№ 184
гр. Пловдив , 22.04.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Поля П. Сакутова
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Частно наказателно дело №
20215330202162 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.
Образувано е по жалба, подадена от Д. Н. М. и К. Н. М. и двете от ***
против Постановление на РП-Пловдив от 01.03.2021 г., с което е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 517 / 2019 г. по
описа на 04 РУ при ОД на МВР Пловдив, пр.пр. 6352/2019 г. по описа на РП-
Пловдив.
С жалбата се моли постановлението да бъде отменено като неправилно
и незаконосъобразно като се излагат съображения за това.
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.243, ал.4 от НПК, от
лица, които имат право на обжалване, както и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по досъдебното производство
доказателства, прие за установено следното :
Досъдебно производство № 517/2019 г. по описа на 04 РУ на МВР
Пловдив е образувано на 15.11.2019 г. на основание чл.212, ал.1 от НПК и се
води за престъпление по чл.323, ал.1 от НК, извършено на 24.07.2019 г.
По досъдебното производство няма привлечено лице в качеството на
обвиняем.
Св. Д. Н. М. и К. Н. М. живеели в ***. Към жилището им имало и
избено помещение.
Св. П.С.П. била закупила два апартамента в същата жилищна сграда, в
която живеели и св. Д. и К.М. ведно с прилежащите към тях избени
помещения и общи части. Апартаментите, които притежавала св. П.П., били
съответно единадесети и дванадесети и се намирали на петия етаж.
В същата жилищна сграда св. Р.С.П. също била закупила два
апартамента, съответно втори, находящ се на първи етаж и двадесет и трети,
находящ се на шести етаж, ведно с прилежащите към тях избени помещения
1
и съответните части от общите части на сградата.
В същата жилищна сграда собственик на десети апартамент бил и св.
Н.Д.В., който притежавал и съответното избено помещение и идеални части
от общите части на сградата.
В същата жилищна сграда живеела св. П.Н.И., Д.Б.М., Е.М.Д., Р.А.К.,
П.А.П..
В сградата, в която се намирали апартаментите, имало две стълбища –
ляво и дясно, като те водели поотделно до всеки един етаж, но самите
апартаменти били разделени помежду си. В лявата част имало по три
апартамента на етаж, а в дясната част – по два апартамента на етаж. Общ бил
само партерният етаж. Оттам имало две отделни стълбища, както за етажите,
така и за избените помещения. В лявата част на избените помещения имало
ВИК кранове, противопожарни кранове и котелно помещение.
Тъй като избените помещения били в много лошо състояние св. С.В.П.
решил да ремонтира тези, които принадлежали към апартаментите,
собственост на дъщерите му – св. П.С.П. и Р.С.П., като ги обединил и
превърнал в помещение за почивка на хора с увреден слух, занимаващи се с
проект към ръководения от св.П. Национален християнски център. Св. П.
поставил две нови врати на входа към избените помещения.
Таванското помещение било общо – за лявото и дясното стълбище, т.е.
живущите в лявата част на входа можели да преминат в дясната част на
таванското помещение и да слязат по другото стълбище и обратно. Същото
било в неугледен вид. Впоследствие св.П. изградил стена, отделяща двете
части на таванското помещение. Ключове за вратите към избеното
помещение бил дал на св. Н.Н.И., а ключът към таванското помещение бил
обикновен и всеки можел да го закупи от магазин.
Живущите в сградата нямали избран домоуправител.
Живущите в дясната срана на жилищната сграда ползвали
необезпокоявано избените помещения.
Св. Д.Б.М. живеел в същата сграда в апартамент двадесет и втори в
дясната част на стълбището Св. М. бил касиер на апартаментите в дясната
част на жилищната сграда.
Св. Р.А.К. живеел в апратамент четири, но не се интересуал от избеното
помещение и нямал намерение да го ползва.
Св. П.А.П. живеел в апартамент пет, но нямал претенции към
преустройствата, нито ползвал избеното помещение към апартамента му.
Св. П.Н.И. живеела на лявото стълбище, в апартамент седем. Същата
нямала претенции към преустройствата, които направил св.П..
Св. Е.М.Д. като собственик на ап.58, находящ се на петия етаж
притежавала и част от общото таванско помещение, където държала багаж.
След направените преустройства от страна на св. П. тя отишла да си вземе
багаж, но не успяла да отключи тавана, тъй като била сменена ключалката.
2
Същата се опитала да намери св.П., за да потърси ключ от него, но тъй като го
нямало, не успяла да вземе ключ.
Свидетелите Д. Н. М. и К. Н. М. искали да ползват прилежащото към
апартамента им избено помещение, но поради извършените преустройства от
св. П. те не можели да установят кое е това избено помещение, а достъпът до
него би ограничен от блиндирана врата, поставена от св. П.. Свидетелите
Д.М. и К.М. искали да разаберат кое е полагащото им се избено помещение,
но всичко след направените преустройства било порутено, като за това
искали св. П. да възстанови избените помещения в първоначалния им вид.
Според Св. Н.Д.В. никой от входа на жилищната сграда не можел да
ползва избените помещения, защото бил възпрепятстван достъпа до тях, тъй
като вратата била заключена и ключ имал само св.П..
Съгласно справка от Община Пловдив, от 21.08.2017 г. до момента на
изготвяне на справката в администрацията на район Централен не били
постъпвали жалби и сигнали относно извършването на незаконно
строителство от страна на С. П..
Съгласно изискана и получена информация от РС-Пловдив нямало
образувани граждански дела в Районен съд Пловдив с предмет преустройство
на общи части в недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, бул.Цар Борис III
Обединител № 157.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по досъдебното производство доказателства – показания на св.
П.Н.И., Д.Б.М., Е.М.Д., Р.А.К., П.А.П., Н.Н.И., П.С.П., Р.С.П., С.В. П.,
протокол за оглед на местопроизшествие от 11.03.2020 г. с фотоалбум.
Показанията на разпитните в хода на досъдебното производство
свидетели съдът намира за последователни, взаимнодопълващи се и логични.
От показанията на всички разпитани свидетели се установява, че както
избените помещения, така и общото таванско помещение били в неугледен
вид. Отново от показанията на разпитаните свидетели се установява, че св. С.
П. направил преустройства в избените помещения и в таванското помещение,
поставил врати на входа към избените помещения, на таванското помещение
изградил стена. В тази връзка е и съставеният протокол за оглед на
местпоризшествие ведно с фотоалбум.
От показанията на св. Д. Н. М. и К. Н. М. се установява, че същите
искали да ползват избеното помещение, но поради извършените
преустройства не можели да установят кое е тяхното избено помещение.
Според свидетелите за тази цел следвало св. П. да го възстанови в
първоначалния си вид преди загражденията. Според св. В. св. П. бил
„заграбил“ общите части. Никой нямал достъп до таванското помещение, тъй
като ключът бил сменен и ключ за вратата имал само С. П..
Според св. Д. на нея също й се наложило да ползва таванското
помещение, потърсила св. П., за да се снабди с ключ, но не го намерила.
Единствено в показанията си, дадени в хода на разследването св.
3
П.Н.И., П.А.П., Р.А.К., Д.Б.М. нямали претенции към общите части както и
към извършените преустройства.
Разпитан в хода на досъдебното производство, св. С. П. заявява, че бил
съобщил на всички, които искали ключ към избените помещения, че може да
им даде такъв. Относно таванското помещение същият заявява, че ключът
към таванското помещение бил обикновен и всеки можел да си го вземе от
магазин. В същата насока са и показанията на св. Н.Н.И., според която същата
предоставила ключ към избените помещения на всеки, който поискал.
Обект на защита със състава на престъплението по чл.323, ал.1 от НК
са обществените отношения, свързани с установения обществен ред за
легитимно решаване на спорове между граждански лица, юридически лица и
учреждения. Обществените отношения, обект на защита със състава на
престъплението по чл. 323, ал.1 от НК, не изключват при тези престъпления
да възникне и фигурата на пострадал. По тази причина всички съсобственици
в жилищната сграда при спор относно упражняването право на собственост и
върху общите части на сградата имат качеството на пострадал.
Изпълнителното деяние на престъплението „самоуправство“ от обективна
страна се изразява в осъществяване самоволно, не по установения от закона
ред, на едно действително или предполагаемо, чуждо или принадлежащо на
дееца право, което се оспорва от друго лице.
Правото на собственост е признатата и гарантирана от закона
възможност на определени от него субекти да владеят, да ползват и да се
разпореждат фактически и юридически с определелена вещ и да искат от
всички други лица да се въздържат от въздействия върху нея. Самоуправство
може да има и по отношение на упражняване правото на собственост върху
определена вещ, а също и относно правото на собственост спрямо
съсобствена вещ и дори най – честите случаи на самоуправство в практиката
са именно във връзка със съсобствени вещи, когато един от съсобствениците
самоволно упражнява свое право в разрез с волята на другия/ите
съсобственици. По тази причина пострадали от престъплението по чл.323,
ал.1 от НК могат да бъдат всички съсобственици, които считат, че правото им
на собственост върху общите части е нарушено.
Спорът, като елемент от състава на престъплението самоуправство,
може да съществува само между някои от съсобствениците, не е необходимо
повечето или всички от съсобствениците да се противопоставят. Това че
съсобствениците, притежаващи идеални част от таванското помещение, не се
противопоставили на действията на св. П. не може да доведе до извод, че
престъпление самоуправство няма. Всеки от съсобствениците притежава
идеална част от правото на собственост върху общите части, поради което и е
възможно правото на собственост върху притежаваните от някои от
съсобствениците идеални части да е накърнено. По тази причина и
притежателите на общи части от дясната страна на жилищната сграда не се
противопоставят на извършените преустройства. Следва да се отбележи
също, че по отношение на изводите на прокурора относно това спрямо кои
общи части бил възникнал спорът, не се споделят изводите постановлението,
4
че не е бил възпрепятстван достъпа на собствениците до таванските
помещения. Не в тази насока са показанията на св. Д., според която тя също
искала да ползва таванското помещение, то било заключено, а същата не
притежавала ключ от него.
Тъй като общите части на сградата също са съсобствени и не могат да
бъдат разделяни предвид тяхното естество и това, че в случая само част от
собствениците се противопоставят, други нямат претенции към извършените
преустройства, а трети упражняват правото си на собственост
необезпокоявано, не означава, че наказателната отговорност за този вид
престъпление е изключена. Възможно е със самоуправните действия
извършителят да е накърнил само правото на собственост върху идеалните
части на определени съсобстевници и то в обема, в който те единствено
притежават. Настоящият случай с правата на жалбоподателите е точно такъв.
Следва да се отбележи също, че за целта на състава на чл.323, ал.1 от НК не е
необходимо завеждане непременно и на съдебен процес. Достатъчно е
отношението между страните да е спорно. Несъмнено, по отношение на това
има ли право свидетелят П. да прави преустройства, поставя врати в общи
избени помещения има спор. Срещу това е налице възражение и несъгласие
от страна на св. Д.М. и К.М., а също и на св. В.. Факта, че св. В. също
споменава, че общите части са били „заграбени“ от св. П. и че ключ от
таванското помещение имал той, също означава, че правото на достъп до
общите части и до ползването им е спорно вследствие на извършените
пресутройства.
Не се споделят и изводите в постановлението, че към момента на
извършване на ремонта от св. П. никой не възразил срещу ремонта. Следва да
се отбележи, че през този период сградата не е имала домоуправител, не е
било свикано общо събрание, а решението, взето от св. П. за преустройства
самоволно не е било сведено до никого от живущите в сградата. По тези
съображения не е имало и възможност същото да бъде обсъдено от живущите
в сградата етажни собстевници и да се възрази срещу него. Всички действия
по въвеждане на реконструкции в общите части свидетелят П. е осъществил
абсолютно самоволно без изричното съгласие на собствениците в сградата.
Следва да се отбележи също по отношение момента на възникване и
съществуването на спорното право като елемент от състава на
престъплението, че липсва законово изискване спорът да предхожда
самоволното осъществяване на чуждо право. Спорните правоотношения
могат да възникнат по повод на тези противоправни действия на дееца и в
момента на извършването им е възникнал спор за вещно, облагационно или
друго някакво имуществено право между две страни. Настоящият случай е
именно такъв, спорът е възникнал именно вследствие на преустроителните
действия относно избените помещения от страна на св.П..
Също така несподеляеми са и изводите, че правен спор липсва с оглед
липсата на жалби от съсобствениците до Община Пловдив и Районен съд
Пловдив. Гражданскоправното естество на отношенията между страните не се
отразява на характера на деянието в наказателноправен смисъл.
5
Възможностите, предвидени в гражданския процес, чрез завеждане например
на негаторен иск за изправяне на противоправното положение в отношенията
на спорещите, не отнема от съставомерността на извършеното и
наказателноправното му значение, стига да се установят всички елементи,
необходими за състава, в това число и немаловажността на случая. Така че
липсата на граждански дела, заведени от страна на спорещите относно
достъпа до общите части, не изключва липсата на правен спор.
Обстоятелството че св.П. бил дал ключове на всеки от живущите в
сградата, който му поискал, също не може да доведе до извод, че същият не е
действал самоволно, доколкото същият без знанието и съгласието на
съсобствениците е взел решение да прави преустройства във вид, в който са
общите части понастоящем и това не е било сведено до знанието на
живущите. Дори и достъпът до общите части да е бил възможен, тъй като
ключът за тях бил на разположение, вследствие на внесените промени
съществува пречка да бъдат използвани избените помещения по същия
начин, по който първоначално са можели да ги ползват собствениците.
Достъпът до тях е ограничен и предвид наличието на боклуци и ненужни
вещи отново от направените преустройства и ремонт, които пречат на
собствениците на избените помещения да ги ползват. Правото на собственост
върху общите части е право на всеки един собственик и преди пристъпване
към неговото преустройство следва да бъде взето съгласието на всички
собственици. Отделно стои въпросът за това доколко преустройството
отговаря на административните изисквания за това.
По изложените съображения съдът намира направените в обжалваното
постановление правни изводи за неправилни, поради което следва
постановлението като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление на РП-Пловдив от 01.03.2021 г. , с което е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 517 /
2019 г. по описа на 04 РУ при ОД на МВР Пловдив, пр.пр. 6352/2019 г. по
описа на РП-Пловдив, водено за престъпление по чл.323, ал.1 от НК.
Определението подлежи на обжалване и/или протестиране в
седмодневен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд
Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6