РЕШЕНИЕ
№ 1121
гр. Пловдив , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330100530 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Съдът намира, че е сезиран с положителен установителен иск предявен от Щ. В. Г.
срещу Г. И. Г. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер
на 950 лева, дължима сума по запис на заповед, издаден на 10.03.2020 г. от ответника в
полза на ищеца, без протест, платим на падеж 30.03.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 09.06.2019 г. до окончателното плащане
на вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.
№ 6461/2020 г. по описа на ПРС. Претендират се разноски в исковото и заповедното
производство.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта на иска:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 6461/2020 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника, който е подал възражение срещу нея в срок. Исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.
Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
1
Предявен е иск с правна квалификация чл.422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с 535
ТЗ, във вр. с чл. 538, ал.1 ТЗ.
За да бъде уважен така предявеният иск ищецът следва да докаже наличието на
редовен от външна страна и удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане в размер на
950 лева запис на заповед от 10.03.2020 г. с издател ответника, настъпване на падежа на
вземането. Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и при положително
доказване от страна на ищеца да докаже, че е погасено задължението по процесния запис на
заповед.
Видно от приложения по делото оригинал на запис на заповед /л.4 от заповедното
дело/ Г. И. Г. е издал запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се задължава да
заплати на ищеца Щ. В. Г. сумата в размер на 950 лева, без протест, платима на конкретна
дата – 30.03.2020 г.
Записът на заповед е абстрактна сделка, като достатъчно е същият да отговаря на
предвидената в закона форма и съдържание, за да обвързва лицата, които са го подписали.
Не е необходимо същият да е издаден като обезпечение на конкретно каузално
правоотношение и да препраща към такова.
В случая съдът приема, че записът на заповед е редовен от външна страната и с него е
поето валидно задължение от ответника Г. И. Г. по записа на заповед.
Падежът на задължението е конкретна дата – 30.03.2020 г. и е настъпил още преди
подаване на заявлението по чл.417 ГПК.
Ответникът не е доказал, че е заплатил задължението по записа на заповед.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е доказан по основание и размер и
следва да бъде уважен.
Като законна последица от уважаване на иска, следва да уважи искането за законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда –
09.06.2020 г. до окончателното плащане на вземането.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца, който доказа
следните разноски: в заповедното производство – 25 лева – платена държавна такса и 200
лева – платено адвокатско възнаграждение. Общо разноски в заповедното производство са в
размер на 225 лева, които на основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъдят в пълен размер.
В исковото производство ищецът доказа следните разноски – 25 лева, платена
държавна такса и 200 лева – платено адвокатско възнаграждение /л.22/. Общо разноски в
исковото производство са в размер на 225 лева, които на основание чл.78, ал.1 ГПК ще се
присъдят в пълен размер на ищеца.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. И. Г., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ
2
НА Щ. В. Г., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 950 лева, дължима по запис
на заповед, издаден на 10.03.2020 г. от ответника в полза на ищеца, без протест, платим на
падеж 30.03.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл.417 ГПК – 09.06.2020 г. до окончателното плащане на вземането, за което е издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 6461/2020 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Г. И. Г., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА Щ. В. Г., ЕГН
**********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 225 лева –
разноски по ч.гр.д. № 6461/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив и сумата в размер на
225 лева – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3