Решение по дело №14102/2016 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 460
Дата: 8 февруари 2017 г. (в сила от 1 март 2017 г.)
Съдия: Стоян Димитров Колев
Дело: 20163110114102
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 ноември 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

460/8.2.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стоян Колев

 

при участието на секретар И.И., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14102 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са от З.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Н.И.Х., ЕГН **********, с адрес: *** искове с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за развод поради разстройство на брака без произнасяне по въпроса за вината и за възстановяване на предбрачното фамилно име.

Излагат се следните факти и твърдения:

С ответника, сключват граждански брак на *  год. От брака си нямат ненавършили пълнолетие деца. С ответника са във продължителна фактическа раздяла.

 По изложени в исковата молба причини счита брака си с ответника за  дълбоко и непоправимо разстроен.

Претендира възстановяване на предбрачното си фамилно име *.

Не претендира предоставяне ползването на семейното жилище.

В рамките на срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба.

В рамките на проведеното по делото съдебно заседание ответникът се явява лично, като заявява, че не оспорва иска за развод.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните са съпрузи по силата на сключения между тях граждански брак на * г., за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № 0008 от същата дата, от длъжностното лице по гражданско състояние при село Поляците, Община Дългопол.

Не се спори между страните, а и от исковата молба е въведено твърдението, че от брака си ищеца и ответника нямат ненавършили пълнолетие деца.

От разпитания по делото свидетел се установи, че страните не живеят заедно от 4-5 години и няма шансове да се съберат в общо домакинство и да заживеят като съпрузи.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Изхождайки от установената по делото фактическа обстановка и поведението на страните, решаващият състав приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Същите са във фактическа раздяла. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом, общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи, уважение и подкрепа между членовете на семейството.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание, това би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен.

С оглед отправеното искане съдът да не се произнася по въпроса за вината, направените по делото съдебно-деловодни разноски следва да се възложат на страните така, както са ги направили.

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв., която следва да бъде заплатена от ответника, след приспадане на първоначално внесената такса от ищеца в размер на 25 лв., на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК.

Мотивиран  от  така  изложените съображения, Варненският  районен  съд:

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между З.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.И.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № 0008, издаден на *г., от длъжностното лице по гражданско състояние при село Поляците, Община Дългопол, Област Варна, на основание чл. 49, ал. 1 СК.

ОБЯВЯВА, че съобразно направеното искане, на основание чл. 49, ал. 3 СК, НЕ СЕ ПРОИЗНАСЯ по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака им.

ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи фамилното име – „*”.

ОСЪЖДА Н.И.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева, представляваща окончателна държавна такса по иска за развод, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК вр. чл.329, ал.1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: