нищожност на договора се явява
недоказано.
Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. №
5/2014 г. фактическият състав, пораждащ абсолютната нищожност по чл. 40
ЗЗД, се състои от два елемента: вреда за представлявания и
недобросъвестност на представителя и на насрещната страна относно
увреждането. По отношение на обективния елемент не е необходимо вредата
да е настъпила, а е достатъчно да е налице сигурност за нейното настъпване,
но във всички случаи се има предвид обективно увреждане на интересите на
представлявания, което не е незначително. За субективния елемент не е
задължително да се докаже общ сговор и общо намерение (цел) у
представителя и насрещната страна да увредят представлявания, а е
достатъчно да се установи знание за увреждането, като то не се предполага, а
подлежи на установяване от страна на представлявания. Преценката за
наличието и на двете предпоставки се извършва предвид конкретните
обстоятелства във всяка отделна хипотеза, но във всички случаи – към
момента на сключването на договора. Недействителността по чл. 40 ЗЗД
10
намира приложение, само когато договорът е сключен в рамките на
представителната власт. Ако представителят е действал без представителна
власт, т.е. като мним представител, ще е налице хипотезата на висяща
недействителност по чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
В конкретния случай изрично възражение за недействителност на
договора по чл. 42, ал. 2 ЗЗД поради липса на представителна власт не е
релевирано от ответната страна. За пълнота на изложението следва да се
посочи, че представените доказателства установяват оттегляне на
пълномощно, различно от това, с което пълномощникът на ответника се е
легитимирал при сключването на договора. По делото липсват представени
доказателства за оттегляне на релевантното в случая пълномощно, поради
което следва да се приеме, че договорът е сключен в рамките на учредената
представителна власт. В този смисъл представената нотариално заверена
ел.кореспонденция, освен недопустимо се явява и неотносимо доказателство,
тъй като е без правно значение дали договорът е оформен писмено преди или
след оттегляне на различно от посоченото в него пълномощно. Дори
писменият договор да е съставен след предаване на сумата, наслагването на
формата само улеснява доказването му. При договора за заем по ЗЗД, за
разлика от банковия кредит, предаването на сумата не е изпълнение на
престацията, а един от правопораждащите факти, поради което няма пречка
да предхожда обективирането на договора на материален носител.
С оглед формирания извод, че процесният договор е сключен в рамките
на надлежно учредена от ответника представителна власт,
правоизключващото възражение за неговата нищожност по чл.40 от ЗЗД
подлежи на разглеждане. Същото е обосновано с твърдения за сключването
му при неизгодни условия за възнаградителна лихва и мораторна неустойка и
за несъществуване на задължението, за погасяването на което е използвана
заемната сума.
Начинът на разходване на сумата е ирелевантен към преценката по
чл.40 от ЗЗД, тъй като се касае за юридически факт, настъпил след сключване
на договора, който момент е единствено меродавен за наличието на
изискуемите предпоставки на въведеното основание за нищожност.
По отношение на твърденията за увреждащ характер на клаузите за
лихва и неустойка следва да се има предвид, че се касае за необезпечен
11
договор, сключен между търговци, към които са приложими по-високи
изисквания за грижа, включително и към собствените си работи, поради
притежаването на съответния търговски опит, знания и умения. В случая
волеизявлението на ответното дружество е направено чрез пълномощник, но в
рамките на предоставените му от търговеца широки пълномощия,
включително да сключва договори за заем по своя преценка. Липсват
предвидени ограничения и условия в представителната власт.
Договорът за заем е сключен за срок от два месеца, поради което не
може да се приеме, че възнаградителна лихва в размер на 4% месечно, или
общо 8% за целия срок на действие на договора, е с увреждащ характер.
Възнаграждението за ползване на сумата е изначално определимо като
абсолютна стойност още към момента на сключването на договора след
прости аритметически изчисления и възлиза на 4800 лева, който размер
съпоставен с този на главницата не води до извод до неоправдано оскъпяване
на заема. Съпоставката с лихвените нива на банковите институции е
неуместна, тъй като последните осъществяват тази дейност по занятие и
финансират дейността си не само от отпускането на кредити, а и от набиране
на депозити. Сравнително невисоките лихвени равнища по банковите кредити
са функция и на по-ниския риск от евентуална невъзвращаемост, поради
предварителните изисквания за кредитоспособност и за официални доходи на
кредитополучателя. За сравнение законът допуска уговарянето на
възнаградителна лихва от порядъка на 40-50 % дори по потребителските
кредити с кредитополучател физическо лице, стига ведно с останалите
разходи да не надвишава предвидения в чл. 19, ал.4 ЗПК лимит. Не на
последно място следва да се има предвид и че, известна обективна
нееквивалентност с обичайната престация е допустима, тъй като свободата на
договаряне предполага преценката за съществените параметри да се
извършва от страните с оглед техния интерес.
Досежно процесната неустоечна клауза съдът намира, че същата е
нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Уговорена в размер на 1% на ден, т.е. 365 % на годишна база, тя надвишава
32.3 пъти законната лихва за забава (11.3%), с която се съизмеряват
очакваните вреди от забавено изпълнение на парично задължение. Законът не
е установил ограничения върху размера на неустойката, а правилото на чл. 86
12
ЗЗД не е императивно, но законната лихва е коректив за обичайните вреди от
забавата. По тези съображения съдебната практика приема за нищожна
неустойка, надхвърляща четири-пет пъти законната лихва, т.е. уговорена в
размер над 40-50% на годишна база върху неизпълнената част от вземането.
Независимо от изложеното, съдът намира, че недействителността на тази
акцесорна клауза не влияе на валидността на договора в останалата му част
(чл.26, ал.4 предл.2 ЗЗД), нито го прави увреждащ за ответника, доколкото не
поражда каквито и да било правни последици.
Субективният елемент на чл.40 от ГПК също се явява недоказан.
Доказателства за знание на ищеца и пълномощника за увреждане на
ответното дружество към момента на сключване на договора по делото не са
ангажирани, а изводът за това не може да почива на предположения.
Извършеният впоследствие от пълномощника банков превод в полза на трето
лице е в рамките на предоставената му представителна власт и само по себе
си не предполага неговата недобросъвестност. Действително разпореждането
е извършено за погасяване на задължение по договор с опровергана по делото
автентичност, но това не изключва във вътрешните отношения между
ответника и третото лице предприетите без представителна власт действия да
са били потвърдени от съответния принципал – факт, който по делото е
останал неустановен поради липсата на предоставен от ответника на вещото
лице достъп до счетоводната му документация в нейната цялост.
Налага се извод за недоказаност и на второто въведено основание за
нищожност на процесния договор.
Неоснователно се явява и възражението за пълна нищожност на
договора поради противоречие с добрите нрави, доколкото същото е основано
на идентични с вече коментираните фактически твърдения.
Добрите нрави са неписани общовалидни морални норми, които
съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за
оценка на сделките. Такива са принципите на справедливостта, на
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на
предотвратяването на несправедливото облагодетелстване - аргументи от
чл.307 ТЗ, чл.302 ТЗ, чл.289 ТЗ. Съгласно чл.289 от ТЗ упражняването на
право въз основа на търговска сделка е недопустимо, ако се извършва само с
намерение да се увреди другата страна.
13
При преценка действителността на двустранните възмездни договори,
какъвто е процесният, съдът следва да съобрази по аргумент от чл. 20 от ЗЗД
действителната обща воля на страните, формирана от всичките им уговорки,
взаимната им връзка, целта на договора и дали последната е насочена към
удовлетворяване на допустим от закона интерес за страните. В този смисъл
уговарянето на неизгодни условия, дори това да бе установено, би довело до
нищожност на сделката, единствено ако е съчетано с недобросъвестност на
ищеца при сключване на договора. Недобросъвестността в гражданското
право се възприема като знание за определени обстоятелства и цел,
несъвместима с добрите нрави и следователно предполага доказване на
субективен елемент – намерение за злепоставяне интересите на насрещната
страна по сделката или трето лице. За разлика от недобросъвестността,
разбирана в смисъл на неполагане на дължимата грижа при договорното
неизпълнение, в уредбата на сключването на договорите не е уредена
презумпция за недобросъвестност, разбирана в смисъл на нечестност и
нелоялност. Субективната добросъвестност се изразява в психологическото
или интелектуалното съС.ие на лицето, което сключва и респективно
изпълнява договора. По тези съображения недобросъвестното поведение при
сключването на договора следва да бъде доказано при условията на пълно и
главно доказване от лицето, което се позовава на нищожността. Въпросът
дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие,
накърняващо „добрите нрави”, злепоставящо чужди интереси с цел извличане
на собствена изгода, следва да се преценява във всеки отделен случай въз
основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното
дело.
В случая по делото не са събрани доказателства договорът да е сключен
с единствена цел увреждане на заемателя. Фактът, че пълномощникът му е
прехвърлил заемната сума на друго свое дружество веднага след
превеждането й на ответника, може да служи само за индиция за това, но не и
за пълно доказване на субективния елемент, доколкото за целта е необходима
последователна верига от косвени доказателства. Още повече, че
извършените транзакции са обясними с известни в практиката счетоводни и
данъчни съображения. Плащането е осъществено въз основа на издадена и
надлежно осчетоводена при доставчика на услугата данъчна фактура. По
счетоводните му записвания се проследява придобиването на фактурираните
14
стоки от предходен доставчик. Липсата на осчетоводяване на фактурата при
ответника не е достатъчно да опровергае реалността на извършената доставка
по нея, доколкото счетоводното й отразяване е действие, което зависи
единствено и само от добросъвестното поведение и от волята на ответника.
Твърдението, че ответното дружество е било в добро финансово съС.ие и не
се е нуждаело от привлечен паричен ресурс, е без правно значение. В рамките
на дължимата служебна проверка също не се констатира сключеният договор
обективно да нарушава правата на заемателя и/или обществения интерес.
Налага се изводът, че процесният договор от 27.07.2021г. не страда от
пороци, водещи до неговата нищожност, поради което същият е обвързващ за
страните.
С получаване на заемната сума, за ответника е възникнало задължение
да я върне на уговорения падеж, който е настъпил на 07.09.2021г. Ответникът,
в чиято тежест е било, не е представил доказателства за връщане на сумата на
уговорения падеж, поради което решаващият съдебен състав приема, че по
отношение на същия са налице елементите от фактическия състав на виновно
неизпълнение на поето договорно задължение, поради което предявеният по
реда на чл.79, ал.1, предл. първо във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД иск се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен в пълния претендиран размер
от 60000 лева.
Дължима се явява и акцесорната претенция за възнаградителна лихва за
процесния период от датата следваща получаване на сумата до датата на
падежа 04.08.2021г. - 07.09.2021г., предвид изложените по-горе съображения
за валидност на клаузата, в която е уговорена. По изчисления на съда, същата
възлиза на 2640 лева (2400 лева за периода 04.09.-04.09.2021г. и 240 лева за
периода 05.09.-07.09.2021г.). С оглед диспозитивното начало искът с правно
основание чл.240, ал.2 от ЗЗД следва да бъде уважен за претендирания размер
от 2634 лева.
Поради формирания от настоящия състав извод за нищожност на
неустоечната клауза по т. 10 от договора, предявеният иск с правно основание
чл.92 от ЗЗД за присъждане на сумата от 34800лв., представляваща неустойка
за забава в размер на 1% от дължимата сума за всеки просрочен ден за
периода 08.09.2021г.-04.11.2021г., следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
15
С оглед правоувеличаващия ефект на исковата молба и направеното в
нея искане, върху дължимата главница следва да бъде присъдена и законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска – 04.11.2021 г., до
окончателното й заплащане.
Доколкото главният иск с правно основание чл.240, ал.1 от ГПК за
присъждане на сумата от 60000 лева по договор за заем се уважава изцяло, не
подлежи на разглеждане предявеният в условията на евентуалност иск по
чл.55, ал.1, пред.1 от ЗЗД за връщането й като дадена без правно основание,
поради несбъдване на вътрешно-процесуалното условие, под което е
предявен.
Предвид изхода на спора искането за заплащане на разноските в
обезпечителното производство по ч.т.д. 705/2021г. на ВОС се явява частично
основателно при съобразяване на уважената част от претенциите, а именно до
размера от 228.21 лева от общо 355 лева, изразяващи се в заплатена държавна
такса, адвокатски хонорар и такса за вписване на възбрана (л.25, 26 и 248).
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство
разноски съразмерно с уважената част от иска и съгласно представените
доказателства за реалното им извършване в размер на 4895.42 лева от общо
7615.36 лева, изразяващи се в заплатена държавна такса (3897.36 лева),
депозит за вещо лице (250 лева), държавна такса за частна жалба (15 лева) и
адвокатско възнаграждение (3453 лева). Релевираното от ответника
възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар
се явява неоснователно, доколкото същият не надхвърля предвидения в
Наредба 1/09.07.2004г. минимален размер – 8444.72 лева.
На ответника също се следват разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска в размер на 910.77 лева от общо 2550 лева, изразяващи се в заплатен
адвокатски хонорар (1500 лева) и депозити за вещи лица (250 лева и 800
лева).
По компенсация в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 3984.65 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
16
ОСЪЖДА „ЕСО БИЛД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление с.Гроздьово, общ.Долни чифлик, ДА ЗАПЛАТИ на „ФАЙН
БИЛД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
р-н Приморски, ул.Райно Попович №17, сумата от 60000лв., представляваща
главница по договор за заем от 27.07.2021г. с падеж 07.09.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска –
04.11.2021г. до окончателното плащане, сумата от 2634лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода 04.08.2021г. до 07.09.2021г., на основание
чл.240, ал.1 и 2 от ЗЗД, както и сумата от 228.21 лв., представляваща
разноски в обезпечителното производство по ч.т.д.№705/2021г. на ВОС и
сумата от 3984.65 лева, представляваща сторени в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски за първата инстанция, съразмерно с уважената
част от иска и по компенсация, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ФАЙН БИЛД“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Приморски, ул.Райно
Попович №17, срещу „ЕСО БИЛД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с.Гроздьово, общ.Долни чифлик, иск с правно основание
чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 34800лв., представляваща неустойка
за забава върху главница в размер на 60000 лева, уговорена в т.10 от договор
за заем от 27.07.2021г. с падеж 07.09.2021г., в размер на 1% от дължимата
сума за всеки просрочен ден за периода 08.09.2021г.-04.11.2021г.
Решението е постановено при участието на Н. Х. М. с ЕГН **********
с адрес ****************************** и Я. Н. Я. с ЕГН ********** с
адрес ******************************, като трети лица помагачи на
страната на ответника „ЕСО БИЛД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с.Гроздьово, общ.Долни чифлик, по предявените срещу
него от „ФАЙН БИЛД“ ЕООД, ЕИК *********, искове с правно основание
чл.240, ал.1 и 2 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
17