№ 253
гр. Пазарджик, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Веселка Златева
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Веселка Златева Гражданско дело №
20215220103099 по описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно
основание чл.124 от ГПК.
В исковата си молба против Община Б. ищeцът ЕМ. ИВ. Г.,
ЕГН********** от гр.Б., ул.Е.№”2 твърди, че по наследство от своя баща
получил и осъществявал повече от 30 години самостоятелно владение на
недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 03592.503.103 по КККР
на гр. Б..с площ от 812.00 кв.м., при съседи: 03592.503.102, 03592.503.1971,
03592,503.9524, 03592.503.9522, административен адрес: гр. Б., ул. ’’Е.,,, №2,
ведно с построените в него двуетажна масИ.а жилищна сграда с площ от 78
кв.м. с идентификатор 03592.503.103.1 , както и следните сгради на
допълващо застрояване - сграда с площ от 34.00 кв.м. с идентификатор
03592.503.103.2, сграда с площ от 11.00 кв.м. с идентификатор
03592.503.103.3, сграда с площ от 26.00 кв.м. с идентификатор
03592.503.103.4 и сграда с площ от 61.00 кв.м. с идентификатор
03592.503.103.5.
По повод подадена от ищеца молба - декларация за обстоятелствена
проверка до нотариус Илкова, ответната община удостоверила върху
декларацията, че за имота е съставен АЧОС №6780/11.06.2021г., с вх.р.№
4665, акт.№143, том.16 на СВ – Пазарджик. Твърди ищецът, че Община Б. не
1
е собственик на имота, а цитираният акт е съставен без фактическо и правно
основание. От друга страна актовете за държавна и общинска собственост
като официални свидетелстващи документи съгласно чл.179, ал.1 от ГПК се
ползвали с обвързваща материална доказателствена сила за отбелязванията в
тях до оборването им по исков ред. Затова посоченият АЧОС се явявал
пречка за ищеца за снабдяването му с констативен нотариален акт за
собственост по давностно владение върху гореописания имот и обуславяло
правния му интерес да отрече правата на ответника с настоящия отрицателен
установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК.
Поради това моли съдът да постановите решение с което да приеме за
установено по отношение на ищеца, че ответната Община Б. не е собственик
на ПИ с идентификатор 03592.503.103 по КККР на гр.Б., с площ от 812 кв.м.,
при съседи: 03592.503.102, 03592.503.1971, 03592.503.9524, 03592.503.9522 и
административен адрес: гр. Б., ул.” Е.” №2 и на построените в него сгради -
двуетажна масИ.а жилищна сграда с площ от 78 кв.м. с идентификатор
03592.503.103.1 и следните сгради на допълващо застрояване сграда с площ
от 34 кв.м. с идентификатор 03592.503.103.2, сграда с площ от 11 кв.м. с
идентификатор 03592.503.103.3, сграда с площ от 26 кв.м. с идентификатор
03592.503.103.4 и сграда с площ от 61 кв.м. с идентификатор 03592.503.103.5.
Претендира сторените разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. Твърди се,
че искът е неоснователен, тъй като наследодателите на ищеца – нито баща му,
нито дядо му - били собственици на имота. Без основание в разписния лист
към плана за собственик на имота бил записан дядото на ищеца - Георги Г.,
като нямало отбелязване за документ за собственост. Самото отбелязване не
било титул за собственост и ищецът не можел да черпи права от него.От
друга страна баща му бил починал през 1997 година и оттогава били
изминали 23 години, а не повече от 30 години. Заради това било
несъстоятелно твърдението на ищеца, че получил имота по наследство и
владение повече от 30 години. След смъртта си наследодателят на ищеца бил
оставил и други наследници, които били осъществявали според ответника
владение върху имота, което налагало извода, че ищецът не бил получил по
наследство от баща си имота и не бил осъществявал повече от 30 години
владение, както и това владение не било самостоятелно. Дори да се приемело,
че ищецът получил имота по наследство от баща си и осъществил твърдяното
владение самостоятелно, то той не бил придобил целия имот по давност, тъй
като наследодателят оставял трима наследници и между тях била възникнала
2
съсобственост. В тази хипотеза било необходимо ищецът да свои имот.
Самостоятелното владение на имота и заплащането на данъците за него не
било намерение за своене като свой. Това били действия на ищеца -
хипотетично като собственик на 2/6 ид.ч., а след смъртта на майката – на ½
ид.ч. и държател на другата ½ ид.ч. - върху която за ищеца не била изтекла
придобИ.а давност. При възникване на собственост върху недвижим имот по
наследство се приемало, че упражнявайки фактическата власт върху целия
имот сънаследникът владеел своята идеална част и държал частите на
останалите сънаследници. Презумпцията на чл. 69 от ЗС не се прилагала
когато имотът бил съсобствен по наследство, затова ищецът не бил придобил
правото на собственост върху имота по наследство от баща си и то
хипотетично, ако се допуснело че бащата бил собственик на имота. На
следващо място твърди, че имотът бил частна общинска собственост, тъй
като имотът не бил имал друг собственик, намирал се на територията на
общината, бил съставен АЧОС и по отношение на него давността за
придобиването му спирала да тече до 31.12.2022г. По отношение на сградите,
предмет на иска, нямало отстъпено право на строеж върху общински строеж и
одобрени строителни книжа, нямало документ за собственост, т.е. същите
били незаконно построени. Ищецът бил подал декларация по чл. 14 ЗМДТ, но
броят на декларираните сгради и тяхната РЗП не съответствали на броя на
сградите и площите им, посочени в исковата молба. Декларирането на
процесния имот не било основание да възникне право на собственост, а от
друга страна имотът бил деклариран на две лица, а не само на ищеца. Поради
всичко това искът бил неоснователен. Претендира разноски.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно
основание чл.124 от ГПК. Предмет на спора на този иск е съществуването
или несъществуването на отричаното право на собственост на
ответника. Правният интерес винаги произтича от конкретните обстоятелства,
в които спорът се изразява, съответно - чрез които всеки от спорещите
твърди, че се засяга правната му сфера.
Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост
3
се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца право върху
спорния имот, чието съществуване е отречено от неоснователната претенция
на насрещната страна в спора. В случая ищците следва да установят
наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докажат
фактите, от които то произтича. Твърди ищецът, че е придобил спорния имот
по наследство от своя баща и давностно владение, продължило повече от 30
години. Безспорно е, че ЕМ. ИВ. Г. е наследник на Г.П. Г. – негов внук и син
на И. Г. К.. В приетите като писмени доказателства 6бр. скици на СГКК –
гр.Пазарджик като собственик на процесните имоти е записан дядото на
ищеца. В удотоверение №8200-368-1 от 02.07.2021г. на Областен управител е
отразено, че в актовите книги за държавни имоти и главния входящ
регистърза съставени актове за държавни имоти за периода 01.06.1996г –
02.07.2022г. няма съставен АДС за процесните имоти. Ищецът съгласно
представените от ответника декларации по чл.14 от ЗМДТ е декларирал пред
Община Б. имотите като свои и е заплащал дължимите за тях данъци. Нещо
повече – отново в представения от ответника разписен лист към проекта за
дворищна регулация на гр.Б. като собственик на дворното място е записан
Г.П. Г., а записването е към 22.10.1977г.
Представените от ищеца документи не са опорени от ответника и съдът
ги цени като писмени доказателства.
Всичко изложено по-горе мотивира съда да приеме, че за ищецът е
налице правен интерес от предявения иск и в този смисъл същият е допустим.
В настоящото производство единствено ответникът е длъжен да доказва
съществуването на отричаното от ищеца право на собственост - защото само
неговото право на собственост се обхваща от предмета на спора - докато
ищецът може само да възрази, че такова право не е възниквало или е било
погасено. Несъмнено ищецът би могъл да предяви съдебно своето право, ако
иска да получи защита чрез установяването му със сила на пресъдено нещо,
но тогава следва да предявяви и положителен установителен иск, което не е
сторено. Дали ищецът се легитимира за собственик на процесния недвижим
имот на конкретно придобИ.о основание по смисъла на чл. 77 ЗС или е само в
позиция на правни очаквания да придобие собствеността, релевантните
обстоятелства са извън предмета на спор по заявен отрицателен
установителен иск за собственост. /ТР №8/12г. на ОСГТК на ВКС, решение
4
по гр.д.№2925/2020 година по описа на II г.о. на ВКС и др./.
Така в производството по предявен отрицателен установителен иск за
собственост ответникът - в случая Община Б. - е длъжен да доказва
съществуването на отричаното от ищеца право на собственост. В подкрепа на
твърдението си, че е собственик на имота, ответната община не е ангажирала
никакви доказателства. Представен е от ищците единствено акт за частна
общинска собственост №6780 от 11.06.2021г., в който като правно основание
за актуване на ПИ с идентификатор 03592.503.103 по КККР на гр.Б. с площ от
812кв.м. е записано “чл.2, ал.1 от ЗОбС”. Посочената разпоредба предвижда,
че общинска собственост са имотите и вещите, определени със закон. При
липса на каквито и да са доказателства в подкрепа на твърдяното от
ответника право на собственост, съдът приема, че искът е доказан и следва да
бъде уважен. Искът следва да се уважи и по отношение на построените в
имота сгради, макар за тях да не е съставен АЧОС, мотивиран от
презумпцията на чл.92 от ЗС - собственикът на земята е собственик и на
постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго.
Следва да се присъдят изцяло претендираните от ищците съдебно-
деловодни разноски. Направено е в тази връзка възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, което съдът приема за неоснователно.
Съобразно цената на иска минималното дължимо адвокатско възнаграждение
според чл.7, ал.2 т.4 от Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения е в размер на 939лв. В случая е платено
такова в размер на 1500лв, което съдът не намира за прекомерно,
съобразявайки действителната правна и фактическа сложност на делото
съгласно чл.78, ал.5 от ГПК.
Водим от горното Пазарджишки районен съд
РЕШИ:
По иска на ЕМ. ИВ. Г., ЕГН********** от гр.Б., ул.Е.№”2 против
Община Б. ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Община Б. не е собственик на
ПИ с идентификатор 03592.503.103 по КККР на гр.Б., с площ от 812 кв.м., при
съседи: 03592.503.102, 03592.503.1971, 03592.503.9524, 03592.503.9522 и
административен адрес: гр. Б., ул.” Е.” №2 и на построените в него сгради -
двуетажна масИ.а жилищна сграда с площ от 78 кв.м. с идентификатор
5
03592.503.103.1 и следните сгради на допълващо застрояване сграда с площ
от 34 кв.м. с идентификатор 03592.503.103.2, сграда с площ от 11 кв.м. с
идентификатор 03592.503.103.3, сграда с площ от 26 кв.м. с идентификатор
03592.503.103.4 и сграда с площ от 61 кв.м. с идентификатор 03592.503.103.5.
ОСЪЖДА Община Б. да заплати на ЕМ. ИВ. Г. сторените разноски в
размер на 1500лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6