Р Е Ш Е Н И Е
№6
гр.Шумен, 10 Януари 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публичното
съдебно заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: М. Маринов
Членове:1. Р. Хаджииванова
2. С. С.
при секретаря Г. Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №300 по описа за 2019 год. на
ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №517 от 30.05.2019г., по гр.д.№411/2019г.,
Районен съд - гр.Шумен е предоставил упражняването на родителските права върху
детето Д.Д.А. с ЕГН ********** на А.Р.М. с ЕГН **********, определил
е местоживеенето му при нея, определил е режим на лични контакти на бащата Д.А.М. с ЕГН **********,
с детето Д.Д.А. всяка
първа и трета седмица от месеца от 18 ч. в петък от до 16 ч. в неделя, с преспиване, 20 дни през лятото, когато майката не е в
отпуск, на четна година на Коледа от 10 ч. на 24.12. до 16 ч. на 26.12., и на
нечетна Нова година от 10 ч. на 20.12. до 16 ч. на 01.01, осъдил е бащата да
заплаща на детето
месечна издръжка в размер на 200 лева. С решението са отхвърлени
предявените от Д.А.М. насрещни
искове относно предоставяне на родителските права на бащата, местоживеенето на
детето при бащата, режима на лични контакти на детето с майката и издръжка
дължима от майката. На майката са присъдени деловодни разноски в размер на 480
лв., а Д.А.М. е осъден
да заплати по сметка на съда 288 лв. държавна такса и 52 лв.
платено възнаграждение за вещо лице. С Определение №1958/02.07.2019г. по
гр.д.№411/2019г. на ШРС, по реда на чл.248 от ГПК, съдът е отхвърлил искането
на процесуалния представител на ищцата А.М., за изменение на постановеното
решение в частта за разноските, с присъждане на допълнително 450 лева.
Недоволни от така постановеното решение
и определение по чл.248 от ГПК останали и двете страни. Жалбоподателят Д.А.М.
атакува решението в частта с която е отхвърлена претенцията му по чл.127, ал.2
от СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на
детето, и са уважени предявените от майката искове по чл.127, ал.2 от СК, като
сочи доводи за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното
решение в тази му част, поради което моли същото да бъде отменено в атакуваната
му част и постановено друго, с което да бъдат уважени изцяло предявените от
него претенции. Жалбоподателят А.Р.М. атакува определението по чл.248 от ГПК,
по изложени съображения и моли съда да го отмени и постанови друго, с което
насрещната страна да бъде осъдена да ѝ заплати още 450 лева деловодни
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите страни са
депозирали отговори на жалбите на насрещните страни, в които съответно оборват
доводите на жалбоподателите.
Въззивните жалби са подадени в срок, редовни и процесуално
допустими.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваните му части, поради което и спора следва да се
разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбите на страните за неоснователни.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искови претенции
с правно основание чл.127, ал.2 от СК от А.Р.М. срещу Д.А.М., с която ищцата
моли съда да и предостави упражняването на родителските права по
отношение на детето Д., да се определи местоживеенето му при нея, а на бащата
да бъде определен режим на лични отношения. Бащата Д. А.М. също предявява иск
за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето.
От
събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
Страните са живели са на съпружески
начала от 2013г., като от съвместното им съжителство имат едно дете - Д.Д.А.,
роден на *** г. На 29.01.2019г. ищцата напуснала семейното жилище, и няколко
дни по - късно /на 07.02.2019г./ предявила настоящия иск. От разпитаните в
първоинстанционното производство свидетели, и най - вече от показанията на
братята на ищцата и свидетеля В.В.- колега на ищцата във фирма *се установява,
че съвместното съжителство на страните е било съпроводено с чести скандали и
прояви на психическо и физическо насилие от страна на мъжа над жената. Въпреки
близкото родство на братята на ищцата, при преценка достоверността на
показанията им съда съобрази, че те не противоречат на останалите събрани по
делото доказателства, сочат на конкретни, подробно описани поведенчески прояви
на агресия от страна на ответника към майката и детето, логически издържани и в
синхрон с твърденията на майката за причините, поради които е била принудена да
напусне семейното жилище, и се подкрепят и от други събрани доказателства,
включително и от показанията на напълно незаинтересования св.В.. В изготвената съдебно-психиатрична
експертиза се сочи, че ищцата страда от редки, големи епилептични припадъци, като в начало
епилептичния пароксизъм е предхождан от аура /шум в ушите и усещане за
„подкосяване на краката”/, което ѝ позволявало да предприеме защитни
действия и да предотврати наранявания. Епилептичното заболяване, протичащо под
добър медикаментозен контрол не било нарушило способностите на А. за
възприемане, запаметяване и възпроизвеждане на факти от обективната
действителност и не повлиявало поведението ѝ. Опасността от пристъпи,
поставящи ищцата в безпомощно и рисково състояние са минимални, като същата имала
способности да полага адекватни и надеждни грижи за детето си. Към настоящия
момент детето живее в дома на баща си в с.М., в който живеят и баба му и дядо
му по бащина линия. Условията в дома били много добри за отглеждането на
детето. И двете страни имат възможност да бъдат подпомагани от близките си
роднини, които изявяват готовност в тази насока. От представения във въззивното
производство договор за наем от 09.10.2019г. е видно, че ищцата заедно с брат
си Е.Р.М.са сключили едногодишен договор за наем на апартамент 50 кв.м.
/обзаведен/, находящ се в гр.Ш.... От изготвения социален доклад се установява,
че хигиенно - битовите условия в жилището са добри, то е обзаведено и има
обособен детски кът за детето. И двете страни работят по трудово правоотношение
и реализират доход около минималната работна заплата /за жената/, и малко над
нея /за мъжа/.
Горната фактическа обстановка налага следните правни
изводи: При предявена претенция по чл.127, ал.2 от СК /спорна съдебна
администрация/ за предоставяне упражняването на родителски права, съдът е
задължен, дори и да не е сезиран с нарочно искане от някой от родителите по
отношение на останалите мерки в горния текст, служебно да се произнесе по тях,
като съобразява единствено интереса на детето и възможностите на родителите.
Съобразно чл.59, ал.2 от СК, ако не се постигне споразумение между съпрузите за
упражняването на родителските права, съдът служебно постановява при кого от
родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на
родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както
и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.
В ал.3 на чл.59 е предвидено, че определянето на режима на личните отношения
между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които
родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции,
официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. Чрез
режима на упражняване на родителските права и на лични отношения трябва да се
постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и
на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да
общува и с двамата си родители. По тази причина по принцип мерките за лични
отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка
възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и
родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като
отново се изхожда изключително от интереса на детето - с оглед спецификите на
конкретния случай. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти
следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от
роднините и приятелския кръг на майката и бащата. Съблюдаването на интересите
на децата при разрешаване разногласията между техните родители, освен
прокламираните в Семейния кодекс принципи, следва и от редица други норми. В
чл.3 от Конвенцията за правата на детето, е прогласен принципът, че висшите
интереси на детето са първостепенно съображение за всички действия, отнасящи се
до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за
социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните
органи. Задължение на държавите- страни по Конвенцията, а съответно и на
държавните институции, е да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито
са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и
задълженията на неговите родители. Един от принципите за закрила на детето
според чл.3, т.3 от Закона за закрила на детето е осигуряване на неговия
най-добър интерес. В §1, т.5 от ДР на ЗЗД е конкретизирано, че преценката на
най-добрия интерес на детето включва неговите желания и чувства, физическите,
психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и
други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; способностите на родителите да
се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата, както и други обстоятелства, имащи отношение към детето. Контактите
на детето и с двамата родителя ще повлияят благотворно на неговото психическо
развитие и пълноценното му израстване като личност, в каквато насока са и
събраните по делото доказателства. От друга страна влошените, негативни
отношения между родителите, и нежеланието на страните да постигнат съгласие по
упражняването на родителските права и режима на лични отношения, са единствено
в ущърб на детето и могат изключително и само да му навредят и травмират
развитието му. Установено е, че физическото и психическо развитие на детето
отговарят на възрастта му, а пълноценното участие и на двамата родителя при
грижите и възпитанието му, само биха подпомогнали правилното му израстване.
Враждебните отношения на родителите, демонстрирани и пред детето, ще ограничат
възможността за изграждане на една по - пълноценна връзка на детето и с двамата
родителя, в каквато насока следва да са усилията им, с оглед правилното
развитие на детето. Не се доказа ищцата да е неглижирала грижите към детето си и да не се е
интересувала от него. Напротив, съвкупната преценка на събрания по делото
доказателствен материал, налага извод, че същата е била малтретирана от
ответника и това е причината тя да напусне семейното жилище. Именно страхът от бащата
на детето и заплахите, които са ѝ били отправяни са причина да не вземе
детето със себе си. Обстоятелството, че е търсела начин да вземе дето си са и
непосредствено образуваното съдебно производство след напускането на семейното
жилище, както и редовното изпълнение на постановения режим на лични отношения,
включително и осъществявани контакти и извън него /със съгласието на бащата/.
Безспорно е, че бащата полага грижи за възпитанието и развитието на детето,
но това не означава, че майката не желае и не може да полага грижи за него.
Събрания по делото доказателствен материал налага извод за различие в моралните
качества на двамата родители. Установи се осъществено насилие от бащата над
майката, използване на нецензурни думи дори и в присъствието на детето,
нанасяне на удари по главата ѝ, и и други части на тялото ѝ.
Установи се също, че бащата има силно негативно отношение към майката, което е
направил достояние на детето и което рефлектира върху авторитета на същата. Ето защо, съдът намира, че упражняването на
родителските права по отношение на детето следва да се предостави на майката. То
е на сравнително ниска възраст и има нужда от майчината обич и подкрепа. Това е
момента в който се изгражда неговата ценностна система и му е необходима повече
любов и нежност, които майка му може да му даде. По - добрите материални
условия в дома на бащата не са определящи от първостепенно значение за
родителските качества на страните, и не биха могли безусловно да обосноват
предоставянето на правата единствено на тази основа, в каквато насока е
съдебната практика, включително и задължителна такава /ППВС
№ 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г. и др./. Предвид соченото от
жалбоподателя възражение, следва да се отбележи, че при определяне
местоживеенето на детето е достатъчно да се постанови при кой от родителите
следва да е местоживеенето, и без да се сочи изричен адрес.
По въпросите касателно присъдената издръжка и режима на лични контакти
районният съд се е произнесъл правилно, като е преценил всички събрани по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, включително е отчел
необходимостта от запазване и развитие на личните отношения на детето с бащата.
Настоящата инстанция споделя, както фактическите, така и правни изводи на
районния съд в тази част, поради което не намира за необходимо възпроизвеждането
им във въззивното решение. Постановения
разширен режим в достатъчна степен, удовлетворява необходимостта на детето от
контакти с другия родител, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права, а присъдената издръжка е в поискания размер.
По отношение на постановеното определение по чл.248 от ГПК. Правилно
районния съд е отказал да измени решението си в частта за разноските. От една
страна в представения от ищцата списък за разноски е включено единствено
заплатената държавна такса от 30 лева и 450 лева адвокатски хонорар, които
съдът изцяло ѝ е присъдил с решението, и няма основание нито за
допълване, нито за изменение на решението в частта му за разноските. Независимо
от горното е необходимо да се отбележи, че дори и да са били включени
заплатените от ищцата разноски - адвокатски хонорар по насрещния иск, същите не
следва да се присъждат, доколкото предмета на делото и по главния и по
насрещния иск е един и същ, на доказване подлежат едни и същи обстоятелства и
за двете страни, и без да е сезиран с нарочен иск, съдът е длъжен да се
произнесе по спора, като предостави упражнението на родителските права и на
ответник, ако прецени, че това е в по - добър интерес на детето.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния
съд, решението в обжалваната част, следва да бъде потвърдено.
На въззиваемата страна А.Р.М. следва да се присъдят 450 лева деловодни
разноски във въззивното производство, касаещи отхвърлената част от жалбата на Д.А.М..
Водим
от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №517 от 30.05.2019г., по гр.д.№411/2019г. по описа на Районен съд -
гр.Шумен, и Определение
№1958/02.07.2019г. по чл.248 от ГПК, по същото дело.
Осъжда Д.А.М. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на А.Р.М. с ЕГН **********, деловодни разноски за въззивното производство в
размер на 450 лева,
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му, при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.