О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е №454
гр. Пловдив, 09.03.2020г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІII гр. състав, в закрито съдебно заседание на девети март
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА
МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
разгледа докладваното от съдията Цветкова в. ч. гр. д. №
267 по описа на съда за 2020г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Постъпила е частна жалба вх. № 3884/05.02.2020г. от К.Г.Д., ЕГН **********, Е.Г.Г., ЕГН ********** и Г.Х.П.,
ЕГН **********, тримата чрез адв. Д.С. от ПАК против определение № 14293 от
19.12.2019г., постановено по гр. д. № 19553 по описа за 2019г. на Пловдивски
районен съд, XIV гр. с., с което връща искова молба с вх. № 78095 от
29.11.2019г. на ПОС, подадена от К.Д., Е.Г. и Г.П. срещу Д.В., като недопустима
и се прекратява производството по гражданско дело № 19553 по описа за 2019г. на
Районен съд Пловдив, XIV гр. с.
В частната жалба
се излагат доводи за неправилност на определението.Моли се за неговата отмяна и
връщане на делото на районния съд за разглеждане на предявените искове.
Пловдивският
окръжен съд,
като взе предвид доводите в частната жалба и данните
по делото, намира следното:
Частната жалба е
подадена от легитимирани лица, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално
допустима.
Производството
пред районния съд е образувано по искова молба на К.Г.Д., ЕГН **********, Е.Г.Г.,
ЕГН ********** и Г.Х.П., ЕГН **********, тримата чрез адв. Д.С. против Д.Н.В., ЕГН
**********, с искане, да бъде признато за установено по отношение на
ответницата, че ищците са собственици по силата на нот. акт за покупко-продажба
от 16.12.1946г., вписан под № 135, том втори, на 26.01.1948г., Заповед № 615 от
12.11.1992г. на кмета на Община Родопи, нот. акт № 169, т. 31, д. №
10115/13.11.1992г. и нот. акт № 195, т. 53, д. № 13349/03.09.1997г. на поземлен
имот, находящ се в землището на с. Добралък, местност „Бяла Черква“, Община
Куклен, описан по документ за собственост с граници: манастирска нива, братя К.
и общинска гора, който по погрешка е включен в КВС на землището на с. Добралък
и е съответен на поземлен имот с идентификатор № 030070 и с площ 3750 кв. м.При
условията на евентуалност се иска ищците да бъдат признати за собственици на
процесния имот по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност от
реституцията до момента.
Твърденията в
исковата молба са, че с нот. акт № 169, т. 31, д. № 10115/13.11.1992г. на
нотариус при РС Пловдив за покупко-продажба и нот. акт № 195, т. 53, д. №
13349/03.09.1997г. на нотариус при РС Пловдив, ищците са собственици на
поземлен имот, находящ се в землището на с. Добралък, местност „Бяла Черква“,
Община Куклен, целият с площ 3 680 кв. м., при граници: манастирска нива,
братя К. и общинска гора съгласно нот. акт за покупко-продажба от 16.12.1046г.,
вписан под № 135, том втори, на 26.12.1946г., вписан под № 135, том втори, на
26.01.201948г.Имотът бил отчужден по силата на ЗОЕГПНС, ведно с построената в
него вилна сграда, която също било отчуждена и вписана под т. 31 в описа.Имотът
на ищците бил реституиран със Заповед № 615 от 12.11.1992г. на кмета на Община
Родопи, с площ 3620 кв. м., като вилната сграда била подробно описана в
Протокол за предаване на собственост от 18.08.1992г. на бившия собственик Ц. Т.
П..За реституцията било издадено удостоверение № 94-233 от 17.04.1992г.С нот.
акт № 169, т. 31, д. № 10115/13.11.1992г. на нотариус при РС Пловдив Ц.Т. П.
продал на своите племеници – първите две ищци и Х. Г. П. – баща на третия ищец,
реституирания имот.С нот. акт № 195, т. 53, д. № 13349/03.09.1997г. на нотариус
при РС Пловдив Х. Г. П. продал на сина си Г.Х.П. своята 1/3 ид. част от имота.Твърди
се, че на 02.10.1997г. Е.Г. заплатила 45 000 неденоминирани лева за
попълване на плана на Бяла черква с имотите на Ц. П., както и на съседния имот
на Б. с номера 22 и 72. След проверка в Община Куклен и в Община Родопи този
план не бил открит.От реституцията до момента процесния имот бил владян
последователно от Ц. Т. П., а след това от приобретателите на имота, като те
присъединили владението на своя праводател.Владението на ищците било
непрекъснато и неоспорвано до момента.Оказало се обаче, че въпреки реституцията
през 1992г. процесният имот бил включен по погрешка в одобрената КВС.Твърди се,
че този имот никога не е бил отчуждаван по някой от изброените в ЗВСГЗГФ, нито
бил включван в държавния горски фонд.По КВС получил № 030070 и съгласно този
план бил с площ 3750 кв. м., незастроен, с граници: имот № 022163, който бил именно имота, собствен на
ищцата, имот 167 – път, имот 030073 и имот 110 – път.С решение № Д16Г от
10.08.2000г. по ЗВСГЗГФ имотът бил реституиран на наследници на Б. Н. Б., което
решение било незаконосъобразно и следвало да бъде проверено по реда на косвения
съдебен контрол.Правният интерес от завеждането на иска възникнал, когато
ищците поискали да продадат имота и се оказало, че той е записан в регистъра по
КВС за землището на с. Добралък на името на друг.Фактически ответницата
владеела съседния на техния имот в местността „Бяла черква“, който бил
съответен на имот № 022163 по КВС на землището на с. Добралък, погрешно записан
като собствен на Община Куклен.
С разпореждане №
114728/03.12.2019г. исковата молба е оставена без движение за отстраняване на
констатирани нередовности в едноседмичен срок.
С допълнителна
молба вх. № 82527/16.12.2019г. ищците твърдят, че имотът никога не е бил със
статут на гора или земя от държавния горски фонд.Грешките при заснемането били
следните: вилната сграда изобщо не била отразена в картата и имотът неправилно
бил заснет и включен в КВС като гора или земя от горския фонд, възстановим по
реда на ЗВСГЗГФ съгласно чл. 2 и 3 от същия закон.Съгласно чл. 16 от ППЗВСГЗГФ
кметът следвало да подаде информация за вилната зона в местността Бяла черква
към землището на с. Добралък, като по аналогия на чл. 13 от ППЗВСГЗГФ тези
имоти изобщо не трябвало да се включат в картата със земите и горите от горския
фонд, подлежащи на реституция по реда на ЗВСГЗГФ.Твърди се, че имотът не е
променял границите си нито при отчуждаването, нито след него, нито след
реституцията.Границите му съвпадали с имот 030070 от КВС на землището на с.
Добралък.Съгласно Протокол за предаване на собственост от 18.08.1992г. дворното
място било от 3629 кв. м., а съгласно КВС площта била 3750 кв. м.Това била минимална
разлика и в рамките на допустимата грешка.Ищците твърдят, че нямат връзка с
ответницата и не знаят дали тя оспорва собствеността ми.Но същата била записана
в регистрите към КВС за собственик на процесния имот и след призоваването и
като ответник следвало да заяви дали признава или оспорва иска.Съобразно
направените уточнения е формулиран следния петитум: да се признае за установено
по отношение на ответницата, че ищците са собственици по силата на нот. акт за
покупко-продажба от 16.12.1946г., вписан под № 135, том втори, на 26.01.1948г.,
заповед № 615 от 12.11.1992г. на Кмета на Община Родопи, нот. акт № 169, т. 31,
д. № 10115/13.11.1992г. и нот. акт № 195, т. 53, д. № 13349/03.09.1997г. на
имот със статут „Друга селищна територия“, находящ се в землището на с.
Добралък, местност „Бяла Черква“, Община Куклен, описан по документ за
собственост с граници: манастирска нива, братя К. и общинска гора, съсответен
на поземлен имот № 030070 по КВС на с. Добралък, записан на наследници на Б. Н.
Б., с площ 3750 кв. м. и граници: имот № 022163, имот № 030072, имот № 030073,
имот № 022111, път 167 и имот № 022124.Евентуално да се признае по отношение на
ответницата, че ищците са собственици на процесния имот по силата на изтекла в
тяхна полза придобивна давност от реституцията до днес.Иска се също да се
признае по отношение на ответницата, че е налице грешка в КВС на землището на
с. Добралък, състояща се в следното: ПИ с № 030070 по КВС на с. Добралък,
записан на наследници на Б. Н. Б., с площ 3750 кв. м. и граници: имот № 022163,
имот № 030072, имот № 030072, имот № 022111, път 167, имот № 022124, погрешно е
включен в картата на горите и земите от горския фонд, възстановими по реда на
ЗВСГЗГФ и погрешно е заснет като незастроен.
Първоинстанционният
съд с оспорваното определение е приел, че правен интерес от търсената защита с
положителен установителен иск за собственост на недвижим имот е налице, когато
ответникът оспорва претендираното от ищеца право преди началото на делото.В
настоящия случай въпреки изричните указания ищците не излагали твърдения за
наличието на съществуващ спор относно правото на собственост върху имота.Поради
това те нямали интерес от неговото съдебно установяване, като констатираните
несъответствия в записванията следвало да бъдат отстранени по административен
ред.Не бил налице интерес и на второто отправено искане за установяване
неправилното включване в горския фонд, реституиране по ЗВСГЗГФ и погрешно
заснемане като незастроен.Тези обстоятелства били от значение за възникването и
съществуването на правото на ищците, съответно на техния праводател, на
въведеното основание, но не подлежали на самостоятелно установяване със сила на
присъдено нещо.Изследването им било възможно при произнасянето по иск за
установяване право на собственост, но не в самостоятелна претенция.
Настоящият състав
на съда с оглед твърденията на ищците в исковата им молба намира, че за същите
е налице правен интерес да искат установяване правото си на собственост върху
процесния имот, доколкото по делото бъде установена твърдяната идентичност с
възстановения по реда на ЗВСГЗГФ имот на ответната страна.В тази насока следва
да се посочи, че записването на недвижим имот на друг собственик, различен от
титуляра на това право, не лишава действителния титуляр от правото му на
собственост, като защитата на последния е именно посредством иска за
собственост.
За ищците е
налице правен интерес и от иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, доколкото спорът за
собственост, възникнал по повод възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. ЗВСГЗГФ
на имот, който се намира в урбанизирана територия и застъпва с друг съществуващ
имот, се разрешава по реда на чл. 53, ал. 2, сега чл. 54, ал. 2 от ЗКИР /в този
см. решение № 247 от 13.10.2014г. на ВКС по гр. д. № 3003/2014г., I г. о/.В същия
смисъл е и решение № 164 от 10.05.2011г. на ВКС по гр. д. № 96/2010г., I г. о., съгласно
което, ако при нанасяне на възстановените имоти възникне спор за материално
право между лицата, на които е възстановена собствеността и трети лица, които
заявяват самостоятелни права върху целия имот или част от възстановения имот, в
тези случаи спорът следва да се разреши предварително по реда на чл. 53, ал. 2,
сега чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.В това производство следва да се разреши
конкуренцията на права, произтичащи от една страна от решението по чл. 11, ал.
1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността в реални граници и правата,
които третите лица противопоставят за същия имот или част от имот.Нанасянето на
възстановения имот в кадастралния план или кадастралната карата е в зависимост
от изхода на този спор.
Предвид
гореизложеното обжалваното определение следва да се отмени като неправилно, а
делото да бъде върнато на районния съд за извършване на следващите се
процесуални действия.
По изложените
съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 14293 от 19.12.2019г., постановено по гр. д. № 19533
по описа за 2019г. на Пловдивски районен съд, XIV гр. с.
ВРЪЩА делото на Районен съд Пловдив за извършване на следващите се
процесуални действия.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: