№ 386
гр. София, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Илиана Станкова
при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова
като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело №
20221100901950 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба
с тероризма“, твърди да е правоприемник на Главна дирекция „Национална
полиция“, която след проведена процедура по ЗОП с предмет: „Избор на
доставчик на нетна електрическа енергия, координатор на балансираща група
за средно напрежение и администриране на разходите за пренос и достъп за
структура на МРВ, обслужвани от ГДНП на територията на Западна
България“ по обособена позиция 2 „Избор на доставчик на нетна електрическа
енергия, координатор на балансираща група за средно напрежение и
администриране на разходите за пренос и достъп за Зонално жандармерийско
управление – София при Главна дирекция Национална полиция“ на
територията на „ЧЕЗ България“ АД“, сключил с ответника „С.Е.“ ЕООД на
23.10.2020 г. договор със срок от 24 месеца и фиксирана цена на доставката.
Твърди, че с писма от 22.04.2021 г. и 07.05.2021 г. ответникът отправил
искане за предоговаряне на цената, поради ниските температури през м. март
и м. април и високи цени на въглеродните емисии и повишени нива на износа,
което било отхвърлено. С писмо от 17.06.2021 г. било направено от ответника
ново искане за предоговаряне на цената, което също не било прието. Ищецът
сочи, че ответникът подал до „ЧЕЗ България“ ЕАД заявление за изключване
на обекти на ЗЖУ София от своята балансираща група, без да уведоми за това
ГДЖСОБТ, за което Дирекцията е разбрала от писмо на „ЧЕЗ България“
ЕАД, че считано от 01.08.2021 г. е извършено прехвърляне към доставчик от
последна инстанция на основание чл. 62, ал.6 и чл. 104, ал.2 ПТЕЕ, като
счита, че с това действие ответникът е нарушил договора. Поради това
неизпълнение, ищецът твърди, че с писмо от 04.11.2021 г. е уведомил
1
ответника, че разваля договора и го е поканил да му заплати неустойка в
размер на 20% от общата стойност на договора в размер на 82 713,12 лева,
която сума претендира в настоящия процес, както и сумата в размер на
7467,15 лева - лихва за нейната забава за периода 06.12.2021 г. – 26.10.2022 г.
Претендира разноски.
Ответникът „С.Е.“ ЕООД оспорва иска. Оспорва да е получавал
уведомление, изпратено от ищеца на 04.11.2021 г. за разваляне на договора, а
твърди да е получил писмо изх. № при ищеца от 14.09.2022г. на 16.09.2022г.,
към което е приложен и протоколът за начислена неустойка. Твърди клаузата
за неустойка да е неясна, поради което не е породила действие, тъй като от
нея не става ясна базата, върху която да бъде изчислен размерът на
неустойката. Евентуално сочи, че клаузата за неустойка е нищожна, поради
противоречието й с добрите нрави. Оспорва и момента на изпадането си в
забава в плащането на вземането за неуостойка. Също така твърди, че част от
вземането за неустойка, в случай че се приеме, че такова е възникнало, следва
да бъде погасена с предоставената от него гаранция за изпълнение на
договора в размер на 17 231,90 лева, което е уговорено в договора.
Претендира разноски.
В допълнителната искова молба ищецът твърди, че клаузата за
неустойка е ясна и не противоречи на добрите нрави. Сочи, че предадената от
ответника гаранция на основание чл. 24, ал.8 от договора следва да се
задържи до приключване на спора с влязло в сила решение и е вид
обезпечение на точното изпълнение на договора, различно от уговорената в
чл. 20 неустойка.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 92 от ЗЗД.
Предявен е иск за заплащане на неустойка за разваляне на договор с
периодично изпълнение.
Сключването на валиден договор за обществена поръчка на 23.10.2020
г. с предмет „Избор на доставчик на нетна електрическа енергия, координатор
на балансираща група за средно напрежение и администриране на разходите
за пренос и достъп за структура на МРВ, обслужвани от ГДНП на
територията на Западна България“ по обособена позиция 2 „Избор на
доставчик на нетна електрическа енергия, координатор на балансираща група
за средно напрежение и администриране на разходите за пренос и достъп за
Зонално жандармерийско управление – София при Главна дирекция
Национална полиция“ на територията на „ЧЕЗ България“ АД, както и
правоприемството на страната на възложителя на ищеца не са спорни между
страните. Безспорен е и фактът на виновно неизпълнение на договора от
страна на „С.Е.“ ЕООД - считано от 01.08.2021 г. ответникът е преустановил
изцяло изпълнението на договора, като преди тази дата подал уведомление до
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД за изключване на обектите на ЖЗУ София
от своята баласираща група.
Спорни между страните са датата на надлежно получаване от
ответника на изявлението на ищеца за разваляне на договора, както и
въпросът за валидността и тълкуването на клаузата на чл. 20 от договора за
обществена поръчка, в който е уговорено процесното неустоечно съглашение.
С оглед липсата на спор относно наличие на основание за разваляне на
2
договора от страна на ищеца, на първо място ще бъде разгледан въпросът за
действителността на клаузата за неустойка.
В т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 2009г. по търговско дело 1/
2009г. на ОСТК на ВКС е прието, че нищожна поради накърняване на
добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за
нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора. Съгласно задължителните указания, дадени в цитираното
тълкувателно решение, преценката за противоречие на клаузата за неустойка
с добрите нрави е с оглед следните критерии: размерът на задължението,
което обезпечава неустойката, наличието на други обезпечения,
съотношението на размера на уговорената неустойка с очакваните вреди от
неизпълнението и други с оглед фактите и обстоятелствата на конкретния
случай. Същевременно в задължителната /по чл. 290 от ГПК/ практика на
ВКС- Решение № 4 от 25.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 395/2008 г., I т. о., ТК,
Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК и
др. е възприето, че накърняване на добрите нрави като неписани правила по
смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен
принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но
спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от
действащото право, каквито са принципите на справедливостта, на
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на
предотвратяването на несправедливото облагодетелстване.
Страните са обвързани от договор за обществена поръчка с предмет,
посочен в чл. 1 от договора, съобразно който, изпълнителят се задължава
срещу заплащане да доставя нетна активна електрическа енергия, измерена на
страна средно напрежение, при цена уговорена в договора, както и да
извършва дейност като координатор на балансираща група за средно
напрежение и да администрира разходите за пренос и достъп на електрическа
енергия в обекти на Зонално жандармерийско управление – София при ГД
„НП“. Според ал. 3 изпълнителят следва да поеме отговорност за
балансиране, да включи възложителя на пазара на балансирана енергия като
участник в стандартна небалансираща група с координатор изпълнителя,
съгласно ПЕГГ без възложителят да заплаща такса, както и да осигури
прогнозиране на потреблението на възложителя, включително
администриране на часови графици за потребление. Срокът на договора е 24
месеца, считано от датата на сключването му, а мястото на доставка обекти на
структурите на МВР на територията на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. В
чл. 12 от договора е уговорена цена на 1 MWh нетна активна електрическа
енергия на средно напрежение от 96.17 лева, без ДДС, която цена е посочено,
че е определена съгласно Правилата за търговия с електрическа енергия
/ПТЕЕ/ и е приложима за всички тарифни зони, не включва ДДС, акциз, цена
пренос и достъп и цена „задължение към обществото“, като в ал. 5 е
посочено, че посочената цена е постоянна за срока за изпълнение на
договора.
Според разпоредбата на чл. 20 от договора при развалянето му от
възложителя поради виновното му неизпълнение от страна на изпълнителя,
последният дължи неустойка в размер на 20% от общата стойност на
договора по чл. 13, ал.1. В чл. 19 е уредена от страните неустойката при
пълно неизпълнение на договора от страна на изпълнителя, която е в размер
3
също на 20% от стойността на договора по чл.13, ал.1.
В чл. 13, ал.1 от договора е посочено, че общата стойност на договора
е 344638.00 лева без ДДС или 413 565.60 лева с ДДС, но не повече от
прогнозната стойност в размер на 420 000 лева без ДДС или 504 000 лева с
включен ДДС, в т.ч. всички мрежови услуги съгласно чл. 20 и чл. 31, ал.1
ПТЕЕ, „цена за задължение към обществото“ и дължимия акциз. В
разпоредбата е посочено, че реалната стойност на договора може да бъде по-
малка от посочената прогнозна. Съгласно чл. 21 от договора, за дължимия
размер на неустойката, изправната страна съставя протокол и го предоставя
на неизправната, която следва да плати дължимата сума в срок от 10 дни от
получаване на протокола.
Според чл.24 от договора изпълнителят следва да представи гаранция
за добро изпълнение на договора в размер на 5% от общата стойност без ДДС
или 17 231.90 лева, която може да бъде във вид на превод по сметка на
възложителя, банкова гаранция или застраховка. Уговорено е, че гаранцията
за добро изпълнение се освобождава в срок от 30 дни от точното изпълнение
на задълженията на изпълнителя, без да се дължат лихви на същия, а при спор
относно точното изпълнение на договора, според ал. 8 – гаранцията се
задържа до разрешаването му с влязло в сила решение. При пълно
неизпълнение или разваляне на договора по вина на изпълнителя е
предвидено изпълнителят да задържи гаранцията.
При тълкуване на посочените по-горе разпоредби на договора по
отделно, в тяхната взаимна връзка, както и с оглед смисъла на целия договор,
съдът намира, че волята на страните е размерът на неустойката по чл. 20 да се
изчислява на база посочената в чл. 13, ал.1 обща стойност на договора без
ДДС – в размер 344638.00 лева. Цената без, а не със ДДС, съдът намира за
относима, както поради характера на дължимия ДДС и неговия получател –
държавата, така и поради обстоятелството, че именно цената без ДДС е ясно
посочена като база за изчисляване на уговорената в чл. 24 от договора
гаранция за изпълнение на договора. Спрямо тази база, размерът на
неустойката възлиза на 68 927.60 лева.
Съдът намира, че така уговорената неустойка противоречи на добрите
нрави, тъй като излиза извън присъщата за неустойката обезпечителна и
обезщетителна функция, както и противоречи на принципа на
добросъвестност и справедливост в гражданския оборот и забраната за
неоснователно обогатяване.
С посочването на твърд размер на неустойката, който е базиран на
цялата стойност на договора, а не на периода на неизпълнена част спрямо
оставащия срок на договора, страните не са съобразили възможната тежест на
конкретното неизпълнение. Изпълнителят би могъл да стане повод за
разваляне на договора във всеки момент от неизпълнението му, а от волята на
възложителя зависи и моментът на неговото разваляне. Така ако това стане
към края на срока на договора би се стигнало до неоснователно обогатяване –
възложителят би получил средства, равняващи се на 20% от стойността на
цената, която би дължил за целия 24 месечен период, която се припада
пропорционално на дължимата цена за почти 5 месеца.
На следващо място, съдът взема предвид, че в договора за обществена
поръчка размерът на неустойката за вредите от развалянето е равен на
размера на неустойката при пълното му неизпълнение от страна на
4
изпълнителя, както и че неустойка при разваляне на договора по вина на
възложителя изобщо не е уговорена между страните. Съдът намира, че
различният начин на третиране на виновната страна, когато липсват
обективни данни за нуждата от ползване на различен неустоечен подход,
противоречи на добросъвестността.
При преценка действителността на клаузата съдът взема предвид и
обстоятелството, че като гаранция за точното изпълнение на договора от
страна на изпълнителя е уговорено и предоставянето на „гаранция за добро
изпълнение“ в размер на 5% от общата стойност на договора
Поради изложеното съдът счита, че в полза на възложителя не се
поражда правото да получи неустойка за вредите от развалянето на договора.
Искът с правна квалификация по чл. 92 ЗЗД следва да бъде отхвърлен изцяло.
Поради липса на главно вземане следва да бъде отхвърлен и искът за
акцесорното вземане за лихва за забава.
По разноските.
Съобразно изхода от делото ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника сторените от него разноски по делото.
По възражението на ищеца за прекомерност на уговореното между
ответника и адв. Г. Й. Г. адвокатско възнаграждение съдът намира следното.
Договореното между ответника и адв. Г. възнаграждение е в размер на
8000,00лева.
Съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК преценката за прекомерност на
адвокатското възнаграждение се прави на база фактическата и правна
сложност на делото, като съдът може да намали размера до минималния
размер на адвокатските възнаграждения предвиден в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1/ 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер
на адвокатското възнаграждение в случая е 7864.40 лева. Съдът намира, че с
оглед фактическата и правна сложност на делото уговореното
възнаграждение от 8000,00 лева не се явява прекомерно.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за
заплатено от него адвокатско възнаграждение в размер на 8000.00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Главна дирекция „Жандармерия,
специални операции и борба с тероризма“, с адрес: гр. София, ул. „*******
срещу „С.Е.“ ЕООД, ЕИК: ******* искове с правно основание чл. 92 ЗЗД за
сумата в размер на 82713.12 лева – неустойка за разваляне по вина на
изпълнителя на договор за обществена поръчка, сключен на 23.10.2020 г., с
5
предмет „Избор на доставчик на нетна електрическа енергия, координатор на
балансираща група за средно напрежение и администриране на разходите за
пренос и достъп за структура на МРВ, обслужвани от ГДНП на територията
на Западна България“ по обособена позиция 2 „Избор на доставчик на нетна
електрическа енергия, координатор на балансираща група за средно
напрежение и администриране на разходите за пренос и достъп за Зонално
жандармерийско управление – София при Главна дирекция Национална
полиция“ на територията на „ЧЕЗ България“ АД“, както и с правно основание
чл. 86 ЗЗД за лихва за забава на това вземане за периода 06.12.2021 г. –
26.10.2022 г. в размер на 7467.15 лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Жандармерия, специални операции
и борба с тероризма“, с адрес: гр. София, ул. „******* да заплати на „С.Е.“
ЕООД, ЕИК: ******* на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на
8000.00 лева – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6